ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 279
гр. София, 21.01.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 106-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:МИРОСЛАВ Т. П.
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ Т. П. Частно наказателно дело №
20241110215381 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 243, ал. 5
НПК.
С Постановление от 10.10.2024 г. на прокурор при Софийска районна
прокуратура, на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК, е
прекратено наказателното производство по ДП № 185/2022 г. по описа на РУ
Костинброд, пр. пр. № 17699/2022 г. по описа на СРП за престъпление по чл.
201 НК.
Срещу постановения прокурорски акт, в законоустановения срок, е
постъпила жалба от търговско дружество „Д. Т.“ ЕООД, представлявано от
управителя Д. И. М. чрез неговия упълномощен процесуален представител –
адв. Т. П. от САК, съдържаща недоволство от прекратяването на
наказателното производство, породено от едностранчивото и превратно
обсъждане на наличната доказателствената съвкупност от страна на
наблюдаващия делото прокурор, довела го неправилно формирани по
вътрешно убеждение правни изводи за липсата на осъществени състави на
престъпления от общ характер. Отправена е молба обжалваният акт да бъде
отменен, а делото - върнато на СРП за провеждане на обективно и пълно
разследване.
Софийски районен съд, след като извърши цялостна служебна
1
преценка по редовността и допустимостта на депозираната жалба и на
изискуемите предпоставки за валидното сезиране на съда, намери за
установено следното:
Жалбата е подадена от субект, неразполагащ с правен интерес от
оспорване на постановения прокурорски акт по съдебен ред, поради което се
явява ПРОЦЕСУАЛНО НЕДОПУСТИМА и като такава следва да бъде
оставена без разглеждане.
Безспорно установено в практиката и доктрината е, че
предпоставките за осъществяване на съдебен контрол върху постановлението
на прокурора за прекратяване на наказателното производство и параметрите
на тази императивно установена намеса на съдебния орган в подготвителната
досъдебна фаза са уредени в процесуалния наказателен закон изчерпателно и
лимитативно. Действащата уредба на този правен институт осигурява
необходимия баланс между правата на обвиняемия, респективно пострадалия
от престъплението, и функциите и правомощията на държавното обвинение в
съответствие с фиксираните в основния закон фундаментални
конституционни принципи, касателно правата на личността, поради което
същата следва да бъде съблюдавана стриктно.
Съгласно чл. 243, ал. 4 НПК, правото на жалба пред съда срещу
посочения прокурорски акт възниква единствено за ограничен кръг от лица –
обвиняемия, пострадалия или неговите наследници и ощетеното юридическо
лице. В случай на упражняване на тези предоставени от законодателя
процесуални гаранции, съответният местно и родово компетентен
първоинстанционен съд е задължен да извърши проверка доколко посоченото
субективно процесуално право е възникнало реално спрямо заинтересованите
лица.
Процесуалното качество на пострадал в досъдебното производство
възниква единствено за физическо лице, което евентуално може да се
конституира в съдебната фаза на наказателния процес като частен обвинител
и/или граждански ищец /в този смисъл ТР № 2-2002 на ОСНК на ВКС, т. 1,
абз. 5, докладчик-съдия Р. Н. и р. № 596-2002-II н.о. на ВКС/. За разлика от
НПК /отм./, разпоредбата на чл. 74 от действащия процесуален закон съдържа
легална дефиниция на понятието пострадал - физическо лице, което пряко и
непосредствено е претърпяло имуществени или неимуществени вреди от
2
престъплението, като са засегнати негови признати от закона интереси.
Акцентът поставен от законодателя за възникване на процесуалната фигура на
пострадал е наличието на вреди от престъплението т.е. съставомерни такива, а
не каквито и да било вредни последици, явяващи се последица от самото
деяние. От друга страна, в НПК липсва легална дефиниция на понятието
„ощетено юридическо лице”, но съдебната практика единодушно приема, че
се касае за изкуствено социално образувание, носител на самостоятелни права
и задължения, на което законодателят придава качеството на правен субект,
като същото следва да е претърпяло преки и непосредствени имуществени
вреди от дадено престъпление. Ето защо, преценката на съда дали е
възникнала надлежна процесуална правоспособност за посочените лица е
винаги конкретна и за да се приеме, че от престъплението обективно може да
има пострадал, респективно ощетено юридическо лице следва да съдържа
положителен извод за наличието на съставомерни общественоопасни
последици или алтернативно - обектът на престъпното посегателство да е
свързан с правната сфера на определен правен субект.
В контекста на воденото досъдебно производство за престъпление по
чл. 201 НК, касателно присвоени на 23.12.2021 г. чужди пари в размер на
2768,90 лв. – собственост на търговско дружество „З. М.М.С.“ ООД, поверени
на лицето К. А. Ч. да ги пази, в качеството му на куриер в търговско
дружество „Д. Т.“ ЕООД е видно, че жалбоподателят не попада в дефиницията
на ощетено юридическо лице, имайки предвид обективните и субективни
характеристики на визирания престъпен състав, поставящи условие за
настъпване на вредни последици в неговата имуществена сфера.
Видно от приобщеното по делото копие на фактура № ********** от
30.11.2021 г. продавач на стоките е търговско дружество „З. М.М.С.“ ООД,
като именно посоченото юридическо лице има право да получи стойността им
от купувача Д. М., възлизаща на 2768,90 лв. Наличието на осъществено
посредничество при доставката от спедиторски фирми по никакъв начин не
внася промяна по отношение на възникналите от сделката взаимни права и
задължения между страните, респективно не води до прехвърляне на правото
на собственост върху вещите и заплатените за тях парични средства. Това
обстоятелство мотивира извод, че жалбоподателят не разполага с правен
интерес да оспори постановлението, тъй като имуществените вреди не са
3
настъпили за него, а за носителя на самото правото на собственост. До
заключение в противната насока не би могло да се достигне и от евентуалното
репариране от работодателя на причинените от служителя вреди, имайки
предвид, че същите не са пряка и непосредствена последица от посоченото
престъпно посегателство, а произтичат от възникнали облигационни
отношения между куриерската фирма и собственика на вещите, чието
възстановяване би могло да се претендира от прекия извършител по
гражданскоправен ред.
За жалбоподателя остава открит единствено пътят на обжалване в
рамките на йерархически изградената структура на Прокуратурата на
РБългария пред горестоящия прокурор, който може да извърши проверка,
досежно законосъобразността на посочения прокурорски акт, при евентуален
пропуск на дружеството-собственик да го оспори по съдебен ред /арг. от чл.
200, изр. 2 НПК/. В тази връзка би следвало да се отговори на въпроса доколко
лицето К. А. Ч. притежава длъжностно качество по отношение на предадените
му парични средства при осъществената доставка, имайки предвид, че не е
част от организационната структура на ощетеното юридическо лице „З.
М.С.С.“ ООД /в този смисъл вж. решение № 50006 от 17.08.2023 г. по н.д. №
497/2022 г. по описа на ВКС, III н.о., докладчик-съдия К. М., решение №
203 от 06.11.2017 г. по н.д. № 598/2017 г. по описа на ВКС, I н.о.,
докладчик-съдия В. Р. и др./, което обстоятелство обаче не би могло да
изключи отговорността му за обсебване по чл. 206, ал. 1 НК. Необходимо е да
се обсъди също така и поради каква причина прокурорът се е доверил
безкритично на показанията на Чалев като свидетел, пропускайки факта, че
същият не е длъжен да се уличава в извършването на престъпление,
неглижирайки напълно неоправдано съзнателното невярно отразяване в
електронната система на куриерската фирма, че получателят на пратката не е
открит на адреса, съответно липсата на сезиране на правоохранителните
органи за евентуално осъществена кражба на паричната сума в контекста и на
предходната системна липса на отчетност от служителя.
Изтъкнатите фактически и правни доводи експлицират становището
на този съдебен състав, че депозираната жалба от търговско дружество „Д. Т.“
ЕООД, представлявано от неговия управител Д. И. М. срещу постановлението
за прекратяване на наказателното производство следва да бъде оставена без
4
разглеждане като процесуално недопустима.
С оглед гарантиране правото на защита на ощетеното юридическо
лице – търговско дружество „З. М.М.С.“ ООД, след влизане в сила на
настоящия съдебен акт, на основание чл. 243, ал. 4 НПК, представителят на
СРП следва да връчи препис от постановлението за прекратяване на
наказателното производство с указания, че същото може да бъде оспорено в 7-
дневен срок, считано от уведомяването, пред Софийски районен съд.
Така мотивиран Софийски районен съд, НО, 106 състав
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ депозираната жалба на търговско
дружество „Д. Т.“ ЕООД, представлявано от управителя Д. И. М. чрез неговия
упълномощен процесуален представител – адв. Т. П. от САК срещу
Постановление от 10.10.2024 г. на прокурор при Софийска районна
прокуратура, с което на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 24, ал. 1, т. 1
НПК е прекратено наказателното производство по ДП № 185/2022 г. по описа
на РУ Костинброд, пр. пр. № 17699/2022 г. по описа на СРП за престъпление
по чл. 201 НК, като процесуално недопустима.
Определението подлежи на обжалване и/или протестиране в 7-
дневен срок, считано от уведомяването, пред Софийски градски съд.
ПРЕПИСИ от определението да се връчат на Софийска районна
прокуратура и на търговско дружество „Д. Т.“ ЕООД чрез неговия
упълномощен процесуален представител – адв. Т. П. от САК.
УКАЗВА на наблюдаващия делото прокурор при Софийска районна
прокуратура, че след влизане в сила на настоящия съдебен акт, следва да
изпълни стриктно задължението си по чл. 243, ал. 4 НПК и да връчи препис от
постановлението за прекратяване на наказателното производство на
ощетеното юридическо лице „З. М.М.С.“ ООД с указания, че същото може да
5
бъде оспорено в 7-дневен срок, считано от уведомяването, пред Софийски
районен съд.
УКАЗВА на дружеството-жалбоподател „Д. Т.“ ЕООД чрез неговия
управител Д. И. М., че при евентуалната липса на жалба от ощетеното
юридическо лице „З. М.М.С.“ ООД до съда, разполага с правна възможност да
оспори законосъобразността на прокурорския акт пред Софийска градска
прокуратура.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6