Р
Е Ш Е
Н И Е
№.....
гр.София, 08.04.2021год.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І 14 състав, в открито заседание на петнадесет
и март през две хиляди двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ: МАРГАРИТА А.
При участието на
секретаря Радослава Манолова като разгледа докладваното от съдия М.А., гр.дело
№3015 по описа за 2018год, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда
на Дял Първи, Глава Дванадесет от ГПК.
Образувано е по предявени от С.В. Л.,
М.Г. Д., Н. А.Т., М. А.Т.-В., К.В. К., Р. Ц.Г.
и К. Н.Г. срещу Държавата, чрез
министъра на регионалното развитие и благоустройство искове с пр.осн.чл.108 от ЗС за
признаване собствеността на ищците и
осъждане на ответника да предаде владението върху недвижим имот, както следва: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 68134,1377,2074, находящ
се в гр.София, район Надежда, ул.Спортен комплекс Локомотив, с площ от 4080,00кв.м.,
трайно предназначение на територията Урбанизирана, начин на трайно ползване: Спортно игрище, със стар
идентификатор 68134,1377,97, с номер по предходен план 1393-част, кв.6,
при съседи: ПИ с идентификатор
68134,1377,268 и ПИ с идентификатор 68134,1377,2073, който имот представлява
част от ПИ с планоснимачен №1393 в УПИ VІ ДФС „Локомотив“, от кв.6 по
плана на гр.София, м. Северен парк, целият
с площ от 6120,00кв.м., при съседи: ПИ 268 в УПИ VІ-ДФС Локомотив и от три страни-имот
без планоснимачен номер, който имот е
идентичен с имот пл.№612 по отменена
регулация, нанесен в к.л. №157,158 от кадастралния план
към 1950год., находящ се в строителните граници
на мах.Илиянци, м.Джоджата,
представляващ нива от 6120,00дка, ІV категория , при съседи: имот №80625, имот №80611, имот №80616, имот
№80617, имот №8060, имот №80618, имот №80619 и имот №80624.
Ищците
твърдят да са съсобственици на описания в исковата молба недвижим имот, при
квоти уточнени по молба от 16,05,2019год., който е възстановен по реда на Закона за собствеността и ползването на
земеделски земи на наследниците на Н.Г.М.. Решението е влязло в сила на
08,04,2008год. На 23,07,2015год. е
сключен договор за доброволна делба
№132, том ІХ, рег.№43934. По заявление
на ищците вх.№РД -94-00-037/15,01,1999год.
е издадена заповед на областен
управител № РД-57-05/12,01,2001год. за деактуване на
имота на осн.чл.32, ал. 1 от ЗА, чл.78, ал.1 от ЗДС. С молба от 05,06,2009год. ищците са
заявили искане за предаване на имота, но фактически ползването не е
възстановено. Излагат доводи ползването на имота да се осъществява от ответника, като е съставен акт за държавна собственост през
2012год.
Съобразно изложеното молят исковата претенция да
бъде уважена. Претендират разноски.
Ответникът-Държавата, чрез министъра на регионалното развитие и благоустройство, в указания законоустановен срок по реда на чл. 131 от ГПК излага становище за неоснователност на предявените искове. Излагат се доводи процесният имот да съставлява публична държавна собственост, предвид което и на осн.чл.7, ал.4 от ЗДС не подлежи на възстановяване. Не се оспорва обстоятелството, че към момента на масовизацията процесния имот е имал земеделски характер, но върху същия е реализирано мероприятие. Поддържа ищците да са наясно със собствеността на имота предвид участието им като страна по гр.д.№9478/2000год., СРС, 42 състав по предявен от Столична община срещу Държавата и част от ищците или техни праводатели иск с пр.осн. чл.108 от ЗС.
При условията на евентуалност навежда доводи собствеността върху имота да е придобита от Държавата на основание придобивна давност. Съставени са АДС 07910/23,03,2012год., като предходно съставените актове са АДС 02570/29,01,2001год. и АДС №11420/23,07,1987год. Във връзка с претенция на СО за имота е съставен и АОС №481/28,01,1998год.
Съобразно изложеното е заявено становище за
отхвърляне на исковата претенция.
Претендира разноски.
При така изложеното
след като обсъди доказателствата по делото съдът приема за установено от
фактическа страна следното:
Не е спорно между
страните, че ответникът владее претендирания от
ищците имот.
С решение на СРС от
28,06,1998год. постановено по адм.дело №1607 по описа
за 1998год. е отменено на осн.чл.14, ал.3 от
ЗСПЗЗ по жалба на Н.Н.ова,
Н. Г., К.М.Т., А.Н.и М.Д., решение №1255/01,10,1993год. на ПК Надежда-София, в
частта по т.2, като вместо това е
възстановена собствеността на
наследници на Н.Г.М. относно недвижим
имот нива от 6,120дка, 4 кат. в землището
на с.Илиянци, м.Джоджата. Същото е влязло в сила на 28,08,1998год. ,
С решение №Р4 /17.03.2008год. ОСЗ-Нови Искър е възстановила правото на собственост на
наследниците на Н.Г.М. в стари реални граници относно имот-нива от 6.120дка, 4
кат., находяща се в строителните граници на мах.Илиянци, м.Джоджата, имот стар
пл.№612, кад.лист 157,158 от кадастрален план
изработен 1950год., при граници имот
№80625, имот №80611, имот №80616, имот №80617, имот №8060, имот №80618, имот
№80619, имот №80624, заявен с пореден номер 2 от заявлението и установен с НА
№28, том 10, дело 1974/924год., съгласно
заключение и означение на вещо лице изслушано по адм.д.№1607/1998год.
СРС. Решението е влязло в сила на 08.04.2008год.
От удостоверение за наследници №137/19,01,2018год.
и №312/02,11,2007год. на СО, Младост се установява, че Н.Г.М. е оставил за
наследници ищците по делото.
Със заповед
№РД-57-05/12,01,2001год. на областен управител Област София, на основание
постановеното съдебно решение е наредено отписване от актовите книги за
държавна собственост АДС №11420/23,07,1987год. на район Надежда, в частта касаеща недвижим имот
№612, с площ от 6120кв.м., като е разпоредено владението на
имота да се предаде на наследниците на Н.Г.М..
От удостоверение
№РД-94-00-037/23,01,2001 год. е видно, че е отписан от актовите книги АДС №11420/23,07,1987год. От удостоверение от 10,11,2011год. на ОСЗ Нови Искър, е видно
да няма други заявени реституционни претенции по ЗСПЗЗ от други лица.
По
делото е изслушано заключение на съдебно-техническа експертиза, неоспорена от
страните и прието от съда, чието заключение следва да бъде кредитирано при
постановяване на съдебния акт, от което се установява, че процесния
имот е имот с идентификатор от КК 68134.1377.2074, с площ от 4080 кв.м., който
представлява южната част от ПИ 1393, нанесен въз основа на Заповед РД- 09-361
от 15.08.2008 г. в кадастралната основа на регулационен план, одобрен със
Заповед №145 от 04.04.1963 г.
Имот ПИ 1393 с площ от 6.12 дка е
възстановен на наследниците на Н. Г. *** Искър. Възстановеният имот е нанесен в
кадастралната основа на действащия към момента на нанасянето регулационен план,
въз основа на Заповед РД-09-361 от 15.08.2008 г. като имот с планоснимачен номер 1393, който е нанесен в квартал 6 върху имот с планоснимачен
номер 268, представляващ пространството на стадион Локомотив, заедно с площите
около него - асфалтирани площи, игрища, озеленяване, търговски площи и прочие
терени. В кадастралната карта, одобрена със Заповед РД-18-48 от 12.10.2011г. ПИ
1393 е нанесен като имоти с идентификатори 68134.1377.2073 с площ от 2040 кв.м.
(северната част) и ПИ с идентификатор 68134.1377.2074 с площ от 4080 кв.м.
(южна част). С Договор за доброволна делба № II, per. 4724 от 23.07.2015 г. южната част от имота с
площ от 4080 кв.м. е получена от наследниците на М. Н.Г. –ищци по делото.
Видно от
скицата, в действащата към момента на изготвяне на СТЕ кадастрална карта и
кадастрални регистри, се констатира, че ПИ с идентификатор
68134.1377.2074
с нанасянето си засяга следните
сгради, построени в терена, отреден за ДФС Локомотив:
68134.1377.0.1 - спортна сграда на 2 етажа с площ от 942 к2.м. -
частично попада в процесния
имот;
68134.1377.2076.1
- спортна сграда на 1 етаж с площ
от 2225 кв.м., частично попада в процесния имот;
68134.1377.2074.1
- спортна сграда на 1 етаж с площ от 249
кв.м., изцяло попада в процесния имот;
68134.1377.2076.4 -сграда за обществено хранене на 1 етаж с площ от 180
кв.м., частично попада в процесния имот;
68134.1377.2076.1
- сграда за обществено хранене на 1 етаж с
площ от 36 кв.м., частично попада в процесния имот;
Първият регулационен план за района, в който
попада процесният имот е регулационен план на м. Северен
парк, одобрен със Заповед 145 от 04.04.1963 година - Приложение 2. В кадастралната основа на регулационния план е отразен имот с планоснимачен номер 612. Първоначално имотът,
е попадал в отреждане „за резервен промишлен
терен, за озеленяване и за озеленяване и спорт“ от
кв. 5 и 6 по този план, които
отреждания са били нанесени и в регулационния план на м. Индустриална зона – Военна рампа запад
- 1 част , Одобрен със Заповед 100 от 02.09.1959 г. - Приложение 3.
В последствие върху този план е била нанесена забележка, касаеща
изменението на границата между терена на м. Северен парк и парцел II от кв.6, (
отреден за ДИТТ Пролетарий и намиращ се южно от сегашния УПИ VI от кв. 6) - Приложение
4. Върху плана е нанесено унищожаването на парцели I и II от кв. 5 - за
резервен терен, преместването на границата на парцел II от кв. 6 - за ДИП
Пролетарий, а върху процесния терен е записано „за
районна спортна подбаза и озеленяване“ - Приложение
4а.
В изработения през 1980 година кадастрален план,
поддържан и попълван през годините до одобряването на кадастралната карта,
старите земеделски имоти не са нанесени. В района, в който попада процесният имот е отразен имот с планоснимачен
номер 268, като са заснети и нанесени и спортните съоръжения - стадион, игрища,
асфалтирани площи, както и извършеното озеленяване с декоративни растителни
видове. Този кадастрален план е послужил като основа за определяне на границите
и площта на имота по акта за държавна собственост от 1987 г.
Следващ регулационен план за района е ЧЗРКП за парцел
V – „за автоуслуги и газозарядна
станция“ в кв. 6, м. Северен парк, одобрен със Заповед РД-09-50-615/23.11.1998
г. С този план в източната част от кв.6 е отделен парцел за газозарядна
станция/ л. 157 по делото/.
Със Заповед РД-09-50-592 от 13.10.1999г. е одобрен ЧРП
за м. Северен парк - кв. 6, както и кадастрален план в обхвата на разработката/
л. 108 по делото/, с графичната част - Приложение 5 на СТЕ.
В действащия общ устройствен
план, одобрен с Решение на МС от 16.12.2009 г. обектът попада в зона СА2 – „Зона
за спорт и атракции“. В предходния общ устройствен
план от 1982 година, теренът също е бил отреден за спорт и атракции. Промяната
на градоустройственото решение за района по отношение на отреждане на терен за
спортна база на дружество Локомотив е процедирала в периода 1963 - 1967 година
(л. 154 по делото), като въз основа на това решение в последствие са издавани строителни
билети за изграждане на съоръженията.
