Р Е Ш Е Н И Е

№

гр. ***, 04.02.2019 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

*** районен съд, наказателна колегия, седми състав, в открито съдебно заседание на 17.01.2019 г., в състав :

                                              Председател : Владимир Страхилов

при секретаря Ц. Зинева като разгледа докладваното от съдията АНД-НАХД № 1281/18 г. по описа на **РС, за да се произнесе взе предвид следното:

                   Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

                   Жалбоподателката З.Г.Е. е обжалвала НП№ 327654-0331543/20.03.2018 г. на Директор на Офис /Дирекция/ за обслужване – *** в ТД на НАП – ***, с което за нарушение по чл. 50, ал. 1, т. 5, б.„г“ от Закон за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) и на основание чл. 80а, ал. 1 от ЗДДФЛ й е наложено административно наказание глоба в размер на 13500 лева. В съдебно заседание жалбоподателката чрез процесуален представител поддържа жалбата и моли съда наказателното постановление да бъде отменено като незаконосъобразно.

                    Въззиваемата страна чрез процесуалния си представител заема становище, че наказателното постановление следва да бъде потвърдено като законосъобразно.

       Съдът, след като обсъди и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното :

                   Жалбата е основателна. При служебна проверка на АУАН № 0331543/23.10.2017 г. и НП №327654-0331543/20.03.2018 г. на Директор на Офис /Дирекция/ за обслужване – *** в ТД на НАП – *** съдът констатира нередовности по чл. 57, ал. 1, т. 5, пр. 1 и пр. 3 от ЗАНН. Наличието на задължителни реквизити по чл. 57, ал. 1, т. 1-10 от ЗАНН е основание за законосъобразност на наказателното постановление от формална страна. Липсата, неточността, неправилността, непълнотата по отношение на задължителните реквизити е основание за отмяната на наказателното постановление като незаконосъобразно с оглед на строго формалния му характер.

                   В разглеждания казус са допуснати формални пороци по чл. 57, ал.1, т. 5, пр. 1 и пр. 3 от ЗАНН, визиращи съответно описание на нарушението и на неговите фактически обстоятелства. Наказващият орган е претендирал за нарушена материалноправната норма на чл. 50, ал. 1, т. 5, б.„г“ от Закон за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ). Съгласно тази разпоредба : Местните физически лица подават годишна данъчна декларация по образец за: предоставените/получените парични заеми, както следва: непогасените към края на данъчната година остатъци от получени през същата и през предходните пет данъчни години парични заеми, с изключение на получените кредити, предоставени от кредитни институции по смисъла на ЗКИ, ако размерът на тези остатъци общо надхвърля 40 000 лв. При описание на нарушението наказващият орган е посочил седем договора за заем със заемател – жалбоподателката, сключени за периода 2013 – 2015 г., а също и че тези договори с получени и невърнати заеми до края на съответната година не са отразени в приложение 11 от две годишни данъчни декларации – ГДД за 2015 г. вх. № 044391600443294/ 27.04.2016 г. и ГДД за 2016г. вх. № 044391700583432/28.04.2017 г. Това обективирано поведение на жалбоподателката наказващият орган е счел, че изпълва фактическият състав на едно нарушение, изискващо едно наказание. Цитираната по-горе материалноправна разпоредба изисква като фактически състав неизпълнение на съставомерно задължение за писмено уведомяване на данъчния орган ежегодно и еднократно чрез подаване на годишна данъчна декларация за фактите, подлежащи на отразяване в приложение 11 – непогасени остатъци от заеми. Неподаването на две годишни данъчни декларации с изискуемото съдържание за две различни години представлява фактически състав на две отделни нарушения и изисква съгласно разпоредбата на чл. 18 от ЗАНН санкционирането с две отделни наказания, а не както е сторил наказващия орган – едно наказание. По този начин не става ясно за кое от двете нарушения е санкционирана жалбоподателката. Безспорно е, че административното право не познава фигурата на продължаваното нарушение. Неразграничавайки две отделни нарушения наказващият орган е допуснал несъответствие между фактическо и юридическо формулиране на нарушението. По този начин е ограничено и правото на защита на жалбоподателката да научи в какво е обвинена, срещу какво следва да се защитава и евентуално какви доказателства да ангажира в подкрепа на защитната си позиция.

                   Ето защо наказателното постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно без да се налага обсъждане по същество, както и на останалите възражения и правни доводи на страните.

                   Водим от горното съдът

 

Р Е Ш И :

 

                   ОТМЕНЯВА като незаконосъобразно НП№ 327654-0331543/20.03.2018 г. на Директор на Офис /Дирекция/ за обслужване – *** в ТД на НАП – ***, с което на жалбоподателката З.Г.Е. за нарушение по чл. 50, ал. 1, т. 5, б.„г“ от Закон за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) и на основание чл. 80а, ал. 1 от ЗДДФЛ й е наложено административно наказание глоба в размер на 13500 лева.

                   Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – *** в 14-дневен срок от съобщението на страните.

 

Районен съдия :