Р Е Ш Е Н И Е
Номер 37 12.01.2012 год. град
Чирпан
В ИМЕТО НА НАРОДА
Чирпански районен съд …………. състав
На дванадесети
януари Година 2012
В открито заседание в следния състав:
Председател: АТАНАС ДИНКОВ
Секретар: Д.В.
като разгледа докладваното от съдия-докладчика
Атанас Динков а.н.дело № 353 по
описа за 2011 година за да се произнесе съобрази:
Производство
по чл.59 и сл. от ЗАНН, образувано по повод жалба против наказателно
постановление (НП) № 797 от 29.08.2011 год. издадено от ВНД началник на РУП гр.Чирпан,
с което на жалбоподателя Г.Г.В., ЕГН:********** *** на основание чл.174,
ал.3, предл.1 от ЗДвП са наложени кумулативно глоба в размер на 350 (триста и
петдесет) лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 9 (девет) месеца
за твърдяно нарушение на чл.5, ал.3, т.1, предл.1 от ЗДвП и на основание чл.183,
ал.1, т.1, предл.2 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 10 (десет) лева за
твърдяно нарушение на чл.100, ал.1, т.1, предл.2 от същия закон. На основание
Наредба № Із-1959 на МВР са му отнети общо 10 (десет) контролни точки.
В с.з.
жалбоподателя, редовно призован чрез процесуалния си представител, поддържа
жалбата, като моли за отмяна на НП, поради допуснати процесуални нарушения.
В с.з.
административно наказващият орган не изпраща свой представител, депозира
писмени бележки, като моли НП да бъде потвърдено, като правилно,
законосъобразно и издадено от компетентен орган.
Съдът
като прецени събраните доказателства и обсъди доводите и становищата на
страните, намери за установена следната фактическа обстановка:
На
13.08.2011 год. около 23.10 часа в гр.Чирпан, по ул.„Янко Иванов” срещу игрален
клуб „Елит” в посока от север на юг, жалбоподателят управлявал л.а. „Опел
Астра” с рег. № СТ 6719 АН. Бил спрян за проверка от служители на РУП
гр.Чирпан, които го изпробвали за употреба на алкохол с техническо средство
Алкомер 931 с фабричен № 0251625. Техническото средство отчело 0.84 промила на
хиляда, съдържание на алкохол в кръвта на водача (което обстоятелство се
потвърждава от приетото, като писмено доказателство по делото - извлечение от
паметта на Алкомер 931 с фабричен № 0251625 от 13.08.2011 год. както и от
показанията на свидетелите С. и С.). Жалбоподателят миришел на алкохол, като
управлявал превозното средство в населеното място с висока скорост. Издаден му бил
талон за медицинско изследване бланков № 0229477 от 13.08.2011 год. след което
водача дал кръвна проба за химичен анализ. Пробата била взета от лечебното
заведение от полицейски служител и оставена в хладилник в дежурната част на РУП
гр.Чирпан. От съдържанието на Протокол за химическа експертиза за определяне
концентрацията на алкохол или друго упойващо вещество в кръвта № 563 от
17.08.2011 год. е видно, че в изпратените за изследване проби кръв, взети от
лицето Г.Г.В., ЕГН:********** се е доказало наличие на етилов алкохол в
количество 0.91 промила. В хода на проверката при поискване от страна на
служителите на РУП гр.Чирпан, водачът не е могъл да представи контролен талон
към СУМПС.
Въз
основа на констатациите от техническото средство и Протокол за химическа
експертиза за определяне концентрацията на алкохол или друго упойващо вещество
в кръвта № 563 от 17.08.2011 год. на жалбоподателя бил съставен акт за
установяване на административно нарушение (АУАН) № 797 от 13.08.2011 год., бланков № 994966,
връчен на посочената дата и подписан без възражения, след което било издадено
обжалваното НП.
В хода
на съдебното следствие беше назначена и изслушана допълнителна химическа
експертиза за определяне концентрацията на алкохол или друго упойващо вещество
в кръвта на лицето Г.Г.В., ЕГН:********** от заключението на която е видно, че
в изпратените за изследване проби кръв, взети от лицето Г.Г.В., ЕГН:**********
се е доказало наличие на етилов алкохол в количество 0.81 промила. Съдът
кредитира заключението на вещото лице, като безпристрастно и компетентно
изготвено, като му дава пълна вяра.
Гореописаната
фактическа обстановка съдът възприе за безспорно установена от събраните в хода
на съдебното следствие писмени и гласни доказателства, както следва – показания
на свидетелите С. и С., АУАН № 797/11.08.2011 год., протокол за химическа експертиза №
563/17.08.2011 год., НП № 797/29.08.2011 год., талон за медицинско изследване №
029477, заверено копие на препоръчано писмо №R PS6200 001D6C L, справка за
нарушител на региона за Г.Г.В., протокол за химическа експертиза № 563 от
17.08.2011 год., протокол за допълнителна химическа експертиза № 563/09.11.2011
год., заверено копие на протокол за техническата годност на Алкомер 931 № 025125
и 1бр. заверено копие на извлечение на техническо средство за дата 13.08.2011
год., Заповед Із-1687/02.08.2010 год. на Министъра на вътрешните работи, за
определяне на държавни служители от МВР, които да съставят АУАН и издават НП.
Въз
основа на събраните по делото доказателства, преценени в тяхната съвкупност и
поотделно, като безпротиворечиви и относими към предмета на делото, съдът
направи следните фактически и правни изводи:
Жалбата
е процесуално допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок от лице
имащо правен интерес от обжалването и разгледана по същество е неоснователна.
При съставяне на АУАН и издаване на
атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл.42 и чл.57 ЗАНН. Не са налице формални предпоставки за отмяна на НП, тъй като при
реализирането на административно наказателната отговорност на жалбоподателя не
са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до опорочаване на
производството.
Съдът
прецени, че в хода на съдебното следствие се установи по безспорен начин, че с
действията си жалбоподателя е осъществил от субективна и обективна страна
състава на административно нарушение по чл.174, ал.1, предл.1 от ЗДвП във
връзка с чл.5, ал.3, т.1, предл.второ от ЗДвП, тъй като е управлявал моторно
превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда до 1,2
на хиляда включително, установена с техническо средство и медицинско изследване, определящи
съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания въздух, респ.
в химическият анализ на кръвната проба. Налице са всички изискуеми от ЗДвП
основания за ангажиране на наказателната отговорност на жалбоподателя.
Съдът
кредитира напълно дадените свидетелски показания и дава вяра на писмените доказателства
приобщени по делото по съответния процесуален ред.
Предвид
гореизложеното съдът счита, че правилно наказващият орган е санкционирал
жалбоподателя. При определяне размера на наказанието административно наказващият
орган е взел предвид целите на наказанието определени в чл.12 от ЗАНН, както и
изискванията на чл.27 от ЗАНН, като правилно е отчел тежестта на конкретното
нарушение, подбудите за неговото извършване и други смекчаващи или отегчаващи
обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя, а също и обществената
опасност на този вид административно нарушение.
Съдът не споделя възражението на жалбоподателя за неточност при изписване на диспозитива на нарушението, тъй като счита, че АНО е посочил точно и ясно всеки един от елементите на административното нарушение на чл.5, ал.3, т.1, предл.второ от ЗДвП. Съгласно разпоредбата на посочения текст - „На водача на пътно превозно средство е забранено да управлява пътно превозно средство под въздействие на алкохол, наркотици или други упойващи вещества”, поради което АНО правилно го е санкционирал по чл.174, ал.1, предл.1 от ЗДвП. Разпоредбите на Закона за движение по пътищата имат за цел да се опазват животът и здравето на участниците в движението по пътищата. Управлението на МПС с концентрация на алкохол в кръвта извън допустимите по закон параметри крие само по себе си риск не само за водача, но и за останалите участници в движението. В този смисъл не е нужно да са настъпили увреждания, респ. щети за да има доказателства за риск. Достатъчно е този риск да съществува и това е едно формално изискване, облечено в законова форма която, ако не е изпълнена, се презюмира, че този риск е налице. Очевидно е, че от установените с техническото средство 0.84 промила и кръвната проба 0.91 промила, води до извода, че е осъществен от жалбоподателя състава на чл.5, ал.3, т.1, предл.второ от ЗДвП, за което правилно е била приложена и съответната санкционна норма. Ето защо съдът счита, че това фактическо действие на водача – управление на МПС след употреба на алкохол, представлява източник на повишена опасност и крие риск. С това нарушение наред с останалите констатирани при проверката, жалбоподателя е нарушил императивна правна норма от ЗДвП. Що се касае до наложеното наказание по чл.183, ал.1, т.1, предл.2 от ЗДвП във връзка с чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, с което на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 10 лева, съдът намира за необходимо да отбележи следното. Нито в жалбата, нито в с.з. по делото беше оспорено изрично това наложено наказание. В така развилото се производство по ЗАНН съдът следва служебно да се произнесе по законосъобразността и правилността на издадения акт и наказателно постановление, поради което настоящия съдебен състав дължи произнасяне и по този въпрос. Съгласно нормата на чл.59, ал.3 от ЗАНН не подлежат на обжалване наказателни постановления, с които е наложена глоба в размер до 10 лева, включително. Също така, разпоредбата на чл.189, ал.5 от ЗДвП предвижда, че не подлежат на обжалване наказателни постановления, с които е наложена глоба до 50 лева, включително. Ето защо жалбата в тази част е процесуално недопустима, поради което не следва да бъде разглеждана по същество.
По отношение на
вписването на отнетите контролните точки, следва да се отбележи, че отнемането
настъпва винаги по силата на закона от момента на влизане в сила на НП и по
същество представлява констатация на последица от санкциониране на нарушението,
която няма самостоятелно съществуване. Единственото правомощие, което съдът има
по отношение на контрола по вписването на отнетите точки, е да коригира
евентуални грешки, при посочване на броя на им. В конкретния случай, настоящият
състав не намира основание за ревизирането на НП в частта му по отнемането на
10 контролни точки, тъй като правилно административно наказващият орган е отнел
толкова точки, колкото по силата на чл.4, ал.1 от Наредба № Iз-1959 от 27
декември 2007 год. за определяне на първоначалния максимален размер на
контролните точки на водач на моторно превозно средство, условията и реда за
отнемането им и списъка на нарушенията на правилата за движение по пътищата е
предвидено да се отнемат за нарушението по чл.174, ал.1, предл.1 от ЗДвП.
Мотивиран така и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът в настоящия си
състав
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като недопустима жалбата, подадена от Г.Г.В., ЕГН:********** ***
от 29.08.2011 год. издадено от ВНД началник на РУП гр.Чирпан в частта, в която
на същия на основание чл.183, ал.1, т.1, предл.2 от ЗДвП му е наложено
административно наказание глоба в размер на 10 (десет) лева за нарушение на чл.100,
ал.1, т.1, предл.2 от същия закон, като прекратява производството по делото в
тази му част.
ПОТВЪРЖДАВА
НП № 797 от 29.08.2011 год. издадено от ВНД началник на РУП гр.Чирпан в частта,
в която на от Г.Г.В., ЕГН:********** *** на основание чл.174, ал.3, предл.1 от ЗДвП са наложени кумулативно глоба в размер на 350 (триста и петдесет) лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 9 (девет) месеца за нарушение на
чл.5, ал.3, т.1, предл.1 от ЗДвП и на основание Наредба № Із-1959 на МВР са му
отнети общо 10 (десет) контролни точки, като правилно и законосъобразно.
Решението
подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред Административен съд
гр.Стара Загора, в 14-дневен срок, считано от деня на получаване на
съобщението, че решението е изготвено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: