РЕШЕНИЕ
№ 282
гр. гр. Хасково, 20.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, Х НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Пламен Ст. Георгиев
при участието на секретаря Геновева Р. Стойчева
като разгледа докладваното от Пламен Ст. Георгиев Административно
наказателно дело № 20235640200752 по описа за 2023 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания.
Образувано е по жалба от Р. В. Х. от град Хасково, чрез адв. В. Ч. от АК
- Хасково срещу Наказателно постановление № 23-1253-001128 от 02.08.2023
г. на Началник – група в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Хасково,
с което на основание чл. 53 от ЗАНН, вр. чл. 175а, ал. 1, предл. 3 от Закона за
движението по пътищата, на жалбоподателя са наложени административни
наказания съответно „глоба” в размер на 3000 лева и „лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 12 месеца за нарушение по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП.
В подадената жалба се релевират оплаквания за неправилност и
незаконосъобразност на атакуваното с нея наказателно постановление, което
било издадено при допуснати съществени процесуални нарушения при
съставяне на акта за установяване на административно нарушение, без да се
излагат конкретни съображения. Твърди се, че нарушението не било
установено от актосъставителя и свидетеля, а констатациите по цитираната
1
преписка нямали стойност и документите не били съставяни от реда на НПК.
Моли съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното наказателно
постановление.
В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково, жалбоподателят,
редовно призован, се явява, като лично и чрез упълномощения по делото
процесуален представител - адв. В. Ч. от АК – Хасково заявява, че поддържа
жалбата и в хода по същество развива конкретни съображения за нейната
основателност и в подкрепа на искането си за отмяна на наказателното
постановление.
Административнонаказващият орган – Началник – група в ОД на МВР
- Хасково, редовно призован, не се явява и не изпраща представител по
делото. В съпроводителното писмо заявява становище по жалбата и моли
изложените в нея оплаквания да не бъдат взети предвид и да бъде оставена
без уважение.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на
обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното
постановление, поради което е процесуално допустима.
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по
основателността й и след като се запозна и прецени събраните доказателства
при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление,
намира за установено следното:
На **** г., свидетелят В. Ж. Д., на длъжност по това време
****************, в около 17:40 часа се прибирал от работа. Вървял към
дома си пеша по ул. „Драгоман“, на тротоара, като достигайки кръстовището
с ул. „Беласица“ възприел лек автомобил марка „*********“, модел
„********“, с рег. № *******, движещ се по ул. „Беласица“, като спрял, за да
изчака преди да пресече. Възприел, че автомобилът се управлявал от младо
момче – впоследствие установен като жалбоподателя Р. В. Х., а на мястото до
водача пътувал свид. А. А. Б.. Времето било ясно и свид. В. Д. имал ясна
видимост през страничните стъкла на автомобила, така че да види и запомни
пътуващите лица и конкретно водача. Двамата – водачът и пътуващият млад
мъж се обърнали към свид. В. Д., който бил със служебно облекло и
отличителни знаци на МВР, вкл. фуражка, спогледали се, след което водачът
на посоченото по – горе моторно превозно средство потеглил наляво на
2
кръстовището, подал рязко газ на автомобила, при което предницата му се
изнесла наляво по посока на движението, след което газта била отнета за част
от секундата, но веднага след това била рязко подадена отново, а водачът
завъртял волана надясно и автомобилът се изнесъл надясно, при което след
загубата на контрол над движението, водачът отнел газта и превозното
средство започнало да се движи почти праволинейно, а малко по – късно
водачът завил по ул. „Странджа“. На тротоара имало младо момиче, което
останало притеснено от случилото се в непосредствена близост до мястото,
на което се придвижвала по тротоара, а свид. В. Д. решил да подаде сигнал за
случилото се, но не на ЕЕН 112, тъй като ситуацията била вече приключила, а
изготвил докладна записка по случая. Същият бил поет от свид. В. К. В., на
длъжност „**********, при което свид. В. Ж. Д. и жалбоподателят Р. В. Х.
били призовани в сградата на Сектор „Пътна полиция“, където първият му
разяснил ситуацията по преписката, а вторият бил изслушан по случая и след
като бил изяснен въпросът със собствеността на превозното средство, както и
факта на управление чрез попълнена и подписана Декларация за предоставяне
на информация във връзка с разпоредбата на чл. 188 от Закона за движението
по пътищата. Въз основа на достигнат извод, че жалбоподателя Р. В. Х. не
използва пътя, отворен за обществен превоз по предназначение за превоз на
хора и товари, на 15.06.2023 г., срещу жалбоподателя, в негово присъствие,
бил съставен от свид. В. К. В., Акт за установяване на административно
нарушение, серия GA, № 398 за нарушение по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП.
Жалбоподателят подписал съставения и предявен акт за установяване на
административно нарушение, а в съответната предвидена за това графа
вписал, че има възражения, без да посочи в какво точно се изразяват и на
същата дата получил екземпляр от него, според отразеното в приложената
разписка.
Възражения срещу съставения АУАН не са постъпили допълнително в
рамките на законоустановения срок от съставянето му и връчване на
екземпляр.
При издаване на наказателното постановление,
административнонаказващият орган възприел изцяло описаната в АУАН
фактическа обстановка и на основание чл. 175а, ал. 1, предл. 3 от ЗДвП
наложил процесните административни наказания съответно „глоба” в размер
на 3000 лева, както кумулативно предвиденото наказание „лишаване от право
3
да управлява МПС“ за срок от 12 месеца.
Изложената дотук фактическа обстановка е категорично установена от
представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното
място по – горе, както и от показанията на разпитаните в хода на делото
свидетели. Съдът кредитира показанията на свидетеля В. Ж. Д. относно
обстоятелствата, изложени в АУАН, свързани с възприятията му относно
качеството на жалбоподателя на „водач“ на моторното превозно средство,
като за този факт показанията на този свидетел са еднопосочни с изложеното
от свид. А. А. Б., както и относно присъствието на всяко от лицата на мястото
на събитията, тяхното положение и отчасти действия, а жалбоподателят
всъщност не възразява относно посоченото негово качество, имащо
отношение към последващия въпрос за авторството на деянието, описано в
съставения акт за установяване на административно нарушение и издаденото
впоследствие въз основа на него наказателно постановление. По отношение
на твърденията за извеждане на моторното превозно средство извън контрол
от водача с рязко подаване на газта при и след потегляне и движение, респ.
изнасянето на предницата и задницата вляво и в дясно, съдът кредитира
изложеното от свид. В. Ж. Д., който, освен че е очевидец на разигралите се
събития, е непредубеден и незаинтерисован от изхода на делото, има ясен
спомен, който убедително пресъздава и пред съда, а показанията му са
обективни, логически последователни и вътрешно безпротиворечиви, поради
което се възприемат от съда като правдиви. Съответно, поради определени
лични приятелски отношения на жалбоподателя със свид. А. А. Б.,
изложеното от последния, че е нямало никакви „дрифтове“ и въртене на гуми
следва да бъдат подложени на критичен анализ, но така или иначе свид. В. Д.
не е твърдял конкретно превъртане на колелата на автомобила, за да се налага
по – обстоен анализ относно достоверността на гласните доказателствени
източници на това място, а други конкретни действия на водача и поведение
на пътя при управление на собственото му МПС, от които може да се изведе
и въртане на колелата, по начин намаляващ сцеплението на гумите с
асфалтовото покритие на пътя. Относно твърденията в акта за
преднамереност в поведението на водача, следва да се изясни, че тази
категория с правно значение съставлява извод относно субективния момент в
поведението на лицето, който се гради въз основа на анализ на определени
факти в тяхната взаимовръзка. Този извод, както например и извода за
4
механизма на ПТП, подлежи сам по себе си на контрол за законосъобразност
и в тази част твърденията в акта за установяване на административно
нарушение не обвързват съда. Иначе, кредитират се показанията на свид. В.
К. В. и В. Ж. Д., както и тези на свид. П. Б. Б. относно процедурата по
съставяне на акта за установяване на административно нарушение.
При така установените факти съдът намира от правна страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 104б от Закона за движението по
пътищата, на водача на моторно превозно средство е забранено да: т. 1.
oрганизира или участва в нерегламентирани състезания по пътищата,
отворени за обществено ползване; т. 2. използва пътищата, отворени за
обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното
предназначение за превоз на хора и товари. По силата на чл. 175а, ал. 1 от
ЗДвП, наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно
средство за срок 12 месеца и глоба 3000 лв. водач, който oрганизира или
участва в нерегламентирани състезания по пътищата, отворени за обществено
ползване, или ги ползва за други цели, освен в съответствие с тяхното
предназначение за превоз на хора и товари. Следователно, деянието, за което
на жалбоподателя са наложени административни наказания е обявено от
закона за наказуемо.
При съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление
съдът не констатира процесуални нарушения от категорията на съществените,
които да налагат отмяна на санкционния акт на процесуално основание. Не са
допуснати нарушения на чл. 40 от ЗАНН, във връзка със съставянето в
присъствие, предявяването и връчването на акта за установяване на
административно нарушение лично на жалбоподателя. На същия е осигурена
възможност да се запознае с неговото съдържание, както и да направи
възражения по него, от която не се е възползвал. Това е станало по негова
воля и не променя общия извод, че правото на защита на привлеченото към
административнонаказателна отговорност в аспекта да узнае всички факти от
състава на конкретното административно нарушение е обезпечено в
необходимия обем. Съставеният акт за установяване на административно
нарушение формално отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН, като в
случая са вложени твърдения в достатъчен обем, от които да се извлече
5
надлежно описание на деянието – кога и къде е извършено и начина, по който
е станало това, като съвсем отделен е въпросът е дали те се установяват от
събраните доказателства. Фактите, намерили обективно проявление са от
значение и при определяне на целта на дееца и преценка наличието на деяние
от субективна страна именно по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП, а не например по чл.
5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Твърденията за подаване рязко на газ и повишаване
оборотите на двигателя, водещо до изнасяне на предницата и задницата на
МПС встрани спрямо траекторията на движение, очертана от контурите на
пътя и платната за движение, при това на два пъти, сочи и цели да опише
преднамереност в поведението на жалбоподателя да извежда извън контрол
моторното превозно средство, а не до несъобразено с условията на пътя при
извършване на маневрата, посочена в съставения АУАН и издаденото НП,
още повече, че е станало при ясно време в светлата част на денонощието, на
суха и без наноси настилка. Това поведение предполага и достигнатия извод
за превъртане на задвижващите колела на автомобила. Макар да не е
използван изразът „дрифт“, който действително не е легален термин, но е
добил широка употреба, очевидно актоъставителят е целял да опише
поведение на водача по използване на пътя, отворен за обществено ползване
не в съответствие с неговото предназначение за превоз на пътници и товари, а
за забавление, което не е нужно да се сочи изрично, тъй като за целта на дееца
се съди от установените факти, свързани с неговото поведение. А то е
описано в достатъчна степен ясно, за да обезпечи, както правото на защита,
така и възможността за осъществяване на съдебен контрол. На следващо
място, обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен
орган, в кръга на неговите правомощия, спазени са формата и редът за
издаването му, а по съдържанието си отговаря на изискванията на чл. 57 от
ЗАНН, установяваща изискуемите реквизити, като ясно е дефинирано и за коя
от проявните форми на съставомерна деятелност по чл. 175а, ал. 1 от ЗДвП е
наложено административното наказание, а именно за описаната в съставения
акт за установяване на административно нарушение, с който жалбоподателят
е привлечен към административнонаказателна отговорност.
От материалноправна страна, обстоятелствата, изложени в акта и
наказателното постановление, проверени от съда с допустими по закон
доказателствени средства, се установяват по недвусмислен и категоричен
начин, но само отчасти - относно факта на движение на процесното моторно
6
превозно средство и датата, на която това е осъществено, както и че водач на
същото в този момент е бил жалбоподателят Р. В. Х.. Изводите на
контролните органи от състава на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР –
Хасково в тази част намират необходимата опора в приобщените
доказателствени източници. Така стои въпросът и с мястото на извършване на
съставомерната деятелност, а изискванията на процесуалния закон да се
посочи такова, освен, че формално са удовлетворени, са и обосновани. Не
съществува необходимост и мястото на извършване на деянието да се
конкретизира в степен по – голяма от тази, която способства да се определи
компетентния орган – административен, респ. съдебен при подлагане на
съдебен контрол на санкционния акт и най – вече за гарантиране правото на
защита на санкционираното лице – да разбере за какви факти се цели
ангажирането на отговорността му, а след като веднъж се ангажира с
конкретни твърдения относно един от основните съставомерни признаци от
състава на нарушение, то в тежест на наказващия орган е те да бъдат
установени по необходимия безпротиворечив и категоричен начин. Нещо,
което в конкретната хипотеза е сторено. В случая елементите от обективна
страна на състава на нарушение изискват използване на път, отворен за
обществено ползване при отрицателната предпоставка това да не е в
съответствие с неговото предназначение – за превоз на пътници и товари,
което прави от особено значение точното определяне на този път, или казано
по друг начин - на мястото на извършване на деянието. В случая
свидетелските показания, материализирани в изявление на актосъставителя и
обвързващата доказателствена сила на акта за установяване на
административно нарушение, че процесното управление на МПС, оттам и
процесното използване на път, отворен за обществено ползване е
осъществено на кръстовището на ул. „Беласица“ и ул. „Драгоман“ в град
Хасково са потвърдени от надлежно събрани доказателства. Следователно,
твърденията, че нарушението е извършено на мястото, посочено в
санкционния акт са обосновани. Обосновани са и твърденията за конкретните
действия при управление на моторно превозно средства, които са
осъществени от жалбоподателя, несъвместими с легитимните цели, с които
могат да се ползват пътищата отворени за обществено ползване, поради което
обосновано и в съответствие с материалния закон е ангажирана
отговорността му по чл. 175а, ал. 1, предл. 3 от Закона за движението по
7
пътищата за нарушение по чл. 104б, т. 2 от ЗдвП. Извършването на маневрата
по начин, целящ намаляването сцеплението на гумите, с рязко подаване на
газ, освен че предизвиква кратък или продължителен шум в резултат на
повишаване на оборотите на двигател, води и до преднамерено извеждане на
превозното средство от контрола на водача, а така също и представлява
демонстративно управление на МПС по пътя, което не съответства на целта
да бъде използван по предназначение – за превоз на хора и товари. Тоест,
освен авторството на деянието, се установява не просто наличието на
субективния елемент при реализиране на отговорността - умисъла, а
преднамереността в действията му, създаващи впрочем опасност за
останалите участници в движението, включително пешеходци, определящо за
степента на обществена опасност на деянието, оценена от законодателя при
определяне на вида и размера на предвидените за него санкции. Самият факт,
че действията са извършени двукратно обосновава и тезата, че са предприети
умишлено и не се дължат на други фактори, свързани със състоянието на пътя
и атмосферните условия, нито на неопитност или неумение на водача. При
индивидуализация на административните наказания, в наказващата норма не
е предвидена възможността за преценка относно вида и размера на
кумулативно предвидените санкции, като материалният закон е правилно
приложен от наказващия орган и не е налице основание за ревизиране на този
аспект от дейността му.
По изложените съображения, подадената жалба се явява неоснователна
и следва да бъде оставена без уважение, а атакуваното с нея наказателно
постановление като правилно и законосъобразно – потвърдено от съда.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 23-1253-001128 от
02.08.2023 г. на Началник – група в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР
- Хасково.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково
в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Хасково: /п/ не се чете
8
Вярно с оригинала!
Секретар: М. Б.
9