№ 138616
гр. София, 30.09.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА Гражданско дело
№ 20231110102544 по описа за 2023 година
намери следното:
Извършена е проверка по реда на чл. 130 ГПК.
Производството по делото е образувано по искова молба на Н. С. Р. срещу ТП на НОИ
– София град.
Ищецът твърди, че в периода от 17.04.1971 г. до 31.12.1976 г. е работил като „техник“ в
И.Г.Х.П. Водпроект – гр. София, а в периода от 01.10.1977 г. до 05.10.1984 г. е бил назначен
на длъжност „началник склад“ , като при посочения работодател е работил 13 г., 5 месеца и
19 дни. Поддържа, че в периода от 10.10.1984 г. до 18.07.1986 г. е бил служител в ДТП
„Хранителни стоки“, а в периода от 19.07.1986 г. до 23.11.1990 г. е бил управител на магазин
за месо при същия работодател, като общият му трудов стаж при посочения работодател бил
7 г. 8 м. и 4 дни. Сочи, че впоследствие в периода от 26.11.1990 г. до 11.11.1991 г. е бил
управител на магазин в Ц.К.С. СП „Кооптърговия“ или стажът му при посочения
работодател бил 11 м. и 16 дни. Поддържа, че в периода от 01.01.1993 г. до 31.12.1995 г. е
работил в „Транскомплект инженеринг“ ООД, като е заемал длъжността „началник склад“.
Твърди, че посочените дружества прекратили дейността си без правоприемство, поради
което същите би следвало да са предали за съхранение в ТД на НОИ всички разплащателни
ведомости, но тези удостоверяващи трудовия му стаж в посочените предприятия липсвали в
архива на НОИ и на работодателите. Твърди, че поради тази причина ответникът е спрял
изплащането на първоначално отпуснатата му пожизнена пенсия за осигурителен стаж и
възраст и социална пенсия за инвалидност и отказал да зачете посочените периоди за трудов
и осигурителен стаж. Сочи, че подал заявление до ТП на НОИ – София град за издаване на
удостоверение по чл. 5 , ал. 2 ЗУТОССР, но ответникът постановил решение № 2153-21-
48/01.03.2017 г. и решение № Ц2153-21-135/18.12.2020 г. на директора на ТП на НОИ –
София град. По така изложените доводи моли да бъде признато за установено, че ищецът е
придобил трудов стаж в И.Г.Х.П. Водпроект – гр. София за период от 13 г., 5 месеца и 19
дни, в ДТП „Хранителни стоки“ за период от 7 г. 8 м. и 4 дни, Ц.К.С. СП „Кооптърговия“ -
11 м. и 16 дни и в „Транскомплект инженеринг“ ООД – 2 г. и 11 м.
Впоследствие с молба постъпила във връзка с дадени от съда указания ищецът
поддържа, че ТД И.Г.Х.П. „Водпроект“ – гр. София било преобразувано във „Водпроект“
ЕАД – в ликвидация, ЕИК *********, ДТП „Хранителни стоки“ било преобразувано в
„Хранителни стоки“ АД, ЕИК *********, а Ц.К.С. СП „Кооптърговия“ – в „Кооптърговия“
АД, ЕИК *********, поради което моли като ответници да бъдат конституирани
„Водпроект“ ЕАД – в ликвидация, „Хранителни стоки“ АД, „Кооптърговия“ АД и
„Транскомплект инженеринг“ ООД. Уточнява, че в НОИ не се съхраняват ведомостите за
заплати на посочените работодатели за посочените в исковата молба периоди.
1
Съдът, след преценка на твърденията на ищеца и представените писмени
доказателства, намира следното:
Предмет на делото е иск по чл. 1 ЗУТОССР за установяване по отношение на ТП на
НОИ – София – град и „Водпроект“ ЕАД – в ликвидация, „Хранителни стоки“ АД,
„Кооптърговия“ АД и „Транскомплект инженеринг“ ООД, че ищецът Н. С. Р. е придобил
трудов и осигурителен стаж за посочените в исковата молба периоди.
В българското законодателство са уредени два начина за установяване на трудов и
осигурителен стаж – с документи по административен ред (съгласно чл. 12, ал. 1 от
Наредбата за трудовия стаж и трудовата книжка трудов стаж по КТ се установява с трудова,
осигурителна и занаятчийско-ученическа книжка или с удостоверение, издадено въз основа
на изплащателни ведомости или партидни книги или други документи, удостоверяващи
време, което се признава за трудов стаж по чл. 354 КТ) и пред граждански съд (по реда на
Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред). Както е посочено в
мотивите на ТР № 2/2015 г. на ОСГК на ВКС, тези два начина се намират в отношение на
алтернативност, като необходима предпоставка за предявяването на иск за установяване на
трудовия стаж е липсата на писмени доказателства, годни да установят същия в
евентуално производство по отпускане на пенсия /в този смисъл т. 8 ППВС 8/1963 г./. С
други думи, наличието на писмени доказателства, удостоверяващи съответния стаж, е
пречка за предявяване на иск по чл. 1 ЗУТОССР поради липсата на правен интерес.
Настоящият случай е именно такъв. Стажът, чието установяване се иска от ищеца по
съдебен ред, е удостоверен в трудовата му книжка, която е официален удостоверителен
документ за вписаните в нея съгласно чл. 349, ал. 1 КТ обстоятелства, свързани с трудовата
дейност на работника или служителя, поради което при наличието липсва правен интерес
за предявяване на иск по ЗУТОССР, като трудовата книжка на ищеца е надлежно оформена,
а освен това по делото са представени и други писмени документи, които удостоверяват
положения от ищеца стаж.
Освен това съгласно чл. 5, ал. 1 от Закона за установяване на трудов и осигурителен
стаж по съдебен ред особена предпоставка за допустимост на установителния иск по този
закон е наличието на удостоверение, издадено от работодателя/осигурителя, при който е
придобит стажът, от неговия правоприемник или от друго юридическо или физическо лице,
което съхранява книжа, ведомости за заплати и други, че документите са изгубени или
унищожени. В ал. 2 на чл. 5 от закона е предвидено, че когато осигурителят е прекратил
дейността си, без да има правоприемник, или не е прекратил дейността си, но ведомостите и
книжата му са иззети, по реда на инструкция на управителя на Националния осигурителен
институт, издадена на основание чл. 5, ал. 12 от Кодекса за социално осигуряване, се
представя удостоверение от съответното териториално поделение на Националния
осигурителен институт, че в архивното стопанство липсват писмени данни за
претендирания стаж. Липсата на такова удостоверение означава, че искът е недопустим – в
този смисъл са Решение № 693 от 15.12.2010 г. по гр. д. № 221/2010 г. на ВКС III ГО,
Решение № 217 от 03.10.2014 г. по гр. д. № 223/2014 г. на ВКС, III ГО и др.
В случая не е налице особената процесуална предпоставка по чл. 5 от специалния
закон за допустимост на предявения иск за установяване на трудовия и осигурителен стаж
по съдебен ред. Ищецът не е представил съответните удостоверения в предвидения от закона
7-дневен срок въпреки дадените от съда указания за това.
Нещо повече - видно от представеното по делото решение на директора на ТП на НОИ
– София град разплащателните ведомости на „Кооптърговия“ АД, „Хранителни стоки“ АД,
„Транскомплект инженеринг“ ООД, съответно на „Водпроект“ ЕАД, не са изгубени или
унищожени, като ТП на НОИ – София град е извършило проверка на същите, но е
констатирало, че ищецът не фигурира в тях, като са изложени и съображения за
несъответствие на положените подписи в представените на ищеца образци с тези на
длъжностните лица, упълномощени да ги издават, съответно е направено заключение, че
част от документите са антидатирани. Всичко това налага извод, че при налична
документация, ако въпреки това на лицето бъде отказано признаване на претендирания от
него период за трудов и осигурителен стаж, за него е налице друг път на защита, а именно
чрез обжалване по административен ред на съответните актове на органа по пенсионно
2
осигуряване, но не и такава по исков ред. В разглеждания случай от една страна нито са
наведени твърдения, че документите са загубени или унищожени (чл. 5, ал. 1 ЗУТОССР) или
че ведомостите и книжата му са иззети по реда на Инструкция № 5 от 30.06.2005 г. за
приемане и съхраняване на ведомости за заплати и трудовоправни документи на прекратени
осигурители без правоприемник (чл. 5, ал. 2 ЗУТОССР), нито са представени съответните
удостоверения за това в предоставения от съда и определен в закона срок за това (чл. 4, ал. 3
ЗУТОССР). В допълнение следва да бъде посочено, че снабдяването с предвиденото в
закона удостоверение по чл. 5 ЗУТОССР не може да стане въз основа на издадено от съда
съдебно удостоверение, доколкото преценката за издаването на такова е от компетентността
на НОИ, респ. на съответния работодател, като съдът не може да задължи съответното лице
по чл. 5 ЗУТОССР да удостоверява посочените обстоятелства, още повече, че с оглед
данните разглежданият случай не попада в приложното поле на чл. 5 ЗУТОССР, обуславящо
допустимостта на иска.
По изложените съображения производството по делото по така предявения иск следва
да се прекрати поради липсата на правен интерес от иска.
Така мотивиран и на основание чл. 130 ГПК, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ВРЪЩА искова молба с вх. № 11986/17.01.2023 г., подадена от Н. С. Р., ЕГН
**********, срещу ТП на НОИ – София град, а впоследствие насочен и срещу „Водпроект“
ЕАД – в ликвидация, ЕИК *********, „Хранителни стоки“ АД, ЕИК *********,
„Кооптърговия“ АД, ЕИК *********, „Транскомплект инженеринг“ ООД, ЕИК *********,
въз основа на която е образувано гр. д. № 2544/2023 г. по описа на СРС, 74
Разпореждането може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчването му на ищеца.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3