От приложените по делото материали се установява, че
изграждането на стадион Локомотив е протекло на няколко етапа: През
1962-1963год. е започнало проектирането
на стадион Локомотив. В съответствие
с издаден строителен билет №270 от 30.04.1968 г.
(л.149 по делото) е изграден първи етап на стадиона,
състоящ се в изграждане на спортен
салон за баскетбол и волейбол. С позволителен билет №504
/30.10.1975 г. ( Приложение 7 към СТЕ) е изграден
последващ етап разширение на стадион
Локомотив, за което са приложени
документи, включително протокол за приемане
на обекта. Констатира се построената към
момента на одобряване на проекта стара част от стадиона, включваща залите за
баскетбол и волейбол и трибуните над тях, за които е бил издаден позволителния
билет от 1968 г.
След изграждането и приемането на
обекта - спортна база е бил съставен акт за държавна собственост №11420 от
23.07.1987г. (л.91 по делото). В акта е описан терен от 108 092 кв.м. В акта не
са описани границите на терена, а само административния му адрес - бул. *********.
( сегашен бул. Рожен), който адрес отговаря на имот с пл.номер 268.
От анализа на границите на
имотите по кадастралния план към момента на издаването на акта се установява,
че с АДС №11420/1987г. е актуван имот с пл.номер 268, които по действащите към
този момент регулационни планове попада в отреждане „за озеленяване и за
озеленяване и спорт“ от кв. 6. Площта на поземления имот към момента на
издаване на акта е 108 092 кв.м. В последствие с одобрените изменения на
регулационния план за района тази площ е намалена, като части от нея са
отделени за УПИ IV ( 1182 кв.м.) и УПИ V ( 6 732 кв.м.) от кв. 6, както и за
улици, като към момента площта на УПИ VI - за ДФС Локомотив е в размер на 98 581 кв.м. Сградите, описани
в приемателния протокол и отразените в кадастралната карта сгради са
налични и към момента. Върху терена, върху който
попада процесният по делото имот
от 4080 кв.м., представляващ южната по-голяма част от стар ПИ 612 ( сега ПИ с идентификатор
68134.1377.2074) попадат част
от административната сграда, част от
козирката над трибуните на стадиона
и част от самите трибуни на стадиона, асфалтова
площ за достъп
до стадиона, озеленени тревни площи и оформена паркова среда, сграда, ползвана от клуб на
привържениците на Локомотив - София, част от алея
за достъп до тревна площ
- игрище към стадиона, сграда - кафене с изнесени в парковата среда маси за консумация
и пр. В игрищата и спортните терени са изградени поливни системи за поддържане на
тревните площи, ел и ВиК подземни
комуникации. Целият терен е ограден и се ползва по предназначение.
Имот стар
№612/№80612 от помощен план/, к.л. 157 и к.л. 158 от кадастрален план от
1948год. представлява част от имота, за който е издаден АДС
№11420/23,07,1987год. /приложение №10 от СТЕ/. Първоначалният
регулационен план за района е от 1948год., когато теренът е отреден „за
резервен терен на индустриална зона и
складова зона“. С одобряването на
регулационните планове през 1959, 1963 и 1965год. и общите
градоустройствени решение този терен е с
предназначение „за озеленяване и
спорт“. Строителството на спортните съоръжения е започнало въз основа
на позволителен билет 1968год. и 1975год. като е било извършено озеленяване
с декоративни растителни видове,
както и благоустройствени
мероприятия/асфалтови площадки, алеи, подземни комуникации/. Към 1987год. процесния терен е представлявал урбанизира територия
като е бил изграден, приет и въведен в експлоатация като обект стадион
Локомотив.
Приложен е АДС
№11420/1987год. за терен от 108092кв.м., който е предоставен за стопанисване и оперативно
управление на ДФС Локомотив/стр.89/, в който терен е включен и процесния имот пл.№612.
Съставен е АДС
№07910/23,03,2012год. за терен с площ от 93081кв.м./стр.82/, като видно от заключението на СТЕ са изключени имотите по източната граница и имот със стар планоснимачен №612./ приложение 9 от СТЕ/.
При така изложената
фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
изводи:
Предявени са обективно и
субективно съединени искове с правна
кв.108 от ЗС за установяване правото на собственост на ищците относно недвижим имот, на основание
земеделска реституция по реда на ЗСПЗЗ, с искане за осъждане на ответника да предаде владението
върху имота.
Искът
по чл. 108 от ЗС е предоставен на невладеещия собственик срещу владеещия
несобственик. За да бъде уважен е необходимо да се установи по безспорен начин,
че ищецът е собственик на имота, а ответникът владее или държи същия без правно
основание.
По
делото съдът намира за установено, че ищците са законни правоприемници на
Н. Г.М..
Следва да се отбележи, че
с редица решения / Решение № 595 от 04.12.2009 г. по гр. д. № 3474/2008 г. на II Г.О. на ВКС,
Решение № 329 от 27.04.2010
г. по гр. д. № 927/2009 г.,
I Г.О. на ВКС, Решение № 185 от 28.05.2010 г. по гр. д. № 65/2010 г., II Г.О. на ВКС, Решение № 540 от 13.07.2010 г. по гр. д. № 1837/09 г., I Г.О. на
ВКС Решение № 365 от
15.10.2010 г. по гр. д. №
1493/2009 г., II Г.О. на ВКС/ се приема, че по
иск за собственост основан на земеделска
реституция, ответникът не може да
оспорва легитимацията на ищеца с възражение, че неговият наследодател не е бил собственик на имота - предмет на решението
на ОСЗ към момента на обобществяването
му, ако самият
той не заявява
права върху имота към същия
момент. А такива права към момента
на обобществяване на имота ответникът
не твърди. Отделно от това няма данни и за включване на имота в ТКЗС.
По отношение на обвързващата сила на влязло в сила решение на ОЗСГ, респективно
заместващо го съдебно решение постановено по реда на чл.14, ал.3 от ЗСПЗЗ,
съдът има правомощието да упражни косвен съдебен контрол относно материалната
законосъобразност на реституцията по възражение на ответника по исковата
претенция за ревандикация, доколкото тази страна не участвала в административното
производство. В случай, че сочи да са налице пречки за възстановяване на собствеността същите подлежат на
изследване в производството за ревандикация. В конкретната
хипотеза се сочи на реализирано мероприятие, с оглед на което се твърди да са
налице предпоставките на чл.10б от ЗСПЗЗ, което е пречка за реституция по смисъла на закона.
Видно от заключението на изслушаната
съдебно-техническа експертиза се налага извод, че процесния
имот се намира в границите на урбанизираната територия, в който случай
възстановяването на собствеността от ОСЗ се осъществява съобразно чл.11 от
ППЗСПЗЗ, въз основа на удостоверение и скица по чл.13, ал.4, 5 и чл.13 а от
ППЗСПЗЗ като се посочи има ли застроена част и възможността за възстановяване
като решението на техническата служба се одобрява със заповед на кмета на
общината. С постановеното съдебно решение от 29,06,1998год. е прието да е налице хипотезата на чл.10,
ал.7 от ЗСПЗЗ-констатирано е строителство
на спортна зала, но предвид липса на данни за законност на строежа, е прието да
са налице предпоставките за възстановяване в стари реални граници.
Настоящият състав намира да не са налице условията за земеделска реституция. Съгласно нормата на чл.10, ал.7 от ЗСПЗЗ/
в ред. ДВ, бр. 98 от 1997 г.) се възстановяват правата на собствениците върху земеделски земи, притежавани преди образуването на трудовокооперативни земеделски стопанства, държавни земеделски стопанства, независимо от това дали
са били включени
в тях или в други, образувани въз основа на
тях селскостопански организации и включени в строителните граници на населените места,
определени със застроителен и регулационен план или с околовръстен
полигон, освен ако върху тях
при спазване на всички нормативни
изисквания са построени сгради от трети лица
или ако е отстъпено право на строеж и законно
разрешеният строеж към 1 март 1991 г. е започнал. Възстановяването на собствеността се извършва по
реда на чл. 14, ал. 1, т. 1 от закона. Т.е. безспорно изключението
съставляващо пречка за възстановяване по чл.10, ал.7 ЗСПЗЗ включва наличието
на законно строителство, започнало до
01,03,1991год. В конкретната хипотеза от заключението на СТЕ се установи, че
възстановения имот-пл. №612 по кад. план от 1950год.
/със сегашен идентификатор 68134.1377.2074/
попада върху част от
административна сграда, част от
козирката над трибуните на
стадиона и част от самите трибуни на стадиона, асфалтова площ, представляваща подход към стадиона, озеленени тревни
площи и оформена паркова среда, част от
алея за достъп до тревна площ-игрище към
стадиона и пр., като в игрищата и спортните терени са изградени поливни системи, ел. и ВиК подземни комуникации. С оглед изложеното се обоснова
извод да е налице изградено комплексно спортно съоръжение-Стадион Локомотив
и прилежащи към него терени, което съдът
намира да осъществява състава на чл.10б
от ЗСПЗЗ, а не чл.10, ал.7 ЗСПЗЗ.
Съгласно установената съдебна практика
съществува принципна разлика във фактическия състав на реституцията по смисъла на чл.10, ал.7 от ЗСПЗЗ и чл.10б, ал.1 от ЗСПЗЗ. Съгласно решение № 219 от 20.05.2011 г. по гр. д. № 807/2010 г., г. к., 1 г. о. на ВКС, решение № 496 от 13.07.2010 г. по гр. д. № 1011/09 г. на ВКС І ГО, чл.10, ал.7 от ЗСПЗЗ предполага осъществено
строителство на отделна сграда, която следва да е завършена или започнала до
01,03,1991год., докато в хипотезата на комплексно изградено мероприятие или
строителство е приложима нормата на чл.10б, ал.1 от ЗСПЗЗ, в който случай не
съществува нормативно изискване за законност на строителството. Съгласно цитираната разпоредба, при наличието на
извършено строителство или друго мероприятие
на държавата не се допуска
възстановяване на земята в реални граници, като без
значение е дали теренът е бил надлежно
отчужден, дали е бил отреден за
определен вид строителство и дали последното е било извършено законно. В § 1в от ДР на
ППЗСПЗЗ е налице примерно
изброяване на строителните дейности, непозволяващи възстановяването на собствеността, като сред тях
са и изградени съоръжения. По делото се установява по
категоричен начин от заключението на съдебно-техническа експертиза, че в имота, заявен с исковата молба, освен припокриването със
съществуващи на терен сгради, са изградени и благоустройствени съоръжения – подземни комуникации, електропровод и водопровод, които по становище на съда съставляват пречка за възстановяване
на имота в реални граници. Що се отнася до прикриване на имота с озеленените тревни площи, алеи за
достъп до игрище към стадиона, асфалтова площ за достъп до стадиона, може да се
заключи, че са реализирани
като комплексни такива по смисъла на ЗТСУ (отм.) и ЗУТ, при което и по отношение на
незастроените със сгради площи (като
процесната) приложение следва да намери
разпоредбата на чл. 10б, ал. 1 от
ЗСПЗЗ, като е недопустимо
механичното отделяне на същата като незастроена част по смисъла на
чл. 11, ал. 2 от
ППЗСПЗЗ.
Установи се по делото, че строителството на спортното
съоръжение към 1987год., когато е съставен АДС с №11420/1987год. е приключило,
осъществено в периода от 1968-1975, а обектът е приет и въведен в експлоатация.
В действащите в този период регулационни планове от 1963, 1965год. теренът е с
предназначение именно „за озеленяване и
спорт“, което мероприятие е изпълнено. Ето защо се налага извод, че към
момента на приемане на ЗСПЗЗ теренът, който е възстановен- пл.№612, е част от
реализирано мероприятие и не съставлява годен обект на земеделска реституция.
Съобразно горното и предвид правилата за
разпределение на доказателствената тежест по смисъла
на чл.154, ал.1 от ГПК, съдът намира, че не се установи материално- правната легитимация на ищците по делото като
собственици на имота на заявеното правно основание, доколкото извършената
земеделска реституция е осъществена в нарушение на нормативните изисквания. Ето
защо предявените искове съдът намира за неоснователни и като такива следва да
бъдат отхвърлени.
С оглед неоснователността на исковата претенция
безпредметно е обсъждането на релевираното възражение
за изтекла давност в полза на ответника.
По
разноските:
Предвид изхода от спора на осн.чл.78, ал.3 от ГПК разноски се дължат на ответната страна, които съдът намира за доказани в размер на 500,00лева, от които 100,00лв. –юрисконсултско възнаграждение и 400,00лв.-в.л.
Мотивиран от изложеното Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от С.В. Л., с ЕГН **********, М.Г. Д., с ЕГН **********, Н. А.Т., с ЕГН **********, М. А.Т.-В., с ЕГН **********, К.В. К.,
с ЕГН**********, Р. Ц.Г., с ЕГН**********
и К. Н.Г., с ЕГН **********, всички със
съдебен адрес *** срещу Държавата, чрез министъра на регионалното развитие и
благоустройство, със съдебен адрес,*** искове с пр.осн.чл.108
от ЗС за признаване собствеността на
ищците и осъждане на ответника да предаде владението върху недвижим
имот, както следва: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор 68134,1377,2074, находящ се в гр.София, район Надежда, ул.Спортен комплекс Локомотив, с площ от 4080,00кв.м., трайно предназначение на
територията Урбанизирана, начин на трайно
ползване: Спортно игрище, със стар идентификатор 68134,1377,97, с номер
по предходен план 1393-част, кв.6, при
съседи: ПИ с идентификатор 68134,1377,268 и ПИ с идентификатор
68134,1377,2073, който имот представлява част от ПИ с планоснимачен №1393 в УПИ VІ ДФС „Локомотив“, от кв.6 по
плана на гр.София, м. Северен парк, целият
с площ от 6120,00кв.м., при съседи: ПИ 268 в УПИ VІ-ДФС Локомотив и от три страни-имот
без планоснимачен номер, който имот е
идентичен с имот пл.№612 по отменена
регулация, нанесен в к.л. №157,158 от кадастралния план
към 1950год., находящ се в строителните
граници на мах.Илиянци, м.Джоджата,
представляващ нива от 6120,00дка, ІV категория, при съседи: имот №80625, имот №80611, имот №80616, имот
№80617, имот №8060, имот №80618, имот №80619 и имот №80624, на основание
наследствено правоприемство и земеделска реституция
като неоснователни.
ОСЪЖДА С.В. Л., с
ЕГН **********, М.Г. Д., с ЕГН **********,
Н. А.Т., с ЕГН **********, М. А.Т.-В., с
ЕГН **********, К.В. К., с ЕГН**********, Р. Ц.Г., с ЕГН********** и К. Н.Г., с ЕГН **********, всички със съдебен
адрес *** да заплатят на Държавата, чрез
министъра на регионалното развитие и благоустройство, със съдебен адрес,*** на осн.чл.78, ал.3 от ГПК сума в размер на 500,00лева
- разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да
се обжалва пред САС в 2 седмичен срок от връчването на страните.
СЪДИЯ: