РЕШЕНИЕ
№ 1501
гр. Велико Търново, 07.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, V СЪСТАВ, в публично
заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ГАЛЯ ИЛИЕВА
при участието на секретаря ПАВЛИНА ХР. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от ГАЛЯ ИЛИЕВА Гражданско дело №
20234110103023 по описа за 2023 година
Производството е образувано по предявен иск с правно основание чл.2б ал.1 от
ЗОДОВ.
Ищецът заявява, че е подал искова молба до ******, по която е образувано
производство, по което ответник е банка. Ищецът заявява, че до ответника е изпратено
съобщение от 27.06.2022 г. на хартиен носител, което е направено в нарушение на
определения в закона ред и форма, на посочен електронен адрес. Посочено е, че това
действие на ответната страна е довело до твърде дълга продължителност на производството
по делото, през което време се твърди, че ищецът бил напрегнат, стресиран и много често
започнал да боледува. Навеждат се твърдения, че в резултат на същото това продължава да
търпи психически болки и страдания и вследствие тези действия на ответника **** бил
лишен от адекватна и своевременна възможност да издържа семейството си, най-вече
неговата дъщеря, която е студент, да погасява вноски по потребителския кредит, нормално
посрещане на празниците. Твърди, че му е причинен перманентен стрес и морално
дискредитиране пред колегите, от които се налагало да заема парични средства за покриване
на текущи нужди. Посочва, че производството по делото не е организирано и проведено в
съответствие с изискванията на чл. 6, § 1 от ЕКПЧОС, поради което е нарушен разумният
срок за разглеждането му. Счита, че търпените от него вреди са в размер на 10 000 лв.,
предявява частичен иск за 1000 лв., претендирани като обезщетение за претърпени от него
неимуществени вреди, които твърди, че са пряка и непосредствена последица от нарушение
на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, ведно със законната лихва,
считано от подаване на исковата молба до окончателното изплащане.Претендира разноски.
Ответникът ***** оспорва предявения иск по съображения, изложени в отговора,
депозиран по делото. Не оспорва, че въз основа на искова молба е образувано производство
по гр. дело № 180/2022 г. по описа на ****но твърди, че с определение от 19.07.2022 г.
производството по делото е прекратено и с писмо от 20.07.2022 г. делото е изпратено на
**** за определяне на друг равен съд, който да го разгледа. Ответникът оспорва ищецът да е
претърпял вредите, които сочи и твърди, че няма причинна връзка между тях и дейността на
****Заявява, че е спазвал разпоредбите на чл. 7, ал. 1 от ГПК, чл. 38, ал. 2 от ГПК, както и
принципа, залегнал в чл. 13 от ГПК. Твърди, че съобщението до ответника, ведно с
1
приложените препис от исковата молба и разпореждане от 21.06.2022г. са изпратени на
ответника „***** на 27.06.2022 г. и е връчено на 11.07.2022 г. на посочен от ищеца в
исковата молба адрес в гр. С. Твърди неприложимост на чл. 50, ал. 5 от ГПК, чието
нарушение претендира ищецът и заявява, че в исковата молба ищецът е посочил адреса на
интернет страницата на ***** което не представлява електронен адрес по смисъла на ГПК,
поради което не е възможно да бъдат връчени книжата по делото по претендирания от
ищеца начин. Отправя искане за отхвърляне на иска.
С протоколно определение от 09.11.2023г. съдът, по искане на ищеца е допуснал
изменение на предявения иск за неимуществени вреди чрез увеличаване на исковата
претенция от 1000лв. на 6000лв., претендирани като частичен иск от 10 000лв.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от
фактическа страна:
На 15.06.2022г. ищецът М. Д. О. депозира пред ****искова молба срещу **** за
сумата 1400лв., претендирана като неоснователно задържана и неизплатена на ищеца сума,
във връзка с наложен запор на вземания по изп.дело ****, която сума представлява
допълнителни възнаграждения на персонала, пряко зает с дейности по отношение на
пациенти с COVID 19 и поставяне на ваксини срещу COVID 19 за месеците март и април
2022г. По исковата молба е било образувано гр.дело №180/2022г по описа на Районен съд
****
На 21.06.2022г. съдията –докладчик по гр.дело №180/2022г. по описа на ****е
постановил разпореждане по чл.131 от ГПК, с което е разпоредил препис от исковата молба
и приложенията да се изпратят на ответника ****
На 23.06.2022г. по делото е постъпила молба от адв.К. Т., с която представя
пълномощно за учредена представителна власт да представлява ищеца в посоченото
производство пред ****, до приключването му пред всички инстанции.
С молба от 24.06.2022г. пълномощникът на ищеца е направи искане за присъждане
на адвокатско възнаграждение по чл.38 ал.2 от ЗА.
На 12.07.2022г ищецът, чрез процесуалният си представител е направил искане за
обезпечение на предявения иск, чрез налагане на обезпечителна мярка „запор“ на парични
вземания по банкови сметки.
На 12.07.2022г съдията-докладчик се е произнесъл по искането за обезпечение на
предявения иск, като е оставил без уважение молбата за допускане на обезпечение на
предявения иск, по съображения изложени в определението от 12.07.2022г.
На 18.07.2022г ищецът депозира по делото писмено доказателство-отговор
изх****което моли да бъде приложено.
С определение от 19.07.2022г. съдията-докладчик си е направил отвод по делото, по
реда на чл.22 ал.1т.6 от ГПК и с определение от същата дата, поради това, че Районен съд
**** не може да образува състав, който да разгледа гр.дело №180/2022г. пред Районен съд
**** делото е прекратено и е изпратено на ВТОС на основание чл.23 ал.3 от ГПК за
определяне на друг равен съд, който да го разгледа.
С определение по в.ч.гр.дело №778/2022г по описа на ВТОС делото е изпратено за
разглеждане от **** където е образувано гр.дело №1976/2022г., което по реда на чл.213 от
2
ГПК е присъединено към гр.дело №1868/2022г по описа на ***.
Видно от приложено по делото писмо изх.*****г е постъпила въззивна жалба срещу
решението, като в писмото е посочено, че жалбата се администрира за изпращане на ВТОС
за произнасяне по компетентност.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля С Х Д., който
разпитан каза, че познава ищеца от повече от 20 години. Заяви, че има дело, водено от
ищеца, относно блокирани негови парични средства от „ковид“ възнаграждения. Свидетелят
заяви, че ищецът страдал, че още не си е взел парите, за които е работел. Свидетелят заяви,
че делата на М. О. са много и не са приключили. Свидетелят заяви, че ищецът е разтревожен
поради липса на средства, като се наложило свидетелят няколко пъти да го подпомага
финансово със суми, които впоследствие ищецът му връщал.
От приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи:
Предявеният иск е допустим, а разгледан по същество е неоснователен по следните
съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.2б от ЗОДОВ Държавата отговаря за вредите,
причинени на граждани и на юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и
решаване на делото в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от Европейската конвенция за защита
правата на човека, където е посочено, че всяко лице, при решаването на правен спор относно
неговите граждански права и задължения или основателността на каквото и да е наказателно
обвинение срещу него, има право на справедливо и публично гледане на неговото дело в
разумен срок, от независим и безпристрастен съд. Нормата на чл.2б от ЗОДОВ е
предвидена като вътрешноправно средство за защита, самостоятелна хипотеза на
отговорност на държавата за вреди, причинени на граждани и на юридически лица от
нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок по чл.6 пар.1 от
ЕКЗПЧ, като съгласно чл.8 ал.1 от ЗОДОВ претенцията за обезщетение се разглежда по
посочения специален закон и по реда на ГПК.
В разпоредбата на чл.2б от ЗОДОВ са посочени критериите при извършване на
преценка дали е нарушен принципа на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, а
именно: общата продължителност и предмета на производство, неговата фактическа и
правна сложност, поведението на страните и техните процесуални представители,
поведението на останалите участници в процеса и компетентните органи.
В конкретния случай се претендират неимуществени вреди от продължило според
ищеца извън разумния срок гражданско производство, като ищецът се позовава на
конкретно действие на съда, пред който е била депозирана исковата молба-Районен съд
****, който е ответник в настоящото производство и което действие се изразява в
изпращане на преписи на исковата молба до ответника, което ищецът счита, че е направено
при нарушение на чл.50 ал.5 от ГПК и е довело до разглеждане на делото извън разумния
срок съгласно чл.6 пар.1 от Конвенцията.
3
Съдът, след като се запозна с представените по делото доказателства, вкл. и
документите, съдържащи се гр.дело №180/2022г по описа на Районен съд **** намира, че не
се установи твърдяното от ищеца нарушено негово право на разглеждане и решаване на
посоченото дело в разумен срок.
Установи се, че гр.дело №180/2022г по описа на Районен съд г****е било образувано
по искова молба с вх.№1944/15.06.2022г. и същото е било прекратено пред Районен съд
г***на 19.07.2022г., поради отвод на съдията-докладчик и изпращане на делото до ВТОС за
определяне на друг равен по степен съд, който да го разгледа. Съдията-докладчик, който е
разглеждал делото е разпоредил своевременно връчване на препис от исковата молба и
приложенията на ответника, ведно с разпореждане по чл.131 от ГПК, както и се е
произнесъл по молба на ищеца за допускане на обезпечение на предявения иск, на датата, на
която е била депозирана молбата, т.е. процесуалните действия, извършвани от съда са били
осъществявани в кратък срок и съдът не констатира необосновано бездействие или забавяне
на делото от страна на ответника, докато делото е било висящо пред него, за период от
около месец. Наведеното от ищеца твърдение, че до забавяне на делото се е стигнало
поради това, че съдът не е извършил връчване на препис от исковата молба до ответника по
реда на чл.50 ал.5 от ГПК, съдът намира за неоснователно. Съгласно разпоредбата на чл.50
ал.5 от ГПК връчването на кредитни и финансови институции се извършва само по реда на
чл.38 ал.2 от ГПК на посочен от тях електронен адрес. Цитираната разпоредба предполага
страната, на която ще се връчват книжа по делото да е посочила преди това електронен
адрес, на който да й бъдат връчвани съобщенията. В случая, преди получаване на препис от
исковата молба, ответникът не е посочил по делото електронен адрес, на който да му се
връчват книжата по делото, поради което за съда не е съществувало задължение към
момента на изпращане на препис от исковата молба и разпореждането по чл.131 от ГПК
същите да бъдат връчени по реда на чл.50 ал.5 от ГПК на елекронен адрес.
С оглед изложеното съдът приема, че посочените в исковата молба конкретни
процесуални действия са били извършвани от Районен съд гр.*** по конкретното гр.дело
№180/2022г. в кратки и разумни срокове и продължителността на производството пред****
районен съд, от около месец от образуване на делото до изпращането му за определяне на
друг равен по степен съд, не е довело до забавяне на делото .
За да се приеме, че изискването за произнасяне в разумен срок не е било спазено,
следва да се установи, че това е станало само по вина на държавата в лицето на конкретния
орган, в чиято компетентност е да се произнесе. В конкретния случай не се установи
бездействие на някой конкретен орган или негово действие, въз основа на което да се
приеме, че производството пред съответния съдебен орган е проведено извън рамките на
разумния срок. Напротив, видно от доказателствата, ответникът, срещу когото е насочен
иска, предмет на настоящото производство, се е произнасял в рамките на предвидените в
закона срокове.
След като не се установи нарушаване на принципа на разглеждане на делото в
разумен срок от страна на ответника, неоснователна се явява претенцията на ищеца за
4
обезщетение за неимуществени вреди.
Съдът намира, че не следва да обсъжда продължителността на времето, през което
делото е било висящо пред другите съдилища, срещу които няма претенция от страна на
ищеца в настоящото поризводство. Към настоящият момент не може да бъде преценена и
общата продължителност на гражданското производство, тъй като няма данни към датата на
устните състезания същото да е приключило с влязъл в сила съдебен акт.
В настоящата хипотеза на неприключило гражданско производство, след като не се
установи производството пред Районен съд гр.***да се е развило извън разумния срок по
смисъла на чл.6 пар.1 от ЕКЗПЧ, иска за обезщетение за неимуществени вреди по чл.2б от
ЗОДОВ, се явява неоснователен и недоказан, поради което подлежи на отхвърляне.
От ищцовата страна са претендирани присъждане на разноски и адвокатско
възнаграждение по чл.38 ал.2 от ЗА, но с оглед изхода на спора, не следва да се присъждат
разноски в полза на ищеца.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от М. Д. О., с ЕГН **********, с адрес **** против
Районен съд- ***, иск с правно основание чл.2б от ЗОДОВ за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата 6000лв. /шест хиляди лева/, претендирани като частичен иск от 10
000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от нарушаване правото на
разглеждане на гр.дело №180/2022г по описа на Районен съд *** в разумен срок съгласно
чл.6 пар.1 от ЕКЗПЧ , ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата
молба до окончателното изплащане, като неоснователен и недоказан.
Решението може да бъде обжалвано пред Великотърновски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
5