Решение по дело №748/2019 на Районен съд - Карлово

Номер на акта: 260004
Дата: 9 септември 2020 г. (в сила от 2 октомври 2020 г.)
Съдия: Анна Петкова Донкова Кутрова
Дело: 20195320200748
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 1 ноември 2019 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

Гр. Карлово, 09.09.2020 година

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

            КАРЛОВСКИ РАЙОНЕН СЪД, втори наказателен състав в публично съдебно заседание на двадесет и пети август две хиляди и двадесета година, в състав:

                  

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Анна Донкова- Кутрова

 

с участието на секретаря Цветана Чакърова, като разгледа НАХД № 748 по описа на К. р. с. за 2019 година, докладвано от съдията, за да се произнесе взе предвид следното:

         Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.

         С наказателно постановление № 5/04.10.2019 година на Началника н.Р.н.М.К.н.С.М.С., ЕГН ********** ***, на основание чл. 38 ал. 1 от ЗНССПЕЕН112 е наложено административно наказание глоба 2000 лева за нарушение на чл. 28 ал. 1 вр. чл. 38 ал. 1 от ЗНССПЕЕН112.

         Недоволно от наказателното постановление е останало наказаното лице и е депозирало жалба срещу него пред съда в законоустановения 7-дневен срок. В жалбата се сочи, че наказателното постановление е незаконосъобразно и неправилно, излага конкретни доводи в тази връзка. Моли съда да отмени наказателното постановление.

Ответната по жалбата страна – РУ на МВР П., редовно призована, не изпраща представител. В писмено становище моли за потвърждаване на наказателното постановление.

         Жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което и допустима.

         Разгледана от съда е основателна.

         След като обсъди събраните по делото гласни доказателства чрез разпита като свидетел на актосъставителя Д.Н., свидетелите М.С. и И.Т. и приложените и приети писмени такива – АУАН № 5/18.09.2019 г., заповед № Із-619/09.03.2011 г., заповед № З- 991/24.01.2014 г., писмо от РП- К., постановление за отказ да се образува досъдебно производство, материалите по преписка № 281р-8536/2019 г., справка от РЦ ***** К., справка за нарушител, наказателно постановление № 19-0281-000761/30.08.2019г., два броя електронни картони и предявеното ВДС, съдът намира за установено следното:

На 18.09.2019г. актосъставителят Н. е съставил акт за установяване на административно нарушение № 5/18.09.2019г.  срещу жалбоподателя, в който е отразил,  че на 11.06.2019год. в 19:56:11 часа от тел. номер +359********* с продължителност 5:16 минути лицето подава невярно съобщение на ЕЕН -112 като съобщава за изчезването на автомобила си паркиран в района на с. А., общ. С., като иска да бъде свързан с ОД на МВР П.. Горното е установено по преписка peг. № 281р-85 36/2019г. по описа на РУ К. и № 1153/2019г. и № 1153/2019г. на РП К.. Прието е от контролния орган, че с това свое деяние, жалбоподателят е осъществил състава на чл. 28 ал. 1 вр. чл. 38 ал. 1 от ЗНССПЕЕН112.

Въз основа на така съставения акт, компетентният за това орган, съгласно  заповед № З-991/24.01.2014г.,  на Директора на ОДМВР П., Началникът н.Р.н.М.К. е издал обжалваното наказателно постановление, с което на жалбоподателя на основание чл. 38 ал. 1 от ЗНССПЕЕН112 е наложена глоба в размер на 2000 лв., като обстоятелствата по извършване на нарушението са посочени по идентичен начин с тези в АУАН.

След като анализира събраните доказателства и взе в предвид възраженията и аргументите изложени в жалбата, съдът следва да провери изцяло законосъобразността на обжалваното наказателно постановление. Съдът намери, че същото страда от съществени пороци, касаещи задължителното му съдържание, поради което е незаконосъобразно и следва да бъде отменено само на това основание, без да е необходимо да се изследва въпроса дали жалбоподателят действително и виновно е извършил вмененото му във вина нарушение.

При съставяне на акта за установяване на административно нарушение и издаване на наказателното постановление следва да бъдат спазени задължителните изисквания, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.

В случая  актът  за установяване на административно нарушение е съставен  в нарушение на разпоредбата на чл. 42 т.3  от ЗАНН,  регламентираща изискването за посочване в  него  на мястото на извършване на административното нарушение.

В текстовото описание на последния е посочено от актосъставителя, че е било подадено невярно съобщение на ЕЕН 112 от жалбоподателя, но не и къде е станало това, дали на мястото, което е съобщил като такова за изчезване на автомобила му или в друго населено място.

За да е налице яснота относно мястото на извършване на нарушението, задължителен реквизит на акта и на НП, дори и да липсва административен адрес, следва да е посочено поне населеното място, в района на което или в землището, на което се твърди да е извършено нарушението.

Този недостатък е пренесен и в атакуваното наказателно постановление.

Мястото на извършване на нарушението е задължителен реквизит за съставения акт за установяване на нарушението и за издаденото въз основа на него наказателно постановление, и неяснотата относно него е нарушение на императивните разпоредби, съответно на чл. 42 т.3 и на чл. 57 ал. 1 т. 5 от ЗАНН, което е съществено, ограничаващо правото на защита на наказаното лице, тъй като води до невъзможност да разбере къде точно според наказващия орган е извършено нарушението, за което е ангажирана административно-наказателната му отговорност.

Нарушението е съществено на следващо място и защото със съставянето си АУАН трябва да очертае кръга на подлежащите на доказване факти в производството, като мястото на извършване на нарушението изначално е останало извън тези факти. Като въззивна инстанция съдът, преценявайки събраните доказателства, сам установява фактическата обстановка и може да установява и нови факти. Не би могло обаче да се ангажира административнонаказателната отговорност на лице по факти, по които то не се е защитавало и за пръв път се установяват едва в производството пред съда. Аргумент в подкрепа на извода за незаконосъобразност на НП поради непосочването на място на извършване на нарушението е и лишаването на съда от възможността да извърши преценка за териториалната компетентност на наказващия орган.

Посочването на мястото на извършване на нарушението не на последно място е задължителен реквизит на акта за установяване на административно нарушение и на наказателното постановление и предвид разпоредбата чл. 59 ал.1 от ЗАНН, относно местнокомпетентният съд за разглеждане на делото и именно в този смисъл и условие за тяхната редовност и законосъобразност.

Поради посочените съображения, наказателното постановление следва да бъде отменено, макар и по делото да се установи осъществяване на процесното нарушение. От непротиворечивите гласни доказателства, съдържими в показанията на разпитаните свидетели безспорно се установи, че на процесната дата след установяване на управление на моторно превозно средство след употреба на алкохол от страна на жалбоподателя, за което му бил съставен АУАН, му било разпоредено да не предприема повторно управление на превозното средство, а това да бъде сторено от лице, което не е употребило алкохол. Ядосан от този факт след заминаване на полицейските служители жалбоподателят прибрал автомобила си в свой имот в с. М. и съобщил в Р.н.М.К. че автомобилът му е изчезнал. Там му било казано да почака, за да се извърши проверка на място, но жалбоподателят си тръгнал. По-късно се обадил на телефон 112, съобщавайки, че след полицейска проверка е оставил автомобила си на посочено от полицаите място, като след половин час същият липсвал. С. заявил, че не знае къде е и поискал да подаде сигнал за липсващия автомобил. Дежурният оператор направил опит да се свърже с ОДЧ, но същият бил неуспешен. Този разговор продължил 6 минути и 41 секунди. Последвало второ обаждане от С. отново по същия повод с продължителност 5 минути и 16 секунди. В разговорите си С. поискал да бъде свързан с дежурния на ОД на МВР- П..  При извършената последваща проверка било установено, че С. сам е преместил автомобила си в свой имот, като заявил, че е подал сигнала на *****, защото се ядосал на полицаите, за което написал и обяснения, приложени по преписката, водена по случая. По същата Р. п. счела, че деянието на С. съставлява административно нарушение, поради което отказала да образува наказателно производство и изпратила преписката н.Р.н.М.К. по компетентност. Така установените факти безспорно установяват извършване от страна на жалбоподателя на вменетото му нарушение, подаване на неверен сигнал на тел. **** за изчезване на автомобила му, който в действителност той сам бил укрил в имота си, което от обективна и субективна страна осъществява състава на чл. 28 ал 1 от ЗНССПЕЕН112.

Разноски не са претендирани и не се присъждат.

По изложените мотиви К. Р. С.

 

Р  Е  Ш  И

 

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 5/04.10.2019 година на Началника н.Р.н.М.К. с което на С.М.С., ЕГН ********** ***, на основание чл. 38 ал. 1 от ЗНССПЕЕН112 е наложено административно наказание глоба 2000 лева за нарушение на чл. 28 ал. 1 вр. чл. 38 ал. 1 от ЗНССПЕЕН112.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните пред Административен съд – Пловдив в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

 

                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Ц.Ч.