№ 224
гр. Пазарджик , 13.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на осемнадесети март, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Димитър Бишуров
при участието на секретаря Ива Чавдарова
като разгледа докладваното от Димитър Бишуров Административно
наказателно дело № 20205220201371 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Л.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление в гр.Ветрен, обл.Пазарджишка, представлявано
от управителя С. Б. С. против НП № 13-002155 от 28.08.2020г. на
директора на Дирекция „ИТ” Пазарджик, с което на основание чл.416
ал.5 от КТ, във връзка с чл.413 ал.2 от КТ и за нарушение на чл.52, ал.
1 Закона за здравословни и безопасни условия на труд /ЗЗБУТ/ във вр.
с чл. 2, ал. 1 от Наредба за задължително застраховане на работници и
служители за риск „трудова злополука“ (ДВ бр.15/2006г.), вр. с т.9 от
Заповед № РД-01-672 от 22.10.2019г. за определяне на коефициент на
трудов травматизъм за прилагане през 2020 година на министъра на
МТСП е наложена имуществена санкция в размер на 1500лв. / хиляда
и петстотин лева/.
Релевираните в жалбата оплаквания се свеждат до наличие на
процесуална и материална незаконосъобразност на атакуваното НП, чиято
отмяна не иска.
В първото по делото съдебно заседание за дружеството жалбоподател
1
се явява лично неговия управител, като поддържа жалбата и дава
обяснения по повод вмененото административно нарушение. В последното
по делото с.з. за жалбоподателят, редовно призован, не се явява
представител и не се изразява становище по съществото на спора.
Процесуалният представител на АНО оспорва жалбата и е на
становище същата, като неоснователна да се остави без уважение. Иска и
присъждане на разноски.
Пазарджишкият районен съд съобрази становищата на страните,
съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и като обсъди събраните по
делото писмени и гласни доказателства, при съблюдаване разпоредбата на
чл.63 от ЗАНН, прие за установено от фактическа страна следното:
Дружеството е санкционирано за това, че в качеството си на
работодател по смисъла на §.1, т.1 от ДР на КТ, не е застраховало свой
работник, който подлежи на задължително застраховане за риск „трудова
злополука“, а именно Й. Х. Б., ЕГН ***, назначен с трудов договор №
5/22.01.2020г. на длъжност „Шофьор, товарен автомобил/ международен
превоз“.
Работникът на дружеството Й.Б. е извършвал работа по икономическа
дейност „Товарен автомобилен транспорт“ с код по КИД 49, за който е
определен коефицент на трудов травматизъм 1,55, който е по-висок от
средния за страната 0,63 - съгласно Заповед на МТСП № РД-01-672 от
22.10.2019, т.9 от приложение „Коефицент на трудов травматизъм по
икономически дейности за прилагане през 2020г.“
Нарушението е извършено на 22.01.2020г. в гр. Ветрен, когато е бил
сключен трудов договор № 5/22.01.2020г. между „Л.“ ЕООД и Й.Б. с код на
длъжността 8332-2006 и не е била сключена застраховка за риска „трудова
злополука“.
Нарушението е констатирано на 19.05.2020г., при преглед на
фирмената документация на дружеството в Дирекция „ИТ“-Пазарджик,
когато е установено, че няма сключена и представена до края на
проверката застраховка за риск „трудова злополука“.
2
Това съставлявало нарушение почл.52, ал. 1 ЗЗБУТ, вр. във вр. с чл. 2,
ал. 1 от Наредба за задължително застраховане на работници и служители
за риск „трудова злополука“ /НЗЗРСРТЗ/ и във вр. с т.9 от Заповед № РД-
01-672 от 22.10.2019г. за определяне на коефициент на трудов травматизъм
за прилагане през 2020 година на министъра на МТСП.
Първата правна норма императивно разписва, че: „Работещите, които
извършват работа, при която съществува опасност за живота и здравето им,
се застраховат задължително за риска "трудова злополука" за сметка на
работодателя при условия и по ред, определени с акт на Министерския
съвет“, а втората, че: „На задължително застраховане подлежат
работниците и служителите, които извършват работа в основната и
спомагателната дейност на предприятия, принадлежащи към икономическа
дейност с трудов травматизъм, равен или по-висок от средния за страната“.
За констатираното нарушение бил съставен е АУАН против
дружеството от св.Т.Д. – ст. инспектор в Д ”ИТ” Пазарджик, въз основа на
който било издадено атакуваното НП.
Последното било връчено на представител на дружеството по пощата
на 04.09.2021 год., видно от отбелязването в обратна разписка за пощенска
доставка /л.12/, а жалбата била подадена от наказаното лице чрез
наказващия орган на 10.09.2020 год., т.е. в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН,
при което е процесуално допустима, т.к. е подадена в срок и от лице,
активнолегитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност
на атакуваното НП.
Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе от събраните по
делото писмени доказателства и показанията на актосътавителя - св.Д.,
както и от обясненията на управителя на дружеството жалбоподател.
Съдът кредитира изцяло събраните по делото писмени и гласни
доказателства, т.к. те са непротиворечиви и взаимно се допълват.
При така установеното съдът намира, че жалбата е неоснователна.
В хода на административнонаказателното производство по безспорен
начин се доказа фактът на извършеното нарушение, подробно описано по-
3
горе, което на практика не се оспорва и от управителя на дружеството
жалобоподател в съдебно заседание, както и с подадената въззивна жалба.
Управителят на дружеството С.С. не отрича, че за горепосочения
работник на дружеството не е бил сключена застраховка за риск „трудова
злополука“, като обяснява това с незнание на закона. Незнанието на закона
обаче, както е известно, не е от категорията на извинителните
обстоятелства, изключващи следващата се административнонаказателна
отговорност. С. не отрича и това, че лицето Й.Б. е било назначено на работа
в дружеството с гореописания трудов договор, както и че е работел като
шофьор, дори правил два курса с т.а. до Р Косово.
Установява се от приетата като писмено доказателство по делото
Заповед № РД-01-672 от 22.10.2019г. за определяне на коефициент на
трудов травматизъм за прилагане през 2020 година на министъра на МТСП,
че средният коефициент за страната е бил 0.63, а за работещите в сферата
на сухопътния транспорт – 1.55.
При това положение съдът намира, че правилно е била ангажирана
обективната административннаказателна отговорност на дружеството по
реда на чл.413 ал.2 от КТ, която предвижда имуществена санкция или
глоба в размер от 1500 до 15 000 лв. за работодател, който не изпълни
задълженията си за осигуряване на здравословни и безопасни условия на
труд, при положение, че не подлежи на по-тежко наказание.
Нарушението не съставлява маловажен случай по смисъла на чл.28 от
ЗАНН. При липса на определение за маловажен случай в
административнонаказателните норми, приложима съответно на основание
чл. 11 от ЗАНН е разпоредбата на чл. 93, т. 3 от НК, съгласно която
маловажен случай е този, при който извършеното престъпление с оглед на
липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други
смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от
съответния вид. Установеното и санкционирано с обжалваното наказателно
постановление нарушение не отговаря на изискването за по-ниска степен
на обществена опасност в сравнение с останалите случаи на такива
нарушения. Съдът намира, че изискванията за задължителна застраховка на
4
работещите в дейности с по-висок от средния за страната коефициент на
трудов травматизъм, са въведени с оглед защита на особено важни
обществени и лични интереси, а именно, гарантирането на материална
обезпеченост на пострадалите работници и техните наследници при
настъпване на трудова злополука чрез застраховане за този риск. В
конкретния казус лицето, което е подлежало на застраховане е работело
като шофьор и е извършвало международни курсове, което засилва риска
от трудов травматизъм. Отделно от това, коефициентът на работещите в
сферата на сухопътния транспорт за 2020г. е бил 1.55, което надхвърля
повече от два пъти средния коефициент. Всичко това не предполага
нарушението да се квалифицира като маловажен случай. Съдът счита, че
извършеното административно нарушение не представлява и „маловажен“
случай по смисъла на чл. 415в, ал. 1 КТ, още повече, че за да се приложи
тази норма е необходимо същото това нарушени да е отстранено веднага
след установяването му, което изискване не е налице.
При определяне размера на имуществената санкция АНО се е
съобразил с изискванията на чл.27 от ЗАНН, като е отчел степента на
обществена опасност на нарушението, с оглед на което правилно е наложил
глоба в минималния размер от 1500 лева, с което ще се постигнат целите
по чл.12 от ЗАНН.
С оглед изхода на делото, а именно потвърждаване на обжалваното НП
и фактът, че пред въззивната инстанция АНО бе представляван от
юрисконсулт, който своевременно – в последното съдебно заседание,
направи искане за присъждане на разноски, настоящият съдебен състав
намира, че същото е основателно и на основание чл.63 ал.3 от ЗАНН следва
да присъди такива. Юрисконсултско възнаграждение следва да бъде
присъдено в полза на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“
със седалище София, тъй като тя има статут на юридическо лице съгласно
чл.2 ал.1 от Устройствения правилник на изпълнителна агенция "Главна
инспекция по труда" обн. ДВ. бр.6/2014г., а според чл.7 ал.1 от същия
правилник, териториалните дирекции „Инспекция по труда“ са
структурирани към Агенцията, т.е. ТД „ИТ“-Пазарджик, чийто
представител е издал обжалваното НП, не е самостоятелно ЮЛ.
5
За определяне размера на възнаграждението съдът съобрази
разпоредбата на чл.37 от ЗПП и тази на чл.27а от Наредбата за заплащането
на правната помощ, съгласно препращащата разпоредба на чл.63 ал.5 от
ЗАНН, като взе предвид, че настоящото производство се разгледа в две
съдебни заседания с разпит на един свидетел, както и че не е с фактическа и
правна сложност. По тези съображения съдът намира, че следва да се
определи и присъди възнаграждение в минимален размер от 80 лева.
Пазарджишкият районен съд в настоящият състав, след като
извърши анализ на установените обстоятелства на основание чл.63 ал.1 от
ЗАНН,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 13-002155 от 28.08.2020г. на директора на
Дирекция „ИТ” Пазарджик, с което на „Л.“ ЕООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление в гр.Ветрен, обл.Пазарджишка,
представлявано от управителя С. Б. С., НА основание чл.416 ал.5 от
КТ, във връзка с чл.413 ал.2 от КТ е наложена имуществена санкция
в размер на 1500лв. / хиляда и петстотин лева/.
ОСЪЖДА Л.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в
гр.Ветрен, обл.Пазарджишка, представлявано от управителя С. Б. С. ДА
ЗАПЛАТИ на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, със
седалище гр.София, бул.“Княз Александър Дондуков“ № 3,
представлявана от изпълнителен директор, разноски в размер на 80
(осемдесет) лева - юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пазарджишкия
административен съд в 14 дневен срок от съобщението за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
6