№ 374
гр. Пловдив, 22.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Надежда Ив. Желязкова
Каличкова
Членове:Славейка Ат. Костадинова
Красимира Д. Ванчева
при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова
като разгледа докладваното от Красимира Д. Ванчева Въззивно търговско
дело № 20225001000306 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №260007 от 18.01.2022 г.,постановено по т.д.№69/2019 г. по описа на
Окръжен съд-С.З.,е осъдено дружеството-ответник ЗК ,,Л.“ АД, с ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: гр. С., п.к. ***, район „Л.”, бул. „Ч.“ №51Д, да заплати на ищцата
Е.Н.А.., ЕГН ********** от гр.С.З., ул. ,,Ц.’’№ 160, вх. А, ет. 1, ап. 17 сумата от 20 000 лева
/двадесет хиляди лв./, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се
в болки и страдания в резултат на претърпяното от нея ПТП на 15.12.2014 г., ведно със
законната лихва върху главницата,считано от 15.12.2014 г. до окончателното й изплащане,по
банкова сметка в ЦКБ с IBAN: ***, BIC: ***, като за разликата над 20 000лв. до предявения
размер от 40 000 лева /четиридесет хиляди лева/,иска е отхвърлен като неоснователен и
недоказан.
Със същото решение ответникът ЗК ,,Л.“ АД, с ЕИК ***, е осъден още да заплати на
адв. И.Й. с ЕГН ********** адвокатско възнаграждение в размер на 1356 лева /хиляда
триста петдесет и шест лв./ с ДДС за осъществена безплатна адвокатска помощ,а на ищцата
Е.Н.А.., ЕГН ********** е осъден да заплати и сумата от 1216 лева, представляваща
разноски по делото, съобразно уважената част на предявения иск.
И на следващо място,с първоинстанционното решение от 18.01.2022 г. ищцата
1
Е.Н.А.. е осъдена да заплати на ответника ЗК ,,Л.“ АД, с ЕИК ***,сумата от 563,75лв.,
представляваща разноски съобразно отхвърлената част на иска.
Срещу различни части на горното решение са подадени въззивни жалби и от двете
страни в първоинстанционното производство.
Ответникът ЗК ,,Л.“ АД, с ЕИК *** обжалва решение №260007 от 18.01.2022 г. на
ОС-С.З. в частта,с която дружеството е осъдено да заплати на ищцата Е.Н.А.. обезщетение
за неимуществени вреди в размер на 20 000 лв.,ведно със законната лихва от 15.12.2014
г.,както и разноски по делото.Дружеството-жалбоподател счита,че в обжалваната от него
част първоинстанционното решение е неправилно,необосновано и незаконосъобразно,както
и постановено в нарушение на материалния закон.В жалбата си излага аргументи за
неправилност на извода на първоинстанционния съд,че е налице вина за настъпване на
процесното ПТП на водача,застрахован при ответното дружество,като му е вменена
деликтна отговорност.Счита за безспорно установено,че процесното ПТП е настъпило
поради виновно поведение на движещия се неправилно водач на лекия автомобил
„Ф.“,застрахован в ЗК „О.“,който изгубил контрол и навлязъл в платното на движение на
лекия автомобил „П.“,като за него единствено ударът е бил предотвратим при конкретните
условия.Намира за неправилно съждението на съда,че ПТП е настъпило при
предотвратимост на удара за водача на л.а. „П.“ и следва да бъде ангажирана гражданската
му отговорност,тъй като при конкретните условия ПТП за водача не е бил
предотвратим.Неправилно в постановеното решение се преценявало поведението на водача
на л.а. „П.“ като неправомерно по повод авария на автомобила.Дружеството-жалбоподател
твърди,че в настоящия случай не е била настъпила авария,а ПТП,с оглед на което
преместването на автомобила е било абсолютно забранено за водача,още повече когато
същият не е създавал пречка за движението на останалите участници.Счита,че при
конкретната пътна обстановка водачът на л.а. „П.“,при неговото правомерно движение не е
могъл и не е бил длъжен да предвиди настъпването на вредоносния резултат и за него това
деяние е случайно по смисъла на чл.15 НК,а единствената и изключителна причина за
настъпване на същия резултат е само поведението на водача на лекия автомобил „Ф.“,чиято
претенция не представлява покрит риск по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите,предявена по т.д.№69/2019 г. на ОС-С.З..
Отделно,в условията на евентуалност,дружеството-жалбоподател излага и аргументи
за завишен размер на присъденото на ищцата обезщетение,като счита,че дължимия и
справедлив размер на същото е 4000 лв.,а не присъдения с първоинстанционното решение
размер от 20 000 лв.Поддържа,че за разликата над 4000 лв. до присъдения размер решението
е неправилно поради противоречие с материалния закон и събраните по делото
доказателства.Твърди,че нарушението на материалния закон се изразява в неправилното
прилагане на нормата на чл.52 от ЗЗД,изискваща съдът да определи справедлив и точен
паричен еквивалент на болките,страданията и другите морални вреди на увреденото
лице.Счита,че присъденото в размер на 20 000 лв. обезщетение не съответства на
обема,интензитета и продължителността на търпените от ищцата неимуществени вреди,с
2
нормално психическо отношение към събитието,без нарушение в обичайния бит на
пострадалата,както и че е съобразено с практиката на ВКС по сходни казуси за периода от
осем години преди настоящия постановен акт на съда и конюнктурата на страната тогава.
Предвид горните съображения дружеството-жалбоподател и ответник по процесния
иск моли да бъде постановено решение от настоящата инстанция,с което да се отмени
решението на първата инстанция в обжалваната му част и да се постанови друго,с което да
се отхвърли изцяло предявения иск или при условие на евентуалност-да се приеме за
доказана претенцията на ищцата до справедливия /според жалбоподателя/ размер от 4000
лв.Претендира и направените от дружеството съдебни разноски за двете съдебни
инстанции,включително и юрисконсултско възнаграждение.
От ищцата Е.Н.А..,чрез пълномощника й адв. Ат. Г.,е подаден в законния срок
писмен отговор на въззивната жалба на дружеството-застраховател.В същия отговор се
поддържа становището,че въззивната жалба на дружеството е неоснователна и че в
решението си първоинстанционният съд не е допуснал твърдяните от този жалбоподател
пороци.Конкретни съображения в тази насока са изложени в отговора и въз основа на тях
ищцата моли да бъде оставена без уважение жалбата на ЗК „Л.“АС с всички законни
последици от това.
От своя страна ищцата в първоинстанционното производство-Е.Н.А..,чрез
пълномощника си адв. Ат. Г.,е подала въззивна жалба срещу частта на
първоинстанционното решение от 18.01.2022 г.,с която предявеният от нея иск по
чл.226,ал.1 от КЗ /отм./ е отхвърлен за разликата над уважения размер от 20 000 лв. до
претендирания такъв от 40 000 лв. и са присъдени разноски на ответника.В жалбата си
ищцата заявява,че първоинстанционният съд е достигнал до правилни и съответстващи на
събраните по делото доказателства изводи относно осъществяването на фактическия състав
на чл.226 от КЗ /отм./-наличието на непозволено увреждане по смисъла на чл.45 от ЗЗД и
валидно застрахователно правоотношение,при което отговорност следва да носи ответника-
застраховател.Въпреки така изтъкнатите като правилни и обосновани изводи по съществото
на спора,жалбоподателката-ищца счита,че първоинстанционният съд неправилно е
приложил установения в чл.52 от ЗЗД принцип за справедливост и като последица е
определил обезщетение,което не отразява действителната тежест на процесния
противоправен резултат и не съответства на степента на търпяните от нея неимуществени
вреди.Конкретни и подробни доводи в тази насока ищцата развива във въззивната си
жалба.Относно лихвата поддържа,че основателността на главната претенция до заявения от
ищцата размер предполага съответно и уважаване на претендираната лихва за забава върху
сумата на обезщетението,считано от датата на предявяване на претенция от пострадалата-
15.02.2014 г.,до окончателното плащане.Относно разноските заявява,че отмяната на
първоинстанционното решение в обжалваните от нея части предполага присъждане на
съответстващата част от сторените от ищцовата страна разноски в първоинстанционното
производство,съответно отмяна на решението в частта,с която се присъждат разноски на
ответната страна.
3
Предвид гореизложеното,жалбоподателката Е.И. моли да се отмени
първоинстанционното решение в обжалваните от нея части и да се постанови друго
решение,с което да се уважи предявения иск в пълния претендиран размер,като се присъди и
законната лихва върху сумата на обезщетението,считано от датата на предявяване на
претенция от пострадалата-15.02.2014 г. до окончателното плащане,а също да й се присъдят
следващите се за първата инстанция разноски, включително адвокатско
възнаграждение.Претендира и направените пред настоящата инстанция разноски.
От ЗК „Л.“АД с ЕИК *** е депозиран в законния срок писмен отговор на подадената
от ищцата въззивна жалба.В този отговор дружеството-застраховател,чрез юрисконсулт Р.
Ч.,заявява,че оспорва изцяло същата жалба като неоснователна и излага конкретни доводи за
това.
От страните не са направени доказателствени искания пред настоящата въззивна
инстанция и не са представени писмени доказателства по въззивното дело.
Пловдивският апелативен съд,като се запозна с акта,предмет на обжалване,както и с
наведените от жалбоподателите оплаквания,а също и със събраните по делото доказателства
и доводите на страните,намира за установено следното:
И двете въззивни жалби са процесуално допустими,тъй като са подадени от лица
/ищцата и ответника в първоинстанционното производство/,имащи правен интерес да
обжалват първоинстанционното решение в съответно обжалваните от тях части и при
подаването на всяка от жалбите е спазен двуседмичния срок по чл.259,ал.1 от ГПК.Ето защо
и двете жалби подлежат на разглеждане и преценка по същество.
Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното решение по реда на
чл.269 от ГПК,Пловдивският апелативен съд намира,че същото решение е валиден съдебен
акт,тъй като е постановено от надлежен съдебен състав,в пределите на правораздавателната
власт на съда,в изискуемата писмена форма,решението е подписано,волята на съда е ясно и
недвусмислено изразена,като диспозитива на решението кореспондира изцяло с мотивите
му.
Извършвайки проверка по реда на чл.269 от ГПК за процесуалната допустимост на
обжалваното решение,Пловдивският апелативен съд намира,че решението се явява
процесуално допустимо в обжалваните му страните части и по-специално-че с тези части
съдът се е произнесъл по предявен в конкретното производство и допустим осъдителен иск с
правна квалификация по чл.226,ал.1 от КЗ /отм./.
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК,по въпросите относно законосъобразността
и правилността на обжалваното решение,въззивният съд е ограничен от изложеното в
жалбите.В тази връзка,преценявайки оплакванията във въззивната жалба на дружеството-
ответник и тези,изложени във въззивната жалба на ищцата,а също и съобразявайки
събраните по делото доказателства, Пловдивският апелативен съд приема следното:
Искът,по който ОС-С.З. се е произнесъл с обжалваното решение,е предявен от Е.Н.А..
с ЕГН ********** против ЗК „Л.“АД-гр.С. с ЕИК ***,като ищцата на основание чл.226,ал.1
4
от КЗ /отм./ е поискала ответното дружество да бъде осъдено да й заплати сумата от 40 000
лв.,представляваща застрахователно обезщетение за причинените й неимуществени вреди в
резултат на настъпило на датата 15.12.2014 г. ПТП,ведно със законната лихва върху тази
сума,считано от датата на деликта-14.12.2014 г. до окончателното плащане.
По повод на така предявения иск,ищцата е изложила в исковата си молба
твърдения,че на 15.12.2014 г. около 07:30 часа,на път I-5 км. 216+600 в посока от гр. С.З.
към гр. К.,е настъпило ПТП,при което водачът С.Д.К., ЕГН: **********, при управление на
лек автомобил „П.” с per. № ***, нарушил правилата за движение по пътищата, при което
били нанесени телесни увреждания на ищцата,пътник на предна дясна седалка в лек
автомобил „Ф.” с per. № ***.Произшествието настъпило при следния описан в исковата
молба механизъм: управлявалият лек автомобил „П.” водач С.К. се движел със скорост,
несъобразена с конкретните пътни условия: заледено и неопесъчено пътно платно и
допуснал да самокатастрофира в посочения по-горе пътен участък, преустановявайки
движението си, разположен в дясната лента за движение, непосредствено след десен завой, с
което създал опасност за другите участници в движението. Наред с това водачът К. не бил
взел и никакви мерки да обезопаси пътното платно в района на местопроизшествието. По
същото време, в същата посока на движение, след л.а. „П.”, се движел л.а. „Ф.” (в който
пътувала пострадалата), чиито водач не могъл обективно да спре и се блъснал в авариралия
лек автомобил „П.”.
Твърди се наред с горното,че за управлявания от виновния водач лек автомобил „П.”
с per. № *** има задължителна застраховка по риска „Гражданска отговорност на
автомобилистите”, сключена при ЗК „Л.” АД с полица № ***, валидна от 04.04.2014г. до
03.04.2015г.
Изложени са и твърдения,че непосредствено след инцидента ищцата на ищцата е
била оказана спешна медицинска помощ в МБАЛ „Д.” - гр. К., с оплаквания от силни болки
в дясната лакьтна област, врата и плешките,както и невъзможност за движение на дясната
ръка на ищцата.След проведените консултативни прегледи и изследвания със специалисти,
била поставена диагноза: „изкълчване на дясната лакьтна става”. Под венозна анестезия
била направена мануална репозиция на увредената става и била поставена мека
имобилизация. Проведено било консервативно лечение с обезболяващи медикаменти. Било
препоръчано гипсиране на контузената ръка и ищцата носила гипс за около 10 дни,който й
причинил значителни болки и неудобства.След това контузената ръка била имобилизарана с
ортеза, която ищцата носила около един месец.
В исковата молба се посочва, че лечението на Е.А. продължило в домашни условия,
като за нея се грижела дъщеря й.Ищцата срещала сериозни затруднения при извършването
на елементарни битови дейности, тъй като е десничар, а била засегната водещата й дясна
ръка. В резултат на постоянното непропорционално натоварване на лявата ръка ищцата
започнала да се оплаква от болки и в нея. Уврежданията причинили затруднения и в
работната дейност на ищцата, която прекарвала по-голямата част от работното си време на
бюро /управител на туроператорска фирма/. Не можела да пише на ръка в продължение на
5
повече от 2 месеца. При работа с компютър й се налагало да използва единствено лявата
ръка. Болките в областта на гърба и врата на Е.А. персистирали. Ставали по-интензивни,
когато пострадалата била в легнало положение,а сънят й бил неспокоен.
Сочи се, че придвижването й било затруднено. Липсата на подобрение наложило
последваща консултация с лекар - невролог. Била установена шийна дискова херния С5/С6,
резултат от камшичен удар в шиен сегмент на гръбначния стълб при претърпяното ПТП.
Хернията причинила радикулопатия /възпаление на периферните нерви, излизащи от
гръбначния стълб/ и плексит /възпаление на нервното сплетение/ в областта на лявото рамо.
Към момента на подаване на исковата молба болките във врата и плешките на ищцата не
стихвали, като й предстояло да извърши рехабилитационни процедури. Препоръчано й било
да избягва физически натоварвания.Ищцата преди инцидента била физически активна,
спортувала редовно, ходила на народни танци.Същата изпитвала болки в дясната ръка при
смяна на времето и при по-голямо натоварване.
Твърди се, че във връзка с описаното събитие ищцата се е обърнала към ответника-
застраховател с молба от 05.09.2018г. да определи и да й плати обезщетение за причинените
вследствие на процесното ПТП й неимуществени вреди, но до момента на подаване на ИМ
застрахователят не бил извършил плащане, поради което е предявен и процесният иск.
Ответникът ЗК „Л.“АД-гр.С. с ЕИК ***,с подадения от него отговор на исковата
молба,е оспорил иска изцяло,поддържайки становището,че е неоснователен.В тази насока е
оспорил наличието на виновно поведение на водача,застрахован при ответното дружество,за
настъпване на процесното ПТП,както и за настъпване на описания в исковата молба
вредоносен резултат.Твърди,че липсват данни за образувано административно/наказателно
производство срещу водача С.К., застрахован при ответното дружество,за извършено
нарушение по ЗДвП,както и данни същият да е санкциониран по административен
ред.Заявил е и твърдението,че не е изяснена в цялост фактическата обстановка и механизма
на ПТП, както и причините за настъпването му.Поддържа и довода,че основна причина за
настъпване на процесното ПТП е действието на водача на л.а. „Ф.“ с рег.№ ***, застрахован
при ЗК „О.“АД с полица №***, който поради движение с несъобазена скорост реализирал
ПТП в аварирало МПС, като само той с поведението си е създал условията, при които се е
състояло процесното ПТП.Твърди,че ако водачът на л.а. „Ф.“ с рег,№ *** се е движел със
съобразена скорост и при условия на достатъчно проявено внимание към пътните условия, е
имал достатъчно място и възможност да заобиколи безпрепятствено авариралото МПС.
Ответникът е оспорил и механизма на настъпилото ПТП,като е заявил,че не са
изяснени обстоятелствата, причините и механизма, довели до настъпване на произшествието
и че ищцата не е представила доказателства в тази насока.,както и доказателства,че водачът
К. е могъл да премести авариралото МПС,като същият бил изпълнил изискването на закона
за непреместване на МПС без органите на реда.
Алтернативно ответникът е изложил твърдението,че произшествието е причинено
при условие на съпричиняване в изключително висока степен от водача л.а. „Ф.“ с рег.№
6
***, който е управлявал автомобила с несъобразена скорост и на несъобразена дистанция,
като с поведението си е станал причина за настъпване на ПТП. На самостоятелно основание
е заявил и възражението за приноса на самата пострадала за настъпване на вредоносния
резултат,тъй като същата в качеството си на пътник в МПС е пътувала без правилно
поставен обезопасителен колан.
По повод на поддържания довод за съпричиняване на вредоносния резултат от страна
на водача на движещото се МПС „Ф.“,ответникът е заявил,че приноса на този водач е
изключително голям,като справедлив размер би бил 90% и затова на основание чл.51, ал.2
от ЗЗД обезщетението подлежи на намаляване с 90 %.
Ответникът е оспорил и твърденията на ищцата за настъпили неимуществени вреди
за нея вследствие на процесното ПТП,за техния интензитет и проявление, както и
твърденията й по отношение на периода, през който са търпени такива вреди.Заявил е
още,че за твърдяното допълнително диагностицирано медицинско състояние на ищцата не
са представени доказателства за допълнителни медицински интервенции или да е
провеждано дори лечение, което да съответства на изложеното в исковата молба,като
оспорва причинна връзка между последващите оплаквания и заболявания на ищцата с ПТП
от 15.12.2014г.Счита, че при определяне на парична сума за репариране на неимуществени
вреди следва да бъдат съобразени вида на настъпилите увреждания, периода на
възстановяване, възрастта, механизма на настъпване на събитието, както и обстоятелството,
че се касае да репариране на единна и неделима морална категория вреди.
Ответникът е заявил и възражение за изключително завишен и несъответстващ на
принципа за справедливост размер на претендираното от ищцата обезщетение,предвид
характера и степента на реално получените от нея телесни увреждания и свързания с тях
интензитет на търпени болки и страдания.Сочи, че според медицинската документация А. е
получила телесно увреждане, от което се е възстановила напълно за един сравнително
кратък период - един ден в болнично заведение.Оспорил е и твърдяния от ищцата период на
възстановяване от сочените от нея травматични увреждания,както и причинно-следствената
връзка между описания в исковата молба вредоносен резултат и настъпилото
пътнотранспортно произшествие. В това число е оспорил и причинно-следствената връзка
между настъпилото пътнотранспортно произшествие и необходимостта от лечение за
неопределен период, както и за неопределени по вид вреди с търпене на негативни
последици за цял живот, обуславящи размера на исковата претенция.
В допълнителната исковата молба ищцата е посочила,че поддържа всички твърдения
и доказателствени искания,заявени от нея в исковата молба.
В отговора на допълнителната искова молба ответникът е заявил,че поддържа
становището сиqrp,изразено в отговора на исковата молба по аргументи, подробно изложени
в същия.
По съществото на предявения иск е прието за доказано от фактическа страна
настъпването на процесното ПТП от 15.12.2014 г.,механизма на същото съобразно
7
описанието му в обжалваното решение,както и обстоятелството,че същото ПТП е причинено
в резултат на виновно неправомерно поведение на лицето С.Д.К. с ЕГН ********** като
водач на лек автомобил „П.“ с рег. №***,изразяващо се в нарушение разпоредбите на
чл.20,ал.2 от ЗДвП и чл.97,ал.3 във вр. с ал.1 от ЗДвП.Приел е още за доказана причинната
връзка между настъпилото ПТП и установените по делото телесни увреждания на
ищцата,пътувала по време на произшествието на предната дясна седалка в лек автомобил
„Ф.“ с рег.№***,управляван от лицето Д.Х.Д..В обобщение,първоинстанционният съд е
приел,че в случая е установен твърдяния от ищцата деликтен състав по чл.45 от ЗЗД и наред
с това,като е приел за безспорно обстоятелството,че към датата на процесното ПТП-
15.12.2014 г. е налице валидно сключена с ответното дружество застраховка №***
„Гражданска отговорност“ за лекия автомобил „П.“ с рег.№*** и освен това са установени
описаните в решението неимуществени вреди,търпени от ищцата вследствие на процесното
ПТП,съдът е счел,че предявения иск по чл.226,ал.1 от КЗ /отм./ е доказан по своето
основание и следва да бъде ангажирана отговорността на ответника-застраховател за
обезщетяване на претърпените от ищцата и установени по делото неимуществени вреди.За
справедлив размер на обезщетението първоинстанционният съд е приел сумата от 20 000 лв.
и след като е преценил,че този размер не подлежи на намаляване на основание чл.51,ал.2 от
ЗЗД поради неоснователността на поддържаните от ответника възражения за съпричиняване
на вредоносния резултат от ищцата,респ. от водача на лекия автомобил марка „Ф.
Г.“,първоинстанционният съд е осъдил ответника да заплати на ищцата обезщетение за
неимуществени вреди именно в посочения размер от 20 000 лв.,а за разликата до пълния
претендиран размер от 40 000 лв. е отхвърлил иска като неоснователен и недоказан.Относно
лихвата за забава върху присъденото обезщетение е приел,че се дължи от датата на деликта-
15.12.2014 г. и от тази именно дата я е присъдил.
Като се имат предвид съдържащите се в двете въззивни жалби оплаквания срещу
обжалваното първоинстанционно решение,пред настоящата инстанция остават спорни
въпросите за наличието на виновно противоправно поведение от страна на водача на
застрахования при ответника лек автомобил марка „П.“ с рег. № *** като причина за
настъпване на процесното ПТП от 15.12.2014 г.,както и за размера на дължимото на ищцата
обезщетение за неимуществени вреди.В тази връзка въззивният съд приема следното:
Неоснователно е оплакването на жалбоподателя ЗК „Л.“АД за неправилен извод на
първоинстанционния съд,че е налице вина за настъпване на процесното ПТП на
водача,застрахован при същото дружество-жалбоподател.Става въпрос за физическото лице
С.Д.К.,за което ищцата твърди и се установява без съмнение,че е било водач на лекия
автомобил „П.“ с рег.№*** по време на настъпване на произшествието от 15.12.2014 г.От
заключението на назначената в първоинстанционното производство автотехническа
експертиза,изготвено от вещото лице В.В. и подлежащо на кредитиране от съда като
професионално и обосновано извършено,а и неоспорено от страните,се установява,че
процесното произшествие е настъпило при следния механизъм:
Посоченият лек автомобил „П.“,управляван от С.К.,се е движел по пътя в посока на
8
север и непосредствено след десен завой по посоката си на движение автомобила е навлязъл
на хлъзгав пътен участък и водача е загубил контрол върху управлението на автомобила.В
резултат на получената напречна неустойчивост,автомобила на около 4 метра южно от
мерната линия е навлязъл в западния банкет и на около 4 метра северно от мерната линия е
настъпи първоначалния удар с предната част на автомобила във вертикалните и
хоризантални елементи на западната предпазна мантинела.Вследствие на резултатните сили
и момента,автомобила е получил ротация около вертикалната ос на масовия си център и
движейки се транслационно и ротационно е преминал косо през платното за движение и на
около 15 метра северно от мерната линия е невлязъл в по-източния банкет,където са
настъпили вторични удари с предната част на същия автомобил във вертикалните и
хоризонтални елементи на източната предпазна мантинела.След така описания механизъм
на настъпване на първоначалните контакти,горния лек автомобил се е установил
разположен на около 48-52 м. северно от мерната линия в източната лента косо,като
надлъжната ос на автомобила спрямо надлъжната ос на пътното платно е била на около 15-
20 градуса в дясно.
По същото време,в същата посока се е движил лек автомобил „Ф.“ с рег.
№***,управляван от Д. Хр. Д.,в който автомобил на предната дясна седалка до шофьора е
пътувала ищцата и на около 50-52 метра северно от мерната линия е настъпил удар с лекия
автомобил „П.“.Първият контакт между двете превозни средства е реализиран,както сочи
вещото лице В.,с дясна и предна централна дясна част на л.а. Ф. в задната част на лекия
автомобил П..След това лекия автомобил „П.“ е ротирал около вертикалната си ос и след
частично навлизане по източното крайпътно пространство се е установявал на
местоположението,където е фиксиран в огледния протокол,като масовия му център е
изминал около 30 метра.Масовият център на лекия автомобил „Ф.“ след удара е изминал
праволинейно също около 30 метра,след което автомобила се е установил в
местоположението,в което е фиксиран в огледния протокол.
В заключението си експерта В. приема,че от техническа гледна точка причината за
настъпване на описаното ПТП са следните:за водача на лекия автомобил „П.“-движение в
крива със скорост над 89 км/час,явяваща се критична за поява на загуба на напречна
устойчивост при конкретните пътни условия-заледено пътно платно,а за водача на лекия
автомобил „Ф.“-движение със скорост над 86 км/час,явяваща се технически несъобразена с
конкретните пътни условия.Практически,както става ясно от посочената експертиза,именно
поради движението с несъобразена от гледна точка на конкретните пътни условия скорост
/зимни условия,заледено пътно платно/ и движението със скорост над критичната от 89
км/ч,водачът на лекия автомобил „П.“ е допуснал да самокатастрофира,установявайки се на
пътя с лекия автомобил и създавайки опасност за другите участници в движението.Към това
следва да се добави и установеното по първоинстанционното дело обстоятелство,че
първоначалното ПТП /когато лекия автомобил марка „П.“ фактически е самокатастрофирал
преди другия лек автомобил да се удари в него/ не е било означено с предупредителен
триъгълник от водача на лекия автомобил „П.“.А съгласно дадените от вещото лице В.
9
устни обяснения,отразени в съдебния протокол от 30.11.2021 г.,същият водач е имал време
да постави триъгълник /преди другия лек автомобил да се удари в автомобила марка
„П.“,установен в спряно напречно на пътя състояние преди този удар/,но не го е
направил,тъй като най-напред отишъл да прибере паднала от колата броня.Последните
обстоятелства се потвърждават и от самия водач на автомобила „П.“-С.К.,разпитан по
първоинстанционното дело като свидетел,който заявява,че след завъртането на автомобила
на 360 градуса,удрянето му в мантинелата и установяването му в дясната лента на
пътя,забелязал,че липсва предната броня на автомобила,че тя е паднала и се е закачила в
храстите между двете платна,след което К. отишъл да я вземе и след това отишъл при двете
си колежки,с които пътувал в колата,за да разбере дали са добре,като в този момент бил с
гръб по посока на движението и тогава друг автомобил се ударил в автомобила марка
„П.“.При тази фактически данни настоящият съд счита за правилен и споделя извода на
първоинстанционния съд,обективиран в мотивите на обжалваното решение,че с описаното
поведение водачът на лекия автомобил „П.“ е нарушил разпоредбата на чл.20,ал.2 от
ЗДвП,според която водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни
средства,които управляват и са длъжни при движението си да се съобразяват с
атмосферните условия,с релефа на местността,със състоянието на пътя и на превозното
средство,с превозвания товар,с характера и интензивността на движението,с конкретните
условия на видимост,за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо
препятствие,като длъжни да контролират във всеки момент ППС,което управляват.Наред с
това същият водач е нарушил с поведението си и разпоредбата на чл.97,ал.3 във вр. с ал.1 от
ЗДвП.Съгласно ал.1-ва на посочената разпоредба,на път извън населено място водачът на
недвуколесно пътно превозно средство,спряно на платното за движение поради повреда,е
длъжен незабавно да го измести извън него,а съгласно ал.3-та,в случаите по ал.1-ва и
2,когато изместването е невъзможо,водачът е длъжен да обозначи повреденото превозно
средство с предупредителен светлооктразителен триъгълник или по друг подходящ
начин,така че то да бъде забелязано навреме от водачите на приближаващите се пътни
превозни средства.Съгласно чл.97,ал.4 от ЗДвП,предупредителният светлоотразителен
триъгълник се поставя на разстояние не по-малко от 30 метра от повреденото ППС,в
пътната лента,заета от него,и срещу посоката на движение на заобикалящите го пътно
превозни средства,като на автомагистрали и пътища с разрешена скорост на движение над
90 км/ч предупредителният светлоотразителен триъгълник се поставя на разстояние не по-
малко от 100 метра.В случая,както се установи,водачът на лекия автомобил не е изпълнил
тези задължения,въпреки,че според вещото лице е имал време да постави изискващия се
светлоотразителен триъгълник още преди настъпването на удара с автомобила марка „Ф.“.И
вследствие на така изложеното,настоящият съд приема,че извършените от същия водач
нарушения съставляват причина за настъпване на процесното ПТП,съответно и за
настъпване на причинените при това ПТП телесни увреждания на ищцата.Изложените
мотиви водят и до извода за неоснователността на поддържаното от ответника и пред
първата,и пред настоящата инстанция възражение,че за водача на автомобила марка „П.“
станалото ПТП е било случайно събитие по смисъла на чл.15 от НК,освобождаващо го от
10
всякаква отговорност.
На база така приетото,че водача на автомобила „П.“ е реализирал виновно
противоправно поведение,което е в причинна връзка с процесното ПТП и причинените на
ищцата телесни увреждания,както и с оглед безспорното по делото обстоятелство,че за
същия автомобил към момента на настъпване на произшествието е имало сключена с
ответното дружество и действаща застраховка „Гражданска отговорност“,се налага и извода
за осъществяване на фактическия състав на чл.226,ал.1 от КЗ /отм./ в конкретния
случай,поради което следва да бъде ангажирана отговорността на ответното
застрахователно дружество спрямо ищцата като пострадала от процесното ПТП относно
обезщетяване на неимуществените вреди,търпени от нея вследствие на уврежданията от
същото ПТП.
На следващо място,предвид оспорването на определения от първоинстанционния съд
размер на обезщетението за неимуществени вреди както от страна на ответника-
застраховател,който счита размера на обезщетението за завишен,така и от страна на
ищцата,която обратно-счита същия размер за занижен,въззивният съд следва да извърши
самостоятелна преценка относно дължимия и справедлив размер на търсеното от ищцата
обезщетение.В тази насока съдът приема следното:
От приложената към първоинстанционното дело медицинска документация и
заключението на комплексната съдебно-медицинска експертиза,изготвено от вещите лица д-
р М.С. и д-р М.К.,се установява,че непосредствено след пътния инцидент на ищцата Е.А. е
била оказана спешна медицинска помощ в МБАЛ „Д.“-гр.К.,с оплаквания от силни болки в
дясната лакътна област,врата и плешките.Освен това,ищцата не е можела да движи дясната
си ръка и след проведените консултативни прегледи и изследвания тя е хоспитализирана в
Травматологично отделение на МБАЛ-К..Била й е поставена диагноза:“изкълчване на
дясната лакътна става“ и под венозна анестезия е направена мануална репозиция на
увредената става,а също й е поставена гипсова имобилизация.Проведено е консервативно
лечение с обезболяващи медикаменти,а гипсът й е причинил значителни болки и
неудобства.Същият бил носен от ищцата около 10 дни,след което контузената ръка била
имобилизирана с ортеза,която ищцата носила около един месец.Както се сочи в експертното
заключение,в епикриза към ИЗ №9727,издадена от МБАЛ-К.,няма описани други травми на
ищцата,но в процеса на домашно лечение след хоспитализацията на болницата на 16.12.2014
г. се е появила болка в шийния отдел на гръбначния стълб с ирадиация към едната ръка.В
същото експертно заключение са описани и данните от други последващи медицински
документи,издадени на ищцата през 2015 г.,като на база тях вещите лица заключават,че при
ПТП,случило се на 15.12.2014 г.,ищцата Е.А. е получила травматично увреждане на дясната
лакътна става-изкълчване на същата,а констатираната по-късно при направени
рентгенографии цервикоартроза е вяроятно с по-стара давност.Относно доказаната на по-
късен етап дискова херния на ниво С5-С6 вещите лица заключават,че би могла да бъде
резултат от камшичния удар,който е понесла шията на ищцата при процесното ПТП.Сочат
още,че луксацията на дясната лакътна става е в пряка причинна пръзка с процесното
11
ПТП,станало на 15.12.2014 г.,а установения бранхиален плексит е следствие от по-горе
посочената дискова херния.
В заключението на комплексната експертиза е отразено още,че ищцата е провела
десетдневна рехабилитация в „Кинезо 3“,е била свалена носената 30 дни функционална
ортопедична ортеза.Посочено е също,че периодът на възстановяване при луксация на
лакътната става включва периода на имобилизация /около 45 дни/,раздвижване в домашни
условия след снемане на ортезата /около 10 дни/;специализирана рехабилитация /14
дни/,като общият период на възстановяване е 2-3 месеца.Дисковата херния в шийния отдел
на гръбнака при вероятността от поява на базата на камшичния удар при пътник с поставен
предпазен колан и при правилно и своевременно диагностициране,поведение и лечение
трябва да се овладее в рамките до три месеца,както сочат вещите лица,но заявяват,че в
случая това не се е случило.Според същите вещи лица,луксацията на лакътната става е
много болезнена травма,тъй като при нея се преразтягат или дори частично разкъсват
колатералните връзки и ставната капсула.Силната болка е до момента на репозицията,а след
това през периода на имобилизация болката е нищожна и е резултат от наличен оток.След
снемането на имобилизационната шина/ортеза и започването на раздвижване болката
отново се засилва за около една седмица и след това бързо намалява и изчезва.Шийната
дискова херния,придружена с цервикобрахиалният плексит,се овладява след диагностика с
контекостероиди, аналгетици,витамини от групата В,миорелаксанти,шийна
имобилизационна яка.Болките са сериозни и трудно се овладяват,както е отразено в
заключението на комплексната експертиза,а в случай на невъзможност се пристъпва към
оперативно лечение,което би трябвало да намали периода на болката.След извършен от
вещите лица преглед на ищцата,същите са установили,че в случая билките в шията на
ищцата са с флуктоиращ характер,влияят се от физическото
натоварване,температурата,влажността и трудно се повлияват от медикаментозна
терапия.Парези липсват,но има снижение на силата на дясната ръка на ищцата.
На следващо място,от показанията на свидетелката Д.С.-дъщеря на ищцата,които
съдът кредитира въпреки възможната им заинтересованост, тъй като са в съответствие с
останалите събрани по делото доказателства,се установява,че непосредствено след
прибирането й от болницата,ищцата е изпитвала болки в травмираната ръка,въпреки
поставения гипс и макар да са й били поставени болкоуспокояващи.Свидетелката също
потвърждава,че на ищцата е била поставена ортеза,с която е стояла около месец-месец и
половина,а като е била свалена ортезата ищцата е тръгнала на рехабилитация,но и тогава е
изпитвала болки в дясната ръка.Веднага след произшествието,както заявява
свидетелката,майка й /ищцата/ не е можела да се самообслужва,като свидетелката й е
помагала при къпане.Също така изпитвала страх да не падне,защото изведнъж получавала
билки,не можела да лежи и била в седнало положение с много възглавници.Това състояние
причинявало на ищцата дискомфорт,тя се притеснявала,че не може да се самообслужва,било
й неудобно от това.Според свидетелката С.,ищцата се опитвала да премълчава и да не
притеснява близките си със своето състояние,но се усещало,че я боли и че тя не се чувства
12
добре.Същата свидетелка още казва,че пътният инцидент е повлиял на ищцата в
емоционален план,тя станала по-изнервена и раздразнителна,по-лесно избухвала и се
напрягала от някои неща,още повече,че ищцата поради състоянието си не можела да вдигне
внучето си /дете на свидетелката,родено скоро след инцидента/ и не можела да помага на
дъщеря си.Според показанията на С.,след инцидента се променил и външния вид на майка
й,като преди това тя била суетна жена и обичала да се поддържа и гримира,а след инцидента
вече неглижирала външния си вид изключително много относно боядисването на
косата,депилиране на тялото и начина,по който се облича.И друго,което свидетелката С.
изнася като данни относно състоянието на ищцата след процесното ПТП,е че тя и до
момента на проведения разпит на свидетелката продължава да получава внезапни и
спорадични болки,без обаче свидетелката да уточнява в коя част на тялото на ищцата се
появяват те.
Изложените по-горе обстоятелства имат значение за определяне размера на
обезщетението.Така съдът съобразява установения вид и тежест на получените от ищцата
травматични увреждания вследствие на пътния инцидент от 15.12.2014 г.-изкълчване на
дясната ръка,както и по-късно установеното,но имащо връзка с процесното ПТП увреждане-
шийна дискова херния и придружаващия я плексит,проведеното лечение на
уврежданията,търпените в началния период след получаването на травмата на ръката силни
физически болки от ищцата,създадените й във възстановителния период ежедневни
неудобства и затруднения, продължителността на самия възстановителен период на всяко
от уврежданията,претърпените от нея емоционални страдания съгласно показанията на
горната свидетелка..Съобразява и възрастта на ищцата към момента на инцидента /50
години/ и социално-икономическите условия в страната към същия момент.От друга
страна,настоящият съд отчита факта,че не се установяват трайни и тежки физически
последици за ищцата от получените при процесното ПТП телесни увреждания,нито пък
тежки психически и емоционални последици.
На база гореизложеното настоящият съд счита,че определеното с обжалваното
решение обезщетение за неимуществени вреди от 20 000 лв. не е завишено,нито е занижено
като размер,а е определено в съответствие с принципа за справедливост,произтичащ от
разпоредбата на чл.52 от ЗЗД.Така определения размер се споделя от настоящата инстанция
и се счита за справедлив по смисъла на посочената разпоредба.
Освен горното,настоящият съд отчита,че е останало недоказано и е неоснователно
поддържаното от ответника възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от
самата ищца,базирано на твърдението,че по време на процесното ПТП същата е пътувала в
лекия автомобил марка „Ф.“ без правилно поставен обезопасителен колан.Това твърдение
категорично се опровергава от събраните в първоинстанционното производство
доказателства. Разпитаният като свидетел водач на посочения лек автомобил-Д.,е потвърдил
в показанията си,че ищцата е пътувала на предната дясна седалка в същия автомобил с
поставен обезопасителен колан.Освен това,вещите лица,изготвили заключението на
комплексната СМЕ потвърждават,че ако ищцата е била без поставен обезопасителен колан
при конкретния механизъм на настъпване на процесното ПТП,то би следвало да има
множество травми,особено по лицето,черепа и гърдите.А такива травми не се установяват в
настоящото исково производство.Вследствие на това е правилен извода на
първоинстанционния съд,че е недоказано и неоснователно възражението на ответника за
съпричиняване на вредоносния резултат от ищцата.Всъщност,срещу този извод на първата
инстанция,не са изложени никакви оплаквания в подадената от ответника въззивна
жалба.Ето защо определеното обезщетение от 20 000 лв. не подлежи на намаляване на
основание чл.51,ал.2 от ЗЗД.
Вследствие на всичко изложено по-горе,въззивният съд намира за изцяло
13
неоснователна както подадената от дружеството-застраховател въззивна жалба,така и
въззивната жалба на ищцата,понеже са неоснователни поддържаните в жалбите оплаквания
срещу съответно обжалваната част на първоинстанционното решение,а самото решение-в
обжалваните му части счита за правилно и като такова следва да бъде потвърдено в същите
части.С други думи,решението ще се потвърди в обжалваната от застрахователя част,с която
същият е осъден да заплати на ищцата обезщетение за неимуществени вреди в размер на 20
000 лв.,едно със законната лихва,считано от 15.12.2014 г. до окончателното
плащане.Досежно началния момент,от който лихвата е начислена,в жалбата на дружеството-
застраховател няма никакви оплаквания и предвид основателността на иска до присъдения с
решението размер,такава лихва се дължи и следва да се приеме,че се дължи от определения
от първоинстанционния съд момент,срещу който извод на съда не са направени никакви
оплаквания от дружеството-жалбоподател,нито пък от насрещната страна.
Решението ще се потвърди като правилно и в обжалваната от ищцата отхвърлителна
част,с която предявения от ищцата иск по чл-.226,ал.1 от КЗ /отм./ е отхвърлен за разликата
над присъдената сума от 20 000 лв. до претендирания размер от 40 000 лв.
Предвид гореизложеното няма основание за промяна на първоинстанционното
решение и в частта за разноските,възложени в тежест на страните съобразно
уважената,съответно-отхвърлена част от иска.
Предвид изхода на спора пред въззивната инстанция-неоснователността и на двете
въззивни жалби,разноски на всяка страна се полагат само по повод на защитата срещу
жалбата на насрещната страна.В случая ищцата-жалбоподателка е поискала присъждане на
разноски за въззивната инстанция и е представлявана пред същата от упълномощен от нея
адвокат,но в приложения договор за правна защита и съдействие от 28.02.2022 г.,сключен
между ищцата и Адвокатско дружество „Й.Е.“ няма уговорено като конкретен размер
адвокатско възнаграждение,нито пък такова за осъществяване на адвокатска защита по
повод въззивната жалба на другата страна.Затова на жалбоподателката-ищца в
първоинстанционното производство няма да се присъдят разноски за въззивната инстанция.
Дружеството-жалбоподател ЗК „Л.“АД е поискало присъждането на юрисконсултско
възнаграждение и такова му се дължи на основание чл.78,ал.8 от ГПК за подадения чрез
юрисконсулт отговор на въззивната жалба на насрещната страна.Размера на същото
възнаграждение следва да бъде определен на основание чл.25а,ал.3 от Наредбата за
заплащане на правната помощ,тъй като по делото е налице изготвен от дружеството чрез
юрисконсулт отговор на въззивната жалба,подадена от ищцата,но в съдебно заседание
процесуален представител на дружеството не се е явил.Предвид тези съображения,съдът
счита,че ищцата А. следва да заплати на дружество-застраховател по повод на подадения от
същото дружество отговор на въззивната й жалба,юрисконсултско възнаграждение по
чл.78,ал.8 от ГПК в размер на 100 лв.
Мотивиран от горното Пловдивският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №260007 от 18.01.2022 г.,постановено по т.д.№69/2019 г.
по описа на Окръжен съд-С.З.,в обжалваната от ответника част,с която дружеството-
ответник ЗК ,,Л.“ АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., п.к. ***, район
„Л.”, бул. „Ч.“ №51Д,е осъдено да заплати на ищцата Е.Н.А.., ЕГН ********** от гр.С.З., ул.
,,Ц. II’’№ 160, вх. А, ет. 1, ап. 17 сумата от 20 000 лева /двадесет хиляди лв./,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания в
резултат на претърпяното от нея ПТП на 15.12.2014 г., ведно със законната лихва от
15.12.2014г. до окончателното й изплащане по банкова сметка в ЦКБ с IBAN: ***, BIC: ***.
ПОТВЪРЖДАВА решение №260007 от 18.01.2022 г.,постановено по т.д.№69/2019 г.
14
по описа на Окръжен съд-С.З.,и в обжалвана от ищцата част,с която предявения от ищцата
Е.Н.А.. с ЕГН ********** против ответника ЗК ,,Л.“ АД-гр.С., с ЕИК *** осъдителен иск по
чл.226,ал.1 от КЗ /отм./ е отхвърлен за разликата над уважения размер от 20 000 лв. до
пълния претендиран размер от 40 000 лв.,както и в частта,с която ищцата Е.Н.А.. и осъдена
да заплати на ответника ЗК „Л.“АД съдебни разноски в размер на 563,75 лв. съобразно
отхвърлената част на иска.
ОСЪЖДА Е.Н.А.., ЕГН ********** от гр.С.З., ул. ,,Ц. II’’№ 160, вх. А, ет. 1, ап. 17
да заплати на ЗК ,,Л.“ АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., п.к. ***,
район „Л.”, бул. „Ч.“ №51Д сумата от 100 лв. сто лева,представляваща юрисконсултско
възнаграждение по чл.78,ал.8 от ГПК за подадения от дружеството чрез юрусконсулт
отговор на въззивната жалба на ищцата.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15