РЕШЕНИЕ
№ 24
гр. Белоградчик, 11.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЕЛОГРАДЧИК, ІІІ-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на десети септември през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Божидарка Д. Йосифова
при участието на секретаря Маргарита Ал. Николова
като разгледа докладваното от Божидарка Д. Йосифова Административно
наказателно дело № 20241310200074 по описа за 2024 година
ПРОИЗВОДСТВОТО Е ПО РЕДА НА ЧЛ. 59 И СЛ. ОТ ЗАНН.
Образувано е по жалба на Л. М. И. от гр. Б., обл. В., против Наказателно
постановление № 875/ 03.04.2024 г. на Директора на РДГ – Берковица, с което
на осн. чл. 266, ал. 1 от Закона за горите (ЗГ), му е наложено наказание – Глоба
в размер на 500 лв. – за нарушение на чл. 108, ал. 1, т. 1 от ЗГ.
В жалбата, процесуалния представител на жалбоподателя – адв. Св. С.
от ВАК, моли Наказателното постановление да бъде отменено, предвид
изложените съображения. Твърди се, че в хода на производството са допуснати
съществени процесуални нарушения, както и че нарушението не е доказано.
Конкретни основания за отмяна не се сочат.
В съдебно заседание, жалбоподателят или негов процесуален
представител не се явяват. Депозирано е писмено становище от
пълномощника на жалбоподателя, с което се моли съдът да отмени
обжалваното Наказателно постановление.
Въззиваемата страна – РДГ – Берковица, чрез процесуалния си
представител – юрисконсулт М. Д. оспорват Жалбата и молят съда да
1
Наказателното постановление, като правилно и законосъобразно. Подробни
съображения са изложени в представените по делото Писмени бележки.
По делото е допуснат и разпитан свидетелят на въззиваемата страна Г.
В. Г. – актосъставител – „горски стражар“ в ТП ДГС – Белоградчик.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по
делото писмени и гласни доказателства, намира, че подадената жалба е
процесуално допустима. Същата е подадена от активно легитимирано лице –
наказаното физическо лице, в законния срок и пред компетентния съд.
Разгледана по същество, съдът приема, че жалбата е и основателна.
Съображенията на съда са следните :
С разпита си свидетелят Г. В. Г. – горски стражар при ТП ДГС –
Белоградчик, установи следната фактическа обстановка: На 05.10.2023 г. бил
извършен обход от служители на ТП ДГС – Белоградчик, в землището на гр.
Белоградчик, обл. Видин, на пътя за телевизионната кула. При обхода била
установена сеч на дървесина – 6.00 пр. куб. метра, която била отсечена от
отдел 286, подотдел „л“ – държавна собственост, без за този имот да има
издадено позволително за сеч. Отсечената дървесина била от вида зимен дъб и
цер. За констатираната незаконна сеч, свидетелят Г. и колегата му уведомили
прекия си началник и Директора на ДГС – Белоградчик. С показанията си
свидетелят на въззиваемата страна установи, че „с Началниците се разбрали да
съставят АУАН на жалб. Л. М. И. и на още две лица“. Това решение взели, тъй
като в съседство на имота в който било извършено нарушението, има друга
гора, която също е държавна собственост и за който имот има издадено
позволително за сеч на фирма „Божков 60“ ООД. Поради това, свидетелят
заяви, че предположили, че именно жалбоподателят и другите две лица са
отсекли дървата и в имота, за който няма позволително за сеч. Свидетелят
заяви, че „ с Началниците се разбрали да съставят три акта – на жалбоподателя
Л. И., на К. Б. и на Ц. Т.“, като на всеки от тях вменили, че е отсякъл по 2 пр.
куб. метра дървесина. Свидетелят Г. заяви в съдебно заседание, че при обхода
не са установили нарушителя на място и не са видели жалбоподателят Л. М.
И. да сече дървесина. АУАН съставили само по предположение, тъй като е
имало позволително за съседния имот и тъй като жалб. И. работи с тази
фирма, предположили, че е един от хората, които са извършили сечта в
съседния такъв. Жалб. Л. И. не е бил на мястото при установяване на
2
незаконната сеч. На мястото нямало никой друг, освен служителите на ТП
ДГС – Белоградчик.
За нарушение на чл. 108, ал. 1, т. 1 от ЗГ, св. Г. В. Г. съставил на жалб.
Л. И., АУАН бл. № 0002460 от 05.10.2023 г.
Въз основа на съставеният АУАН, е издадено Наказателно
постановление № 875/ 03.04.2024 г. на Директора на РДГ – Берковица, с което
на жалбоподателя Л. И. е наложено наказание „Глоба“ в размер на 500 лв.
От правна страна, съдът намира следното :
Съдът, като анализира събрания в хода на делото доказателствен материал
– писмен и гласен, намира, че макар и да са налице данни за реализирано
административно нарушение – сеч на дървесина от имот, за който няма
издадено позволително за сеч, то не са налице основания за ангажиране на
административнонаказателна отговорност от наказаното лице –
жалбоподателя Л. М. И..
Дори и да е установено, че в имот – държавна собственост, отдел 286,
подотдел „л“ от страна на горските служители е констатирана сеч на
дървесина – 6 пр. куб. м. дърва от вида зимен дъб и цер, въпреки, че за имота
не е имало издадено позволително за сеч по надлежния ред, то неправомерно
за това нарушение е наказан именно жалбоподателя.
Противно на всякакви законови изисквания, по предположение и по
презумпция, актосъставителя е съставил АУАН на лицето, за което по никакъв
начин не е установено, че е реализирал незаконна сеч. Видно от свидетелските
показания на свидетеля на въззиваемата страна не е налице нито едно
доказателство, че именно жалбоподателя е извършил сеч и то точно на 2 пр.
куб. метра дървесина. В хода на проверката, на инкриминираната дата –
05.10.2023 г., на мястото в отдела, не е имало никой, в това число и наказаното
лице. Горските служители не са видели, че именно Л. И. е извършил сеч, още
по – малко на какво количество. Абсурден е начина, по който служителите на
ТП ДГС – Белоградчик са „избрали“ лицето, на което да съставят акт за
установяване на административно нарушение. Само по причина, че за
съседния имот, определена фирма е имала издадено позволително за сеч и
знаейки, че жалбоподателя работи с тази фирма, контролните органи „се
разбрали с Началниците си“, на три лица да съставят АУАН, като на всяко лице
вменили, че е извършило сеч на 2 пр. куб. метра дървесина.
3
При тези свидетелски показания и при описание на начина, по който е
установен нарушителя, съдът не може да възприеме, че нарушението е
доказано от обективна и субективна страна. Не се установи свидетелите да са
възприели пряко извършването на противоправни действия от наказаното
лице. Нещо повече – лицето изобщо не е било на мястото, нито пък са налице
доказателства някой друг да го е видял че сече в имота, за който няма
позволително за сеч. Още по – малко е доказано, че жалб. И. е отсякъл именно
2 пр. куб. м. дървесина. Не са налице абсолютно никакви доказателства, че
именно жалбоподателя е реализирал нарушението. Показанията на свидетеля
на въззиваемата страна не доказват по никакъв начин авторство, виновно
поведение и реализиран състав на административно нарушение от страна на
лицето, от което е ангажирана отговорност.
В този вид производства субсидиарно се прилагат на НК и НПК, поради
което и стриктно следва да бъдат спазени правилата при ангажиране на
административнонаказателна отговорност. Съобразно НК, съдебният акт не
може да почива на предположения и да се основе на недоказани факти и
обстоятелства. В случая, обвинението е недоказано от обективна и субективна
страна, не се доказа жалбоподателя да е реализирал състав на
административно нарушение. Налице само непотвърдени предположения кой
е извършителя на противоправното деяние. Начинът по който наказаното лице
и санкциониран е абсурден от гледна точка на законовите изисквания и
принципите залегнали в ЗАНН, НПК и НК.
Предвид изложените по – горе мотиви, съдът намира, че издаденото
Нак. постановление, е неправилно и незаконосъобразно, поради което съдът
го отменя.
По разноските.
Предвид изхода на делото – съдът отменя Наказателното постановление,
поради което и въззиваемата страна следва да понесе в своя тежест
направените от жалбоподателя разноски за адвокат. Видно от представеният
договор за правна защита и съдействие направените от жалбоподателя
разноски за процесуален представител и претендираните такива, са в размер
на 200 лв.
Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 ЗАНН, в производствата пред
районния и административния съд, както и в касационното производство
4
страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс. Съгл. чл. 143, ал. 1 АПК, когато съдът
отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се
възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ.
Поради това, съдът приема, че въззиваемата страна следва да бъде
осъдена да заплати на жалбоподателя направените от него разноски за
адвокатско възнаграждение в процеса. За това, че разноските са реално
направени има безспорни доказателства – договор за правна защита и
съдействие от 10.06.2024 г., в който е посочен размера на възнаграждението,
както и че същите са платени в брой. Разноските не са прекомерни като
размер, породи което няма основание за тяхната редукция.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 875/ 03.04.2024 г. на
Директора на РДГ – Берковица, с което на Л. М. Л. от гр. Б., обл. В., ул.
„...................” № ..., с ЕГН **********, на осн. чл. 266 от Закона за горите, му е
наложена „Глоба” в размер на 500.00 лв. – за нарушение на чл. 108, ал. 1, т. 1
от ЗГ.
ОСЪЖДА Регионална Дирекция по горите – гр. Берковица , обл.
Монтана, ул. „Митрополит Кирил“ № 13, представлявана от инж. Сашко
Каменов – Директор, ДА ЗАПЛАТИ на Л. М. Л. от гр. Б., обл. В., ул.
„......................” № ..., с ЕГН **********, направените по делото разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв. (двеста лева).
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
Съд – Видин, в 14-дневен срок от съобщението, че е обявено на страните.
Съдия при Районен съд – Белоградчик: _______________________
5