Р Е Ш
Е Н И Е
№.....
гр.София, 17.07.2017год.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-14
състав, в открито заседание на дванадесети юни през две хиляди и седемнадесета година
в състав:
СЪДИЯ: МАРГАРИТА АПОСТОЛОВА
При участието на секретаря Красимира Георгиева като
разгледа докладваното от съдия М.Апостолова, гр. дело №9250 по описа за 2015
год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 367 и сл. от ГПК.
Образувано е по предявени от А.О.А. срещу З.Д.„Б.И.”АД
искове с правна квалификация чл.226, ал.1, от КЗ/отм./, вр.чл.45 от ЗЗД и
чл.86, ал.1 от ЗЗД, за сума в размер на 120 000.00лв., представляваща
застрахователно обезщетение за
причинени по повод възникнало ПТП
на 28,03,2015год. неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на
увреждането до изплащане на вземането.
Релевират се доводи, че на 28,03,2015год., в гр.София, на бул. ********“, с посока на движение
от бул.“Акад.И.Е.Гешов“ към бул.Ген. П.Славейков“- К. К.П., управлявайки лек автомобил, с марка „Крайслер“, модел „Воаяджер“, с рег.№ *******,
нарушил правилата за движение по пътищата като причинил на ищеца-пешеходец
неимуществени вреди. Поддържа деликтна отговорност на водача да е застрахована
при ответното дружество към датата на застрахователното събитие по Застраховка
Гражданска отговорност. Образувано е ДП №11127/2015год. по описа на РТП-ПР-СДВР,
пр.пр.№10140/2014год. по описа на СРП. Вследствие реализираното ПТП на ищеца са
причинени телесни увреждания подробно
описани в исковата молба и подлежащи на обезщетение.
Съобразно изложеното моли исковата претенция да
бъде уважена като основателна. Претендира разноски.
Ответникът-З.Б.и. АД в указания законоустановен
срок по реда на чл.367-373 от ГПК излага съображения за неоснователност на
исковата претенция. Оспорва наличието на осъществен деликт от страна на водача
на лекия автомобил, причинната връзка на сочените увреждания със застрахователното събитие. Релевира доводи за
съпричиняване на вредоносния резултат, тъй като пострадалият е пресичал пътното
платно на необозначено за целта място и без да се съобрази с посоката и
скоростта на движение на МПС. Оспорва размера на претендираното обезщетение
като прекомерен.
Съобразно изложеното е заявено становище за
неоснователност на исковата претенция. Претендира разноски.
При така изложеното, след като обсъди доказателствата по делото, съдът
приема за установено от фактическа страна следното:
Не е спорно между страните, а и от приложените по
делото доказателства -констативен протокол рег.№К-265/28,03,2015год. на СДВР,
ПП София, се установява реализирано ПТП между
лек автомобил, с марка „Крайслер“, модел
„Воаяджер“, с рег.№ *******, управляван от К. К.П. и А. О. А..
С постановление № 10140/14,05,2015год. на РП е
прекратено ДП №ЗМ 11127/2015год. по описа на СРТП ОДП СДВР на осн.чл.199,
вр.чл.243, ал.1, вр.чл.24, ал.1, т.9 от НПК, вр.чл.343, ал.2 НК като не е
налице процесуална пречка за преценка налице ли е осъществено противоправно
деяние.
За установено по делото съдът намира наличието на застрахователно
правоотношение по сключен договор за застраховка Гражданска отговорност на водача
на лекия автомобил с ответното дружество за релевирания период, видно от справка
от база данни на ИЦ към ГФ на база подадени данни от застрахователните компании
за застраховка ГО на автомобилистите. В този смисъл и признатото за безспорно
между страните по реда на чл.146 от ГПК в с.з. от 13,03,2017год.
От изслушаното по делото заключение на съдебно-медицинска
експертиза, неоспорено от страните и прието от съда, което следва да бъде
кредитирано при постановяване на съд.акт се
установява, че при ПТП ищеца е получила следните травматични увреждания:
Травматичен
шок,
Черепно-мозъчна
травма състояща се от следните увреждания: Мозъчно сътресение. Поставената
при първоначалния преглед диагноза мозъчна
контузия.Счупване на основата на
черепа в лява средна черепна ямка с налично
кървене от ляво ухо не е потвърдена с повторно изследване от специалист уши нос
гърло. Няма
установена руптура/разкъсване/ на лявата тъпанчева мембрана, както и не е осъществена компютърна томография на главен
мозък с костен прозорец през пирамидата в лява средна база. Налице е контузия и охлузване в челната
област на главата.
-лицево-челюстна травма състояща се от следните
увреждания: -счупване на дясната част на тялото долна челюст в зоната на 3-4
долни зъби в дясно, голяма проникваща в устната кухина рана на долна устна, рани
на езика и на брадата в ляво,
-травма на опорно-двигателния апарат състояща се от
следните увреждания, счупване на дясна бедрена кост в дисталната й част, счупване
на горния край на тибията/голям пищял/ закрито. По своя медико-биологичен
характер травматичните увреждания имат следната характеристика: Травматичния шок е реализирал
медико-биолгичния признак разстройство на здравето временно-опасно за живота. Мозъчното
сътресение протекло без медицински данни за пълно безсъзнателно състояние/кома/
е реализирало медико-
биологичния признак временно разстройство на здравето неопасно за живота за
период от 3-4 седмици. Счупването на дясната част на
долната челюст е причинило на ищеца затруднение в дъвченето за 1,5-2 месеца.
Контузията и охлузването в челната област е довело на ищеца до болка за период
от 7-8 дни. Голямата проникваща рана на
долната устна , раната на езика и на брадата в ляво са предизвикали болки и страдание за
период от 7-10 дни. Счупването на дясната бедрена
кост е причинило на ищеца трайно затруднение на движенията на десния долен
крайник за срок по-дълъг от 30дни или за период от седем осем месеца.
Счупването в горна трета на двете кости
на лява подбедрица вътреставно е
причинило на пострадалия трайно
затруднение на движенията на ляв долен
крайник за срок по –дълъг от 30 дни около 6 месеца. Получените
травматични увреждания могат да се обосноват с посочения механизъм на пътно
транспортно произшествие. За черепно-мозъчната травма лечебния план е
постелен режим , активно неврологично наблюдение , обезболяващи медикаменти. Същата е протекла
без отпадна неврологична симптоматика. За
счупванията на опорно-двигателния апарат е проведено оперативно лечение. На 02.04.2015г. е
извършено кръвно наместване на счупването на дясна бедрена кост и фиксиране с
преконтурирана заключваща плака, без натоварване на крайника за около 5-6
месеца. Повторно
е постъпил в същата клиника и на 14.04.2015г. под спинална анестезия е
извършено кръвно наместване на счупването на лява тибиална кост/голям пищял/,
горна трета с две плаки. Пострадалия е бил с поставена гипсова шина за период от 4-5 месеца с предписания да не се натоварва
крайника. След приключване лечението за
фрактурите на опорно-двигателния апарат на 21.04.2015г.под обща анестезия е
направено кръвно наместване на счупването на долната челюст, чрез метална
плака фиксирана с винтове и е бил изваден счупвания в кореновата си основа част
зъб 13. Мозъчното сътресение представлява функционално динамично нарушение на мозъчната дейност, което
отзвучава за период от 3-4 седмици. Възстановителния период за получените
травми на опорно-двигателния апарат е около 1 година. Общата нетрудоспособност
за физически труд е около 1-1,5 година, а за нефизически труд-8-10месеца.
Сегашното обективно състояние на ищеца е добро, с ясно съзнание, адекватен, няма оплаквания от страна на централната нервна система,
неврологичния статус е в границите на нормата. Липсват оплаквания свързани със счупването на долната
челюст-няма проблеми при дъвчене и хранене. Движи се самостоятелно без помощни средства с констатиран лек
функционален дефицит при повдигане на
ляво ходило с 10 градуса. За в бъдеще претърпяната черепно мозъчна травма може
да доведе до главоболие при промяна на времето и емоционално напрежение., с
оглед причинените
увреди на опорно-двигателния апарат е възможно да се
оплаква от болка и дискомфорт в местата на счупванията.
От заключението на съдебно
авто-техническа експертиза се установява
механизма на ПТП, а именно: Пътно-транспортното произшествие е
настъпило в гр.София на бул. „Ген. Едуард Тотлебен” след
кръстовището между
бул. „И.Гешов” и Бул.„Ген. Едуард
Тотлебен”. ПТП е настъпило в тъмната част от денонощието около 19,50часа с
добра видимост. Платното за движение е с покритие паваж и в момента на
настъпването на ПТП е било мокро. Процесният лек товарен автомобил „Крайслер” се е
движел по бул. „Ген. Едуард Тотлебен” в дясната пътна лента за посоката му с
посока от кв. Княжево към Руски паметник със скорост на движение 50 км/ч.
Приближавайки към мястото на ПТП, в лявата му пътна лента и на известно разстояние по -
напред се е движел неизвестен автомобил. В същото време, пострадалият пешеходец
предприема пресичане на платното за движение на бул. „Ген. Едуард Тотлебен”, от
ляво на дясно за посоката на двата автомобила, като преминава през двете
насрещни пътни ленти и пътната лента, по която се е движел неизвестния
автомобил. Водачът на неизвестния автомобил, е намалил скоростта си и е
пропуснал пешеходеца, който е навлязъл в дясната пътна лента, по която се е
движел процесния автомобил. Водачът на процесния автомобил е реагирал с
аварийно спиране, но въпреки това с предната си дясна част челно, близо до
средата на автомобила, е ударил пешеходеца от дясната му страна. Вследствие на
удара, пешеходеца е бил качен върху предния капак на автомобила, като е
достигнал с главата си до предното стъкло и го е счупил. След удара,
пешеходецът е бил отхвърлен напред и в дясно от автомобила, като се е установил
вдясно извън платното за движение върху затревена площ. Причина за настъпване на
ПТП е субективното поведение на пешеходеца предприел пресичане на пътното
платно на необозначено за целта място и възприемайки приближаващите автомобили.
По делото са събрани и гласни доказателства, чрез
разпит на св.С.М., чиито показания съдът цени по реда на чл.172 от ГПК, от които
се установяват претърпените неимуществени вреди.
При така изложената фактическа обстановка съдът
достигна до следните правни изводи:
Предмет
на разглеждане в настоящото производство е предявен иск с пр.кв.чл.226, ал.1 от КЗ/отм./, вр. чл.45 от ЗЗД.
По иска с пр.кв.чл.226, ал.1 от КЗ/отм./, вр.чл.45
от ЗЗД.
За да бъде уважен предявения иск е необходимо да се установи кумулативното наличие на предвидените законови предпоставки, а именно: извършено деяние, противоправност на същото, настъпили вреди, причинна връзка между противоправното деяние и вредоносния резултат и вина, както и валидно застрахователно правоотношение между ответника-застраховател и делинквента по договор за застраховка Гражданска отговорност. Съгласно разпоредбата на чл.45, ал.2 от ГПК при извършено непозволено увреждане вината на делинквента се предполага до доказване на противното.
С оглед ангажираните по делото доказателства, съдът
намира за неустановено наличието на осъществено противоправно деяние от страна
на водача на МПС съобразно чл.20, ал. 1 и ал.2 от ЗДвП, съгласно, който водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните
превозни средства, които управляват и са длъжни при избиране скоростта на
движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността,
със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с
характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за
да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо
препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост
да спрат, когато възникне опасност за движението. В конкретната хипотеза горния
извод се обосновава от заключението на изслушаната СТЕ, от която се установи правомерно
поведение от страна на водача на МПС, който се е движил
със скорост от 50км.ч. като ПТП е настъпило на около 120-130м. след светофара
на кръстовището. Причина за настъпване на ПТП е предприетото
пресичане на пътното платно от страна на пешеходеца, който съобразно събраните
гласни доказателства се установява да е пресичал тичайки, в посока от ляво на
дясно за автомобила и в нарушение на чл.113, т.4 от
ЗДВП /ред.ДВ бр.19/2015год./, с оглед установеното, че на мястото на ПТП липсва
пешеходна пътека, както и с оглед фактическата обстановка, че на мястото на ПТП
е налице и метално ограждение на пътното платно, предназначено за двупосочно
движение с по две пътни ленти във всяка посока. Налице е нарушение и на чл.
114, т.1 е т.2 от ЗДВП, тъй като пешеходеца
е пресичал платното за движение тичайки в условията на ограничена видимост
около 20,00часа, поради което за водача на МПС същия е внезапно навлязъл на
пътното платно. Ето защо и предвид движението на МПС със съобразена скорост на
движение до 50км.ч. при опасна зона за спиране от около 48,4метра ударът за
водача е бил непредотвратим. Дадените показания от водача П. в съдебно заседание проведено на
12,06,2017год., сочещи на движение със скорост от 30-35км.ч., съдът намира за
недостоверни, тъй като сочат на субективно възприятие, непотвърдено от страна
на техническата експертиза.
За водача на лекия автомобил не е имало задължение да предвиди опасност за движението. Не е налице нарушение и на чл.25 от ЗДВП, съгласно който текст водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение, тъй като ПТП е настъпило не при извършване на маневра, а на пръв пътен участък, на място, в което не се предполага движение на пешеходци.
С оглед горното, съдът приема да не е осъществено противоправно деяние от страна на водача на автомобила, предвид което застрахователя не е пасивно материално легитимиран по предявения иск като обезпечаващ деликтната отговорност на същия.
Действително рискът при застраховката „Гражданска отговорност” включва не
само опасността от възникване на санкционното задължение за поправяне на
вредите, причинени от виновно и противоправно деяние в нейния стриктен смисъл -
чл.45 ЗЗД, но и несанкционните задължения по чл.49 и чл.50 ЗЗД. Рискът може да
бъде свързан не само с личното виновно деяние на застрахования, но и при вреди,
причинени не непосредствено от застрахования, а от трети лица, на които той е
възложил изпълнение на определена работа, или в качеството си на собственик на
вещ, отговарящ за вредите причинени от нея на трети лица - чл.46 ал.2, чл.49 и
чл.50 ЗЗД. Аргументи за този извод се съдържат в разпоредбите на чл.257 ал.1 и
чл.267 ал.1 КЗ/отм./, включващи като обект на застраховане и застрахователно
покритие причинени вреди, свързани с притежанието и използване на МПС. Т.е.
застрахователният риск включва и непозволено увреждане в определени случаи,
възникнали без вина на отговорното лице - чл.49 и чл.50 ЗЗД, обект на
застраховането е гражданската отговорност на застрахования за причинените от
него на трети лица вреди, свързани с използване на застрахованото МПС и които
са резултат не само на вина на водача на МПС /чл.45 и чл.49 ЗЗД/, но и тези,
които са причинени от самата вещ, от нейното състояние, характер, /чл.50 ЗЗД/.
В този смисъл съдът съобрази Решение № 15/01,06,2012год., постановено по реда
на чл.290 от ГПК по т.д. № 279 по описа за 2011г. на I ТК на ВКС/. Доколкото в случая е прието, че не е установено виновно
поведение на водача на управляваното МПС, но не се установи и вредите за
пострадалия да са възникнали от свойствата на веща, а именно техническа
неизправност по управлявания автомобил, то настоящия състав намира за
застрахования да не е възникнало задължение за обезщетяване на вреди, от което
следва, че и функционално обусловената отговорност на застрахователя да заплати
обезщетение не е установена.
Съобразно изложеното и въпреки установените сериозни увреждания на
пострадалото лице исковата претенция,
съдът намира, че следва да отхвърли като неоснователна.
По иска с пр.кв.чл.86, ал.1 от ЗЗД:
Предвид неоснователността на главната исковата претенция неоснователна е и
акцесорната претенцията за лихва съгласно разпоредбата на чл.84, ал.3 от ЗЗД.
По разноските:
Ищецът е освободен от плащане на държавни такси на основание чл. 83, ал. 2
от ГПК.
По арг. от чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът не дължи разноски.
На осн.чл.78, ал.3 от ГПК на
ответника се дължат разноски съобразно отхвърлената част от иска, които съдът
намира за доказани в размер на 4330,00лв. от които 160,00лв.-в.л.,
40,00лв.-свидетел, както и 4130,00лв.-адв.хонорар. /Релевираното възражение по
чл.78, ал.5 от ГПК от ищеца е основателно. Съдът съобрази фактическата и правна
сложност на делото, цената на исковата претенция съобразно чл.7, ал.2 от НМРАВ,
брой с.з. и извършени процесуални действия, поради което определя размер на
адв.възнаграждение от 4130,00лв. Не се присъжда ДДС, тъй като няма данни за
регистрация по ЗДДС./
Мотивиран от гореизложеното Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от А. О.А., с ЕГН **********, със съдебен адрес ***
срещу З.Д.„Б.И.“АД, с ЕИК: ********,
адрес на управление:*** иск с правна квалификация чл. 226, ал. 1 КЗ/отм./, във връзка с чл. 45,
ал. 1 ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника за сума в
размер на 120000,00лв., представляваща застрахователно обезщетение за
причинени по повод възникнало на 28.03.2015г. ПТП неимуществени вреди, ведно
със законната лихва от датата на увреждането до изплащане на вземането.
ОСЪЖДА А. О.А., с ЕГН **********,
със съдебен адрес *** да заплати на З.Д.„Б.И.“АД, с ЕИК: ********, адрес на
управление:*** на осн.чл.78, ал.3 от ГПК сума в размер на 4330,00лв.
-разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: