Мотиви по Н.О.Х.Д.№105/2020г. по
описа на СГС, НО, 5-ти с-в
Софийска градска
прокуратура е внесла обвинителен акт по досъдебно производство №5339/2018г. по
описа на СДВР (пр.пр.№27357/2017г. по описа на
СГП) срещу Ц.Л.С. за извършено престъпление по чл.255, ал.3, вр. ал.1, т.1 от
НК.
Срещу
подсъдимата Ц.Л.С.
е повдигнато обвинение за това, че за
периода от 01.01.2017г. до 30.04.2017г.
в гр.София, като местно физическо лице по смисъла на чл.4, ал.1, т.1
от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (чл.4. (1) Местно
физическо лице, без оглед на гражданството, е лице: т.1, което има постоянен
адрес в България), с постоянен адрес:*** данъчно задължена пред ТД на НАП -
София-град, офис „Красно село”, избегнала
установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери по
смисъла на чл.93, т.14 от НК (всяка сума над 12 000лв.) - данък общ доход за 2016г. в размер на 39
750лв. (тридесет и девет хиляди седемстотин и петдесет лева),
дължим за получен облагаем доход по смисъла на:
Чл.12. ЗДДФЛ (1)
Облагаеми по този закон са доходите от всички източници, придобити от данъчно
задълженото лице през данъчната година, с изключение на доходите, които са
необлагаеми по силата на закон.
(2) Когато в този закон е
предвидено приспадане на разходи, при определяне на облагаемия доход от
съответния източник се вземат предвид разходите, определени по този закон.
Чл.10, ал.1, т.5 от ЗДДФЛ В
зависимост от източника, видовете доходи по ЗДДФЛ са: ... доходи от
прехвърляне на права или имущество, според чл.10, ал.4 от ЗДДФЛ непаричните доходи
се оценяват в български левове към датата на придобиване по пазарна цена, като
доходът е непаричен и представлява право на собственост на земя и сграда,
находящи се в гр.**********във връзка с извършвани услуги по консултантски
договор за извършена работа от 12.10.2007г., сключен с Ц.г.“ ООД, ЕИК:********,
като уговореното консултантско възнаграждение в размер на 1200лв. месечно не е
заплатено периодично в периода м.10.2007г. до м.07.2016г., а е изплатено
еднократно под формата на
прехвърляне на собственост върху недвижим
имот в гр.Монтана, 672кв.м. и сграда с площ 363кв.м. поземлен имот с
нотариален акт №197/15.07.2016г. на стойност 530 000лв., като от горепосочения
доход се приспадат нормативно признатите разходи за дейността в размер на 25%
(сума от 132 500лв.), според чл.17 от
ЗДДФЛ: Общата годишна данъчна основа е сумата на
годишните данъчни основи, по чл.25, 30, 32, 34 и 36, намалена с
предвидените в този закон данъчни облекчения и така се формира данъчна основа в размер на 397 500лв. /триста деветдесет и седем хиляди и петстотин лева/ и данъчното задължение
се формира съгласно чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ като общата
годишна данъчна основа се умножи по данъчна ставка от 10%, като не подала годишна данъчна
декларация за 2016г. в срока по чл.53, ал.1 от
ЗДДФЛ: ГДД
се подава до 30-ти април на годината, следваща годината на придобиване на
дохода, която се изисква по силата на
закон
- чл.50, ал.1, т.1 от Закона за данъците
върху доходите на физическите лица (чл.50, ал.1 от ЗДДФЛ ал.1 „Местните
физически лица подават годишна данъчна декларация по образец за: т.1.
придобитите през годината доходи, подлежащи на облагане с данък върху общата
годишна данъчна основа и с данък върху годишната данъчна основа по чл.28 от ЗДДФЛ) и не декларирала получения доход.
В хода на съдебните
прения представителят на прокуратурата поддържа повдигнатото обвинение със
същата фактическа обстановка, която интерпретира накратко, ведно с възприетата
правна квалификация. СГП счита твърдението, че С. не е декларирала получения непаричен доход до 30.04.2017г. чрез ГДД за доказано по несъмнен и категоричен начин от събраните по делото
доказателствени материали. Като спорен се определя въпроса относно оценката на
придобитrя в замяна на дълга недвижим имот.
Дискредитира се назначената в хода на съдебното дирене съдебно-оценителна
експертиза, тъй като определената от нея оценка драстично контрастира с пазарна
цена на имота, чиято реална стойност е по-близка до възприетата от вещите лица
в досъдебното и ревизионното производство. В подкрепа на изводите си
прокуратурата се позовава на цената, на която С. е предлагала
процесния имот за продажба. Като несъответно
на тълкуването на Семейния кодекс /СК/ се възприема и виждането на вещите лица
- счетоводители, участвали в приетата в съдебната фаза експертиза, че
непаричния доход следва да се третира като съпружеска имуществена общност и
респ. подсъдимата дължи данък само за половината от него. Подкрепя се теза, че макар и дохода да е придобит по
време на брака, не е в резултат от съвместен принос, тъй като консултантския договор е сключен с оглед личността на С.. Игнорира се твърдението на
подсъдимата да се е консултирала предварително с различни лица, които са
потвърдили липса на необходимост от деклариране на придобития непаричен доход. Внимание
на съда се обръща на далеч по-ниската стойност на дълга на дружеството към
подсъдимата в сравнение със стойността на медицинския център и обстоятелството,
че С. е била едновременно купувач и
продавач по прехвърлителната сделка. В потвърждение на виждането си, че
подсъдимата е била наясно със задължението си към фиска, СГП възприема
частичното заплащане на дължимия данък и подаването на данъчна декларация през
2020г., което обаче не може да доведе до преквалифициране на престъплението в
по-леко наказуемо.
При
индивидуализиране наказателната отговорност на подсъдимата С., за справедливо обвинението намира наказание при многобройни смекчаващи
вината обстоятелства - „Лишаване от свобода“ за срок от 6 /шест/ месеца с приложение
на чл.66, ал.1 от НК за период от 3 /три/ години, без да се
налага „Конфискация“.
Упълномощеният
защитник на подсъдимата С. - адв.П. - САК в
заключителната си реч отрича подзащитната му да е извършила вмененото й
престъпление от обективна или субективна страна. Адвокатът излага фактически
обстоятелства по делото, на база на които
намира за неправилен извода на обвинението подзащитната му да е реализирала
доход с източник по чл.10, ал.1, т.5 от ЗДДФЛ, което на свой ред е довело до неправилно определяне на данъчната основа и
дължимия данък. Настоява
се приложима да е разпоредбата на чл.33, ал.1 от ЗДДФЛ и облагаемият доход да е следвало да се претендира от
данъчните органи само от продавача, а не от купувача. По-насетне, отрича се и извода на СГП, доходът,
получен от С. да е непаричен съобразно чл.10, ал.4 от ЗДДФЛ, тъй като се касае за реализиран паричен такъв от 137 000лв., което не би могло да се промени от
характера на сключената сделка за погасяване
на дълг срещу собственост. Тези разсъждения според адвоката изключват обсъждане
пазарната цена на имота.
Защитата анализира и липсата на субективна страна на твърдяното от прокуратурата престъпление.
В тази насока се позовава на наличните по делото документи,
от които се установява, че на
15.09.2016г. С. е декларирала пред
отдел „Местни приходи” на общ.Монтана
процесния имот и е заплатила дължимия местен
данък в
законовия срок след придобиването му. Отбелязва се и проведения разговор на подсъдимата със
счетоводителката на дружеството и св.З., които са отрекли необходимост от
деклариране на имота. В допълнение се обръща внимание и на обстоятелството, че подсъдимата
е декларирала получения доход от 137 000лв. през м.февруари 2020г., заплатила е дължимите данък и
лихви, вкл. в съответствие с допълнителната
счетоводна експертиза, приета от СГС.
Поради
наведените съображения се пледира за постановяване на акт с оправдателен
диспозитив като се набляга на трайната практика на ВКС за самоятелност на
административното производство във връзка с обжалване на ДРА и наказателното
производство.
Подсъдимата Ц.С.
се възползва от правото си по чл.115, ал.3, вр. чл.55, ал.1 от НПК и дава поробни
обяснения по повдигнатото срещу нея обвинение. Обективира, че в действителност през 2016г.
е получила срещу дължимото й възнаграждение от 137 000лв.
по консултански договор медицинския
център в гр.Монтана, след решение на общото събрание на юридическото лице като
е била както купувач, така е действала и от името на продавача, тъй като
управителят на дружеството е бил ангажиран. Посочва, че недвижимият имот често е бил обект на
вандалските действия. Настоява преди придобиване на имота да е провела разговор
със счетоводителката, обслужвала “Ц.г.“
ЕООД - С.И., за да установи какви задължения би имала във връзка със сделката, а по-късно и
с нейна заместничка и юриста на дружеството. С. твърди, че след като била уверена, че тъй като няма
реализиран доход, не дължи
нищо, с изключение на
местните данъци, се съгласила да
придобие имота. В потвърждение
на добросъвестността си, настоява след придобиване на имота да е заплащала
всички дължими местни данъци за него. Посочва, че въпреки субективната си
увереност, че не дължи данъци на държавата, е заплатила и посочената в
експертизата от съдебната фаза сума, а по-късно и уточнените в допълнителната
такава данъци и лихви.
В отговор на въпроси на СГП, С. заявява, че съпругът й е бил запознат със
задълженията й относно имота в гр.Монтана, поради честите й пътувания през
годините до там. Допълва, че обявената в интернет цена на имота е още от 2013г.,
определена от една от агенциите за недвижими имоти и не е била променяна след
придобиването му от нейна страна.
В правото си на
лична защита, С. посочва, че е в процедура по
оспорване решението на ВАС за потвърждаване на оспорвания ДРА. Подчертава
липсата на умисъл в действията си. В последната си дума по
чл.297, ал.1 от НПК, моли да бъде оправдана.
СЪДЪТ, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид становищата и възраженията на страните, намира за
установено следното от фактическа
страна:
Подсъдимата Ц.Л.С.
е родена на ***г***,
българка, българска гражданка, с пост.
адрес: гр.София, ул.“********с висше образование, вдовица, пенсионер, управител
на „И. Ц“ ООД,
с ЕГН:**********, неосъждана.
За
времето от 1997г. до м.юли 2016г. дружеството „Ц.г.“ ООД, с ЕИК по БУЛСТАТ:******** включвало съдружниците - св.Л.Ц.и
И.С., които били и съуправители.
За
времето след 1997г. св.М.З.работила на различни длъжности в „Ц.г.“ ООД като към 2007г. била касиер.
С
пълномощно от 19.06.2006г. св.Ц.и И.С. упълномощили подсъдимата да извършва
всички действия от името и за сметка на „Първи
частен здравен център“
ООД -
гр.Монтана.
На 12.10.2007г.
в гр.София бил сключен консултантски договор за извършена работа между „Ц.г.“ ООД, представлявано от св.Л.Ц.и И.С. от една страна и подсъдимата С.
/майка на И.С./ от друга. Според клаузите на договора, юридическото лице
възлагало на С. да извършва консултантска работа, свързана с 60% фирмен
дял в „Първи частен здравен
център“ ООД - гр.Монтана, като следвало да организира и
реализира продажбата на въпросния актив.
Съгласно чл.6 от договора за извършените консултантски
услуги на подсъдимата се дължало
възнаграждение размер на 1000лв.
/хиляда лева/ месечно, платими
на 1-во число и 10% комисионна от стойността на сделката, след приспадане на
дълговете на Центъра. Договорът съобразно
чл.6, ал.4 влязъл
в сила на 01.11.2007г. С
анекс от 12.10.2007г. възнаграждението на подсъдимата било увеличено на 1200лв.
/хиляда и двеста лева/ на
месец. След сключване на договора, същият бил предоставен на св.З.за
съхранение.
Във
връзка с изпълнение на поетите от нея задължения по консултанския договор, С. пътувала често до гр.Монтана. Тъй като имотът не бил
продаден през годините, С.
не получила уговореното възнаграждение, като периодични месечни плащания.
През 2010г. „Ц.г.“ ООД придобило всички дялове от „Първи частен здравен
център“ ООД- гр.Монтана, удостоверено в нотариален акт №15, т.2, рег.№2246, дело
№114 от 2010г.
на нотариус Парлюзова при РС - Монтана.
Счетоводно
дружеството през този период се обслужвало от счетоводна кантора посредством счетоводителката
С.И..
На 15.06.2016г. било проведено извънредно общо събрание на съдружниците на
„Ц.г.“
ООД в гр.София, на което
удостоверили, че дължат на подсъдимата С. по сключения консултантски договор
неплатено възнаграждение в общ
размер от 137 000лв. /сто тридесет и седем хиляди лева/ по настояване на
самата подсъдима, която предявила претенции във връзка с неизплащането му през
годините. Било взето решение по искане на подсъдимата и нейния син - И.С. за прехвърляне
в нейна собственост на на имота - „Медицинска
поликлиника с операционен блок и клиника“
в гр.Монтана, ул.”********, с площ 672 кв.м., идентификатор
48489.9.601 и застроена площ 363 кв.м., идентификатор 48489.9.601.3, на 4 етажа в замяна на дълга на подсъдимата към юридическото лице. На
същата дата било сключено съгласие-споразумение между
съдружниците в „Ц.г.“ ООД - св.Л.Ц.и И.С. от една страна и подсъдимата от друга, с което последната
приемала описаната замяна на дълг срещу собственост с цел погасяване на дълга
на дружеството към нея. Посочените документи били предоставени за съхранение отново
на св.З..
С
нотариално заверено пълномощно от св.Ц.от 14.07.2016г. подсъдимата С. била упълномощена да прехвърли
собствеността върху недвижимите имоти в гр.Монтана, собственост на „Ц.г.“ ООД на себе си.
На 15.07.2016г.
в гр.Монтата въз основа на нотариален акт
№197, т.4, рег.№5735, дело №420/2016г. била прехвърлена собствеността
на посочения имот срещу дължимото на С. възнаграждение от
137 000лв., с което същото било погасено. Съгласно отразеното в нотариалния акт,
данъчната оценка на имота била 581 568,60лв. /петстотин осемдесет и една хиляди петстотин шестдесет и
осем лева и шестдесет стотинки/. Владението върху имота следвало да бъде предадено от прехвърлителя
в срок до 7 /седем/
дни след подписване на нотариалния акт.
На
15.09.2016г. подсъдимата декларирала придобития имот пред
отдел „Местни приходи” на общ.Монтана
е заплатила дължимия местен данък за придобиването му,
който периодично привила и през следващите години.
Със Заповед за
възлагане на ревизия №Р-22220218001101-020-001/23.02.2018г., изм. със Заповед
№Р-22220218001101-020-002/11.06.2018г., издадени от началник сектор „Ревизии” в
дирекция „Контрол” при ТД на НАП - София, било
възложено извършването на ревизия спрямо
подсъдимата С. за
установяване на задълженията за данък върху годишната данъчна основа по чл.17
от ЗДДФЛ за периода
от 01.01.2012г. до 31.12.2016г. на
св.Б. и св.В.. Резултатите от ревизията били обективирани в Ревизионен
доклад №Р-22220218001101-092-001/17.09.2018г. Ревизията приключила с Ревизионен акт
№Р-22220218001101-091-001/12.10.2018г., издаден от началник сектор „Ревизии” в
дирекция „Контрол” при ТД на НАП - София - Д.Д.и
св.Г.Б., на длъжност гл. инспектор по приходите
при ТД на НАП - София
- ръководител на ревизията, връчен по
електронен път на подсъдимата на 14.10.2018г. Извършени били справки от
информационните системи на НАП, на Агенция по вписванията - Имотен и Търговски
регистри относно установяване на притежавани от лицето недвижими имоти,
извършвани сделки с такива, получавани доходи, платени данъци и др. Било установено, че за 2016г.
подсъдимата е получила непаричен
доход - земя и сграда, находящи се в гр.**********в
замяна на извършвани услуги по консултантски договор от 12.10.2007г., сключен с
„Ц.г.“ ООД в размер на 137
000лв. въз основа на нотариален акт
№197/15.07.2016г. От ТД на НАП било възложено определянето на
пазарната цена на имота
към 15.07.2016г. по методите за определяне на пазарни цени
съгласно §1, т.10 от ДР на ДОПК. Съгласно заключението по изготвената
експертиза за нуждите на
ревизионното производство, която използвала
метода на сравнимите
неконтролирани цени, в съответствие с изискванията на Наредба №Н-9/14.08.2016г.
за реда и начините за прилагане на методите за определяне на пазарните цени,
издадена от министъра на финансите, пазарната цена на недвижимия имот - земя и сграда в груб
строеж била 589 229лв. Била извършена и справка в интернет сайта: www.imoti.info,
удостоверено с протокол №1264482/30.07.2018г., където на 26.07.2018г. била публикувана обява за продажба на посочения имот за сумата от 502 000 евро. Ревизиращият
орган констатирал, че подсъдимата е
местно физическо лице, което на осн.
чл.4, ал.1, вр. чл.6 от ЗДДФЛ е данъчно задължено за доходи, произтичащи от източници в България и в
чужбина, че във връзка с изпълнение на консултантския договор за извършена
работа от 12.10.2007г. е получила насрещна престация в размер на 589 229лв. /петстотин осемдесет и девет хиляди двеста двадесет и
девет лева/. С възражението срещу ревизионния доклад подсъдимата представила изготвена по нейна инициатива нова
експертиза от 26.09.2018г. за оценка на недвижимия имот, която го остойностила на
552 300лв. /петстотин петдесет и две
хиляди и триста лева/.
С Решение №2021 от
27.12.2018г. на директора на Дирекция „ОДОП“ - гр.София, по повод жалба на С., установеният с ревизионния акт резултат по ЗДДФЛ за 2016г. в размер на 78 019,48лв. данък за внасяне
бил намален на 41 422,50лв., ведно със съответните лихви, получен след приспадане на 25% - 138 075лв. от сумата от 552
300лв., посочена в експертизата, представена от подсъдимата.
На 05.02.2020г.
подсъдимата С. подала
до ТД на НАП ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ за 2016г. като внесла данък от 10 025,40лв. /десет хиляди и двадесет и пет лева/, както и 2
818,36лв. /две хиляди осемстотин и осемнадесет лева и тридесет и шест стотинки/
лихви.
По
жалба на подсъдимата било постановено
Решение №4029/21.07.2020г. по адм.д.№2982/2019г. по описа
на АССГ, I-во отд., 64-ти с-в, с което Решение №2021 от 27.12.2018г. на директора на Дирекция „ОДОП“ - гр.София било отменено като дължимия данък
от подсъдимата по ЗДДФЛ за 2016г. бил определен в
размер на 3580,21лв., ведно със съответните
лихви. С решение №1328/02.02.2021г. на ВАС, I-во отд.
по адм. дело №9390/2020г. решението на АССГ било отменено, като жалбата на С. против Ревизионен акт
№P-22220218001101-091-001/12.10.2018г., в частта, потвърдена с Решение №2021 от
27.12.2018г. на директора на дирекция „ОДОП“ при ЦУ на НАП – гр. София, била отхвърлена.
Според
заключението на назначената в
досъдебното производство съдебно-счетоводна експертиза на база на използваните
от вещите лица сравнителен и разходен подход, стойността на
недвижимия имот в гр.Монтана, находящ се на ул.“******** и построената
сграда към момента на придобиване от подсъдимата С. била
определена на 530 000лв. /петстотин и тридесет хиляди лева/. Експертите приели, че
неплатеното възнаграждение на „Ц.г.“ ООД към подсъдимата за
периода м. 10.2007г.
до 15.07.2016г. възлиза на
127 200лв. /сто двадесет и седем хиляди и
двеста лева/.
Според
обективираното в комплексната тройна експертиза, допусната в рамките на съдебното следствие, пазарната
цена на имота и земята
към датата на придобиването от подсъдимата
/15.07.2016г./
възлиза на 294 418 лв. /двеста деветдесет и четири хиляди четиристотин и
осемнадесет лева/ на база на преценения като най-подходящ от в.л. Н. метод
на увеличената стойност от предвидените в чл.7
от Наредба № Н-9 от
14.08.2006г.
за реда и начина на прилагане на методите за определяне пазарната стойност методи. Стойността на направените разходи за ремонт и
подобрения на имота били оценени на 154 898лв. /сто петдесет и четири хиляди
осемстотин деветдесет и осем лева/ без ДДС. Според тази оценка, получената от
ТД на НАП информация и подадената от подсъдимата ГДД за 2020г., останалите две
вещи лица - счетоводители приели, че С. е декларирала
доход от 137 000лв., който след приспадане на нормативно признатите разходи от
25% и осигурителните вноски по ЗЗО е определил дължим данък по реда на чл.48 от ЗДДФЛ от 10 025лв., който е внесен на 06.02.2020г., а лихвите и осигурителните
вноски - на 05.02.2020г. Въз основа на направените изчисления, вещите лица са
приели, че декларираните от подсъдимата дължими данъчни задължения за 2016г. са
погасени, в каквато насока бил преставен и документ от ТД на НАП.
Видно
от отразеното в допълнителната съдебно-счетоводна
експертиза на в.л. П. и Б., облагаемата данъчна основа след приспадане на
нормативно признатите разходи от 25% е 220 803,50лв. /двеста и двадесет хиляди
осемстотин и три лева и петдесет стотинки/ като доколкото имотът е придобит в
режим на съпружеска имуществена общност, С. е придобила
½ част от него, поради което и дължимия от нея данък за 2016г. по ЗДФЛ възлиза
на 11 040,17лв. /единадесет хиляди четиридесет лева и седемнадесет стотинки/,
представяващ 10% от данъчната основа от 110 401,75лв. /сто и десет хиляди четиристотин
и един лев и седемдесет и пет стотинки/ съобразно чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ. Вещите
лица счетоводители приели, че дължимият данък не е внесен в законоустановения
за това срок до 30.04.2017г., поради което и дължимата законна лихва от
03.05.2017г. до 13.01.2021г. е в размер на 4 146,72лв. /четири хиляди сто
четиридесет и шест лева и седемдесет и две стотинки/. Във връзка с подадената
през 2020г. ГДД от подсъдимата същата е внесла данък в размер на 10 025лв.
/десет хиляди и двадесет и пет лева/, както и 2 818,36лв. /две хиляди
осемстотин и осемнадесет лева и тридесет и шест стотинки/ лихви, поради което и
непогасените задължения са от 1015,17лв. /хиляда и петнадесет лева и
седемнадесет стотинки/ - главница и 1328,36лв. /хиляда триста двадесет и осем
лева и тридесет и шест стотинки/ - лихви.
С вносни
бележки от 21.02.2021г., подсъдимата
внесла в полза на ТД на НАП
сумите от 1015,17лв. /хиляда и петнадесет
лева и седемнадесет стотинки/ - главница и 1328,36лв. /хиляда триста двадесет и
осем лева и тридесет и шест стотинки/ - лихви в съотвествие с обективираното в допълнителната съдебно-счетоводна експертиза.
По доказателствата:
Така изяснената
фактическа обстановка, съдът приема за несъмнено установена въз основа на
гласните доказателства, събрани посредством показанията на св.Л.Ц.и
св.М.З., приобщени на осн. чл.371,
т.1 от НПК (л.31 и л.43 от т.1 от досъдебното
производство) като отделно от това св.З.беше
разпитана и непосредствено пред съда във връзка с твърдяни от подсъдимата други
обстоятелства, св.Г.Б. и св.В.В. /чл.281,
ал.4, вр. ал.1,
т.2, пр.2 от НПК/. Съдът се позова в определени
съотносими части и на обясненията на подсъдимата С.,
дадени пред съда.
С оглед
повдигнатото обвинение, съдът обърна съществено внимание на показанията на лицата,
извършили ревизията на подсъдимата - св.Г.Б.
и св.В.В.. Предвид изтеклия период от време и еднотипността на
работата на посочените лица, не може да се очаква да възпроизведат с детайли
констатираното по време на ревизиията на С.,
което наложи и инкорпориране на показанията на втория (л.45 от т.1 от
досъдебното производство) като по-близкостоящи до
действителността. Въпреки това, показанията на двете служебни лица са в
достатъчна степен за нуждите на процеса ясни, пълни и еднопосочни. Твърденията на служителите на ТД на НАП следва да се
оценяват през призмата на това, че свидетелстват за изведените от тях в
качеството им на ревизиращи констатации по време на данъчната ревизия, което не
представлява друго освен възпроизвеждане на изводите, до които са достигнали по
време на ревизията. Изводи, съдържащи се в приобщените по делото писмени
доказателства и доказателствени средства. За това, с изложенията си такъв вид
свидетели биха могли да изясняват надеждно обстоятелствата, свързани с факта на
назначената и проведена ревизия и съпътстващите ги въпроси, но не и това дали
ревизираното лице е имало данъчно задължение и в какъв размер, въз основа на
коя разпоредба, в каквато насока са преобладаващата част от показанията на
цитираните лица, от значение за предмета на делото.
На база
тези предварителни бележки, съдът кредитира изцяло показанията и на двамата
данъчни служители, тъй като са съотносими едни с други и най-вече са в унисон с
приобщения по делото доказателствен материал, част от който изходящ от тях.
Липсват и основания за заинтересованост или пристрастност. Данните, наведени от
цитираните лица разкриват както хронологията на извършената данъчна ревизия,
така и конкретните интересуващи процеса констатациии за 2016г. относно дължимите
данъци от подсъдимата, начина на определяне пазарната цена на имота, процеса на
събиране на доказателства в ревизионното производство, издадените крайни
актове, тяхното оспорване и т.н.
Правилният
доказателствен подход към показанията на св.Л.Ц.и
св.М.З.от досъдебното производство налага проява на известна
доза критичност, доколкото С. е
работила въз основа на консултанския договор за „Ц.г.“ ООД, св.Ц.е бил съдружник в него, а З.по думите й - икономически
директор, въпреки че според обективираното от предварителната
фаза, е била касиер. Отделно от приобщения разпит на св.З.от досъдебното
прозводство на осн. чл.371, т.1 от НПК, същата беше разпитана по молба на
подсъдимата и защитата за потвърждаване на благоприятни за първата факти и в
частност за липса на умисъл да декларира и заплати дължимия данък върху придобития
имот в гр.Монтана. Друг е въпроса, че твърденията на св.З.от съдебната фаза обективно
не могат да бъдат съотнесени с тези на счетоводителката С.И., поради кончината й,
въпреки че намират корелативна подкрепа на тезата на най-заинтеросованата от
изхода на делото страна - подсъдимата С..
Съдебният
състав се довери на изложеното от св.З.в частта, че имотът е бил в окаяно
състояние /вж. и обясненията на подсъдимата, показанията на св.Ц.и заключенията
по двете съдебно-оценителни и счетоводни експертизи, вещите лица по които са
извършили оглед на обекта/, че е организирала и присъствала на среща между
подсъдимата и счетоводителката по това време - И., макар че такъв факт не присъства
в разпита й от предварителната фаза. Дали бившата счетоводителка на дружеството
е потвърдила пред подсъдимата, че не дължи данъци за имота, както настояват З.и
С., според съда е обстоятелство,
което дори и да е вярно, не може да игнорира обективно възникналото
публично-правно задължение за привлеченото към наказателна отговорност лице по
силата на закона, изпълнението на което е следвало да резултира не само в
подаване на декларация по ЗДДФЛ през 2017г., но и при необходимост в заплащане
на данък с оглед получения доход. В частта на твърденията на З.пред СГС дали
съдружниците в „Ц.г.“ ООД
са решили, или С. и сина й са настояли
за прехвърляне на имота, е налице разминаване с показанията на св.Ц., именно
които СГС кредитира, но същото според решаващия съд е не толкова съществено,
доколкото по една или друга причина до сделка се е стигнало и имота е придобит
от подсъдимата. В останалата част, изложеното от св.З.не касае предмета на
делото и поради това няма относимост към подлежащите на изясняване въпроси от
него. Според съда, св.З.е била в достатъчна степен запозната с фирмените дела,
вкл. и сделката с имота в гр.Монтана (вж. показанията й на л.43 от т.1 от досъдебното
производство), още повече, че е получила
част от тези документи след провеждане на общото събрание и прехвърлянето на
имота на подсъдимото лице.
Настоящият
съдебен състав се довери на твърденията от предварителната фаза на делото,
наведени от св.Ц.. Тези показания не само са по-близко до инкриминираните
събития, но отразяват и виждане на лице, което вече не се е занимавало с
дружествени дейности /след м.юли 2016г./. Наведените от този бивш съдружник
факти, че именно подсъдимата и сина й са настояли за прехвърляне собствеността
на болницата срещу погасяване на дължимите й възнаграждения през годините,
както бешу посочено и по-горе, не намират подкрепа в обясненията на
подсъдимата, показанията на св.З., а поради отказа на И.С. да даде показания
пред съда, не могат да бъдат съпоставени с негови, още повече като се отчете и
вероятната му позиция като син на подсъдимата да подкрепи тезата й. Според съда
обаче нормалната житейска логиката навежда към достоверност именно на заявеното
от св.Ц.. Касае се на първо място до лице, което е било най-близко до дружествените
работи, освен това не е в близки отношения с подсъдимата, а по делото няма
данни за влошени такива със И.С. или С..
Съдът не намира да е вярно отражение на нещата посоченото от този свидетел, че
не е имал знание дали е плащано на подсъдимата по консултанския договор. Че не
е плащано се потвърждава не само от обясненията на С., но и показанията на св.З., тези на разпитаните данъчни
служители, а и би обезсмислило прехвърянето на имота, ако е било извършвано такова.
Вероятно сериозната натовареност на управителя е причина св.Ц.да не е бил напълно
запознат с всички дружествени дела или загубата на спомени се дължи на изтеклия
период от време или нежелание да възпроизведе факти, което обаче в случая не
променя крайните изводи на съда.
СГС, след
задължителния анализ обясненията на подсъдимата
С., ги кредитира в
преобладаващата им част, като в останалата, ги намира за израз на изконното
право на защита на привлеченото към наказателна отговорност лице. Подсъдимата С. се възползва от правото си да даде обяснения в края на съдебното
следствие след всички разпитани свидетели и приобщени доказателствени
материали. Според този съдебен състав, в обясненията й прозира двояката им
правна природа на основно гласно доказателствено средство, но така също и на
такова, чрез което лицето упражнява в пълен обем правото си на защита. В тази
насока на мисли, достоверността на заявеното от С. следва да бъде установена при спазване на общите правила относно
гласните доказателствени средства при съблюдаване дефинитивните правила за
оценка на доказателствата. Анализът им съдът извърши особено внимателно като
прецени, че подсъдимата е основна страна в процеса, която е най-заинтересована
от благоприятен за нея изход на делото. Въпреки това, поради особеното
положение на подсъдимото лице в процеса и с
оглед правилата на българския процесуален кодекс, изложеното от
него не може да бъде възприемано за недостоверно a priori.
На база на
изложеното, съдът се довери на обясненията на С. в частта, че е работила за продажбата на недвижимия имот в
гр.Монтана, че същият е бил обект на вандалски действия, за което свидетелстват
както показанията на св.Ц./управител на дружеството/, така и тези на св.З.. В
какво точно са се изразявали действията по продажба на имота, свързани по думите
й с чести посещения до гр.Монтана, какви са причините да не се реализира такава
през годините, а и дали съпругът й е бил запознат с дейността й, съдът не
намира за релевантни интересуващи процеса обстоятелства.
С важно доказателствено значение за преценка
достоверността обясненията на С. е и че част от думите й намират сигурно
потвърждение в писмени доказателствени източници, в частност протокола от общо
събрание на дружеството, консултанския договор, нотариалния акт, вносните
бележки за плащания на местни данъци, ГДД от 05.02.2020г. и платежни нареждания
за извършени през 2020г. и 2021г. плащания и др., поради което и не се налага да бъдат анализирани, тъй като са
категорично достоверни.
Що
се касае до основната теза в обясненията й, че е била консултирана от друго
лице/лица, в частност починалата счетоводителка С.И., последващата, обслужвала
дружеството счетоводителка, а също и юрисконсулта, съдът отново следва да
препотвърди тезата си от по-рано, че дори и да приемем, че това е вярно,
въпреки невъзможността да бъде доказано във времето, безспорно това не може да
доведе до автоматично изключване на умисъла у подсъдимата, както твърди тя и
защитата й. Касае се за пълнолетно лице, с висше образование, което дълги
години се е занимавало с консултанска дейност, а справката в Търговския регистър
посочва, че С. е управител на
едно юридическо лице, съдружник в няколко и представляващ юридически лица с
нестопанска цел /сдружения и фондации/, т.е според СГС се касае за достатъчно
подготвено лице, независимо от възрастта му, което не само е било наясно с
фирмените дела, още повече, че е и настояла да получи възнаграждението си.
Няма
процесуална логика според съдебния състав и в твърдението на подсъдимото лице,
че не е било наясно относно публикуваната в интернет обява и най-вече относно
обявената от агенцията за недвжими имоти пазарна цена. Този извод е независимо
от обстоятелството дали обявата е била публикува по-рано /в частност още от
2013г. по думите й/. Това е така, тъй като след 15.07.2016г., подсъдимата е
била реален собственик на недвижимия имот в гр.Монтана, поради което и
съотносимо с нормалната житейска логика е да е била заинтеросована и да е
следяла делата, свързани с продажбата на болницата. Още повече, че според
отразеното в ревизионния доклад е извършена проверка в www.imoti.info, като обявата е
изхождала лично от подсъдимата и е публикувана на 26.07.2018г. В потвърждение
на това са и показанията на св.Б. и св.В..
Съдът
възприе твърдението на подсъдимата, че съпругът й в най-общ план е бил запознат
с дейността й в гр.Монтана, но това според решаващият съд няма отношение към
наличието или не на съвместен принос, независимо че имота е придобит по време
на брака, аргументи за което ще бъдат изложени по-долу.
За
гореизложените фактически изводи послужиха и писмените доказателства и
доказателствени средства, приобщени по делото, сред които: пълномощно от 19.06.2006г. св.Ц.и И.С. в полза на
подсъдимата (л.34
от т.1 от досъдебното производство), консултантски договор за извършена работа между
„Ц.г.“ ООД и подсъдимата от 12.10.2007г. и анекс към него от 12.10.2007г. (л.35-36 и л.37 от т.1 от
досъдебното производство), протокол от извънредно
общо събрание на съдружниците в „Ц.г.“ ООД от 15.06.2016г. и съгласие-споразумение между
съдружниците в „Ц.г.“ ООД и подсъдимата за замяна
на дълг срещу собственост (л.38-39 и л.40
от т.1 от досъдебното производство), пълномощно
от св.Ц.от 14.07.2016г. в полза на подсъдимата за прехвърляне собствеността
върху недвижимия имот (л.41 от т.1 от досъдебното
производство), нотариален акт №197, т.4, рег.5735, дело №420/2016г. от 15.07.2016г.
на нотариус П.(л.159-160 от т.1 от досъдебното
производство), Заповед за възлагане на ревизия №Р-22220218001101-020-001/23.02.2018г.,
изм. със Заповед №Р-22220218001101-020-002/11.06.2018г.
(л.57-58 от т.3 и л.90-91
от т.2 от досъдебното
производство), Ревизионен акт №Р-22220218001101-091-001/12.10.2018г.
и Ревизионен доклад
№Р-22220218001101-092-001/17.09.2018г. (л.90-94
и л.96-105 от т.1 от досъдебното производство), акт за възлагане на експертиза №Р-22220218001101/25.06.2018г. и протокол за приемане на резултатите от
възложена експертиза от 01.08.2018г. (л.108-109 и л.124 от
т.1 от досъдебното производство), експертиза
за определяне на пазарната цена на недвижимите имоти в гр.Монтана от
19.07.2018г. (л.125-140
от т.1 от досъдебното производство), справка от информационната система на Агенция по
вписванията - имотен регистър
относно установяване на притежавани от подсъдимата
недвижими имоти (л.16-38 от т.2 от досъдебното
производство), протокол
№П-22220217185903-073-001826.01.2018г. (л.2-6 от т.2 от досъдебното
производство), експертиза
от 26.09.2018г. за оценка на недвижимия имот
от „Амрита“ (л.161-176
от т.1 от досъдебното производство), както и приобщените в хода на съдебното следствие: Решение №2021 от 27.12.2018г. на директора на Дирекция „ОДОП“ - гр.София, жалба срещу ревизионен акт, жалба срещу
ревизионен доклад, нотариален акт №15,
т.2, рег.2246, дело №114 от 2010г. на нотариус Парлюзова при РС – Монтана
(л.1-5, л.6-9, л.16-18, л.27 /гръб/-28 от папка, приложена в съдебното производство), писмо от АССГ, с което
уведомяват съда, че по адм.д.
№2982/2019г. по описа на АССГ,
I-во отд., 64-ти състав е
постановено решение №4029 на 21.07.2020г.,
което е обжалвано (л.95 от съдебното производство), ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ
за 2016г. от подсъдимата, подадена на 05.02.2020г. до ТД на НАП; удостоверение
от 07.02.2020г. от ТД на НАП София, с което се удостоверява, че С. има подадена ГДД на 05.02.2020г. за
2016г. с внесен данък от 10 025,40лв.; удостоверение от 07.02.2020г. от ТД на НАП,
с което се удостоверява, че подсъдимата С.
няма задължения към държавата; платежно нареждане и вносна бележка от ОББ от
05.02.2020г. за сумата от 2818,36лв. – лихви за данък по ГДД; платежно
нареждане за сумата от 700 лева - лихва ЗО по ГДД за 2016г. с вносна бележка за
същата сума от ОББ; платежно нареждане за сумата от 2496лв. - ЗО по ГДД за
2016г. с вносна бележка за същата сума от ОББ; платежно нареждане за сумата от
1780лв. - частично плащане на данък по ГДД 2016г. с вносна бележка за същата
сума от ОББ; преводно нареждане от 06.02.2020г. за сумата от 8245лв. - данък по
ГДД за 2016г. с вносна бележка за същата сума от ОББ, служебна бележка от общ.Монтана, отдел „Местни
приходи“, удостоверяваща подаването на декларация по чл.14 от ЗМДТ на 15.09.2016г.
във връзка с придобиването на недвижимия имот на адрес: ул.“********; разписка
от Easy Pay
от 26.02.2020г., удостоверяваща плащане на 22,63лв. за платен данък недвижимо
имущество за 2020г.; приходна квитанция от 12.09.2019г. от Община Монтана,
отдел „Местни приходи“, удостоверяваща заплащане на данък върху недвижими имоти
за 2019г. с приложени системни бонове (л.97-117 от
съдебното производство), вносни
бележки от 21.02.2021г. за внасяне в полза на ТД на НАП на
сумите от 1015,17лв. като дължим данък, съгласно
заключението на допълнителната
съдебно-счетоводна експертиза, както и дължимите
лихви в размер на 1328,36лв. (л.195-196 от съдебното
производство).
Констатация за
необремененото съдебно минало на подсъдимата
С., съдът направи въз основа на
приложените и приети по делото като писмени доказателства - справки за съдимост
(л.15 от
съдебното производство), а също и приобщената в хода на досъдебното производство
(л.180 от т.1 от
досъдебното производство).
Съдът в този му
състав се довери на заключението на изготвената в досъдебното производство съдебно-счетоводна експертиза на в.л.
Б. и в.л. Д. (л.52-75 от т.1 от досъдебното
производство), определили стойността на
недвижимия имот в гр.Монтана, находящ се на ул.“******** и построената
сграда към момента на придобиване от подсъдимата С. на 530
000лв. /петстотин и тридесет хиляди лева/. Използваните от
вещите лица метод на
пазарните сравнения (аналози) като най-често използвания от пазарния подход
метод за оценка, както и метода
на оценка по вещната стойност - метод от разходния
подход, според настоящия съдебен състав са относими към обекта на оценката и в съчетание
заедно отразяват достатъчно точно конкретните му характеристики и съответстващата му пазарна
стойност. Тази оценка не се различава драстично от възприетата в ревизионното
производство и изготвена съгласно Наредба
№Н-9/14.08.2016г. за реда и начините за прилагане на методите за определяне на
пазарните цени, издадена от министъра на финансите пазарната цена на земята и сградата в груб строеж /589 229лв./, от представената от подсъдимата с възражението към
ревизионния акт /552 300лв./, а и от данъчната оценка в нотариалния акт за
прехвърляне на собствеността /581 568,60лв./. Нещо повече е по-ниска и определено в полза на
пъдсъдимата като изходна основа за дължимост на по-нисък по размер данък. Не
може да се игнорира и факта, че цитираните по-горе пазарни оценки, макар и
изходящи от различни субекти и в различни производства и разбира се без
задължителен характер в настоящето производство, са в доста по-близък диапазон
до пазарната цена, на която имотът се е предлагал за продажба от самата С. /502
000 евро/. Използвани са в крайна сметка
повече от един метод за оценка на имота с оглед достигане до най-адекватна,
въпреки изтеклия период от време от придобиването му до изготвянето на
експертизата, негова пазарна стойност като е дадена средно аритметичната
стойност измежду двете. Факт е, че възпритата от тази експертиза пазарна оценка на имота също е с по-ниска стойност от
данъчната оценка, но се касае за разлика, която не е толкова голяма, както
обективираната в обсъжданата по-долу експертиза от съдебната фаза.
В
тази насока на мисли, настоящият съдебен състав счита, че заключението на в.л. Н.,
обективирано в тройната съдебно-оценителна и счетоводна експертиза (л.146-158 от съдебното
производство) не може да се възприеме като достоверно отражение
стойността на недвижимия имот - земя и сгради към датата на придобиването му.
Този извод е не само поради обстоятелството, че същата е значително по-ниска /294 418лв./ от данъчната оценка на имота /581
568,60лв./, на която е извършено
прехвърлянето срещу дълг в полза на подсъдимата, както твърди прокуратурата,
тъй като и експертизата от досъдебната фаза също дава по-ниска от данъчната
оценка. Според съда, в.л. Н. се е опитвало да намери съотносими офертни цени за
идентични имоти, което предвид характера и предназначението на обсъждания такъв
- медицински център в гр.Монтана, е било обективно невъзможно.
Отделно от това, видно от съдържанието на експертизата,
въпреки подробния й характер, всъщност цената на недвижимия имот е определена по
един метод - метода на
увеличената стойност съгласно чл.7 от Наредба
№Н-9/14.08.2016г., за разлика от
коментираната по-горе експертиза от досъдебното производство, работила по два
различни метода, още повече дали като резултат много по-близка стойност до данъчната
оценка, отразената в ревизионния акт и предоставената от самата С. оценка. Поради липсата на съпоставими
сделки между независими лица, в.л. Н. се е позовала на указанията на изпълнителния директор
на НАП в писмо с изх.
№07-00-20 от 11.12.2008г., които касаят
определяне на пазарните цени за целите на ЗКПО, докато в настоящия казус се търси определяне на пазарна
цена на имот за нуждите на ЗЗДФЛ. Не може обаче да
бъде споделено виждането на представителя на обвинението, че в.л. оценител
Н. не е виждала имота. Видно от заявеното в с.з. от нея, медицинският
център е бил заключен, но е бил обект на външен
оглед.
По-насетне,
съдът не намира експертизата да допринася за изясняване на
обстоятелствата по чл.102 от НПК и
в останалата й счетоводна част, тъй като в.л. П. и Б. са обективирали извод за липса на данъчни
задължения от подсъдимата за 2016г. единствено и само на база на подадената от
нея ГДД за 2020г., т.е само въз основа на личната преценка на С. за дължимите от нея данъци по ЗДДФЛ,
респ. деклариран доход от 137 000лв., дължим и внесен с лихвите данък от 10
025лв. Тези обстоятелства са в противоречие с отразеното от същите вещи лица в
последващата допълнителна счетоводна експертиза, възложена от съда именно
поради необходимостта от изясняване на действително дължимия данък по ЗДДФЛ от
подсъдимото лице към процесната година, за която се твърди от СГП да не е
декларирало и укрило заплащането на такъв.
Касателно
последната допълнителна съдебно-счетоводна експертиза на в.л.П. и Б. (л.202-205 от съдебното
производство), макар и да обективира частично
верни изчисления на база на определената от в.л. Н. пазарна оценка на имота,
според съда отново не обосновава правилни изводи относно дължимите данъчни
задължения от С.. Според настоящия съдебен състав, процесният непаричен доход, получен в
замяна на извършвани услуги по консултантски договор, не е в кръга на правата по чл.21, ал.1 от СК, чието придобиване
по време на брака в резултат на съвместен принос може да обуслови съпритежаването им, доколкото е
получен вследствие на вземане, което С.
е имала срещу „Ц.г.“ ООД като резултат от извършвана от нея дейност по
консултантски договор с дружеството от 12.10.2007г. Следва в тази насока да се сподели извода на
представителя на обвинението, че подобен договор е сключен с оглед личните усилия
на подсъдимата и опита й да продаде процесния недвижим имот и не може да обоснове принос и от другия съпруг - „във влагане на средства, на труд, в грижи за
децата и в работа в домакинството“ /чл.21, ал.2 от СК/. Поради това,
съдът намира, че експертите неправилно са приложили методологията на
определяне на данъчната основа по особения ред, където разходите на лице, което
е в семейни отношения, са съвместни /в такава насока вж. и р. №1328/02.02.2021г. на ВАС, I-во отд.
по адм. дело №9390/2020г./. Права е защитата, че административното производство
във връзка с оспорване на ДРА е напълно независимо от настоящето наказателно,
но това не означава, че съдът не следва да се съобрази с правилните според него
виждания на влязъл в сила съдебен акт на висша инстанция в страната.
На основата на
така изяснената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Според съдебния
състав в рамките на съдебното следствие се събраха достатъчно по смисъла на
чл.303, ал.2 от НПК доказателства, установяващи по еднозначен и недвусмислен
начин, който само позволява постановяването на осъдителна присъда, че
подсъдимата Ц.Л.С. е осъществила от обективна страна
състава на престъплението по чл.255, ал.3, вр. ал.1, т.1 от
НК, а именно, че
за периода от 01.01.2017г. до
30.04.2017г. в гр.София, като местно физическо лице по смисъла на
чл.4, ал.1, т.1 от ЗЗДФЛ - с
пост. адрес: гр.София, ул.”********,
ап.133 данъчно задължена пред ТД на НАП - София-град, офис „Красно село” е избегнала установяването и плащането на
данъчни задължения в особено големи размери по смисъла на чл.93,
т.14 от НК - данък общ доход за 2016г.
в размер на 39 750лв. (тридесет и девет хиляди седемстотин и
петдесет лева), дължим за получен облагаем непаричен доход - право на собственост на
земя и сграда, находящи се в гр.**********във връзка с извършвани услуги по
консултантски договор за извършена работа от 12.10.2007г., сключен с „Ц.г.“ ООД, ЕИК:********,
като уговореното консултантско възнаграждение в размер на 1 200лв. месечно не е
заплатено периодично в периода м.10.2007г. до м.07.2016г., а е изплатено
еднократно под формата на
прехвърляне на собственост върху недвижим
имот в гр.Монтана, 672кв.м. и сграда с площ 363кв.м. поземлен имот с
нотариален акт №197/15.07.2016г. на стойност 530 000лв., като не подала годишна данъчна
декларация за 2016г. в срока по чл.53, ал.1 от
ЗДДФЛ -
до 30-ти април на годината, следваща годината на
придобиване на дохода, която се изисква по
силата на закон - чл.50, ал.1, т.1 от ЗДДФЛ и не декларирала
получения доход.
Данъчните престъпления засягат обществени отношения,
свързани с нормалното и законосъобразно функциониране на данъчната система.
Субект на това престъпление е всяко наказателноотговорно лице, което има
задължение по закон в лично
качество или като управляващ/представлящ даден търговски субект, да плаща определен вид данък. Една от
хипотезите на престъплението по чл.255 от НК от обективна страна се изразява в
избягване установяването или плащането на данъчни задължения чрез неподаване на изискуема от специалните закони декларация /чл.255, ал.1, т.1 от НК/, каквото се твърди да е реализирала С..
По делото няма
спор, че С. може да бъде годен за търсене
на наказателна отговорност субект по смисъла на чл.255 от НК като данъчно задължено лице. Безспорно установено е, че подсъдимата С. е местно физическо
лице по смисъла на чл.4,
ал.1, т.1 от ЗЗДФЛ, доколкото е с постоянен
адрес в страната. Според настоящата инстанция същата е била данъчно задължена за облагаемия
си доход, получен през 2016г. от източник в РБългария. Доколкото
се касае за непаричен доход /право на собственост върху земя и сграда, находящи
се в гр.Монтана, ул.“********, въз основа на нотариален акт №197/15.07.2016г. в
замяна на стойността по извършвани услуги по консултантски договор от 12.10.2007г., сключен с „Ц.г.“
ООД в размер на 137 000лв./, чл.10, ал.4 от ЗДДФЛ
повелява, че този вид доход се оценява в български левове към датата на
придобиване по пазарна цена. Съгласно разпоредбата на чл.10, ал.1, т.3 от ЗДДФЛ, посоченият непаричен
доход следва да се третира като доход от друга стопанска дейност, който по
силата на чл.12, ал.1 от ЗДДФЛ е облагаем.
Съдът не се солидаризира с виждането на СГП, че се
касае за доходи
от прехвърляне на права или имущество
/чл.10, ал.1, т.5 от ЗЗДФЛ/, тъй като макар и на С. да е прехвърлено право на собственост, същото е с цел погасяване
на нейно предходно вземане за сумата от 137 000лв. Различното виждане на СГС относно
приложимата правна норма за определяне на облагаемия доход по ЗДДФЛ не променя
крайния извод относно начина на определяне на дължимия данък, а още по-малко
съставомерността на деятелността на С.,
тъй като по делото е безспорно установено както избягването установяването и плащането на данъчни задължения в
особено големи размери - данък общ доход за 2016г. в размер на 39
750лв., дължим за получен облагаем непаричен доход - право на собственост на
земя и сграда, така и неподаването
на ГДД за
2016г. в законовия срок
по чл.53, ал.1
от ЗДДФЛ и недеклариране на получения доход.
За този вид доходи, получени от лица, които не са търговци по Търговския
закон, каквато е подсъдимата С.,
нормата на чл.29, ал.1, т.3 от ЗДДФЛ предвижда, че облагаемият доход от
стопанска дейност на физическите лица се определя, като придобитият доход се
намалява с разходи за дейността, които са в размер на 25 на сто за доходи от
упражняване на свободна професия или възнаграждения по извънтрудови
правоотношения, какъвто се явява полученият непаричен доход от С.. Това е така, тъй като съгласно §1,
т.30 от ДР на ЗЗДФЛ „извънтрудови
правоотношения“ са правоотношенията извън тези по
т.26 /“трудови правоотношения“/, т.28 /„упражняване на занаят“/ и т.29 /“лица,
упражняващи свободна професия“/, по силата на които
се дължи постигането на определен резултат от физическо лице, което не е ЕТ. Според настоящия съдебен състав С. е придобила непаричния доход именно в резултат на дейност, която
не е нито трудова, нито упражняване на свободна професия или занаят, поради
което и per
argumentum a contrario иде реч именно за
извънтрудова дейност.
По-насетне,
съдът в този му състав не се солидаризира и със становището на защитата,
лансирано в пледоарията, че облагаемият доход в казуса следва да се определи като положителната разлика между продажната цена и
цената на придобиване на имуществото се намалява с 10 на сто разходи /чл.33, ал.1 от ЗДДФЛ/ и следва да се изисква от прехвърлителя, а не от купувача на това имущество. Както беше отбелязано и по-горе, според инстанцията по
същество, в случая не би могло да се говори за доходи от прехвърляне на права или
имущество, респ. за продажба или замяна на недвижимо имущество, а за доходи от друга стопанска дейност.
Не би могло да се приеме
по-насетне, че размерът на придобития доход по смисъла на чл.29, ал.1, т.3 от ЗДДФЛ е стойността на неплатения спрямо С.
дълг, който според защитата представлява цената на придобития недвижим имот в
размер на 137 000лв. Цената на недвижимия имот е драстично по-висока от
стойността на дължимото възнаграждение на подсъдимата по консултанския договор,
поради което не само данъчното законодателство, но и нормалната житейска логика
не допускат уравняването им и заплащане на данък само върху дължимата й от „Ц.г.“
ООД сума, както е счела подсъдимата и в каквато насока е извършено плащане през
2020г. Факт е, че ако на С. беше
заплатено дължимото й възнаграждение през годините, или изцяло през 2016г, тя
би дължала данък върху паричен доход, но в случая по една или друга причина, и
на база на постигнатото съгласие-споразумение и решение на общото събрание, й е
прехвърлен имот, който няма как да се третира по друг начин освен като недвижим
имот, и поради това като непаричен доход.
В заключение,
обстоятелството, че на 15.09.2016г., С.
е декларирала пред отдел „Местни приходи” при общ.Монтана процесния имот, подавайки
декларация по чл.14 и чл.27 от ЗМДТ и е заплатила дължимия местен данък, вкл. и
през годините след това, не компенсира публично-правното задължение към
държавата по облагането на придобити доходи от източници в Република България на данъчно
задължени лица /вж. чл.6, чл.3 и чл.1 от ЗДДФЛ/. Данъчното законодателство вменява на данъчно-задължените субекти да
декларират и заплатят дължимия данък, които обстоятелства впоследствие биха
могли да бъдат обект на проверка в рамките на ревизионно производство от органите
на ТД на НАП, както е станало и в случая. Поради това не би могло да се тълкува
разширително и да се изисква от данъчните органи да приемат, че подсъдимата е
изпълнила задължението си към ТД на НАП, т.е към държавата, след като е
декларирала и заплатила местния данък за придобиване на имота в полза на
общината.
Основният въпрос, върху който беше поставен акцент както в настоящето наказателно
производство, /а така също и в ревизионното и съдебните такива, развили се пред
АССГ и ВАС по оспорване на потвърдената част от ревизиония акт от подсъдимата/ е
във връзка с определянето на пазарната цена на имотите, прехвърлени на подсъдимото
лице срещу посочения дълг. Тази цена е от съществено значение, тъй като именно
върху й като облагаемият доход се прави приспадане на нормативно признатите
разходи от 25% по чл.29, ал.1, т.3 от ЗДДФЛ, а след това се определя размера на
данъка върху общата годишна данъчна основа като общата годишна данъчна основа
по чл.17 се умножи по данъчна ставка 10 на сто /чл.48,
ал.1 от ЗДДФЛ/.
По
подробно наведените по-горе съображения, настоящият съдебен състав кредитира
като по-достоверно отражение на действителността пазарната оценка, възприета от
СГП в обвинителния акт на база на изготвената в рамките на досъдебното
производство съдебно-оценителна и счетоводна експертиза. За да подкрепи този
извод, следва още да се отчете, че тази експертиза датира от по-близък период
от време до датата на придобиване на имота, когато състоянието му е било по-реално
до това от 2016г. Съдът не споделя изводите в тройната комплексна експертиза от
съдебната фаза относно не само стойността на имота, но и относно дължимият от С. данък, тъй като същата е в драстична
разлика с определената пазарна цена в рамките
на ревизионното производство, която може да се разглежда като едно от
множеството писмени доказателства, спомагащи за изясняване на обективната
истина по делото. Както беше мотивирано и по-преди, не може да се отчете и
поради справедливостта драстичната разлика с данъчната оценка на имота по време
на придобиването му от подсъдимата и в крайна сметка намерението й да го
продаде на цена, която е по-висока от придобивната, но далеч по-различна като
стойност от представената в експертизата на в.л. Н..
От обективна страна изпълнителното деяние
на престъплението С. е осъществила
като за инкриминираната година не е подала ГДД по чл.50, ал.1, т.1 от ЗДДФЛ, т.е чрез бездействие, тъй като е пропуснала да извърши правно дефинирано от ЗДДФЛ действие, а именно - да подаде данъчна декларация в срок и така се е стигнало до неустановяване и
неплащане на дължим данък в особено големи размери.
Спецификата
на инкриминираната дейност - укриване на данъчни задължения, по необходимост
свързва доказателствената съвкупност в наказателното производство с
ревизионната дейност на данъчната администрация. Безспорно
в разрез с основни принципи на
наказателното производство би било да се допусне смесване на обстоятелствата, предмет
на доказване по обвинението с относимите към данъчния деликт обстоятелства /р.№455 от 07.02.2014г. по н. д. №1008/2013г.,
н. к., І н. о. на ВКС/. Съдът е запознат с релевантното предназначение на ревизионния акт и събиранните в рамките на ревизионното
производство доказателства - да
направи задължението или правото на конкретния длъжник ликвидно и изискуемо и ако
не бъде изпълнено доброволно, да позволи събирането му по принудителен ред. Основната
функция на ревизионния акт като правен инструмент безспорно е
да послужи като изпълнителен титул и в този смисъл не би могъл да се третира и
като юридически факт по отношение на данъчното задължение /ТР
№1 от 07.05.2009г. по тълк. д. №1/2009г., ОСНК на ВКС/.
От
друга страна категорично прието е в наказателния процес на база на
задължителната съдебна практика, че: „Съдът
от своя страна изследва обстоятелствата от кръга на подлежащите на
доказване по чл.102 от НПК единствено със способите и средствата на НПК, без да
презумира формална доказателствена сила на заключенията на данъчните органи,
както не би могъл да направи това и по отношение на което и да било друго
доказателство или доказателствено средство (чл.14, ал.2 от НПК)“. /ТР
№1 от 07.05.2009г. по тълк. д. №1/2009г., ОСНК на ВКС/. Ноторно известно е, че за доказване на наказателното обвинение е необходимо
установяването на всички факти, включени в обективната и субективната страна на
съответния престъпен състав, съобразно указаното единствено и само в НПК. Процесуалното
ни право не допуска боравене с презумпции и фикции, за да се приеме за
установен даден факт. Поради това, въпреки обстоятелствато, че се касае до
доказателствени средства по смисъла на чл.127 от НПК, за целите на доказването
по НПК, документите, част от ревизионното производство, не могат a priori да
доведат до потвърждаване на направени в тях изводи. Задължителните за
съдилищата указания, дадени с ТР №1/2009г. по т.д.№1/2009г. на ОСНК на ВКС
насочват към относителна самостоятелност на данъчното и наказателно
правоотношение, за което навежда и защитата в заключиелната си реч.
Това
обаче не означава изначално игнориране на ревизионния акт и събраните в
ревизионното производство доказателства. Още повече, че в случая според СГС,
изложената от прокурора теза се базира не само на констатациите на ревизионните
актове и доклади, и приобщените документи, но и на изготвената в рамките на
досъдебната фаза съдебно-счетоводна експертиза, която беше подробно обсъдена
по-горе и приета като обоснована, мотивирана и съответна на приложението на
закона. Настоящата инстанция
кредитира изготвения ревизионнен
акт като годен документ, послужил за основа на обвинителната теза, като
счете, че е съставен в рамките на надлежно назначени
и извършена данъчна проверка от данъчни служители, притежаващи
необходимата компетентност да направят писмено отразените констатации, които освен това корелират със сериозен набор
доказателтва, доказателствени средства и способи за проверката им.
Установеният общ размер на неплатените данъчни задължения
от 39 750лв. /тридесет и девет хиляди
седемстотин и петдесет лева/ отговаря на критерия “особено големи размери”
съгласно чл.93, т.14 от НК, където е фиксирана като минимална сумата от
12 000лв. /дванадесет хиляди лева/.
Според настоящия
съдебен състав, налице е и субективна
съставомерност на вмененото на подсъдимата С. престъпление,
посочено от СГП.
От субективна страна престъплението по чл.255, ал.1, т.1 от НК е умишлено - реализуемо при пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал. 2,
пр.1 от НК, с целени и настъпили обществено-опасни последици. Според този съдебен състав се установи по
еднозначен начин, че подсъдимата С. е
действала с
пълното съзнание, че като
данъчно задължено лице, което е придобило доходи, които подлежат на деклариране, че
следва да декларира настъпило събитие, че подаването на декларацията трябва да
стане до изтичането на определен в съответния данъчен закон срок, но е бездействала, като е съзнавала и че по този начин постига съставомерния престъпен резултат - избягването
на установяването и плащането на данъчно задължение в големи размери.
Обяснението на подсъдимата С., че не е знаела,
че трябва да подаде декларация след придобиването на имота срещу дълга й към „Ц.г.“ ООД, че е била
посъветвана от починалата счетоводителка С.И., назначената на нейно място
впоследствие друга такава и юриста на дружеството, според съдебния състав не
може да я освободи от наказателна отговорност. Липсата на верни представи у
подсъдимата относно наказателната противоправност и наказуемостта на деянието
са правно ирелевантни, за това не може да се приеме, че са налице
предпоставките на чл.14 от НК, а именно, че е действала при условията на
извинителна грешка, тъй като не е знаела, че дължи данък и това нейно поведение
ще се санкционира. Преценката за наличие на грешка по смисъла на чл.14 от НК
има за предмет определени фактически обстоятелства, а не правна квалификация
или наказуемост. Юридическата грешка не изключва вината, но може да се
анализира като смекчаващо обстоятелство.
Отново следва да се наблегне на обстоятелства като тези, че подсъдимата е
лице с висше образование, дългогодишен управител на различни дружества,
съдружник и представляващ сдружения с нестопанска цел, осъществявала е
стопанска дейност дълги години, вкл. е извършвала дейност по консултиране на
юридическото лице „Центрум“ ООД срещу възнаграждение, което е
високоспециализирана дейност, налагаща познания в различни сфери на обществения
живот, вкл. и данъчната, била е обект и на други данъчни поверки и ревизии.
Нещо повече,
дори и след като
срещу нея е било образувано досъдебно производство и е бил
привлечена като обвиняема, С. не е предприела никакви действия за подаване на декларация, а е сторила това едва през 2020г. и по-късно през
2021г. малко преди приключване на делото, което също навежда към умисъл в деятелността й.
Ирелевантно за съставомерността на деянието от субективна страна според
първия съд е и представеното в процеса удостоверение от данъчните органи, че
подсъдимата не дължи данъчни задължения, тъй като не променя обективния факт в
обратна насока, установен в хода на наказателния процес, /но и в рамките на
ревизионното производство/.
Съдът, за разлика от представителя на СГП, не намира за релевантни към
вината на подсъдимата обстоятествата дали е била едновременно купувач и
продавач в процесния казус, относно несъотносимостта между стойността на дълга
и на недвижимия имот или наличието на свързаност между подсъдимата и един от
съдружниците в „Ц.г.“
ООД, тъй като се касае за
гражданско-правни елементи, които нямат пряко отношение към който и да било от
съставомерните елементи на вмененото на С. престъпление.
По изложените съображения
и съблюдавайки стандарта по чл.303, ал.2 от НПК, подсъдимата С. следва да бъде призната за виновна за престъпление
по чл.255, ал.3, вр. ал.1, т.1 от
НК.
По наказанието:
За стореното от С., квалифицирано от съда като
престъпление по чл.255, ал.3, вр. ал.1, т.1 от
НК, законодателят е предвидил наказание „Лишаване от свобода” за срок от 3 /три/ до 8 /осем/ години и
кумулативно наказание „Конфискация“ на
част или на цялото имущество на виновния.
При индивидуализация на
наказателната отговорност на подсъдимата С.,
съдът, подобно на СГП, намери
да са налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства по смисъла на чл.55,
ал.1 от НК, които определят и най-лекото предвидено наказание като несъразмерно
тежко. И това е така, защото съдът е задължен да приложи чл.55, ал.1 от НК и да
определи на наказание под най-ниския предел на предвиденото наказание в закона,
когато направи фактическа констатация, че са налице изключителни по своя
характер смекчаващи обстоятелства или че има многобройни смекчаващи
обстоятелства, всяко от които само за себе си не може да се оцени като
изключително, на следващо място - правен извод, че и най-лекото наказание,
предвидено в закона, е несъразмерно тежко, защото има значително по-ниска
степен на обществената опасност на деянието и дееца от типичната за този вид
престъпност с оглед конкретното своеобразие на обстоятелствата, при които е
извършено престъплението, особеностите на деянието и дееца и другите смекчаващи
и отегчаващи обстоятелства. Тези две условия са дадени в закона кумулативно и
едновременно. В настоящия казус, раглеждащият делото съд констатира именно
обстоятелства от посочения вид, които да обосновават налагането на по-леко по
вид наказание.
При индивидуализация размера
на наказанието на подсъдимата С., съдът отчете
като смекчаващи отговорността обстоятелства -
чистото й съдебно минало, подаването, макар и през 2020г. на ГДД с внасяне на изчислените според
подсъдимата суми като стойност на данъка по ЗДДФЛ и лихвите, допълнителното
внасяне на суми след приемане на допълнителната съдебно-счетоводна експертиза
през 2021г. Тези суми, макар и да не представляват пълния размер на
дължимия данък, което би довело до приложение на привилигерованата норма на
чл.255, ал.4 от НК, безспорно са почти около 1/3 от твърдяната от СГП сума (39 750лв.- 10 025,40лв.- 1015,17лв.=28 709,43лв.). Поради това и няма как внасянето им в бюджета,
независимо от причините за това и изтеклия период от време да не се отчете в
полза на подсъдимата при определяне на справедливо наказание. Към
обосноваващите налагането на по-леко наказание този съд причисли и напредналата
възраст на подсъдимата, коректното й процесуално поведение, вкл. посредством
даване на обяснения, изтеклия период от време от почти четири години.
Настоящият съдебен състав не
отчете отегчаващи вината обстоятелства.
При обективно наличие на условията,
визирани в чл.55,
ал.1, изр.1 от НК и съотнасяйки личността на подсъдимата с целите по
чл.36 от НК, съдът намери за съобразено с генералната и специална превенция на
предвиденото чл.255,
ал.3, вр. ал.1, т.1 от НК
наказание „Лишаване от свобода” за
срок от 6 /шест/ месеца.
В казуса са налице
материално-правните предпоставки на чл.66, ал.1 от НК - наложеното наказание
„Лишаване от свобода” не надвишава 3 /три/ години, С. е неосъждана и за
постигане целите на наказанието и за поправяне й не е
наложително да изтърпи наказанието ефективно. Поради това, съдът отложи
изпълнението на така определеното наказание от 6
/шест/ месеца „Лишаване от свобода” за срок от 3 /три/ години от влизане на присъдата
в сила. Отлагане
изпълнението на определеното наказание според настоящия съдебен състав в
необходимата степен би осъществило адекватното и достатъчно интензивно
репресивно и възпитателно-поправително действие върху подсъдимата, поради което
съдът прие, че не се налага откъсването й от
нормалната й социална и семейна среда, още повече предвид напредналата й възраст,
здравословното състояние на сина й и смъртта на съпруга й.
Преценката за прилагане на
института е заложена на индивидуалните способности и характер на дееца.
Акцентът се поставя приоритетно не върху генералната превенция на наказанието,
а именно върху специалната. Защото чрез наказване, на първо място, се цели
поправянето на дееца, превъзпитаването му към спазването на законите и на добрите
нрави и да се въздейства предупредително върху него за възможни бъдещи
простъпки. Едва на второ място е поставена генералната превенция (чл.36 от НК).
Значимостта на специалната превенция е изведена в текста на чл.66, ал.1 от НК
чрез думите „и преди всичко за поправянето на осъдения”. В такава насока е
ориентирана и съдебната практика /р.№206-68г., ІІ н.о., р.№138-71г., ІІ н.о./, вкл. и задължителната /т.2
от ТР№2/22.12.2016г. по т.д. №2/2016г./.
Тази инстанция счете, че
наказанието „Конфискация“, предвидено като кумулативно в чл.255, ал.3, вр. ал.1, т.1 от
НК не
следва да бъде налагано на виновната,
съобразявайки изминалия период от време от извършване на деянието, липсата на данни за конкретното собствено имущество /движимо
или недвижимо/ към момента, кончината на
съпруга на подсъдимата малко преди приключване на делото, както и категоричните
основания за приложение
новелата на чл.55, ал.3 от НК, доколкото наказанието „Лишаване от свобода“ беше
определено при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК.
По разноските и веществените доказателства:
С оглед изхода
на делото и на осн. чл.189, ал.3 от НПК подсъдимата Ц.С. беше осъдена да заплати в полза на бюджета на МВР разноските в досъдебното производство в
размер на 2 284,80лв. /две хиляди двеста осемдесет и четири лева и осемдесет стотинки/, в
полза на бюджета на съда по сметка СГС разноските в съдебното производство в
размер на 3 259,60лв.
/три хиляди двеста
петдесет и девет лева и шестдесет стотинки/ за изготвяне и приемане на експертизи и за явяване
на вещи лица, както
и на осн. чл.190, ал.2 от НПК и чл.11 от Тарифата за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК - държавна такса в размер на по 5,00лв. /пет лева/
за служебно издаване на всеки изпълнителен лист.
По делото няма
приобщени веществени доказателства, поради което и съдът няма произнасяне в тази насока.
Мотивиран от
горното, СЪДЪТ постанови присъдата
си с изложеното в нея съдържание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:........................................