Р Е Ш Е Н И Е
№ 262937/10.12.2021 г. , гр.Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ХІ състав в публично
заседание на 11.11.2021 г., в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: МИРОСЛАВА ДАНЕВА
при секретаря Й.Трендафилова като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 2584 по описа за 2021 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е с правно
основание чл. 422 ал.1 от ГПК.
Производството
по делото е образувано по повод предявени от ищеца „Т.Б." ЕАД,
с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** 4, Бизнес Парк София,
сграда 6, п.к. 1766 срещу
ответника Н.Х.Р. ЕГН **********,
с адрес: *** положителни установителни искове с правно основание чл.422 от ГПК
, за признаване за установено в отношенията между страните, че ОТВЕТНИКЪТ ДЪЛЖИ НА ИЩЕЦА , както
следва:
- сумата в размер на 166,51 лева, представляваща дължими и
незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги за периода от
20.09.2018г.-19.12.2018г. , от които 115,65 лв. по Договор за мобилни услуги за
мобилен номер +359********* от дата 12.02.2018г. и 50,86 лв. по Договор за
мобилни услуги за мобилен номер +359********* от дата 05.01.2017г., със сключено
към него Допълнително споразумение от дата 07.08.2017г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението в съда – 02.09.2020 г. до
окончателното изплащане на вземането, за която сума е издадена Заповед №
4733/04.09.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по
ч.гр.д. № 10854/2020г. по описа на
Районен съд-гр.Варна – 11 състав, поправена с Разпореждане № 20177 /
15.10.2021г., на основание чл.247 от ГПК;
- сумата в размер на размер 345,67
лв. , дължима по Договор за лизинг от дата 12.02.2018г. на мобилно устройство
HUAWEI Mate 10 Lite Dual Blue, формирана като сбор от незаплатени 12 бр.
месечни лизингови вноски по Договор за лизинг от дата 12.02.2018г., на обща стойност
319,08 лева, дължими за периода от м.01/2019г. до м.01/2020г., както и
допълнителна сума в размер на 26,59 лева по чл.1, ал.2 от Договора за лизинг, за
която сума е издадена Заповед № 4733/04.09.2020 г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 10854/2020г. по описа на Районен съд-гр.Варна – 11 състав, поправена с
Разпореждане № 20177 / 15.10.2021г., на основание чл.247 от ГПК.
Претендират
се направените съдебно-деловодни разноски.
Ищецът
обосновава съществуващия за него правен интерес от провеждане на установителния
иск, навеждайки следните фактически твърдения в обстоятелствената част на
исковата молба:
Излага
се,че по повод договор за мобилни услуги от дата 05.01.2017г., сключен с
мобилния оператор „Т.Б." ЕАД, ответникът Н.Х.Р. е абонат на дружеството
доставчик на мобилни услуги с клиентски номер № ********* и титуляр на мобилен
номер +359*********. По силата на Допълнително споразумение от дата 07.08.2017
г. абонатът предпочита нова абонаментна програма- Тотал 24,99 със срок на
действие 24 месеца до 07.08.2019 г.
По
силата на Договор за мобилни услуги от дата 12.02.2018 г. абонатът предпочита
втори мобилен номер +359********* с абонаментна програма- Тотал 24,99 със срок
на действие 24 месеца до 12.02.2020 г.
Сочи
се, че при възползване от преференциални
условия на Оператора, абоантът е сключил и Договор за лизинг към мобилен номер
+359********* от същата дата 12.02.2018 г., по силата на който на абоната е
предоставено за ползване мобилно устройство HUAWE1 Mate 10 Lite Dual Blue за период от 23
месеца срещу заплащане на месечна лизингова вноска в размер на 26.59 лв.,
съгласно уговорения погасителен план по лизинговия договор.
Въз
основа на посочените договори ответникът е ползвал предоставяните от Дружеството
мобилни услуги, като потреблението за мобилни номера +359********* и
+359********* е фактурирано под клиентския номер на абоната № *********.
Съгласно
чл. 26 от Общите условия на мобилния оператор „ при ползване на услуги чрез
индивидуален договор заплащането на ползваните услуги се извършва въз основа на
фактура, която се издава ежемесечно на името на потребителя. При сключване на
индивидуален договор всеки потребител -страна по договора бива уведомен за
датата от месеца, на която ще му бъде издавана фактура. Неполучаването на
фактурата не освобождава потребителя от задължението му за плащане на дължимите
суми. ".
За
потребените от абоната-ответник услуги за периода 20.09.2018 г. до 19.12.2018
г. Т.Б. ЕАД е издал:
- Фактура №**********/20.10.2018 г. за
отчетния период на потребление от 20.09.2018-19.10.2018 г. с дължима стойност
76.56 лв., от които:
за
мобилен номер +359*********: 20.82 лв. без ДДС за абонамент Тотал 24.99; 26.59
лв. за месечна лизингова вноска;
за
мобилен номер +359*********: 20.82 лв. без ДДС за абонамент Тотал 24.99.
Дължимата
сума е платима в срок 04.11.2018 г. Към фактурата е приложено извлечение от
потреблението на ползваните мобилни номера.
- Фактура №**********/20.11.2018 г. за
отчетния период на потребление от 20.10.2018-19.11.2018 г. с дължима стойност
78.36 лв., от които:
за
мобилен номер +359*********: 20.82 лв. без ДДС за абонамент Тотал 24.99; 26.59
лв. за месечна лизингова вноска; 0.90 лв. за Получаване на входящ трафик при
незаплатено в срок задължение
за
мобилен номер +359*********: 20.82 лв. без ДДС за абонамент Тотал 24.99; 0.90
лв. за Получаване на входящ трафик при незаплатено в срок задължение
Дължимата
сума е платима в срок 05.12.2018 г. Към фактурата е приложено извлечение от
потреблението на ползваните мобилни номера. Към фактурата е прибавена и
незаплатената стойност от предходния отчетен период- 76.56 лв., при което
общодължимото задължение възлиза на сума в - размер на 154.92 лв.
За
посочените месеци абонатът е потребил и не е заплатил мобилни услуги на обща
стойност 154.92 лв. Към всяка от фактурите има приложено
извлечение-детайлизирана справка от потреблението на ползвания номер.
С
Кредитно известие № **********/20.12.2018 г. е извършена корекция по дълга,
като е сторнирана сумата в размер на -6.25 лв. без ДДС за всеки от двата
мобилни номера за върнати на абоната пропорционално начислени при сключване на
абонамента такси, начислена е и дължимата се лизингова вноска в размер на 26.59
лв., и е отразен незащитения баланс в размер на 154.92 лв., за предходните два
отчетни периода, при което задължението за плащане възлиза на сума в размер на
166.51 лв.
Неизпълнението
на абоната-ответник да заплати стойността на потребените и фактурирани услуги
на стойност 166.51 лв., е ангажирало договорната отговорност на абоната по т.П
от процесния договор за услуги, като във връзка с чл.75, вр.с чл. 196, в) от ОУ
на мобилния оператор, Теленор е прекратил едностранно индивидуалните договори
на ответника за ползваните абонаменти и е издал по абонатен номер № *********
Крайна фактура № ********** от дата 20.01.2019 г.
Поради
прекратяване на договора за мобилни услуги автоматично на дата 15.01.2019 г. и
преустановяване на предоставяните услуги, на основание т.12, ал.2 от Общите
условия, приложени към лизинговите договори, дължимите месечните вноски за
предоставените на абоната мобилни устройства са обявени за предсрочно
изискуеми.
Съгласно
договореното между страните в т.3.2 от договорите за лизинг, месечните
лизингови вноски се фактурират от лизингодателя и заплащат от лизингополучателя
съгласно сроковете, условията и начина за плащане на задълженията на
лизингополучателя в качеството му на абонат на мобилни услуги, съгласно
сключения между страните договор за предоставяне на такива услуги и Общите
условия на „Т.Б." ЕАД / т.е. на 20-то число от месеца/.
Поради
неизпълнението на абоната да заплати в указаните срокове дължими към оператора
месечни плащания, довело до предсрочното прекратяване по вина на абоната на
индивидуалния му абонамент за ползвания мобилен номер, на основание чл.12, ал.2
от Общите условия към договора за лизинг /„Месечните вноски и други плащания
стават предсрочно изискуеми в случай на прекратяване на договорите за мобилни
или фиксирани услуги, както и в случай на забава на дължими съгласно тези договори
плащания"/, са обявени за предсрочно изискуеми лизинговите вноски, дължими
от месец 01/2019 г. когато е издадена крайната фактура № **********, съгласно
уговорения погасителен план, както следва:
- По
Договор за лизинг от 12.02.2018 г. за устройство HUAWEI Mate 10 Lite Dual Blue, се дължи
цената в размер на 345.67 лв., която представлява 12 бр. лизингови вноски на
обща стойност в размер на 319.08 лв., дължими за периода от месец 01/2019 г. до
месец 1/2020 г., съгласно уговорения погасителен план и една допълнителна
вноска за изкупуване на устройството в размер на 26.59 лв. / чл. 1, ал. 2 от
Договора/;
Като
абонат на обществената телекомуникационна мрежа на мобилния оператор „Т.Б."
ЕАД ответникът се е съгласил и е приел Общите Условия на Оператора за
взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услуги. Съгласно чл. 49 от
Общите Условия, Теленор има право да получава в срок всички плащания, дължими
от потребителя в уговореното количество и на уговореното място. Според чл.71
„Потребителят е длъжен да заплаща определените от Теленор цени по начин и в
срокове за плащане, посочени в т. 27 от тези Общи условия, а именно в срока,
указан на фактурата, но не по-късно от 18 дни след датата на издаването -
й". Незаплащането в срок на издадените от Оператора на абоната фактури за
ползваните мобилни услуги е обусловило правото на Теленор /чл.75 от ОУ/ да
прекрати едностранно индивидуалния договор на ответника на дата 15.01.2019 г.
При неспазване на което и да е задължение по част XIII от тези Общи условия или в
случай, че е налице неизпълнение на някое от другите задължения на потребителя,
Теленор има право незабавно да ограничи предоставянето на услугите, или при
условията на т. 196, в) да прекрати едностранно индивидуалния договор с
потребителя или да откаже сключване на нов договор с него".
Съгласно
сключения договор за мобилни услуги, страните имат права и задължения, описани
в него и общите условия на доставчика на мобилни услуги. Към индивидуалния
договор се прилагат клаузите на публикуваните общи условия и те са неразделна
част към него. По силата на същите, индивидуалният договор влиза в сила от
момента на подписването му от страните, а за неуредените случаи в индивидуалния
договор са в сила общите условия на договора за предоставяне на мобилни услуги.
В
чл. 20 от Общите условия е посочено, че, всички услуги се заплащат в зависимост
от техния вид и специфика по цени, съгласно действащата ценова листа на
Теленор. Съгласно чл. 23, б) месечния абонамент осигурява достъп до услугите,
за които е сключен индивидуален договор и включва разходите за поддръжка на
Мрежата и се предплаща от потребителя ежемесечно, в размери съобразно избрания
от потребителя абонаментен план/програма/пакет. По силата на чл. 26
неполучаването на фактура, не освобождава потребителя от задължението му за
плащане на дължимата сума. Потребителят отговаря и дължи връщане на оператора и
на всякакви допълнителни /извънредни/ разходи, свързани със събирането на
вземания, които са присъдени по съдебен ред. Съгласно чл. 27 от Общите условия
плащането на посочената във фактурата сума се извършва в срока указан на
фактурата, но не по-късно от 18 дни след датата на издаването й. При неспазване
на срока, потребителят дължи неустойка за забава в размер на законната лихва за
всеки ден закъснение.
В
конкретният случай ответникът е подписал договор за услуги с мобилния оператор,
ползвал е процесиите мобилни номера и не е изпълнил задължението си по договор
да заплаща стойността на предоставените услуги, като с това си поведение е
изпаднал в забава. Издадени са фактури и в срок не ги е заплатил. Изпълнен е
фактическият състав на едно договорно неизпълнение по чл.79 ЗЗД, за което
ответникът следва да понесе отговорността си.
Представените
фактури сами по себе си, не са основание за плащане, но длъжникът-ответник е
сключил договор и е ползвал съответната далекосъобщителна услуга, задължил се е
да заплаща цената на предоставеното устройство, съгласно уговорения погасителен
план, респ. същият е в неизпълнение на договора си.
Предвид
неизпълнение на претендираните вземания от страна на ответника и с оглед на изложеното , се моли да бъде
уважена предявената искова претенция, като се присъдят сторените в заповедното
и в исковото производство разноски.
Ответникът Н.Х.Р. ЕГН **********,
с адрес: ***, в срока по чл. 131
от ГПК, чрез назначения му особен представител , е депозирал отговор на
исковата молба, като се излага , че предявеният иск е допустим , но
неоснователен.
Оспорват се твърденията
на ищеца на основание посочените договори действително да са били предоставени
мобилни услуги на ответника, които да са били реално потребени от него и за
които е следвало да бъдат начислени претендираните суми за ползвани мобилни
услуги и абонаментни такси.
В тази връзка се оспорва
съдържанието на приложените фактури №№**********/20.11.2018г. , **********/20.10.2018г.,
**********/20.12.2018, **********/20.01.2019г. относно посочените в тях вид,
количество и стойност на потребени услуги
Счита се, че ответникът
не дължи заплащане за непредоставени услуги, поради което се оспорват
твърденията на ищеца, че е налице основанието по чл.75 и чл.19б от ОУ на
мобилния оператор за едностранно прекратяване на договорите с ответника,
считано от 15.01.2019г.
Това от своя страна води
и до липса на основанието, визирано в чл.12 ал.2 от ОУ към договора за лизинг
за обявяване на дължимите месечни лизингови вноски за предсрочно изискуеми,
които също са фактурирани и се претендират в общ размер от 345.67 лв.
Оспорва се иска по
основание и размер.
Предвид горните
фактически твърдения и оспорване на твърденията в исковата молба, се считат за
неоснователни предявените искове за заплащане на 166.51 лв., представляващи
дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни
услуги за периода 20.09.2018г.-19.12.2018г., както и за сумата от 345.67 лв.,
представляваща незаплатени лизингови вноски по Договор за лизинг от
12.02.2018г., поради което се моли същите да бъдат отхвърлени, ведно със законните последици.
Ø По допустимостта на предявения иск с правно основание
чл.422 от ГПК:
От приобщеното в
настоящото производство ч.гр.д. № 10854/2020 г. по описа на Районен съд-гр.Варна – 11 състав, се
установява, че същото е образувано по подадено от ищцовата страна в настоящото
производство в качеството й на заявител срещу ответника в настоящото
производство в качеството му на длъжник заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК, депозирано в деловодството на съда на 02.09.2020
г. Въз основа на депозираното заявление е издадена Заповед № 4733/04.09.2020 г.
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, по силата на която е
разпоредено на длъжника Н.Х.Р., ЕГН: **********, с адрес: ***
ДА ЗАПЛАТИ на Кредитор „Т.Б."ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ***, Бизнес Парк София, сграда 6 , следните суми, а именно:
сумата от 166,51 лева,
представляваща дължими и незаплатени
месечни абонаментни такси за потребление
на мобилни услуги по Договор за мобилни услуги за мобилен номер 359 *********
от дата 05.01.2017г., със сключено към него Допълнително споразумение от дата
07.08.2017г., за която са издадени
фактури, както следва: фактура №**********/20.10.2018г. за отчетния период от 20.09.2018г. до 19.10.2018г. , фактура №
**********/20.11.2018г., за отчетния период от 20.10.2018г. до 19.11.2018г. и
фактура №**********/20.12.2018г. за отчетния период от 20.11.2018г. до
19.12.2018г.,
сумата от 345,67 лева ,
представляваща незаплатена дължима сума по Договор за лизинг от дата 12.02.2018г., сключен във връзка с
договорен абонамент за номер +359*********, по силата на който абонатът е взел
мобилно устройство HUAWEI Mate 10 Lite Dual Blue на изплащане, посредством 23 месечни лизингови вноски в
размер на 26,59 лева, формирана като сбор от незаплатени 12 бр. месечни
лизингови вноски по Договор за лизинг от
дата 12.02.2018г., сключен във връзка с договорен абонамент за номер
+359*********, на обща стойност 319,08 лева, дължими за периода от м.01/2019г.
до м.1/2020г., както и допълнителна сума в размер на 26,59 лева по чл.1, ал.2
от Договора за лизинг,
ведно със законната лихва върху
главниците, считано от датата на депозиране на заявлението в съда -
02.09.2020г., до окончателното изплащане на задължението;
сумата от 25,00 лева, представляваща заплатена държавна такса и сумата от 120,00 лева , представляваща
адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
Посочено е , че вземането
произтича от следните обстоятелства: Договор за мобилни услуги за мобилен номер 359 ********* от дата
05.01.2017г., със сключено към него Допълнително споразумение от дата
07.08.2017г., за която са издадени
фактури, както следва: фактура №**********/20.10.2018г. за отчетния период от 20.09.2018г. до 19.10.2018г. , фактура №
**********/20.11.2018г., за отчетния период от 20.10.2018г. до 19.11.2018г. и
фактура №**********/20.12.2018г. за отчетния период от 20.11.2018г. до
19.12.2018г. и Договор за лизинг от дата
12.02.2018г., сключен във връзка с договорен абонамент за номер +359*********,
по силата на който абоната е взел мобилно устройство HUAWEI Mate 10 Lite Dual Blue на изплащане.
С разпореждане № 20177 /
15.10.2021г., е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в Заповед №
4733/04.09.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК като в
заповедта, както следва: след текста:
„Договор за мобилни услуги за мобилен номер 359 ********* от дата 05.01.2017г.,
със сключено към него Допълнително споразумение от дата 07.08.2017г.“ се добавя
текста: „и Договор за мобилни услуги за мобилен номер 359 ********* от дата
12.02.2018г.“, на основание чл.247 от ГПК.
Заповедта е връчена по
реда на чл.47 ал.5 от ГПК, като заявителят и ищец в настоящото производство е
уведомен е предявил настоящия иск преди изтичане на едномесечния срок от
уведомяването му за предявяване на искова молба, на основание чл.415 от ГПК и е
представил доказателства за заведената искова молба по ч.гр.д. № 10854/2020 г. по
описа на Районен съд-гр.Варна – 11
състав. Вследствие на изложеното , съдът намира,че производството по предявения
иск с правно основание чл.422 от ГПК е допустимо и валидно учредено. С оглед на
гореизложеното, е налице правен интерес от предявената искова претенция.
Вследствие на изложеното
и предвид наличието на идентитет между предявената искова претенция с
издадената заповед съдът намира,че производството по делото е допустимо и
валидно учредено.
С оглед на
гореизложеното, съдът намира,че производството по предявения иск с правно
основание чл.422 от ГПК е допустимо и съдът дължи произнасяне по съществото на
исковата претенция.
СЪДЪТ, след като взе
предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната
съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:
Видно от приобщените
към доказателствения материал Договор за мобилни услуги за мобилен номер
+359********* от дата 05.01.2017г., със сключено към него Допълнително
споразумение от дата 07.08.2017г., ищцовото дружество се задължило да
предоставя на ответника електронни съобщителни услуги, при условията на
договора и Общите условия за взаимоотношенията между ищцовото дружество и
потребителите на съответната услуга и/или мрежа, като ответникът е титуляр по мобилен номер +359*********,
срещу заплащане на цена от страна на потребителя в съответствие с ползваните
услуги. Договорено е използване на мобилен номер +359********* по
програма Тотал 24,99 за срок от 24 месеца, до 07.08.2019 г. / съгласно
Допълнително споразумение от 07.08.2017 г./.
Видно от приобщения
към доказателствения материал Договор за мобилни услуги за мобилен номер
+359********* от дата 12.02.2018г., ищцовото дружество се задължило да
предоставя на ответника електронни съобщителни услуги, при условията на
договора и Общите условия за взаимоотношенията между ищцовото дружество и
потребителите на съответната услуга и/или мрежа, като ответникът е титуляр по мобилен номер +359*********,
срещу заплащане на цена от страна на потребителя в съответствие с ползваните
услуги. Договорено е използване на мобилен номер по програма Тотал 24,99 за срок от 24 месеца, до
12.02.2020 г.
От приетия към
доказателствения материал Договор за лизинг 12.02.2018 г., сключен във връзка с
договорен абонамент за номер +359*********, се установява, че на ответника е предоставено
лизингово устройство мобилно устройство марка HUAWEI Mate 10 Lite Dual Blue. Видно от Погасителен план, инкорпориран
в Договор за лизинг от 12.02.2018 г., на
ответника са определени 23 месечно лизингови
вноски досежно изплащане на предоставеното устройство всяка в размер на
26.59лв.
Във всички от
горепосочените договори са положени подписите на ответника Н.Х.Р..
Към доказателствения
материал по делото са приети и общите условия на ищцовото дружество за
взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услуги. От тях е видно, че дружеството има право да получава
месечна абонаментна цена, заплащаща се от абонатите всеки месец, както и
дължимата цена на всички използвани от него услуги, като периодът на отчитане е
на ежемесечна база. Съгласно договора дружеството-оператор издава ежемесечно
фактура на определена дата /в случая 20-то число от месеца/за ползваните услуги
и неполучаването на фактурата не освобождава абоната от задълженията да я
заплати съгласно определения в т. 27 от ОУ срок, който е 15-дневен от издаване
на фактурите, съгласно същите, но не по-късно от 18 дни - съгласно ОУ.
Представена е Декларация-съгласие към всеки от договорите,
подписана от ответника, при сключване на процесните договори за мобилни
услуги, в която
същият е удостоверил, че е запознат,
приема и се задължава да спазва
Общите условия на дружеството-ищец,
представляващи неразделна
част от договора.
Към доказателствения материал са приобщени следните
фактури, а именно: фактура №**********/20.10.2018г. за отчетния период от
20.09.2018г. до 19.10.2018г. , фактура № **********/20.11.2018г., за отчетния период от 20.10.2018г. до 19.11.2018г. и фактура
№**********/20.12.2018г. за отчетния период от
20.11.2018г. до 19.12.2018г.
Видно
от фактурите, ответникът Н.Х.Р. е с клиентски номер № *********. Услугите,
предоставени на абоната по предпочетените мобилни номера, са фактурирани под клиентски
№ *********, за който са издадени процесните фактури с извлечение от детайлна
справка на месечното потребление на услугите.
По делото липсват доказателства и твърдения ответникът да
е заплатил задължението по издадените от ищцовото дружество фактури в
посочените в същите падежи.
Предвид така
установеното от фактическа страна, СЪДЪТ
формулира следните изводи от правна
страна:
По отношение на предявения иск с правно
основание чл.422 от ГПК:
За успешното провеждане на установителен иск
с правно основание чл.415, ал.1 вр. чл.422 от ГПК в тежест на ищеца е да докаже
дължимостта на претендираната сума. В разглеждания случай ищцовата страна е
длъжна да установи при условията на пълно и главно доказване наведените от нея
твърдения, обуславящи допустимостта на исковата претенция, а именно: учредено
по нейна инициатива заповедно производство по реда на чл. 410 от ГПК и издадена
в нейна полза Заповед за изпълнение; депозирано от длъжника възражение в срока
по чл.414 ал.2 от ГПК и депозиране на настоящата искова молба в срока по чл.
415, ал. 1 от ГПК; съществуването на облигационно отношение между страните, че
ответникът има качество на потребител на мобилни услуги за процесния период по
сочения договор , пораждащо задължение за ответника да плати стойността на
потребени далекосъобщителни услуги, размера и настъпване изискуемостта на
задълженията; че в качеството му на доставчик на мобилни услуги и въз основа на
валидно учредено между страните договорно отношение, той е предоставил
посочените услуги на ответника, като е начислил дължимата стойност за тях
съобразно индивидуалния договор и съобразно Общите условия, поради което се
дължи плащане в посочения във фактурите размер; факта на сключен между страните договор , по
силата на който за ответника е възникнало валидно задължение за предоставяне на
далекосъобщителна услуга и предоставяне на устройство на лизинг; факта, че
ответникът е нарушил обективирано в процесния договор валидно задължение;
размера на лизинговите вноски.
От своя страна в тежест на ответника по
делото от своя страна е да установи всички наведени от него положителни
правоизключващи и правопогасяващи възражения по исковете, от които черпи
благоприятни за себе си правни последици, да установи точното във времево и
количествено отношение изпълнение на задължението си за плащане стойността на
претендираните суми или обстоятелства изключващи дължимостта им.
Събраните в хода на производството
доказателства са в състояние да обусловят несъмнения извод, че страните са
обвързани по силата на валидно сключени Договор за мобилни услуги за мобилен
номер 359 ********* от дата 05.01.2017г., със сключено към него Допълнително
споразумение от дата 07.08.2017г. , Договор за мобилни услуги за мобилен номер
359 ********* от дата 12.02.2018г. и Договор
за лизинг от 12.02.2018 г., по силата на
които ищцовото дружество е предоставило на ответника мобилна услуга , като
ответникът е титуляр на мобилни номера +359********* и +359********* и е предоставено
устройство на изплащане - HUAWEI Mate 10 Lite Dual Blue, платимо на 23 месечни
лизинови вноски.
Вследствие на процесните договори за
предоставяне на електронни съобщителни услуги и за лизинг, са възникнали
облигационни правоотношения между
страните.
Предвид, че истинността на представените с
исковата молба писмени доказателства , които не са оспорени от ответника в
предвидения в закона преклузивен срок, то следва да се приеме за доказано
сключването на договор за предоставяне на мобилни услуги и договора за лизинг.
От представените по делото писмени
доказателства – договори, приложения към тях и фактури, се установява несъмнено, че ищцовото
дружество е изпълнило договорните си задължения да предостави определените
услуги и движима вещ-на лизинг, като ответната страна не е представила
доказателства за изпълнение на задължението си за заплащане по стойност и за
съответните периоди така, както са посочени в издадените фактури.
В представените фактури и приложенията към
тях подробно са дадени ползваните от ответника мобилни услуги и как е формирано
задължението му към мобилния оператор и доколкото не се твърди неправомерна
намеса от страна на мобилния оператор в отчета на доставените на ответника
мобилни услуги следва да се приеме, че същите са и доставени и ответникът дължи
заплащането им в уговорения между страните срок.
Предвид на това , че ответникът , в чиято
тежест е било , не е представил доказателства за престиране на падежа на всяка
от претендираните суми за предоставени далекосъобщителни услуги за процесния
период, съдът намира, че е налице виновно неизпълнение на договорно задължение
от страна на ответника.
С оглед изложеното съдът намира, че
предявеният иск по отношение на претендираните суми за неплатени предоставени
далекосъобщителни услуги на ответника , е основателен и следва да бъде
уважен, ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение до окончателното изплащане на задължението.
По отношение на претенцията за осъждане на
ответника за заплащане на претендираните лизингови вноски:
Предмет на претенцията са и суми
представляващи дължими лизингови вноски по договор за лизинг от 12.02.2018 г.,
с който на ответника е предоставено ползването на движима вещ- устройство HUAWEI Mate 10 Lite Dual Blue срещу
лизингова цена от общо 611,57 лева, платима на 23 вноски всяка в размер на 26,59
лева . Съгласно чл. 4 от договора за лизинг, с подписването му,
лизингополучателят е декларирал получаването на вещта, поради което и предвид
на липса на оспорване, съдът приема, че лизингодателят е изпълнил това си
задължение. Корелативно на него е това на лизингополучателя да плаща дължимата
цена за това ползване. Наличието на финансово- кредитния елемент по
придобиването на вещта от лизингодателя с негови средства и последващото й
изплащане от лизингополучателя под формата на възнаграждение за ползването-
лизингови вноски, разкрива характеристиките на договор за финансов лизинг,
който не страда от пороци водещи до неговата недействителност. Напротив,
договорът валидно обвързва страните по него, поради което и при липса на твърдения
за плащане на дължимите лизингови вноски начислени до соченото прекратяване на
облигационната връзка са на общо основание дължими.
Към настоящия момент всяка една от
незаплатените лизингови вноски е падежирала и не е заплатена от
ответника.
Няма данни за заплащане на лизинговите вноски
към датата на депозиране на исковата молба , а последните лизингови вноски
падежират най-късно в м.01.2020 година , а заявлението по чл.410 от ГПК е
подадено в съда на 02.09.2020г. , т.е. след изтичане на падежа на вноските. Не са представени доказателства за заплащане на дължимите
лизингови вноски от страна на ответника, поради което тази претенция се явява
доказана в своето основание и размер.
Съгласно чл. 1 ал.2 от процесния договор за
лизинг, потребителят може да заяви желание за придобиване собствеността върху
устройството и доплати съответната последна 24-та вноска, данни за каквото
заявено желание отсъства. Но и не се доказва, че е изпълнил задължението си за
връщане на предоставеното му мобилно устройство. Освен това съгласно последното
изречение на цитираната разпоредба, ако устройството след срока не бъде
върнато, се дължи допълнителна сума в размер на последната вноска . Така
практически отново се стига до изкупуване на вещта от потребителя и отказ от
страна на мобилния оператор да претендира връщане. / В този смисъл Решение , постановено през м.06/2020г. по въззивно
търговско дело № 365 по описа за 2020 г. на Окръжен съд-гр.Варна. /
С оглед изложеното съдът намира, че
предявеният иск по отношение на претендираната сума в размер на 345,67 лв. , дължима по Договор за лизинг от
дата 12.02.2018г., е основателен и следва да бъде уважен.
В заключение от събраните по делото писмени
доказателства се установява по несъмнен начин, че между ищеца и ответника са
възникнали валидни облигационни правоотношения по силата на посочените в
исковата молба договори за мобилни услуги и договори за лизинг. Автентичността
на подписите на ответника върху договорите и съпътстващите ги документи не са
опровергани. Във всеки от договорите за мобилни услуги изрично са посочени
телефонния номер и номера на СИМ-картата, както и предоставеното мобилно
устройство, така както е описано и в съответния договора за лизинг.
Получаването на устройствата е потвърдено от абоната във всеки от договорите.
Ползването на мобилни услуги от предоставените на ответника мобилни номера се
установява от представените към всяка фактура справки за общо потребление.
Следва да се отбележи, че ответникът като страна по договорите за мобилни
услуги и за лизинг е носител на правата и задълженията по тези договори и не е
материалноправно легитимиран да възразява, че не е ползвал предоставените
мобилни услуги, както и предоставените му мобилни апарати, след като е получил
СИМ-картите и устройствата и не твърди, че мобилният оператор по някакъв начин
е възпрепятствал ползването на услугите и/или вещите. / В този смисъл Решение № 953/25.05.2021 г., постановено по въззивно
гражданско дело № 20213100500667 по описа за 2021 година на Окръжен
съд-гр.Варна./
Предвид изложеното, предявената искова
претенция следва да бъде уважена в цялост.
При
този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ищецът има право на
заплатените от него съдебно-деловодни разноски, предвид представения по делото списък с разноски по
чл.80 от ГПК , приложен по делото и доказателствата за реализирани разходи , в
общ размер от 555,00 лв., от които държавна такса в размер на 75,00 лв.,
адвокатско възнаграждение в размер на 180 лв. и
изплатен депозит за назначения на ответника особен представител в размер
на 300,00 лв.
Съгласно
т.12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълкувателно дело №
4/2013г. на ОСГТК следва да бъдат присъдени с настоящото решение и разноските в
заповедното производство в общ размер от 145,00 лв. , от които държавна такса в
размер на 25,00 лв. и изплатено адвокатско възнаграждение в размер на 120,00
лв.
Мотивиран
от така изложените съображения, Варненски районен съд
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията
между ищеца
„Т.Б." ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление:*** 4, Бизнес Парк София, сграда 6, п.к. 1766 , от една страна и ответника Н.Х.Р. ЕГН
**********, с адрес: ***, от друга страна,че ОТВЕТНИКЪТ ДЪЛЖИ НА ИЩЕЦА следните суми, а именно:
- сумата в размер на 166,51 лева, представляваща дължими и
незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги за периода от
20.09.2018г.-19.12.2018г. , от които 115,65 лв. по Договор за мобилни услуги за
мобилен номер +359********* от дата 12.02.2018г. и 50,86 лв. по Договор за
мобилни услуги за мобилен номер +359********* от дата 05.01.2017г., със сключено
към него Допълнително споразумение от дата 07.08.2017г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението в съда – 02.09.2020 г. до
окончателното изплащане на вземането, за която сума е издадена Заповед №
4733/04.09.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по
ч.гр.д. № 10854/2020г. по описа на
Районен съд-гр.Варна – 11 състав, поправена с Разпореждане № 20177 /
15.10.2021г., на основание чл.247 от ГПК;
- сумата в размер на размер 345,67
лв. , дължима по Договор за лизинг от дата 12.02.2018г. на мобилно устройство
HUAWEI Mate 10 Lite Dual Blue, формирана като сбор от незаплатени 12 бр.
месечни лизингови вноски по Договор за лизинг от дата 12.02.2018г., на обща
стойност 319,08 лева, дължими за периода от м.01/2019г. до м.01/2020г., както и
допълнителна сума в размер на 26,59 лева по чл.1, ал.2 от Договора за лизинг, за
която сума е издадена Заповед № 4733/04.09.2020 г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 10854/2020г. по описа на Районен съд-гр.Варна – 11 състав, поправена на
основание чл.247 от ГПК с Разпореждане № 20177/15.10.2021г., на основание
чл.422 от ГПК.
ОСЪЖДА Н.Х.Р. ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на „Т.Б." ЕАД,
с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** 4, Бизнес Парк София,
сграда 6, п.к. 1766 сумата в размер на 145,00 лв., представляваща
съдебно-деловодни разноски по ч.гр.д. № 10854/2020г. по описа на
Районен съд-гр.Варна – 11 състав, както и сумата от 555,00 лв., представляваща
сторени от ищеца съдебно-деловодни разноски в исковото производство, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от
решението , ведно със съобщението за постановяването му , на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: