РЕШЕНИЕ
гр. София, 30.05. 2019
г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IV „Г" състав, в закрито
съдебно заседание на тридесети май през две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТАНЯ ОРЕШАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДЕСИСЛАВА ПОПКОЛЕВА
ПЕТЯ ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от
съдия Орешарова ч.гр.д № 3244
по описа на Софийския градски съд за 2019г., съобрази следното:
Производството
е по реда на чл. 435 - 438 от ГПК.
Образувано
e по жалба с вх. № 00261/04.01.2019 год.,
подадена от взискателя „Б.П.Б.“ АД,
ЕИК ******, представлявано от юрк. Стоянова
срещу отказa на ЧСИ Б.Б., с рег. № 856 при КЧСИ
да образува изпълнително дело, да проучи имущественото състояние и да наложи
запори и възбрани върху имуществото, в случай, че такова бъде установено на
длъжниците „Б.Т.“ ЕООД, ЕИК ******и „Р.С.К.И.“ ЕООД, ЕИК ******по изп. дело № 20188560400781
по описа на ЧСИ Б.Б., рег.№ 856 на КЧСИ, с район на действие СГС. В жалбата са
изложени твърдения за незаконосъобразност на отказа на ЧСИ да образува ИД срещу
посочените длъжници и да извърши исканите изпълнителни действия. Посочва, че ЧСИ
Б.Б. тълкува неправилно нормата на чл. 427 ГПК, с което са застрашени
интересите на взискателя във връзка с удовлетворяване на вземането му. Налагат
се доводи, че поради обстоятелството, че изпълнителният лист, въз основа на
който е образувано посоченото ИД е само един, поради отказа на ЧСИ не могат да
бъдат извършени изпълнителни действия спрямо всички солидарно задължени
длъжници. Прави се искане да бъде приложена общата разпоредба на чл. 116 ГПК
във връзка с множеството ответници. Твърди се, че исканите от ЧСИ Б.действия
(включително и срещу солидарни длъжници,
с адрес в различен от ЧСИ съдебен район) няма да бъдат незаконосъобразни или
недействителни, както и че в противен случай длъжниците биха осуетили
изпълнението като намалят активите си.
В срока
по чл. 436, ал. 3 от ГПК Частен съдебен изпълнител Б.Б. е депозирала мотиви във
връзка с отказа за извърши посочените изпълнителни
действия, като счита, че жалбата е неоснователна, както и че ЧСИ не е местно
компетентен да извърши поисканите действия. Твърди се, че разпоредбата на чл.
116 ГПК не следва да намери приложение, както и че чл. 427 ГПК следва да се
тълкува стриктно, поради факта, че нормата е императивна. Счита, че така
извършени изпълнителните действия биха били недействителни и биха довели до
дисциплинарна отговорност на ЧСИ и смята, че жалбата следва да бъде оставена
без уважение.
Съдът,
след като обсъди доводите изложени в жалбата и възраженията, и се запозна с
доказателствата по делото, както и с обясненията на частния съдебен изпълнител,
приема за установено следното:
Изпълнително дело № 20188560400781 по описа на ЧСИ Б.Б. е образувано по молба с вх. № 11938 от 25.04.2018 г., подадена от „Б.П.Б.“ АД срещу „Ц.-С.С.“ ЕООД, ЕИК ******, И.Х.Х., ЕГН **********, „Б.Т.“ ЕООД, ЕИК ******и „Р.С.К.И.“ ЕООД, ЕИК ******, въз основа на изпълнителен лист от 01.08.2014г., по гр. дело № 30544/2014г. на СРС, 79-и състав, издаден въз основа на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, с който гореспоменатите длъжници, както и „Ц. БГ С.“ ООД, ЕИК ******– в несъстоятелност, са осъдени солидарно да заплатят на ищеца „Б.П.Б.“ АД, сумата от 249 637,64 евро, ведно със законна лихва за периода от 05.06.2014г. до изплащане на вземането, възнаградителна лихва в размер на 18 394, 57 евро за периода от 30.03.2013г. до 30.01.2014г., наказателна лихва в размера на 13 716,20 евро за периода от 30.01.2014г. до 04.06.2014г., такса в размер на 250 евро за периода от 30.04.2013г. до 31.07.2013г., такса в размер на 332,84 евро за периода от 31.07.2013г. до 30.11.2013г., такса в размер на 83,21 евро за периода от 30.11.2013 г. до 30.12.2013г., такса в размер на 83,21 евро а периода от 30.12.2013г. до 30.01.2014г. и 11 050,35 лв. разноски по делото, за именно 11 050.35 лв. държавна такса и 8 817 лв. възнаграждение за юрисконсулт и които вземания произтичат от договор за кредит от 17.08.2010год. по който длъжниците са солидарно отговорни.
Въз основа на така издадения изпълнителен лист взискателят моли да се образува ИД срещу всички солидарно задължените длъжници /с изключение на „Ц.БГ С.“ ООД, ЕИК ******– в несъстоятелност/, както и да бъде проучено имущественото им състояние, и да бъдат наложени запори и възбрани, ако се установи имущество на длъжниците.
Видно от приложените с съобщения по изп.дело ЧСИ уведомява взискателя, че по отношение на длъжниците „Б.Т.“ ЕООД и „Р.С.К.И.“ ЕООД след справка в търговския регистър и това, че дружествата са със седалище и адрес на управление в гр.Брацигово не е местно компетентен.
В последствие, с молба с вх. № 31769/09.11.2018г. „Б.П.Б.“ АД отправя искане до ЧСИ Б.да образува ИД и срещу длъжниците „Б.Т.“ ЕООД и „Р.С.К.И.“ ЕООД, както и е възложено да извърши пълно имуществено проучване за същите и в случай, че бъде установено имущество, да бъдат наложени съответни запори и възбрани. Съгласно резолюция на ЧСИ от 12.11.2018г., молбата на взискателя е оставена без уважение и е съобщена на 28.12.2018год.
На 04.01.2019г. е постъпила жалба от взискателя, с която той моли отказът на ЧСИ Б.Б. да бъде отменен, а съответните поискани изпълнителни действия да бъдат извършени.
При така установената фактическа обстановка
настоящият съдебен състав намира следното от правна страна:
Правото на жалба срещу действия на съдебните изпълнители (СИ) е процесуално право и именно поради това, както предпоставките за възникването му, така и способите и начините за реализацията му се определят от ГПК. Предвид това право на обжалване на определено действие на СИ може да възникне само в онези случаи, когато законът изрично е предвидил възможността за обжалване като последствие от тези действия. Ако подобна възможност не е предвидена действието е от категорията на необжалваемите и не подлежи на контрол по пътя на инстанционното производство. Също така с новия ГПК законодателят е ограничил възможността за обжалване на действията на съдебния изпълнител, като е изброил лимитативно актовете, които подлежат на обжалване от определен кръг лица, но също така и на лимитативно посочени в закона основания, което изключва всяко разширително тълкуване на разпоредбите относно обжалването на действията и отказите на съдебния изпълнител (така и мотивите на т.8 от ТР № 2/26.06.2015 год. на ВКС по тълк. дело № 2/2013 год. ОСГТК).
Съгласно разпоредбата на чл. 435, ал. 1,т. 1 от ГПК взискателят може да обжалва отказа на съдебния изпълнител да образува изпълнително дело, както и да извърши исканите изпълнителни действия. В конкретния случай жалбоподателят е взискател, жалбата е депозирана от легитимирано лице – негов пълномощник и срещу действия на ЧСИ, който подлежат на обжалване по реда на чл. 435 и сл. ГПК. Разгледана по същество процесната жалба е основателна поради следните съображения:
Заповедта за изпълнение по чл. 417 ГПК от 01.08.2014г. на 79 състав на СРС, въз основа на която в последствие е издаден и изпълнителен лист, осъжда солидарно длъжниците „Ц.БГ С.“ ЕООД, „Ц.-С.С.“ ЕООД, И.Х.Х. „Б.Т.“ ЕООД и „Р.С.К.И.“ ЕООД да заплатят процесните парични вземания на „Б.П.Б.“ АД. Поради това обстоятелство взискателят притежава възможността да насочи изпълнение срещу който и да е от длъжниците за удовлетворяване на претенцията си изцяло. Следва да се има предвид също така, че издадения оригинален изпълнителен лист в полза на „Б.П.Б.“ АД е само един и представяйки го пред ЧСИ, взискателят не разполага с други изпълнителни основания, въз основа на които да бъде образувано друго изпълнително дело. Отказвайки да образува изпълнително дело и да предприеме исканите действия по проучване на имущественото състояние и след което в случай, че има имущество да предприеме съответни изпълнителни действия и срещу останалите солидарни длъжници „Б.Т.“ ЕООД и „Р.С.К.И.“ ЕООД, ЧСИ на практика лишава взискателя от възможност да удовлетвори съдебно признатата му парична претенция чрез принудително изпълнение срещу осъдени в полза на банката надлежни длъжници, само поради причината, че последните не разполагат със седалище и адрес на управление в района на действие на ЧСИ, но също така за част от длъжниците няма пречки да се образува изп.дело по правилата на чл.427, ал.1 ГПК и което е образувано след като СИ е местно компетентен. Подобна хипотеза значително уврежда правата и законните интереси на взискателя по изпълнителното дело като го лишава от възможност за принудително изпълнение с цел удовлетворение на вземането си, тъй като по този начин същият е лишен от правен способ, чрез който да „принуди“ солидарно осъдени длъжници в негова полза да му заплатят процесните суми. Независимо, че в случая не е уредена подобна хипотеза при множество длъжници с различни адреси в чл.427, ал.1 и ал.2 ГПК, касаещи местната компетентност на СИ, още повече и след изменение на същите разпоредби и новата редакция на ал.2 на чл.427 ГПК, след като са налице предпоставки за образуване на изп.дело при посочените длъжници в молбата и техните адреси в същата молба, а и се иска първоначално само проверка на имущественото състояние на длъжниците и след като ЧСИ е местнокомпетентен спрямо длъжниците и недвижимите имоти, които са намират в неговия район при преодоляване на празнотата в закона, като се има в предвид, че изпълнителното производство се явява продължение на исковото и където е предвидена възможност при множество ответници в различни райони да се образува в района на един от длъжниците, при търсената защита на интересите както на длъжниците, при постановяване на измененията на чл.427 от ГПК, но и на взискателите или при нужния баланс на интересите и възможност за защита, каквато и в случая е предвидена с възможност за обжалване на действията на СИ, следва да образува изп.дело срещу всички посочени длъжници, да се предприемат действия в правомощията на съдебния изпълнител по чл.431, ал.3 и 4 ГПК и едва след което при установяване на конкретно имущество и съобразно искания изпълнителен способ от взискателя да се предприемат изпълнителни действия като за всеки конкретен случай се съобразят правилата на местната компетентност на съдебния изпълнител.
Въпреки изменението на чл. 427, ал. 1 ГПК с ДВ, бр. 86 от 2017г., с което е добавена т. 5, според която „молбата за изпълнение се подава до съдебния изпълнител, в чийто район се намира постоянният или настоящия адрес или седалището на длъжника“, действия по образуване на изпълнително дело и извършване на подготвителни действия като проучване на имущественото състояние на посочените длъжници от страна на ЧСИ Б.не следва да се тълкуват като незаконосъобразни, а напротив – необходими и задължителни с оглед нуждите на изпълнителния процес, доколкото не са предприети действия по събирането на вземането по отношение на имущество, находящо се извън района на ЧСИ. /Решение № 338 от 13.10.2014г. по гр.д. № 4254/2014г. IV г. о. на ВКС, ГК.
С оглед гореизложеното, съдът намира, атакувания отказ за образуване на изпълнително производство и предприемане на поисканите изпълнителни действия, поради липса на местна компетентност, за незаконосъобразно и като такива следва да ги отмени. ЧСИ следва да образува изпълнително производство и срещу посочените солидарни длъжници и да предприеме извършване на съответните поискани му действия от страна на взискателя с проучване на имуществото на длъжниците и в случай, че такова бъде установено предприемане на изпълнителни действия при съобразяване на правилата на местната компетентности на съдебния изпълнител. Поради което жалбата се явява основателна и следва да бъде уважена.
Воден
от гореизложеното, Софийският градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ отказа на ЧСИ Б.Б., с рег. № 856 при КЧСИ, с район на действие СГС, по молба на „Б.П.Б.“ АД, ЕИК ****** и въз основа на изпълнителен лист от 01.08.2014год., издаден от СРС, 79-ти състав по гр.дело №30544/2014год. и заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК да образува изпълнително дело, да проучи имущественото състояние и да наложи запори и възбрани върху имущество, в случай, че такова бъде установено и срещу длъжниците „Б.Т.“ ЕООД, ЕИК ******и „Р.С.К.И.“ ЕООД, ЕИК ******и ВРЪЩА изп.дело за предприемане на действия, съобразно мотивите на настоящото решение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.