Р Е Ш Е Н И Е
№ 818
28.02.2019 година, град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XIV граждански състав, в публично заседание на четиринадесети
януари две хиляди и деветнадесета година, в състав
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ТОСКО АНГЕЛОВ
при участието на секретаря Иванка
Чорбаджиева, като разгледа докладваното от
съдията гражданско дело № 11186 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявен е
иск с правна квалификация чл. 439 ГПК за признаването за установено в
отношенията между страните, че Х.Р.Х. не дължи на Г.М.С. сумата 971.65 лева
представляваща законна лихва за периода от 12.04.2014г.- 23.03.2018г. върху
сумата от 2425 лева.
Ищцата
твърди, че била осъдена да заплати на Н. К.сумата от 2425 лева с решение от
15.01.2018г. на ПОС по в.гр.д. № 2078/2017г. Тя платила изцяло задължението си
на 18.01.2018г. След това на 25.01.2018г. получила съобщение за цедиране на
вземането на ответника. С допълнително решение от 06.03.2018г. ищцата била
осъдена да плати и законната лихва върху главницата за периода от 12.04.2014г.
до изплащането. Твърди, че на 16.03.2018г. превела по сметка на Н. К., чрез с.
си сумата от 2425 лева, която представлявала 1212.50 лева за погасяване на
нейното задължение за законна лихва и 1212.50 лева за погасяване на
задължението на съпруга й, който също бил осъден с решението на ПОС. Плащанията
били в по-голям размер от стойността на законната лихва, за да се избегнели
последващи изпълнителни действия. На същата дата било образувано изпълнително
дело № …/…г. на ….. с взискател ответникът. По него на 21.03.2018г. получила
покана за доброволно изпълнение, относно процесната сума за законна лихва.
Счита, че не дължи изпълнение предвид извършеното вече плащане. Твърди, че не е
била уведомена надлежно на извършената цесия. Иска да се установи, че не дължи
посочената по- горе сума. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК от страна
на ответника е постъпил
отговор на исковата молба, с който оспорва искът. Твърди, че вземането от 2425
лева му е било прехвърлено от Н. К.с договор за цесия от …г. Ищцата била
уведомена за цесията на 18.01.2018г. чрез нейния с.- Н.Х., като му бил изпратен
СМС със съдържание, че задълженията на родителите му в размер на 4850 лева по
в.гр.д. № 2078/2017г. били прехвърлени на Г.С.. На същата дата било изпратено
уведомление и чрез куриерска фирма, но ищцата умишлено не го получавала. На
същата дава с. на ищцата заедно с а. М. Б. се снабдили с информация за
банковата сметка на цедента и по нея било извършено плащане на сумата от 4850
лева и присъдените по предходното дело разноски. Твърди, че на 19.01.2018г. а.
Б. (пълномощник на ищцата по предходното дело) и а. К. били уведомени от а. Д.
за извършването на цесията. Семейство Х. били уведомени за цесията от … на
25.01.2018г. През месец март 2018г било постановено решение на ПОС, с което
била присъдена законна лихва (посочена в отговора като законова издръжка) в
полза на цедента. Страната счита, че съгласно чл. 99, ал. 2 ЗЗД вземането е
преминало върху новия кредитор заедно с привилегиите, обезпеченията и другите
му принадлежности, вкл. с изтеклите лихви, ако не е уговорено противното.
Намира, че след получаването на уведомлението от 25.01.2018г. като кредитор на
ищцата се легитимира единствено ответника и към него не било извършено плащане.
Моли искът да бъде отхвърлен. Не претендира разноски.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал.
2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
От
представените на лист 167-185 решения се установява, че ищцата Х.Х. е била
осъдена да заплати на Н. К.сумата от 2425 лева, с която се е обогатила без
основание. На 06.03.2018г. е постановено решение, с което е допълнен
първоначалния съдебен акт на ОС-П., като ищцата е осъдена да заплати и законната
лихва върху сумата от 2425 от 12.04.2014г. до окончателното й изплащане. Тези
съдебни актове нямат конститутивно действие. С постановяването им не се пораждат
или изменят задълженията, а единствено се установява тяхното съществуване, като
се постановява да бъдат изпълнени от ответната страна. Задълженията са
съществували още преди подаването на искова молба и единствено неоснователното
оспорване от насрещната страна е довело до необходимостта от съдебна намеса.
Поради това, както главницата, така и законната лихва върху нея, е възможно да
бъдат предмет прехвърляне (цесия) преди постановяването на решенията по тях.
Видно
от представения договор за цесия от …г., след постановяване на решението на ОС
по отношение на главницата, но преди допълването относно законната лихва, Н. К.е
прехвърлила вземането си към ищцата Х.Х. в размер на от 2425 лева, ведно със
законната лихва, на ответника Г.С.. При
договора за цесия носителят на едно вземане го отстъпва на трето лице. При това
положение, става промяна в субектите на облигационното правоотношение- кредитор
става цесионерът, на когото цедентът е прехвърлил вземането си. Вземането
преминава от предишния кредитор върху новия кредитор в момента на сключване на
договора, като правото на цесионера е все още неконсолидирано до момента на
съобщаване на длъжника за цесионния договор. Тъй като длъжникът не знае за
цесията, за него не съществува задължение да престира на цесионера.
Задължението възниква едва след получаване на съобщението от предишния
кредитор. Като изпраща съобщение до длъжника, цедентът го информира, че вече не
е кредитор, а такъв е цесионерът, комуто е прехвърлил вземането си. Това
означава, че между длъжника и цедента е прекратена облигационната връзка. За да
се счита това задължение изпълнено обаче следва съобщаването да е достатъчно
ясно, за да може страната да се ориентира какви вземания са били прехвърлени и
на кого.
На 26.01.2018г. ищцата е получила
уведомление за извършването на цесия на сумата от 2425 лева от Н. К.. Задължението
обаче е било погасено преди това, с плащане от 18.01.2018г., признато и от самия
ответник с молба по изпълнителното дело от 20.04.2018- лист 204. Към 18.01.2018г.
не се установява ищцата да е била уведомена за прехвърлянето на главница и
изпълнението има погасителен ефект относно сумата от 2425 лева, като след тази
дата не се дължи законна лихва.
Изпратеното и получено от ищцата на
26.01.2018г. уведомление обаче не съдържа информация за прехвърлянето на законната
лихва. Видно от неговия текст цедентът е съобщил на длъжника, че е прехвърлено
задължение в размер на 2425 лева, постановено
от ПОС по гр. д. № 2078/2017г. за неоснователно обогатяване. С
връчването на това съобщение ищцата е била уведомена единствено за
прехвърлянето на главното задължение, но не и на законната лихва. Този извод
следва от тълкуването на самото изявление на цедента, в което се сочи
единствено сумата от 2425 лева, постановена
от ПОС. Към този момент решението на ПОС е обхващало единствено това вземане и
няма данни дори да е била подадена молбата за допълването на съдебния акт. В
действителност, съгласно чл. 99, ал. 2 ЗЗД, прехвърленото вземане преминава върху новия
кредитор с обезпеченията, привилегиите и другите му принадлежности, вкл. с
изтеклите лихви, ако не е уговорено друго, т. е. цесионерът придобива вземането
в този вид и с тези характеристики, които то е имало у стария кредитор. Тази
норма обаче регулира отношенията между страните по договора и доколкото
предвижда възможност за отклонение, не обосновава друг извод. Законната лихва,
която се присъжда по чл. 86 ЗЗД ведно с главницата, всъщност представлява
вземане за обезщетение за забава и поради своя самостоятелен характер, страната
не е длъжна да предполага нейното прехвърляне до сключването на цесията.
Със същото съдържание са и останалите
уведомления приложени по делото, поради което и те не биха могли да доведат до
различен извод относно уведомяването на
длъжника за извършената цесия.
Уведомяването не се установява и от
показанията на разпитаната с. Тя се явява трето лице за спора и извършеното от
нея съобщаване, без изрично упълномощаване и конкретизация на субекта, придобил
вземането, не може да породи последиците на чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Правно
релевантно за действието на цесията е единствено съобщението до длъжника,
извършено от цедента (стария кредитор), но не и съобщението, извършено от
цесионера или трето лице. В този смисъл Решение № 243 от 6.08.2017 г. на ВКС по
т. д. № 3501/2015 г., I т. о., ТК, Решение № 449/06.03.2013 г. по гр. д. № 1268/2011 г. на ВКС,
IV г. о. и Решение №
123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. на ВКС, II т. о.
Тъй като длъжникът не знаел за
цесията, за него не е съществувало задължение да престира на цесионера. В
разглеждания случай, не е доказано уведомяването на длъжника от стария кредитор
за цесията, от което следва, че по отношение на него тя не е породила правно
действие. В този смисъл Решение № 150 от 26.03.2009 г. на ВКС по гр. д. №
147/2008 г., I г. о., ГК. Ето защо плащането на 16.03.2019г. на законната лихва
по сметка на цедента Н. К.е погасило задължението и страната не дължи повторно
изпълнение на цесионера.
Предвид горното, претенцията се явява
основателна и следва да бъде уважена.
Връщането на платените суми на
длъжника не влияе върху изпълнението на задължението и настъпилият погасителен
ефект.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищцата следва да бъдат присъдени
направените разноски за д.т. и адв. възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията
между страните, че Х.Р.Х. с ЕГН **********, адрес: ***, НЕ ДЪЛЖИ на Г.М.С., ЕГН **********,***,
сумата 971.65 лева, представляваща
законна лихва за периода от 12.04.2014г.- 23.03.2018г. върху сумата от 2425
лева, за която е издаден изпълнителен лист от 15.03.2018г. и е образувано
изпълнително дело № …/…г. по описа на …, рег. № … на КЧСИ.
ОСЪЖДА
Г.М.С., ЕГН **********, да заплати на Х.Р.Х. с ЕГН **********,
сумата от 550.00 лева– разноски в
производството.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд– Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
/Тоско
Ангелов/
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
ИЧ