Р Е Ш Е Н И Е
№
260095
11.01.2021
година, град Пловдив
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, гражданско
отделение, V граждански
състав, в публично заседание на седемнадесети декември две хиляди и двадесета година, в
състав
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДАФИНА АРАБАДЖИЕВА
при участието на секретаря Петя Мутафчиева, като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 8877 по описа на съда за 2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба
от Г.З.Х., ЕГН **********,*** против
„СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК *********, гр. София, ул. „Славянска“ № 29, ет. 7 ,
с която е предявен иск с правно основание по и чл.55, ал.1, предл.
първо ЗЗД във вр. с чл.26, ал.1 ЗЗД,
чл. 22 от ЗПК за връщане на
сумата от 728,94 лева - недължимо
платена по клауза за неустойка за
непредставено обезпечение по чл. 6.1. и чл. 6.2. от договор за паричен заем от
27.12.2018 г. за периода от 28.01.2019 г. до 27.08.2019 г., ведно със законната
лихва върху тази сума от датата на предявяване исковата молба в съда-21.07.2020
г. до окончателното й изплащане. Претендира разноски.
Обстоятелства, от които произтичат
твърденията на ищеца:
Ищецът твърди, че между него, в качеството му
на кредитополучател и „СИТИ КЕШ“ ООД, в качеството на кредитодател, бил
подписан договор за паричен заем Кредирект № *** от 27.12.2018 г., по силата на който кредиторът
се задължил да предостави в заем сумата от 1000 лв., а от своя страна
кредитополучателят се задължил да върне тази сума, ведно с възнаградителна
лихва в едногодишен срок на 12 месечни погасителни вноски, както следва: 3 бр.
по 33,38 лева и 9 бр. по 130,46 лв., включващи главница и възнаградителна лихва
при фиксиран годишен лихвен процент в размер на 40,05 %, ГПР – 48,22 %, като
общата сумата, дължима от потребителя в края на периода е 1274,28 лева. Сочи
се, че съгласно разпоредбата на чл. 6.1. от договора за потребителски кредит,
потребителят е поел задължение към кредитора в тридневен срок от сключване на
договора да предостави в полза на кредитора поръчител с поставени изисквания за
поръчителя или банкова гаранция/гаранция. Ищецът твърди, че в разпоредбата на
чл. 6.2. от договора е предвидено, че при неизпълнение на задължението по чл.
6.1. от договора за потребителски кредит потребителят дължи на кредитора
неустойка в размер на 1341,72 лева, която се начислява на месец и се заплаща
заедно с погасителните вноски по кредита.
Твърди се, че са заплатени пет погасителни вноски,
заедно с неустойката по чл. 6.2. от договора. Общият размер на платената
неустойка за периода от 28.01.2019 г. до 27.05.2019 г. възлиза на 728,94 лв.,
която се твърди, че е получена без основание поради недействителност на
договора за кредит, евентуално поради нейната нищожност на собствено
основание.
Ищецът посочва, че на 28.05.2019
г. е погасил предсрочно задълженията си по заема, като е платил сумата от
806,27 лв.
Твърди, че изплатената по чл.
6.2. от договора неустойка в размер на 728,94 лв. е получена от ответника без
основание. Прави се възражение за нищожност на договора за кредит поради
заобикаляне на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, извършено чрез
липсата на включване на предвидената в договора сума за неустойка в ГПР. В тази връзка се сочи, че още преди сключване
на договора за кредит кредиторът има информация дали потребителят има
възможност да предостави гаранция, а непредставянето на гаранция представлява
вид обезпечение по кредита и същият следва да преценява дали при негова липса
да сключи договор с потребителя с оглед
оценка на кредитоспособността му. Оспорва се предвидената неустойка да има
обезщетителна и обезпечителна функция, доколкото не са възникнали вреди към
този момент, а и с оглед обстоятелството че се обезпечава неизпълнение на
задължение за предоставяне на обезпечение. При условията на евентуалност се
сочи, че клаузата за неустойка е нищожна на самостоятелни основания поради
противоречие със закона – чл.19, ал.4 и чл. 33 ЗПК, както и поради противоречие
с добрите нрави и недействителност на основание чл. 146 във вр. с чл. 143, т.5
ЗЗП.
Сочи се, че съгласно чл. 33 ЗПК
при забава на потребителя, кредиторът има право само на лихва върху неплатената
сума за срока на забавата. Тази лихва е претендирана, а начисляването на
неустойка противоречи на закона. Освен това предвидената неустойка е
необосновано висока и представлява неравноправна клауза по смисъла на ЗЗП и
като такава е недействителна. Твърди се,
че със заплащането на уговорената
неустойка се цели неоснователно
обогатяване на кредитора.
На основание изложените доводи се
сочи, че клаузата за неустойка е
нищожна, както на основание недействителност на договора, така и на
самостоятелните основания, подробно изложени в исковата молба. На основание
подробно изложените доводи се моли искът
да се уважи. Претендират се разноски.
Обстоятелства, от които
произтичат твърденията на ответника:
Не е постъпил отговор на исковата молба в
законоустановения срок.
Ответникът е
бил редовно призован и за първото съдебно заседание.
В съдебно заседание на 17.12.2020 г.
ответникът не се е явил, не е изпратил упълномощен представител, няма и
направено искане делото да се гледа в негово отсъствие. Същевременно ищецът, чрез пълномощника си,
изрично е поискал на основание чл.238, ал.1 ГПК да бъде постановено
неприсъствено решение срещу него.
Съдът намира, че всички предпоставки
за постановяване на неприсъствено решение са налице. Ответникът не е депозирал
писмен отговор на исковата молба в срока по чл.131, ал.1 ГПК, не изпраща
представител в първото по делото заседание, редовно призован, и не е направил
искане делото да се разглежда в негово отсъствие.
От приложените към исковата молба
писмени доказателства - договор за
кредит, съдържащ клауза за заплащане на неустойка в размер на 1341,72 лв. при
непредставяне на обезпечение в тридневен срок, която е недействителна, тък като
излиза извън присъщите й функции, както и доказателства за заплащане на сумата
и писмо от ответника, в което е посочено, че за предсрочно погасяване на
кредита следва да се плати сумата от 806,27 лв.
може да се направи извод за вероятна основателност на исковите
претенции. Ето защо следва да се постанови решение по реда на чл.238 ГПК, с
което предявените искове да се уважат изцяло.
На основание чл. 78, ал.1 ГПК в
полза на ищеца следва да се присъдят направените по делото разноски, съобразно
списък по чл. 80 ГПК и представените
доказателства до размера на сумата от 450
лв., включваща държавна такса в размер
на 50 лв. и платено адвокатско възнаграждение
в размер на 400 лв.
По
изложените съображения съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК *********, гр. София, ул.
„Славянска“ № 29, ет. 7 да заплати на Г.З.Х., ЕГН **********,*** сумата
от 728,94 лева - недължимо платена по
клауза за неустойка за непредставено
обезпечение по чл. 6.1. и чл. 6.2. от договор за паричен заем от 27.12.2018 г.
за периода от 28.01.2019 г. до 27.08.2019 г., ведно със законната лихва върху
тази сума от датата на предявяване исковата молба в съда-21.07.2020 г. до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК
*********, гр. София, ул. „Славянска“ № 29, ет. 7 ДА ЗАПЛАТИ НА
Г.З.Х., ЕГН **********,*** сумата
от 450 лв.- разноски по делото.
Присъдените суми да се преведат по
банковата сметка: ***, IBAN: ***.
Решението е окончателно, като
ответникът може да търси защита по реда на чл.240 ГПК пред ПОС в едномесечен
срок от връчването му.
Препис
от решението да се връчи на страните по делото.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
/Дафина Арабаджиева/
Вярно
с оригинала.
ПМ