Р Е Ш Е Н И Е
№
18.2.2020 г.
град Велико Търново
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Великотърновски
районен съд
VІ-ти граждански състав
на
двадесет и седми януари две хиляди и двадесета
година
в
публично заседание в следния състав:
Районен съдия: Георги
Георгиев
при
секретаря Милена Радкова
като
разгледа гражданско дело № 2005 по
описа за 2019 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е за делба във втората й фаза – по нейното извършване.
С
влязло в сила решение по
първата фаза на делбата съдът е допуснал извършването на такава между А.-Б.М.С.
и Д.К.Х.-С. по отношение на съсобствения им недвижим имот, представляващ самостоятелен
обект в сграда с идентификатор ***по КККР на гр. Велико Търново, с адрес: гр.
Велико Търново, ул. „С.” № *, Вх. Б, намиращ се на трети етаж в сграда № 2,
разположена в ПИ с идентификатор 10447.505.304, който обект представлява
апартамент № 6Б, със застроена площ от 53.43 кв.м., състоящ се от кухненски
бокс-дневна-трапезария, една спалня, баня-тоалетна, коридор и тераса, заедно с
прилежащото му складово помещение № 6Б с площ от 5.04 кв.м., заедно с 0.9795% ид. ч. общите части на сградата и съответните на
застроената площ на имота идеални части от правото на строеж, както и 19.88 ид. ч. от поземлен
имот с идентификатор 10447.505.304, при равни квоти между страните.
С писмена молба, подадена преди първото съдебно
заседание след допускане на делбата, процесуалните представители на ищцата
предявяват от името на доверителката си претенция по сметки против ответницата за
заплащане на сумата от 200.00 лева месечно за периода от 14.12.2018 г. до
28.11.2019 г., представляваща обезщетение за ползите, от които ищцата е лишена вследствие
невъзможността да ползва собствената си ½ ид. ч.
от процесния недвижим имот, ведно със законната лихва
от 28.11.2019 г. до окончателното му изплащане, както и за заплащане на сумата
от 101.89 лева, представляваща лихва за забава за периода от 14.1.2019 г. до
28.11.2019 г.
В първото съдебно заседание след допускането
на делбата процесуалните представители на ищцата заявяват, че не се
противопоставят имотът да бъде възложен на ответницата.
С писмена молба, подадена преди първото съдебно заседание след
допускане на делбата, процесуалният представител на ответницата предявява
възлагателна претенция относно допуснатия до делба недвижим имот, като заявява,
че са налице предпоставките на чл. 349, ал. 2 ГПК. В съдебно заседание оспорва
сметната претенция на ищцата.
Великотърновският районен съд,
като взе предвид
събраните по делото доказателства и като съобрази закона, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
Критериите за
определяне на способа, посредством който
да се ликвидира
съсобствеността, са няколко,
като от значение са броят на имотите, допуснати до делба,
дали същите са повече или по-малко от съделителите,
респ. дали от тях могат
да се обособят реални дялове за всички съсобственици.
За установяване поделяемостта на
допуснатия до делба недвижим имот и възможността делбата да се извърши
съобразно определените квоти на съделителите по
делото беше извършена техническа експертиза, приета от съда като обективна и
компетентно изготвена от вещи лица с нужните познания. Установява се, че допуснатият
до делба имот представлява двустаен апартамент, като вещите лице дават
становище, че същият е неподеляем.
В случая от страна
на ответницата е
направено искане за възлагане в нейн дял на процесния имот на
основание чл. 349,
ал. 2 ГПК,
което искане е заявено в установения от закона преклузивен срок и следва да бъде разгледано.
Съгласно
разпоредбата на чл.349, ал.
2 ГПК, при извършване на делба на неподеляем
жилищен имот всеки от съделителите, който при
откриване на наследството е живял в него и не притежава друго жилище, може да
поиска то да бъде поставено в негов дял, като дяловете на останалите съделители се уравнят с друг имот или с пари. Следователно
прилагането на този способ за извършване на делба на неподеляем
жилищен имот е допустимо само при съсобственост, възникнала по наследяване. В процесния случай съсобствеността произтича именно от наследяване,
доколкото и двете страни са придобили дяловете си от имота вследствие смъртта на наследодателя си и се
легитимират като
съсобственици в
качеството на наследници на
починалия наследодател. Именно
защото съсобствеността е възникнала от един юридически
факт, възлагане по чл. 349, ал. 2 ГПК е допустимо, а разгледано по същество – и основателно. Предпоставките
на закона за извършване на делбата по този способ са налице – по делото е
безспорно, че ответницата е
живяла в делбения имот при откриване на наследството и не притежава
друго жилище, като последното
обстоятелство се установява и от представените от същата декларация и справка
от Служба по вписванията.
Предвид горните
съображения, съдът намира, че делбата следва да бъде извършена по реда на чл. 349, ал. 2 ГПК и
възлагателната претенция на ответницата следва
да бъде уважена, като имотът се постави в нейн дял, а този на ищцата се уравни с пари.
В тази връзка, от
заключението на оценъчната
експертиза, прието в настоящото
производство, е видно, че пазарната
стойност на допуснатия до делба недвижим имот, без да се взема
в предвид наличното обзавеждане в жилището, възлиза на 59 640.00 лева. Според заключението на вещото лице, прието в
производството по обезпечение на доказателствата, пазарната стойност на имота, без наличното обзавеждане,
възлиза на 70 160.00 лева.
При преценка на двете заключения, съдът намира, че определяне
стойността на процесния имот следва да се вземе в
предвид заключението на вещите лица по допуснатата в настоящото производство
оценъчна експертиза, като съображенията за това са следните:
Вещото лице по оценъчната експертиза, изготвена в
производството по обезпечение на доказателствата, е посочило, че при определяне
оценката на имота е приложило общо четири метода и подхода – подход на
разходите, метод на възстановителната стойност, пазарен подход и метод на
пазарните аналози. Извършвайки съответните пресмятания, инж. Д. е посочил, че оценката на апартамента по
метода на възстановителната стойност възлиза на 44 479.00 лева, а по този
на пазарните аналози – 67 812.00 лева. Впоследствие обаче, при определяне
пазарната стойност на жилището, вещото лице е отчело единствено оценката по метода
на пазарните аналози, възприемайки за този метод теглови коефициент от 100%, а
за метода на възстановителната стойност теглови коефициент от 0%. Т.е. макар да
е посочило, че прилага два метода, вещото лице на практика е приложило един –
този на пазарните аналози, който метод обаче, сам по себе си, не дава справедливата
пазарна стойност на имота.
На свой ред, вещите лица по изготвена в настоящото производство
оценъчна експертиза са посочили, че при определяне справедливата пазарна
стойност на имота са приложили три основни метода – метод на вещната стойност, метод
на приходната стойност и метод на пазарните аналози. Вещите лица са посочили,
че оценката на имота по метода на вещната стойност възлиза на 43 700.00
лева (малко под оценката, дадена от инж. Д.), че оценката по метода на приходната
стойност възлиза на 35 130.00 лева, а тази по метода на пазарни аналози –
на 64 700.00 лева (т.е. с около 3000.00 лева по-малка от тази, дадена от инж.
Дупалов). При определяне на оценката на имота по
метода на пазарните аналози вещите лица по тройната оценъчна експертиза са
извършили проверка относно пазарната цена на дванадесет имота, сходни с процесния, част от които намиращи се в района на кв.
„Слънчев дом” в гр. Велико Търново, друга част - на съседни улици, а трета част
– в друг квартал на гр. Велико Търново, но продавани от същия инвеститор.
Впоследствие, при определяне пазарната стойност на жилището вещите лица са
отчели оценките и по трите посочени метода, възприемайки за метода на вещната
стойност теглови коефициент от 10%, за метода на приходната стойност теглови коефициент
от 10% и за метода на пазарни аналози теглови коефициент от 80%. Т.е. вещите
лица по тройната експертиза освен, че са извършили значително по-широка
проверка при определяне оценката на имота по метода на пазарните аналози, при
определяне на справедливата пазарна стойност на имота са имали в предвид
тежестта на всички посочени от тях методи за оценка.
Не може да бъде споделен аргументът, че вещото лице по изготвената
в производството по обезпечение на доказателствата експертиза е посочило цена,
която е почти два пъти по висока от тази, посочена от вещите лица в настоящото
производство – дадената от инж. Д.
Д. цена на имота без обзавеждане е с между 17 и
18 % по-висока от тази, дадена от инж. С.Г., инж. М.П. и инж. М.Л., като тук
отново следва да се обърне внимание на обстоятелството, че инж. Д. е определил тази цена единствено по метода
на пазарните аналози, както и че при използването на този метод е извършил
далеч по-стеснена проверка за цените на сходни имоти – и като офертни цени, и на база реализирани сделки.
Предвид на горното, доколкото делът на ищцата в делбената маса (1/2) се оценява на
сумата от 29 820.00 лева и
с оглед възлагането на целия имот в дял на ответницата, последната следва
за уравнение на дяловете да заплати на ищцата сумата
от 29 820.00 лева, ведно
със законната лихва върху нея, платима в
шестмесечен срок от влизане в сила на настоящото решение, съгласно чл. 349, ал. 5 ГПК.
По претенцията по сметки,
съдът намира следното:
Предявената от ищцата претенция за заплащане
на обезщетение за лишаване от право на ползване на съсобствения
имот намира своето правно основание в чл. 31, ал. 2 ЗС, съгласно който когато
общата вещ се полза лично само от някои от съсобствениците, те дължат
обезщетение на останалите за ползата, от която са лишени, от деня на писменото
поискване. За да се ангажира отговорността на съсобственика по тази разпоредба,
е необходимо да се установи, че вещта е съсобствена,
че се ползва лично само от някой от съсобствениците за негови лични нужди, без
да събира доходи от нея, и ползващият съсобственик не е позволил на останалите
съсобственици лично да ползват вещта, въпреки поканата за това отправена
писмено от неползващия съсобственик. Това означава,
че обезщетението по чл. 31, ал. 2 ЗС се дължи от ползващия лично вещта
съсобственик само при негов изричен отказ, направен след писмено поискване от
останалите съсобственици да си служат също лично със съсобствената
вещ. Поискването по смисъла на чл. 31, ал. 2 ЗС е равнозначно на поканата по
чл. 84, ал. 2 ЗЗД, след получаването на която съсобственикът изпада в забава,
като обезщетението се дължи именно от този момент. В тежест на претендиращия
обезщетение съсобственик е да установи наличието на предпоставките за
възникване на задължението за обезщетяване при условията на чл. 31, ал. 2 ЗС.
Съдът намира, че ищцата доказа наличието на
всички изискуеми от закона кумулативно дадени предпоставки за уважаването на
претенцията по сметки. В конкретния случай е безспорна съсобствеността върху процесния имот, като не се спори и обстоятелството, че
единствено ответницата ползва същия. От представената нотариална покана,
връчена на 13.12.2018 г. (л. 72), и от нейния отговор (л. 72) се установява и
втората предпоставка на фактическия състав по чл. 31, ал. 2 ЗС, а именно -
ищцата е поискала да има достъп до имота, което изявление очевидно включва
искане за ползване на същия, но това й е било отказано от ответницата, респ.
първата е лишена от правото на достъп и лично ползване, съобразно квотата й в
съсобствеността.
По отношение размера на сметната претенция:
В заключението на изготвената в настоящото
производство оценъчна експертиза е посочено, че месечната наемна цена на имота
без наличното обзавеждане в апартамента възлиза на 180.00 лева, като за процесния период същата се равнява на 2 073.00 лева, а
наемната цена на имота с наличното обзавеждане – на 250.00 лева месечно или
общо 2 878.00 лева за процесния период.
Доколкото ответницата не спори, че една част от наличното обзавеждане в
апартамента е закупено от наследодателя на страните още през 2009-
При определяне размера на мораторната лихва съдът съобразява, че забавата в
изплащането на обезщетението в размер на ½ от месечната наемна цена за
съответния период е настъпила в първия ден след изтичането на съответния месец,
предвид получената от ответницата покана, а именно: забавата върху обезщетението
за ½ от наемната цена за периода 14.12.2018 г. – 31.12.2018 г.,
възлизащо на 62.50 лева, е настъпила на 1.1.2019 г.; забавата върху обезщетението
за всеки от месеците в периода 1.1.2019 г. – 31.10.2019 г., възлизащо на 107.50
лева на месец, е настъпила на първо число на всеки следващ месец, а забавата
върху обезщетението за ½ от наемната цена за периода 1.11.2019 г. –
28.11.2019 г., възлизащо на 100.00 лева, е настъпила на 29.11.2019 г. Изчислен
по реда на чл. 162 ГПК, размерът на мораторната лихва
върху обезщетението по чл. 31, ал. 2 ЗС за сочения от ищцата период от
14.1.2019 г. до 28.11.2019 г. възлиза на 55.22 лева.
Предвид частичното уважаване на предявената
сметна претенция, в полза на ищцата следва да се присъди и законната лихва
върху определеното обезщетение за периода от 3.12.2019 г. – датата на
предявяване на сметната претенция до окончателното му изплащане.
По разноските.
Предвид обстоятелството, че общата стойност на делбеното имущество възлиза на 59 640.00 лева всеки от
съделителите следва да заплати държавна такса
съобразно своя дял, а именно сумата от по 1 192.80 лева.
Ответницата следва да заплати държавна такса в размер на 51.71
лева върху основателната част от сметните претенции, а ищцата държавна такса в
размер на 44.37 лева върху неоснователната част от сметните претенции.
В полза на ищцата не следва да бъдат присъждани разноски за
адвокатско възнаграждение. Такива разноски биха се дължали единствено за
предявените сметни претенции, но във втората фаза на делбата възнаграждение не
е уговаряно, респ. заплатено, включително по повод предявените сметни
претенции.
В полза на процесуалния представител на ответницата също не следва
да се определя възнаграждение за осъществената правна защита, доколкото към
представения договор за правна защита и съдействие не са приложени
доказателства за наличието на някоя от хипотезите на чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона
за адвокатурата за предоставяне на безплатна правна помощ.
Мотивиран от гореизложеното, Великотърновският районен съд
Р Е Ш И:
ПОСТАВЯ по реда на чл. 349, ал. 2 ГПК в дял на Д.К.Х.
- С., ЕГН ********** недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда
с идентификатор ***по КККР на гр. Велико Търново, с административен адрес: гр.
Велико Търново, ул. „С.” № *, Вх. Б, намиращ се на трети етаж в сграда № 2,
разположена в поземлен имот с идентификатор 10447.505.304, който обект
представлява апартамент № 6Б, със застроена площ от 53.43 кв.м., състоящ се от
кухненски бокс-дневна-трапезария, една спалня, баня-тоалетна, коридор и тераса,
заедно с прилежащото му складово помещение № 6Б с площ от 5.04 кв.м., заедно с 0.9795%
ид. ч. общите части на сградата и съответните на
застроената площ на имота идеални части от правото на строеж, както и 19.88 ид. ч. от поземлен
имот с идентификатор 10447.505.304, като Д.К.Х. - С., ЕГН ********** ще
придобие правото на собственост върху посочения имот при условие, че в
шестмесечен срок от влизане в сила на настоящото решение заплати на А.-Б.М.С.,
ЕГН ********** за уравнение на дела й сумата от 29 820.00 лева, ведно със
законната лихва от влизане в сила на решението до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА, на основание чл. 31, ал. 2 ЗС, Д.К.Х. - С.,
ЕГН ********** да заплати на А.-Б.М.С.,
ЕГН ********** обезщетение за лишаване от правото на ползване на горепосочения
недвижим имот за периода от 14.12.2018 г. до 28.11.2019 г. в размер на 1 237.50
лева, ведно със законната лихва от 3.12.2019 г. до окончателното му изплащане,
както и сумата от 55.22 лева - мораторна лихва върху
обезщетението по чл. 31, ал. 2 ЗС за периода от 14.1.2019 г. до 28.11.2019 г.,
като отхвърля претенцията за
главница за разликата до пълния предявен размер от 2 300.00 лева и тази за
мораторна лихва за разликата до пълния предявен
размер от 101.89 лева.
ОСЪЖДА Д.К.Х. - С., ЕГН ********** да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Велико Търново
сумата от 1 192.80 лева –
държавна такса съобразно стойността на дела й, както и сумата от 51.71 лева –
държавна такса върху основателната част от сметните претенции.
ОСЪЖДА А.-Б.М.С., ЕГН ********** да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Велико Търново
сумата от 1 192.80 лева –
държавна такса съобразно стойността на дела й, както и сумата от 44.37 лева –
държавна такса върху неоснователната част от сметните претенции.
Решението подлежи на обжалване
пред Великотърновския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: