Решение по дело №3164/2018 на Софийски градски съд

 

                              Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

                              гр. София, 31.05.2019 г.

 

                   

                    В    И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,  ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, І ГО, 13-ти с-в   в публичното заседание на двадесет и първи март през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

            

                                     Председател: Росен Димитров

 

при секретаря Димитринка Иванова като разгледа докладваното от съдия Димитров гражданско дело № 3164 по описа  за 2018 год., за да се произнесе, взе пред вид:

 

 

Предявени са субективно съединени искове с правно основание чл. 432, ал.1  от  Кодекса за застраховането.

 Ищците  Т.Н.М., ЕГН **********, М.Н.М., ЕГН ********** и С.Т.Т., ЕГН **********, чрез пълномощника им адв. Ц.В.са предявили против ЗД „Б.И.“ АД, *** искове за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания вследствие смъртта на Н.М.Т.– баща на първите двама ищци и съпруг на третата ищца по делото, настъпила в резултат от ПТП на 08.09.2017 г. в размер на сумите от по 150 000 лв. за всеки един от ищците, ведно със законна лихва върху тези суми от датата на отказа за изплащане на застрахователно обезщетение – 08.02.2018 г. до окончателното изплащане на сумите.

Ищците твърдят, че вина за настъпилото ПТП , при което е настъпила смъртта на Н.М.Т.има водачът на лек автомобил марка „Опел", модел „ Вектра", с per. № ******Ю.О.Ю., което е установено с влязла в сила присъда постановена по НОХД № 60/2018. по описа на Окръжен съд гр. Търговище .

Твърдят също,че за горния автомобил е имало валидна застраховка за гражданска отговорност при ответното дружество.

Ищците поддържат  чрез своя пълномощник адвокат Ц.В.предявените искове и претендират присъждане на направените по делото разноски и адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 от ЗА.

ответникът  „ЗД Б.И.” АД ***  оспорва предявените искове по основание и размер. Оспорва да е причинен деликт от страна на Ю.Ю., като твърди, че не е налице виновно и противоправно поведение от негова страна, в причинна връзка, с което е настъпило ПТП. В тази връзка счита, че се касае за случайно деяние по см. на чл. 15 НК.

Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия поради пресичане  без да се съобрази с посоката и скоростта на движение на приближаващия автомобил и на необозначено за целта място. С поведението си се е поставил в превишен риск, като е престоял на пътното платно (движи се по пътното платно) при приближаващ автомобил. Прави евентуално възражение за съпричиняване, че е пресичал на забранен сигнал на светофара.Моли съдът да отхвърли исковете, евентуално да приеме съпричиняване на вредоносния резултат в голяма степен.

Доказателствата са гласни и писмени.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От представените по делото Констативен протокол за ПТП с пострадали лица , Протокол за оглед на ПТП ведно с фотоалбум и присъда по НОХД № 60/2018. по описа на Окръжен съд гр. Търговище влязла в сила на 03.10.2018 год. се установява, че 08.09.2017 г. около 08.55 часа, в гр. Попово на кръстовището на ул. „Мара Тасева" с ул. „Драва" е настъпило ПТП между управлявания от Ю.О.Ю. лек автомобил марка „Опел", модел „ Вектра", с per. № ******и пресичащия пътното платно пешеходец Н.М.Т.,който получил тежки увреждания и починал няколко часа след катастрофата.

Ю.О.Ю. е признат за виновен за катастрофата с горната присъда, като е прието, че същия виновно е нарушил чл.20,ал.2 и чл.116 от ЗДвП-движение с несъобразена за конкретните условия скорост и липса на внимание и предпазливост към пешеходците.

Прието е за безспорно, че за  лек автомобил марка „Опел",модел  „Вектра", с per. № ******е имало сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност” с ответното дружество по полица №BG/02/116000293237, валидна от 04.02.2016 г. до 03.02.2017 г.

от препис извлечение от акт № 0485 от 09.09.2017 год.  се установява, че Н.М.Т.е починал на 08.09.2017 год.

От удостоверение за наследници на л.66 от делото е видно, че С.Т.Т. е била съпруга на починалия Н.М.Т.,а  Т.Н.М.  и М.Н.М. -негови деца.

от приетата по делото АТЕ, чието заключение съдът възприема като професионално и безпристрастно се установява, че процесното ПТП е настъпило на 08.09.2017 г. около 08:55ч. в гр. Попово на ул.„Мара Тасева” непосредствено след кръстовището образувано от ул. „Драва” и ул. „Хаджи Димитър” между лек автомобил Опел Вектра, per. № ******и пешеходеца Н.Т.- 86г.

Лек автомобил Опел Вектра се е движил в гр. Попово, по ул. „Мара Тасева”, в посока от запад на изток и в дясната лента с около 55 км.ч. в светлата част на денонощието, при суха пътна настилка. В същия момент след кръстовището с ул. „Драва” преди зоната на пешеходна пътека и отляво надясно спрямо посоката на движение на автомобила, пешеходеца Н.Т.е предприел пресичане на платното на ул. „Мара Тасева”. След навлизане на пътното платно от страна на пешеходеца е настъпил удар между челната част на автомобила и дясната страна на пешеходеца.

Според експерта водачът на автомобила е могъл да забележи пешеходеца от около 100 м. и дори при горната скорост ударът е бил предотвратим,тъй като опасната зона е била 35 м .

Според СМЕ  причината за смъртта на Н.М.Т.е тежката съчетана черепно-мозъчно-гръдна травма. Според експерта между процесното ПТП и смъртта на пешеходеца Н.М.Т.съществува пряка причинно-следствена връзка.

От показанията на св. Т.Т.се установява ,че починалия Н.М.Т.е живеел в едно домакинства със съпругата си и децата и те всичките много тежко приели загубата му,тъй като били задружно и сплотено семейство и имали отношения на обич и разбирателство.След смъртта му съпругата постоянно плаче и скърби за него,децата му също не могат да пеодолеят загубана на баща им.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

Съгласно 432,ал.1 КЗ увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя. Така цитираната норма е във връзка с чл. 45 от ЗЗД. Според чл. 45 ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, а според ал. 2 на същия текст, при всички случаи на непозволено увреждане, вината се предполага до доказване на противното.

По съществото на делото се установи, че е налице непозволено увреждане. Доказани са предвидените и изброени в закона предпоставки: противоправно деяние, вредоносен резултат, вина и причинна връзка между тях. Доказан е и фактът,  че смъртта на Н.М.Т.е настъпила като пряко следствие на телесните увреждания от катастрофата-тежка черепно-мозъчна травма и масивен вътрешен кръвоизлив .

Установен е факта на сключен с ответното дружество застрахователен договор за гражданска отговорност за лек автомобил Опел Вектра, per. № ******.

При изяснената фактическа обстановка и при условията на чл.300 ГПК с оглед присъдата по НОХД № 60/2018. по описа на Окръжен съд гр. Търговище съдът приема, че противоправното деяние и вина за катастрофата има водачът на лекия автомобил Ю.О.Ю. , който е следвало да навлезе в кръстовището със скорост съобразена с факта,че на пешеходната пътека е имало пешеходец.

Възраженията на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия са неоснователни,с оглед установеното,че пешеходецът е предприел пресичането на пешеходна пътека и е бил видим за водача на автомобила от достатъчно разстояние,което да му позволи да намали скоростта и да спре преди нея.Не е установено пресичането от пешеходеца да е извършено при забранителен сигнал на светофара.

Поради изложените съображения, съдът намира, че предявените искове за претърпени неимуществени вреди са ОСНОВАТЕЛНИ.

Техните размери следва да се определят съгласно правилото на чл. 52 ЗЗД, което предвижда, че при непозволено увреждане обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост,при отчитане наличието на обстоятелствата по чл.51 ЗЗД.

 Установено е,че пострадалия е живеел заедно своите съпруга и деца в много добри и близки отношения. Внезапната и нелепа смърт е причинил мъки и страдания и ги е лишил от грижите и вниманието,които той е имал за тях приживе. Съпругата на пострадалия страда от загубата,тъй като Никола е бил добър съпруг и нейна опора в живота и в старините й. Децата на починалия /всичките пълнолетни/ са преживяли тежко загубата на баща им, отношенията им били близки-живеели са в един дом.

Според настоящия състав справедливото обезщетение за търпените болки, мъки и страдания за неговата съпруга е 100 000 лв.,а за децата му по 80 000 лв. Тези размери на обезщетенията са съобразени с установените по делото правно релевантни факти-близки  и добри семейно отношения със съпругата и  с децата му , а също със социално-икономическите условия в страната и установената съдебна практика по подобни случаи и възрастта на пострадалия. Над уважените размери до претендираните такива от по 150 000 лв. за всички ищци  исковете като неоснователни следва да бъдат отхвърлени.

Лихви върху тези размери се дължат от датата от която са поискани от ищците – 08.02.2018 год. до датата на окончателното изплащане на определените обезщетения.

При този  изход на делото ищците следва да заплатят на ответника разноски за  адвокатско възнаграждение както следва: третия ищец С.Т.Т. в размер на 2750 лв. и 22 лв. разноски за експертиза,а останалите двама ищци по 3917 лв./в сумите е начислен ДДС/ и по 27 лв. разноски за експертиза.

ответникът следва да заплати на адв. Ц.В.адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 от ЗА в общ размер от 9390 лв.,по 88 лв. на всеки от ищците разноски за експертизи, а по сметка на СГС държавна такса в размер на 10400 лв.

 Водим от горното, съдът   

 

                                    Р   Е   Ш   И   :

 

ОСЪЖДА ЗД “Б.И.” АД, ***, със съдебен адрес:*** да заплати поотделно на Т.Н.М., ЕГН **********, М.Н.М., ЕГН ********** на основание чл. 432, ал.1  от  Кодекса за застраховането във връзка с чл.45 ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди следствие смъртта на  баща им Н.М.Т.в размер на по 80 000 лв. ведно със законната лихва върху тези суми от 08.02.2018 год. до окончателното им изплащане и по 88 лв. разноски по делото като отхвърля предявения иск над уважения размер до претендирания такъв от по 150 000 лв. като неоснователен.

ОСЪЖДА ЗД “Б.И.” АД, ***, със съдебен адрес:***  да заплати на С.Т.Т., ЕГН ********** на основание чл. 432, ал.1  от  Кодекса за застраховането във връзка с чл.45 ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди следствие смъртта на съпруга й Н.М.Т.в размер на 100 000 лв. ведно със законната лихва върху тази сума от 08.02.2018 год. до окончателното й изплащане и 88 лв. разноски по делото  като отхвърля предявения иск над уважения размер до претендирания такъв от 150 000 лв. като неоснователен.

ОСЪЖДА ищците да заплатят на ответника разноски за  адвокатско възнаграждение както следва: третия ищец С.Т.Т. в размер на 2750 лв. и 22 лв. разноски за експертиза,а останалите двама ищци Т.Н.М. и М.Н.М. по 3917 лв. /в сумите е начислен ДДС/ и по 27 лв. разноски за експертиза.

ОСЪЖДА ЗД “Б.И.” АД, ЕИК № ******** да заплати на  адв. Ц.В.адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 от ЗА в общ размер от 9390 лв. , а по сметка на СГС държавна такса в размер на 10400 лв.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните в двуседмичен срок от уведомяването им  пред САС.

 

 

  

                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: