Р Е Ш Е Н И Е №
гр.Оряхово, 24.10.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РС –
Оряхово, в публично съдебно заседание, проведено на 19.09.2019г. в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:Н.Крумова
при секретаря А.Бориславова, като разгледа
докладваното от съдията гр.д.№792/2018г. по описа на РС – Оряхово, за да се
произнесе взе предвид следното:
От Производството
е образувано по предявен иск с правно основание чл.124 от ГПК, вр.чл.3 от
Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред от ищеца П.П.П., ЕГН:********** ***, чрез процесуалния й представител
адв.П.С. *** против ТП на НОИ – В., пл.“ Христо
Ботев „ №1 за приемане за установено по отношение Териториално поделение –
Враца на Националния осигурителен институт, както следва:
- че П.П.П., ЕГН:********** *** е работила в периода от
05.01.1975г. до 20.05.1977г. на длъжност „ магазинер „ в ПК „ Пробуда „, с.К.,
при условията осемчасов работен ден – от 08.00 часа до 12.00 часа и от 16.00
часа до 20.00 часа, като е придобила трудов и осигурителен стаж от две години
четири месеца и петнадесет дни;
- че П.П.П.,
ЕГН:********** *** е работила в периода от 11.07.1979г. до 25.01.1982г. на
длъжност „ магазинер „ в ПК „ П. „, с.К.,
при условията осемчасов работен ден – от 08.00 часа до 12.00 часа и от 16.00
часа до 20.00 часа, като е придобила трудов и осигурителен стаж от две години и
шест месеца;
С Определение
от 25.02.2019г. съдът е насрочил делото за разглеждане в съдебно заседание.
С
протоколно Определение, постановено в проведеното на 08.04.2019г. съдебно
заседание, съдът е приключил съдебното дирене, дал е ход на устните състезания,
след което е обявил делото за решаване.
С
Определение от дата 14.05.2019г. съдът е отменил хода по същество, оставил е
без движение исковата молба и е дал указания на ищеца.Със същото определение е
изискал от ТП на НОИ, гр.В. удостоверение, от
което да е видно за процесните периоди от 05.01.1975г. до 20.05.1977г.; от
11.07.1979г. до 25.01.1982г. и от 01.11.1977г. до 31.03.1978г. предавани ли са,
съответно приемани ли са от ТП на НОИ гр.В.
разплащателни ведомости и други документи, изготвени от страна на КП „ П.
„, с.К. по отношение на нейни служители, кога същите
са били предадени, с какъв документ и какви данни се съдържат в тях.
В
исковата молба са наведени твърдения, че ищцата за времето от 05.01.1975г. до
20.05.1977г. е работила като магазинер в ПК „ Пробуда „, с.Крушовица, като за
този стаж от две години, четири месеца и петнадесет дни има издадено
Удостоверение №73 от 03.01.1996г., изготвено и подписано от ръководителя на ПК
„ Пробуда „, с.Крушовица и главния счетоводител.
Твърди
се още, че за времето от 11.07.1979г. до 25.01.1982г., ищцата е работела като
магазинер в ПК „ П. „, с.К., като за
този стаж от две години и шест месеца има издадено Удостоверение №89 от
22.04.1997г., изготвено и подписано от ръководителя на ПК „ П.
„, с.К. и главния счетоводител.
Сочи
се, че сградата на ПК „ П. „, с.К. била
изгоряла, като заедно с нея били изгорели и всички документи.
Ищцата
сочи, че когато подала документите си в ТП на НОИ – В.за
да получи УП 13, от там й отговорили, че след направена проверка за процесните
периоди, същите липсвали в предадените разплащателни ведомости на ПК „ П „, с.К,
поради което не можели да й издадат исканото от нея УП 13.Също я били
уведомили, че няма данни, осигурителят е да предал всички разплащателни
ведомости.
Ищцата
сочи, че тъй като има разминаване във фамилното си име, в някои документи е П.П.П., а в други П.П. Найденова.
Твърди
се още, че по времето, когато е работила в ПК „ П „, с.К, там е работел и Ц.
Ц.Т., която е
виждал ищцата ежедневно, че е работела като магазинер за процесните периоди.
В
подкрепа на иска са представени писмени доказателства:копие от писмо от ТП на
НОИ – В., изх.№2113-06-910/10 от 23.04.2018г.;
уведомително писмо от ТП на НОИ – В., изх.№2113-06-910/16
от 08.05.2018г.; копие от Удостоверение №73 от 03.01.1996г.; копие от
Удостоверение №89 от 22.04.1997г.; копие от удостоверение на ТП на НОИ – В.,
изх.№2113-06-910/7 от 17.04.2018г.; удостоверение на ТП на НОИ – В.,
изх.№2113-06-910/14 от 30.04.2018г.;издадено от кметство К.;
копие от трудова книжка на Ц. Ц.
Т.; удостоверение изх.№5506-06-06-353/1 от
13.02.2019г. на ТП на НОИ – В. и извлечение от
Търговски регистър - В.
По
делото е постъпило писмо от ТП на НОИ – В.,
изх.№97-01-273/11.02.2019г., ведно с приложени шест броя справки.
По
делото от ответната страна са постъпили писмени доказателства - писмо
вх.№1805/23.05.2019г., протокол за изземване на оригинални документи
№3/12.11.2008г. на НОИ РУСО – гр.В. и протокол
за извършена проверка по разходите на държавното обществено осигуряване на ПК „
П. „, с.К..
В
срока за отговор по чл.131 от ГПК, от ответника е постъпил писмен такъв.С
отговора се оспорва подадената искова молба, като недопустима, като са изложени
съображения в тази насока.Посочено е, че съгласно разпоредбата на чл.6, ал.4 от
ЗУТОССР, за свидетели се допускат само лица, притежаващи писмени доказателства
относно това, че са работили или изпълнявали длъжност при същия
работодател/осигурител през периода, през който е положен претендирания
стаж.Счита се, че от представената към исковата молба трудова книжка №1236 /
копие / на Цеко Трифонов – свидетел, същият не е работел в ПК „ П.
„, с.К. за претендирания от ищцата период от
05.01.1975г. до 20.05.1977г., а е започнал работа едва на 01.11.1977г..Предвид
изложеното се моли съда да не допуска до разпит в качеството на свидетел Ц.
Т..
Също
така е отразено, че съгласно разпоредбата на чл.37, ал.1 от Наредбата за
пенсиите и осигурителния стаж / НПОС /, за осигурителен стаж се зачита времето,
за което са били дължими или внесени осигурителни вноски за лицата по чл.4,
ал.1 и ал.3, т.5 и т.6 от КСО.Посочено е, че съгласно чл.40, ал.1 от НПОС,
осигурителният стаж се установява с данните по чл.5, ал.4, т.1 от КСО, с
трудови, служебни, осигурителни книжки и с документ по утвърден образец.
Сочи
се, че в исковата молба ищцата не твърди, че няма трудова книжка, с която
безспорно може да бъде установен трудов и осигурителен стаж, поради което
доказването на трудовия и осигурителния стаж по ЗУТОССР е недопустимо.
Към
исковата молба е приложено писмо изх.№2113-06-910/10 от 23.04.2018г. от ТД на
НОИ гр.В. до „ Дирекция пенсии „, отдел ОП, от което
се установява, че във връзка с искане за издаване на УП-13 за периода от
05.01.1975г. до 20.05.1977г. и от 11.07.1979г. до 25.01.1982г. на ищцата от ПТК
„ П. „, с.К. и след
направена справка, ищцата липсва в предадените разплащателни ведомости на ПТК „
П.„, с.К., поради
което не можело за бъде издадено исканото УП-13.Отразено е, че няма данни, че
осигурителят е предал всички разплащателни ведомости.
Приложени
са и два броя удостоверения - №73 от 03.01.1996г. и №89 от 22.04.1997г.,
издадени от ПК „ П. „, с.К., в които са
положени подписи в реквизитите за гл.счетоводител и ръководител.Видно от
съдържанието на първото, ищцата е заемала длъжността „ магазинер „ в ПК „ П.
„, с.К. от 05.01.1975г. до 20.05.1977г., или общо
трудов стаж от две години, четири месеца и петнадесет дни.Изрично е отбелязано,
че данните са взети от изплащателните ведомости.Видно
от съдържанието на второто удостоверение, ищцата е заемала длъжността „
магазинер „ в ПК „ П. „, с.К. от
11.07.1979г. до 25.01.1982г., или общо трудов стаж от две години и шест
месеца.Също изрично е отбелязано, че данните са взети от изплащателните
ведомости.
От
приложеното по делото удостоверение изх.№2113-06-910/14 от 30.04.2018г. от ТД
на НОИ гр.. се установява, че ищцата е работела в ПК „ П. „, с.К.
през месец август 1980г. / шестнадесет работни дни /, месец септември 1980г. /
десет работни дни / и месец февруари 1981г. / двадесет и два работни дни
/.Отразено е, че депозираният период е от 05.01.1975г. до 20.05.1977г. и от
11.07.1979г. до 25.01.1982г., като за неотразения в удостоверението период
лицето липсвало по разплащателните ведомости на осигурителя.Отразено е още, че
няма данни, че осигурителят е предал всички разплащателни ведомости и трудови
правни документи в ТП на НОИ гр.В..
От
приложеното копие на трудова книжка на свидетеля Ц.
. се установява, че същият е работел в ПК „ П.
„, с.К. в периода от 01.11.1977г. до 31.03.1978г..
От
представеното копие от трудовата книжка на св.Н. Г. П. се установява, че същата е работела
в ТПК „ П. „, с.К.а, както следва – от 04.12.1977г. до
31.03.1978г.; от 01.09.1988г. до 01.01.1989г.; от 01.01.1989г. до 01.01.1991г.; от 01.01.1991г. до 01.11.1991г.; от 01.11.1991г. до 18.05.1992г..
От
представеното по делото Удостоверение изх.№5506-06-35341 от 13.02.2019г. на ТД
на НОИ, гр.В., се установява, че разплащателните ведомости
и трудовоправните документи на ТПК „ П. „, с.К.,
са приети от ТП на НОИ, гр.В. с приемо –
предавателен протокол №309-06/01.02.2011г., но липсвали данни за ищцата за
периодите от 05.01.1975г. до 20.05.1977г.; от 11.07.1979г. до 31.07.1980г.; от
01.10.1980г. до 31.01.1981г. и от 01.03.1981г. до 25.01.1082г..
По
делото е приложено и удостоверение за идентичност на лице с различни имена
изх.№221/01.06.2018г. на кметство с.Крушовица, от което се установява, че П.П.П., ЕГН:********** и П.П. Н.,
са имена на едно и също лице.
От
писмо от ТП на НОИ, гр..
изх.№1013-06-14341/22.05.2019г. се установява, че с протокол №3/12.11.2008г. на
ТП на НОИ, гр.В. са иззети
за съхранение в ТП на НОИ, гр.В.разплащателни документи на ПТК „ П. „, с.К., включващи разплащателни ведомости
за периода от 1941-2000г..Отразено е, че ТП на НОИ, гр.В. не може да удостовери дали
осигурителят ПТК „ П. „, с.К. е предал пълния обем документация
за периода на упражняваната от него дейност и не носи отговорност за
деклариране на неверни данни от задължените лица.Външния вид, целостта на
личността и написаното в разплащателните документи в ТП на НОИ, гр.В., не разполагат с информация за
наличност и къде се съхраняват други разплащателни документи на осигурителя ПТК
„ П. „, с.К.а.Сочи се, че предоставянето на
заверени копия от разплащателните ведомости на осигурителя ПТК „ П. „, с.К., не е възможно да се осъществи, тъй
като формата на разпащателните ведомости е А2, което
не позволявало същите да бъдат копирани с наличната офис техника
По
делото в качеството на свидетел е разпитан Ц. Ц.
.Същият заявява, че е работел в ПК „ П.
„, с.К. първоначално като „ продавач „, а след това
като „ управител „.Твърди, че познава ищцата, както и, че същата е работела в
ПК „ П. „, с.К.като „
продавач „.Сочи, че работното им време е било сутрин от 08.00 часа до 12.00
часа и следобяд от 15.00 часа до запълването на
осемчасов работен ден, както и, че са работели и в събота до обяд.Свидетелят
твърди, че е напуснал на 22.05.1992г., като няколко дни след напускането му в
кооперацията е имало пожар.От колеги разбрал, че при пожара били изгорели трудови
книжки на работниците и други документи.Заявява, че от началото на 1975г. до
средата на май 1977г. и от месец юли 1979г.
до края на месец януари 1982г. ищцата е работела в кооперацията като „
продавач „.Свидетелят с категоричност заявява, че ищцата е работела в
кооперацията и в периода преди той да постъпи на работа, като в тази връзка
излага, че магазинът, в който същата е работела е бил единствения в селото и е
пазарувал при нея.
В
съдебно заседание са разпитани и свидетелките Н. Г. П. и С. Т. .
От
показанията на св.П. се
установява, че същата е работела на длъжност „ магазинер „ в ТПК „ П. „, с.Крушовица в следкарница в т.н.” ново село „.Свидетелката заявява, че
познава ищцата, която също е работела на длъжност „ магазинер „ в ТПК „ П. „, с.К. но в сладкарницата в „ старото село
„.Разказва, че двете работели по едно и също време, както и, че когато е
започнала работа, ищцата вече е работела там.След като започнала работа
работила три месеца, след което прекъснала.Работа в ТПК „ П. „, с.К. започнала отново през 1979г., като
работела до 1992г., когато била съкратена.Сочи, че когато е прекъснала работа в
кооперацията, ищцата е продължила да работи в нея, както и, че когато отново
започнала работа в кооперацията през 1979г., ищцата също е работела там, като
считано от 1979г. – още 5-6 години.Сочи, че работното им време е било от 07.30
– 08.00 часа сутрин до 12.00 часа и от 16.00 часа до 20.00 часа, както и, че
сутрин започвали по – рано, тъй като приемали стока.Посочва, че когато сградата
на ТПК „ П. „, с.К. е изгоряла, тя вече е била
съкратена, както и, че знае, че в сградата са били документите на работещите.
Св.Великова сочи, че с ищцата са били колежки в ТПК „
П. „, с.К., като ищцата е работела в
кооперацията от 70 – тте години около 5,6 до 10
години.Сочи, че и нейните документи са изгоряли при
пожара на сградата на ТПК „ П. „, с.К.
Съдът, като
анализира и прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност,
намира за установено от фактическа и правна страна страна
следното:
Предявеният иск е с правно основание
чл.1, ал.1, т.3 от Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по
съдебен ред / ЗУТОССР /.
По реда на ЗУТОССР може да се
установява времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при
пенсиониране, положен до 31.12.1999г., съгласно действащите до тогава
разпоредби.Съгласно чл.3, ал.2 от ЗУТОССР, искът за установяване на трудов стаж
се предявява срещу работодателя и съответното ТП на НОИ, а ако работодателят е
прекратил дейността си и няма правоприемник – само срещу съответното ТП на НОИ.
Установяването на трудов и/или
осигурителен стаж по съдебен ред е допустимо и приложимо, когато липсват
официални документи по чл.12, ал.1 от НТКТС / трудова, осигурителна и
занаятчийско -ученическа книжка, удостоверение, издадено въз основа на изплащателни ведомости, партидни книги или други документи,
удостоверяващи време, което се признава за трудов стаж по чл.354 от КТ /,
относно периоди от време, които се зачитат за трудов стаж, както и официални
документи по чл.40, ал.1 от НПОС за даден период от време, който осигуреното
лице иска да му се признае за осигурителен стаж.
Установителният иск за установяване
на трудов и/или осигурителен стаж е от категорията на положителните
установителни искове и с него се цели да се установи съществуването в правната
действителност на един юридически факт – трудов и/или осигурителен стаж / че
определен времеви период следва да бъде зачетен и удостоверен като трудов и/или
осигурителен стаж /.Правният интерес на ищецът от предявяването на такъв иск се
обуславя от възникнал правен спор с предмет непризнаване и неудостоверяване на
определен времеви период като трудов и/или осигурителен стаж.Съгласно чл.357 от КТ, трудов е всеки спор относно възникването, съществуването, изпълнението и
прекратяването на трудовото правоотношение, т.е. правният интерес от иска е
винаги обоснован, когато ищецът иска да бъде установено съществуването на едно
трудово правоотношение.
Иск за установяване на трудов стаж може да
бъде установен само по реда на чл.1 от ЗУТОССР, доколкото се касае до иск за
установяване съществуването на факт.Предпоставка за предявяването на иска, с
оглед установяване на правния интерес на ищеца, е липсата на писмени
доказателства, годни да установят стажа в производството по отпускане на
пенсия.Поради това допустимостта му е обусловена от наличие на удостоверение от
съответното предприятие, учреждение или организация, или от териториалното
поделение на НОИ, че книжата, ведомостите и др., отнасящи се до претендирания
трудов стаж, са загубени или унищожени, съгласно чл.5, ал.1 от ЗУТОССР, или в
архива на съответното териториално поделение на НОИ, липсват писмени данни за
трудовия стаж . чл.5, ал.2 от ЗУТОССР.
Съгласно чл.351, ал.1 от КТ, трудов
стаж е времето, през което работникът или служителят е работил по трудово
правоотношение, доколкото друго не е предвидено в КТ или друг закон.
В тежест на ищцата е да докаже, че в
процеснте периоди е работила по трудово
правоотношение в ПК
„ П. „ на длъжност „ магазинер „ при условията осемчасов
работен ден – от 08.00 часа до 12.00 часа и от 16.00 часа до 20.00 часа.
В настоящия случай исковете за
установяване на трудов стаж и за установяване на време, което се зачита като
трудов стаж са предявени в съответствие с нормите на чл.3 от ЗУТОССР – пред РС,
срещу съответното ТД на НОИ.
Видно от извлечението от търговския
регистър, приложено в делото, са налични данни за актуалното състояние на ПК „
Пробуда „, с.Крушовица, т.е. искът е предявен срещу надлежни ответници.
Съгласно чл.5, ал.1 от ЗУТОССР, стаж
по чл.1, ал.1 може да се установява, ако пред съда се представи удостоверение,
издадено от работодателя/осигурителя, при който е придобит стажът, от неговия
правоприемник или от друго юридическо или физическо лице, което съхранява
книжа, ведомости за заплати и други, че документите са загубени или
унищожени.Съгласно ал.2 – когато осигурителят е прекратил дейността си, без да
има правоприемник, или не е прекратил дейността си, но ведомостите и книжата му
са иззети по реда на инструкция на управителя на НОИ, издадена на основание
чл.5, ал.13 от КСО, се представя удостоверение от съответното ТП на НОИ, че в
архивното стопанство липсват писмени данни за претендирания стаж.
В случая, предявения иск се явява и
допустим, с оглед представеното по делото писмено доказателство, а именно
- писмо от ТП на НОИ, гр.В., изх.№1013-06-14341/22.05.2019г..
Съгласно чл.6 от ЗУТОССР, по искове
за установяване на трудов и осигурителен стаж не се допускат свидетелски
показания, ако не са представени писмени доказателства, които установяват
вероятността на трудовия/осигурителния стаж и които са издадени от
работодателя/осигурителя, при който е придобит стажът, и по време на полагане
на стажа.
Според настоящия съдебен състав
представените по делото два броя удостоверения от ПК „ П. „, с.К., съставляват начало на писмено
доказателство, установяващо вероятността на трудовия стаж, съгласно чл.6, ал.1
и ал.2, т.9 от ЗУТОССР, обосноваваща и допустимостта за установяването му със
свидетелски показания.
Също така в представеното по делото
Удостоверение изх.№5506-06-35341/13.02.2019г., издадено от ТП на НОИ, гр.В. е отразено, че в предадените и
приети в ТП на НОИ разплащателни ведомости на ПК „ П. „, с.. липсват данни за ищцата за
конкретно посочени периоди.Тази информация за липса на писмени данни за
претендирания стаж на ищцата в процесните периоди, също представлява
доказателство по смисъла на чл.5, ал.2 от ЗУТОССР, обуславящо допустимостта на
исковата претенция.
Също така от представеното от ТП на
НОИ, гр.В.Удостоверение
изх.№2113-06-910114/30.04.2018г. се установява, че ищцата е работела в ПТК „ П. „, с.К. през месец август 1980г. – 16 работни
дни; през месец септември 1980г. – 10 работни дни и през месец февруари 1981г.
– 22 работни дни.Този документ, макар и да не е издаден от работодателя, а от
ТП на НОИ, гр.В., по
правната си същност също представлява официален свидетелстващ документ и
доказва с обвързваща доказателствена сила, че фактите, предмет на
удостоверителното изявление са се осъществили така, както се сочи в
документа.От горното може да се направи извод, че при ответника ТП на НОИ, гр.В. се съхраняват документи, съставени
от работодателя ПК „ П. „, с.К., чието съдържание сочи на трудово
правоотношение на кооперацията с ищцата.Тази информация е достатъчна, за да
обоснове на извод за вероятност на трудовия стаж, съгласно чл.6, ал.1 и ал.2,
т.9 от ЗУТОССР и за допустимост на установяването му със свидетелски показания.
Документите, изброени в чл.6, ал.2
от ЗУТОССР са при условията на алтернативност и не са изчерпателно изброени,
като всеки един представен документ е достатъчен за събиране на гласни
доказателствени средства.Също така, съгласно т.1 от ТР №59/01.06.1962г. на
ОСГК, което е във връзка с писмените доказателства за допустимостта на гласни
такива по чл.6, ал.4 от ЗУТОССР – „ същите могат да сочат на отделни моменти на
трудовото правоотношение, без да е необходимо те да обхващат целия период от
време, което се претендира като трудов стаж.Преценката, която следва да се
прави на представените писмени доказателства, следва да бъде конкретна за всеки
отделен случай, като се изхожда единствено от това дали същите установяват
вероятността на претендирания стаж, или не „.
Съгласно чл.6, ал.4 от ЗУТОССР, за
свидетели се допускат само лица, притежаващи писмени доказателства относно
това, че са работили или изпълнявали длъжност при същия работодател/осигурител
през периода, през който е положен претендирания стаж.
С оглед гореизложеното, съдът
възприема показанията на св.П., като за същата е удостоверено от представеното копие
от трудовата книжка на свидетелката, че същата е работела при същия работодател
в по – голяма част от процесния период – от 05.01.1975г. до 20.05.1977г., а
именно от 04.09.1975г. до 11.11.1977г..Разпитана,
св.П. установява,
че ищцата също е работела като „ магазинер „ в ПК „ П. „, с.К., както през горепосочения период от
време с работно време от 08.00 часа до 12.00 часа и от 16.00 часа до 20.00
часа, така и в периода от 11.07.1979г. до 25.01.1982г..
Показанията на свидетелката са
обективни и кореспондиращи на твърденията на ищцата и представените по делото
доказателства.
Съдът възприема показанията и на
останалите разпитани по делото свидетели, като по отношение на единия от тях е
установено въз основа на представено копие от трудова книжка, че е работел при
същия работодател.
Всички разпитани свидетели безспорно
установяват обстоятелството, че ищцата е работела на длъжност „ магазинер „ при
работодателя на осемчасов работен ден.Показанията на свидетелите са обективни,
непредубедени, взаимно непротиворечиви и кореспондиращи на твърденията на
ищцата и съдържащата се информация в съхранените ведомости.
По отношение на периода от
1.07.1979г. до 25.01.1982г. обаче свидетелските покацания
не могат да бъдат ценени, тъй като липсват доказателства, че свидетелите са
работели при работодателя ПК „ П. „, с.К..
От друга страна, както беше
отбелязано по – горе, данните във ведомостите на ПК „ П. „, с.К. касаещи ищцата, започват от месец
август 1980г. и завършват през месец февруари 1981г..За този период от време,
макар и кратък, също липсват данни за отделни месеци – ноември и декември
1980г. и януари 1981г., а и дни – например за месец август са отразени 16
работни дни, а за септември – 10 работни дни, поради което съдът приема, че
макар и да не обхващат всеки месец, наличните данни обуславят извод за вероятност на трудовия стаж за
времето от месец август 1980г. до месец февруари включително 1981г..
Съдът приема, че макар данните, нолични в ТП на НОИ, гр.В. и да не обхващат периода от
11.07.1979г. до месец август 1980г. и след месец февруари 1981г. до 25.01.1982г.,
наличните данни обуславят извод за вероятност на трудовия стаж и за този пеиод от време, с глед и
представеното удостоверение №89/22.04.1997г., изготвено въз основа на данни,
взети от изплащателните ведомости.
С оглед гореизложеното и след
преценка в съвкупност на представените по делото писмени и гласни
доказателства, съдът приема, че ищцата е работела по трудово правоотношение в
ПК „ П. „, с.К. през процесните периоди – от
05.01.1975г. до 20.05.1977г. и от 11.07.1979г. до 25.01.1982г.. при условията
на осемчасов работен ден, а именно от 08.00 часа до 12.00 часа и от 16.00 часа
до 20.00 часа на длъжност „ магазинер „.
Ето защо процесните периоди следва
да й се зачетат като трудов стаж за пенсиониране по смисъла на чл.76, б.” А „
от Правилника за прилагане на закона за пенсиите / отм. /, съгласно който – за
трудов стаж по смисъла на ЗП се счита времето, прекарано на работа по трудов
договор от работници и служители, независимо от начина на заплащане.
Съгласно разпоредбата н §9, ал.1 от
ПЗР на КСО, времето, което се зачита за трудов стаж и трудов стаж при
пенсиониране, положен до 31.12.1999г., се признава и за осигурителен стаж по
смисъла на КСО.
С оглед гореизложените съображения,
съдът намира, че предявения иск е основателен и доказан, поради което следва дабъде уважен.
По
разноските:
Съдебни разноски не са поискани, а и
такива с оглед разпоредбата на чл.9, ал.2 от ЗУТОССР не следва да се присъждат
на ищеца, а остават за негова сметка.
В това производство, с оглед
разпоредбата на чл.9, ал.3 от ЗУТОССР, ищецът е освободен от заплащане на
държавна такса.В тежест на ответника също не следва да се присъжда държавна
такса, тъй като и той е освободен от заплащането на такава съгласно чл.84, т.1
от ГПК.
Мотивиран
от горното, Съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.1, ал.1, т.3 от ЗУТОССР по отношение на ТП на НОИ – В.,
пл.“ Х. Б.„ №1, както
следва:
- че П.П.П., ЕГН:********** *** е работила в периода от
05.01.1975г. до 20.05.1977г. на длъжност „ магазинер „ в ПК „ П.
„, с.К., при условията осемчасов работен ден – от
08.00 часа до 12.00 часа и от 16.00 часа до 20.00 часа, като е придобила трудов
и осигурителен стаж от две години четири месеца и петнадесет дни, което време й се зачита за трудов
стаж и за трудов стаж при пенсиониране, и се включва в общия й осигурителен
стаж;
- че П.П.П., ЕГН:********** *** е работила
в периода от 11.07.1979г. до 25.01.1982г. на длъжност „ магазинер „ в ПК „ П.
„, с.К., при условията осемчасов работен ден – от
08.00 часа до 12.00 часа и от 16.00 часа до 20.00 часа, като е придобила трудов
и осигурителен стаж от две години и шест месеца, което време й се зачита за трудов
стаж и за трудов стаж при пенсиониране, и се включва в общия й осигурителен
стаж;
Решението подлежи на обжалване пред Врачанския окръжен съд в двуседмичен
срок от съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: