П Р О Т О К О Л
13.08.2019 год. гр.Силистра
СИЛИСТРЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД наказателен
състав
На тринадесети август 2019 година
В публично заседание
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮДМИЛ ХЪРВАТЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
ТЕОДОРА
ВАСИЛЕВА
мл.с.
ОГНЯН МАЛАДЖИКОВ
Секретар ГАЛЯ ИВАНОВА
Прокурор ТЕОДОР ЖЕЛЕВ
Сложи за разглеждане
докладваното от с-я
ВАСИЛЕВА
ВЧНД № 180 по описа
за 2019 год.
На именното повикване
в 15.00 часа се явиха:
ЖАЛБОПОДАТЕЛ:Ж.Д.М. – редовно уведомен, явява се лично.
ЖАЛБОПОДАТЕЛ:ОКРЪЖЕН ПРОКУРОР – редовно призован, явява се
окръжен прокурор ТЕОДОР ЖЕЛЕВ.
ЗАЩИТНИК:Р.Д.Н. –редовно уведомен, явява се лично.
СТАНОВИЩА ПО ХОДА НА ДЕЛОТО
ПРОКУРОР – Няма
пречки да се даде ход на делото.
АДВ.Н. – Моля да се даде ход на делото.
СЪДЪТ, като съобрази, че не са налице
процесуални пречки за даване ход на делото
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА се делото:
Образувано е
по частен протест от Вера Маринова, на длъжност прокурор в Районна прокуратура
– Силистра, против определение на Районен съд – Силистра, с което по
отношението на обвиняемият М. е взета мярка за неотклонение „Парична гаранция“.
Прокурорът не е доволен от постановеното определение, счита, че са налице условията за вземане на
най – тежката мярка за неотклонение „Задържане под стража“, като иска Окръжен
съд – Силистра да отмени определението, по скоро да го измени и да вземе мярка
за неотклонение „Задържане под стража“.
Постъпила
е частна жалба от обвиняемия Ж.Д.М., чрез адв.Р.Н. , по същото определение. Той
също не е доволен от него, счита, че не
са налице условията за вземане на най – тежката мярка за неотклонение
„Задържане под стража“, не са налице доказателства по отношение на предявеното
обвинение и обвързването му с него, счита, че поведението му е безупречно и се
иска изменение на мярката за
неотклонение, тъй като сумата за гаранция е непосилна за него. Претендира за
най – леката мярка за неотклонение „Подписка“.
ПРОКУРОР – Поддържам частния
протест, оспорвам частната жалба. Нямам други доказателствени искания, ще изложа
съображения по същество.
АДВ.Н. – Оспорвам частния протест на Районна прокуратура –
Силистра. Поддържам частната жалба така както е предявена. Моля да приемете епикриза,
която е от МБАЛ – Силистра, като доказателство за това, че подзащитният ми е
болен от инсулинова зависимост – захарен диабет. В момента не е в болницата, но
трябва да бъде на хемодиализа и на 19.08.2019г., а на 26.08.2019г. е на
контролен преглед.
ЖАЛБОПОДАТЕЛ: Ж.Д.М. – Изписаха ме вчера и казаха, че
десният бъбрек е изсъхнал преди две, три години, левият бъбрек работи на 56% и
казаха на 19.08.2019г. и на 26.08.2019г. съм на преглед за хемодиализа. От
двадесет и две години съм на инсулинова зависимост. Захарта ми е висока, тя беше 29 и като ме прегледаха се оказа, че
съм без десен бъбрек, а левият работи само 56%. Живея в с.Голеш, в момента съм
в с.Коларци от три години. В Силистра не живея, тук работих в „Евро футбол“ два
месеца – от м.януари до 28.05.2019г. и
после на с.Коларци от м.май до м.юли. На този адрес бях преди година и половина
и излязох от там и след това бях в затвора. Мария познава хазяина и взела
квартира за себе си и по някой път се виждаме. Апартаментът е на мой роднина.
Той дава квартира от десет години, аз бях на квартира преди две години и
излязох. Аз като бях в затвора, момичето
беше в Молдова. Виждали сме се, не
казвам, че не сме се виждали, разхождали сме се из парка цял ден.
ПРОКУРОР – Нямам
въпроси.
АДВ.Н. –
Когато дойдоха при претърсването и иземването, Вие къде бяхте?
ЖАЛБОПОДАТЕЛ: Ж.Д.М. – Аз бях в кухнята,, там си спах,
те бяха в спалното. Те като влязоха, влязоха директно в спалното, защото аз бях
на вратата.
СЪДЪТ /ВЪПРОС/ –
Какви са Ви доходите месечните и от къде ги получавате?
ЖАЛБОПОДАТЕЛ: Ж.Д.М.
– От сина ми, той е шофьор и той ми праща.
СЪДЪТ /ВЪПРОС/ –
Колко Ви праща на месец?
ЖАЛБОПОДАТЕЛ: Ж.Д.М. – В банките ги има 200.00 /двеста/ евро,
300.00 /триста/евро, той ми праща, сестра ми е в чужбина, пенсионер съм 200.00 /двеста/ лева
пенсия имам.
СЪДЪТ /ВЪПРОС/ –
Кога последно бяхте в затвора?
ЖАЛБОПОДАТЕЛ: Ж.Д.М. ***.
СЪДЪТ /ВЪПРОС/ –
Другите две деца къде са ?
ЖАЛБОПОДАТЕЛ: Ж.Д.М. – Двете ми дъщери са големи и нямам грижи за
тях, те са женени едната е в Германия и те ми изпращат.
АДВ.Н. – Аз
нямам други въпроси.
СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа страна и
дава ход
ПО СЪЩЕСТВО:
ПРОКУРОР – Уважаеми господин
Председател, уважаеми съдии, както вече заявих, поддържам депозирания частен
протест срещу постановеното първоинстанционното съдебно определение, с което по
отношение на обвиняемото лице Ж.Д.М. е било определена мярка за неотклонение
„Парична гаранция“ в размер на 400.00 /четиристотин/ лева и посочено в самото
досъдебно производство на ОД на МВР – Силистра, на место искането на
прокуратурата определяне на най – тежката мярка за неотклонени „Задържане под
стража“ в същото досъдебно производство.
Уважаеми
господин Председател, уважаеми съдии, както вече заявих, поддържам депозирания
частен протест срещу постановеното определение от първоинстанционния съд, с което по отношение на обвиняемото лице Ж.Д.М.
е била определена мярка за неотклонение „Парична гаранция“ в размер на 400.00
/четиристотин/ лева, вместо исканото от прокуратурата определяне на най –
тежката мярка за неотклонени „Задържане под стража“ в същото досъдебно
производство.
Споделям
изцяло мотивите, изложени в частния
протест, бих искал само да ги доразвия, като маркирам, разбира се, и най –
съществените елементи, които имат значение за определяне или съответно, за
налагане най – тежката мярка за неотклонение „Задържане под стража“.
Защо
считам, че първоинстанционния съдебен акт към настоящия момент следва да бъде
отменен. На първо място, това което не е изложено и в частния протест, считам, че самият съдебен акт страда от
процесуален проблем, а именно противоречие между дизпозитив и мотиви. Защо
считам така: следвайки хронологията на
съжденията на първоинстанционния съдия, не може да не направи впечатление, че той започва с това, че от събраните до момента
доказателства намиращи се в кориците на делото, колкото и ранен етап на разследване да е, не може да се направи обосновано предположение
за налично престъпление от общ характер, извършено от обвиняемия Ж.Д.М., а
същевременно с това ,е била определена мярката за неотклонение в случая
„Парична гаранция“ в размер на 400.00 /четиристотин/ лева. Считам, че това е
съществен противоречие, пред вид обстоятелство, че ако първоинстанционният състав
е счел, че в случая нямаме данни за
извършено престъпление, мярка за неотклонение, според него, въобще не следва да
бъде определена.
Наред
с това считам, че ангажираните доказателства до момента не кореспондират със
съжденията на първоинстанционния съдебен състав. Напротив , от събраното до момента, а и наличното от
разследващите органи до момента, може да
се направи обосновано предположение, че М. е автор на престъплението, в което е
бил обвинен, а именно престъпление по чл.155, ал.5, т.2 и 3 във връзка с ал.1
от НК. Тези доказателства са били изброени, както в частния протест, така и
пред направеното искане пред първоинстанционния съд където са били и
поддържани. Те се намират и пред Вас. За посоченото престъпление се предвижда
наказание по вид лишаване от свобода в немалък размер и се характеризира като тежко по смисъла на закона, което
позволява да бъде взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“. Следвайки
задължителните изискуеми предпоставки за определяне на най–тежката мярка за неотклонение
„Задържане под стража“ не маже да не направи впечатление съдимостта на
обвиняемото лице, което е ярка илюстрация за наличието на една от опасностите
по смисъла на чл.63, ал.1 от НПК, а именно
опасността обвиняемия да извърши ново престъпление.
Наред
с това не бих се съгласил напълно и с извода на първоинстанционния съд, че
обвиняемият е с постоянен адрес и опасността от неговото откриване не е чак
толкова голяма. Сами станахме свидетели дори в днешното съдебно заседание, че
наличието на такъв постоянен адрес е силно компрометирана теза дори и от страна
на обвиняемото лице.
Ето
защо считам, че в случая и кумулативните предпоставки по чл.63, ал.1 от НПК, а
именно опасността обвиняемия да се укрие или да извърши друго престъпление, са
налице. Неминуемо, в случая се поставят въпроси за здравословното състояние на
обвиняемото лице, а тук първоинстанционният съд, според мен се е произнесъл със
завидна увереност, относно наличието, както на заболяване от страна на
обвиняемото лице, така и с твърдяното от него, че същото е несъвместимо с
изтърпяване на марка „Задържане под стража“. Единственото, с което бих могъл да
се съглася в случая, е че действително мярката за отклонение не следва да има
репресивен характер. Нямаме такива специални познания в областта на медицината
така, че категоричното твърдение в
първоинстанционния акт, че мярката за неотклонение „Задържане под стража“ би
застрашила до значителна степен живота и здравето на обвиняемото лице , в
случая остава неподкрепено с доказателства. Единственият годен механизъм, който
би следвало да бъде използван още на първоинстанционното дело, според мен, е назначаването
на медицинска експертиза, която да отговори на въпросите страда ли лицето от
подобно заболяване, съвместимо ли е същото с престоя му в арестните помещения и
не на последно място възможностите за овладяването и успешната терапия на
посочено заболяване в местата за лишаване от свобода в условията на режим на
изтърпяване на мярката за неотклонение „Задържане под стража“.
Предвид,
което и посочените от мен пороци на първоинстанционния съдебен акт, моето
предложение е същият да бъде изменен, като бъде отменена постановената мярка „Парична
гаранция“ в размер на 400.00 /четиристотин/ лева, като считам, че исканата с частна жалба мярка за неотклонение
по вид „Подписка“ отдавна е доказала своята неефективност. Искам да отбележа,
че за престъплението, в което е обвинен
обвиняемият М., е характерно едно, а именно изключително голямата зависимост на
жертвите на престъплението в лицето на двете свидетелки от страна на
обвиняемото лице. Тези зависимости са
изключително големи и опасността от всякакъв вид въздействие по отношение на
тях също е много голяма.
Ето
защо, това, според мен , е още един
аргумент за уважаване искането за налагането на най – тежката мярка за
неотклонение.
В
този смисъл ще Ви моля за вашето определение.
АДВ.Н. – Уважаеми окръжни съдии,
аз, за разлика от окръжния прокурор няма
да бъда толкова обстоятелствен. Ще щрихирам само известни положения. Известни
на Вас, известни на окръжния прокурор. Ще говоря за някои актове, които, според
мен, са несъстоятелни. Бих споменал за
постановлението, с което е привлечен като обвиняем Ж.М.. Странна правна
конструкция, от гледна точка и на правото, и на хронологията. Касае се за склоняване, според органите на досъдебното производство и
прокуратурата. Да, но става дума за Мария и Станка. За какъв
период от време ги е склонявал - тогава
когато е бил в затвора?!. И това се вижда от съдържащите се данни по делото. За
каква зависимост можем да говорим - докато Станка и Мария дават показания пред
съдия, Ж.М. е в болницата. Как трябва да
акредитираме медицинските документи и до колко трябва да неглижираме тези аргументи
това предоставяме на Вас. Доста отдавна в тази държава се подценява
институциите. Има достатъчно обилна информация за това, че Ж.М. и видимо му
личи, е инсулиново зависим. Има
документи от второ вътрешно, с които изрично се казва, че същият не би трябвало
да престоява в ареста и няма как болестта да бъде овладяна там.
По
въпроса за обвинението искам да щрихирам още нещо, за какво обществена опасност
става дума. В контекста на това обвинение, което е повдигнато, при положение, че не е посочен нито един елемент
от изпълнително деяние от страна на прокуратурата, защо се приема, че е
консумиран този пристъпен състав по смисъла на чл.155, ал.5, т.2 и 3. Само по себе си една СИМ карта,
която е на сина му това няма как да бъде изпълнително деяние. Каква обществена
опасност - проституцията не е
инкриминирано по нашето наказателно право. Ако се разходим по околовръстното на
гр.Добрич, ще видим много такива, които
работят. Станка и Мария отдавна работят. Нима той ги е склонявал, когато е бил
в затвора, когато е лежал, а той почти постоянно е в затвора. С оглед на
деятелността, миналата такава, на Ж.М., престъпна бих казал, и това се вижда от
бюлетината, че 99% от престъпленията му за последните десет години са: карал
без книжка, карал нерегистриран, карал под въздействие на алкохол, това са му
деянията. В един момент му вменяваме едно много тежко по смисъла на закона и
въобще деяние - защо, защото познава М.
и С. и ги обричаме, че те са имали някакви взаимоотношения, но категорично
отричам същият по някакъв начин да ги е склонявал, както казах и по - рано защото да изпълни състава на чл.155.
До
колко е целесъобразна една такава мярка при болен човек, дали това е удобно да
се иска и въобще, болен човек в ареста.
Искам да Ви споделя нещо. Действително има заем. Споделям Ви го това искрено,
тъй като ми се обадиха от арестите и казаха, че за тях е непосилно да стоят в
болницата, даже, ако може още съботата,
но в събота банките не работят. До колко
би било това дълго и целесъобразно да разхождаме, не знам дали сме толкова
богата държава, да разхождаме арестанти при положение, че има безупречно
процесуално поведение и това е напълно известно. Той има три, четири висящи
дела. Осъждат го лежи, осъждат го и се явява на всяко едно съдебно заседание, това което съм
акцентирал и как да се укрие. Сега в момента, защо е тук, защо не е укрит по
аргумент на това, което казва прокурора.
Не е в болницата, тук е и пред Вас и не е направил и малък опит да се укрие. Аз
намирам, че налагането на една такава най – тежка мярка е абсолютно
нецелесъобразна, защото трябва да се гледа целесъобразността и не трябва да
смесваме правната природа на мярката
„Задържане под стража“. Тя не е наказание и не трябва да се превръща в такова
нещо, в което иска да ни убеди Окръжния прокурор. Да, намирам я за абсолютно
нецелесъобразна при условието на чл.61, ал.2 от НПК, със социалното и финансово
положение. Има три деца и трябва да се лекува. Не знам мярката, колко е
изчерпана подписка от съдържание, но, на фона на това обвинение, нашият НПК предвижда дори и
да не се взема мярка защото е дадена правна възможност, може да вземе, но не
искам да преекспонирам, защото, на фона
на това обвинение, и подписка му е много,
според мен. Какво още имат да правят? Разпитаха двете свидетелки. Да ги
разпитат още веднъж. Разпитаха ги пред съдия, разпитани са и там едно и също.
Оттам нататък, какво очаква прокуратурата да се случи.
Моля
за Вашето определение.
ЖАЛБОПОДАТЕЛ: Ж.Д.М. – Няма да се укривам, ще се явявам
винаги. Моля Вие да решите.
СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа и правна страна и след тайно
съвещание се произнесе със следното
О П Р Е Д Е Л Е Н И
Е
№ 117
Силистренски окръжен съд, като взе предвид доводите
изложени в протеста на Районна прокуратура – Силистра и жалбата на обвиняемия Ж.Д.М.,
а така също и изразените становища на страните в съдебното заседание, както и
приложените по делото доказателства постанови следното:
Производството е по реда на чл.64, ал.7 от НПК, с предмет
на производството оспорването на
наложената от РС – Силистра мярка за неотклонение по отношение на Ж.Д.М., като
прокурорът счита, че определението на съда е необосновано с оглед на взетата
мярка за неотклонение „Парична гаранция“ в размер на 400 лв. Според прокурора
са налице предпоставките по чл.63, ал.1 от НПК, вземане на най – тежката мярка
за неотклонение „Задържане под стража“, с оглед на събраните по делото доказателства,
както и доказателствата за съдебното минало на обвиняемия, като прокурорът
предлага мярката за неотклонение да бъде изменена в „Задържане под стража“.
Процесуалният
представител на обвиняемия също оспорва определението на РС – Силистра досежно
вида на взетата мярка за неотклонение и размера на определената парична
гаранция, като счита, че не са налице
доказателства, че е налице обосновано предположение обвиняемият да е извършил
деянието,за което му е повдигнато обвинение. Акцентрира се върху здравословното
състояние на обвиняемия и липсата или недостатъчния размер на получаваните от
него доходи, като се претендира за налагане на най – леката мярка за неотклонение
„Подписка“.
Обвиняемият Ж.М. заявява, че не е извършил действия, с които да
склонява лица да проституират или
извършват блудствени действия, в правото си на последна дума сочи, че няма да
се укрива и предоставя на съда да вземе решение по отношение на мярката за
неотклонение.
Несъмнено е, че спрямо обвиняемия е предявено
обвинение по смисъла на чл.155, ал.5, т.2 и 3 във връзка с ал.1 от НК и с оглед
на предвиденото наказание, това е тежко
умишлено престъпление, по смисъла на чл.93, т.7 от НК. Преценявайки обстоятелствата относими към решаване на въпроса
относно вида на мярката за неотклонение съгласно разпоредбата на чл.63, ал.1 от НПК, съдът следва да прецени дали са налице три предпоставки:
Първата е дали е налице обосновано
предположение относно съпричастността на обвиняемия към вмененото му обвинение ,
а втората и третата са дали са налице
доказателства, които сочат, че съществува реално опасност обвиняемият да се
укрие или извърши ново престъпление. РС – Силистра е подложил на преценка тези
предпоставки и е приел, че с оглед на представените доказателства не може да се
направи обосновано предположение, че обвиняемият е извършил престъпление.
Становището на РС – Силистра, най – вероятно, е продиктувано от конструкцията на предявеното
обвинение на обвиняемия, където елементите на изпълнително деянието на
престъплението по чл.155 от НК, са изложени твърде общо, без да се конкретизира
срещу кои лица точно той е осъществил неправомерните действия и в кой период. С
оглед на първоначалния етап на производството, доказателствата действително са
с оскъдни, но според въззивната инстанция, техният характер и обем могат да доведат до извода, че е налице обосновано предположение,
обвързващо обвиняемия с деянието, за което е предявено обвинение. Поради това и
въззивната инстанция не е съгласна с доводите на РС – Силистра в тази връзка.
Както
посочихме, доказателствата в производство на първоначален етап са оскъдни, но в своя обем и съвкупност, към настоящия момент могат да наложат извода,
че действията на обвиняемият по отношение на лицата, протичащи по производството , конкретно С. К.
и М. И., не се свеждат единствено до обикновено съжителстване и обитаване на един апартамент, а имат и
противоправен характер, очертаващ признаците на конкретния престъпен състав.
Действително, при проведеният разпит на
тези две лица в качеството им на свидетели, включително и при условията на
чл.223 от НПК, същите отричат да са били склонявани от обвиняемия да извършват
действия по проституиране, като същевременно сочат, че те доброволно
осъществяват такива, но в изложените от тях показания се съдържат данни, за
неправомерни, користни отношения включително и финансови, като, разбира се,
предстои и е в тежест на обвинението да конкретизира предявеното обвинение,
като го обезпечи с необходимите доказателства, изясняващи тези отношения и
имащи значение за съставомерността на деянието. С оглед на проведените разпити
в условията на чл.223 от НПК съдът счита, че не е налице опасността обвиняемият
по някакъв начин да окаже въздействие върху конкретно тези две свидетелки за
даване на показния в изгодна на него насока.
Въззивният
съд също така не може да извлече извод за опасност от извършване на друго
престъпление от страна на обвиняемия. Тази опасност следва да е реална, да се
извлича от доказателствата по делото, а не да се предполага с оглед на големия
брой предишни осъждания. Фактът, че е открита суха тревна маса, която най –
вероятно представлява наркотично вещество, по вид „марихуана“, към настоящия
момент не следва да се преценява в настоящото производство, тъй като няма
предявено обвинение за това, а и към настоящият момент липсват убедителни
доказателства по отношение на това престъпление.
Същевременно
съдът счита, че е неоснователна и подадената жалба от обвиняемия срещу вида на наложената мярка
за неотклонение „Парична гаранция“ в размер на 400.00 /четиристотин/ лева. От
представените и в съдебно заседание доказателства, е видно, че обвиняемият
разполага с необходимите доходи за внасяне на взетата парична гаранция, а
тежестта и характера на предявеното обвинение също изискват да се гарантира, че
ще бъдат постигнати целите визирани в чл.57 от НПК.
Съдът
не оспорва данните касаещи здравословното състояние на обвиняемия, но взетата
мярка за неотклонение „Парична гаранция“ по никакъв начин не го възпрепятства в
желанието му да се лекува адекватно във връзка с поставената му диагноза.
С
оглед на гореизложеното, съдът счита , че първоинстанционният съд е постановил
обоснован и законосъобразен съдебен акт.
С оглед, на което СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА взетата мярка за
неотклонение „Парична гаранция“ спрямо обвиняемия Ж.Д.М. по сл.дело № 42/2019 год.
по описа на ОСлО при ОП - гр. Силистра, пр. пр. № 1346/2019 г. по описа на
Районна прокуратура – гр.Силистра, в размер на 400 (четиристотин) лева .
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
Заседанието приключи в 15.55
часа.
Протоколът
се изготви днес на 16.08.2019 год.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЕКРЕТАР: