Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр. Плевен, 13.02.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, V граждански състав, в публично съдебно заседание
на 20.01.2020г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА ВИДОЛОВА
при
секретаря Галя Николова, като разгледа докладваното от съдия Видолова гр.дело № 4695 по описа за 2019 година,
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Искове с
правно основание чл.79 ал.1 от ЗЗД във вр. чл.240 от ЗЗД във вр. чл.86 от ЗЗД,
във вр. чл.99 от ЗЗД.
Ищецът ***е
предявил против В.И.П. ***, с искане да бъде осъден ответника да заплати на
ищеца сумата от 350.00 лв., представляваща неплатена главница по договор за
кредит ***ведно със законната лихва върху главницата, от предявяването на
молбата до изплащане на вземането. Ищецът твърди, че е закупил на 01.02.2018г.
вземането от първоначалния кредитор – ***и по силата на изричното
упълномощаване за съобщаване на цесията от цедента, е уведомил длъжника за
прехвърлянето на вземането, но пратката е върната с отбелязване „непотърсена“.
Твърди, че забавата на длъжника продължава. Претендират се разноските в
исковото производство.
В срока по
чл. 131 от ГПК ответникът, чрез особения си представител, назначен от съда, е
подал писмен отговор по делото, в който се твърди, че искът е неоснователен,
т.к. липсва доказано съгласие от страна на ответника за сключването на
процесния договор, твърди, че липсва ел. профил на кредитополучателя, липсва
електронен подпис на ответницата, липсват доказателства, че именно ответницата
е потвърдила договора. Сочи, че липсва материален носител на договора към
исковата молба. Поради горното, счита, че не е налице облигационна връзка между
ответницата и ***, и че цесията е недействителна, поради липса на предмет. Моли
съда да отхвърли исковете като неоснователни.
Съдът, като прецени доказателствата
по делото и като взе предвид доводите на страните, намира за установено
следното:
От представения по делото в цифров
вид и на хартиен носител ***се установява, че ***, /***/ и ответника В.И.П. ***,
са сключили по реда на чл. 6 от ЗПФУР договор за потребителски кредит за сумата
от 250лв., за срок от 30 дни, с уговорена дата на получаване на сумата
29.01.2015г. и дата на връщане – 28.02.2015г. В договора е уговорена обща
дължима сума от 250.00лв., 0% лихвен процент, 0% ГПР. Уговорен е начин на
получаване на сумата – по посочена банкова сметка. ***, на 10.02.2015г. е сключен
договор, в който кредитът е увеличен до 350лв., като всички останали условия са
запазени, включително и падежът на връщане на цялата сума. Договорите са
подписани електронно, което се установява от приложеният диск с цифровия вид на
двата договора. Относно изпълнението на кредитора, по делото са представени две
преводни нареждания по посочените банкови сметки на името на ответницата,
съгласно които на 29.01.2015г. ѝ е преведена сумата от 250.00лв., а на
10.02.2015г. – сумата от 100.00лв. Получаването на кредита също не се оспорва
от ответника, не се твърди и изпълнение на договорните му задължения. Видно от
представения Договор за прехвърляне на вземания от 01.02.2018г., ***е прехвърлил
вземането си за исковите суми на ищеца ***, като вземането е описано в
приложената извадка от приложение № 1 към договора, като общата сума, която е
прехвърлена е в размер на 839.81лв., която в случая не се претендират в пълен размер,
а само в размер на посочената главница от общо 350.00лв. Представено е
потвърждение за прехвърлянето от 01.06.2018г., като и пълномощно, издадено от ***на ***, с което ищецът има право да уведомява
длъжниците по цесията от името на цесионера по смисъла на чл. 99 ал. 3 от ЗЗД.
По делото е представено и Уведомление за цесията на вземането до длъжника от 05.02.2018г.,
което е изпратено на ответницата на адреса, посочен от нея в двата договора за
кредит, което е върнато от доставчика с отбелязване, че адресатът е преместен.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните изводи: В случая, при разглеждането на
предявените искове по чл. 79 ал. 1 от ЗЗД, и вр. чл. 86 от ЗЗД, следва да се
изхожда от доказателствената тежест в процеса. Общото правило при
облигационните искове е, че ищецът следва да докаже качеството си на кредитор,
падежа и изискуемостта на вземането си, а ответникът /длъжник/ следва да докаже
факта на плащането. В случая ищецът по делото доказа, че е придобил вземането
си от първоначалния кредитор ***, чрез цесия. Съществуването на самото вземане
се доказва от представените договори за кредит от 29.01.2015г. и 10.02.2015г. общо
за сумата от 350лв., изправността на кредитора се доказва от представените
преводни нареждания от датите на сключване на договорите. Съдът приема, че сключените
договори са валидни между страните, независимо от липсата на положени саморъчно
подписи на техни представители. Съдът намира, че нито една уговорка в сключените
между страните договори не представлява неравноправна клауза или противоречаща
на ЗЗП или ЗПК – в случая не е уговаряна лихва, не се претендира и друго
вземане, което би представлявало утежняването на положението на по-слабата
икономически страна по договорите. Установи се, че срокът на договорите за
кредит е изтекъл на 28.02.2015г., а исковата молба е подадена на 15.07.2019г.,
поради което вземането за неизплатената сума по договора е изискуемо.
Ответникът, в чиято тежест е да докаже своята изправност по договора, не сочи
доказателства за изпълнение, нито в срока, уговорен в самия договор, нито
впоследствие – по отношение на първоначалния кредитор или на цесионера. Относно
връчването на уведомлението за цесията на особения представител на ответника по
делото, който е получил от негово име наред с всички съдебни книжа и уведомлението
за извършената цесия: Получаването на уведомлението е факт, настъпил в хода на
процеса, който е от значение за спорното право и поради това следва да бъде взет
предвид при решаване на делото, с оглед разпоредбата на чл.235, ал.3 от ГПК,
която намира приложение и в настоящото производство (в т.см. и Решение № 78 от
9.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II т. о., ТК). Задължението за
съобщаване по чл.99, ал.4 от ЗЗД цедентът може да извърши както лично, така и
чрез трето лице, поради което съдът приема, че съобщаването, извършено от
цесионера по силата на поето за това задължение в договора за цесия и изрично
дадено пълномощно за целта, е валидно и е породило свързаните с него правни
последици, като е прекратена облигационната връзка между длъжника и цедента, и
новият кредитор на длъжника по сключения договор за потребителски кредит е
ищецът-цесионер. С разпоредбата на чл.47, ал.5 от ГПК законодателят е въвел
фикция за връчване на книжа по делото и предвид, че законът не поставя
специални изисквания за начина, по който следва да бъде извършено
уведомлението, то получаването на същото по реда на чл.47, ал.5 от ГПК в
рамките на съдебното производство по предявен иск за прехвърленото вземане не
може да бъде игнорирано. Освен това, установеното в чл.99 ал.4 от ЗЗД
задължение на цедента да съобщи на длъжника за извършеното прехвърляне на
вземането, има за цел да защити длъжника срещу ненадлежно изпълнение на неговото
задължение, т.е. срещу изпълнение на лице, което не е носител на вземането,
като го предпази от двойното плащане на едно и също задължение. Възражение от
длъжника, че цесията не му е надлежно съобщена може да се прави само в случай,
че длъжникът е платил на стария кредитор до момента на уведомяването, а в
настоящия процес ответникът не твърди извършено пълно плащане - в т.см.
Определение № 987 от 18.07.2011г. на ВКС по гр.д.№ 867 от 2011г. на ІV г.о. –
„Длъжникът може да възразява успешно за липсата на уведомяване само ако
едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на стария кредитор или на
овластено от този кредитор лице до момента на уведомлението“, и Решение № 173
от 15.04.2004 г. на ВКС по гр. д. 788/2003 г., ТК Пазар и право, бр. 8/2004 г.,
стр. 25 “Неизпълнението му/ на условието на чл. 99, ал. 4 ЗЗД/ не се отразява
на действителността на договора за цесия, а води до неговата
непротивопоставимост на длъжника само тогава, когато съобщението за сключването
му се предхожда от изпълнение, престирано на досегашния кредитор. От това
следва ирелевантността на факта кога и на кого е съобщено за прехвърленото
вземане, след като по делото безспорно е било установено, че задължението за
главница по договора за заем не е погасено”.
При тези изводи на съда, следва да се
считат за доказани по делото наличието на активна легитимация на ищеца в
настоящето производство, изпълнение на задълженията на първоначалния кредитор
по валидни договори за кредит и неизпълнение от страна на ответника, поради което
претенцията за сумата от 350.00 лв., представляваща неплатена главница по
договорите за кредит от 29.01.2015г. и 10.02.2015г., се явява основателна и
доказана, както към датата на подаване на исковата молба – 15.07.2019г., така и
към датата на устните състезания по делото.
При този изход на делото, съдът
следва да се произнесе по искането за присъждане на разноски на ищеца. Ищецът е
сторил разноски в размер на 50.00лв. – ДТ и 300.00лв. – внесен депозит за
особен представител. Съдът определя и юрк. възнаграждение в размер 100.00лв.,
съобразно разпоредбата на чл. 78 ал. 8 от ГПК. При пълното уважаване на
исковите претенции, искането за разноски на ищеца в производството се явяват
основателни в размер на 450.00лв. и в този размер следва да бъдат възложени на
ответника.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА на основание чл.79 ал.1 от ЗЗД
във вр. чл.240 от ЗЗД във вр. чл.86 от ЗЗД, във вр. чл.99 от ЗЗД, В.И.П., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на ***,
***, със седалище и адрес на управление ***, сумата от 350.00 лв.,
представляваща неплатена главница по договор за кредит ***и ***сключен между В.И.П.
и ***, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 15.07.2019г. до
изплащането ѝ.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, В.И.П., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на ***, ***, със седалище и адрес
на управление ***, направените по делото разноски в размер на 450.00лв.
Сумите могат да бъдат заплатени по
банкова сметка ***: IBAN: ***, BIC: ***, при ***.
Решението може да се обжалва пред
Плевенски окръжен съд с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: