№ 30 от
21.02.2022 г., гр. Кюстендил
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
Административен
съд – Кюстендил, в открито съдебно заседание на двадесет и първи януари две
хиляди двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ: АСЯ СТОИМЕНОВА
при секретар Светла Кърлова, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 385 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 13, ал. 6 от Закона за социално подпомагане (ЗСП).
Делото е образувано по жалба от Б.С.В., с ЕГН ********** и постоянен адрес:***, представлявана от Адвокатско дружество „Вълев и Л.”, чрез адвокат Б.Л., срещу Заповед № ЗСП/Д-КН-Д/3490/18.10.2021 г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане” (ДСП) – Дупница, потвърдена с Решение № 10-РД06-0021/12.11.2021 г. на директора на Регионална дирекция за социално подпомагане (РДСП) – Кюстендил. В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на заповедта на основаниeто по чл. 146, т. 4 от АПК. Иска се отмяна на заповедта. Претендира се присъждане в полза на В. на направените от нея разноски по делото за държавна такса и в полза на Адвокатско дружество „Вълев и Л.” на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата (ЗА).
Директорът на ДСП – Дупница, чрез процесуалния си представител по пълномощие юрисконсулт З. К., оспорва жалбата като неоснователна.
Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Административното
производство е образувано по заявление-декларация с вх.
№ЗСП/Д-КН-Д/3490/21.09.2021 г. по описа на ДСП – Дупница от Б.С.В. за отпускане
на целева помощ за отопление с електроенергия. Тя е посочила, че настоящият ѝ
адрес е в гр. Дупница, че е вдовица и получава доходи само от пенсия, че
обитава жилище, състоящо се от две стаи, което е било собственост на починалия ѝ
съпруг – Б. Първанов Велиновски, че не притежава собствени недвижими имоти, че през
последните пет години не е прехвърляла жилищен, вилен, селскостопански или
горски имот и/или идеални части от тях срещу заплащане, както и чрез договор за
дарение, че не е регистрирана като едноличен търговец, не е сключвала договор
за предоставяне на собственост срещу задължение за издръжка и гледане, и няма
налагани санкции за укрити доходи през последните три години по Закона за
данъците върху доходите на физическите лица. На 11.10.2021 г. е изготвен
социален доклад, в който е отразено, че Б.В. е 73-годишна, вдовица,
пенсионерка, живее сама, като обитава жилище, находящо се на първия етаж от
двуетажна къща, с отделен вход, състоящо се от една стая и кухня. На втория
етаж от къщата, в отделно жилище със самостоятелен вход, живее синът ѝ,
който я обгрижва, но няма възможност да ѝ осигурява финансова подкрепа. Б.В.
има и дъщеря, която живее в гр. Бургас, и рядко я посещава. В доклада е
посочено, че няма данни за лица, задължени по закон да осигуряват издръжка на В.,
че тя не е представила документи за влошено здравословно състояние, че общият ѝ
доход за предходните шест месеца преди месеца на подаване на заявлението-декларация
е в размер на 2986,68 лева – от пенсии (като през месец август 2021 г. тя е
получила сумата в размер на 1089,18 лева, в това число цялата пенсия на
починалия ѝ баща), както и че не притежава движима и недвижима
собственост, която може да бъде източник на допълнителни доходи, и през
последните пет години не е прехвърляла жилищен, вилен, селскостопански или
горски имот и/или идеални части от тях срещу заплащане, както и чрез договор за
дарение, не е регистрирана като едноличен търговец, и не е сключвала договор за
предоставяне на собственост срещу задължение за издръжка и гледане. При тези
данни с оспорената заповед е отказано отпускане на исканата целева помощ, като
е посочено, че В. не отговаря на условието на чл. 2, ал. 1 от Наредба № РД-07-5
от 16.05.2008 г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за
отопление (Наредба №
РД-07-5/16.05.2008 г.)
– средномесечният ѝ доход за предходните шест месеца преди месеца на
подаване на заявлението-декларация да е по-нисък от диференцирания доход за
отопление или равен на същия. Посочено е, че средномесечният доход на В. за предходните
шест месеца преди месеца на подаване на заявлението-декларация (от 01.03.2021
г. до 31.08.2021 г.), формиран от пенсии, е в размер на 303,71 лева и надвишава
диференцирания доход за отопление съгласно чл. 2, ал. 5, т. 16 от Наредба № РД-07-5/16.05.2008
г. – 262,50 лева (според
посочената разпоредба диференцираният доход за отопление за лице на възраст над 65 години, живеещо само, е
1,75 от базовия доход за отопление). Заповедта е връчена на Б.В. на 21.10.2021
г. и същата я е оспорила пред директора на РДСП – Кюстендил с жалба с вх. № 94Б-00-1389/27.10.2021
г. С изготвения на 03.11.2021 г. социален доклад по жалбата са потвърдени
данните, изложени в социалния доклад от 11.10.2021 г. и в оспорената заповед. С
Решение № 10-РД06-0021/12.11.2021 г. директорът на РДСП – Кюстендил е потвърдил
оспорената заповед.
Видно от удостоверението с изх. № 1029-09-1650#4/13.01.2022 г., издадено от ТП на НОИ – Кюстендил, през периода от 01.03.2021 г. до 31.08.2021 г. В. е получавала лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68 от Кодекса за социално осигуряване КСО) в размер на 300,00 лева и добавка по чл. 84 от КСО в размер на 79,50 лева (от личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на починалия ѝ съпруг). Към пенсията за всеки месец от процесния период е изплащана еднократна допълнителна сума в размер на 50,00 лева на основание съответно § 6, ал. 1 от Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2021 г., Постановление на Министерския съвет (ПМС) № 84/11.03.2021 г., ПМС № 168/22.04.2021 г., ПМС №192/27.05.2021 г., ПМС № 204/23.06.2021 г. и ПМС № 242/22.07.2021 г. Със заявление с вх. № 3021-09-469/22.07.2021 г. до директора на ТП на НОИ – Кюстендил В., в съответствие с разпоредбата на чл. 91, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, е поискала, в лично качество и в качеството ѝ на пълномощник на ВС. С. и Г.С.П., да ѝ бъде преведена по банков път неполучената пенсия от починалия им баща – С.П. Михалков (починал на 01.06.2021 г.). Сумата, включваща пенсията на С.М. в размер на 709,68 лева и 50,00 лева еднократна допълнителна сума, ѝ е преведена по посочената от нея банкова сметка ***. Съдът е обявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че сумата от 759,68 лева е получена от В. в лично качество и в качеството ѝ на пълномощник на останалите двама наследници на С.М..
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е процесуално допустима. Подадена е в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК срещу акт, който подлежи на оспорване по съдебен ред и от лице с правен интерес от оспорването. В съответствие с разпоредбата на чл. 13, ал. 5 от ЗСП процесната заповед е обжалвана по административен ред пред директора на РДСП – Кюстендил, който я е потвърдил с Решение № 10-РД06-0021/12.11.2021 г. Разгледана по същество на посоченото в нея основание и в обхвата на служебната проверка по чл. 168 от АПК, жалбата е неоснователна по следните съображения:
Обжалваната заповед е издадена от материално и териториално компетентен орган по смисъла на чл. 13, ал. 2 от ЗСП и чл. 4, ал. 1 и 4 от Наредба № РД-07-5/16.05.2008 г., и в предписаната от закона форма. Същата съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2 от АПК, в това число фактическите и правните основания за издаването ѝ. В хода на проведеното административно производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да налагат отмяна на заповедта на това основание.
Процесната
заповед е издадена в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби.
Съгласно чл. 12, ал. 4 от ЗСП условията и редът за отпускането, изплащането,
изменянето, спирането, възобновяването и прекратяването на социалните помощи се
уреждат с правилника за прилагане на този закон с изключение на целевите помощи
за отопление, които се уреждат с наредба на министъра на труда и социалната
политика. Това е посочената по-горе Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г. за
условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление. Съгласно чл.
2, ал. 1 от същата правото на целева помощ за отопление на лицата и семействата
възниква при кумулативното наличие на следните предпоставки: лицето или
семейството да има средномесечен доход за предходните шест месеца преди месеца
на подаване на заявлението-декларация, който е по-нисък или равен от
диференцирания доход за отопление; и да отговаря на условията по чл. 10 и 11 от Правилника за прилагане на Закона за
социално подпомагане (ППЗСП). Според чл.
2, ал. 2, 3 и 4 от Наредба № РД-07-5/16.05.2008 г. при определяне правото на целеви помощи за отопление размерът на пенсиите, определени след
1.07.2008 г., се намалява с коефициент 1,384 (ал. 2), за всеки нов отоплителен
сезон със заповед на министъра на труда и социалната политика коефициентът се
актуализира на верижна основа с процент, равен или по-голям от процента,
определен по правилото на чл. 100, ал. 1 от КСО (ал. 3; за отоплителния
сезон 2021/2022 г. този коефициент е 1,639, актуализиран със Заповед №
РД01-191/08.07.2021 г. на министъра на труда и социалната политика), като основа за определяне на диференцирания доход за отопление е базовият
доход за отопление (ал. 4). Диференцираният доход за отопление се определя по
различни критерии за различни категории лица съгласно ал. 5 на чл. 2 от
посочената наредба. По силата на § 1 от Допълнителните
разпоредби (ДР) на Наредба № РД-07-5/16.05.2008 г. при прилагане на наредбата
се спазва §
1 от ДР на ППЗСП, като освен посочените в т. 10 доходи, за
целите на тази наредба не се считат за доход месечните помощи за отглеждане на
дете с трайно увреждане по чл. 8д от Закона за семейни помощи за
деца. С ПМС № 305/19.12.2017 г. месечният
размер на гарантирания минимален доход е определен на 75,00 лева, считано от
01.01.2018 г.
В случая не е налице материалноправната
предпоставка, предвидена в чл. 2, ал. 1 от Наредба №
РД-07-5/16.05.2008 г., за отпускане на исканата помощ. От събраните по
делото доказателства се установява, че Б.В. е реализирала доходи по смисъла на
§ 1, т. 9, б. „к” и „о” от ДР на
ППЗСП за предходните шест месеца преди месеца на подаване на
заявлението-декларация в размер общо на 1642,49 лева (в това
число 1389,26 лева от лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68 от КСО в размер на 300,00 лева и добавка по чл. 84 от КСО в размер на 79,50 лева
(общата сума от пенсиите и добавките по чл. 84 от КСО в размер на 2277,00 лева
за процесния период е намалена с коефициент 1,639 съгласно чл.
2, ал. 2 и 3 от Наредба № РД-07-5/16.05.2008 г.), и 253,23 лева – следващият ѝ се съгласно чл. 5, ал. 1 от
Закона за наследството дял от изплатените ѝ през
месец август, в лично качество и в качеството ѝ на пълномощник на ВС. С.
и Г.С.П., неполучени пенсия в размер на 709,68 лева и
добавка в размер на 50,00 лева от починалия им баща – С.П. М). Получената от В.
сума в размер на 253,23 лева представлява доход по смисъла на § 1, т. 9, б. „о” от ДР на ППЗСП. Разликата
над 253,23 лева до пълния размер на изплатената ѝ през
месец август сума от 759,68 лева, т.е. сумата от 506,45 лева, не представлява
доход за нея, доколкото ѝ е изплатена в качеството на пълномощник на В.С.и
Г.П.. Получените от В. месечни суми в размер на 50,00 лева през процесния
период не се считат за доходи във връзка с исканата целева помощ за отопление, предвид
разпоредбите на § 1, т. 10, б. „д” и „з” от ДР на ППЗСП.
Средномесечният доход на Б.В. за предходните шест
месеца преди месеца на подаване на заявлението-декларация за отпускане на
целева помощ за отопление за отоплителен
сезон 2021/2022 г. (от
01.01.2021 г. до 31.08.2021 г.) е в размер на 273,75 лева. При определяне на диференцирания
минимален доход за отопление на В. е приложима разпоредбата на чл. 2, ал. 5, т. 16 от Наредба
№РД-07-5/16.05.2008 г., и
същият е в размер на 262,50 лева. Или, средномесечният доход на В. за предходните
шест месеца преди месеца на подаване на заявлението-декларация с вх. № ЗСП/Д-КН-Д/3490/21.09.2021
г. е по-висок от диференцирания доход за отопление, поради което правилно с
процесната заповед е отказано отпускане на исканата от нея целева помощ за
отопление. Заповедта е издадена в съответствие с целта, предвидена в чл.
1, ал. 2, т. 1 от ЗСП.
По изложените съображения съдът намира, че Заповед № ЗСП/Д-КН-Д/3490/18.10.2021 г. на директора на ДСП – Дупница е законосъобразна и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК жалбата срещу нея следва да бъде отхвърлена.
При този изход на спора са неоснователни претенциите за присъждане на Б.В. на направените нея разноски по делото за държавна такса, както и за присъждане на Адвокатско дружество „В и Л.” на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 3 от ЗА.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата от Б.С.В., с ЕГН ********** и постоянен адрес:***, срещу Заповед № ЗСП/Д-КН-Д/3490/18.10.2021 г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане” – Дупница, потвърдена с Решение № 10-РД06-0021/12.11.2021 г. на директора на Регионална дирекция за социално подпомагане – Кюстендил.
Решението е окончателно.
СЪДИЯ: