Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 260753
гр. Пловдив, 09.03.2021 г.
В И М Е Т О НА Н А
Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД – ХІХ гр. с., в публично съдебно
заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и първа година
Председател:
Димитрина Тенева
при секретаря Марияна Михайлова, като разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 4018 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 422
от ГПК вр. с чл. 79 от ЗЗД и чл. 240 от ЗЗД, вр. чл. 99 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД от АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ" ЕАД, ЕИК:
********* със седалище и адрес на управление: гр.София, бул. "Д-р Петър
Дертлиев " №25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от .............
Д.Б. чрез юрисконсулт Р. против Х.Н.Х., ЕГН ********** с адрес: *** за
признаване за установено, че ответника
дължи на ищеца сумата от: главница: 1299,01 лв.,
ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на
заявлението в съда до окончателното изплащане на задължението, договорна лихва 147,18 лв. за периода 06.01.2018-06.04.2018 г., 351,45
лв.-неустойка за неизпълнение на задължение за периода 06.02.2018-06.04.2018 г.; 77,50 лв. такса
разходи за събиране за периода
07.03.2018-06.07.2017 г.;
120 лв.-такса разходи за дейност на служител; 218,46 лв. обезщетение за забава за периода 06.06.2018 г.11.12.2019 г. Притендира
разноски.
В
исковата молба се твърди, че на 22.11.2016 г. е сключен между ............ и
ответника договор за револвиращ кредит. Преди това е предоставен на
кредитополучателя преддоговорна и договорна информация относно условията на
договора и стойността на всички разходи по кредита. Максималния размер е 1300
лева, усвоим чрез кредита карта. Договорната лихва 43,20 % лв.; ГПР-45,90 %.
Усвоената сума е 3826,08 лв. Предвидено е предоставяне на обезпечение в
тридневен срок чрез поръчителство. При
неизпълнение се дължи неустойка 1693,34 лв. Задължението не е изплатено. Не е предоставено
обезпечение. При забава се дължи такса разходи за събиране—2,50 лв. на ден.
начислена е такава-165 лв. Платената сума е 4486 лв. тя погасява 87,50
лв.-такса разходи за събиране, 1341,89-неустойка, 529,54 лв.-договорна лихва;
2527,07 лв.-главница. Вземането е цедирано от кредитора на „АКПЗ“ ООД на
27.11.2018 г., който от своя страна е прехвърлил задължението на ищеца с
договор от 03.05.2019 г. г.
Прехвърлянето е съобщено на длъжника чрез писмо с обратна разписка върнато като
непотърсено. Вземането е притендирано по чл. 410 от ГПК за което е образувано
ч. г. д. 20291/2019 г. на ПРС. Срещу заповедта е подадено възражение.
В предоставения
срок за отговор ответника оспорва иска. Притендира недействителност на договора
поради противоречие с ЗПК. Лихвата надвишава трикратния размер на законната;
клаузата за неустойка е нищожна; не е уведомена длъжницата за прехвърлянето.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото
производство доказателства, както и доводите на страните, намира за установено
от фактическа страна следното:
От приложението писмени доказателства-договор за кредит от 22.11.2016 г.,
приложение към него, ОУ; е видно, че между ............ и ответника е постигнато споразумение за предоставяне
на заем от 1200 лв. ГЛП е 43,20 %, а ГПР-45,90 %.
От представения рамков договор за прехвърляне на парични задължения от 11.11.2016
г. , анекс от 11.09.2018 г. и приложение е видно, че ищеца е придобил вземане на
............ към ответника.
От приложеното уведомление (лист 40-42
от делото) е видно, че до ответника е изготвено уведомление от ищеца за
извършената цесия.
От изготвеното заключение от 12.01.2021 г. по извършената ССЕ е видно, че за
периода 01.12.206-27.11.218 г. е усвоена сума от 3826,08 лв. Внесена е сума за
погасяване -4486 лв. С нея е погасена такса разходи за събиране-87,50 лв. ;
1341,89 лв. –неустойка; 529,54 лв. договорна лихва и 2527,07 лв.-главница. Размера
на задължението за главницата е 1299,01 лв., за договорната лихва 147,18 лв.; такса -197,50 лв. и неустойка 351,45 лв.
От приложеното ч. г. д. 20291/2019 г. на ПРС е видно, че на 11.12.2019 г.
ищеца е подал
заявление по чл. 410 ГПК за притендираното
вземане,
въз основа на което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение срещу, която в срок е постъпило възражение от длъжника.
Предвид така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Подаденото от длъжника възражение
срещу заповедта за изпълнение обосновава правния интерес от предявяване на
настоящия положителен установителен иск чл. 422, ал. 1 ГПК от „Агенция за
събиране на вземания" ЕАД.
Притенцията на ищеца в заповедното и настоящето производство произтича от
сключен договор за цесия между него и ............
на вземане на цедента към Х.. Това налага тежест на цесионера да установи
наличие на всички факти от хипотезата на чл. 99 от ЗЗД пораждащи действие на
прехвърлянето спрямо третото лице. Тъй като разпоредбата на чл. 99, ал. 3
от ЗЗД налага предишният
кредитор да съобщи на длъжника за прехвърлянето, същото ще породи действие
спрямо длъжника от деня на уведомяването му за това. Следователно съобщаването поражда качеството на кредитор за
цесионера спрямо всички трети лица за договора между, които и длъжника. Няма
пречка цедента
да упълномощи цесионера да извърши съобщението до длъжника като негов
пълномощник, предвид липсата на законова забрана за това. В тази връзка изготвеното уведомление от ищеца до
длъжника за осъщественото прехвърляне се явява законосъобразно и може да породи
последици при връчването му. Такива обаче липсват към момента на образуване на
заповедното производство. Наред с това следва да се отбележи, че е възможно
тази липса да се преодолее, съгласно практиката на ВКС, чрез връчване на уведомлението за
цесията на длъжника заедно с исковата молба, доколкото е възможно да се отчете
това обстоятелство като новонастъпил факт в рамките на производството. В настоящия случай исковата молба е връчена на
ответника, поради което следва да се приеме, че същия е надлежно уведомен за
настъпилата цесия и тя има действие по отношение на него.
При съвкупната
преценка на доказателствата по делото, съдът
намира за доказано възникването на валидно правоотношение по Договор за
потребителски паричен кредит между ............ и ответника, по който последната
е усвоила предоставената сума.
От ответника, освен вземанията за главница, договорна
лихва и обезщетение за забава, се претендират и вземания за неустойка за
непредоставено обезпечение по чл. 16 от договора, такса разходи за събиране и
такса разходи за дейност на служител. По отношение на последните три вземания,
съдът намира, че за ответника няма валидно възникнало задължение за тяхното
заплащане, тъй като клаузите, които ги уреждат са нищожни. Съдът следи
служебно, дори при липсата на възражение за нищожност, и следва да зачете
последиците на тази нищожност, когато е нарушена норма предвидена в закона в
обществен интерес и не се изисква събиране на доказателства, когато е налице противоречие
с добрите нрави и когато е налице неравноправна клауза, както и при някои
особени хипотези, при които охраняването на блага от специфичен обществен
порядък преодолява поради изключителната си значимост диспозитивното начало в
гражданския процес. В подобен смисъл са ТР № 1/15.06.2010 г. на ОСТК на
ВКС, Решение № 198/10.08.2015 г. по гр. д. № 5252/2014 г. на IV г.
о., Решение № 229/21.01.2013г/ по т. д. № 1050/2011 г. на II т. о.,
ВКС и др.
Процесният договор за кредит е сключен при действието
на Закона за потребителския кредит /обн.
ДВ. бр. 18/05.03.2010 г., в редакцията му изм. и доп. с ДВ, бр. 61 от
25.07.2014 г., в сила от 25.07.2014 г. /, в който се съдържат разпоредби от
императивен порядък, които служебно следва да бъдат съобразни от съда.
Императивно правило, за чието спазване съдът следи служебно е уредено в нормата
на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ЗПК. Съгласно нея при забава на
потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за
времето на забавата, като обезщетението за забава не може да надвишава законната
лихва. Въведената в договора за кредит отговорност за отнапред определени
разходи – чл. 22, ал. 4 и ал. 5 от договора, представлява по съществото си
неустойка, дължима при забава в изпълнението за заплащане на текущите
задължения по кредита, а не е плащане за покриване на разходи по събиране на
вземането. С предвиждането на тези плащания очевидно се цели заобикаляне на
ограничението на чл. 33 ЗПК и
въвеждането на допълнителни плащания, чиято дължимост изцяло е свързана със
забава на длъжника. Съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК всяка клауза в
договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на
изискванията на този закон, е
нищожна.
По тези съображения и на основание чл. 21, ал. 1 ЗПК визираните по - горе
клаузи на договора, а именно: чл. 22, ал. 4 и ал. 5 от договора, са нищожни и
като такива не пораждат права и задължения за страните по договора за кредит.
Следователно ответникът не дължи начислените от кредитора суми за разходи за
събиране на вземането по чл. 22, ал. 4 от договора в размер от 77,50 лв. и разходи за събиране на вземането по чл. 22, ал.
5 от договора в размер от 120 лв.
Ответникът е направил изрично възражение за
недействителност на предвидената в договора клауза за неустойка, макар съдът да следи служебно
дали същата противоречи на добрите нрави. Критериите дали е налице нищожност на
неустойка, поради противоречие с добрите нрави, се съдържат в ТР № 1 от 15.06.2010
г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, а именно – когато е уговорена извън
присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Съгласно
дадените разяснения в мотивите на ТР, за спазването на добрите нрави по иск за
дължимост на неустойка, съдът следи служебно. Преценката за нищожност се
извършва в зависимост от специфичните за всеки конкретен случаи факти и
обстоятелства, при съобразяване на примерно посочени критерии, като - естество
и размер на обезпеченото с неустойката задължение; обезпечение на поетото
задължение с други, различни от неустойката правни способи; вид на уговорената
неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена; съотношението между
нейния размер и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението /виж Решение №
107/25.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 818/2009 г., II т. о. /
Освен обезпечителна и обезщетителна, по волята на
страните, неустойката може да изпълнява и наказателна функция. В случая
неустойката е предвидена, като санкция за неосигуряване на обезпечение. Задължението
за предоставяне на обезпечение има вторичен характер и неизпълнението му не
засяга пряко същинското задължение на кредитополучателя за връщане на дадения
му кредит. В договора това задължение е уговорено по начин относно изискванията
за вида обезпечение и относно срока за представянето му, че да създава
значителни затруднения при изпълнението му до степен то изцяло да се
възпрепятства. Непредоставянето на обезпечение не води до претърпяването на
вреди за кредитора, а начина по който е уговорена неустоечната клауза създава
единствено предпоставки за начисляването на тази неустойка. Подобен резултат е
несъвместим с добрите нрави и насочва към извод, че неустойката излиза извън
присъщите й по закон функции, тъй като още към момента на уговарянето й създава
предпоставки за неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на
заемателя.
По тези съображения и на основание чл. 21, ал. 1 ЗПК визираните по - горе
клаузи на договора, а именно: чл. 16 и чл. 21, чл. 22, ал. 4 и 5 са нищожни и
като такива не пораждат права и задължения за страните по договора за кредит.
Следователно ответникът не дължи начислените от кредитора суми за неустойка по
договора и за такси разходи и иска в частта за признаване на установено, че се дължат сумите от 351,45 лв. - неустойка, 77,50 лв. - разходи за събиране на
вземането и 120 лв. - разходи за събиране на вземането за един служител следва
да се отхвърли.
Направените от
ответницата плащания са в размер от 4486 лв. Тъй като те са погасили такса
разходи за събиране в размер на 87,50 лв. и 1341,89 лв. –неустойка, с оглед нищожността на клаузите за неустойка и разходи
същите не се
дължат, то съдът приема, че с тях е осъществено погасяване на задължения
за главница и договорна лихва. Предвид това следва да се приеме, че начислената
договорна лихва от 676,72 лв. е погасена изцяло, а дължимата главница от
3826,08 лв. до размермера от 3809,28 лв. Ето защо иска в частта за договорна
лихва е неоснователен и следва да се отхвърли, а по отношение на главницата да се уважи до резмера от 16,80 лв.
Съобразно с изложеното основателна се явява и
претенцията за обезщетение за забава, като размерът на същата за периода от
06.06.2018-11.12.2019 г. въз основа на установената падежирала главница от 16,80 лв. съдът определя на основание чл. 162 ГПК чрез
използване на онлайн калкулатор, на 2,59 лв. до който размер иска следва да се уважи, като
за разликата до 218,46 лв. да се отхвърли.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят разноски, съразмерно
на уважената част от исковите претенции или 1,96 лв. за държавна такса и 0,76 лв.
юрисконсултско възнаграждение, както и 0,34 лв. за държавна такса и 0,38 лв. за
юрисконсултско възнаграждение по заповедното производство.
На ответника следва да се присъдят разноски съразмерно на отхвърлената част
от иска или 74,43 лв. за възнаграждение на вещо лице. Тъй като същата е представлявана
от пълномощник, чието
възнаграждение е уговорено по чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата, на адвокатско дружество ........ следва да се определи
възнаграждение съобразно нормите чл. 7, ал. 2, и т. 2 на Наредба № 1/ 09.07.2004 г.,
действали към момента на сключване на договора, в размер от 383,78 лв.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, че Х.Н.Х.,
ЕГН ********** с адрес: *** дължи на АГЕНЦИЯ ЗА
СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ" ЕАД, ЕИК: ********* със седалище и адрес на
управление: гр.София, бул. "Д-р Петър Дертлиев " №25, офис сграда
Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от ............. Д.Б. сумата от 16,80 лв. (шестнадесет лева и 80ст. ) за
главница, считано от датата на депозиране на заявлението
в съда 11.12.2019 г. до окончателното изплащане на
задължението, както и сумата от 2,59 лв.(два лева и 59 ст.) обезщетение за
забава за периода 06.06.2018 г.11.12.2019 г.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ"
ЕАД, ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.
"Д-р Петър Дертлиев " №25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4,
представлявано от ............. Д.Б. чрез юрисконсулт Р. против Х.Н.Х., ЕГН **********
с адрес: *** иск за признаване за установено, че ответника дължи на
ищеца сумата над 16,80 лв. (шестнадесет лева и 80ст. ) до 1299,01 лв. (хиляда двеста деветдесет и девет лева и 01 ст.) за главница, ведно със
законна лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението
в съда до окончателното изплащане на задължението, сумата от 147,18
лв. (сто четиридесет и седем лева и 18 ст.) договорна лихва за периода 06.01.2018-06.04.2018 г., сумата от 351,45 лв. (триста петдесет и един лева и 45 ст.)
-неустойка за неизпълнение на задължение за периода 06.02.2018-06.04.2018 г.; сумата от 77,50 лв. (седемдесет и седем лева и 50 ст.) такса разходи за събиране за периода 07.03.2018-06.07.2017 г.; сумата от 120 лв.(сто и двадесет лева)-такса
разходи за дейност на служител; сумата над 2,59
лв.(два лева и 59 ст.) до 218,46 лв.(двеста и
осемнадесет лева и 46 ст.) обезщетение за забава за периода 06.06.2018 г.11.12.2019 г.
ОСЪЖДА Х.Н.Х., ЕГН **********
с адрес: *** да заплати на АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ"
ЕАД, ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.
"Д-р Петър Дертлиев " №25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4,
представлявано от ............. Д.Б. сумата от
2,72 лв. (два лева и 72 ст.) за разноски по настоящето производство и сумата от
0,72 лв.(седемдесет и две ст.) за разноски по заповедното производство по ч. г.
д. 20291/19 г. на ПРС.
ОСЪЖДА АГЕНЦИЯ ЗА
СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ" ЕАД, ЕИК: ********* със седалище и адрес на
управление: гр.София, бул. "Д-р Петър Дертлиев " №25, офис сграда
Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от ............. Д.Б. да заплати на Х.Н.Х., ЕГН ********** с адрес: *** сумата от 74,43 лв. (седемдесет и четири лева и 43 ст.)
за разноски по настоящето производство.
ОСЪЖДА АГЕНЦИЯ ЗА
СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ" ЕАД, ЕИК: ********* със седалище и адрес на
управление: гр.София, бул. "Д-р Петър Дертлиев " №25, офис сграда
Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от ............. Д.Б. да заплати на адвокатско дружество „ Гърбев“ с ЕИК ********* с адрес гр.
Пловдив, ул. Бр. Пулиеви № 1, представлявано от Стоимен Гърбев сумата
от 383,78 лв. /триста осемдесет и три лева и 78 ст. / за адвокатско възнаграждение, определено от
съда по реда на чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен
срок от датата на връчване на страните.
СЪДИЯ: /п./ ДИМИТРИНА
ТЕНЕВА
Вярно с
оригинала!
ММ