№149
гр. Силистра, 29.11.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Силистренският окръжен съд, гражданско отделение в откритото заседание
проведено на дванадесети ноември през
две хиляди и деветнадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА ВАСИЛЕВА
1. ККРЕМЕНА КРАЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
2. мл. с. ОГНЯН МАЛАДЖИКОВ
при участието на съдебния секретар : Антоанета Ценкова и в
присъствието на прокурора ,......като разгледа докладваното от
съдия Т. ВАСИЛЕВА в. гр. д. № 57 / 2019г. по описа на СОС
и за да се произнесе, взе в предвид следното:
Предявена е въззивна жалба от В.П.Б. чрез адв.Р.Н., против решение № 511/28.12.2018г., постановено по гр. дело №1383/2018 г. на Силистренския районен съд, с което е ОПРЕДЕЛЕН следния режим на лични отношения между детето С.Б. и бащата Б. Н.Б.
-всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 9.30 ч. в събота до 16.00 ч.в неделя – с преспиване;
-всяка втора и четвърта сряда от месеца- бащата има право да взема детето от детска градина, като се задължава да го върне в дома на майката до 19.30 ч.
-половината от Коледната и Великденската ваканция;
-един месец през лятото, който не съвпада с платения годишен отпуск на майката;
ОПРЕДЕЛЯ СЛЕДНИТЕ ПРИВРЕМЕННИ МЕРКИ, за осъществяване на режима на лични отношения, до влизане в сила на съдебното решение:
-всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 9.30 ч. в събота до 16.00 ч.в неделя – с преспиване;
-всяка втора и четвърта сряда от месеца- бащата има право да взема детето от детска градина, като се задължава да го върне в дома на майката до 19.30 ч.
-половината от Коледната и Великденската ваканция;
-един месец през лятото, който не съвпада с платения годишен отпуск на майката.
Жалбоподателката счита, че решението е неправилно и необосновано, моли да бъде отменено и определен режим за поддържане на лични отношения с бащата, при следните условия: всяка втора и четвърта събота или неделя от 09.00 часа до 18.00 часа, както и през рожденият му ден след допълнителна уговорка за часа на посещение, един месец през летния период несъвпадащ с периода, през който майката е в платен годишен отпуск и по споразумение между страните, както и по време на официалните празници, редувайки ги през един.
Постъпил е писмен отговор от процесуалния представител на Б. Н. Б., с който оспорва жалбата. Счита, че режимът на лични отношения е правилно определен, мотивирано е становището на съда защо е такъв. Същевременно е предявил насрещна въззивна жалба, като обжалва същото решение с искане да се разшири още повече режима на лични отношения, като му се дава възможност да го упражнява всяка сряда след детската градина до 19,30 и три съботи и недели от месеца, подробно мотивира това си становище.
По насрещната въззивна жалба процесуалният представител на В.П.Б. е подал писмен отговор, с който заявява, че не следва същата да бъде
ОС, като съобрази доводите на страните и данните по делото, прие за установено следното: Жалбите са подадени в срок от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и при спазени изисквания на чл. 259 и сл. ГПК, поради което са допустими .
Пред районния съд са предявени искове от настоящата въззивница В.П., представлявана от адв.Р.Н., против ответника Б.Б., като моли съда да прекрати брака между тях без да се произнася по въпроса за вината, да ѝ предостави упражняването на родителските права по отношение на детето Силвия Б., като бъдат регламентирани контактите на детето с другия родител. Претендира месечна издръжка за детето в размер на 300 лева.
В срока по чл.131,ал.1 от ГПК, ответникът Б. Н.Б. заяви съдебно заседание, че е съгласен майката да упражнява родителските права над детето и то да живее при нея. Моли режимът на лични контакти с детето да предоставя възможност то да преспива при него. Тъй като връзката му с детето е силна, моли режимът да се включва възможност за срещи 3 пъти в седмицата- сряда, събота и неделя, както 1 месец през лятото и по преценка на съда дните на национални празници.
По всички искове, с изключение на режима на лични отношения между бащата и детето, страните са постигнали споразумение, което е утвърдено от първоинстанционния съд. Ето защо, обжалваното решение, както и жалбите, предявени пред тази инстанция касаят само претенцията за определяне на режим за лични отношения.
Страните са сключили граждански брак на 24.06.2994 г., което е видно от приложеното пред районния съд Удостоверение, изд. въз основа на Акт за сключен граждански брак №150/1994 г. изд. Община гр.Силистра. По време на брака им са се родили две деца, едното от които понастоящем пълнолетно и детето С. Б., род. на *** г., която към предявяване на иска е на три години, видно от представеното Удостоверение за раждане. Страните, както и децата им, живеят от много години в Италия.
