№ 14027
гр. С., 18.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 72 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:БОРЯНА СТ. ШОМОВА СТАВРУ
при участието на секретаря ИНА М. КИРИЛОВА
като разгледа докладваното от БОРЯНА СТ. ШОМОВА СТАВРУ Гражданско
дело № 20231110115143 по описа за 2023 година
Ищецът „Т. С.” ЕАД, с ЕИК *********, моли да се осъди ответникът И. П. С. да заплати
следните суми: 2346.28 лв. стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия за
периода от 1.05.2019 г. до 30.04.2022 г. ведно със законната лихва от датата на депозиране на
исковата молба до окончателното изплащане, 294.83 лв. лихва за забава от 15.09.2020 г. до
22.02.2023 г., 40.32 лв. цена на извършена услуга дялово разпределение за периода м.2.2020
г. - м.04.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане и 6.97 лв. лихва за забава периода от 31.03.2020 г. до 22.02.2023 г.
Поддържа, че ответникът като собственик е клиент на топлинна енергия за битови нужди
доставена в апартамент № 92 в гр. С., ........... Твърди, че продажбата на топлинна енергия за
битови нужди се осъществява при публично известни Общи условия, които имат характер
на договор между топлопреносното предприятие и потребителя и регламентират
отношенията във връзка с доставяне, разпределение, изчисляване, заплащане на топлинната
енергия, които общи условия са надлежно публикувани и са влезли в сила за потребителя,
без да е нужно изричното им приемане. Ищецът твърди, че за процесния период доставил в
имота топлинна енергия, която не е заплатена. Твърди, че е налице и забава за заплащане на
задълженията, която настъпва 45 дни след публикуване на общата фактура на интернет
страницата на продавача. Твърди, че е сключен договор за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия с фирма „Б.” ООД, като топлинна енергия за имота е
начислявана по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния сезон са
изготвяни изравнителни сметки на база реален отчет на уредите за дялово разпределение.
Поддържа се, че за имота са издадени такива изравнителни сметки. Ищецът претендира
плащане на вземянията в горепосочените размери. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е подаден отговор от ответника, в който се оспорват исковете.
1
Ответникът оспорва да е бил клиент на топлинна енергия в имота, тъй като през процесния
период е налице спор за собственост и имотът е във владението на трето лице, придобило го
по покупко-продажба, което е действителният клиент на топлинна енергия. През процесния
период ответникът не е бил собственик и не е владял имота. Оспорва претенцията за лихви
поради липса на забава. Релевира възражение за давност. Моли се за отхвърляне на исковете.
Третото лице-помагач на страната на ищеца изразява становище, че дяловото разпределение
е извършено съгласно нормативните изисквания.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.
Основателността им е предпоставена от установяване наличието на облигационно
правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия между страните, по което
ищецът е доставил количество топлинна енергия съответно на претендираната от него
стойност, и неизпълнение насрещното задължение на ответника за плащане на дължимата за
потреблението цена.
Първият спорен въпрос по делото е дали ответникът е страна по договор за продажба на
топлоенергия в имот, намиращ се в сграда в режим на етажна собственост.
Съгласно нормата на чл. 153 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия, към които са адресирани
одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие
/чл. 150, ал. 1 и ал. 2 ЗЕ/. По силата на закона между битовия потребител и топлопреносното
предприятие възниква правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично
известни общи условия, без да е необходимо изричното им приемане от потребителя.
Достатъчно е взето решение на Общото събрание на етажните собственици за
присъединяване към топлопреносната мрежа, за да бъде всеки етажен собственик/ползвател
потребител на постъпилата в сградата топлинна енергия.
Следователно, законът легитимира като страна по договора за доставка на топлинна енергия
до даден имот неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно
право на ползване, като при конкуренция на вещни права, клиент на топлинна енергия се
явява лицето, което реално ползва топлинна енергия за домакинството си, т.е ползвателят,
който и по смисъла на ЗС дължи разноските за ползване на имота.
От събраните по делото доказателства се установява, че процесният топлоснабден имот е
бил собственост на Стоил Петров Стоилов, починал на 1.12.2014 г., който със саморъчно
завещание от 1.2.2012 г. го завещал на И. П. С., а със завещание от 15.1.2014 г. го завещал на
Красимир Симков Серафимов, който с договор от 20.07.2015 г. го продал на М. И. А..
С решение от 8.3.2022 г. по гр.д.№ 1292/2018 г. на СГС, саморъчното завещание в полза на
Красимир Серафимов е обявено за нищожно, установено е че И. С. е собственик на имота и
е осъден М. А. да му предаде владението на имота. Решението е потвърдено с решение на
САС от 28.03.2024 г. по в.гр.д.№ 2073/2022 г., в сила от 24.03.2025 г.
От горното се изяснява, че през целия процесен период – 2019 г.-2022 г., ответникът не е бил
2
ползвател на топлоснабдения имот, доколкото макар и да е установено, че е негов
собственик /след смъртта на завещателя/, не е бил във владение на същия, т.е. бил лишен от
възможността да упражнява включените в съдържанието на правото на собственост
правомощия – да владее и ползва вещта, която е била във владението на трето лице въз
основа на сключения договор за покупко-продажба. Именно това лице, в чието владение е
бил имотът, и което го е ползвало, съобразно гореизложените съображения, е било
потребител на доставената в имота топлинна енергия, което съответства и на разпоредбата
на §2а от ДР на ЗЕ, съгласно който битов клиент е лице, което купува топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване за
собствени битови нужди. Крайният клиент в разглеждания казус не е ответникът, който като
"гол собственик" е бил лишен от възможността да ползва имота.
Липсата на валидно възникнала облигационна връзка между ищеца и ответника обуславя
извод, че ответникът не е легитимиран да отговаря за процесните задължение. Предявените
главни искове следва да бъдат отхвърлени в цялост.
Като неоснователни, следва да бъдат отхвърлени и акцесорните претенции за лихви.
Относно разноските:
С оглед изхода на делото, претенцията на ищеца за разноски е неоснователна. На основание
чл. 78, ал.3 ГПК, право на разноски има ответникът. Доколкото осъществената му правна
помощ е по реда на чл. 38, ал.1, т.3 ЗА, съгласно ал. 2 адвокатско възнаграждение следва да
се присъди в полза на адвокат Д. Д. Д. от ХАК – в размер на 550 лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т. С.” ЕАД, с ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр. С., ........, искове с правно чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, за
осъждане на И. П. С., ЕГН **********, адрес гр. С., ............., да заплати следните суми:
2346.28 лв. стойност на доставена топлинна енергия в имот - апартамент № 92 в гр. С.,
.........., за периода от 1.05.2019 г. до 30.04.2022 г. ведно със законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба до окончателното изплащане, 294.83 лв. лихва за забава от
15.09.2020 г. до 22.02.2023 г., 40.32 лв. цена на извършена услуга дялово разпределение за
периода м.2.2020 г. - м.04.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба до окончателното изплащане и 6.97 лв. лихва за забава периода от 31.03.2020
г. до 22.02.2023 г.
ОСЪЖДА „Т. С.” ЕАД, с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. С., ........, да
заплати на адвокат Д. Д. Д. от ХАК, личен номер **********, на основание чл. 38, ал. 2 ЗА,
сумата от 550.00 лв. адвокатско възнаграждение.
Делото е разгледано с участието на трето лице-помагач на страната на ищеца – „Д.“ ООД.
Решението подлежи на обжалване пред СГС с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
3
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4