Присъда по дело №684/2022 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта:	62
Дата:	19 октомври 2022 г.
Съдия:	Стоян Константинов Попов

Дело:	20223100200684
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	5 юли 2022 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 62
гр. Варна, 19.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на деветнадесети
октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:С. К. Попов
СъдебниДиана Т. Кескинова

заседатели:Севим З. Емин
при участието на секретаря Николета Н. Николова
и прокурора Р. Н. Т.
като разгледа докладваното от С. К. Попов Наказателно дело от общ
характер № 20223100200684 по описа за 2022 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия Г. И. Г. - роден на *** г. в гр. Провадия, живуща в гр.
Варна, ж.к. Чайка, блок *** български гражданин, със средно образование, разведен, работи,
неосъждан, ЕГН **********.
ЗА ВИНОВЕН В ТОВА, ЧЕ:

На 13.08.2021 г., около 21,00 ч., на територията на обл. Варна, на път VAR 1003, с.
Царевци - с. Синдел, 11-ти км., при управление на моторно превозно средство - т.а.
„Митсубиши Л200" с per. № ***, нарушил правилата за движение, а именно правилото
установено с разпоредбата на чл. 20, ал. 2, изр. първо от Закона за движение по пътищата
водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на
движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със
съС.ието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в
съС.ие да спрат пред всяко предвидимо препятствие.", в резултат на което по
непредпазливост причинил смърт на А. Л.ев А., ЕГН ********** и тежка телесна повреда на
А. А. И., ЕГН **********, изразяваща се в осакатяване на ръка - ляв горен крайник, като
деянието е извършено при условията на съпричиняване от страна на пострадА.я А. Л.ев А.,
който по същото време и на същото място нарушил разпоредбата на чл. 71, ал. 1 от Закона
за движение по пътищата, а именно: „Всяко пътно превозно средство с животинска тяга
трябва да има два бели или жълти светлоотразителя отпред, два червени светлоотразителя
1

отзад, а при движение през нощта и при намалена видимост - отзад вляво светещо тяло,
излъчващо бяла или жълта добре различима светлина.", поради което и на основание чл.
343, ал. 4 вр. ал. 3 б. „Б“ вр. ал. 1 б. „В“ вр. чл. 342, ал. 1 от НК и чл. 58а, ал. 4 от НК вр.
чл. 55, ал. 1, т. 1 НК му налага наказание
за срок от ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА.
На основание чл. 66, ал. 1 от НК ОТЛАГА изпълнението на наказанието с
изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.

На основание чл. 343 Г от НК НАЛАГА на подс. Г. наказание ЛИШАВАНЕ ОТ
ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС за срок от ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА.

ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА:

Товарен автомобил „Митсубиши Л 200" с peг. № „***“, 1 бр. кръгъл детайл,
наподобяващ халоген на автомобил, 1 бр. автомобилна гума със силно изкривена
джанта с липсващ болт ДА СЕ ВЪРНАТ на Г. И. Г. след влизане на присъдата в сила.
Каруца /части от нея/; 3 бр. автомобилни гуми; дървени детайли: дървен детайл с
размери 60x8 см;
дървен детайл с размери 2,20 м.х44 см.
дървен детайл с размери 2,30 м.х44 см. 1 бр. черен гердан
1 бр. коса за косене
дървен детайл с размери 90x19см.
2 бр. дървени детайли с размери 40x6 см. и 30x5 см. 1 бр. пластмасов детайл с
неправилна форма
1 бр. чехъл, черен на цвят
1 бр. отражател с неправилна форма
дървен детайл с размери 60x5 см.
дървен детайл с размери 50x4 см.
дървен детайл с размери 69x5 см.
дървен детайл с размери 2,20 м.х14 см.
дървен детайл с размери 160x0,10 м.
дървен детайл с размери 0,22x0,70 м. 1 бр. капак на каруца
1 бр. синя на цвят дреха
1 бр. маратонка, дясна черна на цвят
дървен детайл 1,10x0,11 м. 1 бр. конска муниция
дървен детайл 1,60x0,11 м.
дървен детайл с размери 1,20x0,3 м.
дървена дъска с размери 1,60x0,12 м. 1 бр. панталон, оранжев на цвят
дървен детайл с размери 1,20x0,16 м.
2

1 бр. черно долнище на анцуг ДА СЕ ВЪРНАТ на А. А. Т., след влизане на присъдата
в сила.

ОСЪЖДА подсъдимия Г. да заплати направените по делото разноски в размер на
2 352,10 лева в полза на Държавата по сметка на ОД на МВР-Варна.

Присъдата може да се обжалва или протестира в 15-дневен срок от днес пред
Апелативен съд - Варна.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
3

Съдържание на мотивите

МОТИВИ
към присъда по НОХД № 684 / 2022 г. по описа на ВОС, постановена на
19.10.2022 г.
На 05.07.2022 г. Варненска окръжна прокуратура е внесла във ВОС
обвинителен акт ПД № 56 / 2022 г., по който е образувано производство пред
първа инстанция и е повдигнато срещу Г. И. Г. - роден на ******** г. в гр.
Провадия, живущ в ***, български гражданин, със средно образование,
разведен, работи, неосъждан, ЕГН ********** по
чл. 343, ал. 4, вр. ал. 3, б. „б“ вр. ал. 1, б. „в“ вр. чл. 342, ал. 1 от НК, а
имено за това, че на 13.08.2021 г., около 21,00 ч., на територията на обл.
Варна, на път VAR 1003, с. Царевци - с. Синдел, 11-ти км., при управление на
моторно превозно средство - т.а. „Митсубиши Л200“ с peг. № *******,
нарушил правилата за движение, а именно правилото установено с
разпоредбата на чл. 20, ал. 2, изр. първо от Закона за движение по пътищата
водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на
движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на
местността, със съС.ието на пътя и на превозното средство, с превозвания
товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на
видимост, за да бъдат в съС.ие да спрат пред всяко предвидимо препятствие“,
в резултат на което по непредпазливост причинил смърт на А. Л. А., ЕГН
********** и тежка телесна повреда на А. А. И., ЕГН **********, изразяваща
се в осакатяване на ръка - ляв горен крайник, като деянието е извършено при
условията на съпричиняване от страна на пострадА.я А. Л. А., който по
същото време и на същото място нарушил разпоредбата на чл. 71, ал. 1 от
Закона за движение по пътищата, а именно: „Всяко пътно превозно средство с
животинска тяга трябва да има два бели или жълти 1 светлоотразителя
отпред, два червени светлоотразителя отзад, а при движение през нощта и
при намалена видимост - отзад вляво светещо тяло, излъчващо бяла или
жълта добре различима светлина“.
Представителят на ВОП в хода по същество поддържа повдигнатото
спрямо подсъдимия обвинение. Счита, че извършеното от него деяние се
доказва по несъмнен начин от събраните в хода на досъдебното производство
доказателства, както и от самопризнанието направено по реда на чл. 371, т. 2
от НПК. Изразява становище за налагане на наказание лишаване от свобода
над минималния размер предвиден в закона, като след редукцията да е с
еквивалент на специалния минимум. Поддържа и становище за отлагане
изпълнението на наложеното наказание, като се мотивира с данните за
личността на подсъдимия и липсата на необходимост да бъде изолиран от
обществото. Счита, че и кумулативно предвиденото наказание лишаване от
права следва да е в размер на определеното основно наказание.
Процесуалните представителите на частните обвинители в лицето на
адв. З. и адв. Т., относно фактите, са на идентично становище с това на
държавното обвинение. Съществена разлика в обвинителните позиции има
относно размера на наказанието, което следва да се определи на подсъдимия.
Поверениците са на позиция, че наказанието следва да бъде над средния
1

размер предвиден в закона. Аргументите за това намират в грубото
нарушаване на правилата за движение по пътищата /превишена скорост/,
тежкия вредоносен резултат и наложените му административни наказания.
Подсъдимият Г. по реда на чл. 371, т. 2 от НПК е признал изцяло
фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт,
респективно, съдът с протоколно определение от 19.10.2022 г. по реда на чл.
372, ал. 4 от НПК е приел самопризнанието му, доколкото последното
кореспондира със събрания доказателствен материал в досъдебната фаза. В
изявление в последната си дума подс. Г. изразява съжаление за извършеното,
като и иска от съда да му определи минимално наказание.
Защитникът на подсъдимия, адв. Г. при липса на спор по фактите и
правото, предлага на съда да му наложи наказание в минималния размер,
предвиден в закона. Счита, че са нА.це многобройни, а и изключителни
смекчаващи вината обстоятелства. Намира, че определеното наказание не
следва да се изтърпява ефективно, като му бъде определен подходящ
изпитателен срок.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в
съвкупност съдът прие за установено следната фактическа обстановка:
Подс. Г. бил правоспособен водач на МПС с категории В, С, АМ, ТКТ.
Притежавал СУМПС № *********, издадено на 12.09.2019 г. и вА.дно до
12.09.2024 г.
Подс. Г. Г. живеел в ***, но притежавал къща и в ***. На 13.08.2021 г. в
късния следобед бил в къщата в с. Царевци за да се подготви за откриващия
се на следващия ден ловен сезон. Вечерта, след като се приготвил той тръгнал
за с. Дъбравино, общ. Аврен, където била ловната хижа на дружинката, в
която членувал. Пътувал със собствения си т.а. „Митсубиши Л200“ с peг. №
*******, като бил сам в колата.
Пътувайки за с. Дъбравино подс. Г. се движел по път VAR 1003, с.
Царевци - с. Синдел. Пътят бил с две ленти за движение, по една за всяка
посока, разделени с бяла прекъсната линия. Времето било топло, ясно, а
пътната настилка - суха. Вече се било стъмнило, като пътят между двете
населени места не бил осветен. Разрешената скорост за движение в пътния
участък била 90 км./ч.
По същото време, по същия път и в същата посока се движела и каруца
с конски впряг. Каруцата се управлявала от 17-годишният А. Л. А., ЕГН
**********, като в нея се возел и 11-годишен приятел на А. - А. А. И., ЕГН
**********. Двете момчета се прибирА. в с. Синдел от дома на майката на А.
в с. Царевци. По каруцата обаче нямало никакви светлоотразителни елементи
- нито в предната, нито в задната част, така както изисквала нормата на чл. 71,
ал. 1 ЗДвП. Макар, че вече било тъмно, пак в разрез с цитираната разпоредба,
отзад вляво на каруцата нямало и светещо тяло, което да излъчва бяла или
жълта добре различима светлина. Момчетата не били и със светлоотразителни
жилетки. Каруцата се движела с 8,5 км./ч.
Около 21,00 ч. на 13.08.2021 г. подсъдимият приближавал км. 11 на път
2

VAR 1003, с. Царевци - с. Синдел, като се движел със скорост 98,46 км./ч.
Видял, че в лентата за насрещно движение се движи автомобил, с който
трябвало да се разминат и съобразно правилата за движение /чл. 70, ал. 2, т. 1
от ЗДвП/ подс. Г. превключил от дълги на къси светлини. При движение на
къси светлини зоната на пряка видимост била 40 м. При скоростта, с която
той управлявал автомобила /98,46 км.ч./, както и при управление с
разрешената за участъка скорост /90,00 км.ч./ подсъдимият нямал възможност
да реагира при възникване на опасност за движението и да спре в зоната,
осветена от късите светлини на автомобила. При скоростта с която се движел
/98,46 км.ч./ опасната зона на спиране на т.а. „Митсубиши Л200“ била с
дължина 93,94 м., а при разрешената за участъка скорост /90 км.ч./ опасната
зона на спиране на автомобила била с дължина 81,50 м., или значително
надвишаващи зоната на пряка видимост. За да бъде в съС.ие да спре пред
възникнало препятствие при движение на къси светлини, респективно при
зона на пряка видимост 40 м., подсъдимият следвало да управлява
автомобила със скорост не по-висока от 56,16 км./ч.
Непосредствено след като се разминал с насрещно движещият се
автомобил подс. Г. видял задната част на движещата се в неговата пътна
лента каруца, управлявана от А.. Веднага задействал спирачките и завил
волана надясно, но поради движението си със скорост, несъобразена с
конкретните условия на видимост, той не бил в съС.ие да спре и да избегне
удара в каруцата. Последвал удар между предната дясна част на т.а.
„Митсубиши Л200“ и задната лява част на каруцата /задно ляво колело и лява
част на дървения кош/. Ударът бил много силен. Вследствие на него двете
момчета отхвръкнА. от каруцата и получили наранявания. Травмите на А.
били много тежки, несъвместими с живота и той починал още на мястото на
произшествието. И. също получил наранявания в лявата част на тялото, ляв
горен и долен крайник, но изплашен от станалото не останал на мястото, а
тръгнал пеша за с. Синдел. В резултат на удара конят получил наранявания по
задните си крака и откачен от каруцата продължил по пътя за с. Синдел.
Дървената конструкция /кошът/ на каруцата се раздробил, а колелата и осите
се отдеЛ., като се установили в покой в дясната затревена част на пътя. Т.а.
„Митсубиши Л200“ пък навлязъл в затревената площ на десен банкет,
загубил устойчивост и се преобърнал, като се установил в покой на лявата си
страна, с предница, насочена обратно на първоначалната посока на движение
на автомобила. Подсъдимият успял да излезе от колата, като по него нямало
тежки наранявания. В същото време по пътя в посока с. Царевци преминал
автомобил, в който пътувА. св. T. Т. и св. С.ка Д. - Т.. Те спрели и подА.
сигнал на тел. 112 за настъпилото произшествие. Малко по-късно на мястото
пристигнА. екип на Спешна помощ и полицейски служители. Медиците
установили смъртта на А. А. и транспортирА. А. И. от с. Синдел, където той
вече се бил прибрал, до МБАЛ „Света Анна – Варна“ АД гр. Варна. Детето
било хоспитА.зирано.
Посредством назначена съдебно-медицинска експертиза № 1-109/2021
г. по делото се установи, че при огледа и аутопсията на трупа на А. Л. А. са
констатирани: 1. Черепно-мозъчна травма. Контузионно огнище по основата
3

на главния мозък и моста, кървениста течност в мозъчните стомахчета,
субарахноидален кръвоизлив по конвекситета на мозъка двустранно
теменнослепоочно, по основата на двата слепоочни дяла и по горната
повърхност на малкия мозък, субдурален кръвоизлив - около 20 мл., счупване
на черепните кости по основата на черепа с фрактурна линия, преминаваща
през двете предни черепни ямки, кръвонасядане на меките черепни обвивки
вдясно слепоочно, кръвонасядане на същите вляво теменно; 2. Аспирация
/вдишване/ на кръв в дихателните пътища и белите дробове; 3.Остра
сърдечно-съдова и дихателна недостатъчност - тежък оток на мозъка с
вклиняване, оток на белите дробове.
Причината за смъртта на А. Л. А. е тежката черепно-мозъчна травма,
изразяваща се със счупване на черепни кости, контузия на мозъка, субдурален
и субарахноидален кръвоизлив, които заедно с развилия се мозъчен оток са
довели до остра сърдечно-съдова и дихателна недостатъчност.
Установените при външния и вътрешен оглед на трупа травматични
увреждания - счупвания на кости, ожулвания и кръвонасядания, са получени
по механизма на действие на твърдите тъпи предмети чрез удар с или върху
такива предмети. Към времето на смъртта А. Л. А. не е бил алкохолно
повлиян.
Посредством назначена съдебно-медицинска експертиза № 316 / 2021 г.
по делото се установи, че на 13.08.2021 г. при претърпяно ПТП А. А. И. е
получил счупване на 4-та и 5-та предкиткови /метакарпални/ кости с
разместване на фрагменти, разкъсно-контузни рани в същата област,
разкъсно-контузна рана с размери около 15 см. в лява колянна ямка, без
засягане на мускули и сухожилия, контузия /тракция-издърпване на нервни
коренчета на брахиалния плексус/нервен сплит/ с миелопатия на шийния
отдел на ниво С5-С6.
Описаните травматични увреждания са резултат на удари с или върху
твърди тъпи предмети, реА.зирани в областта на лявата ръка, лявото коляно и
биха могли да бъдат получени при удари от детайли на МПС, падане и
удар/удари в подлежаща повърхност, каквито са и данните по делото.
Счупването на 4-та и 5-та предкиткови /метакарпални/ кости с
разместване на фрагменти е обусловило трайно затруднение в движението на
левия горен крайник за период около 1,5-2 месеца. Следва да се има предвид
и допълнителната хирургична интервенция във връзка с екстракцията на
остеосинтезиращия материал.
ОстанА.те травматични увреждания са обусловили временно
разстройство на здравето, неопасно за живота.
Травмата в областта на брахиалния нервен сплит /плексус брахиА.с/
вляво се е усложнила с левостранна арефлексия и плегия - пълна липса на
активни движения на левия горен крайник и в този смисъл това травматично
увреждане определя осакатяване на ръка.
Посредством назначена автотехническа експертиза по делото се
установи, че най-вероятното място на първоначален удар между предна дясна
4

част на т.а. „Митсубиши Л200“ и задна лява част на каруцата /задно ляво
колело и лява част на дървения кош/ се е намирало на около 292,30 м. преди
ОР1 /табела за край на населено място Синдел, посока с. Царевци/ и от около
1,40 м. до около 1,90 м. вляво от ДРПП върху дясна пътна лента, като
взаимното застъпване е било около 0,50 м. Непосредствено преди удара
скоростта на движение на т.а. „Митсубиши Л200“ е била 98,46 км./ч..
Непосредствено преди удара скоростта на движение на каруцата с конски
впряг е била 8,5 км./ч.. Дължината на опасната зона на спиране на т.а.
„Митсубиши Л200“ при движение със скорост 98,46 км./ч. е 93,94 м..
Дължината на опасната зона на спиране на т.а. „Митсубиши Л200“ при
движение с разрешената за пътния участък скорост на движение от 90 км./ч. е
81,50 м.. ОтС.ието на т.а. „Митсубиши Л200“ от мястото на удара, при
настъпване на опасността /когато дистанцията между т.а. „Митсубиши Л200“
и каруцата е била равна на разС.ието, необходимо на водача да намА.
скоростта си на движение от 98,46 км./ч. до скоростта на движение на
каруцата 8,5 км./ч./ е 93,69 м.
Зоната на пряка видимост на водача към каруцата /без
светлоотразителни елементи/ при движение на къси светлини е 40 м.
Зоната на пряка видимост на водача към каруцата /без
светлоотразителни елементи/ при движение на дълги светлини е 136 м. От
техническа гледна точка водачът на т.а. „Митсубиши Л200“, движейки се на
къси светлини със скорост 98,46 км./ч. и със скоростта, разрешена за пътния
участък - 90 км./ч., не е имал техническа възможност да възприеме и реагира
своевременно, и предотврати ПТП с движещата се пред него каруца /без
светлоотразителни елементи/ чрез аварийно спиране, тъй като дължините на
опасните зони за спиране и отС.ието са били значително по-големи от зоната
на пряка видимост, която е имал водачът преди мястото на удара, към
момента на настъпване на опасността.
От техническа гледна точка водачът на т.а. „Митсубиши Л200“, движещ
се на къси светлини е имал техническа възможност да реагира своевременно и
да предотврати ПТП чрез аварийно спиране, ако е управлявал със скорост не
по-висока от 56,16 км./ч.
От техническа гледна точка водачът на т.а. „Митсубиши Л200“,
движейки се на дълги светлини със скорост 98,46 км./ч. и със скоростта,
разрешена за пътния участък - 90 км./ч. е имал техническа възможност да
възприеме и реагира своевременно, и предотврати ПТП с движещата се пред
него каруца /без светлоотразителни елементи/ чрез аварийно спиране, тъй
като дължините на опасните зони за спиране и отС.ието са били значително
по-малки от зоната на пряка видимост, която е имал водачът преди мястото
на удара, към момента на настъпване на опасността.
От техническа гледна точка причината за настъпване на ПТП е
движението на каруцата, управлявана от А. Л. А. без светлоотразителни
елементи на задната част и липсата на светлоотразителни жилетки на двамата,
пътуващи в каруцата. Липсата на достатъчно дълга зона на пряка видимост на
водача на т.а. „Митсубиши Л200“ е довела до закъсняла реакция и обективна
5

