№ 768
гр. София , 02.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на десети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Диана Коледжикова
Членове:Камелия Първанова
Димитър Мирчев
при участието на секретаря Валентина Игн. Колева
като разгледа докладваното от Диана Коледжикова Въззивно гражданско
дело № 20211000500987 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 261986 от 22.12.2020 г. по гр. д. № 10715/2019 г. на Софийски
градски съд ЗАД “ОЗК - Застраховане” АД, София е осъдено на основание чл. 432, ал.
1 от КЗ да заплати на Н. С. К. сумата 20000 лева обезщетение за неимуществени вреди
от телесни увреждания, причинени в резултат на настъпило на 21.03.2018 г.
пътнотранспортно произшествие, ведно със законната лихва върху тази сума, считано
от 03.08.2018 г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлен искът за обезщетение
на неимуществените вреди до пълния предявен размер от 26000 лева.
Решението е обжалвано от ответника в осъдителната част над сумата 8000 лева
с оплакване за необосновано завишен размер на обезщетението и неправилен извод за
липса на съпричиняване вредоносния резултат от страна на пострадалата ищца.
Поддържа се неправилност на решението поради постановяването му в противоречие с
чл. 52 от ЗЗД при определяне размера на обезщетението; несъобразяване с характера и
тежестта на единственото увреждане и с краткия възстановителен процес, с пълното
възстановяване. Без да се оспорват фактическите констатации на съда, се сочи
неправилно приложение на критериите за определяне конкретната сума на
обезщетението за имуществени вреди. Оспорва се и изводът за липса на съпричиняване
като се твърди, че не се установява пострадалата да се е държала за ръкохватка преди
1
падането, както и че ако е била седнала на седалка, увреждането е нямало да настъпи.
Иска се отмяна на решението в обжалваната част и отхвърляне на иска за обезщетение
над сумата 8000 лева.
Въззиваемата оспорва въззивната жалба.
Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 от
ГПК, след като извърши служебна проверка за валидност и допустимост на
обжалваното решение и обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства съобразно посочените от жалбоподателя основания за неправилност на
първоинстанционния акт, прие следното:
Обжалваното решение е валидно, а в обжалваната част – допустимо.
Спорът пред настоящата инстанция е относно справедливия размер, който да обезщети
ищцата за претърпените от нея неимуществени вреди, и за наличието на
съпричиняване от нейна страна на вредоносния резултат. В частта, с която ответникът
е осъден да заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 8000 лева,
решението е влязло в сила и формира сила на пресъдено нещо относно наличието на
основание за ангажиране отговорността на ответното застрахователно дружество.
По спорния въпрос за размера на справедливото обезщетение, което да
компенсира установените по делото вреди. Фактическата обстановка, от значение за
определяне размера на вредите, е изяснена от първоинстанционния съд въз основа на
анализ на събраните доказателства, и се възприема от настоящата инстанция при
условията на чл.272 от ГПК. Тя не се и оспорва от страните, поради което липсва
основание за ревизирането й.
При определянето размера на обезщетението за неимуществени вреди
настоящият състав съобрази следните обстоятелства, установени по делото от
писмените доказателства, заключението на съдебномедицинската експертиза и
показанията на свидетелката Д. Б.:
а/. брой, вид и тежест на причинените на ищцата телесни увреждания – пневмоторакс
вдясно;
б/. проведено лечение и продължителност на лечебния и възстановителния период – 3
дни болнично лечение за торакостомия. Домашно-амбулаторно лечение, по време на
което не ставала от леглото, затруднено дишане. Оздравителен период - два месеца;
в/. интензитета на търпените от ищцата болки и страдания – през първите три-четири
седмици и през две-три седмици на дихателна рехабилитация - болки с по-голям
интензитет, през останалото време – при преумора и рязка смяна на времето;
2
г/. възрастта на ищцата към настъпване на инцидента - 60 години;
д/. допълнителните негативни психични изживявания /освен болките от
нараняванията/ – невъзможност за извършване на битови дейности, тревожност, страх
(отказвала да ползва градски транспорт);
е/. последиците за здравето на ищцата и прогнозите за бъдещото й здравословно
състояние – възстановяването е пълно;
ж/. обществено-икономическите условия в страната към настъпване на
застрахователното събитие.
Отчитайки всички тези обстоятелства и разпоредбите на чл. чл. 51, ал. 1 и 52 от
ЗЗД, настоящият състав намира, че сумата 20 000 лв. би обезщетила ищцата за
претърпените от нея неимуществени вреди. Неоснователно е оплакването на
въззивника, че болките са надценени. Засегната е била дихателната дейност на ищцата
за продължителен период от време.
По спорния въпрос за наличие на съпричиняване от страна на ищцата на
вредоносния резултат. Обстоятелствата, с които е обосновано възражението на
ответника, са непредприемане от ищцата на необходимите действия да се предпази;
пътувала е права; не се е държала за ръкохватка, което е довело до загубата на
равновесие. На първо място следва да се посочи, че наличието на свободни седалки не
задължава пътниците в градския транспорт да ги ползват. Не се спори, че процесният
автобус е от категорията, допускаща правостоящи пътници. Следователно липсва
противоправност в избора на ищцата да пътува правостояща в автобуса. Установеният
механизъм на увреждането – падане вследствие загуба на равновесие при внезапното
потегляне на автомобила в момент, в който ищцата току-що се е качила в автобуса,
изключва принос поради това, че не се е държала за предвидените за това ръкохватки.
Това е така, защото, видно от показанията на свидетеля Георгиев, ищцата се е държала
за вертикална тръба и за облегалка на седалка в момента на потегляне на автобуса, но
при рязкото потегляне загубила равновесие и паднала назад. Този извод не се
разколебава от фразата на свидетеля “мисля, че се беше хванала”. Автобусът е тръгнал
рязко в момента, в който ищцата се качила на площадката и не успяла да се задържи.
Липсва принос, тъй като причината за загубата на равновесие е рязкото потегляне, а не
необезопасяването от пътничката чрез държане за ръкохватка.
Поради пълно съвпадане между изводите на въззивната инстанция с тези на
първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
В полза на адвокат В.О. следва да се присъди възнаграждение по чл.38, ал.2 от
ЗА в размер 1068 лева с ДДС, предвид представеното доказателство за регистрация по
3
ЗДДС.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 261986 от 22.12.2020 г. по гр. д. № 10715/2019 г.
на Софийски градски съд.
ОСЪЖДА ЗАД “ОЗК - Застраховане” АД, София да заплати на адвокат В.О.
възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА в размер 1068 (хиляда шестдесет и осем) лева
Решението подлежи на обжалване пред ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД в
едномесечен срок от връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4