МОТИВИ ПО НОХД № 2375/2017 г. по описа на ПОС
КЪМ ПРИСЪДА № 10 от 29.01.2018г
Срещу подсъдимия А.Д.П., е
внесено обвинение от Окръжна прокуратура гр.Пловдив за престъпление по
чл.199, ал.1, т.4, вр.чл.198, ал.1, вр.чл.29, ал.1, б.А от НК за това, че на 09.09.2017 г. в
гр.Пловдив, при условията на опасен рецидив, след като е бил осъждан за тежко
умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година,
изпълнението на което не е отложено по чл.66 от НК, е отнел чужди движими вещи
– златен синджир 14 карата, с тегло 3 грама на стойност 195 лева и златна
висулка във форма на сърце 14 карата, с тегло 3 грама на стойност 195 лева,
всички на обща стойност 390 лева от владението на М.И.М., с ЕГН **********, с намерение
противозаконно да ги присвои, като е употребил за това сила.
Съдебното производството е
протекло по
реда на диференцираната процедура по гл.27 с провеждане на съкратено съдебно следствие
по реда на чл.371, т.2 от НПК, в хода на което подс.П. признава всички факти от обстоятелствената част на обвинителния акт и се е съгласява да не се събират доказателства за
същите, като се е отказва
от разглеждане на делото по общ ред.
В хода на съдебните прения прокурорът излага аргументи, че наказанието на подсъдимият
следва да се определи при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства.
От своя страна защитата в лицето на адв.П.
излага доводи, че наказанието на подсъдимият следва да бъде определено под
минимума на наказателно правната санкция в хипотезата на чл.58а, ал.4, вр.
чл.55 от НК Алтернативно се предлага приложение на чл.58а, ал.1 от НК като се
иска налагане на минималното определено в санцията наказание, което да се
редуцира с 1/3.
Подс.А.П. изразява съжаление
за стореното, като заявява, че причината за извършване на това престъпление са
наркотиците, които употребил. В личната си защита и при последната си дума моли
за по-снизходителна присъда.
Съдът, въз основа на събраните и приложени по делото доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед нормата на чл.373, ал.2 от НПК, намира и приема за
установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
А.Д.П. – роден на *** ***, българин, български
гражданин, неженен, безработен, осъждан, с ЕГН **********
П. бил осъждан общо шест
пъти, като последният път с определение
№903/16.09.2011г на Пловдивски районен съд за одобряване на сключено
споразумение на А.П. било наложено наказание лишаване от свобода в размер на
една година и три месеца, което било изтърпяно от него на 07.12.2012г.
На 09.09.2017г около
12.40ч пострадалата – свид.М.М. на 76 години излязла от дома си и се насочила
към Централна ЖП гара в гр-Пловдив. По пътя си тя подминала пресечка с
ул.“Велико Търново“. Малко след 12.55ч била забелязана от намиралия се наблизо
подсъдим А.П., който бил наркозависим и не нуждаел от пари. В този момент П.
бил облечен с черен суичър и зелен панталон. Когато видял пострадалата М., П.
забелязал носения от нея на врата златен синджир, който бил 14 каратов, около
три грама с две златни висулки на него, едната от които била с формата на
сърце, също 14 каратова и с тегло 3гр. П. преценил, че възрастната жена е
удобен обект за посегателство и пожелал за отгнеме накита и със сила. В
резултат на това си намерение той се приближил зад гърба й и хванал с ръка
синджира, който носела откъм тила й. Пострадалата реагирала веднага, като хванала
украшението си отпред. След като подс.П. дръпнал синджира й, той се скъсал и
останал в ръката му заедно с едната висулка с форма на сърце, с което прекъснал
фактическата власт на М. върху тези предмети. Другата висулка която пострадалата
носила на синджира си останала в ръката й. М. се обърнала към нападателя си и
не успяла да види лицето му, но успяла да види в профил скулите му, както и
неговата стойка, височина и телосложение. Подсъдимият избягал по ул.“Велико
Търново“ в посока Военно окръжие гр.Пловдив и по-късно същия ден отишъл в
кв.Изгрев, където в неустановена заложна къща продал отнетите със сила вещи за
сумата около 100лв.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
От наличните по
делото доказателствени материали, събрани и проверени по реда и със средствата,
предвидени в НПК, по несъмнен начин се установява авторството на деянието, предмет на доказване по настоящото наказателно
производство, времето, мястото и
начина на
извършването му. Така описаната фактическа обстановка се установява
по несъмнен и категоричен начин от събраните доказателства в досъдебното производство - доказателствата, възпроизведени в показанията
на свидетелите М.М., А.Т., К.Д., Д.И., В. Б. и в обясненията на подс.П.. Показанията
на тези свидетели са вътрешно непротиворечиви и напълно кореспондиращи помежду
си, изяснявайки фактите по делото. Същите се подкрепят и от писмените и
веществени доказателствени средства - приложените по делото компакт дискове
съдържащи видеозаписи от охранителни камери и протоколите за оглед на същите,
както и от веществените доказателства- дрехите, с които подсъдимият бил
облечен, открити в дома му.
Изложената фактическа обстановка
подс.П. признава изцяло в хода на съдебното производство. В допълнение същият
обяснява, че бил под въздействие на наркотици.
От показанията на свид.М. се
установява какъв е бил предмета на престъплението и по какъв начин й е бил
отнет. Пострадалата успяла да формира конкретни възприятия за нападателя си,
макар да не го е наблюдавала пряко в лице, в резултат на което впоследствие го
разпознала по реда на НПК. Показанията на свид.М. се подкрепят с тези на свид.К.Д.
и А.Т., които предприели издирване на извършителя след получения сигнал за
извършен грабеж. Тези свидетели установили и прегледали видеозаписите в района
на местопроизшествието, които им били предадени от свид.Б. и свид.И.. На
записите свид.Д. идентифицирал подс.П., който му бил известен като лице от
криминалния контингент. Впоследствие
след задържането на подс.П. той разказал на свид.Д. за извършения от
него грабеж като описал действията си. Показанията на свид.Д. за тези
обстоятелства подкрепят останалите доказателства по делото.
Разпитана е като свидетел А.Д.,
живуща на семейни начала с подсъдимия, допусната от съда за събиране на
характеристични данни за същия. Според показанията й двамата с подс.П. имат
общо четири годишно дете, за което той също полагал грижи, макар официално това
дете да не било припознато от подсъдимия. Свид.Д. твърди още, че подс.П.
злоупотребявал с наркотични вещества от много години и във времето се опитвал
да се лекува по различни начини.
Съдът
кредитира заключението на вещото лице по изготвената стоково-оценъчна
експертиза, сочеща равностойността на предмета на престъплението в български
лева, като пълно, ясно и обосновано.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
При така установена фактическа обстановка съдът счита, че подсъдимият А.Д.П. е осъществил от обективна и субективна
страна съставомерните признаци на престъплението по по чл.199,
ал.1, т.4, вр.чл.198, ал.1, вр.чл.29, ал.1, б.А от НК за това, че на 09.09.2017 г. в
гр.Пловдив, при условията на опасен рецидив, след като е бил осъждан за тежко
умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година,
изпълнението на което не е отложено по чл.66 от НК, е отнел чужди движими вещи
– златен синджир 14 карата, с тегло 3 грама на стойност 195 лева и златна
висулка във форма на сърце 14 карата, с тегло 3 грама на стойност 195 лева,
всички на обща стойност 390 лева от владението на М.И.М., с ЕГН **********, с
намерение противозаконно да ги присвои, като е употребил за това сила.
От обективна страна безспорно
и категорично се установява, че подсъдимия П., на посоченото по-горе време и
място е извършил действия насочени към отнемане на златен синджир с висулка от
владението на пострадалата. За постигане на целта подс.П. употребил сила,
насочена към издърпване на синджира от шията на свид.М.. Установява се, че
силата приложена от страна на подсъдимия е насочена единствено към предмета на
престъплението, но чрез употребената от него сила фактически е било въздействано
чрез самата вещ върху личността на пострадалата. Деянието
е довършено тъй като предметът на
престъплението преминал във фактическата власт на извършителя, без съгласието
на владелеца и с намерение от страна на подсъдимия противозаконно да го
присвои. Това той извършил след като е бил осъждан за тежко умишлено
престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на
което не е било отложено по чл.66 от НК. Последното обстоятелство се установява
от свидетелството за съдимост приложено по делото. От тези документи се
установява, че подс.П. е осъден по НОХД 6235/2011г с определение №903/16.09.2011г,
като му е било определено и наложено наказание една година и три месеца
лишаване от свобода. Наказанието започнал да изтърпява на 13.09.2011г и същото
било изтърпяно на 07.12.2012г. От датата на изтърпяване до датата на
осъществяване на процесното деяние не е бил изтекъл срок от пет години,
регламентиран в чл.30 от НК, в който случай разпоредбата на чл.29 от НК не би
била приложима.
От субективна страна съдът
приема, че подсъдимия А.П.
е извършил деянието умишлено, при форма на
вина пряк умисъл. Той съзнавал обществено опасния характер на деянието си, предвиждал е
неговите общественоопасни последици и е искал настъпването на тези последици.
Подсъдимият безспорно е имал в съзнанието си представа, че извършва действия,
които имат обществено опасен характер. Той знаел, че чрез тези действия отнема
чужда движима вещ, представляваща златен синджир със златна висулка, като съзнавал,
че чрез използваната от него сила уврежда и личността на притежателя на вещите.
Подсъдимият съзнавал, че в резултат на действията му ще настъпят конкретните
обществено опасни последици, но искал именно това.
ПО ОТНОШЕНИЕ НА НАКАЗАНИЕТО:
За извършеното
престъпление по чл. 199, ал.1, т.4, вр. чл.198,
ал.1, вр. чл.29, ал.1, б.”А” от НК, законодателят е
определил наказание “лишаване от свобода” от пет до петнадесет години, като е предвидено
още, че съдът може да постанови и конфискация до една втора от имуществото на
виновния.
Определяйки наказанието, съдът
прецени наличните по делото смекчаващи вината обстоятелства, с оглед преценка на конкретна
тежест на извършеното и налагането на онова наказание, което най-добре отговаря
на целите по чл.36 от НК. Съдебният състав установи наличие на смекчаващи вината
обстоятелства като отчете в тази насока показанията на свид.Д. сочещи, че той е
родител на малолетно дете, за което полага грижи. Също така имуществените вреди
от престъплението са възстановени от подсъдимия в хода на съдебното следствие, видно
от представения по делото документ- платежно нареждане. Установява се, че
подсъдимият е съдействал на разследването в хода на досъдебното производство и е
изразил съжаление за стореното пред съда. Обстоятелството, че подсъдимия злоупотребява
наркотични вещества съдът в случая цени като обстоятелство улеснило
извършването на престъплението. Подобно поведение заслужава и получава строго
критично и укорително отношение от страна на съда, но в случая са налице и
доказателства за неколкократни опити на подсъдимия за справяне със
съществуващата му зависимост, които съдът отчита като смекчаващи в известна
степен вината му обстоятелства.
Съдът намира, че са налице и отегчаващи вината
обстоятелства, като предходните пет на брой осъждания на подсъдимия, неотчетени
от квалифицирация признак „опасен рецидив“. Също така видно от справката за
съдимост подсъдимият вече е бил наказван с наказание лишаване от свобода за
идентично по вид и предмет престъпление /НОХД №1668/2009г на Окръжен съд
Пловдив/. Макар това осъждане да е отдалечено във времето, предвид актуалната
противоправна проява на П. може да се направи несъмненият извод, че наложената
му санкция към онзи момент не е изиграла отредената й поправителна, превъзпитателна
и възпираща роля. Този резултат спрямо личността на подсъдимия очевидно не е
бил постигнат с никое от налаганите му предходни наказания. Също така като
отегчаващо вината обстоятелство съдът отчита личността на пострадалата- нейната
напреднала възраст, която я прави по-уязвима при подобни противоправни посегателства.
Съобразно изложеното съдът отчита превес на
смекчаващите отговорността обстоятелства, поради което счете, че наказанието
лишаване от свобода на подс.П. следва да се определи към минимума на
наказателно правната санкция, а именно ШЕСТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. Така
определеното наказание съдът редуцира с една трета на основание чл.58а, ал.1 от НК и определи на подс.П. наказание в размер на ЧЕТИРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. Съдебният състав не счита, че са налице
многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, в който
случай би се обсъдила хипотезата на чл.58а, ал.4 от НК. Предвиденото в
санкцията на правната норма наказание КОНФИСКАЦИЯ, съдът счете че не следва да
бъде налагано, тъй като предмета на престъплението е с ниска стойност и
възстановен. В конкретния случай определянето на наказание КОНФИСКАЦИЯ не би
способствало за постигане на целите на чл.36 от НК, като съдът съобрази още и
данните за липса на трайна трудова ангажираност и реализирани доходи от страна
на подсъдимия.
Така определеното
наказание съдът намира за справедливо и достатъчно с оглед степента на
обществена опасност на деянието и дееца, като при преценката на последните съдът
взе предвид и степента на увреждане на обществените отношения, предмет на
наказателно правна защита, която степен в настоящия казус не се отличава от
обикновените други подобни случаи.
Така определеното наказание на подс.П. следва да се изтърпи при
първоначален строг режим, тъй като понастоящем не са изтекли повече от пет
години от изтърпяване на предходно наложено наказание лишаване от свобода,
което е било ефективно изтърпяно. В този смисъл
съгласно разпоредбата на чл. 57 ал. 1 б. „Б” от ЗИНЗС съдът определи
първоначален строг режим за изтърпяване на наложеното наказание лишаване от
свобода.
На основание чл 59, ал. 1 и ал.2 от НК съдът приспадна от така наложеното на подсъдимия наказание от ЧЕТИРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА времето, през което същият е бил
задържан за както по ЗМВР и по реда на чл.64, ал.2 от НПК, така и с мярка за неотклонение „Задържане под стража”, считано от 16.09.2017г., като съогласно
законодателните разпоредби един ден "задържане" се зачита за един ден
"лишаване от свобода".
Съдът счете, че приложените веществени
доказателства- компакт дискове съдържащи видеозаписи от охранителни камери
следва са останат по делото, тъй като същите имат доказателствена стойност, не
подлежат на връщане и не попадат в режим, който налага унищожаването им. Съдът
разпореди иззетите вещи от дома на подсъдимият да му бъдат върнати, тъй като за
същите не са налице основанията на чл.53 от НК.
На основание чл.189,
ал.3 от НПК съдът присъди в тежест на подсъдимия П. разноските по делото, които
са били направени единствено на досъдебното производство за изготвяне на
стоково-оценъчна експертиза.
Мотивиран от гореизложеното
съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: