РЕШЕНИЕ
№ 67
гр. Силистра, 20.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на
четиринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Пламен Н. Димитров
Членове:Теодора В. Василева
Кремена Ив. Краева
като разгледа докладваното от Теодора В. Василева Въззивно гражданско
дело № 20223400500112 по описа за 2022 година
Делото е образувано по въззивна жалба, предявена от Й. П. АТ. ЕГН: ********** и
К. П. Й. ЕГН: **********, чрез адв. И. от АК, гр. Силистра, против решение №
260036/06,12.2021г. по гр. д. № 258 по описа на PC Тутракан за 2019 г., с което е
ДОПУСНАТО извършването на съдебна делба на правото на собственост върху следните
недвижими имоти: Нива, с площ от 41 610 кв, м., трета категория, находяща се в местността
„ЧИНАКЧИЛАРСКО“, с идентификатор № 03527.18.18, (три хиляди петстотин двадесет и
седем, точка, осемнадесет, точка, осемнадесет) по кадастралната карта на землището на с.
Белица, общ. Тутракан, при граници и съседи: имоти с идентификатори № 03527.18.184, №
03527.18.185, № 03527.18.124, № 03527.18.212, № 03527.18.213 и № 03527.18.125 (Съгласно
Скица № 15-122057 от 12.02.2019 г., изд. от СГКК - гр. Силистра) и Нива, с площ от 37
212 кв. м., четвърта категория, находяща се в местността „В И ДИНА“, с идентификатор №
03527.14.40, (три хиляди петстотин двадесет и седем, точка, четиринадесет, точка,
четиридесет), по кадастралната карта на землището на с. Белица, общ. Тутракан, при
граници и съседи: имот с идентификатор № 03527.14.83, № 03527.50.150, № 03527.14.103, №
03527.14.187, № 03527.14.170 и № 03527.14.82. Жалбоподателите считат, че не са налице
предпоставки за делба на процесните имоти, тъй като същите, както и останалите
наследници са владели и ползвали имотите съгласно подписания от тях протокол като свои
собствени за периода от 15.05.1995 г, до настоящият момент и следователно са придобили
правото на собственост върху процесиите имоти. Представят и молят да бъде прието като
доказателство служебна бележка, издадена от ЗК „Изгрев-92“ с. Белица, общ. Тутракан, в
която кооперацията удостоверява, че жалбоподателите от 2006 г. след смъртта на баща им и
до сега владеят и отдават под наем наследствената си земя без противопоставяне от
останалите наследници. Молят да бъде отменено обжалваното решение и разрешен спора по
същество, като не посочват какъв изход от спора очакват, но вероятно е отхвърляне на иска
за делба, поради позоваването от тях на изтекла придобивна давност. В с.з. пред тази
инстанция за тях се явява адв. И., който поддържа жалбата и уточнява, че искането на
1
неговите доверители е делбата да бъде извършена по квотите, посочени от тях в исковата
молба.
Отговор на въззивната жалба, посочена по – горе е депозиран от КР. Д. КР. с ЕГН
**********, чрез адв.В.Г. от АК, гр. Силистра,която счита, че не е изтекла необходимата
придобивна давност по отношение на делбените имоти за никой от съделителите, поради
което счита, че жалбата е неоснователна. В с.з. пред тази инстанция се явява адв. Григорова,
която поддържа отговора си.
По реда на чл. 263 ГПК, писмен отговор против тази жалба е постъпил и от СТ. ХР.
П., ЕГН **********, чрез адв. Н. от РАК, която счита, че не е изтекла необходимата
придобивна давност по отношение на делбените имоти за никой от съделителите, поради
което счита, че жалбата е неоснователна, предлага и квоти, при които счита, че следва да се
поделят имотите, предмет на делбата. В с.з. пред тази инстанция не се явява представител
По реда на чл. 263 ГПК писмен отговор срещу втората жалба е постъпил от Д. ЯНК.
К., ЕГН **********, чрез адв. Т. от АК, гр. София, който счита, че наведените възражения
са преклудирани по реда на чл.34 ГПК, а искането за събиране на доказателства – на
основание чл. 266 ГПК, поради което, макар и допустима,според него жалбата е
неоснователна. В с.з. пред тази инстанция не се явява представител.
Въззивна жалба срещу същото решение е постъпила и от В. Л.ТР., ЕГН
********** А.Б. и Л. В. ТР., ЕГН **********, чрез адв. К. от АК, гр. София, които считат,
че при определяне на квотите на съделителите, съдът не е съобразил Законь за наследството
(отм., действал от 1889 г. д 1949, поради което молят съда да го отмени и постанови ново, с
което да допусне делбата при квоти по и по 1/36 идеални чати за всеки от тях. Молят на
основание чл. 192 ГПК, съдът да задължи трето неучастващо по делото лице - ЗК „Изгрев-
92“, с. Белица, общ. Тутракан, обл. Силистра, ЕИК *********, да представи служебна
бележка, за обработваемата земя в землището на с. Белица, общ. Тутракан, обл. Силистра,
отдадена под наем от правоприемниците на А.Й.Е. родена на 06.01.1920 г., починала на
17.05.1967 г. - от дъщеря й С. В. Т. с ЕГН **********, починала на 22.12.2011 г., или от
нейните наследници. В с.з. пред тази инстанция изпраща молба делото да се гледа в негово
отсъствие, поддържа жалбата, направил е доказателствени искания за събиране на нови
доказателства.
По реда на чл. 263 ГПК писмен отговор срещу втората жалба е постъпил от Д. ЯНК.
К., ЕГН **********, чрез адв. Т. от АК, гр. София, който счита, че наведените възражения
са преклудирани по реда на чл.34 ГПК, а искането за събиране на доказателства – на
основание чл. 266 ГПК, поради което, макар и допустима,с поред него жалбата е
неоснователна. В с.з. пред тази инстанция не се явява представител.
В с.з. пред тази инстанция се явиха и съделителите В.Я., Г.К., В.Д., С.К., Х.Р., които
заявиха, че желаят да получат от делбената маса това, което им се полага по наследство.
Останалите ответници не са депозирали писмен отговор по реда на чл. 263 ГПК,
въпреки предоставената им от районния съд възможност, не са се явили и в с.з. пред тази
инстанция .
ОС, като съобрази доводите на страните и данните по делото, прие за установено
следното: Жалбите са допустими, тъй като са подадени от надлежни страни срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт и при спазени процесуални срокове за това, съгласно
чл. 258 и сл. ГПК.
Пред районния съд настоящите въззивници Й.А. и К.Й. са предявили иск против
ответниците за допускането на делбата на процесните имоти, придобити по наследство от
покойният К.К. К., б. ж. на с. Белица, общ. Тутракан, починал през 1939 г.
По делото е приложено копие от Решение М Б384/02.10.1993 г. на ПК - гр.
2
Тутракан, от което е видно, че на наследниците на К.К. е възстановено право на собственост
върху имот № 014040 по плана за земеразделяне, идентичен с имот с идентификатор №
03527.14.40 по кадастралната карта на землището и . имот № 018018 по плана за
земеразделяне, идентичен с имот с идентификатор № 03527.18.18 по кадастралната
карта на землището, представени са и скици на тези имоти. Приложени са и съответните
удостоверения за наследници, от които първоинстанционният съд правилно е определил
кръга на съделителите в настоящото производство, по който не се спори от страните.
С молба от 09.08.2019 г. адв. Р., процесуален представител на съделителите Л.Л. и
В.К. е представила пред районния съд споразумителен протокол от 15.05.1995 г., като моли
да се приеме, че с него наследниците доброволно са извършили делба на наследствените
имоти, като са се образували нови самостоятелни имоти, ако съдът не приеме това
възражение, моли делбата да бъде допусната според посочените в ИМ квоти.
В обжалваното решение първоинстанционният съд правилно е посочил, че не
може да приеме представения протокол от 1995 г. като доброволна делба, защото в него са
посочени само площи, които се разпределят, без да са очертани граници или самостоятелни
имоти, а освен това, в протокола не са подписани като участници трима от съделителите,
които са били живи към оня момент. Същевременно, няма основание да се поставя и
разисква въпросът за изтекла придобивна давност на база на този протокол, защото такъв
довод не е навеждан в първата инстанция и към настоящия момент е преклудиран. На
въпросния протокол от 1995 г. няма никакъв коментар от страна на останалите съделители и
първоинстанционният съд е единственият, който го подлага на такъв. Освен това, ако някои
от страните ще се позовават на придобивна давност въз основа на този протокол, то би
трябвало да предявят иск за собственост и отхвърляне на иска за делба, а не да се опитват да
легитимират неговото значение в рамките на делбеното производство.
Приемайки, че протоколът от 1995 г. няма правно значение, районният съд, след
като се е убедил в наследствените права на всеки един от участниците в процеса, както и в
правото на собственост на наследодателя им върху делбените имоти, е преминал към
делбата им по силата на чл. 21, абз. 3, изр. 2 от Законъ за наследството (отм., действал от
1889 до 1949 г.). Съдът не счита за основателна и жалбата на В. ЛЮБ. ТР., ЕГН **********
А.Б.и ЛЮДМ. В. ТР., ЕГН **********, чрез адв. К. от АК, гр. София, които считат, че
делбените квоти следва да се определят като за наследство на покрити имоти. В тази връзка,
в молбата, която е депозирана непосредствено преди заседанието от адв. К., са направени
доказателствени искания за разпит на свидетели и представяне на документи, доказващи
статута на имотите като покрити към момента на откриване на наследството с довода, че
този въпрос е повдигнат едва в решението и че никой не е оспорил делбените квоти. Съдът
счита, че събирането на доказателства е преклудирано по силата на чл.266 ГПК, а
аргументът , че този въпрос е поставен едва в решението е неоснователен, тъй като още в
исковата молба е посочено, че наследодателят е починал през 1939 г. и следователно
приложимият закон за определяне на делбените квоти е Законът за наследството, действал
към оня момент, а да се твърди, че земеделски имоти с размерите на процесните, чието
3
право на собственост е възстановено по реда на ЗСПЗЗ, са имали статут покрити, т.е. на
застроени, също е несъстоятелно и не подлежи на доказване, тъй като никой не го е
подлагал на съмнение през първата инстанция. Не е вярно и твърдението, че съделителите
не са оспорили квотите в първоинстанционния съд, тъй като такова оспорване е направено
от адв. Т.,процесуален представител на съделителя Д.К. на стр. 71 от делото на РС, който
също е направил искане да бъдат съобразени квотите, визирани в Законъ за наследството
(отм., действал от 1889 до 1949 г.) относно непокритите имоти, като е приложил и текстът
на чл.21 от Закона, така че това е още един аргумент, че въпросът за приложението на този
закон и за статута на имота като непокрит е повдиган пред районния съд и преди
постановяване на решението.
Предвид гореизложеното, обжалваното решение следва да бъде потвърдено, а
жалбите – оставени без уважение. Разноски за пред тази инстанция претендират КР. Д. КР. с
ЕГН ********** и Д. ЯНК. К., ЕГН **********, като първият е направил такива в размер на
400 лв. за адв. хонорар , а вторият – 600 лв. за адв. хонорар. Ето защо, всеки един от
петимата жалбоподатели следва да заплати на К.К. по 80 лв. и по 120 лв. на Д.К..
Водим от горното ОС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260036/06,12.2021г. по гр. д. № 258 по описа на PC
Тутракан за 2019 г .
ОСЪЖДА Й. П. АТ. ЕГН: **********, К. П. Й. ЕГН: **********, В. ЛЮБ. ТР., ЕГН
********** А.Б. и Л. В. ТР., ЕГН **********, да заплатят на КР. Д. КР. с ЕГН ********** ,
всеки по 80 лв./осемдесет/ или общо 400 / четиристотин/ лв. , представляващи направени от
него разноски по делото пред тази инстанция за адв. хонорар.
ОСЪЖДА Й. П. АТ. ЕГН: **********, К. П. Й. ЕГН: **********, В. ЛЮБ. ТР., ЕГН
********** А.Б. и ЛЮДМ. В. ТР., ЕГН **********, да заплатят на Д. ЯНК. К., ЕГН
**********, всеки по 120 лв./сто и двадесет/ или общо 600 / шестстотин/ лв. ,
представляващи направени от него разноски по делото пред тази инстанция за адв. хонорар.
Решението може да се обжалва пред Върховния Касационен съд на РБългария в
едномесечен срок от получаването му от страните по делото.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4