№ 13477
гр. София, 03.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД в публично заседание на деветнадесети
април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:СИЛВИЯ П. НИКОЛОВА
при участието на секретаря БОРЯНА М. ТОШЕВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ П. НИКОЛОВА Гражданско дело
№ 20221110130082 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба с вх. № 114776/06.06.2022 г. на „**“ ООД,
ЕИК **, седалище и адрес на управление-гр. София, **, срещу К. В. В., ЕГН **********,
съдебен адрес: гр. **.
Предявен е осъдителен иск по чл. 45 ЗЗД за сумата 1 000.00 лева със законната лихва от
06.06.2022 г. до окончателното плащане на задължението - обезщетение за неимуществени
вреди, изразяващи се в уронване на престижа и доброто име на лечебното заведение - ищец
по настоящото дело, причинени от изявления в публичен коментар на ответната страна на
сайта платформата „Google reviews”, констатирани на 04.04.2022 г.
В исковата молба се твърди, че ищецът-лечебно заведение съгласно разрешително от
08.11.2017 г., е предоставяло физиотерапевтични грижи за ** **, съгласно сключен между
страните договор. Пациентът е приет на ** г. в ,,**“, след като е лекуван от исхемичен
мозъчен инсулт в **. При постъпването не е можел да се движи свободно, но противно на
препоръките на медицинските лица е опитвал. На 11.01.2022 г., пациентът е открит паднал
до леглото с болезнен, скъсан и външно ротиран десен долен крайник. Кракът е бил веднага
обезболен, след което са уведомени близките за случилия се инцидент. Впоследствие ** ** е
транспортиран до **, където след направена рентгенова снимка и консултация с ортопед е
установено счупване на десния крайник. Извършена е оперативна интервенция, като
близките на пациента са били в непрекъснат контакт с персонала на лечебното заведение.
Пациентът е бил напълно обгрижен и обслужен от болничния персонал. След настъпването
на инцидента, ответницата ** В., съпруга на сина на ** **, отправила според ищеца
публични коментари, съдържащи неверни твърдения, уронващи престижа и доброто име на
лечебното заведение (,,на 5 ден му счупиха крака“, „поисках писмено обяснение как му
счупиха крака и това не получих“ и други описани в исковата молба). Излагат се доводи, че
1
твърденията на близките на ** ** се обръщат след намеса на лекари, които не са били
запознати със състоянието му и не са част от екипа на ищеца. Претендират се разноски по
делото.
Ответната страна, в отговора на исковата молба, подаден в срока по чл. 131, ал.1 ГПК
оспорва допустимостта и основателността на предявения иск. Твърди, че юридическите лице
не могат да търпят неимуществени вреди, тъй като не може да формира самостоятелно
психическо отношение към каквито и да било действия. Оспорва размера на претендираните
от ищеца вреди. Излага доводи, че твърденията не са клеветнически, а лични впечатления и
оценка, с които не се нарушават правни норми и не са настъпили вреди за ищеца. Лечебното
заведение е отказало да предостави информация за начина, по който е възникнала травмата
на ** **. Ищецът не е представил и видеозаписи, въпреки че в лечебното заведение е
осигурено постоянно видеонаблюдение. Претендира разноски по делото.
В съдебно заседание страните се представляват от пълномощници, които поддържат
направените с исковата молба и отговора към нея съответно искания и възражения.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства, назначена и изслушана е
съдебномедицинска експертиза.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл. 12 и чл. 235 от
ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта на производството, съдът намира следното:
Възраженията на ответницата за недопустимост на производството по отношение на
предявените от юридическото лице искове за неимуществени вреди, изразяващи се в
уронване на престижа и доброто име на лечебното заведение, настоящият съдебен състав
намира за неоснователни.
Правото на добро име, на свобода (неприкосновеност) на личния живот и на свобода на
религията са сред основните права на българските граждани. Религиозната институция,
регистрирана като юридическо лице на територията на Република България (§ 1 ДР на ЗВ),
безспорно притежава право на свобода на религията, а и на добро име (авторитет). Тези
неимуществени права са закрепени в нормативни актове от най-висока степен, които
регулират обществените отношения на територията на Република България – в чл. 32, ал. 1 и
чл. 13, ал. 1 от Конституцията (КРБ) и в чл. 8 и 9 от Конвенцията за защита на правата на
човека и основните свободи. Конвенцията за защита на правата на човека и основните
свободи, съставена в Рим на 4 ноември 1950 г., ратифицирана по конституционен ред,
обнародвана и влязла в сила на 5 октомври 1992 г. за Република България, е част от
вътрешното право на страната и има предимство пред тези норми на вътрешното
законодателство, които й противоречат (чл. 5, ал. 4 КРБ). Преамбюлът на Конституцията
въздига правата на личността и търпимостта, която се изразява в плурализъм и автономно
съществуване на религиозните общности, като общочовешки ценности и върховен принцип,
на които се основава правовата държава.
Предварителният въпрос, който е решен в Решение № 206 по гр. д. № 4762/2017 г., ІІІ Г. О.
2
на ВКС, постановено по реда на чл. 290, ал. 1 ГПК/, е принципен и е решен положително по
отнощшение на това, дали принципният въпрос в действащото вътрешно обективно право се
допуска юридическо лице да е кредитор по вземане за обезщетение на неимуществени
вреди, след като юридическите лица, а не само физическите, са носители на неимуществени
права (напр. на добро име, свобода на религията, справедлив съдебен процес и разглеждане
на делото в разумен срок).
Тълкуването, дадено от ВКС, към което се придържа и споделя настоящия съдебен състав е,
че юридическите лица могат да търпят неимуществени вреди, както и да претендират
обезщетение за репарирането им . Съображенията за този отговор, при съобразяването и на
постановеното към настоящия момент Решение на ВКС, ІV ГО, по гр.д. № 5120 по описа за
2017 година, са следните:
На първо място самият законодател с изрични правни норми предвижда такава възможност.
Обезщетението за причиняване на неимуществени вреди е уредено в Закона за
задълженията и договорите (ЗЗД) като част от правния институт на непозволеното
увреждане (член 45 до 54 от ЗЗД). Общото правило е, че всеки е длъжен да поправи вредите,
които виновно е причинил другиму. Когато се претендира обезщетение за неимуществени
вреди, които нямат конкретно материално изражение, съдът определя размера по
справедливост. Разпоредбата на чл. 45 ЗЗД е обща и не съдържа ограничения относно
страните в правоотношението, възникнало от непозволеното увреждане - всеки е длъжен да
поправи вредите, които виновно е причинил другиму, в т.ч. и на юридическо лице (ЮЛ).
Липсва основание да се приеме изключване на възможността да се търси отговорност за
неимуществени вреди от ЮЛ и в последващите разпоредби в закона, вкл. и чл. 52 ЗЗД, чрез
предявяването на иск за неимуществени вреди. Налице са и по-нови разпоредби, в други
закони, които предвиждат правото на подобно обезщетение. /Така решение № 206 от
26.03.2019 г. по гр. д. № 4762/2017 г., ІІІ Г. О. на ВКС/ - Иск за неимуществени вреди,
претърпени от юридически лица е допустим. В решението, касационният съд приема, че
юридическите лица търпят морални вреди и могат да претендират, съответно да им бъдат
присъждани, обезщетения за същите. Правото е признато на всички юридически лица –
търговци, юридически лица с нестопанска цел, религиозни институции и др. (в този смисъл
са и определение по ч. гр. д. № 6155/2013 г., ІІ Г. О. на ВКС и решение № 274 от 18.03.2019
г. по гр. д. № 5120/2017 г., ІV Г. О. на ВКС). В решението си по дело Т-88/09 от 8.11.2011 по
казуса Idromacchine Srl v. European Commission. СЕС се произнася в подкрепа на правото на
юридическите лица да получават обезщетение за неимуществени вреди.
С оглед изложените съображения, съдът намира, че предявения от лечебното заведение иск е
допустим.
По същество съдът намира иска за неоснователен, по следните съображения:
С доклада по чл. 140 ГПК, приет при липса на възражения, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и
4 ГПК, съдът е отделил за безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване по
делото следните обстоятелства: 1) публикуването на посочения в исковата молба публичен
коментар 2) авторството на ответната страна на коментара, публикуван в платформата
3
,,Google reviews”.
Спорен по делото е въпросът дали публикуваните коментари от ответницата представляват
противоправно поведение.
За успешното провеждане на иска за неимуществени вреди от лечебното заведение,
претърпени от действия на деликвента е необходимо да се установи, че с осъщественото
деяние са накърнени доброто име, престижа на болницата и доверието на пациентите.
В тежест на ответницата по делото е да докаже истинността на твърденията изложени в
публикувания публичен коментар.
При преценка съставомерността на дадени твърдения като противоправни, следва да се
отбележи, че от една страна чл. 39, ал. 1 от Конституцията на Република България
прокламира правото на всеки гражданин да изрази мнение и свободно да го разпространи
писмено или устно, чрез звук или изображение. Същото право е закрепено и в чл. 10, т. 1 от
КЗПЧОС. Тези норми обаче не дават право да се разпространяват неверни факти, нито да се
засяга достойнството на други лица, а осигурява свободната оценка на фактите и
възможността тя да се отстоява. Рамките, до които се простира тази свобода се определят от
принципа да не се вреди другиму.
За преценка основателността на исковата претенция, съдът следва да извърши
разграничение на изнесената информация като факт или мнение, като при спор за
причинени вреди от изнесена в публичното пространство информация, съдът е длъжен да
съобрази, че на проверка за истинност подлежат фактическите твърдения, както и че те
могат да ангажират деликтната отговорност на разпространилото ги лице само ако са
неверни и позорят адресата. Оценките (мненията) не подлежат на проверка за вярност, тъй
като не представляват конкретни факти от обективната действителност, а могат да
ангажират отговорност само ако представляват обида.
В съдебната практика се приема, че наличието на клеветнически твърдения се обосновава с
разгласяването за другиго на конкретни обстоятелства, определени факти, които са позорни
- неприемливи от гледна точка на общоприетите морални норми и предизвикващи
еднозначна негативна оценка на обществото. Освен това те трябва и да са неистински, т. е.
да не съществуват в обективната действителност. Неистинността на приписваните
обстоятелства обаче има правно значение само ако те са обективно позорни.
В случая от съвкупния анализ на ангажираните доказателства не се установи ответницата с
поведението си да е допринесла за накърняване на доброто име и престижа на лечебното
заведение, като е изнесла неверни обстоятелства за същото.
Процесната публикация е провокирана от получена фрактура на долен десен крайник на **
** - близък на ответницата роднина при престоя му като пациент в лечебното заведение –
ищец по настоящото дело. По делото безспорно се установи от показанията на всички
свидетели, които съдът кредитира като достоверни в тази част и им дава вяра, че при
постъпването си в болничното заведение ** ** не бил в състояние да се изправя
самостоятелно и да става от леглото, както и че същият е бил изписан със счупен долен
4
десен крайник. От заключението на вещото лице по приетата по делото съдебномедицинска
експертиза, което съдът кредитира като компетентно изготвено, се установява, че ** ** е
бил настанен на легло с липса на ограничители, каквито според вещото лице биха намалили
риска от падане от леглото на пациенти, в състоянието на ** **, което от друга страна би
довело до въпросното счупване на крайник. Вещото лице посочва, че падането на пациенти
по време на хоспитализацията им е сериозен проблем за всяка клиника, поради което във
всяко медицинско заведение трябва да се разработят и прилагат превантивни мерки, като се
закупят специални легла с ограничители, матраци и възглавници за столове, да се внедрят
протоколи за грижи на пациента в зависимост от неговата инвалидност, болничните
помещения да са със специални настилки, в стаите, отделенията и коридорите да е
достатъчно светло. В отговор на въпрос 6 от съдебномедицинската експертиза, вещото лице
посочва, че ** ** би трябвало да се оцени като пациент с висок риск от падане. В
заключението е препоръчано, че всички здравни специалисти, както и немедицинският
персонал на една болница, трябва да участват в „Програмата за предотвратяване на падането
на пациента“, като главният лекар на болницата одобрява работна инструкция, която е
посветена на профилактиката на падащите пациенти, прилагането й би трябвало да е
задължително в професионалната дейност на целия персонал: лекари, санитари, медицински
сестри, работници и др. разпитаният свидетел Л. – рехабилитатор при ищеца, съобщава, че
по принцип имало легла, които са с прегради, която се задвижва с дистанционно, но не може
да даде информация за конкретния случай, няма спомени за него, но знае,че е имало случаи
на паднали пациенти. Съдът счита, че доколкото не се оспорва факта на пдането и
фрактурата на крайника, това следва да се приеме за безспорно обстоятелство. Спорно е това
дали ищецът е положил всички усилия и добри медицински практики, за да осигури
безопасността на пациента.Доколкото по делото не успя да се проведе пълно ои главно
доказване, че ищецът е положил добра грижа за пациента, въпреки която и поради
независещи от ищеца обстоятелства, пациентът да е паднал от леглото, съдът не може да
приеме за доказан иска.
С оглед горното, съдът приема, че посоченото в публикацията не може да се определи като
противоправно, доколкото по делото се установява действително да е имало падане на
пациента, с посочените в публикациите последствия, а поведението на автора й не може да
се квалифицира като противоправно по смисъла на чл. 45 от ЗЗД, доколкото по делото не се
доказа конретна адекватна за състоянието на пациента грижа, чрез имобилизиране на
крайници, предпазващи падане. Лечебното заведение не е положило всички необходими
грижи и условия за да осигури безопасността на пациента ** ** и да предотврати
счупването на крака му.
Предвид изложеното съдът приема, че фактическият състав на чл. 45 ЗЗД не е осъществен,
поради което липсва основание за ангажиране отговорността на ответницата за
обезщетяване на вреди от извършеното от нея и предявеният от лечебното заведение иск
следва да се отхвърли.
Поради неоснователността на главния иск, неоснователен е и акцесорният иск за законната
5
лихва от 06.06.2022 г.
По разноските.
При този изход на спора, право на разноски на основание чл. 78, ал. 3 ГПК има ответникът,
който е доказал такива в размер на 690 лева, от които – 250 лева за депозит за вещо лице, 40
лева за депозит за призоваване на свидетели и 400 лева за платено адвокатско
възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „**“ ООД, ЕИК **, седалище и адрес на управление-гр.
София, ** срещу К. В. В., ЕГН **********, съдебен адрес: гр. **, иск с правна
квалификация чл. 45 от ЗЗД – за осъждане на ответницата К. В. В. да заплати на ищеца
„**“ ООД сумата от 1 000 лв., ведно със законната лихва от 06.06.2022 г. до окончателното
плащане на сумата, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в
уронване на престижа и доброто име на **“ ООД, ЕИК **, причинени от изявления в
публичен коментар на ответната страна на сайта платформата „Google reviews”,
констатирани на 04.04.2022 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „**“ ООД, ЕИК **, седалище и адрес на
управление-гр. София, ** да заплати на К. В. В., ЕГН **********, съдебен адрес: гр. **,
сумата от 690 лева, представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6