№ 30
гр. Ямбол, 22.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, I ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Калина Г. Пейчева
Членове:Яна В. Ангелова
Весела К. Спасова
при участието на секретаря Ваня Д. Динева
като разгледа докладваното от Весела К. Спасова Въззивно гражданско дело
№ 20232300500466 по описа за 2023 година
Въззивното производство е образувано по въззивна жалба на „Ню Проджектс
Консулт“ ЕООД-гр.София, представлявано от управителя М. Д. Р., против Решение №
432/04.10.2023 г. на Ямболския районен съд, постановено по гр.д. № 778/2023 г., с коeто е
отхвърлен искът му против ДГ „Пламъче“- гр. Ямбол, ЕИК ********* - да бъде прието за
установено, че ответникът дължи на ищеца сумите, за които е издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д. №3044/2022 г. на ЯРС, а и именно – 477,02 лв. – главница, ведно със
законната лихва от 17.11.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, и ищецът е
осъден да плати разноски за производството пред ЯРС.
В жалбата се твърди, че решението е недопустимо и неправилно поради нарушение на
материалния закон, постановено при допуснати съществени нарушения на
съдопроизводствените правила и необосновано. Излагат се доводи относно изведени
неправилни и необосновани правни изводи от съда без мотиви. Въззивникът счита за
неправилен изводът, че не може да се приеме, че с извършените доставки ответникът се е
обогатил, тъй като доставените плодове не са преминали в неговия патримониум и не са
станали част от имуществото му. Сочи, че предмет на спора е претенция за възстановяване
на направени разходи за доставени плодове по възлагане на ДФ „Земеделие", с когото
ищецът няма договор. Съдът е приел, че ДГ „Пламъче" не е материалноправно легитимирана
да отговаря по този иск предвид това, че изплащането се извършва от ДФ „Земеделие", а
ответникът само получава плодовете. В тази връзка въззвникът намира за неизяснен
въпросът, защо тогава за получените плодове ответникът е приел и осчетоводил издадената
му фактура. В жалбата е направено и оплакване, че е дадена погрешна правна квалификация
на предявения иск от съда- по чл. 422 от ГПК вр. чл. 59 ал.1 от ЗЗД, въпреки че изложените
в исковата молба фактически основания, от които дружеството черпи правата си, сочат на
претенция за заплащане на разходи за доставени плодове, които се плащат от държавния
бюджет. Продуктите се предоставят „безплатно" на децата и учениците, като средствата са
осигурени от Европейския съюз и националния бюджет, какъвто не е настоящият случай. На
1
дружеството обаче не са предоставени нито средства от Европейския съюз, нито средства от
националния бюджет, докато ответникът е получил именно целеви средства от националния
бюджет за предоставяне безплатно продуктите на учениците. Ищецът ги е доставил поради
грешка, считайки, че ДГ „Пламъче" е включена в схемата „Училищен плод" за 2018/2019г.
Съдът не е обсъдил, че дружеството е предоставило плодовете, обективирани в издадената
фактура, възмездно, както и са приети от ответника без възражения. Според въззивника е
налице постигнато съгласие между страните за продажба на тези плодове, като цената в
случая е обичайната, която се дължи за този вид продажба, доколкото дружеството е
търговец, което се занимава с дейност по продажба и доставка на плодове. За приемането им
е съставен приемо-предавателен протокол за доставени продукти през месец декември 2018
г., въз основа на който е издадена фактура №********** от 21.12.2018 г. на името на
ответника, който не е заплатил стойността й. Във връзка с извода на съда за недоканост на
обедняването на дружеството въззивникът сочи, че съдът е извел категоричен извод, че
доставките са извършени от ищеца, като е описал подробно приетите доказателства в
подкрепа на горното, в т.ч. е акцентирал на полученото „писмо от електронна поща РУО на
МОН - Ямбол", с което е наредено сумите да бъдат преведени на „Дойчев - МТВ"ЕООД,
който впоследствие издава фактура №*********/18.11.2019 г. Според жалбата, ноторно е, че
представеният договор за услуга от 02.11.2018 г. между дружеството-ищец и „Дойчев МТВ"
ЕООД няма икономическа и правна логика да бъде идентифициран като договор за доставка
на плодове по схема „Училищен плод". Затова няма официално писмо от страна на МОН, а
„писмо от електронна поща". В жалбата се сочи и наличието на основание за заплащане на
предадените и приети плодове-наличието на продажба между „Ню Проджектс
Консулт"ЕООД и ДГ „Пламъче". Излагат се доводи, че е без значение обстоятелството, дали
получателят е изпълнил задължението си да проведе процедура по възлагане на обществена
поръчка, което не е предвидено в закона основание, водещо до недействителност на
правоотношението. Съобразно стойността на доставените плодове, в случая са били налице
предпоставките на чл.20, ал.5 вр. с ал.4, т.З от ЗОП за възлагане на доставка и без сключване
на договор. Излагат се и доводи, че ответникът е спестил разходи, които са действително
необходими и е следвало да ги понесе от собственото си имущество, а не от имуществото на
дружеството. На ДГ „Пламъче" са предоставени средства от държавния бюджет за
осигуряване на закуска, мляко, зеленчуци и/или плодове, които са с целево предназначение,
а именно подпомагане храненето на децата. Заявено е в жалбата и че в конкретния случай е
приложим 5-годишният давностен срок по чл.110 от ЗЗД, а не тригодишният по чл.111, ал.1,
буква „в" от ЗЗД. Въззивникът счита, че съдът е допуснал съществено нарушение на
съдопроизводствените правила, като не е уважил искането му за спиране на производството
на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК до приключване с влязъл в сила акт на адм. д. №
8242/2021 г. на АССГ. В жалбата се иска ЯОС да отмени решението или при условията на
евентуалност да спре производството до приключване на адм.дело на АССГ.
В срока по чл.263 ГПК въззиваемият Детска градина „Пламъче"-гр.Ямбол, чрез
адв. М.А. е депозирал писмен отговор на въззивната жалба, според който решението е
законосъобразно и обосновано. Сочи, че не е налице преюдициалност на спора по адм. дело
по отношение на гражданското дело, за което излага подробни съображения. Намира
нововъведените твърдения на въззвика относно задължението на ДГ за подкрепителна
закуска на децата за неотносими и недопустими предвид отсъствието им в заявлението по
заповедното производство. Въведените във възз.жалба твърдения за грешка при доставянето
на плодове счита за преклудирани. Счита, че съдът правилно е отхвърлил иска, тъй като не е
налице фактическият състав на неоснователното обогатяване. Излагат се поддържаните пред
ЯРС доводи в тази връзка. Иска се решението да бъде потвърдено и да се присъдят на
въззиваемия направените разноски пред ЯОС. Доказателствени искания не са направени.
В с.з. въззивникът не изпраща представител. С писмена молба поддържа жалбата и
пледира за уважаването й и за отмяна на решението на ЯРС в атакуваната му част, съотв. за
уважаване на предявените искове, евентуално прави искане за спиране на производството по
делото на основание чл. 229, ал.1, т.4 от ГПК.
2
Въззиваемият Детска градина „Пламъче", чрез адв. М.А., пледира за отхвърляне на
жалбата на противната страна по съображенията, изложени в отговора на жалбата, с искане
за присъждане на разноските пред настоящата инстанция.
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема за установено от
фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с предявен от „Ню Проджектс Консулт“ ЕООД-
гр.София, представлявано от управителя М. Д. Р. иск, с който се претендира да бъде прието
за установено, че ДГ „Пламъче“- гр. Ямбол дължи на ищеца сумите, за които е издадена
заповед за изпълнение по ч.гр.д. №3044/2022 г. на ЯРС, а и именно – 477,02 лв. – главница,
ведно със законната лихва от 17.11.2022 г. до окончателното изплащане на вземането. Искът
е основан на фактите, че ищецът е доставил на ответника плодове през декември 2018 г. –
ябълки, грозде, портокали и мандарини в посочени количества в кг, за което е съставен
приемо-предавателен протокол, подписан от страните, както и декларация от директора на
ДГ. Въз основа на тези документи ищецът е издал фактура на обща стойност 477,02 лв. с
ДДС. Между страните не е сключен договор за доставка или за продажба на плодовете, или
договор за обществена поръчка, поради което длъжникът се е обогатил неоснователно за
сметка на ищеца. Преминали са в имуществото на ДГ блага, за които си е спестила разходи.
Дружеството е било одобрен изпълнител за доставка на плодове в училището, заявило
участие по схема „Училищен плод“ до ДФ „Земеделие“ за три учебни години, в които влиза
и 2018 г. Не е получено обаче одобрение за плащане на доставките. Страните нямат договор
и с ДФ „Земеделие“.
В срока за отговор ответникът е възразил, че искът е неоснователен, като е признал,
че дружеството е било одобрен изпълнител за доставка на плодове в ДГ по схема
„Училищен плод“, но е оспорил извършването на доставки от него. Възразил е, че с договор
за услуга от 02.11.2018 г. ищецът е възложил доставката на плодове на „Дойчев МТВ“
ЕООД- гр. Сливен срещу заплащане на възнаграждение. Именно това дружество е
извършило доставката на плодове и ответникът е платил на него със средства от държавния
бюджет въз основа на решение на МС. Във връзка с плащането доставчикът е издал фактура
за реално извършените доставки. В отговора е посочено, че ищецът се е отказал от плащане
от ДФ „Земеделие“ с уведомително писмо до фонда. Ответникът е оспорил верността на
приемо-предавателен протокол, подписан от страните.
ЯРС е отхвърлил иска за неимуществените вреди, като е приел, че ищецът е одобрен
изпълнител по схемата "Училищен плод" за доставяне на пресни плодове и зеленчуци по чл.
9 от Наредба за условията и реда за прилагане на схеми за предоставяне на плодове и
зеленчуци в учебните заведения, във вр. с чл. 20, т. 2 и т. 3 и чл. 20а, ал. 1 и 2 от ЗПЗП от
изп. директор на ДФЗ за учебната година 2018/2019 г., че ползвател по схемата е ДГ
„Пламъче“ – гр. Ямбол. Позовал се е на разпоредбата на чл. 19, ал. 2 от Наредбата за
условията и реда за прилагане на схеми за предоставяне на плодове и зеленчуци и на мляко
и млечни продукти в учебните заведения - Схема "Училищен плод" и Схема "Училищно
мляко", според която въз основа на извършените проверки по, ал. 1, ДФЗ одобрява или
отхвърля, изцяло или частично, заявката за плащане, за което уведомява заявителя с
уведомителното писмо, което се изпраща по пощата с обратна разписка, като
уведомителното писмо за пълен или частичен отказ на плащането може да бъде обжалвано
от заинтересованите лица по реда на АПК. Въз основа на това е зключил, че е възникнало
облигационно правоотношение по договор в полза на трето лице за доставка и продажба на
плодове със страни – ищцовото дружество -изпълнител и ДФ"З"- възложител и ползвател
ответната ДГ, правата и задълженията по който се уреждат съобразно специална нормативна
уредба - Наредбата за условията и реда за прилагане на схеми за предоставяне на плодове и
3
зеленчуци и на мляко и млечни продукти в учебните заведения - Схема "Училищен плод" и
Схема "Училищно мляко". Приел е, че финансирането по посочените схеми е осигурено от
Европейския фонд за гарантиране на земеделието и от държавния бюджет, съобразно чл. 2
от Наредбата, като липсва каквото и да е задължение от страна на учебните заведения
участващи по схемите за плащане на средства за доставените плодове и млечни продукти.
Според ЯРС облигационната връзка по процесните доставки изключва възможността
доставчикът да претендира заплащане на стоката по реда на неоснователното обогатяване,
предвид съществуването на основание в отношенията между страните. Не е споделил
твърдението, че с извършените доставки ответникът се е обогатил, като е посочил, че
доставените плодове не са преминали в неговия патримониум и не са станали част от
имуществото му. Получените плодове не са придобити от юридическото лице (чл. 29, ал. 1
от Закона за предучилищното и училищно образование), а от посещаващите детското
заведение деца, за които са предназначени и които са бенефициерите по тези доставки,
съгласно чл. 1, чл. 8 и чл. 12 от Наредбата. Ответното детско заведение има задължения
единствено относно приемането и проверката на продуктите, които се доставят по схемите,
чрез съставяне на приемателно-предавателен протокол съгласно приложение № 1 към
Наредбата, както и задължения по съпътстващите дейности, вкл. и по раздаването на
продуктите на децата- чл. 4,ал.5 от Наредбата. Не е налице и спестяване разходи на детската
градина, тъй като извън нормативно регламентираната схема "Училищен плод" тя няма
задължение да осигурява на посещаващите я деца плодове, още по-малко със свои средства
(според чл. 9, ал. 8 от Наредбата, плодовете по Схема "Училищен плод" се предоставят в
деня на доставката отделно от основните хранения). Отхвърлил е и доводите за обедняване
на ответника, като е намерил, че по делото са налице противоречиви писмени доказателства
относно това кой действително е извършил доставките на посочените плодове – ищецът или
„Дойчев- МТВ“ЕООД, въз основа на сключения между тях договор за услуга от 02.11.2018
г.
Фактическата обстановка по делото не е изцяло безспорна.
Не е спорно, че „Ню Проджектс Консулт“ ЕООД-гр.София е одобрен изпълнител за
доставка на плодове в ДГ, въз основа на заявено участие по схема „Училищен плод“ до ДФ
„Земеделие“ за три учебни години, вкл. 2018 г. Това обстоятелство е видно и от Акт за
одобрение изх. № 01-2600/5426 от 16.10.2018 г. на изп.директор на фонда, писмо от същия
фонд до ЯРС, с приложено на оптичен носител заявление от ищеца за участие по схемата,
писмо вх. № 01-2600/2741 от 23.05.2019 г. от „Ню Проджектс Консулт“ ЕООД до ДФ
„Земеделие“, с което се е отказало от плащане на доставките, вкл. и процесната. С
представеното Уведомително писмо за одобрение на заявки за плащане изх. № 01-
2600/3562/24.06.2021 г. на ДФЗ е отказно плащане на ищеца на заявки, между които и
сумата, претендирана по настоящото дело, който отказ е обжалван от него по адм. дело №
8242/2021 г. на АССГ. С Решение №4283/28.06.2023 г. по адм. д. №8242/2021 г. същият е
отменен, като преписката е върната на административния орган за ново произнасяне.
Липсват данни по делото решението на административния съд да е влязло в сила. ДФ
„Земеделие“ е предоставил на съда кореспонденция между него и заявителя в рамките на
административното производство.
Ищецът е представил Приемо-предавателен протокол за приемане/предаване на
продукти по схема „Училищен плод“ и схема „Училищно мляко“- Приемопредавателен
протокол № 1 за доставени количества продукти за м. декември 2018 г., подписан от
ответника, Декларация от директора на учебното заведение за общия брой деца и ученици
по чл. 18, ал. 3 от 20.12.2018 г., Фактура № ********** от 21.12.2018 г., издадена от „Ню
Проджектс Консулт“ ЕООД на Детска градина " Пламъче"-гр.Ямбол на обща стойност
477,02 лв. с ДДС относно ябълки, грозде, портокали и мандарини в посочени в исковата
молба количества в кг, като е записано изрично, че сумата по фактурата ще се плати до
размера, одобрен от ДФ „Земеделие“, РА.
Ответникът е представил Договор за услуга от 02.11.2018 г., с който ищецът е възложил
доставката на плодове по схема „Училищен плод“ на „Дойчев МТВ“ ЕООД- гр. Сливен
4
срещу заплащане на възнаграждение, след извършване на одобреното месечно плащане от
ДФ „Земеделие“, РА за учебните заведения, посочени в Приложение №1-Списък на
учебните заведения, между които е и ответникът. Договорът е цитиран и от ДФ „Земеделие“
в писмото, с което са изпратени изисканите по реда на чл. 192 от ГПК документи. Към
отговора на исковата молба е приложен и Протокол от 29.03.2019 г., подписан от него и
„Дойчев МТВ“ ЕООД относно доставените количества плодове в периода 12.2018 г.-03.2019
г.. Представена е и фактура от 18.11.2019 г. за общата стойност на реално доставените
плодове за периода 12.2018 г.-03.2019 г. съгласно двустранно подписан протокол, с
позоваване на Решение № 581 на Министерски съвет от 07.10.2019 г. Последното също е
представено от ответника с Приложение към т. 1, съдържащо списък на учебните заведения,
на които са одобрени допълнителни разходи и предоставени трансфери от бюджета на МОН
за 2019 г. за разплащане на извършените доставки по схема „Училищен плод“. Ответникът е
представил и Платежно нареждане от 27.11.2019 г. да „Общинска банка“, филиал Ямбол, за
извършено плащане в полза на „Дойчев МТВ“ ЕООД по издадената от него фактура.
Не се спори относно издаването на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК въз основа
на подадено от ищеца заявление срещу ответника за процесната сума, видно и от
приложеното ч.гр.д. № 3044/2022 г. на ЯРС. Ответникът е подал възражение срещу нея за
недължимост на сумата в срок. Претенцията по заповедното производство е била за парично
вземане - за парична сума по фактура за доставени, но незаплатени плодове, дължима
поради това, че длъжникът се е обогатил за сметка на дружеството и следва да върне онова,
с което се е обогатил, до размера на обедняването.
Въз основа на горното съдът прави следните правни изводи:
Въззивната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 259 от ГПК, от надлежна
страна и при наличие на правен интерес от обжалване. Поради това е допустима, а
разгледана по същество се явява неоснователна по следните съображения:
При извършване на служебната проверка по реда на чл.269 от ГПК настоящата
инстанция намира, че ЯРС е постановил валидно и допустимо решение, а при преценка въз
основа на оплакванията в жалбата намира същото и за правилно.
Предявеншят иск е с правно основание чл. 422 от ГПК вр. чл. 59 ал.1 от ЗЗД. Съгласно
последната разпоредба, всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго,
дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването, доколкото няма
друг иск, с който обеднелият може да се защити.
Съдът не споделя оплакването в жалбата, че е дадена погрешна правна квалификация
на предявения иск от ЯРС- по чл. 422 от ГПК вр. чл. 59 ал.1 от ЗЗД, обосновано от
въззивника с довода, че изложените в исковата молба фактически основания, от които
дружеството черпи правата си, сочат на претенция за заплащане на разходи за доставени
плодове, които се плащат от държавния бюджет. Правната квалификация се определя от
твърденията в исковата молба, според които ответникът се е обогатил неоснователно за
сметка на ищеца. Претенцията по заповедното производство е била същата -за парична сума
по фактура за доставени, но незаплатени плодове, дължима поради това, че длъжникът се е
обогатил за сметка на дружеството и следва да върне онова, с което се е обогатил до размера
на обедняването. Изложените във въззивната жалба доводи относно договорно
правоотношение между страните от продажба на плодовете са неотносими към очертания с
исковата молба и заявлението правен спор. Недопустимо е и въвеждането им като
основание на иска. Съгласно трайната съдебна практика, предметът на делото по иска с
правно основание чл.422 ГПК, вр. с чл.415, ал.1 ГПК се определя от правните твърдения на
ищеца за съществуването на вземането, за което вече е издадена заповед за изпълнение.
Правният интерес за кредитора да предяви този иск за установяване съществуването на
оспореното от длъжника вземане е обусловен от надлежно подадено възражение по реда на
чл.414, ал.2 ГПК. С решението по този иск съдът следва да се произнесе за съществуването
или несъществуването на същото право, за което е издадена заповедта за изпълнение, при
съобразяване на посочените от заявителя обстоятелства, които са от значение за
5
възникването и съществуването на вземането. При предявяване на предвидения от
законодателя положителен установителен иск за съществуване на вземането, е недопустимо
кредиторът ищец да променя материалноправната характеристика на вземането. Ищецът не
би могъл да въведе други, различни правопораждащи факти, в сравнение с тези, посочени в
заявлението за издаване на заповедта за изпълнение. В практиката на ВКС, постановена по
реда на чл.290 ГПК -Решение №169/04.01.2015г. на ВКС по т.д.№700/2011г. на второ
търговско отделение, и в т.11б от ТР №4/18.06.2014 г. по т.д.№4/2013 г. на ОСГТК, е
прието, че в производството по иска с правно основание чл.422 ГПК е недопустимо да се
изменя основанието, от което произтича вземането по издадената заповед за изпълнение; в
това производство не намират приложение правилата за изменение на иска по чл.214 ГПК -
за изменение на основанието чрез добавяне на друго основание, от което произтича
вземането по издадената заповед за изпълнение, както и за увеличение на размера на иска.
Въвеждането на друго основание, от което произтича вземането, различно от това, въз
основа на което е издадена заповедта за изпълнение, може да се заяви с предявен осъдителен
иск при условията на евентуалност. Или според съда посочването от ищеца на друго
основание, от което произтича вземането, различно от твърдяното в заявлението, за което е
издадена заповед за изпълнение, съставляваща изпълнително основание по см. на чл.404,
т.1, предл.4 от ГПК, обуславя недопустимостта на установителния иск по чл.422 ГПК, вр. с
чл.415, ал.1 ГПК. Поради това съдът не обсъжда и доводите в жалбата, че „е без значение
обстоятелството, дали получателят на плодовете е изпълнил задължението си да проведе
процедура по възлагане на обществена поръчка, което не е предвидено в закона основание,
водещо до недействителност на правоотношението. Съобразно стойността на доставените
плодове, в случая са били налице предпоставките на чл.20, ал.5 вр. с ал.4, т.З от ЗОП за
възлагане на доставка и без сключване на договор“.
Неоснователни са оплакванията, че ЯРС е достигнал до неправилни изводи относно
обедняването на ищеца. Той основава твърденията си за своето обедняване на
представените от него документи- Приемо-предавателен протокол за приемане/предаване на
продукти по схема „Училищен плод“ и схема „Училищно мляко“- Приемопредавателен
протокол № 2 за доставени количества продукти за конкретния месец на 2018 г., подписан
от ответника, Декларация от директора на учебното заведение за общия брой деца и
ученици по чл. 18, ал. 3, фактура, издадена от дружеството. Представените от ищеца
документи са съставени в изпълнение на чл.18 ал.3 т.3 от Наредба за условията и реда за
прилагане на схеми за предоставяне на плодове и зеленчуци и на мляко и млечни продукти
в учебните заведения - Схема "Училищен плод" и Схема "Училищно мляко" (релевантната
редакция към 12.2018 г. -ДВ, бр. 36 от 2017 г., в сила от 05.05.2017 г.), издадена на осн. чл.
47а ал.4 от Закона за прилагане на общата организация на пазарите на земеделски продукти
на Европейския съюз, и в която е уредено, че към заявката за плащане заявителите по
схемите по ал. 1 прилагат в оригинал или заверено копие следните документи първични
счетоводни, разходооправдателни документи, издадени от заявители по чл. 13, ал. 1, т. 2 и 3
на всяко учебно заведение, което представляват и които включват най-малко изрично
посочената информация. Приложените към исковата молба фактура и декларация са частни
документи по см. на чл. 180 от ГПК и нямат обвързваща съда доказателствена сила. Същите
са оспорени от ответника, който от своя страна представя Договор за услуга от 02.11.2018 г.,
с който ищецът е възложил доставката на плодове по схема „Училищен плод“ на „Дойчев
МТВ“ ЕООД- гр. Сливен, Протокол относно доставените количества плодове в периода
11.2018 г.-01.2019 г. и търговски документи за доставка на отделните видове плодове, също
подписани от доставчика и училището. Представена е и фактура от 18.11.2019 г. издадена от
„Дойчев МТВ“ ЕООД, в която влиза и процесният месец 12.2018 г.. Налице са взаимно
противоречащи си частни документи, представени от двете насрещни страни, при което
проведеното от ищеца главно доказване на твърдените от него доставки се явява непълно. В
писмото от Държавен фонд "Земеделие" до ЯРС, с което се изпращат поисканите документи,
подробно е изложено развитието на административното правоотношение, като е посочено,
че доставките в детската градина са извършени от третото лице, послужило за основание за
отказа на органа да уважи заявката за плащане, от която и самият заявител се е отказал
6
предварително. Отделно от всичко изложено, ищецът не е обосновал и доказал, че
доставените плодове са част от неговия патримониум, т.е. че с излизането им от него е
настъпило обедняването му.
Не се установи доставката на плодове на ответното училище да е направена поради
грешка, както се твърди във въззивната жалба, напротив, извършена е именно защото ДГ е
бенефициент по Схема „Училищен плод“ по реда на Закона за прилагане на общата
организация на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз и наредбата за
приложението му.
Правилно съдът е установил и липсата на обогатяване на ответника и наличието на
основание за незаплащане на плодовете от него. Издадените по реда на чл. 18 от Наредбата
документи са предназначени да послужат за одобряване на заявката за плащане на
заявителите по схемите, което плащане да се извърши от ДФ „Земеделие“, РА, а не от
бенефициентите. Законодателят не е уредил задължение на учебните заведения да заплащат
стойността на доставените плодове. Единственият допустим ред и начин на плащане е този,
залегнал в императивни правни норми на специалния закон, а именно в рамките на
административното правоотношение. С оглед на това неоснователни са доводите на ищеца,
че е налице неоснователно обогатяване на ответника, който си е спестил разходи за
заплащане на плодовете. Отделно от това е извършено от ответника плащане на „Дойчев
МТВ“ ЕООД въз основа на Решение № 581 на Министерски съвет от 07.10.2019 г. и
указания от МОН. Настоящият състав споделя и приетото от ЯРС, че плодовете по схема
„Училищен плод“ са предназначени и предоставени на децата, които са техен последен
получател. Учебното заведение не е получило приход, с който имуществото му да се е
увеличило, респ. да е настъпило обогатяване.
Поради това изводите на ЯРС, че в случая елементите от състава на чл.59 ЗЗД не са
налице и искът е неоснователен, са правилни.
Както въззивният съд се е произнесъл в о.с.з. на 06.02.2024 г., искането за спиране на
производството по настоящото дело в хипотезата на чл.229, ал.1, т.4 ГПК е неоснователно и
е оставено без уважение с протоколно определение. Ищцовото дружество има претенция
към ДФ „Земеделие“, чийто отказ от плащане (независимо от съображенията) касае
отношенията между тях като страни по административното правоотношение, не и
бенефициента, поради което административният спор между тези две страни – ищеца и
ДФ“Земеделие“, не е преюдициален и определящ за изхода от настоящия спор.
Тъй като въззивната жалба се явява неоснователна, следва да бъде оставена без
уважение, а решението на ЯРС като правилно, следва да бъде потвърдено.
Искането на въззиваемия за присъждане на разноските следва да се уважи.
Ето защо ЯОС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 432/04.10.2023 г., постановено по гр.д. № 778/2023 г.
по описа на Ямболски районен съд.
ОСЪЖДА „Ню Проджектс Консулт“ ЕООД-гр.София, ул.“Лавеле“ №11, ет.1, ап.3,
ЕИК: *********, представлявано от управителя М. Д. Р. да заплати на Детска градина
"Пламъче“- гр. Ямбол, ул.“Черно море“ №31, ЕИК *********, направените по делото
разноски за въззивната инстанция в размер на 400 лв.
Решението е постановено при участието на третото лице – помагач на страната на
ответника – „Дойчев – МТВ“ ЕООД- гр.Сливен, м.“Речица“ ул.“Зора“ № 5, ЕИК *********.
Решението не подлежи на касационно обжалване, съгласно разпоредбата на чл.280,
ал.3, т.1 ГПК.
7
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8