Страните са във фактическа раздяла, като същите не спорят, че сравнително продължителният им брак е бил проблемен през цялото време и никакви мерки за заздравяването му не са дали резултат. Както пред районния съд, така и в настоящото производство, жалбоподателката акцентира на грубото отношение, което ответникът проявява при срещите си с нея, многобройните сезирания на компетентните органи в Италия за осъществено домашно насилие върху нея, за което са представени многобройни доказателства, включително и пред тази инстанция. Счита, че разширеният режим на лични отношения на детето с бащата, който е разписан в обжалваното решение, на практика налагат почти ежедневни контакти помежду им, което ще ескалира непрекъснато напрежение в отношенията им, грозни сцени, на които детето става свидетел.
От своя страна ответникът настоява да осъществява разширен режим на лични отношения с детето, тъй като се опасява, че при липса на една постоянна връзка с него, е възможно и то да бъде отчуждена от него, така както е постъпила, според него, бившата му съпруга с по- голямото му дете.
По делото са разпитани като свидетели от първата инстанция лица от най – близкия роднински кръг на страните, поради което съдът трудно може да даде вяра на едните или другите. Изводът, който следва от изложеното от тях, както и от писмените доказателства, съставени от компетентните власти в Италия, когато са били сезирани с искане за съдействие при възникнали конфликти между страните , е че поведението на страните е обидно, унизително, срамно и недостойно и за двете страни. Непочтителното, непристойно, отмъстително, цинично и злонамерено поведение, възприето изцяло в условията на взаимност, се е превърнало в стандарт на общуване между конкретни лица. Отговорът на подобно държание мъчно би могъл да се отличава с вежливост и благовъзпитаност и не се касае за еднократен акт. И двете страни, от чувство за лично достойнство и самоуважение, следва да преосмислят отношението си един към друг и го съобразят с житейските и социални норми за добро възпитание, като най – вече не забравят, че са субекти на родителска отговорност, която изисква тяхното себеотрицание и всеотдайност, и налага цивилизовано разрешаване на техните проблеми, защото залог на техните неразрешени конфликти е психическото здраве на малолетното им дете .
Същевременно, са събрани доказателства, че бащата стриктно се възползва от възможността да прекарва време с детето, разполага с условия да осигури безпроблемно и пълноценно прекарване на детето в неговата компания. Довод за това е факта, че няма твърдения да е имало инциденти или нежелани ситуации в дните и часовете, в които детето е било с баща си, а също и посоченото в последното съдебно заседание, че поради здравословни проблеми, въззивницата е започнала да му предоставя повече възможности за общуване с детето, като тези моменти минават безпроблемно. Разбира се, съдът не кредитира сочените от свидетелите на страните пред първата инстанция взаимни обвинения, че детето е настройвано срещу единия или другия родител, защото го анализира в контекста на казаното по – горе за взаимоотношенията между тях и им обръща внимание да преустановят тази практика, ако са изкушени да се компрометират един друг пред детето.
Гореизложеното следва да бъде съобразено и с обстоятелството, че упражняването на родителските права включва комплекс от дейности, което е право и най - вече отговорност на този родител, на когото са предоставени. Затова и включването на родителя, с право на личен контакт пряко в грижите по отглеждане на детето, към които се отнася и воденето и вземането му от детска градина, без това да е обективно необходимо и дори нежелано от отглеждащия родител, излишно утежняват отношенията между родителите, създава напрежение и е предпоставка за възникването на затруднения от практическо естество при отглеждането на дете . В този см. вж. Решение от 26.09.2019 г. на ВКС, III ГО, по гр. дело № 3993/2019 г.
Съдът счита, че жалбата следва да бъде уважена в частта, с която се иска да отпаднат срещите на бащата и детето всяка втора сряда след детска градина, поради изложеното по- горе. Същевременно, следва да се компенсира бащата за времето, което пропуска в сряда, като му се даде възможност да прекарва повече време с детето в регулярните срещи през уикенда и да удължи престоя му при него до 19 ч. в неделя. Що се отнася до искането майката да се регулира режима и по отношение на рождените дни и официалните празници, съдът счита, че това искане е във взаимен интерес и на двете страни, защото обжалваното решение не включва такива аспекти в срещите между бащата и детето, поради което също следва да се уважи. Освен това, стана ясно, че в последните месеци родителите са намерили по – миролюбив подход в общуването помежду си и бащата безпрепятствено, дори в повече от определеното от първоинстанционния съд, общува с детето. Няма пречка, за в бъдеще тази подобрена комуникация да продължи и на него да се даде възможност да участва в преките грижи по отглеждането на детето, когато майката е в невъзможност пълноценно да го прави или прецени, че може да допусне това.
Що се отнася до искането на бащата за още по – разширен режим на лични отношения, съдът счита, че насрещната жалба в този смисъл не следва да се уважава. По отношение на искането да взема детето от детска градина и да я връща в къщи вечерта всяка сряда е приложимо съображението изложено по- горе за ненамеса във функциите по прякото отглеждане на детето. Що се отнася до искането на бащата да прекарва с детето три съботи и недели от месеца, тук въззивната инстанция се солидаризира изцяло с изложеното в мотивите на първоинстанционния съд, че същото не следва да се уважава , тъй като това ще лиши майката от възможността да прекарва свободното си време с детето през почивните дни.
В съответствие със съдебната практика на ВКС тази инстанция изиска и прие като доказателства изготвените чрез Международната Социална Служба, два социални доклада на компетентните органи в Италия. Същите изобщо не отговарят на изискването да са социално проучване, изследване и оценка на потребностите на детето, оценка на родителския капацитет и подкрепящата среда. Представляват сбит преразказ на срещите на социалните работници с родителите, оценките са лаконични и повлияни от мнението на съответния родител, а не са експертиза по поставените въпроси. Затова и съдът не извлече особена полза от тях при вземане на решението си.
Страните не претендират разноски.
Предвид гореизложеното ОС счита, че постановеното решение следва да бъде отменено в частта, с която е определен режим на лични отношения между бащата Б. Б. и детето Силвия Б. всяка втора и четвърта сряда от месеца и да се добави възможност за лични контакти между тях на рождения му ден след допълнителна уговорка за часа на посещение, както и по време на официалните празници, редувайки ги през един. В същия аспект следва да бъде променено решението и по отношение на привременните мерки.
Водим от горното ОС
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 511/28.12.2018г., постановено по гр. дело №1383/2018 г. на Силистренския районен съд, в частта с която е ОПРЕДЕЛЕН следния режим на лични отношения между детето С.Б. и бащата Б.Н. Б. всяка втора и четвърта сряда от месеца- бащата има право да взема детето от детска градина, като се задължава да го върне в дома на майката до 19.30 ч., както и в частта, с която е ОГРАНИЧЕНО времето за лични контакти между тях всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 9.30 ч. в събота ДО 16.00 ч.в неделя – с преспиване.
ОТМЕНЯ решение № 511/28.12.2018г., постановено по гр. дело №1383/2018 г. на Силистренския районен съд, в частта с която СА ОПРЕДЕЛЕНИ СЛЕДНИТЕ ПРИВРЕМЕННИ МЕРКИ, за осъществяване на режима на лични отношения, до влизане в сила на съдебното решение, между детето С.Б.и бащата Б.Н.Б. всяка втора и четвърта сряда от месеца- бащата има право да взема детето от детска градина, като се задължава да го върне в дома на майката до 19.30 ч., както и в частта, с която е ОГРАНИЧЕНО времето за лични контакти между тях всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 9.30 ч. в събота ДО 16.00 ч.в неделя – с преспиване.
КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА
ОПРЕДЕЛЯ следния режим на лични отношения между детето С.Б. и бащата Б.Н. Б., -всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 9.30 ч. в събота до 19.00 ч.в неделя – с преспиване, както и на рождения ден на детето след допълнителна уговорка за часа на посещение, а също и по време на официалните празници, редувайки ги през един.
ОПРЕДЕЛЯ СЛЕДНИТЕ ПРИВРЕМЕННИ МЕРКИ, за осъществяване на режима на лични отношения, до влизане в сила на съдебното решение, между детето С.Б., и бащата Б.Н.Б. всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 9.30 ч. в събота до 19.00 ч.в неделя – с преспиване, както и на рождения ден на детето след допълнителна уговорка за часа на посещение, а също и по време на официалните празници, редувайки ги през един.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 511/28.12.2018г., постановено по гр. дело №1383/2018 г. на Силистренския районен съд, в частта с която е ОПРЕДЕЛЕН следния режим на лични отношения между детето С. и бащата Б. Н. Б.
-всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 9.30 ч. в събота до 16.00 ч.в неделя – с преспиване;
-половината от Коледната и Великденската ваканция;
-един месец през лятото, който не съвпада с платения годишен отпуск на майката;
ПОТВЪРЖДАВА решение № 511/28.12.2018г., постановено по гр. дело №1383/2018 г. на Силистренския районен съд, в частта с която са ОПРЕДЕЛЕНИ СЛЕДНИТЕ ПРИВРЕМЕННИ МЕРКИ, за осъществяване на режима на лични отношения, до влизане в сила на съдебното решение:
-всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 9.30 ч. в събота до 16.00 ч.в неделя – с преспиване;
-половината от Коледната и Великденската ваканция;
-един месец през лятото, който не съвпада с платения годишен отпуск на майката.
Решението може да се обжалва пред Върховния Касационен съд на РБългария в едномесечен срок от получаването му от страните по делото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.