Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Плевен, 29.10.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II въззивен граждански състав, в публично заседание на шестнадесети
октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕСЕЛА САХАТЧИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:1. КРАСИМИР ПЕТРАКИЕВ 2.Мл.съдия СИЛВИЯ ДАСКАЛОВА
при секретаря Петър Петров,
като разгледа докладваното от мл. съдия Даскалова в.гр.д.
№682 по описа за 2019г. на Окръжен съд-Плевен, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение № 1445 от 26.07.2019г., постановено по гр.дело №2376/2019г.
по описа на Районен съд-Плевен, съдът е предоставил на осн.чл.127, ал.2 от СК упражняването на
родителските права върху малолетните деца Р. Л.К., ЕГН ********** и В.Л. К., ЕГН ********** на майката И.Р.И.,
ЕГН **********.
Със същото решение е определил местоживеене на децата Р. Л.К., ЕГН **********
и В.Л. К., ЕГН ********** на майката И.Р.И.,
ЕГН **********.
Със същия съдебен акт е определил
режим на лични контакти на бащата Л.М.К., ЕГН **********
с децата Р. Л.К., ЕГН ********** и В.Л.
К., ЕГН **********, както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца
от 10 часа до 17 часа, без приспиване, както и всяка втора и четвърта събота от
месеца от 11 часа до 17 часа.
Със същото решение е осъдил на основание чл.143, ал.2,
вр. с чл.139 от СК Л.М.К., ЕГН **********, да заплаща на малолетното дете В.Л.
К., ЕГН **********, чрез майката и законен представител И.Р.И., ЕГН **********,
месечна издръжка-170лв., считано от 12.04.2019г., до настъпването на причини и
условия за нейното изменяване или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, като за
разликата до 200лв., отхвърлил предявения иск като неоснователен и недоказан.
Със същия съдебен акт е осъдил на основание чл.143, ал.2, вр. с чл.139 от СК Л.М.К.,
ЕГН **********, да заплаща на малолетното дете Р. Л.К., ЕГН **********, чрез
майката и законен представител И.Р.И., ЕГН **********, месечна издръжка-200лв.,
считано от 12.04.2019г., до настъпването на причини и условия за нейното
изменяване или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, като за
разликата до 250лв., отхвърлил предявения иск като неоснователен и недоказан.
Със същото решение е допуснато на осн. чл.242, ал.1 от ГПК предварително
изпълнение на решението в частта относно
присъдената издръжка.
Със същия съдебен акт РС-Плевен е
осъдил Л.М.К.,
ЕГН ********** на осн. чл. 69, ал.1, т.7
и чл.78, ал.6 от ГПК, да заплати по сметка на Плевенски районен съд държавна
такса върху присъдения размер издръжка- в размер на 532,80лв.
Със същото решение е осъдил на осн.чл.78, ал.1 от ГПК Л.М.К.,
ЕГН **********, да заплати на И.Р.И.,
ЕГН **********, сумата 288,15лв. деловодни разноски, по компенсация.
Срещу решението е постъпила въззивна жалба от Л.М.К. чрез адвокат Е.П. ***, в която се
излагат съображения, че постановеното решение е неправилно и незаконосъобразно.
Отправено е
искане за отмяна на решението в частта, в която е определен режим на лични
отношения с децата. Изложени са аргументи, че детето Р. Л.К. е достатъчно
голямо, за да остава с преспиване всяка първа и трета събота срещу неделя при баща си. Излагат се
аргументи, че връзката на детето с бащата е изключително силна, а приложената медицинска документация не навежда
доводи за по-сериозно заболяване освен обичайните за дете на тази възраст.
Въззивникът изразява несъгласие и с определения размер на издръжката по
отношение на двете деца. Твърди, че кредитът е изтеглен лично от него и е
използван за ремонт на жилището на въззиваемата, за да бъде то удобно за
обитаване от нея и децата. Отправено е искане издръжката да бъде присъдена в
минимален размер. Въззивникът не оспорва решението в частта му, в която родителските права по отношение на
двете деца са предоставени за упражняване на майката. Решението се обжалва и в
частта досежно разноските. Претендират се разноски за въззивната инстанция,
съобразно представен списък.
В
законоустановения срок е постъпил писмен отговор от въззиваемата страна И.Р.И.,
чрез адвокат Х.С. от АК-Монтана, в който
се поддържа, че решението на РС-Плевен е правилно и законосъобразно. Изложени
са доводи, че мотивите на обжалваното
решение изцяло кореспондират със
събраните по делото доказателства. Посочва се, че на този етап предвид
възрастта на детето Р. К., се налага майката да е с него денонощно и и преспиване в дома на
бащата не е удачно. Твърди се, че определеният размер на издръжката е съобразен
с нуждите на децата, с които нужди
бащата не е наясно, тъй като въззиваемата се подпомага в отглеждането им
единствено от своите родители. Отправено е искане към ОС-Плевен да потвърди
обжалваното решение като правилно и законосъобразно със законовите последици.
Претендират се разноски за настоящата
инстанция.
В проведеното пред
въззивния съд заседание на 16.10.2019г.
въззивникът Л.К. се явява лично и
с адвокат Е.П. ***, като въззивната жалба се поддържа по изложените в нея
съображения. Л.К. взема становище, че живее с баща си и майка си в същото село
като въззиваемата-****, на два километра разстояние от жилището на
въззиваемата, като в дома му има удобства за децата. Добавя, че работи във
шивашка фирма и няма промени във възнаграждението му. Посочва, че детето Р. К.
посещава детска градина в същото село.
В проведеното пред
въззивния съд заседание на 16.10.2019г въззиваемата страна И.И. се явява лично и с адвокат Х.С. от АК-Монтана. Поддържа се
изложеното в отговора на въззивната жалба.
И.И. взема
становище, че детето Р. К. не е достатъчно голямо, за да преспива в чужд дом,
за какъвто тя възприема жилището на въззивника. Добавя, че от лека настинка
детето получава алергия. Сочи, че с въззивника са в много лоши отношения, както
и че той живее с баща, и със съжителстващата с баща му жена, която не е майка
на въззивника.
За Дирекция „Социално подпомагане“ Отдел „Закрила на
детето“ гр.Плевен се явява Главен
социален работник Ю.П., която взема становище, че по-голямото дете е усмихнато, лъчезарно и спокойно и е
емоционално привързано и към двамата родители, като не е манипулирано по
никакъв начин. Посочва, че в интерес на детето е да поддържа редовни контакти и с двамата
родители.
Плевенски окръжен съд, като взе предвид
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, както и
наведените във въззивната жалба доводи, приема за установено от фактическа страна
следното:
Съгласно
разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. При проверката
относно правилността на първоинстанционното решение, той е ограничен от
релевираните в жалбата доводи.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал.1 ГПК от надлежна страна, срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, поради което е ДОПУСТИМА. Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.
Фактическата
обстановка по делото е правилно установена от първоинстанционния съд, след
пълен и законосъобразен доказателствен анализ, поради което въззивният съд
препраща към мотивите на обжалваното решение в тази им част, по реда на чл.272 ГПК. Първоинстанционният съд е направил анализ
на събраните по делото гласни и писмени доказателства, като е приел за
установени релевантните за делото факти, които се установяват от тях. Обсъдил е
поотделно всяко едно от събраните доказателства, като е изложил аргументи кои
от тях кредитира и кои не, както и съображенията си за това.
Следва да се посочи, че
решението е обжалвано само в частта относно определения от РС-Плевен режим на
лични контакти и издръжката. В останалата част по отношение на предоставяне на
родителските права, и местоживеенето на децата решението не е обжалвано и е
влязло в законна сила.
В обжалваната част първостепенния
съд се е постарал да се съобрази със спецификата на конкретните обстоятелства
по делото, но не е успял в пълна степен.
Предвид така
установената фактическа обстановка, въззивният съд намира от правна страна
следното:
Пред Районен съд – Плевен е била предявена за
разглеждане искова претенция с правно
основание чл.127, ал.2 СК – относно упражняване на родителските права върху
децата Р. К. и В.К., местоживеене на децата, издръжка и лични контакти с другия
родител.
Задължителните указания и разяснения в т.
2 от ППВС № 1/12.11.1974 г. по гр.д. №3/1974г.
повеляват при решаването на спора относно упражняването на родителските
права върху ненавършилите пълнолетие деца при развод, съдът да съобразява в
съвкупност редица обстоятелства от най-разнообразно естество, като по
съществените от тях са изброени примерно: възпитателските качества на двамата
родители, техният морален облик, полаганите грижи и отношение към децата,
желанието на родителите да отглеждат и възпитават децата след развода,
привързаността на децата към родителите, полът и възрастта на децата,
възможността трети лица да оказват помощ при тяхното отглеждане и възпитание,
социалното обкръжение на родителя, на когото ще се предоставят родителските
права, жилищно битовите и други материални условия на живот, с които всеки от
родителите разполага, вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака,
доколкото противобрачното поведение на брачния партньор има отношение към
възпитанието на децата. Такива критерии за преценка на най-добър интерес на детето са установени
и в §
1, т. 5 от ДР на Закона
за закрила на детето.
В
решение № 215/21.06.2011 г. по гр. дело № 1325/2010 г. на ІІІ г.о. на ВКС е
разяснено, че тъй като в задължителните указания, дадени с ППВС № 1/12.11.1974
г., изрично е посочено, че от значение са не отделни обстоятелства, а
съвкупността от обстоятелства на разглеждания случай, то съдът е длъжен да
извърши преценката си за това, на кого от двамата родители да предостави
упражняването на родителските права, единствено на базата на задълбочена и
комплексна съпоставка на всички относими в конкретния случай обстоятелства,
давайки оценка на възпитателските качества на всеки от родителите, на неговия
морален облик, на начина, вида, продължителността, ефективността на полаганите
от него грижи към детето, на изразената му готовност да живее с детето (не само
като заявление, но и като реално предприети действия за това), изследвайки към
кого от двамата родители в по-голяма степен детето е привързано, както и дали
родителят разполага с помощта на трети близки до детето лица, на които при
нужда може да разчита, съобразявай социалната среда, в която предстои да живее
детето след развода (включително бит, нрави, схващания, манталитет на
обкръжаващите родителя лица), жилищно-битовите му условия на живот, финансовите
възможности, начинът на живот, както и да съобрази пола и възрастта на детето,
изхождайки именно от задължението на съда служебно да следи за защитата на
интересите на детето. В Решение № 110/22.05.2018 г. по гр. дело № 327/2018 г.
на ІV гр. о. на ВКС е прието, освен че тази преценка е комплексна - съдът
следва да вземе предвид всички конкретни, установени по делото обстоятелства, които
са от значение за интересите на детето - в тяхната съвкупност, а също и че
съдът следва да положи и максимални усилия, за да бъдат установени във възможно
най-пълен обем тези обстоятелства, които в конкретния случай са от значение за
интересите на детето. В същия смисъл е и
Решение № 163 от 27.06.2018 г. по гр. д. № 1332/2018 г. на ВКС, IV г. о.
След като съдът приложи
стриктно тези указания при разрешаване на въпроса за упражняването на
родителските права, следва и детайлно да изследва обстоятелствата, които имат
значение за определяне на режима на лични отношения на другия родител – в случая на бащата с децата. Настоящият въззивен състав намира,
че от РС-Плевен неправилно е определен режима на лични отношения на бащата
и с двете деца. Майката И.Р.И. практически е лишена от контакти с децата през
всички почивни дни през всеки един
месец, тъй като РС-Плевен е определил режим на лични контакти на бащата Л.М.К., ЕГН **********
с децата Р. Л.К., ЕГН ********** и В.Л.
К., ЕГН **********, както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца
от 10 часа до 17 часа, без приспиване, както и всяка втора и четвърта събота от
месеца от 11 часа до 17 часа. Горепосоченият режим лишава майката от
контакти и с двете деца през всяка събота и неделя на
месеца.
Настоящият въззивен състав
намира, че от значение е възрастта на детето Р. Л.К., което към датата на
заседанието пред въззивната инстанция е навършило три години и девет месеца.
Предвид възрастта и обичайните за нея заболявания, то има специфичен режим на
отглеждане и родителите трябва да се съобразяват с него, като му осигуряват
възможност за пълноценно развитие. Затова и окръжният съд счита, че след като
детето е започнало да посещава детско заведение, то неговият режим на
отглеждане, налага и специфичен режим на лични отношения на родителя, който не
упражнява пряко тези грижи. Ето защо според съда е необходимо първоначалният
период за лични отношения да бъде изцяло съобразен с факторите – възраст на
детето и нуждите да опознава баща си, като се определи един режим от време, в
който да се изградят първоначални впечатления и възприятия, както у детето,
така и у бащата по отношение на дневните навици, като храна, сън, тоалет и забавления
и други. Необходимо е време за установяване на тези първи контакти и връзки
между родител и дете. Също така независимо от декларираните влошени отношения
между майката и бащата, интересът на детето налага тези контакти да се
извършват, тъй като в интерес на детето
е да поддържа контакти и с двамата родители. Предвид навършените три години и
девет месеца на детето, то вече не е така силно зависимо от майката, може
да се храни с обща храна, да посещава детско заведение, да почива и на друго
място освен в собствения си дом. Неговото физическо и интелектуално развитие
позволява по-голям капацитет за общуване с другия родител. Всъщност, това
общуване ще зависи от пълноценното изпълнение на режима за опознаване. РС-Плевен
е акцентирал на заболяването на детето Р. К., но предвид обстоятелството, че и
двамата родители живеят в едно и също (и то малко населено място-село ****, на
близко разстояние от около два километра), настоящият въззивен състав намира, че при
нужда от медицинска интервенция няма да бъдат създадени обструкции, и може да
бъде направена организация и от двамата родители за осигуряване лечение на
детето. Същевременно детето Р. К. е от мъжки пол и не би следвало да се срещат
затруднения от страна на бащата, при преспиване на детето в дома му и посрещане
на нуждите му. В интерес на всяко дете е
да контактува и с двамата си родители и да не прекъсва биологичната,
емоционалната и социалната си връзка с някой от тях. С оглед на това,
определеният от първоинстанционният съд режим на лични отношения с бащата
следва да бъде изменен, като бъде определен такъв, който да съответства в
най-голяма степен както на интереса на детето, с оглед възрастта, нуждите му и
определеното му местоживеене. Съдът счита, че на детето Р. Л.К.
следва да се определи режим на лични отношения с бащата Л.М.К., както следва: всяка
първа и трета събота от месеца, в интервала от 10.00ч. в събота до 17.00ч. в неделя, с преспиване при бащата в неделя; през лятната ваканция - за 30 (тридесет) дни, когато не съвпадат с платения годишен отпуск на майката И.Р.И.; през Коледните празници: през четните години - в дома
на бащата Л.М.К., а през нечетните години - в дома на майката И.Р.И.; през Новогодишните празници: през четните години- в дома на майката И.Р.И., а през нечетните години-в дома на бащата Л.М.К.; през
Великденските празници: през четни години-
в дома на бащата Л.М.К., а през нечетни години- в
дома на майката И.Р.И..
По отношение на
детето В.Л. К. следва да се определи режим на лични отношения с бащата Л.М.К.,
както следва: всяка първа и трета събота от месеца, в интервала от 10.00ч. в
събота до 17.00ч. в неделя, без
преспиване в дома на бащата; през
Коледните празници: през нечетните години - в дома на бащата Л.М.К., а през четните години - в дома на майката И.Р.И.; през Новогодишните празници: през нечетните години- в дома на майката И.Р.И., а през четните години-в дома на бащата Л.М.К.; през
Великденските празници: през нечетни години-
в дома на бащата Л.М.К., а през четни години- в
дома на майката И.Р.И..
Настоящият въззивен състав намира, че горепосочените
режими са съобразени и с изнесеното в социалния доклад, изготвен от Агенция за
„Социално подпомагане“, Дирекция „Социално подпомагане“-Плевен, че и в жилището
на бащата има нужните санитарни условия, има всички битово-хигиенни условия,
както и че детето Р. К. не живее в
изолация и общува с деца на неговата възраст. Отразено е също така, че е
осъществена среща с детето, което е подходящо облечено за сезона, в добро
хигиенно състояние, с физическо
развитие, съответно на възрастта му без специални образователни потребности.
Социалният работник е посочил, че детето има положително изградена емоционална
връзка и с двамата родители. От този социален доклад, а и от изслушването на социалния
работник Ю.П. се установява, че детето се отнася спокойно към личностите и на
двамата родители, емоционално привързано е и към двамата, не е манипулирано и е
усмихнато и лъчезарно. От психологическата оценка на детето пред първата
инстанция се установява, че има много добра комуникация между детето Р. К. и
бащата, както и емоционална зависимост и
привързаност към майката, което е характерно за възрастта на детето, установява
се положително изградена емоционална връзка и с двамата родители.
Така определените от ОС-Плевен режими в най-голяма
степен отговарят както на нуждите на децата да запазят контакта и емоционалната
връзка както с баща си, така и с майка си, така и на конкретните обстоятелства по делото
относно възрастта им. Така определените режими биха дали възможност на децата
да не губят връзката с биологичните си родители, а същевременно да им осигурят
достатъчно време за почивка и с двамата родители. Така определените мерки са и
фактически изпълняеми.
Настоящата съдебна инстанция намира за неправилно първоинстанционното
решение в частта му, в която бащата Л.М.К. е
осъден да заплаща на детето В.Л. К. издръжка в размер на 170 лв., а на детето Р. Л.К. издръжка
в размер на 200 лева.
При съобразяване на възможностите на двамата родители
да предоставят необходимата на децата месечна издръжка, съдът отчита доказателстватата
за декларирани доходи при бащата в
размер на 560 лева месечно. Бащата е в работоспособна възраст и при липса на установени
по делото здравословни проблеми, които да му създават пречки да работи и
наличието на гласни доказателства, че работи и получава доходи в размер на 560
лева основно месечно трудово възнаграждение (съгласно представеното в първоинстанционното производство Допълнително споразумение №7507/02.01.2019г.
към Трудов договор №7507/01.09.2015г.), съдът приема, че размерът на
определената издръжка следва да бъде в
минималния предвиден такъв, съгласно нормата на чл.142, ал.2 СК – 1/4 от минималната работна заплата за страната,
определена към момента на приключване на устните състезания пред районния съд.
С оглед на това, обжалваното решение в тази му част за издръжката по отношение и на двете деца следва
да бъде отменено. Окръжен съд-Плевен
намира, че следва да бъде определена издръжка в размер на 150 (сто и петдесет) лева за детето В.Л. К., която да се заплаща от бащата Л.М. К., чрез майката И.Р.И., а за разликата до присъдените
170 (сто и седемдесет) лева искът бъде отхвърлен като неоснователен и
недоказан. Настоящият въззивен състав
счита, че следва да бъде определена издръжка в размер на 170 (сто и седемдесет) лева за детето Р. Л.К., която да се заплаща от бащата Л.М. К., чрез майката И.Р.И., като за разликата до присъдените
200 (двеста) лева искът бъде отхвърлен
като неоснователен и недоказан. Издръжка
в горепосочените размери е съобразена с размера на минималната работна заплата
и възможностите на бащата.
Относно разноските:
С оглед намаления размер на
издръжката, Л.М.К., ЕГН ********** следва да бъде осъден да заплати държавна
такса върху присъдения размер на
издръжката в размер на 460,80 (четиристотин и шестдесет лева и осемдесет
стотинки) лева по сметка на ОС-Плевен.
С оглед изхода на правния
спор, на осн. чл. 78 ГПК Л.М.К., ЕГН **********
следва да бъде осъден да заплати на И.Р.И., ЕГН
**********
сумата от 201,11 (двеста и един лева и единадесет стотинки) лева деловодни
разноски за първоинстанционното производство, по компенсация.
С оглед изхода на правния
спор, на осн. чл. 78 ГПК Л.М.К., ЕГН ********** следва да бъде осъден да
заплати на И.Р.И., ЕГН ********** сумата от 76,66 (седемдесет
и шест лева и шестдесет и шест стотинки) лева деловодни разноски за въззивното
производство, по компенсация.
Водим от гореизложеното, Плевенски окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение
№ 1445 от 26.07.2019г., постановено по
гр.дело №2376/2019г. по описа на Районен съд-Плевен, В ЧАСТТА, в която
съдът определил режим на лични контакти на бащата Л.М.К., ЕГН **********
с децата Р. Л.К., ЕГН ********** и В.Л.
К., ЕГН **********, както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца
от 10 часа до 17 часа, без приспиване, както и всяка втора и четвърта събота от
месеца от 11 часа до 17 часа; В ЧАСТТА, в която съдът е осъдил на основание чл.143, ал.2, вр. с чл.139 от СК Л.М.К.,
ЕГН **********, да заплаща на малолетното дете В.Л. К., ЕГН **********, чрез
майката и законен представител И.Р.И., ЕГН **********, месечна издръжка над размера 150 (сто и
петдесет) лева до 170 (сто и седемдесет) лева, считано от 12.04.2019г.,
до настъпването на причини и условия за нейното изменяване или прекратяване,
ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска; В ЧАСТТА, в която е осъдил на основание чл.143, ал.2, вр. с чл.139 от СК Л.М.К., ЕГН **********, да заплаща на малолетното дете Р. Л.К., ЕГН **********,
чрез майката и законен представител И.Р.И., ЕГН **********, месечна издръжка над размера 170 (сто и
седемдесет) лева до 200 (двеста) лева,
считано от 12.04.2019г., до настъпването на причини и условия за нейното
изменяване или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска; както и В ЧАСТТА досежно разноските, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОПРЕДЕЛЯ
РЕЖИМ НА ЛИЧНИ ОТНОШЕНИЯ на бащата Л.М.К., ЕГН **********,*** с детето Р. Л.К., ЕГН **********,
както следва:
-
всяка първа и
трета събота от месеца, в интервала от 10.00ч.
в събота до 17.00ч. в
неделя, с преспиване при бащата в неделя;
-
през
лятната ваканция - за 30 (тридесет) дни,
когато не съвпадат с платения
годишен отпуск на майката И.Р.И.;
-
през Коледните
празници: през четните години - в дома на бащата Л.М.К., а през нечетните
години - в дома на майката И.Р.И.;
-
през
Новогодишните празници: през четните години-
в дома на майката И.Р.И., а през
нечетните години-в дома на бащата Л.М.К.;
-
през
Великденските празници: през четни години-
в дома на бащата Л.М.К., а през нечетни години- в дома на майката И.Р.И..
ОПРЕДЕЛЯ
РЕЖИМ НА ЛИЧНИ ОТНОШЕНИЯ на бащата Л.М.К., ЕГН **********,*** с детето В.Л. К., ЕГН **********, както следва:
- всяка първа и трета
събота от месеца, в интервала от 10.00ч. в събота до 17.00ч. в неделя, без преспиване в дома на бащата;
- през Коледните празници: през нечетните години - в
дома на бащата Л.М.К., а през четните години - в дома на майката И.Р.И.;
- през Новогодишните празници: през нечетните
години- в дома на майката И.Р.И., а през четните години-в дома на бащата
Л.М.К.;
- през
Великденските празници: през нечетни години-
в дома на бащата Л.М.К., а през четни години- в
дома на майката И.Р.И..
ОСЪЖДА на основание чл.143, ал.2,
вр. с чл.139 от СК Л.М.К., ЕГН **********, да заплаща на малолетното дете В.Л.
К., ЕГН **********, чрез майката и законен представител И.Р.И., ЕГН **********,
месечна издръжка в размер на 150 (сто и
петдесет) лева, считано от 12.04.2019г., до настъпването на причини и
условия за нейното изменяване или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, като за
разликата до 170 (сто и седемдесет) лева, ОТХВЪРЛЯ
предявения иск като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА на основание чл.143, ал.2,
вр. с чл.139 от СК Л.М.К., ЕГН **********, да заплаща на малолетното дете
малолетното дете Р. Л.К., ЕГН **********, чрез майката и законен представител И.Р.И.,
ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 170 (сто и седемдесет) лева, считано от 12.04.2019г., до
настъпването на причини и условия за нейното изменяване или прекратяване, ведно
със законната лихва върху всяка
просрочена вноска, като за разликата до 200 (двеста) лева, ОТХВЪРЛЯ предявения иск като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА на осн. чл. 69,
ал.1, т.7 и чл.78, ал.6 от ГПК Л.М.К., ЕГН
********** ДА ЗАПЛАТИ държавна такса
върху присъдения размер на издръжката
в размер на 460,80 (четиристотин
и шестдесет лева и осемдесет стотинки) лева по сметка на ОС-Плевен.
ОСЪЖДА на осн. чл. чл.78 от ГПК
Л.М.К., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на И.Р.И., ЕГН ********** сумата от 201,11 (двеста и един лева и единадесет
стотинки) лева деловодни разноски за първоинстанционното производство, по
компенсация.
ОСЪЖДА на осн. чл. чл.78 от ГПК
Л.М.К., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на И.Р.И., ЕГН ********** сумата от 76,66 (седемдесет и шест лева и
шестдесет и шест стотинки) лева деловодни разноски за въззивното производство,
по компенсация.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана
част.
В НЕОБЖАЛВАНАТА
си
част решението е влязло в сила.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховен
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.