№ 1027
гр. Бургас, 03.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и втори
октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:В.а Ж. Кърпичева Цинцарска
при участието на секретаря Таня Н. Михова
като разгледа докладваното от В.а Ж. Кърпичева Цинцарска Гражданско дело
№ 20232100101590 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по исковата молба на
„ДЮФ“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление;
гр. Бургас, Бизнес център Океански риболов, ет. 12, офис 1212, със
съдебен адрес: гр. Бургас, ул. Трайко Китанчев № 42, ет. 1, адвокат
Тодор Ненчев, срещу В. Г. Л., с ЕГН ********** и адрес за
призоваване: гр. София, ж. к. Люлин, бл. 231, вх. В, ет. 4, ап. 69 и А.
А. С. гражданин на Р.Ф., роден на ***, с постоянен адрес: Р.Ф., гр. М.,
с регистриран в Република България адрес на чужденец: *** и със
съдебен адрес: гр. Бургас, ул. Хаджи Димитър № 7, партер, адвокат
Георги Димитров.
Твърди се, че към 2021г., ищцовото дружество е имало за единствен
съдружник Ю.А.Д., който е бил и управител на това дружество. През
2021г. Е.М.В. и А.А.Л. са започнали преговори с Ю.А.Д. за закупуване
на неговото дялове участие в „ДЮФ“ ЕООД, като същите са искали да
изкупят дела на единствения собственик на капитала, заради активите,
които притежава това дружество, включително следния недвижим
имот: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор
11538.4.105.2.15 по КККР на гр. Свети Влас, общ. Несебър, област
1
Бургас, с адрес на имота: ***.
С договор за покупко-продажба на дружествени дялове, заверен
нотариално под peг. №№ 2408, 2409/29.06.2022г. на нотариус с рег. №
426 на НК, прехвърлителят Ю.А.Д. е продал собствените си 2525
дружествени дяла от капитала на "ДЮФ" ООД на Е.М.В. и А.А.Л.. С
оглед съхраняване на активите в дружеството до същинското
прехвърляне на дружествените дялове на 29.06.2022г., с протоколно
решение на общо събрание на "ДЮФ" ООД от 13.10.2021г. Ю.А.Д. е
бил освободен като управител и на неговото място е избран Е.М.В..
Изрично, в т.2.2. от цитираното протоколно решение от 13.10.2021г. е
записано, че освободеният управител Ю.Д. се задължава до
вписването на тази промяна в Търговския регистър да не извършва от
името на дружеството каквито и да е разпоредителни сделки. Въпреки
тази забрана през декември 2021г. със старо пълномощно от преди 12
(дванадесет) години рег. №№ 1153, 1154/ 13.02.2009г. на нотариус
Стоян А., Ю.А.Д., чрез пълномощника си-ответника Л., сключва през
зимата на 2021г. на датата 29.12.2021г. с руския гражданин А. А. С.
три напълно идентични предварителни договори за покупко-продажба
на недвижими имоти, находящи се във ваканционен комплекс "КАЗА
РЕАЛ". гр. Свети Влас, община Несебър, между които три имота
имота и САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор
11538.4.105.2.15 по КККР на гр. Свети Влас. общ. Несебър, област
Бургас. Ищецът счита, че сключеният предварителен договор от
29.12.2021г. за покупко-продажба на САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В
СГРАДА с идентификатор 11538.4.105.2.15 по КККР на гр. Свети
Влас. общ. Несебър, област Бургас е нищожен поради липса на
представителна власт на лицето, което го е сключило от името на
ищеца. В условията на евентуалност се предявява иск за нищожност
на този договор поради липсата на съгласие на страната за
сключването му, тъй като няма валидно взето решение на
волеобразуващия орган за сключването на сделката. В условията на
2
евентуалност се иска прогласяването на договора за нищожен поради
противоречие със закона при нарушение на нормата на чл. 137, ал. 5
във вр. ал. 4 и ал. 1, т. 7 от Търговския закон. В условията на
евентуалност се иска разглеждането на иск за прогласяване на този
договор за нищожен поради договаряне на пълномощника във вреда
на представлявания. Твърди се финансова обвързаност между лицата
Л., С. и В., като се сочат и други сделки, сключени между същите
лица. Твърди се, че уговорената цена за имота по процесния договор е
в пъти по-ниска от реалната пазарна цена на имота, което сочи на
намерение за увреда на ищцовото дружество. Твърди се, че липсва
реално плащане на цената по предварителния договор, която в
нарушение на разпоредбата чл. 3, ал. 1, т. 2 от Закона за ограничаване
на плащанията в брой, е уговорена за заплащане на части именно за да
не бъде плащането по банка и да имат възможност договарящите да не
извършат реално плащане.
По делото е постъпил в срок отговор на исковата молба от
ответника В. Г. Л.. Видно от същия, ответникът оспорва изложената в
исковата молба фактология и иска отхвърляне на предявените
претенции.
Ответникът твърди, че в периода 2007г.-2020г. е работил за
ищцовото дружество, като шофьор и доверено лице на управителя.
Твърди, че през годините е продавал много имоти на ищцовото
дружество, като е имал пълномощно за това и съответно решение на
общото събрание на дружеството. Имотите са се продавали само на
руски граждани, като управителят на „ДЮФ“ ООД, с ЕИК *********
е уговарял предварително с купувача цената и начина на плащане.
Ответникът твърди, че конкретно за сключения процесен договор,
управителят на ищцовото дружество Д. е бързал много да получи
голяма сума в брой, затова веднага след подписването му пред
нотариус и получаването на капаро от Д.В., ответникът е платил
данъците за имота и остатъка от парите е изпратил на Д.. Ответникът
3
твърди, че не е имал забрана от Д. за сключване на този договор и
знае, че на 04.12.2023г. Д. е издал документ, че е получил всички
дължими суми по процесния договор.
Ответникът обяснява, че от Д. знае че през 2011г.-2013г. сметките
на „ДЮФ“ ООД са били запорирани и недвижими имоти възбранени.
След отпадане на възбраните на няколко пъти се е налагало имоти на
дружеството да се продават на ответника Л. по искане на
представляващия дружеството, като след това Л. ги е прехвърлял на
руски купувач, като част от цената за продажбата се заплащала в
Русия, а получената част от Л., същият предавал на Д. или на А. Ч.,
който бил упълномощен от Д.. Ответникът твърди, че така е
постъпено и при изповядване на сделката по нотариален акт № 68,
нот. дело № 954 от 2017г., с която на него и съпругата му е прехвърлен
имот на ищцовото дружество, като сметките на дружеството пак са
били запорирани. Имотът е бил около една година тяхна собственост
и после е прехвърлен на посочени от Д. лица. Ответникът твърди, че
всичко, което е правил по повод на така сключените сделки, е било по
инструкции от представляващия дружеството. Ответникът твърди, че
за сключването на сделките е имал пълномощно от А. Ч., а за
сключването на процесния договор и другите договори от същата дата
е получил пълномощно от Д.. С оглед на което и ответникът счита, че
изложената от ищеца фактология, че е активирал стари пълномощни
не отговаря на истината и не е действал против интересите на
дружеството. Ответникът твърди, че за последващата сделка, с която
този апартамент е прехвърлен на ответника С. е упълномощил Д.В.,
тъй като е имал семеен ангажимент. Твърди се, че всички получени
средства по сделката са договорени като цена и са получени от
управителя Д.. Ответникът твърди, че по предварителния договор е
получил два пъти капаро, като съгласно уговореното с Д. е заплатил от
тези пари местните данъци за имота и след като е получил второто
капаро е изпратил на Д. всички пари, всички бележки за платени
4
данъци. Ответникът твърди, че оригиналите на скиците и данъчните
оценки е дал на Д.В., тъй като на С. са му трябвали за да преведе
необходимите суми по банковата си сметка от Русия в България.
Ответникът не оспорва, че е теглил пари от сметките на ищцовото
дружество, като тези сметки ги е откривал той, в качеството му на
пълномощник на Ф.Ф.-друг управител на дружеството, но всички
теглени суми е предал или на него или на А. Ч., последният в
качеството му на пълномощник на Д..
Ответникът твърди, че е платил данъка за имота-предмет на
процесната сделка, но вероятно поради наличието на собственост на
дружеството и по отношение на други имоти, вероятно с тези пари са
погасени други задължения, но той е получил данъчна оценка с
отбелязване, че данъците са платени.
Ответникът твърди, че Д. от 10 години не е идвал в България и той
поддържа връзка с него посредством различни платформи или
доверени негови лица.
Ответникът твърди, че при подписването на процесния договор,
нотариусът е проверил, кое е лицето, представляващо „ДЮФ“ ООД.
За клетвената декларация от 04.09.2023г. която изхожда от него,
ответникът твърди, че е съставил по принуда и записаното в нея, не
отговаря на истината.
Ответникът С. също е депозирал отговор в законопредвидения срок.
Видно от изложеното, ответникът счита така предявените искове за
допустими, но неоснователни.
Твърди се некоректно изложена от ищеца фактология.
Ответникът твърди че към подаване на исковата молба, ищцовото
дружество е собственик освен на описаните от ищеца имоти, на ½ от
поземлен имот с идентификатор 11538.4.105 с обща площ 13 771 кв.
м., закупен от Дружеството на 10.03.2006г., като два отделни
поземлени имота за общата сума от 850 000 евро, като впоследствие
5
двата поземлени имота са обединени със съседен парцел, собственост
на друго търговско дружество, за да се получи настоящия имот с
идентификатор 11538.4.105 и с обща площ 13 771 кв. м. и на още 11
недвижими имота с различно предназначение с обща площ от 622,78
кв. м., намиращи се в различни секции на комплекса. Според
ответника тези факти опровергават повечето от твърденията, особено
тези за проведени задълбочени преговори за покупка на дяловете от г-
н Д., като се твърди, че при провеждане на преговори за възмездно
придобиване на недвижими имоти, чрез покупка на дружествени
дялове, така както твърди ищеца в стр. 2, втори абзац, следва да се
отправят оферти, контра оферти или да са обективирани други
писмени документи за водените преговори, като няма доказателства в
тази насока.
В представеният протокол от 13.10.2021 г. на ОС на ищцовото
дружество липсва волеизявление на волеобразуващия орган
нововъзникналите обстоятелства да бъдат вписани в ТР от
„новоизбрания" управител г-н В., защото съгласно чл. 140, ал. 4 ТЗ
увеличаване и намаляване на капитала (за което вписване, ОС е
приело да бъде извършено от г-н Д., в качеството му на управител и
собственик на дружествените дялове-след твърдяното от ищеца
избиране на нов управител), приемане и изключване на съдружник,
преобразуване на дружеството, избор и освобождаване на управител,
както и назначаване на ликвидатор имат действие от вписването им в
търговския регистър в законоустановения седем дневен срок.
Вписването е извършено близо пет месеца по-късно от г-н В., без
преди това по волята на волеобразуващия орган да е вписано
намаляването на капитала. Счита се, че единствен упълномощен да
впише нововъзникналите обстоятелства е бил г-н Д.- едноличен
собственик на капитала на дружеството и в качеството на управител
на същото. Ответникът счита, че вписването на двете нови
обстоятелства от В. е довело до едно недопустимо вписване.
6
Ответникът счита, че след като В. не е имал правото да извърши
вписването и не е бил упълномощен за това от Д., то очевидно Д. не е
желаел да предаде оперативния контрол върху дружествените дела.
От вписаните в ТР обстоятелства, не става ясно, дали на
прекратилите участието си в дружеството съдружниците Ф. и Сергей
Б., е върнат дела от капитала- единствен начин за намаляване на
стойността на капитала, ал. 2 и 3 ТЗ. Според ответника, кой е имал
право да представлява ищцовото дружество, става ясно от
постановеното по тълкувателно дело №3/2013г. на ОСГТК на ВКС, с
което се приема, че с предимство се ползва не волята, обективирана в
решенията на ОС, а тази, изразена с вписването в ТР. Ответникът
счита, че съобразно обективираните волеизявления в протокола от
13.10.2021 г. на ОС и взетите с него решения от г-н Д., в качеството му
на единствен съдружник, е видно следното: в първата част г-н Д. е
намалил уставния капитал с дяловете на напусналите съдружници и е
взел решение да впише това обстоятелство в качеството си вече на
едноличен собственик на капитала и управител в ТР. Така въпреки
твърденията на ищеца не следва да се кредитира твърдението на
ищеца, че още на 13.10.2021 г. г-н Д. е постигнал обвързващи го с г-
дата В. и Л. ангажименти за продажба на дружествените дялове и така
да се допусне фикцията, че субективно се е лишил от правото да се
разпорежда със собствеността на дружеството за в бъдеще (период от
осем месеца), а още по-малко Д. се е освободил, като управител на
дружеството (стр. 2, пети абзац) до 03.02.2022 г.- „вписването" на г-н
В..
На второ място, ищецът по никакъв начин не доказва с документи
истинския размер на цената, платена за дружеството, за да обоснове
твърдените комерсиалните съображения и че без процесните имоти не
би се достигнало до покупка дружествените дялове.
Ответникът оспорва твърдението в исковата молба, че
пълномощникът на управителя на дружеството, към датата на
7
сключване на договора (29.12.2021г.) г-н Л. е действал без
представителна власт. И това се детайлизира от подробната
фактологията по упълномощаването, разкрита от ищеца. На
16.06.2017год. е издаден нот. акт № 68 с който В. Л. продава на
съпругата си Силвия Л.а, собствения на дружеството недвижим имот
с идентификатор 11538.4.105.6.7. Това според ищеца е извършено при
договаряне във вреда на интересите на дружеството и дава начало на
финансовите зависимости между свързаните лица-Л. и С.. След два
месеца дружеството упълномощава отново В. Л. продава собствени на
дружеството недвижими имоти и на 23.08.2017 год. с нот. акт № 14 се
извършва нова разпоредителна сделка за сметка на дружеството. Тази
фактология изцяло отхвърля твърдението за причинена вреда на
дружеството с продажбата, обективирана в нот. акт № 68/16.06.2017г.
Ответника счита за безспорно доказано, че към момента на
сключването на предварителния договор пълномощникът на
дружеството г-н Л. е разполагал с валидно пълномощно, съдържащо
всички необходими параметри и същото не е било оттеглено по
смисъла на чл. 41 ЗЗД.
Не само към момента на сключването на предварителният договор,
а до 02.03.2022 г., като управител по партидата на дружеството е
вписан г-н Д. и правната форма на дружеството е ООД (последствие
за кратък период 02.03.2022 г - 05.07.2022 г. се преобразува в ЕООД), а
по партидата на имота и на дружеството липсват отметки за възбрани,
тежести или други обстоятелства, които могат да наведат едно трето
лице, контрагент на дружеството, да изпитва съмнение в
легитимността на действащия органен представител на дружеството и
упълномощеното за сделката лице.
По отношение на твърдението, че порокът на сделката се състои в
липсата на решение на ОС на Дружеството при подписване на
предварителен договор от управителя, ответникът счита, че този факт
е ирелевантен към спора като се позовава на ТР № 3 от 15.11.2013 г.
8
по тълк. д. № 3/2013 г. на Върховен касационен съд, ОСГТК.
Въпросът дали управителят е действал без решение на ОС по чл. 137,
ал. 1, т. 7 ТЗ, е от значение само за вътрешните му отношения с
дружеството и е без значение за третите лица, които нямат
задължение да проверяват, какво е прието в дружествения договор за
представителството, нито дали има решение на ОС по въпроси от
неговата компетентност, като това важи сключването на
предварителен договор, който не съставлява действие на придобиване
или отчуждаване по смисъла на чл. 137, ал. 1, т. 7 ТЗ. Решението на
ОС по чл. 137, ал. 1, т. 7 ТЗ не е условие, без което договорът да не
може да бъде обявен за окончателен, не е елемент от фактическия
състав на сделката, който заедно с волеизявлението, да доведе до
желаното правно действие.
Ответникът твърди, че с оглед така изложеното и факта, че
дружеството се „противопоставя" на договора едва на 19.09.2022г.-
три месеца след смяната на собствеността на дружествените дялове и
близо десет месеца след подписване на договора и липсата на
доказателства за реална цена на придобиване на дяловете, торпилира
логическата конструкция на ищеца за „комерсиални съображения за
закупуване на дяловете. Според ответника единствената причина,
поради която се иска договорът да бъде прогласен от съда за
недействителен е финансовия интерес от страна на физическите лица
В. и Л.. Имплицитното твърдение на ищеца, че г-н В. е станал
управител на Дружеството на 13.10.2021 г. се опровергава и от
подписаното от него едва на 10.02.2022 г. нотариално заверено
съгласие с образец от подпис на „действащия" управител г-н В..
В Пункт I на стр. 5, първи абзац, ищец посочва обстоятелствата
довеждащи до саниране на договор, подписан без представителна
власт, според т. 2 от ТР № 5/2014 г.: "чиято действителност не е
санирана със съгласието на представлявания" (стр. 5, целия трети
абзац), „договор, сключен от лице, действало като представител, без да
9
има представителна власт, е в състояние на висяща недействителност
и не поражда целените с него правни последици, същите настъпват,
ако лицето, от името на което е сключен договорът, го потвърди
съгласно чл. 42, ал. 2 ЗЗД". Също така декларира, че не желае да
извърши действия по одобряването му, макар договора да е породил
вещно-правното си действие преди близо две години. Считам, че с
декларацията подписана от г-н Д. на 20.10.2023 г., в която
потвърждава, че в качеството му на управител през месеците януари и
февруари на 2022 г. (преди г-н В. самоволно да намали размера на
дяловете и да се впише на 02.03.2022 г. като управител) е получил
;
уговорените в процесния договор суми, представляват именно такова
потвърждение. Дори само на този факт, че действащия по това време,
като управител г-н Д. (бидейки и едноличен собственик на
дружествените дялове) е изявил изцяло съгласието на дружеството да
приеме в целия му обем, сключения с ответника предварителен
договор за продажба на процесният имот, приемайки всички
плащания по договора, искът се явява неоснователен.
Относно твърденията на ищеца, че е следвало да има прието
решение на ОС на Дружеството, в което да бъдат обективирани
всички параметри на бъдещите сделки за изброените в него имоти,
както и да е изрично упоменат купувача ответникът се позовава на ТР
№ 5/2016 год. на ОСГТК на ВКС с което се приема, че за
упълномощаване с последиците по чл. 36, ал. 2 ЗЗД за валидно
разпореждане с имущество на упълномощителя, необходимо и
достатъчно е в пълномощното общо да е изразена неговата воля за
овластяване на пълномощника да извършва разпореждане от негово
име. Не е необходимо в пълномощното да са посочени вид
разпореждане, конкретни по вид сделки или действия на
разпореждане, нито техни елементи - определено имущество, цена
(стойност) и пр., нито лице, в полза на което да се извърши
разпореждане. Обемът и ограниченията на учредената за
10
пълномощника представителна власт за разпореждане изцяло се
определят от изявената за това воля на упълномощителя в
пълномощното. Пълномощното, с което е учредена представителна
власт на г-н Л. от г-н Ч. в рамките на предоставената му от г-н Д.
представителна власт е възникнала „по волята на представлявания"
/чл. 36, ал. 1 ЗЗД/ и негово е правото да прецени дали, на кого и в
какъв обем да я предостави, както и кога да я прекрати.
Съобразно гореизложеното ответникът счита исковете за
прогласяване на недействителността на процесния предварителен
договор от 29.12.2021г., поради липса на представителна власт за
пълномощникът на управителя на дружеството, евентуално поради
липса на съгласие на дружеството, евентуално поради противоречие с
императивната разпоредба на чл. 137, ал. 5 във връзка с ал. 4 и ал. 1, т.
7 от ТЗ, за неоснователни.
Ответникът счита предявения в условията на евентуалност иск с
правно основание чл. 40 ЗЗД, съдът да прогласи процесния договор за
недействителен, като сключен след като представителят на „ДЮФ"
ООД и ответника са се споразумели да действат във вреда на
дружеството, за неоснователен. Според ответника, твърденията в
исковата молба, че уговорените насрещни права и задължения в
процесния договор водят до нееквивалентност на престациите на
двете страни, като ищцова престация надхвърляла значително по-
размер тази на ответника, са твърдения относими към друг порок на
сделката - унищожаемост поради крайна нужда и явно неизгодни
условия. Според ответника този порок е неприложим към търговските
сделки, сключени от търговци, които според чл. 297 ТЗ не могат да се
унищожават поради крайна нужда и явно неизгодни условия.
Същевременно, и самият ищец не твърди процесния договор да е
сключен, поради крайна нужда, без която евентуалните явно
неизгодни условия не могат да доведат до основанието по чл. 33 ЗЗД.
Действително, в ограничени хипотези нееквивалентността на
11
престациите може да доведе и до противоречие на договора с добрите
нрави, но само, когато е налице толкова явна и значителна
нееквивалентност на престациите, че насрещна та престация да е
практически нулева.
Отделно от това, основното за прогласяване на един договор за
недействителен, съгласно чл. 40 ЗЗД, е със споразумението да се
нанесат вреди на представлявания. Увреждането на интересите на
представлявания може да има най-различни проявни форми,
например: договор, сключен при неизгодни за него условия:
имуществото му е неоправдано обременено с уговорени тежести или
поражда допълнителни бъдещи и/или условни задължения, нетипични
за конкретния тип договори; предоставените на пълномощника права
са упражнени превратно и други. Видно от процесната сделка, за
недвижимия имот е договорена цена близко до данъчната оценка за
имота, което е често срещана практика, включително при друго
сделки, сключени от дружеството и съответно не се касае за уговорка
във вреда на представлявания. Ответникът твърди, че неоснователно
се твърди, че ответниците Л., С. и лицето В. са свързани лица.
Понятието за свързани лице е законово определено в т. 13 от §1 на
Допълнителните разпоредби на Закона за корпоративното подоходно
облагане /ЗКПО/, като не се установява нито една хипотеза от
залегналите в закона. Относно твърдяната „финансова обвързаност“
между ответниците Л., С. и лицето В., същата не е определена
законово, но по пътя на емпиричното тълкуване на израза, може да се
приеме, че тя съществува, ако едно лице получи от друго юридическо,
физическо лице или каквато и да е организация, определен финансов
стимул, за да извърши облагодетелстващи (за далият) действия
(доклад на ЕЦПС /www.sva.bg/доклад-разкри-финансова-обвързаносп/
и Заключение на генералния адвокат по дела С-156/21 uC-157/2l). В
исковата молба не се твърдят такива отношения и не се представят
доказателства. Колкото до твърдението, че г-н Л. „прехвърля на себе
12
си" собствения на дружеството недвижим имот-апартамент, който
последствие, той и съпругата му продават на ответника С., следва да
се има предвид, че Л. действа при първата сделка, не от свое име, а от
името на дружеството. По това време 16.06.2017 г., дялово участие в
него имат господата Д., Ф. и Б., като нито от името на дружеството,
нито от свое име те се противопоставят на тази сделка. Отделно от
това два месеца след тази сделка на 17.08.2017 г., след решение на
ОС, г-н Л. отново е упълномощен от дружеството, да се разпорежда
със собствени на дружеството недвижими имоти. Това ново
упълномощаване е пряко доказателство, че г-н Л. е действал при
всички сделки с одобрението на съдружниците и законните
представители на дружеството. По отношение на твърдението за
„финансова обвързаност" между посочените лица, се сочи, че г-н В. е
представлявал различни купувачи на дружествени имоти и съответно
е внасял продажни цени и най- вероятно различни такси по тези
сделки. Като техен представител г-н В. е внасял сумите по продажбите
в брой, след което те са били теглени също в брой от господата Ч. и Л.
и двамата упълномощени от дружеството. Няма данни суми да са
теглени в брой или превеждани по сметка на г-н В. и не става ясно,
как Л., Ч., В. са се облагодетелствали и то за толкова дълъг период без
противопоставяне от страна на дружеството. Действия, за които
ищецът твърди, че доказват „финансова обвързаност", се явяват
константна практика на дружеството. Дружеството, в периода
12.09.2012 год. до 08.07.2015 г., е сключило 33 сделки за продажба на
собствени недвижими имоти, при които купувач или негов
пълномощник превеждат уговорените суми (всички са около
данъчната оценка) по сметка в брой на каса, които суми се изтеглят
веднага на същия ден от представител на дружеството. По отношение
на твърдението на ищеца за липса на реални плащания по процесния
договор, ответникът заявява, че първият депозит е уговорен за
задължения на дружеството-местни данъци на имота към Община
Несебър, което безспорно е извършено от г-н Л., от което следва
13
факта, че сумата индиректно е обогатила дружеството. Относно
реалното получаване на останалата част от уговорената сума,
ответникът се позовава на декларацията на г-н Д., която според него
разкрива обективната истина. Твърденията на ищеца, че е заплатил
лично задължения на дружеството за този конкретен имот към
Община Несебър не могат да се противопоставят, като основания за
твърдението, че не е платен първия задатък. Първо, том е получен от
г-н Л. с нотариално заверена разписка и второ, продавачът е
представил удостоверение за липса на данъчни задължения от което
се извежда, че за купувача задатъка е разходван така както е
уговорено. Предоставянето на данъчната оценка, удостоверяваща
липса на задължения за процесния имот и издадената скицата, са
достатъчни за един добросъвестен купувач да удостоверят, че
задълженията на процесния имот са заплатени и продавачът е
собственик на същия. Оригиналите им са приложени към исковата
молба по гр. дело № 509/22 г. на ОС Бургас. Относно позоваването на
ищеца на клетвена декларация с дата 04.09.2023 год., изходяща от г-н
Л., ответникът счита, че същата е издадена от него в условията на
заплаха за наказателно преследване, инкорпорирана в нея по следният
начин: „Настоящата декларация изготвих и подписах лично поради
обстоятелството, че в Окръжна прокуратура Бургас срещу мен има
заведена жалба, че съм получил в брой суми от капаро за продажба на
недвижими имоти, собственост на„ДЮФ" ООД“. Още повече за
упражнения натиск говори и обстоятелството, че ищецът не е завел в
това производство искова претенция срещу г-н Л. в условията на
евентуалност, за възстановяване на сумите по банковата сметка на
дружеството. Напротив след като се възстановява от преживения
стрес, следствие на тези недоказани обвинения, г-н Л. е изпратил на г-
н В., пълномощник на ответника С. по сделката, клетвена декларация,
издадена от него на 19.10.2023г. с peг. № 26120 на софийски нотариус
с per. № 276 на нотариалната камара, с която оттегля издадената по-
14
рано декларация, като сочи, че „под заплаха от наказателно
преследване и задържане, издадох декларация, която не отговаря на
истината“. Ответникът счита, че с декларацията, изходяща от г-н Д. се
доказва не само факта на одобрения на действията на пълномощника
г-н Л. от страна на „принципала и управителя" на дружеството, но и
факта на фактическото получаване на уговорената цена от
дружеството.
Относно т. 4 в исковата молба, ответникът заявява, че изискуемите
от закона, декларации, изходящи от управителя, са задължителни при
сключване на окончателната сделка, а не при сключване на
предварителния договор. Ответникът С. е имал уверенията на г-н Д.,
че същите ще бъдат заверени в Консулската служба на Република
България в гр. М..
Относно точка 5 от исковата молба, ответникът счита изложеното в
нея за ирелевантно, след като константната съдебна практика на
българският съд е да счита търговеца за професионалист, от което
следва задължението за управителите на които дружествата са
делегирали пълномощия да организират дружествените дела, да
осъществят това като професионалисти. В случая е видно, че по
партидата на Дружеството са извършвани промени, без управителя
физически да се намира на територията на Република България.
По т. 6 от исковата молба, ответникът не намира, че посочените
документи са „процесуално достатъчни и удобно използвани" от
ответника за завеждане на производства на основание чл. 19, ал. 3
ЗЗД, същите не са необходима част от исковата молба. Те са се
намирали в ответника, съгласно уговореното в договора и понеже
продавачът е настоявал да получи цената по-бързо, а ответникът е
искал това да стане срещу реални действия по финализиране на
сделката, предаване на документи, вкл. тези за платените данъци като
гаранция.
Ответникът счита, че няма обяснение за твърдението на ищеца за
15
„активиране на стари пълномощни“, тъй като единственият способ за
обезсилване на издадено пълномощно, е оттеглянето му от страна на
упълномощителя и то така, че това да достигне до пълномощника или
до третото лице.
Твърденията, че сумите от капарото не са получени от
представителя и управителя на дружеството не отговарят на истината,
а целят сегашните съдружници да извлекат допълнителна финансова
изгода, отказвайки да финализират сделка, сключена от дружеството.
Твърденията, изложени от ищеца в обобщенията на фактологията,
че е осъществен субективният елемент, чрез обективираните в самия
договор обстоятелства, се опровергават не само от декларацията на г-н
Д., който в качеството си на законен представител е приел плащането
на цената и така е одобрил в цялост сключеният предварителен
договора, но и от липсата на клаузи за явно неизгодни за Дружеството
условия.
Дори да се допусне в цялост хипотезата на ищеца, че Дружеството
е било ощетено и са увредени негови интереси, по силата не само на
законовите норми, но и на логичната последователност е, то да търси
отговорност не ответника С. или от пълномощника, действал в
рамките на упълномощаването, а от законният представител-
управителя на Дружеството по това време г-н Д., който е действал от
негово име, като органен представител. Ответникът счита, че би
трябвало новите съдружници да са били уведомени в хода на
преговорите за поетите от г-н Д. задължения за отчуждаване на имота,
факт който предполагам е отразен в цената на закупените от тях
дялове, но използвайки превратно закона, целят да се облагодетелстват
в по-голяма степен.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид събраните по делото
доказателства и като съобрази разпоредбите на закона, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Видно от представения на лист 36-39 от делото предварителен
16
договор за покупко-продажба на недвижим имот, на 29.12.2021г.
между ищцовото дружество от една страна като продавач и ответника
С. от друга страна като купувач, е сключен договор, по силата на
който продавачът е обещал да прехвърли на купувача собствеността
по отношение на следния недвижим имот: САМОСТОЯТЕЛЕН
ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор 11538.4.105.2.15 по КККР на гр.
Свети Влас. общ. Несебър, област Бургас срещу задълженото на
продавача да заплати цена за имота в размер на 76 000 лева.
Прехвърлянето на собствеността, която е обещана по договора е
следвало да стане след окончателното заплащане на уговорената цена,
което плащане е следвало да стане в Р.Ф.. Плащането на цената е
следвало да стане, чрез плащане на задатък в размер на 9 500 лева,
която сума е платима в брой при подписването на процесния договор
и след издаване на разписка на купувача за платеното. След
снабдяване на всички документи за сключване на окончателния
договор и плащане на дължимите данъци, е уговорено плащане в брой
срещу разписка на втори задатък в размер на 9 500 лева. Заплащането
на остатъка до пълния размер на продажната цена за имота в размер
на 57 000 лева е следвало да стане в Р.Ф. преди да бъде сключен
окончателния договор, като страните са уговорили срок за това до
28.01.2022г.
Не е спорно по делото, че до сключване на окончателен договор не
се е стигнало.
Не е спорно по делото, че при сключване на процесния
предварителен договор, ищцовото дружество, като продавач, се е
представлявало от пълномощник- ответника Л., а ответникът С., като
купувач, се е представлявал от пълномощника Д.В..
Не е спорно също така, а и видно от вписванията в Търговския
регистър към датата на сключване на предварителния договор-
29.12.2021г., че управител и представляващ ищцовото дружество е
бил Ю.Д., а при сключването на договора, пълномощникът Л. е
17
представил доказателства, че е преупълномощен с нотариално
заверено пълномощно от 2011г. от А. Ч., като последният от своя
страна е упълномощен през 2009г. от управителя Д.. По делото на
лист 239-242 от делото, са представени доказателства за въпросните
упълномощавания. Видно от пълномощно, заверено с нот. заверка на
подписа с рег. № 1153 от 13.02.2009г., Ю.Д. е дал пълномощие на А.
Ч. да го представлява в качеството му на управител на ищцовото
дружество пред нотариус и от името и за сметка на дружеството да
продава и да се разпорежда по своя преценка с всички обекти,
построени в собствените на дружеството недвижими имоти-УПИ II-
4017 с идентификационен номер 11538.4.72 и УПИ V-4017, с
идентификационен номер 11538.4.75 по кадастралната карта и
регистри за гр. Свети Влас, Община Несебър. От справка в ТР е
видно, че към датата на това упълномощаване, упълномощаващото
лице Ю.Д. е представлявал ищцовото дружество. Няма твърдения и
доказателство цитираното пълномощно да е оттегляно. По силата на
така издаденото пълномощно, А. Ч. преупълномощава със същите
права ответника Л. чрез нотариално заверено пълномощно на подпис
и съдържание на 21.04.2011г. Към момента на преупълномощаването,
ищовото дружество се представлява заедно и поотделно от Ю.Д. и
Федор Ф.. Няма твърдения и доказателства за оттегляне на това
преупълномощаване.
Страните не спорят, че недвижимия имот, предмет на процесния
договор, е включен в имотите, предмет на възможно разпореждане по
цитираните упълномощавания.
Не е спорно по делото, че за сключване на процесния
предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, няма
взето решение на общото събрание на ищцовото дружество. Към
датата на сключване на процесния договор-29.12.2021г., Ю.Д. е бил
едноличен собственик на капитала на това дружество и няма негово
решение за продажба на имота.
18
При така установената по делото фактология, по конкретно
предявените искове съдът намира следно:
1. Първият предявен по делото иск е с правно основание чл. 42, ал.
2 от Закона за задълженията и договорите и касае установяване на
относителна недействителност по отношение на ищеца на
процесния предварителен договор, поради сключването му от
лице без представителна власт. Ответници по този иск са
пълномощника на ищеца В. Г. Л. и купувача А. А. С. От приетата
по-горе като безспорно установена фактология съдът намира, че
така предявената претенция е неоснователна. По процесния
предварителен договор ищецът е бил надлежно представляван от
ответника Л. чрез надлежното му преупълномощаване от страна
на пълномощника А. Ч., като последният от своя страна също е
надлежно упълномощен от представляващото ищеца лице.
Упълномощителната власт, дадена на пълномощниците, не е
ограничена със срок, няма доказателства да е оттегляна, така че
твърдението на ищцовата страна, че упълномощаването е
направено много отдалечено във времето от сключването на
процесния договор е правно ирелевантно. Правно ирелевантно е
и изложеното от ищеца, че е лишено от логика сключването на
процесния договор-обещаващ разпореждане с имот на ищеца,
предвид на решенията на общото му събрание, обективирани в
протокол от 13.10.2021г. Видно от представения на лист 57-58 от
делото протокол, съдружниците в ищцовото дружество са
освободили като управител Ю.Д., приели са за управител Е.М.В.,
като старият управител е декларирал, че се задължава до вписване
на промените в Търговския регистър, касаещи промяната на
представляващия дружеството, да не извършва никакви
разпореждания с имуществото на дружеството. На първо място,
няма законово изискване, пълномощниците да са запознати с
взетите решения на органите на едно търговско дружество. Видно
19
е, че самият ищец не твърди, че пълномощникът и ответник по
делото Л. е знаел за това решение на общото събрание на
ищцовото дружество. Ищецът не твърди също така, че е уведомил
пълномощника Л. и/или дговорящото с него лице, че е отменена
упълномощителната власт за разпореждане с имота, предмет на
процесния договор. С оглед на което и при сключване на
процесния договор пълномощникът и лицето, с което същият е
договарял са били добросъвестни лица по смисъла на чл. 41, ал. 1
и ал. 2 от Закона за задълженията и договорите и при наличието
на надлежно упълномощаване на ответника Л., то за ищеца са
възникнали правните последици по сключване на процесния
договор.
2. Предвид становището на съда за неоснователност и отхвърляне
на първия предявен по делото иск, следва да бъде разгледан
предявения в условията на евентуалност втори иск. Искът е с
правно основание чл. 26, ал. 2, предложение второ на Закона за
задълженията и договорите, с който се иска установяване на
недействителността на процесната сделка, поради липса на
съгласие за сключването и, тъй като липса валидно взето решение
на общото събрание на дружеството-продавач за продажба на
недвижимия имот-предмет на процесния договор. Страни по този
иск са ищеца и ответника С.. По делото не е спорно, че липсва
решение на волеобразуващия орган за извършване на продажба на
недвижимия имот, предмет на процесния предварителен договор.
Липсата на такова решение не означава, че липсва съгласие за
сключване на процесния договор. Напротив, налице е изразена
воля от ищеца, чрез надлежно упълномощено лице за сключване
на процесния договор. Тази воля на ищеца е изразена чрез
пълномощника, достигнала е до дтругата страна-ответника С.,
която е приела същата и се е стигнало до сключването на
договора. Ответникът С. не е длъжен да е запознат с наличието
или липсата на решение на волеобразуващия орган за
20
разпореждане с недвижимия имот, след като по сделката е
изразено съгласие за сключването и от оправомощено за това
лице. В този смисъл е и съдебната практика, обективирана
например в решение № 229 от 27.11.2018 г. на ВКС по т. д. №
789/2017 г., I т. о., ТК, както и актовете, които са били предмет на
касационно обжалване по т. д. № 1561/2018 г., II т. о., ВКС, по гр.
д. № 2574/2019 г., IV г. о., ВКС, така и самото Тълкувателно
решение по тълкувателно дело № 3/2013г. на ОСГТК, от които е
видно, че липсата на решение на волеобразуващия орган, касае
вътрешните отношения в търговското дружество и отношенията
между съдружниците и представляващия дружеството, но няма
връзка с третите договарящи с дружеството лица по повод на
негови имоти и съответно не води до липса на съгласие за
сключването на сделки с имоти без такова съгласие. С оглед на
така изложеното и искът с правно основание чл. 26, ал. 2,
предложение второ от ЗЗД е неоснователен и следва да бъде
отхвърлен.
3. Отхвърлянето на първия евентуално предявен иск е предпоставка
за разглеждане на следващия предявен иск. Ищецът е предявил и
иск, с правно основание чл. 26, ал. 2, предложение първо на ЗЗД,
с който се иска установява на недействителност на процесната
сделка, поради противоречие на закона, състоящо се в неспазване
на разпоредбата на чл. 137, ал. 5 във вр. ал. 4 и ал. 1, т. 7 от
Търговския закон или липса на валидно взето решение на общото
събрание на дружеството-продавач за продажба на недвижимия
имот-предмет на процесния договор. Страни по този иск са
ищеца и ответника С.. Безспорен факт по делото е, че няма
решение на общото събрание на ищеца за разпореждане с
процесния имот. Липсата на такова решение обаче не води до
противоречие на сключения предварителен договор за покупко-
продажба на недвижим имот със закона, защото изискването на
21
закона за такова решение касае валидност на решение на общото
събрание на дружеството, а не на договора. Нормата на чл. 137,
ал. 1, т. 7 от Търговския закон регулира управлението на
търговското дружество и не е част от фактическия състав за
сключване на валиден предварителен договор за покупко-
продажба на недвижим имот, в който смисъл е и постановеното и
цитирано по-горе тълкувателно дело № 3/2013г. на ОСГТК. С
оглед на което и не е налице твърдяното нарушение на закона при
сключване на процесния договор и същия не нищожен на
посоченото основание.
4. Последно предявения от ищеца иск е с правно основание чл. 40
от ЗЗД, а именно за установяване на недействителност на
процесната сделка поради договаряне във вреда на
представлявания. Страни по този иск са ищеца и ответниците Л. и
С.. Видно от изложеното от ищеца, твърди се, че сключеният от
пълномощника договор е неизгоден такъв, тъй като цената, която
е уговорена за продажбата на недвижимия имот е много занижена
от пазарната такава и също така няма престиране на същата от
страна на купувача. С Тълкувателно решение № 5 от 12.12.2016 г.
на ВКС по т. д. № 5/2014 г., ОСГТК беше дадено разяснение
относно вида на недействителността на сделка, сключена при
хипотезата на чл. 40 от ЗЗД, като видно от постановеното, се
касае за относителна недействителност на тази сделка за
представляваното лице, което може да иска нейната отмяна.
Налице е постановена и съдебна практика, споделяна от
настоящия съдебен състав -решение № 60151 от 12.04.2022 г. на
ВКС по гр. д. № 1403/2021 г., I г. о., ГК, включително и от
приетото с цитираното тълкувателно решение, че за да е налице
фактическият състав на хипотезата на чл. 40 от ЗЗД, следва да са
се установят един обективен елемент-договорът да е сключен в
ущърб на представлявания, като не е задължително да има
настъпила фактическа вреда, а може да се установява заплаха от
22
такава и един субективен елемент- сключващите сделката-
представител и трето лице трябва да са наясно, че с тези си
действия увреждат или могат да увредят представлявания. Няма
изискване субективният елемент от увреждащите действия да е
обективиран в конкретно споразумение, но следва да има
достатъчно доказателства, които да установяват, че и двете
договарящи страни са наясно, че тази сделка не е изгодна за
представлявания.
С оглед така приетото в съдебната практика, и при съвкупна преценка
на всички събрани по делото доказателства съдът намира, че ищецът
доказва твърдението си, че сключеният процесен предварителен
договор от неговия пълномощник и ответник по делото Л. и ответника
С., е в негова вреда. За да направи този извод съдът взема предвид на
първо място доказания факт, че ответникът Л. е разполагал с
пълномощно да извършва разпореждане с имоти на ищеца, като това
пълномощно му дава широки възможности за договаряне относно
цената и купувача. Въпреки, че подобен род пълномощно не
ограничава пълномощника да договаря цена по свое усмотрение,
същият следва да действа добросъвестно-с грижата на добър стопанин
/Решение № 60151 от 12.04.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1403/2021 г., I г.
о./ и в интерес на лицето, което представлява. По делото беше
извършена съдебно-техническа експертиза, която съдът цени като
компетентно изготвена, видно от която пазарната цена за имота-
предмет на процесния предварителен договор е с около 35% повече от
цената, която е уговорена по процесния прдварителен договор.
Следователно на първо място, уговорената в предварителния договор
цена за недвижимия имот на ищеца в размер на 76 000 лева е
занижена в сравнение с установената от експертизата пазарна цена
217 760 лева, което застрашава материалния интерес на
представлявания ищец, тъй като предварителният договор за
продажба на този имот на уговорената в него цена предпоставя
23
сключването на окончателен такъв, което няма да е в полза на ищеца.
Тук е мястото да се спомене, че съдът се позовава на дадената от
съдебно-техническата експертиза цена за имота-предмет на процесния
договор, тъй като счита, че съдебно икономическата експертиза дава
една не пазарна цена за същия имот, а именно цената, с която имотът
е заприходен в счетоводството на ищеца към 2010г. на етап акт
образец 14. Тази цена е декларирана в Община Несебър по данни на
ищеца и без след това да има актуализация на тази въведена цена
съобразно пазарните промени и завършване на сградата на следващите
етапи.Освен, че пълномощникът не е действал с грижата на добър
стопанин поради уговорянето на много по-ниска цена за имота от
пазарната такава, съдът намира, че пълномощникът не доказа и
твърдението си, че уговорената в договора цена е определена от
представлявания. Видно от поддържата от ответника Л. теза, той
многократно е действал при различни сделки като пълномощник на
ищцовото дружество, като управителят на дружеството по това време
Ю.Д. предварително му е казвал на кого следва да продаде имота и на
каква цена, като след сключване на сделката, Л. е предавал парите на
Д.. Безспорно по делото са налични доказателства-нотариални актове,
от които е видно, че ответникът Л. е сключвал сделки като
пълномощник на ишцовото дружество. За процесната сделка обаче
няма никакви доказателства по какъв начин ответникът Л. е разбрал с
кого следва да я сключи и при какви условия. В отговора на исковата
молба, ответникът Л. твърди, че освен упълномощването му от Ч.,
разполага с последващо упълномощаване от Д. за сключване на
сделката, каквото не се представя по делото. От представения по
делото протокол за разпит на ответника Л. като свидетел по
досъдебно производство № 239/2023г., който протокол в частта, в
който Л. признава неизгодни за себе си факти, има характер на частен
усдостоверителен документ, ползващ се с доказателствена сила, съдът
констатира, че същият е заявил, че от поне седем-осем години не се е
виждал и не е говорил с Д.. Отнесено към датата на разпита
24
04.10.2023г., това означава, че пълномощникът Л. признава, че към
датата на сключване на процесния договор 29.12.2021г. не е имал
изобщо контакт с управляващия към този момент ищцовото
дружество Д. и няма как да е плучил от него указания, с кого и на
каква цена да сключи процесната сделка. Нещо повече, в този
протокол от съдебното производство, пълномощникът признава и
други неизгодни факти за него, а именно, че изобщо не е бил наясно,
какво подписва, като става въпрос за процесния договор, като изцяло
се е доверил на казаното му от Д.В., който е движил сключването на
сделките на ищеца. Всичко това опровергава твърдението на
пълномощника Л., че винаги и конкретно при сключване на
процесната сделка е имал одобрението и точните параметри от
представляваното лице и оборва конкретното твърдение, че
предварително е знаел от Д., че следва да сключи процесната сделка
на посочената цена с посоченото лице. Косвено доказателство, че е
липсавала санкция от Д. за сключване на процесния договор е и
постигнатата договорка в протокол от Общото събрание на ищовото
дружество от 13.10.2021г., в което Д. се е задължил като
представляващ дружеството, да не се разпорежда с имотите, които то
притежава, до вписванене на новия управител на дружеството в ТР.
Съдът намира за доказано по делото и твърдението на ищеца, че не е
получил цената по предварителния договор, така както е уговорена по
него, което също сочи на наличието на обективен и субективен
елемент за увреждане на ищеца от процесната сделка. Както вече
беше споменато по-горе, страните по процесната сделка са се
уговорили, че при сключването и ще се плати задатък в размер на
9 500 лева след издаване на разписка на купувача за платеното, след
снабдяване на всички документи за сключване на окончателния
договор и плащане на дължимите данъци, е уговорено плащане в брой
срещу разписка на втори задатък в размер на 9 500 лева и заплащането
на остатъка до пълния размер на продажната цена за имота в размер
25
на 57 000 лева е следвало да стане в Р.Ф. преди да бъде сключен
окончателния договор, като страните са уговорили срок за това до
28.01.2022г. По делото има представени на лист 125 и лист 125 от
делото на разписка от 29.12.2021г. и разписка от 18.01.2022г. за
получване на уговорените в договора първи и втори задатък.
Разписките, като частни удостоверителни документи имат
доказателствена сила за достоверността на изложеното в тях, докато
не се установи нещо друго. По делото е представена клетвена
декларация от 04.09.2023г., в която ответникът Л. признава неизгодни
за него факти, а именно, че изобщо не е получавал сумите, описани в
тези разписки. Признанието на ответника Л. в представената клетвена
декларация, че не е получил сумите, оборова достверността на така
представените разписки. По-късно с ответникът Л. се е отказал от
тази клетвена декларация, което е направил в нова клетвена
декларация от 19.10.2023г. и е заявил, че е издал под натиск
клетвената декларация от 04.09.2023г. По делото няма ангажирани
никакви доказателства, установяващи неговото твърдение в отговора
на исковата молба, че е бил заплашван и затова е съставил клетвена
декларация от 04.09.2023г. Отделно от това, при разпита пред
разследващия орган по досъдебно производство № 239/2023г., който е
свързан с процесния договор и който разпит е извършен на
04.10.2024г. ответникът Л. отново е заявил, че не е получавал никакви
пари-нито в брой, нито по банков път от пълномощника на купувача
Д.В., нит от самия купувач-ответника С.. Индиция, че плащане
съгласно двете разписки не е имало и от другите представени по
делото доказателства, а именно: извлечения от банковите сметки на
ищеца, от които е видно, че на датите на разписките, няма
постъпления по сметките на ищеца. Самият ответник Л. не твърди, че
е отчел сумите по разписките на ищеца по банков път, а казва, че с
първия задатък е платил местните данъци и такси за имота и след като
е получил втория задатък е изпратил цялата сума на Д.. Видно обаче
от постъпилата информация от отдел „Местни данъци и такси“ към
26
Община Несебър на лист 327 от делото, за имота, предмет на
процесния договор, е имало начислени данъци и такси за периода
2017г.-2021г., които са заплатени с приходна квитанция от
14.01.2022г., докато Л. твърди, че е заплатил всички дължими данъци
и такси на 29.12.2021г., което пък означава, че не би трябвало към
14.01.2022г. да е имало задължения за плащане за имота, а такива е
имало, видно от информацията от Община Несебър. Отделно от това,
няма събрани доказателства по какъв начин ответникът Л. е предал
парите на Д., както твърди, че е направил, след като самия той
признава, че повече от седем-осем години, сичтано от 2023г. не
поддържа контакт с Д.-не го е чувал и не го е виждал. Косвено
доказателство, че ответникът Л. не е бил в контакт с Д. следва и от
постъпилата по делото на лист 298 информация от НАП относно
трудовите правоотношение на ответника Л. с ищеца. Видно от
писмото на НАП, за периода 07.06.2007г. до 31.08.2020г., Л. е работил
за ищцовото дружество по трудов договор. Трудовият му договор е
прекратен на 31.08.2020г. в хипотезата на чл. 327, ал. 2 от Кодекса на
труда. Цитираната разпоредба от Кодекса на труда предвижда
възможност за работника да поиска да му бъде прекратен трудовия
договор от Инспекцията по труда и то тогава, когато работодателят е
преустановил дейността си и работникът не може да подаде
писменото си заявление за прекратяване на трудовия договор, поради
това че работодателят, лицето, което го представлява, или лицето,
определено да получава кореспонденцията на работодателя, не могат
да бъдат намерени на адреса на управление. Ако ответникът Л. е
поддържал контакт с Д., както твърди, включително и за периода на
подписване на договора, то логично е да е поискал от Д., който към
този момент е представляващ ищеца, да прекрати трудовите му
правоотношения, а не да се обърне към Инспекцията по труда.
Декларацията на Д. от 20.10.2023г., налична на лист 130 от делото, в
която същият заявява, че в качеството на управител на ищеца е
27
получил през 2022г. лично и в брой сумите по процесния
предварителен договор, не е годно доказатество по делото, защото по
своя харакер представлява изразени в писмени вид свидетелски
показания, които не са събрани по надлежния ред.
На последно място, налице е споразумяване на пълномощника Л. с
пълномощника на С. във вреда на ищеца, след като Л. признава, че
при сключване на процесния договор изобщо не е бил наясно, какво
подписва и с кого, като е изпълнявал указанията, дадени му от
пълномощника на С., както и поради липса на плащане на двата
задатъка, който факт се признава от ответника Л..
-държавана такса и разноски
Ищецът при образуване на делото е внесъл държавна такса за
първия от обективно съединените искове. С оглед разгледаните по
същество два евентуални иска и предвид на тяхната неоснователност,
ищецът дължи заплащане на държавна такса за същите в размер на
973,14 лева.Последно разгледания от съда евентуален иск е
основателен, поради което и държавната такса за същия се дължи от
ответниците, като същите дължат поравно сумата от 486,57 лева.
По делото, до приключване на съдебното дирене е представен
списък на направените разноски от ищеца в размер на 4 968,57 лева.
По делото, до приключване на съдебното дирене е представен
списък на направените разноски от ответника С. в размер на 9 430
лева.
По делото, до приключване на съдебното дирене, не е представен
списък на направените разноски от ответника Л., а такъв е представен
с писмената защита за разноски в размер на 3 500 лева. Съдът намира,
че с оглед т. 11 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС
по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, докладчик съдиите Елеонора
Чаначева и Албена Бонева, е недопустимо да се представя списък на
28
разноските след съдебните прения, а именно с писмена защита.
Непредставянето на списък на разноските не е пречка да се присъдят
разноски за страната, но същата няма право на искане за изменение на
решението в частта за разноските. В съдебно заседание, по време на
съдебните прения, адокат Димитров е заявил, че е упълномощен от
адвокат Радиева да заяви присъждането на разноски в полза на нейния
доверител. Съдът намира, че няма пречка за такова устно
преупълномощаване, което е потвърдено от адвокат Радиева в нарочна
молба.По делото е налице доказателство за направен разход от
ответника Л. за адвокатски хонорар в размер на 3 500 лева, който
следва да се приеме като разноска за тази страна.
С оглед на факта, че всички направени разходи от ищцовата
страна са посочени общо за всички разгледани четири иска, като по
два от тях ответник е само ответника С., а по другите два ответника
С. и Л., съдът намира, че разноските следва да се съобразят с
разпоредбите по чл. 78, ал. и ал. 3 от ГПК по всеки един иск, като е
невъзможно да се използва правилото да определяне на разноските за
ищеца на процентно съотношение на броя на уважените и отхвърлени
искове, както поради броя на разгледаните искове, както и поради
това, че е налице разлика в ответната страна по различните искове,
така и поради обстоятелството, че ишцовата и ответната страна няма
разграничения на разходите по всички разгледани искове. Първият и
четвъртия иск са срещу ответниците Л. и С., като единия иск е
уважен, единия отхвърлен. с оглед на което и съдът намира, че на
ищеца поравно от ответниците следва да се заплати половината от
50% от направените разноски или ответниците дължат по тези два
иска на ищеца разноски в размер на 1 242,14 лева. Ответникът Л.,
също има право на разноски в размер на 50% от направените от него с
оглед отхвърления първи иск или ищецът му дължи 1 750 лева. На
ответника С. по тези два иска се дължат половината от 50 % от
направените от него разноски, като останалите 50 % от разноските
29
следва да отнесат към другите два иска, по които страна е само С..
Така на С. за първия и четвъртия иск от ищеца се дължат разноски в
размер на 2 357,50 лева. Втория и третия разгледан иск са изцяло
неоснователни, като на ищеца не се дължат разноски за същите, а на
ответника С. от ищеца се дължат останали 50 % от направените от
него разноски или 4 715 лева.
Мотивиран от горното Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на „ДЮФ“ ООД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление; гр. Бургас, Бизнес център Океански
риболов, ет. 12, офис 1212, със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. Трайко
Китанчев № 42, ет. 1, адвокат Тодор Ненчев, срещу В. Г. Л., с ЕГН
********** и адрес за призоваване: гр. София, ж. к. Люлин, бл. 231,
вх. В, ет. 4, ап. 69 и А. А. С. гражданин на Р.Ф., роден на ***, с
постоянен адрес: Р.Ф., гр. М., с регистриран в Република България
адрес на чужденец: *** и със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. Хаджи
Димитър № 7, партер, адвокат Георги Димитров, с който на основание
чл. 42, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите се иска да се
приеме за установено, че сключеният между „ДЮФ“ ООД, с ЕИК
********* и А. А. С. предварителен договор за покупко-продажба на
недвижим имот от 29.12.2021г. по отношение на САМОСТОЯТЕЛЕН
ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор 11538.4.105.2.15 по КККР на гр.
Свети Влас. общ. Несебър, област Бургас е недействителен по
отношение на „ДЮФ“ ООД, с ЕИК *********, тъй като В. Г. Л., с
ЕГН ********** не е разполагал с представителна власт за
сключването му.
ОТХВЪРЛЯ иска на „ДЮФ“ ООД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление; гр. Бургас, Бизнес център Океански
риболов, ет. 12, офис 1212, със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. Трайко
Китанчев № 42, ет. 1, адвокат Тодор Ненчев, срещу А. А. С. гражданин
30
на Р.Ф., роден на ***, с постоянен адрес: Р.Ф., гр. М., с регистриран в
Република България адрес на чужденец: *** и със съдебен адрес: гр.
Бургас, ул. Хаджи Димитър № 7, партер, адвокат Георги Димитров, с
който на основание чл. 26, ал. 2, предложение второ на Закона за
задълженията и договорите, се иска установяване на
недействителността на сключеният между „ДЮФ“ ООД, с ЕИК
********* и А. А. С. предварителен договор за покупко-продажба на
недвижим имот от 29.12.2021г. по отношение на САМОСТОЯТЕЛЕН
ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор 11538.4.105.2.15 по КККР на гр.
Свети Влас. общ. Несебър, област Бургас, поради липса на съгласие за
сключването му, изразяващо се в липса валидно взето решение на
общото събрание на „ДЮФ“ ООД, с ЕИК ********* за продажба на
недвижимия имот.
ОТХВЪРЛЯ иска на „ДЮФ“ ООД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление; гр. Бургас, Бизнес център Океански
риболов, ет. 12, офис 1212, със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. Трайко
Китанчев № 42, ет. 1, адвокат Тодор Ненчев, срещу А. А. С. гражданин
на Р.Ф., роден на ***, с постоянен адрес: Р.Ф., гр. М., с регистриран в
Република България адрес на чужденец: *** и със съдебен адрес: гр.
Бургас, ул. Хаджи Димитър № 7, партер, адвокат Георги Димитров, с
който на основание чл. 26, ал. 2, предложение първо на ЗЗД се иска
установява на недействителност на сключеният между „ДЮФ“ ООД,
с ЕИК ********* и А. А. С. предварителен договор за покупко-
продажба на недвижим имот от 29.12.2021г. по отношение на
САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор
11538.4.105.2.15 по КККР на гр. Свети Влас. общ. Несебър, област
Бургас, поради противоречие на закона, изразяващо се в неспазване на
разпоредбата на чл. 137, ал. 5 във вр. ал. 4 и ал. 1, т. 7 от Търговския
закон или липса на валидно взето решение на общото събрание на
„ДЮФ“ ООД, с ЕИК ********* за продажба на недвижимия имот.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по делото по иска на „ДЮФ“
31
ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление; гр.
Бургас, Бизнес център Океански риболов, ет. 12, офис 1212, със
съдебен адрес: гр. Бургас, ул. Трайко Китанчев № 42, ет. 1, адвокат
Тодор Ненчев, срещу В. Г. Л., с ЕГН ********** и адрес за
призоваване: гр. София, ж. к. Люлин, бл. 231, вх. В, ет. 4, ап. 69 и А.
А. С. гражданин на Р.Ф., роден на ***, с постоянен адрес: Р.Ф., гр. М.,
с регистриран в Република България адрес на чужденец: *** и със
съдебен адрес: гр. Бургас, ул. Хаджи Димитър № 7, партер, адвокат
Георги Димитров, че на основание чл. 40 от Закона за задълженията и
договорите сключеният между „ДЮФ“ ООД, с ЕИК ********* и А. А.
С. предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от
29.12.2021г. по отношение на САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА
с идентификатор 11538.4.105.2.15 по КККР на гр. Свети Влас. общ.
Несебър, област Бургас, е недействителен по отношение на „ДЮФ“
ООД, с ЕИК *********, тъй като ответникът Л. и ответникът С. са се
споразумяли във вреда на „ДЮФ“ ООД, с ЕИК *********.
ОСЪЖДА „ДЮФ“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление; гр. Бургас, Бизнес център Океански риболов, ет.
12, офис 1212, със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. Трайко Китанчев №
42, ет. 1, адвокат Тодор Ненчев, да заплати по сметка на Бургаския
окръжен съд държавна такса за разгледаните искове в размер на 973,14
лева.
ОСЪЖДА В. Г. Л., с ЕГН ********** и адрес за призоваване:
гр. София, ж. к. Люлин, бл. 231, вх. В, ет. 4, ап. 69 и А. А. С.
гражданин на Р.Ф., роден на ***, с постоянен адрес: Р.Ф., гр. М., с
регистриран в Република България адрес на чужденец: *** и със
съдебен адрес: гр. Бургас, ул. Хаджи Димитър № 7, партер, адвокат
Георги Димитров да заплатят поравно по сметка на Бургаския
окръжен съд държавна такса за разгледания четвърти иск в размер на
486,57 лева.
ОСЪЖДА В. Г. Л., с ЕГН ********** и адрес за призоваване:
32
гр. София, ж. к. Люлин, бл. 231, вх. В, ет. 4, ап. 69 и А. А. С.
гражданин на Р.Ф., роден на ***, с постоянен адрес: Р.Ф., гр. М., с
регистриран в Република България адрес на чужденец: *** и със
съдебен адрес: гр. Бургас, ул. Хаджи Димитър № 7, партер, адвокат
Георги Димитров, да заплатят поравно на „ДЮФ“ ООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление; гр. Бургас, Бизнес
център Океански риболов, ет. 12, офис 1212, със съдебен адрес: гр.
Бургас, ул. Трайко Китанчев № 42, ет. 1, адвокат Тодор Ненчев, сумата
от 1 242,14 лева, представляваща дължими разноски по разгледаните
първи и четвърти иск.
ОСЪЖДА„ДЮФ“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление; гр. Бургас, Бизнес център Океански риболов, ет. 12,
офис 1212, със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. Трайко Китанчев № 42,
ет. 1, адвокат Тодор Ненчев, да заплати на В. Г. Л., с ЕГН **********
и адрес за призоваване: гр. София, ж. к. Люлин, бл. 231, вх. В, ет. 4,
ап. 69 сумата от 1 750 лева, представляваща дължими разноски по
разгледаните първи и четвърти иск.
ОСЪЖДА„ДЮФ“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление; гр. Бургас, Бизнес център Океански риболов, ет. 12,
офис 1212, със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. Трайко Китанчев № 42,
ет. 1, адвокат Тодор Ненчев, да заплати на А. А. С. гражданин на Р.Ф.,
роден на ***, с постоянен адрес: Р.Ф., гр. М., с регистриран в
Република България адрес на чужденец: *** и със съдебен адрес: гр.
Бургас, ул. Хаджи Димитър № 7, партер, адвокат Георги Димитров,
сумата от 2 357,50 лева, представляваща дължими разноски по
разгледаните първи и четвърти иск.
ОСЪЖДА„ДЮФ“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление; гр. Бургас, Бизнес център Океански риболов, ет. 12,
офис 1212, със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. Трайко Китанчев № 42,
ет. 1, адвокат Тодор Ненчев, да заплати на А. А. С. гражданин на Р.Ф.,
роден на ***, с постоянен адрес: Р.Ф., гр. М., с регистриран в
33
Република България адрес на чужденец: *** и със съдебен адрес: гр.
Бургас, ул. Хаджи Димитър № 7, партер, адвокат Георги Димитров,
сумата от 4 715 лева, представляваща дължими разноски по
разгледаните втори и трети иск.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския апелативен съд
в двуседмичен срок от връчването му.
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
34