№ 403
гр. Пловдив, 11.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети юли през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Вера Ив. Иванова
Членове:Катя Ст. Пенчева
Тодор Илк. Хаджиев
при участието на секретаря Мила Д. Тошева
като разгледа докладваното от Катя Ст. Пенчева Въззивно търговско дело №
20225001000332 по описа за 2022 година
Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение №260243/21.06.2021г., постановено по търг. д. №13/2020г. по
описа на Окръжен съд С. З., „ЗАДДЖЗ“ АД, с ЕИК *********** е осъдено да
заплати на ИЛ. АС. СТ. с ЕГН ********** сума в размер на 35 000лв. за
причинените му неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и
страдания, вследствие на получените телесни увреждания при ПТП на
09.12.2018г., ведно със законната лихва от 15.01.2019г. до окончателното
плащане на сумата, като е ОТХВЪРЛЕН предявеният иск над сумата от
35 000лв. до претендирания размер от 160 000лв. и искът за законна лихва за
периода от 16.12.2018г. до 14.01.2019г.
„ЗАДДЖЗ“ АД, с ЕИК *********** е осъдено да заплати на ИЛ. АС. СТ. с
ЕГН ********** сума в размер на 74.50лв., представляваща претърпени
имуществени вреди, изразяващи се в заплатени потребителски такси, ведно
със законната лихва от 15.01.2019г. до окончателното плащане на сумата,
като е ОТХВЪРЛЕН предявеният иск за законна лихва за периода от
16.12.2018г. до 14.01.2019г.
1
„ЗАДДЖЗ“ АД, с ЕИК *********** е осъдено да заплати на адв. П.К. от
САК адвокатско възнаграждение за осъществената безплатна адвокатска
помощ в размер на 1 421,62лв. за адвокатско възнаграждение, съразмерно с
уважената част от исковете.
ИЛ. АС. СТ. с ЕГН ********** е осъден да заплати на „ЗАДДЖЗ“ АД
направените по делото разноски в размер на 5 501,71лв., съразмерно с
отхвърлената част от иска.
„ЗАДДЖЗ“ АД е осъдено да заплати в полза на държавата, по бюджета на
съдебната власт, сумата от 1 450лв. за държавна такса.
С решение №260035/25.03.2022г., постановено по реда на чл.247 от ГПК, е
допусната поправка на очевидна фактическа грешка в решение
№260243/21.06.2021г., както следва: отхвърлен е искът за имуществени вреди
за разликата над 74,50лв. до претендирания размер от 149лв. и искът за
законна лихва за периода от 16.12.2018г. до 14.01.2019г.
Против така постановеното решение, в отхвърлителната му част, с която са
отхвърлени исковете за обезщетение за неимуществени и имуществени вреди
– до пълния предявен размер съответно – 160 000лв. и 149лв., е постъпила
въззивна жалба от ищеца в първоинстанционното производство – ИЛ. АС.
СТ.. Твърди се, че определеният размер на неимуществени вреди е
изключително занижен. Въведени са доводи за допуснати процесуални
нарушения, изразяващи се избирателна преценка на депозираните по делото
доказателства от първоинстанционния съд. Оплакването е, че
първостепенният съд не е съобразил в достатъчна степен конкретните факти –
броя и вида на уврежданията, продължителността на възстановяването,
интензитета на търпените болки и страдания, лимитите на застрахователните
покрития, като показател за конкретните икономически условия.
Коментирани са депозираните по делото доказателства в тази насока.
Изразено е несъгласие с приетото от окръжния съд наличие на съпричиняване
и определената степен на съпричиняване. Твърди се, че мотивите на съда
относно възприетото съпричиняване са неправилни и не почиват на съвкупен
и системен анализ на всички доказателства по делото. По отношение на
възприетото съпричиняване, изразяващо се в непоставяне на обезопасителен
колан, се твърди, че окръжният съд не е съобразил конкретно възражение на
ответника в тази насока, а именно, че непоставянето на обезопасителен колан
2
е основната причина за настъпилите лицево-челюстни травми,като това
възражение не е въведено по отношение на останалите травматични
увреждания. Оплакването в тази насока е, че съдът не може да се произнесе
по възражение, което не е конкретно и не е своевременно заявено. Твърди се,
че по делото не е доказано непоставянето на обезопасителен колан да е в
причинно-следствена връзка с ПТП-то и настъпилите за пострадалия
увреждания, както и че пострадалият действително е пътувал без поставен
предпазен колан. Наведени са доводи, че по делото не е доказано по
категоричен начин, че ищецът е възприел обстоятелството, че водачът на
автомобила е употребил алкохол и че е бил алкохолно повлиян. В тази насока
са коментирани показанията на свидетеля М. М.. Твърди се и че съдът
неправилно е посочил, че заключението от съдебноавтотехническата
експертиза и допълнителната такава не е оспорено, като не е извършил
преценка на въведеното оспорване от страната относно наличието на
конкретна причинна връзка между употребата на алкохол от страна на водача
на МПС и настъпилото ПТП, включително и констатациите на вещото лице,
че пътното платно е било с неравности и е възможно и водач, неупотребил
алкохол, да предизвика ПТП. Въведено е оплакване, че всичко това не е
обсъдено и не е взето предвид от първостепенния съд. Изложени са подробни
съображения, цитирана е съдебна практика. Жалбоподателят счита, че
първоинстанционният съд неправилно е приел наличие на съпричиняване и
завишена степен на съпричиняване – 50% /20% за пътуване без
обезопасителен колан и 30% за пътуване в МПС, управлявано от алкохолно
повлиян водач/. Твърди се, че дори и да е налице съпричиняване, то не е
повече от 10%, което не следва да се отчита при определяне размера на
обезщетението. Иска се отмяна на решението в обжалваната отхвърлителна
част и постановяване на друго, с което исковите претенции за неимуществени
и имуществени вреди да бъдат уважени в пълен размер – съответно
160 000лв. и 149лв., ведно със законната лихва, считано от 15.01.2019г.
В постъпилия в срока по чл.263 ал.1 от ГПК отговор на въззивната жалба
от „ЗАДДЖЗ“ АД се оспорва изцяло същата.
Решението е обжалвано в срок и от ответника в първоинстанционното
производство – „ЗАДДЖЗ“ АД. Въззивната жалба е срещу тази част от
решението, с която искът за неимуществени и имуществени вреди е уважен.
Счита, че решението в обжалваната осъдителна част е неправилно. На първо
3
място се твърди, че по делото не е доказано наличието на претърпени болки и
страдания от страна ищеца, които са твърдени в исковата молба и които
надхвърлят по размер обичайните за аналогични случаи. Евентуално се
твърди, че определеният от съда размер на обезщетението не е съобразен с
критериите за справедливост, визирани в чл.52 от ЗЗД и е изключително
завишен. Изразено е становище, че първоинстанционният съд правилно е
отчел наличие на съпричиняване от страна на пострадалия, но определената
степен на съпричиняване е занижена. На самостоятелно основание са
въведени оплаквания за неправилност на решението в частта, с която е
уважен искът за имуществени вреди. Твърди се, че ищцовата страна не е
доказала извършването на каквито и да е било разходи, свързани с лечението.
Евентуално се сочи, че ако се приеме, че искът за сумата от 40,60лв. –
потребителска такса по фактура №**********/16.12.2018г. и сумата от
17.40лв. – потребителска такса по фактура №**********/24.12.2018г. е
доказан, то претенцията за сумата от 91лв. по фактура
№**********/24.12.2018г. е неоснователна, тъй като тази сума не е заплатена
от ищеца, а от лицето АСМ. Поддържа се заявеното в първоинстанционното
производство възражение за съпричиняване от страна на пострадалия,
изразяващо се в непровеждане на правилно лечение и по този начин,
неглежирайки собственото си здраве, ищецът е допринесъл за забавяне на
възстановителния процес. Счита, че това поведение на пострадалия намира
израз в степен на съпричиняване от 10%. Въззивната жалба съдържа
оплакване и по отношение на началния момент, от който е присъдена
законната лихва, като на първо място се твърди, че акцесорната претенция е
неоснователна, поради неоснователност на главния иск. Твърди се, че най-
ранният момент, от който следва да бъде присъдена законната лихва, е датата
на представяне на банкова сметка от страна на ищеца. Предвид факта, че
ищецът е представил удостоверение за открита банкова сметка на свое име на
дата 15.12.2020г., то, според жалбоподателя, това е датата, от която най-рано
следва да се присъди законната лихва. Евентуално се иска законната лихва да
бъде присъдена от датата на депозиране на исковата молба – по аргумент на
чл.497 ал.1, т.2 от КЗ, във вр. с чл.496 ал.1 от КЗ. Иска се отмяна на
решението в обжалваната част и постановяване на друго, с което исковите
претенции да бъдат отхвърлени изцяло, евентуално – обезщетението за
неимуществени и имуществени вреди да бъде намалено.
4
В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна -
ИЛ. АС. СТ., с който се оспорва изцяло подадената от – „ЗАДДЖЗ“ АД
въззивна жалба.
С подадените въззивни жалби и постъпилите отговори не се предявяват
доказателствени искания.
Страните претендират сторените по делото разноски, като в отговора,
подаден от И.С. по въззивната жалба на „ЗАДДЖЗ“ АД, се съдържа
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от
жалбоподателя - ответник.
Съгласно чл.269 от ГПК, въззивният съд проверява правилността на
първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а
служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост
на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на
материалния закон.
Въззивните жалби са допустими, като депозирани в законоустановения
срок от надлежна страна и с предписаното от закона съдържание.
Предмет на обжалване в настоящия процес е валидно и допустимо
решение.
Същото е постановено по предявени обективно съединени искове с правно
основание чл.432 ал.1 от КЗ – за заплащане на застрахователно обезщетение
за претърпени неимуществени и имуществени вреди.
Ищецът в първоинстанционното производство – ИЛ. АС. СТ., е изложил
фактически твърдения за наличие на предпоставките по чл.432 ал.1 от КЗ, а
именно: На 09.12.2018 г., около 02:30 часа, по първокласен път ІІІ-5007 км 15,
при управление на л.а. „*** ***“ с peг. № ********, водачът КТМ, нарушил
правилата за движение по пътищата, вследствие на което излязъл от пътното
платно и се ударил в крайпътно дърво и причинил ПТП. Вследствие на
катастрофата е пострадал ИЛ. АС. СТ., пътник в горепосочения лек
автомобил. Ищецът получил следните травматични увреждания: contusion
capitis, faciei, thoracis, abdomen et extremitates,fractura cranii, fractura ossae
frontales bUlateralis, haemosinus frontalis, pneumocephalia, fractura nasi,
haemosinus ethmoidalis, fractura maxillae bUlateralis, haemosinus maxilaris
bUlateralis, fractura sterni, contusio pulmonis, contusion cordis, fractura L2
5
compressiva-stabilita /ASIA- D-incomplete/, fractura processi transversi LI, L2,
L3, L4 sinistrL Fractura humeri dextri, V.L.Ccapitis/scalp/region frontalis и други.
На датата на инцидента - на 09.12.2018г., пострадалият е откаран от
дежурен екип на СПО в УМБАЛ „П. С. К.“ АД, гр. С. З., където е настанен в
„Клиника по неврохирургия“, в тежко, увредено общосоматично състояние, с
травми в областта на гърба, главата, гръдния кош, корема и пръстите, с болка
в травмираните области и без спомен за случилото се и соматичен статус –
разкъсно-контузна рана на челото вляво, разкъсно контузии рани на носа,
периорбитални хематоми двустранно, множество екскориации по лицето, с
болка в десен хумерус-имобилизиран след направена консултация с ортопед,
ГКС 13т. Направени са му параклинични и образни изследвания, консултиран
е със специалисти - ортопед-травматолог, ехографист, хирург, УНГ,
кардиолог, гръден-хирург, реаниматор-анестезиолог. С оглед възстановяване
целостта на меките тъкани пострадалият е опериран по спешност на
09.12.2018г., като му е извършена реплантация на скалп, след което е
пребазиран в КАИЛ, изписан на 16.12.2018г. На 17.12.2018г. И.С. е приет в
Клиника по „Ортопедия и травматология“ към УМБАЛ „П. С. К.“ АД, гр. С.
З., с оплаквания от невъзможни движения в областта на дясна ръка,
деформация и костни крепитации в областта на десен хумерус. Направени са
му параклинични и образни изследвания, консултиран е със специалисти -
кардиолог и анестезиолог. Съгласно Оперативен протокол №704/20.12.2018г.
на пострадалия е извършено оперативно лечение - открито наместване на
фрактура с вътрешна фиксация, хумерус. На 24.12.2018г. пострадалият е
изписан с окончателната диагноза счупване на горния край на раменната кост
/хумерус/.
Твърди се, че в резултат на уврежданията, получени от процесното ПТП,
ИЛ. АС. СТ. е претърпял силни болки и много страдания. Преди процесното
ПТП е бил в добро здравословно състояние, активен мъж в работоспособна
възраст, но след инцидента за дълъг период от време е бил лишен от
обичайния си начин на живот. За времето на възстановяване е следвало да
спазва режим на покой, да не се натоварва, като за този период за
ежедневното си обслужване и задоволяване на елементарните си жизнени
потребности е разчитал единствено на своите близки. Твърди, че
множеството получени наранявания, както и продължителното и тежко
лечение оказват силно отрицателно влияние върху психиката му. Освен
6
болките, ищецът е изживял и силен стрес по време на пътния инцидент, който
се е отразил изключително негативно на здравословното и емоционалното му
състояние и ще остане за цял живот в неговото съзнание. Продължава да
изпитва болки и дискомфорт в наранените области, да има нарушения на съня
от преживения уплах и да изпитва напрежение при пътуване с автомобил.
В резултат на процесното ПТП и получените при него увреждания, ищецът
твърди, че е претърпял и имуществени вреди в размер на 149лв., които също
следва да му бъдат възстановени.
Отговорността на ответника се ангажира на основание наличие на валидно
сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите по
застрахователна полица BG/30/***********/24.09.2018г. със срок на
валидност една година, считано от 25.09.2018г. до 25.09.2019г.
Искането, с което е сезиран съдът, е да се постанови решение, с което
ответникът „ЗАДДЖЗ“ АД да бъде осъден да му заплати обезщетение в
размер на 160 000лв. /след допуснато увеличение на размера на иска по реда
на чл.214 от ГПК/ за причинените му неимуществени вреди, изразяващи се в
търпени болки и страдания, вследствие на получените телесни увреждания
при процесното ПТП, както и обезщетение за причинените му имуществени
вреди в размер на 149 лв., за заплащане на потребителски такси, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 16.12.2018 г. до окончателното й
изплащане.
В представения в срока по чл.367 от ГПК отговор на исковата молба
ответникът „ЗАДДЖЗ“ АД оспорва същата. Възраженията по
основателността на иска, относими за въззивното производство, се поддържат
във въззивната жалба – оспорено е наличието на описаните в исковата молба
травматични увреждания вследствие ПТП; оспорен е претендираният размер
на обезщетението за неимуществени вреди, с доводи за неговата
прекомерност; оспорена е акцесорната претенция за законна лихва с доводи
за неоснователност на главния иск и досежно претендирания от ищеца
начален момент. Въведено е възражение за съпричиняване от страна на
пострадалия за настъпилите увреждания, изразяващо се в: доброволно
пътуване в автомобил, управляван от лицето К. М. под въздействието на
алкохол; непоставяне на обезопасителен колан, като основна причина за
настъпилите лицево-челюстни травми, без която причина тези травми не биха
7
настъпили; пострадалият е спомогнал за настъпилите усложнения на
здравословното му състояние, като не е положил дължимата грижа за
възстановяване на същото непосредствено след настъпване на процесното
ПТП, и същевременно не е потърсил навременна лекарска помощ.
От събраните по делото доказателства се установи следното:
Претенцията е за репариране на вреди при условията, визирани в чл.432,
ал.1 от Кодекса за застраховането, съгласно която увреденото лице, спрямо
което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“, при спазване на
изискванията на чл.380. В чл.432, ал. 1 от КЗ е признато право в полза на
увреденото лице, спрямо което застрахованият по разглеждания вид
застраховка е отговорен по правилата на чл.45 и сл. от ЗЗД, да предяви пряк
иск срещу застрахователя за заплащане на дължимото обезщетение. За да се
ангажира отговорността на застрахователя по чл.432, ал.1 от КЗ, е
необходимо към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка
„Гражданска отговорност”, между прекия причинител на вредата и
застрахователя. Наред с това, следва да са налице и всички кумулативни
предпоставки от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, пораждащи основание
за отговорност на прекия причинител – застрахован, спрямо увредения за
обезщетяване на причинените вреди – а именно: да е причинена вреда, тази
вреда да е причинена виновно, същата да е резултат от противоправно
поведение, наличие на причинна връзка между противоправното поведение и
причинената вреда.
Неоснователно е оплакването на жалбоподателя – ответник, че по делото
не е доказано наличието на твърдените в исковата молба травматични
увреждания, претърпени болки и страдания от страна ищеца. Съгласно
приетото при първоинстанционното разглеждане на делото заключение от
комплексна съдебномедицинска експертиза, изготвена от вещи лица
специалист - ортопедия и травматология и специалист - неврохирургия,
ищецът И.С. е получил съчетана травма – черепно-мозъчна, лицево-челюстна,
гръдна и на опорно-двигателния апарат. Експертите са категорични, че
описаните увреждания са в пряка причинна връзка и последица от процесното
ПТП. Заключението от комплексната съдебномедицинска експертиза е
8
компетентно изготвено и не е оспорено от страните, включително и от
ответника и се кредитира изцяло.
Установени в първоинстанционното производство и неспорни пред
настоящата инстанция са останалите елементи от фактическия състав на
чл.432, ал.1 от КЗ: Че вредите са причинени виновно, в резултат на
противоправно поведение на водача на л.а. „*** ***“ с peг. № ******** -
КТМ. Налице е причинна връзка между противоправното поведение и
причинената вреда. Не е спорен и специфичният елемент на визираната в
чл.432, ал.1 от КЗ, във вр. с чл.343 ал.1 от КЗ безвиновна отговорност на
застрахователя, обусловена от наличието на валидно застрахователно
правоотношение, породено от договор за застраховка „Гражданска
отговорност” – застрахователна полица BG/30/***********/24.09.2018г.,
валидна от 25.09.2018г. до 25.09.2019г.
При наличието на установени травматични увреждания, посочени по-горе,
като спорен се очертава въпросът относно справедливия паричен еквивалент
за претърпените от ищеца неимуществени вреди вследствие тези увреждания.
Отчитайки функционалната обусловеност на задължението на
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ за обезвреда на
пострадалото лице от съдържанието и размера на деликтното обезщетение,
дължимо от застрахования делинквент по реда на чл.45 от ЗЗД, то и в
хипотезата на упражнено по реда на чл.432 ал.1 от КЗ пряко право е
приложим въведеният с чл.52 от ЗЗД принцип за справедливост.
Справедливото обезщетяване по смисъла на чл.52 от ЗЗД, както това изрично
е прието още в ППВС №4/68г., означава да бъде определен онзи точен
паричен еквивалент не само на болките и страданията, понесени от
конкретното увредено лице, но и на всички онези неудобствата, емоционални,
физически и психически сътресения, които съпътстват същите. В този смисъл
размерът на обезщетението за репариране на претърпените неимуществени
вреди следва да се определи при преценка на редица конкретни обстоятелства
от обективна и субективна страна. С оглед спецификата на отговорността по
чл.45 ЗЗД такива обстоятелства са характерът на увреждането, последиците,
възрастта на увредения, общественото му положение. При определяне
размера на претърпените неимуществени вреди следва да се има предвид и
личният характер на тази претенция, свързана пряко с изживяванията и
9
личността на този, който понася вредите. Релевантни в тази насока са
депозираните по делото гласни и писмени доказателства – медицинска
документация и преди всичко констатациите, съдържащи се в приетото при
първоинстанционното разглеждане на делото заключение от комплексна
съдебномедицинска експертиза.
От показанията на свидетелката Й. – майка на ищеца, притежаваща
непосредствени впечатления от понесените от пострадалия негативни
изживявания, се установява, че след инцидента същият е бил със силно
влошено физическо и психично състояние за продължителен период от
време, изключително влошено през болничния престой. С. е бил в
интензивно отделение, с риск за живота му, бил е в изцяло неподвижно
състояние. Наложила се оперативна интервениция на ръката. Изпитвал силни
болки, както през болничиня престой, така и в домашни условия. Не бил в
състояние сам да се обслужва – бил зависим изцяло от грижите на
свидетелката за период от пет месеца. И понастоящем изпитвал болки,
наложил се лекарски преглед и снимка на носа, поради изтичане на течност.
Преди ПТП-то работел в строителството, която дейност след инцидента не
упражнявал, затворил се в себе си, станал раздразнителен, изпитвал страх да
пътува с лек автомобил.
Показанията на свидетелката Й., преценени и съобразно разпоредбата на
чл.172 от ГПК, се кредитират напълно като непосредствени и убедителни и
преди всичко, като изцяло подкрепящи се от останалите доказателства, а
именно заключението от комплексната съдебномедицинската и експертиза.
Съгласно заключението на вещите лица, черепно-мозъчната травмата е
средно тежка, открита и проникваща травма, включваща: Мозъчна контузия,
средно тежка степен; Фрактура на челната кост на черепа двустранно;
Фрактура на черепната основа в областта на предна черепна ямка; Изпълване
с кръв на фронталните и сфеноидалните синуси и етмоидалните клетки
/хемосгтус фронталис, сфеноидалис ет етмоидалис/; Навлизане на атмосферен
въздух във вътречерпното пространство /пневмоцефалия/. Черепно-мозъчната
травма има медико-биологична характеристика „Разстройство на здравето,
временно опасно за живота“, като възстановителният период за нея е 5-6
месеца.
Лицево-челюстната травма, включва: Фрактура на носните кости –
10
многофрагментна; Фрактура на горната челюст двустранно с изпълване с
кръв на двата горночелюстни синуса; Контузия на главата и лицето;
Разкьсно-контузна рана /скалп/ в челната област на главата. Освен данните за
счупване на предната стена на десен фронтален и десен максиларен синус,
както и за многофрагментно нарушаване целостта на носните кости, са
налице данни за хеморагично-еквивалентно съдържимо в двата максиларни
синуса, сфеноидалните синуси, фронтарните синуси и едмоидалните клетки.
Изпълването с кръв на сфеноидалните синуси и едмоидалните клетки, заедно
с наличието на въздух в вътречерепното пространство сочи на фрактура на
основата на черепа в областта на предна черепна ямка с нарушение целостта
на твърдата мозъчна обвивка.
Гръдната травма включва: Фрактура на гръдната кост; Контузия на
сърцето; Контузия на белите дробове двустранно; Фрактура на ребра - 9,10 и
11 ребро вдясно и 11 вляво. Гръдната травма има медико-биологична
характеристика „Разстройство на здравето, временно опасно за живота“, като
възстановителният период за нея е 1-2 месеца.
Травмата на опорно-двигателния апарат апарат включва: Фрактура на
втори поясен прешлен /Л2/ компресионна, стабилна /ASIA-D- inkomplete/
Фрактура на страничните израстъци на Л1, Л2, ЛЗ, Л4 вляво; Фрактура на
дясната раменна кост. Фрактурата на дясната раменна кост води до трайно
затруднение на движенията на десен горен крайник за срок по-дълъг от 30
дни при нормално протичащ оздравителен период. Срокът на имобилизация е
2-3 месеца и възстановена работоспособност след 4-5 месеца при липса на
усложнения. Фрактурата на втори лумбален прешлен е предизивикала трайно
затруднение на движението на снагата за повече от 30 дни. Срок на
имобилизация – 3-4месеца и възстановена работоспособност след 12 месеца
при липса на усложнения. Фрактура на страничните израстъци на Л1, Л2, ЛЗ,
Л4 вляво е причинила трайно затруднение на движението на снагата за срок
по-дълъг от 30 дни, а възстановителният период е до 2-3 месеца.
Съгласно експертизата непосредствено след инцидента е проведено
лечение в УМБАЛ „П. Д. С. К.“ - С. З., Клиника по неврохирургия, за периода
09.12. - 16.12.2018г. След извършени медицински прегледи и изследвания и
оперативно лечение с цел възстановяване целостта на меките тъкани и
реимплантация на скалп, пострадалият е настанен в КАИЛ /Реанимация/ за
11
проследяване на жизнените показатели и комплексно медикаментозно и
инфузионно лечение. При постъпването е тежко увредено общото му
състояние, в съзнание, с оценка по Глазгоу кома скала 13 точки, без спомен за
случилото се. Дясната раменна кост е имобилизирана след консулт с
травматолог. Състоянието на пострадалия постепенно се подобрява -
общосоматично и неврологично. Преценено е, че не се налага допълнително
неврохирургично оперативно лечение по повод фрактури в поясния отдел,
препоръчва се покой. Лечението на ищеца е продължено в Клиника по
ортопедия и травматология на същата болница за периода 17.12. -
24.12.2018г.
Проведена е оперативна интервенция - открито наместване на фрактура с
вътрешна фиксация, хумерус. Под рентгенов контрол през достъп до големия
трохантер се инсерира ИМ-пирон, който се заключи проксимално и дистално.
Лаваж. Послоен шев, Стерилна превръзка. Гладък следоперативен период.
Изписан е с подобрение, афебрилен, добре зарастваща оперативна рана, липса
на значими оплаквания.
Лечението е продължено в домашно-амбулаторни условия около 3-4
месеца при постелен режим. За цялостния следболничен период няма
представена медицинска документация.
Общият оздравителен процес по отношение черепно-мозъчната травма и
травмата на гръбначния стълб е продължил до 12 месеца.
Болките и страданията, вследствие понесените фрактури, са били
интензивни след травмата и след извършеното оперативно лечение, като
постепенно за намалели до леки такива за период от 4-5 месеца за фрактурата
на раменната кост и 1-2 месеца за фрактурата на ребрата.
Болките и страданията от понесената черепно-мозъчна травма и
гръбначната травма също са били интензивни в началния период на болнично
и домашно лечение, умерени до два-три месеца и по-леки до 6 месеца за
черепно-мозъчната травма и до 12 месеца за гръбначната травма.
По отношение на претърпяната черепно-мозъчна травма и травмата на
поясния отдел на гръбначния стълб вещото лице заключва, че пострадалият е
възстановен напълно, с умерена локална болезненост в областта на гръдно-
поясния преход на гръбначния стълб и болки при студено време и преумора в
същата област. Като сериозно и животозастрашаващо усложнение може да се
12
приеме изтичането на бистра течност от носа, която най-вероятно е била
гръбначно-мозъчна течност /ликвор/ няколко месеца след травмата. Но и за
това състояние няма представена медицинска документация, а е по данни на
ищеца, съгласно от обясненията на експертите в съдебно заседание.
По отношение на счупването на раменната кост вдясно, към момента на
прегледа пациентът е възстановен. Установява се срастване на счупването от
направена рентгенография и обемът на движение на съседните на фрактурата
стави показва леко ограничение. Оплаква се от болка в крайните фази на
движение на рамото, което е субективно оплакване и е трудно да се оцени.
Ищецът съобщава и за болка при промяна на времето, което е обичайно
явление след травми и оперативни интервенции на опорно-двигателния
апарат. От страна на гръдния кош и дихателната система пострадалият не
съобщава за някакви оплаквания и остатъчни явления.
В хода на производството е представена Епикриза от ИЗ №15511/2020г. на
Клиниката по ортопедия и травматология при УМБАЛ - Ст.Загора, в която
ищецът е постъпил на 31.08.2020г. и изписан на 05.09.2020г. Съгласно същата
ИЛ. АС. СТ. е пролежал 5 дни, с поставена окончателна диагноза: счупване на
горния край на раменната кост /хумерус/ и снета анамнеза – пациентът
постъпва за втори път в отделението. Опериран преди време по повод
фрактура. Постъпва за отстраняване на металните тела. На пациента е
извършена операция на 03.09.2020г. под интубационна анестезия за
отстраняване от костта на имплантирани уреди от хумерус. Изписан с
подобрение.
При съобразяване конкретния обем преживени болки и страдания от ищеца
– посочени по-горе и преценени като обективен критерий, обстоятелството,
че се касае за множество комплексни средни телесни повреди
продължителността на оздравителния процес – комплексно за всички телесни
повреди – около една година; наличието на три оперативни интервенции от
различен характер /като третата за отстраняване на метални тела/;
обстоятелството, че за период от 3-4 месеца ищецът е бил в неподвижно
състояние, изключително младата възраст на ищеца към момента на
инцидента – на 20 години, следва да се приеме, че сумата от 130 000лв. е
справедлив паричен еквивалент на понесените от И.С. страдания.
Не на последно място, като база при определяне на паричното обезщетение
13
за причинени неимуществени вреди служат стандартът на живот в страната и
средностатичическите показатели за доходи по време на възникване на
увреждането. Нивата на застрахователно покритие, респективно - нормативно
определените лимити на отговорност по застраховката „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, не са критерий, както и база за определяне
размера на обезщетението, но са от значение при определяне размера на
обезщетенията за неимуществени вреди и индиция за икономическата
конюнктура. А предвидената в чл.492 т.1 от КЗ минимална застрахователна
сума за неимуществени и имуществени вреди вследствие на телесно
увреждане или смърт е 10 420 000лв. за всяко събитие, независимо от броя на
пострадалите лица. Лимитите за отговорността на застрахователя съставляват
една от проявните форми на обществено икономическите условия.
Обезщетението по правило се присъжда заради възможността да бъдат
поправени нанесените вреди. Поправянето на нанесените неимуществени
вреди е невъзможно да бъде постигнато чрез заместването с еквивалентно
материално благо, поради което обезщетението на неимуществените вреди
представлява известно компенсиране на претърпените страдания.
По изложените съображения въззивната инстанция приема, че прилагайки
разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, окръжният съд не е отчел в достатъчна степен
вида и характера на претърпените от ищеца болки и страдания, поради което
е изградил необоснован правен извод, че с определеното обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 70 000лв. ще бъдат репарирани
последиците от същото, съобразно въведения от законодателя критерий за
справедливост, намиращ приложение и в хипотезата на чл.432 ал.1 от КЗ.
Неоснователността на иска до пълния предявен размер се обуславя от
доброто прогнозно развитие на претърпените увреждания, както и от липсата
на убедителни доказателства относно субективното отражение на понесените
увреждания, а именно, че инцидентът и претърпените увреждания са
намерили негативно отражение и от психологично естество; липсата на
доказателства и за твърдени в исковата молба коремни травми.
Споделят се изводите на първоинстанционния съд за доказаност на иска за
обезщетение за имуществени вреди. Съгласно заключението от комплексната
съдебномедицинска експертиза направените от ищеца разходи, за които са
представени писмени доказателства, са в пряка връзка с проведеното лечение
14
и тяхното извършване е било необходимо. Възражението на жалбоподателя –
ответник, че претенцията за сумата от 91лв. по фактура
№**********/24.12.2018г. е неоснователна, тъй като тази сума не е заплатена
от ищеца, а от лицето АСМ, освен че е нововъведено, е и неоснователно. За
реалното плащане на фактурираната сума е представен фискален бон. Фактът,
че като получател на фактурата е посочено лицето А. М. не означава, че
заплащането на сумата не е със средства на ищеца. Освен това, както се
посочи съгласно заключението на вещите лица, всички фактурирани суми, за
които са представени доказателства за извършено плащане, включително и
процесната /с наименование на услугата „придружител за възрастни за 1
ден“/, са във връзка с лечението на ищеца и са били наложителни.
Следващият спорен въпрос в настоящето производство, очертан с
предметните предели на въззивните жалби, е наличие на съпричиняване от
страна на пострадалия за настъпване на вредоносния резултат, каквото
възражение застрахователят има право да релевира, съгласно чл.432 ал.2 от
КЗ и каквото възражение своевременно е въведено в процеса, както и относно
степента на съпричиняване.
В материалноправната норма - чл.51 ал.2 от ЗЗД е предвидена възможност
за намаляване на обезщетението за вреди от деликт, като намаляването на
обезщетението е обусловено от наличие на причинна връзка между
поведението на пострадалия и произлезлите вреди. Както е посочено в
мотивите към т.7 от ТР №1/23.12.2015г. по тълк.д. №1/2014г. на ОСТК, дали
поведението на пострадалия е рисково и дали то е допринесло за
увреждането, подлежи на установяване във всеки конкретен случай.
Съпричиняване е налице, когато освен с поведението на деликвента
увреждането се намира в пряка причинно-следствена връзка и с поведението
на самия увреден.
Както се посочи, като първа конкретна проява на такъв тип поведение от
страна на пострадалия в отговора на исковата молба се твърди, че
пострадалият е пътувал без предпазен колан.
По отношение на това сочено поведение на съпричиняване – непоставянето
на обезопасителен колан, изводи следва да се направят от допусната при
първоинстанционното разглеждане на делото съдебноавтотехническа
експертиза и допълнителна такава, както и заключението от камплексната
15
съдебномедицинска експертиза. В заключението от съдебноавтотехническата
експертиза механизмът на ПТП е описан по следния начин: На 08.12.2018г.,
след посещение на дискотека от страна на ищеца и водача на л.а. БМВ с рег.
№ ******** - К. М. и още три лица, петимата пътували от с. В. към гр. Н.,
обл.С. З.. Съгласно първоначалното заключение на автотехническата
експертиза, водачът на лекия автомобил К. М. е бил с концентрация на
алкохол в кръвта 2,33 промила. Ищецът И.С. е пътувал на задна дясна
седалка. След напускане на с. В., пътят преминавал през равнинен участък, на
който водачът К. М. увеличил скоростта - около 180км/ч. Управлявайки по
описания начин с посочената скорост на движение, на около 2,4км. извън с.В.,
К. М. изгубил контрол върху движението на автомобила си. В резултат на
това той се отклонил наляво – северно, напускайки пътното платно по посока
на движението си, водачът натиснал педала на спирачната система,
автомобилът започнал да се движи транслационно като леко се завъртял на
дясно, блъснал се в крайпътно дърво със задната си лява част, след което се
завъртял в посока, обратна на часовниковата стрелка и накрая спрял в покой в
крайпътна вада. Както вещите лица от комплексната съдебномедицинска
експертиза, така и вещото лице – автотехник, са категорични в извода си, че
на база механизма на процесното ПТП и получените множество травматични
увреждания в различни области на тялото, към момента на настъпване на
инцидента С. е бил без коректно поставен предпазен колан, с какъвто
автомобилът е бил снабден. Съгласно заключението на вещите лица –
отропед-травматолог и неврохирург, ако И.С. е бил с поставен
обезопасителен колан, нараняванията на главата, тялото и крайниците биха
били по-леки. По-пълна конкретика се съдържа в заключението от
съдебноавтотехническата експертиза, изградено вследствие специалните
познания в конкретната област относно положението/движението на тялото
на пострадалия при описания механизъм на ПТП: Тъй като пострадалият И.С.
се е возел на задна дясна седалка, а ударът в дървото е със заден ляв край на
задните състави на автомобила, както и настъпилите деформации от този
удар, действието на предпазния колан по отношение на директрисата на
ударния импулс е минимално, тъй като тялото на пострадалия се устремява
назад и напред наляво. При непоставен обезопасителен колан траекторията на
тялото на пострадалия е първоначално леко напред, след което, предвид
последвалото хаотично движение на автомобила до спирането му в покой –
16
хаотично, вследствие на действащите му инерционни сили, респективно –
още по-ляво и последно надясно – при спирането му в покой. При такива
движения на тялото на И.С., с честа смяна на посоката, определени участъци
са подложени на усукване. Възможните увреждания по тялото на пострадалия
биха могли да се получат от удар в облегалката на предната седалка, след
което, устремявайки се надясно и назад – в страничната вертикална колона на
купето или в дясната задна врата; в този момент центробежните сили, както
изтласкват надясно тялото, така и изтласкват тялото наляво с възможно
контактуване с пътника, седящ от лявата му страна. В конкретния случай
ползването на предпазен колан би способствало за оставане тялото на
пострадалия вътре в купето при последващото след удара в дървото
произволно и хаотично движение на автомобила до неговото окончателно
спиране в покой. Но в случая тялото на ищеца не е излязло от купето на
автомобила, а е останало вътре в купето. Коланът би ограничил движението
на тялото напред и частично встрани при последващата ротация на
автомобила след удара, но обезопасителният колан не би предотвратил /а
само ограничил/ това движение на тялото на пострадалия. И вещото лице –
автотехник е на мнение за възможни по-леки увреждания, но конкретно на
тялото и крайниците /не и лицево-челюстни увреждания/ при поставен
предпазен колан. Както вещите лица – медици, така и вещото лице –
автетхник, не могат да определят колко по-леки и дали действително по-леки
биха били нараняванията при поставен обезопасителен колан – както в
писмените си заключения, така и при дадените в съдебно заседание устни
разяснения. Съгласно разясненията на вещото лице – автотехник
/инж.Вълчев/, дадени в съдебно заседание, обезопасителните колани са най-
ефективни при челен удар, какъвто ударът при процесното ПТП не е, при
което коланът в процесния случай би имал минимална ефективност – тъй
като пострадалият е седял на задна дясна седалка, коланът минава през
дясното му рамо и се закопчава на десния хълбок, тялото и при поставен
обезопасителен колан би се придвижило напред и наляво, и надясно – т.е. –
гореописаните съприкосновения с части от лекия автомобил и усуквания на
тялото, довели до множеството травматични увреждания, биха настъпили.
Експертите не се ангажират с категоричен отговор, че ако пострадалият е бил
с поставен предпазен колан, той е нямало да получи тежки телесни
увреждания. Следователно липсва категорично заключение, че в случай на
17
поставен предпазен колан, като се има предвид и механизма на ПТП,
вредоносният резултат би бил предотвратен. Съпричиняването на вредата
изисква наличие на пряка причинна връзка между поведението на
пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, но не и вина. Приносът на
увредения – обективен елемент на съпричиняването, може да се изрази в
действие или бездействие, но всякога поведението следва да води
категорично до настъпването на вредоносния резултат, като го обуславя в
някаква степен. Само по себе си нарушението на установените в ЗДвП
правила за движение по пътищата не е основание да се приеме съпричиняване
на вредоносния резултат от пострадалия, водещо до намаляване на
дължимото се за същия обезщетение, тъй като е необходимо да се докаже по
категоричен начин, че нарушението е в пряка причинна връзка с настъпилия
вредоносен резултат, т.е. – последният да е негово следствие. От
заключението на комплексната съдебномедицинска и автотехническата
експертиза не може да се направи еднозначен извод по въпроса – дали не би
настъпил вредоносният резултат при използван предпазен колан. По-скоро
извод се прави, че уврежданията биха настъпили, дори и да са в по-лека
степен и при правилно поставен обезопасителен колан. За да бъде успешно
проведен процесуалният способ за защита на пасивно легитимираната страна
по иск за репариране на вреди от непозволено увреждане посредством
възражение за съпричиняване, следва да се установи по пътя на пълно и
главно доказване, че категорично крайният вредоносен резултат би бил
предотвратен при липса на поведението, сочено като съпричиняване – и само
при установяването на този факт биха били приложими последиците на чл.51
ал.2 от ЗЗД. Като страна, черпеща изгодни последици от установяването на
този факт, доказателствената тежест за установяването му носи
жалбоподателят – ответник. Не е доказано обаче, че и при евентуално
ползване на посоченото обезопасително средство от страна на пострадалия,
крайният вредоносен резултат, би бил предотвратен – само при
установяването на който факт биха били приложими последиците на чл.51
ал.2 от ЗЗД. Приносът на пострадалия трябва да е конкретен, както и да е
доказан, а не хипотетично предполагаем. С оглед на изложеното
възражението за наличие на съпричиняване, изразяващо се в непоставен
обезопасителен колан /за което правилно е оплакването на жалбоподателя –
ищец, че то е наведено като съпричиняване само по отношение на лицево-
18
челюстните увреждания/ се явява неоснователно, а изводите на
първоинстанционния съд в противната насока са неправилни.
Като правилни се споделят изцяло изводите на първостепенния съд за
наличие на съпричиняване от страна на пострадалия, изразяващо се в
доброволно пътуване в автомобил, управляван от водач под въздействието на
алкохол. Както се посочи, водачът на лекия автомобил К. М. е бил с
концентрация на алкохол в кръвта 2,33 промила.
Константна е съдебната практика, намерила израз в ТР №1/23.12.2015г. по
тълк.д. №1/2014г. на ОСТК – налице е съпричиняване на вредата, когато
пострадалото лице е пътувало в автомобил, управляван от водач, след
употреба на алкохол, ако е налице знание за този факт или възможност за
узнаването му при проявена нормална дължима грижа. Рисковото поведение
на пострадалия, с което той е спомогнал за собственото си увреждане, е
налице тогава, когато е резултат на съзнателен и свободно формиран избор на
увредения, по отношение на когото е налице знание за този факт. Съгласието
да бъдеш превозван от водач на МПС, употребил алкохол над разрешения
максимум, означава сам да се поставиш в ситуация на повишен риск от
увреждане, а рискът следва от знанието или възможност за узнаване на факта,
че водачът е употребил алкохол и от съответната възможност да се направи
основателно предположение за настъпването на вредоносния резултат.
Безспорна е фактическата обстановка преди настъпване на ПТП – петимата
пътници в лекия автомобил, включително ищецът и водачът М., са били
посетители в нощно заведение – дискотека. Извод, че ищецът, не само е имал
възможност да узнае, но и е знаел, че М. е употребил алкохол, се извежда на
първо място от показанията на свидетеля М. М. – един от посетителите на
дискотеката и един от пътниците в лекия автомобил. Същият установява, че
цялата компания в дискотеката е употребила алкохол – „всички вдигахме
чаши за наздраве“. Категоричен извод за релевантния за това поведение на
съпричиняване – знанието, се извежда и от показанията на самия ищец,
дадени в качеството му на свидетел в досъдебното производство и в съдебно
такова – протокоил за разпит на свидетел от 11.02.2019г. /„Ние петимата се
черпехме в дискотеката и пихме алкохол“/ /л.36/; протокол от съдебно
заседание по т.д. №227/2019г. на ОС С. З. /„В дискотеката ние се черпехме…
всички пиха алкохол“/ /л.99/. Доколкото се касае за извънсъдебни признания
на страната за неизгодни за нея последици, същите притежават
19
доказателствена стойност. Следователно установена е проява на съзнателен и
свободно формиран избор на увредения, обусловена от знание за факта, че
водачът на МПС е употребил алкохол, което съставлява обективен принос,
който е противоправен и е в пряка причинна връзка с вредоносния резултат. В
случая пострадалият не е конкретно допринесъл за настъпването на самото
ПТП, но с поведението си – знанието, че водачът на лекия автомобил е
употребил алкохол, е спомогнал за собственото си увреждане. Изразяващо се
в поемането на предвидим и реално очакван риск или неговото неоправдано
игнориране, това поведение съставлява обективен принос, който е
противоправен и е в пряка причинна връзка с вредоносния резултат. Доводите
на жалбоподателя – ищец относно причините за настъпване на ПТП, дали те
са вследствие употребата на алкохол и превишената скорост от страна на
водача на МПС или причина за това е пътният релеф и оспорване
заключението от първоначалната автотехническа експертиза в тази му част,
/както и допуснатата в тази насока допълнителна съдебноавтотехническа
експертиза/ са ирелевантни за относимия факт на знание и субективно
възприятие у пострадалия, че ще пътува в МПС, управлявано от употребил
алкохол водач. Тези доводи на жалбоподателя – ищец касаят
противоправното поведение на водача на МПС, а не относимото за наличие
на съпричиняване поведение от самия пострадал.
Съпоставимо с поведението на водача на МПС, описано по-горе, който е
нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в: чл.20, ал.2 от ЗДвП
/водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране на скоростта
на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на
местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания
товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на
видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо
препятствие/; чл.5 ал.3, т.1 от ЗДвП / на водачите на пътно превозно средство
е забранено да управляват пътно превозно средство с концентрация на
алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда; чл.21 ал.1 от ЗДвП /при избиране
скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да
превишава допустимите стойности на скоростта/, то поведението на
пострадалия, който е формирал съзнателния и свободен избор да пътува в
автомобил, управляван от водач след употреба на алкохол, като поведение,
при липса на което крайният вредоносен резултат би бил предотвратен, то
20
това поведение, като съпричиняване, намира процентно съотношение с
поведението на деликвента – 30%, както правилно е приел и
първоинстанционният съд, а не в по-висока степен, както се твърди от
жалбоподателя – ответник или в по-ниска степен, неводеща до намаляване на
обезщетението, както се твърди от жалбоподателя - ищец.
Първоинстанционният съд не е обсъдил въведеното от ответника поведение
от страна на пострадалия като съпричиняване – че пострадалият е спомогнал
за настъпилите усложнения на здравословното му състояние, като не е
положил дължимите грижи за възстановяване на същото след настъпване на
ПТП-то. Доводите за принос от страна на пострадалия, изразяващ се в
горепосоченото поведение, са неоснователни. На първо място
съдебномедицинската експертиза не съдържа данни за настъпили усложнения
в здравословното състояние на пострадалия, за да се анализира дали
пострадалият е спомогнал за същите. Вярно е, че съгласно заключението от
комплексната съдебномедицинска експертиза няма данни за проследяване на
пациента след изписването по отношение на гръдната травма, както и за
лечение по повод оплаквания, свързани с гръдния кош или дихателната
система, контролни прегледи и консултации от гръден хирург и пулмолог,
както и за проведено специфично лечение във връзка с оплаквания от
дихателната система и гръдния кош, проведени рехабилитации. От
документите по делото не се установяват данни за извършени контролни
рентгенови изследвания на гръден кош и бял дроб на И.С.. Тези констатации
обаче касаят само част от получените травми. Преди всичко обаче
горепосоченото от вещите лица не води до извод за поведение на пострадалия
пряко допринасящо за настъпване на вредоносния резултат – самото
получаване на травматичните увреждания.
При определената степен на съпричиняване обезщетението за
неимуществени вреди от 130 000лв. следва да бъде намалено на 91 000лв., а
обезщетението за имуществени вреди от 149лв. следва да бъде намалено на
104,30лв.
Неоснователно е оплакването на жалбоподателя – ответник относно
началния момент на присъдената законна лихва. Първоинстанционният съд
правилно е присъдил законната лихва считано от 15.01.2019г. – датата, на
която ищецът е предявил застрахователната си претенция пред
21
застрахователя.
Действащата правна уредба изрично регламентира, че застрахователното
покритие включва и лихвите по чл.429 ал.2, т.2 от КЗ, тоест застрахователят
отговаря за лихвата за забава, когато застрахованият отговаря за тях пред
увреденото лице. В чл.429 ал.3 от КЗ е регламентирано, че лихвите за забава
на застрахования по ал.2, т.2, за които той отговаря пред увреденото лице, се
плащат от застрахователя само в рамките на застрахователната сума /лимита
на отговорност/. В този случай от застрахователя се плащат лихвите за забава,
дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването от
застрахования за настъпването на застрахователното събитие или от датата на
уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото
лице, която от датите е най-ранна. Следователно отговорността на прекия
причинител за лихви, считано от датата на непозволеното увреждане
съществува, но същата - по силата на самия кодекс, се поема от
застрахователя от един по-късен момент, в който му е станало известно
настъпването на застрахователното събитие. Нормата на чл.497 ал.1, т.2 от
КЗ визира последиците при „собствена“ забава от страна на застрахователя.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя – ответник за недължимост
на лихвите за забава, поради по-късно откритата и представена банкова
сметка. Непосочването на сметката и непредставяне със заявлението за щета
на всички документи не е пречка застрахователят да определи обезщетението.
Тези обстоятелства са ирелевантни и не са от естество да освободят
ответника от заплащане на лихви. Непосочването на банковата сметка, видно
от самата разпоредба на чл.380 ал.3 от КЗ, не касае дължимостта на
обезщетението и не може да бъде основание за отказ за образуване на щета по
застрахователната претенция и за определяне на размера на
застрахователното обезщетение. Непредставянето на банковата сметка от
увреденото лице като кредитор възпрепятства единствено изплащането на
застрахователното обезщетение и то в хипотезата, когато то е определено по
размер от застрахователя или с влязло в сила съдебно решение. Когато
произнасянето по застрахователната претенция по чл.498 ал.1 от КЗ е отказ на
застрахователя да заплати обезщетение, мотивирано с недължимост или
недоказаност на същото по основание или размер, въпреки представяне на
изисканите от застрахователя по реда на чл.106 ал.3 от КЗ доказателства или
в хипотеза на неизискани от застрахователя доказателства, неизпълнението
22
на длъжника не е поради непосочване на банкова сметка от увреденото лице.
В този случай не е налице причинна връзка между неизпълнение на
задължението за посочването й и неизплащането на застрахователното
обезщетение. Забавата на кредитора по смисъла на чл.95 ал.1 от ЗЗД е
хипотеза, в която поведението на кредитора е в причинна връзка с
неизпълнението на длъжника. Забава на кредитора по чл.380 ал.3 от КЗ е
налице само, ако неплащането на обезщетението се дължи единствено и само
на непосочване от увредения на банкова сметка, явяващо се дължимо по
чл.380 ал.1, във вр. с ал.3 от КЗ съдействие от страна на кредитора за
изпълнение на задължението на застрахователя за плащане на обезщетението.
Когато длъжникът отказва изпълнение, защото счита същото за недължимо,
не може да се приеме, че причина за неизпълнението е неоказано от
кредитора съдействие, като в този случай е неоправдано за длъжника да
отпадат негативните последици на собствената му забава. Ето защо
първоинстанционното решение се явява правилно в частта, с която за начален
момент на законната лихва е определена датата 15.01.2019г.
Предвид изложеното въззивната жалба на жалбоподателя – ищец се явява
частично основателна, а тази на жалбоподателя – ответник – неоснователна.
Първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта, с която е
отхвърлен искът за обезщетение за неимуществени вреди над сумата от
35 000лв. до 91 000лв., както и в частта, с която е отхвърлен искът за
обезщетението за имуществени вреди над сумата от 74,50лв. до 104,30лв.
Следва да се присъди допълнително обезщетение за неимуществени вреди в
размер на 56 000лв., както и обезщетение за имуществени вреди в размер на
29,80лв.
По разноските, сторени в първоинстанционното производство:
С оглед изхода на спора пред въззивната инстанция следва да се отмени
решението на окръжния съд в частта за разноските, като същите се присъдят
наново по съразмерност.
В договор за правна помощ и съдействие между ищеца и адв. П.К. - САК
/л.5/ е уговорено безплатно процесуално представителство по реда на чл.38
ал.1, т.2 от ЗА. При исков материален интерес 160 149лв. минималното
адвокатско възнаграждение съгласно чл.7 ал.2, т.5 от Наредба
№1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е
23
4 732,98лв. Съразмерно с уважената част от претенциите следва да бъде
присъдено адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 ал.2 от ЗА в размер на
2 692,46лв. Представено е доказателство за регистрация по ЗДДС /л.190/, при
което адвокатското възнаграждение с ДДС следва да бъде в размер на
3 230,95лв.
Съгласно представения списък на разноските по чл.80 от ГПК /л.191/
ответникът е сторил разноски в общ размер от 2 312.20лв., както следва:
възнаграждение за комплексната медицинска експертиза в размер на 1 000лв.,
депозит за вещо лице по САТЕ в размер на 500лв., разноски за свидетел в
размер на 20лв., 792,20лв. – допълнителен депозит за СМЕ и САТЕ, за които
са представени доказателства за реално извършено плащане. В списъка на
разноските е посочено и адвокатско възнаграждение, без да е отразен
конкретен размер. Видно от представените по делото пълномощни /л.39, 67,
94, 119, 122, 188/ адвокатско възнаграждение не уговорено и не са
представени доказателства за реално заплатено такова. Ето защо дължимите
разноски на ответника следва да бъдат определени съразмерно с отхвърлената
част от исковете на база разноските, за които са представени доказателства за
реално заплащане - 2 312.20лв. Съразмерно с отхвърлената част от
претенциите ищецът следва да заплати на ответника разноски в размер на
996,85лв.
На основание чл.78 ал.6 от ГПК ответникът следва да заплати
допълнително държавна такса за първоинстанционното производство в
размер на 2 241,19лв.
По разноските, сторени във въззивното производство:
От страна на жалбоподателя – ищец се претендират разноски по реда на
чл.38 ал.2 от ЗА. Процесуалното представителство е осъществено по двете
въззивни жалби. При обжалваем материален интерес по въззивната жалба на
жалбоподателя – ищец – 125 074,50лв. и обжалваем материален интерес по
въззивната жалба на жалбоподателя – ответник – 35 074,50лв. /общо
160 149лв./, съгласно чл.7 ал.2, т.5 от Наредба №1/09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималното
адвокатско възнаграждение е 4 732,98лв. Съразмерно с уважената част от
въззивната жалба на жалбоподателя – ищец се дължи адвокатско
възнаграждение в размер на 1 655,88лв. и с ДДС – 1 987,06лв. Възражението
24
за прекомерност на адвокатското възнаграждение, съдържащо се в молба вх.
№5583/13.07.2022г., депозирана от жалбоподателя – ответник, е
неоснователно, тъй като определеното адвокатско възнаграждение по чл.38
ал.2 от ЗА е минималното такова.
Реално сторените от жалбоподателя – ответник разноски са тези за
заплатена държавна такса за въззивно обжалване. С оглед неоснователността
на въззивната жалба същите не следва да се съобразяват. С молба вх.
№5583/13.07.2022г. се претендира юрисконсултско възнаграждение, но
дружеството не е представлявано от юрисконсулт, а от адв. Н.Л.. В
представеното пълномощно в полза на адв. Л. /л.28 по първоначално
образуваното в.т.д. №825/2021г./ не се съдържа уговорено адвокатско
възнаграждение, както и не са представени доказателства за реално заплатено
такова. Ето защо не следва да се присъждат разноски в полза на
жалбоподателя – ответник.
На основание чл.78 ал.6 от ГПК жалбоподателят - ответник следва да
заплати ДТ за въззивното производство съобразно уважената част на
въззивната жалба на жалбоподателя – ищец – в размер на 1 120,60лв.
Водим от изложеното и на основание чл.271 ал.1 от ГПК, Пловдивският
апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №260243/21.06.2021г., постановено по търг. д.
№13/2020г. по описа на Окръжен съд С. З., ведно с постановеното по реда на
чл.247 от ГПК решение №260035/25.03.2022г., в частта, с която е отхвърлен
предявеният от ИЛ. АС. СТ. с ЕГН ********** срещу „ЗАДДЖЗ“ АД, с ЕИК
*********** иск за сумата над 35 000лв. до 91 000лв., обезщетение за
причинените му неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и
страдания, вследствие на получените телесни увреждания при ПТП на
09.12.2018г., ведно със законната лихва от 15.01.2019г.; за сумата над 74.50лв.
до 104,30лв., представляваща претърпени имуществени вреди, изразяващи се
в заплатени потребителски такси, ведно със законната лихва от 15.01.2019г.; в
частта за присъдените разноски – с която „ЗАДДЖЗ“ АД е осъдено да заплати
на адв. П.К. от САК адвокатско възнаграждение за осъществена безплатна
25
адвокатска помощ в размер на 1 421,62лв. и ИЛ. АС. СТ. е осъден да заплати
на „ЗАДДЖЗ“ АД направените по делото разноски в размер на 5 501,71лв.,
вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „ЗАДДЖЗ“ АД, с ЕИК *********** да заплати на ИЛ. АС. СТ.
с ЕГН ********** сума в размер на 56 000лв., представляваща обезщетение за
причинените му неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и
страдания, вследствие на получените телесни увреждания при ПТП на
09.12.2018г., ведно със законната лихва от 15.01.2019г. до окончателното
плащане на сумата, както и сумата 29,80лв., представляваща обезщетение за
претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва от 15.01.2019г. до
окончателното изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение №260243/21.06.2021г., постановено по търг. д.
№13/2020г. по описа на Окръжен съд С. З., ведно с постановеното по реда на
чл.247 от ГПК решение №260035/25.03.2022г. в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА „ЗАДДЖЗ“ АД, с ЕИК *********** да заплати на адв. П.К. –
САК адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 ал.2 от ЗА за осъществено
безплатно процесуално представителство на ИЛ. АС. СТ. с ЕГН ********** –
3 230,95лв. с ДДС за първоинстанционното производство и 1 987,06лв. с ДДС
за въззивното производство.
ОСЪЖДА ИЛ. АС. СТ. с ЕГН ********** да заплати на „ЗАДДЖЗ“ АД
разноски за първоинстанционното производство в размер на 996,85лв.
ОСЪЖДА „ЗАДДЖЗ“ АД да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт допълнително държавна такса за производството пред първата
инстанция в размер на 2 241,19лв., както и държавна такса за въззивното
производство в размер на 1 120,60лв.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
26
1._______________________
2._______________________
27