№ 160921
гр. София, 20.12.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА
като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Частно
гражданско дело № 20231110144032 по описа за 2023 година
Производството по делото е по чл. 410 от ГПК. Образувано е по заявление за
издаване на заповед за изпълнение, депозирано от ..., ЕИК .., седалище и адрес на
управление в ..., представлявано от Изпълнителния директор Л.К.Д., чрез пълномощника й
юр. В. Ц.. Процесуалният представител на заявителя моли да бъде издадена заповед за
изпълнение против М. Х. М., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес в .., за сумата от
1 684,80 лв. (хиляда шестстотин осемдесет и четири лева и осемдесет стотинки), от която а)
971,17 лв. (деветстотин седемдесет и един лева и седемнадесет стотинки) – главница, ведно
със законната лихва върху нея от датата на подаване на заявлението – 04.08.2023 г., до
окончателното изплащане на вземането, б) 50,31 лв. (петдесет лева и тридесет и една
стотинки) – договорна лихва за периода от 14.07.2016 г. до 20.10.2016 г. и в) 663,32 лв.
(шестстотин шестдесет и три лева и тридесет и две стотинки) – законна лихва за забава за
периода от 15.07.2016 г. до 03.08.2023 г., в който не е включен периода от 13.03.2020 г. до
13.07.2020 г., както и за сумата от 83,70 лв. (осемдесет и три лева и седемдесет стотинки),
представляваща направени от заявителя разноски за заплащането на държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение.
Твърди се в заявлението, че паричното вземане произтича от договор за паричен заем
№ 74910, сключен на 26.05.2016 г. между .. и М. М.. С договор за цесия от 10.04.2017 г. .. е
прехвърлило вземането си към М. М. на дружеството – заявител, като длъжникът е
уведомен за прехвърлянето.
Със заявлението са представени пълномощно, удостоверяващо представителната
власт на юр. Ц., платежен документ за внасянето на държавна такса, списък на разноските и
писмени доказателства.
Съдът, след като се запозна със заявлението и представените с него документи,
намира искането за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение за допустимо
и основателно, предвид следните съображения:
1
Вземането, за което е подадено заявлението е за парична сума, исковата претенция за
която би била подсъдна на районен съд, тъй като е с цена до 25 000 лв. (чл. 104 т. 4 от ГПК).
В този смисъл искането на ... – София попада в приложното поле на чл. 410 ал. 1 т. 1 от
ГПК. Заявлението е депозирано пред местно компетентния съд, съобразно подсъдността по
чл. 411 ал. 1 изречение второ от ГПК. Настоящият адрес на длъжника, който има качеството
на „потребител“, според справка за постоянен и настоящ адрес е в гр. София т.е. на
територията на съдебния район на Софийски районен съд.
Заявлението е и основателно, тъй като отговаря на формалните изисквания на чл. 410
ал. 2 вр. чл. 127 ал. 1 и чл. 128 т. 1 и т. 2 от ГПК и не са налице отрицателните предпоставки
по чл. 411 ал. 2 от ГПК. В заявлението са посочени всички реквизити, изискуеми за
редовността на искова молба и към него са приложени документ за внесена държавна такса
и пълномощно, удостоверяващи представителната власт на юр. Ц., от която изхожда
искането за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение. Според изложеното
в заявлението длъжникът има постоянен адрес на територията на Република България и от
данните по делото, не може да се направи извод, че той не е с обичайно местопребиваване
на територията на страна.
Искането за издаване на заповед за изпълнение не противоречи на закона и на
добрите нрави. При служебно извършената проверка по реда на чл. 411 ал. 2 т. 3 вр. чл. 7 ал.
3 от ГПК и доколкото длъжникът има качеството „потребител“ по смисъла на пар. 13 т. 1 от
ДР на ЗЗП и чл. 9 ал. 3 от ЗПК, съдът не констатира заявлението да се основава на
неравноправни каузи или да е налице обоснова вероятност за това.
С оглед така изложените доводи, съдът счита, че заявлението следва да бъде уважено,
като бъде издадена заповед за изпълнение на парично задължение в полза на ... – София
против М. М.. На заявителя следва да бъдат присъдени и съдебните разноски за заплащане
на държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл. 411 ал. 2 от ГПК, съдът
РАЗПОРЕДИ:
УВАЖАВА заявлението на ..., ЕИК .., седалище и адрес на управление в ...,
представлявано от Изпълнителния директор Л.К.Д., за издаване на заповед за изпълнение за
парично задължение против М. Х. М., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес в .., за
сумата от 1 684,80 лв. (хиляда шестстотин осемдесет и четири лева и осемдесет стотинки),
дължима по договор за паричен заем № 74910, сключен на 26.05.2016 г. между .. и М. М. и
договор за цесия от 10.04.2017 г., от която а) 971,17 лв. (деветстотин седемдесет и един лева
и седемнадесет стотинки) – главница, ведно със законната лихва върху нея от датата на
подаване на заявлението – 04.08.2023 г., до окончателното изплащане на вземането, б) 50,31
лв. (петдесет лева и тридесет и една стотинки) – договорна лихва за периода от 14.07.2016 г.
до 20.10.2016 г. и в) 663,32 лв. (шестстотин шестдесет и три лева и тридесет и две стотинки)
– законна лихва за забава за периода от 15.07.2016 г. до 03.08.2023 г., в който не е включен
2
периода от 13.03.2020 г. до 13.07.2020 г., както и сумата от 83,70 лв. (осемдесет и три лева и
седемдесет стотинки), представляваща направени от заявителя разноски за заплащането на
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
ПОСТАНОВЯВА издаването на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК.
УКАЗВА препис от заповедта да се връчи на длъжника.
УКАЗВА, в случай, че длъжникът не бъде намерен на адресите, посочени в
заявлението и в справката от Национална база данни „Население“, да бъдат изготвени
справки дали длъжникът има сключени трудови договори, регистриран ли е като едноличен
търговец, вписан ли е като представител и/или съдружник в търговско дружество и актуална
справка за постоянен и настоящ адрес. Ако бъдат установени различни адрес, съдебните
книжа да се изпратят на тези адреси. Ако не се установят адреси, различни от известните по
делото, съдебните книжа да се връчат при спазване на разпоредбата на чл. 47 ал. 1 от ГПК и
ако длъжникът отново не бъде намерен, съобщението да се връчи чрез залепване на
уведомление.
Разпореждането подлежи на обжалване, заедно със заповедта за изпълнение в
сроковете и по начините, указани в същата.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3