Определение по дело №232/2023 на Административен съд - Бургас

Номер на акта: 364
Дата: 15 февруари 2023 г.
Съдия: Галина Георгиева Радикова
Дело: 20237040700232
Тип на делото: Касационно частно административно дело
Дата на образуване: 10 февруари 2023 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е  № 364

 

гр. Бургас, 15 февруари  2023г.

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, ХІV състав, в закрито заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

 

     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА РАДИКОВА

                                                        ЧЛЕНОВЕ: МАРИНА НИКОЛОВА

                                                                         Т. ИКОНОМОВ 

като разгледа докладваното от съдия ГАЛИНА РАДИКОВА адм. дело  №232/2023г.,за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 285, ал.1 от ЗИНЗС във вр. с чл.229 и сл. от АПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от  Т.И.Д., чрез процесуален представител адв. В.С. против определение №2386/16.12.2022г., постановено по адм. дело № 1689/2022г. по опис на Административен съд гр. Бургас.

С определението съдът е върнал искова молба на Т.И.Д. с ЕГН **********, понастоящем изтърпяващ наказание в Затвора Бургас, против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ при Министерството на правосъдието, за сумата от 50000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди за периода 26.11.1993 г. – 17.09.2022 г., ведно със законната лихва до окончателното и́ изплащане и е прекратил производството по делото.

Частният жалбоподател иска отмяна на определението и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Счита, че съдът неправилно е приложил материалния закон, като не е дал указания „за посочване на това дами размера на претенцията трябва да бъде разбит, респ. променен или уточнен“. Според него е ясно, че след като не е заявено нещо ново за размера на обезщетението, той остава за тези обстоятелства, относно които делото продължава.

Настоящият състав на съда намира частната жалба за допустима- подадена от лице с доказан правен интерес от обжалване и в предвидения от закона, срок.

Разгледана по същество е неоснователна.

Производството по адм. дело № 1689/2022г. по опис на Административен съд гр. Бургас е било образувано въз основа на постъпила искова молба от Т.И.Д., понастоящем изтърпяващ наказание в Затвора Бургас, против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ при Министерството на правосъдието, с искане да бъде осъдена ответната страна да заплати на ищеца сумата от 50000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва до окончателното и́ изплащане.

С разпореждане от 28.09.2022г. съдът е оставил без движение исковата молба, като е указал на ищеца в 7-дневен срок от съобщението да отстрани допуснатата нередовност на исковата молба, като конкретизира периода, за който претендира обезщетение.

С молба от 7.10.2022г. нередовността е отстранена. Ищецът е заявил, че периода на търпените вреди е от 26.11.1993г. до 27.09.2022г.

С разпореждане № 4500/17.11.2022г. съдът отново е оставил без движение исковата молба и е указал на ищеца в 7-дневен срок от съобщението да отстрани допуснатата нередовност на исковата молба, като посочи надлежен ответник по предявения иск, респ. да заяви в този срок дали поддържа иска си срещу първоначално посочения ответник. В мотивите на разпореждането съдът е посочил, че периода преди 01.09.2009 г. процесуално легитимирано да отговаря по предявения иск е Министерството на правосъдието, с което е изпълнил задължението си по чл.205, ал.2 от АПК.

В указания от съда срок нередовностите не са били отстранени. Поради това, с обжалваното определение, исковата молба е била върната.

Съдът е посочил, че искането за обезщетение за периода след 01.09.2009г. не е индивидуализирано по размер от ищеца, поради което не може да бъде разгледано като отделна претенция. Конституирането на надлежните ответници за двата посочени периода (преди и след 01.09.2009 г.) би имало за последица обективно съединяване на две искови претенции, всяка от които следва да бъде надлежно индивидуализирана по размер, а в исковото производство съдържанието и пределите на търсената съдебна защита се определят само от ищеца, който чрез основанието и петитума на исковата молба индивидуализира спорното материално право.

Настоящият състав на съда намира, че материалният закон е приложен правилно.

Съдът няма задължение да указва на ищеца как да формулира претенцията си нито по отношение на размера, нито по отношение на основанието. Единственото задължение в случая е при посочване на ответник, който не отговаря на изискването по ал.1 на чл.205 от АПК, да укаже на ищеца срещу кого следва да насочи иска, което задължение е изпълнено.

Наред с това, обратно на заявеното с жалбата, съдът не може нито да предполага, нито да замества волята на ищеца по отношение на размера на претенцията. Недопустимо е без изрично изявление на ищеца в тази насока съдът да приема, че „ след като не е заявено нещо ново за размера на обезщетението, той остава за тези обстоятелства, относно които делото продължава“.

Съдържанието на спорното право  се индивидуализира с петитума на исковата молба. Елемент от съдържанието на спорното право е и цената на иска. Тази цена може да бъде определена единствено и само от ищеца

В случая за част от периода исковата молба е била недопустима поради неправилно определяне на ответника, съдът обаче не може служебно да прецени какъв е размера на претенцията за недопустимата част от иска, тъй като този размер е заявен общо за целия период от 26.11.1993г. до 27.09.2022г.

Без да е налице изявление на ищеца, което да отстрани неяснотата, свързана със съдържанието на спорното право исковата молба е недопустима и като такава следва да бъде върната.

Наред с изложеното до тук съдът отбелязва, че с исковата молба е заявена една претенция. Поради това нередовността засяга цялата претенция и неотстраняването й има за последица връщане на исковата молба. Само в случай, че са предявени две или повече претенции нередовността по отношение на някоя от тях би могла да има за последица частична недопустимост на исковата молба.

Предвид изложеното съдът намира, че обжалваното определение е постановено при правилно приложение на материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила.

Затова и на осн. чл. 235 АПК, Административен съд гр.Бургас, ХІV състав,

 

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

 

ОСТАВЯ В СИЛА определение №2386/16.12.2022г., постановено по адм. дело № 1689/2022г. по опис на Административен съд гр. Бургас.

Определението е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  

 

 

ЧЛЕНОВЕ: