№ 23
гр. Г., 07.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Г. в публично заседание на седми октомври, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:И.Р.
при участието на секретаря А.Д.
като разгледа докладваното от И.Р. Гражданско дело № 20215550100391 по
описа за 2021 година
Предявена е молба за защита с правно основание чл. 8, т. 1 ЗЗДН.
Молителката Д.И.Т. твърди в молбата си за защита, че с ответника живеели на
съпружески начала от приблизително 12 години, от което им съжителство имали две
малолетни деца Н.Д.И. и М.А.Ж.. През последните две години живели и работили в Х., след
което се върнали в България преди около месец. През повечето време от връзката им били в
сравнително добри отношения, но от около 2 години ответникът започнал да изпитва
неоправдана ревност, която се изразявала в постоянни заплахи и побои над молителката. Не
й давал да има собствен телефон и й вземал личните документи, за да не можела да направи
нищо без негово знание. Причаквал я на места, които знаел, че посещавала. В името на
децата не била предприемала нищо. Издевателствата му над нея обаче все повече
зачестявали. Изпитвала постоянно безпокойство и страх. Неколкократно посещавала бърза
помощ, за да й бъдели поставяни успокоителни, тъй като психическото й състояние било
много разклатено. На 30.08.2021 г. в апартамента в град Г. ответникът й нанесъл множество
удари с шамари и юмруци, като я съборил на земята, за които прилагала медицинско
удостоверение. На посочената дата той осъществил акт на домашно насилие против нея по
смисъла на закона. Искането е да се задължи ответникът да се въздържа от извършване на
домашно насилие над молителката и му се забрани да приближава същата и близките й,
жилището, в което живеели в момента, местоработата й, както и местата й за социални
контакти и отдих, за максималния предвиден в закона срок от 18 месеца, както и глоба 1000
лева.
Ответникът А.Ж.А., чрез пълномощника си, заема становище за допустимост и
1
основателност на молбата, която оспорва само в частта й за поискания с нея срок на
посочените в същата мерки за защита и размера на глобата, с възражения и доводи,
изложени подробно от пълномощника му в хода на делото по същество.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
съвкупност с искането, възраженията и доводите на страните, взе предвид и настъпилите
след подаване на молбата факти, от значение за спорното право, намери за установено
следното:
Страните не спорят, че са живели на съпружески начала, от което съжителство имат две
малолетни деца - Н.Д.И. и М.А.Ж.. Не спорят и по факта, че през последните две години са
живели и работели в Х., откъдето се върнали около месец преди подаване на молбата за
защита.
От представената от молителката и неоспорена от ответника нейна декларация по чл.
9, ал. 3 ЗЗДН, преценена съвкупно с показанията на разпитания по делото свидетел П.
(първи братовчед на молителката), които, въпреки неоснователните доводи за противното на
пълномощника на ответника, съдът кредитира, тъй като са непосредствени, последователни
и логични, и не противоречат на декларацията на молителката и представеното по делото
съдебномедицинско удостоверение на живо лице № 76-II/2021 г., се установява несъмнено,
че на 30.08.2021 г., около 7 часа, в апартамент на свидетеля П. в гр. Г., ответникът нанесъл
множество удари с шамари и юмруци на молителката, като я съборил и на земята,
вследствие на което тя получила кръвонасядане по дясната изпъкнала повърхност на
дясното рамо, кръвонасядания по лявото бедро и лявата подбедрица, които травматични
увреждания са й причинили болки и страдание (л. 3-4). Други релевантни доказателства
няма представени по делото.
При тези установени по делото обстоятелства, съдът намери, че молбата за защита е
основателна. На посочените в нея дата и място ответникът е извършил посоченият в същата
акт на физическо насилие над молителката, изразяващ се в горепосочените й удари с
шамари и юмруци, и събарянето й на земята, вследствие на което тя е получила
кръвонасядане по дясната изпъкнала повърхност на дясното рамо, кръвонасядания по лявото
бедро и лявата подбедрица, които травматични увреждания са й причинили болки и
страдание. Този негов акт се установи несъмнено по делото от показанията на посочения
свидетел, преценени съвкупно с представените от молителката съдебномедицинско
удостоверение и нейна декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН. Последната представлява, според
чл. 13, ал. 2, т. 3 ЗЗДН, доказателство в настоящото производство, което ответникът не е
оспорил, а в същото не само липсват други доказателства, които да я опровергават, но и тя
се подкрепя от показанията на разпитания свидетел и съдебномедицинското удостоворение.
При това положение, според изричната норма на чл. 13, ал. 3 ЗЗДН, тази декларация на
молителката по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН представлява в случая и достатъчно доказателство, от
което, в съвкупност с подкрепящите я горепосочени свидетелски показания и
съдебномедицинско удостоверение, както и признанието на пълномощника на ответника в
2
съдебно заседание за основателност на молбата на защита, съдът намери за несъмнено
установено по делото, че на посочената в същата молба дата и място ответникът е извършил
посоченият в същата акт на физическо насилие над молителката. Последният несъмнено
представлява такъв на домашно насилие по смисъла на чл. 2, ал. 1 ЗЗДН, защото е извършен
от ответника спрямо молителката, негова съжителка, с която имат две деца (чл. 2 и чл. 3, т. 2
и 3 ЗЗДН). Този акт на извършено от последния домашно насилие е достатъчно основание
съдът да намери за основателна молбата за защита на пострадалата от него молителка (чл. 2,
ал. 1 ЗЗДН). Това налага на ответника да се наложат съответни мерки по чл. 5 ЗЗДН, при
налагането на които съдът не е обвързан от искането в молбата, а се ръководи от целта на
същите мерки - да се даде пълна и ефективна защита на пострадалото лице (чл. 16, ал. 1
ЗЗДН и т. 22 от ТР № 6/2013 г. на ОСГТК).
В този смисъл, с оглед мястото и лицето, спрямо което ответникът е извършил
процесното домашно насилие, както и неговият вид, тежест, продължителност и вредни
последици, подходящи мерки за защита на пострадалата от същото молителка се явяват тези
по чл. 5, ал. 1, т. 1 и 3 ЗЗДН, изразяващи се в задължаването на ответника да се въздържа от
извършване на домашно насилие спрямо молителката и забрана да приближава същата и
жилището в -, което молителката е посочила като свой адрес и живее след насилието, видно
от покозанията на разпитания по делото свидетел, а в петитума на молбата не посочила и
друго жилище (без местоработата й и местата за социални контакти и отдих, както и
специлизирани програми, защото такива не са посочени). Поради това следва с настоящото
решение да се задължи ответникът да се въздържа в бъдеще от извършване на домашно
насилие спрямо своята съжителка и му се забрани да приближава същата и горепосоченото
в молбата й като неин адрес жилище, в което живее след насилието. Тези мерки съдът
намери за подходящи, защото налагането им ще ограничи контактите на ответника с
молителката, по който начин ще се предотврати в бъдеще опасността от извършване на
последващи негови актове на домашно насилие над нея, което всъщност е и законовата цел
на мерките (аргумент от чл. 1, ал. 2 ЗЗДН и т. 22 от ТР 6-2013-ОСГТК на ВКС). При
определяне на срока на посочените мерки по чл. 5, ал. 1, т. 3 ЗЗДН, съдът съобрази, че те не
са наказание за извършителя, а акт на съдебна защита на пострадалото лице срещу
упражнено спрямо него домашно насилие (аргумент от чл. 1, ал. 2 ЗЗДН). В този смисъл,
при определяне на срока, за който се налагат, съдът следва да изхожда от обстоятелствата на
конкретния случай - доколкото е необходимо и достатъчно, за да се осъществи чрез тях
пълна и ефективна защита на пострадалото лице (т. 22 от ТР 6-2013-ОСГТК на ВКС).
Поради това и в случая, процесните мерки по чл. 5, ал. 1, т. 3 ЗЗДН следва да се наложат за
срок над минималния по чл. 5, ал. 2 ЗЗДН, или за 5 месеца. Този срок съдът намери за
съответен и подходящ да даде на молителката исканата защита от извършеното от ответника
процесно домашно насилие над нея. Не само с оглед на конкретния му вид и тежест, и
осигуряване на нужната превенция за предотвратяване на бъдещи негови актове на такова
насилие над нея, които, видно от показанията на разпитания по делото свидетел, не са
ицидентен случай в живота на ответника и обуславят, въпреки неоснователните доводи за
3
противното на пълномощника му, определянето на срока на процесните мерки над
минималния. Но и с оглед обстоятелството, че по делото няма данни на ответника да са
налагани и други мерки по ЗЗДН, което да обуслави извод, че те не са изиграли своята роля,
след като е извършил и процесното домашно насилие. Поради това съдът намери, че срока
на процесните мерки по чл. 5, ал. 1, т. 3 ЗЗДН следва да е над минималния по чл. 5, ал. 2
ЗЗДН, а именно 5 месеца.
Eто защо, съдът намери, че следва да уважи молбата за защита и да наложи на
ответника посочените мерки за посочения срок. При този изход на делото следва да бъде
издадена и заповед за защита, която да съдържа предупреждението към ответника за
последиците от неизпълнението й по чл. 21, ал. 3 ЗЗДН (чл. 15, ал. 2 и чл. 16 ЗЗДН).
Съгласно чл. 5, ал. 4 ЗЗДН, ответникът следва да бъде осъден да заплати и глоба в размер
над минималния или 300 лева, която, въпреки неоснователните доводи за противното на
пълномощника му, съдът намери за съответна на извършения от него процесен акт на
домашно физическо насилие, с оглед неговия вид, тежест, продължителност и вредни
последици за физическото здраве на пострадалата от него молителка. Съгласно чл. 11, ал. 2
ЗЗДН, в тежест на ответника следва да се възложи и дължимата се за производството
държавна такса от 25 лева (чл. 16 ТДТКССГПК). При този изход на делото, само
молителката има право да й се присъдят сторените от нея разноски за платено адвокатско
възнаграждение в размер на 200 лева, но до приключване на съдебното дирене няма нейно
или на пълномощника й искане за присъждането им, поради което такива не й се и
присъждат с настоящото решение, поради диспозитивното начало в процеса (чл. 6, ал. 2 и
чл. 78, ал. 1 ГПК).
Воден от горните мотиви, Гълъбовският районен съд
РЕШИ:
ЗАДЪЛЖАВА извършителя А.Ж.А., с ЕГН **********, с адрес -, да се въздържа от
извършване на домашно насилие спрямо пострадалата си съжителка Д.И.Т., с ЕГН
**********, с адрес -.
ЗАБРАНЯВА на извършителя А.Ж.А., с ЕГН **********, с адрес -, да приближава
пострадалата си съжителка Д.И.Т., с ЕГН **********, с адрес -, както и жилището в -, в
което живее, за срок от 5 (пет) месеца считано от постановяване на настоящото решение.
ОСЪЖДА А.Ж.А. с п.с., да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка
на Старозагорския районен съд, глоба в размер на 300 лева и държавна такса за
производство в размер на 25 лева.
ИЗДАВА заповед за защита, която да съдържа предупреждението за последиците от
неизпълнението й по чл. 21, ал. 3 ЗЗДН.
ПРЕПИСИ от решението и заповедта да се връчат на страните и РУ на МВР Г., за
4
сведение и изпълнение.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано от страните пред Старозагорския окръжен
съд в 7 - дневен срок от връчването му, като обжалването му не спира изпълнението на
заповедта.
Съдия при Районен съд – Г.: _______________________
5