невъзможност да спре автомобила си преди мястото на удара при условие, че
се е движил на къси светлини.
Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена като се
позовава на направеното самопризнание на подс. Г. по чл. 371, т. 2 от НПК,
което се подкрепя от доказателствата събрани в досъдебната фаза и надлежно
приобщени към делото по реда на чл. 283 от НПК, а именно: показанията на
свидетелите T. Ж. Т., С.ка Д. Д. - Т., Д. Я. Я., Сн. К. Г.а, Ст. К. С., М. Ат. М.,
М. Б. Т., А. И. А., А. А. И., Л. А. А., А. А. Т., протокол за оглед на
местопроизшествие, фотоалбум към него, констативен протокол за ПТП,
справка за нарушител, свидетелство за съдимост на подсъдимия, както и от
заключенията на вещите лица по приетите съдебни експертизи.
Посочените доказателства и доказателствени средства съдът кредитира
изцяло, като прие, че са единни, непротиворечиви, взаимно допълващи се и са
относими към основния факт, включен към предмета на доказване по делото.
Така установената фактическа обстановка обуславя следните правни
изводи:
Спор по фактите няма и съдът ги приема така както са установени и
описани в ОА. АнА.зът им дава основание да се приеме, че с деянието си
подс. Г. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъпление по чл. 343, ал. 3 от НК. Управлявал е нерелсово ППС и
съгласно разпоредбите на чл. 20, ал. 2, изр. първо от Закона за движение по
пътищата водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране
скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа
на местността, със съС.ието на пътя и на превозното средство, с превозвания
товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на
видимост, за да бъдат в съС.ие да спрат пред всяко предвидимо препятствие“.
По делото безспорно се установява от приобщената САвТЕ, която съдът
кредитира изцяло, че подс. Г. не се е съобразил със законовите изисквания и е
предизвикал пътнотранспортно произшествие.
Причина за настъпване на ПТП е несъответната скорост на движение на
управляваното от подс. Г. МПС, съобразено с периметъра на осветеност на
фаровете при къси светлини.
Конкретно за случая при движение на къси светлини зоната на пряка
видимост на подс. Г. била 40 м. При скоростта, с която той управлявал
автомобила /98,46 км.ч./, както и при управление с разрешената за участъка
скорост /90,00 км./ч./ той е бил в невъзможност да реагира при възникване на
опасност за движението и да спре в зоната, осветена от късите светлини на
автомобила. При скоростта с която се движел /98,46 км.ч./ опасната зона на
спиране на т.а. „Митсубиши Л200“ била с дължина 93,94 м., а при
разрешената за участъка скорост /90 км.ч./ опасната зона на спиране на
автомобила била с дължина 81,50 м., или значително надвишаващи зоната на
пряка видимост. За да бъде в съС.ие да спре пред възникнало препятствие при
движение на къси светлини, респективно при зона на пряка видимост 40 м.,
подсъдимият е следвало да управлява автомобила със скорост не по-висока от
56,16 км./ч.. При тези констатации на ВЛ приети и описани по този начин в
ОА, а и приети от съда означава, че тази скорост е несъобразена по смисъла
на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и че тя е в причинно-следствена връзка с настъпилия
съставомерен резултат.
6

НА.це е и другият елемент от разглеждания фактически състав. Видно от
приетата СМЕ, А. Л. А. получил е вследствие на съприкосновението с МПС-
то с каруцата, черепно-мозъчна травма. Контузионно огнище по основата на
главния мозък и моста, кървениста течност в мозъчните стомахчета,
субарахноидален кръвоизлив по конвекситета на мозъка двустранно
теменнослепоочно, по основата на двата слепоочни дяла и по горната
повърхност на малкия мозък, субдурален кръвоизлив - около 20 мл., счупване
на черепните кости по основата на черепа с фрактурна линия, преминаваща
през двете предни черепни ямки, кръвонасядане на меките черепни обвивки
вдясно слепоочно, кръвонасядане на същите вляво теменно. Аспирация
/вдишване/ на кръв в дихателните пътища и белите дробове и остра сърдечно-
съдова и дихателна недостатъчност - тежък оток на мозъка с вклиняване, оток
на белите дробове. Костатираната черепно-мозъчна травма е причина за
смъртта на А..
А. А. И. е получил вследствие при претърпяно ПТП, счупване на 4-та и
5-та предкиткови /метакарпални/ кости с разместване на фрагменти,
разкъсно-контузни рани в същата област, разкъсно-контузна рана с размери
около 15 см. в лява колянна ямка, без засягане на мускули и сухожилия,
контузия /тракция-издърпване на нервни коренчета на брахиалния
плексус/нервен сплит/ с миелопатия на шийния отдел на ниво С5-С6.
Счупването на 4-та и 5-та предкиткови /метакарпални/ кости с
разместване на фрагменти е обусловило трайно затруднение в движението на
левия горен крайник за период около 1,5-2 месеца. Травмата в областта на
брахиалния нервен сплит /плексус брахиА.с/ вляво се е усложнила с
левостранна арефлексия и плегия - пълна липса на активни движения на левия
горен крайник и в този смисъл това травматично увреждане определя
осакатяване на ръка.
От субективна страна деянието е извършено при форма на вина
несъзнавана непредпазливост. Подс. Г. не е съзнавал общественоопасния
характер на деянието, като не е и предвиждал настъпването на
съставомерните последици, но е бил длъжен и е можел да предвиди
възможността за настъпването им, предвид факта, че е правоспособен и
дългогодишен водач МПС.
С оглед горните констатации съдът приема, че допуснатото нарушение
на правилата за движение /чл. 20, ал. 2 от ЗДвП/ е в непосредствена причинна
връзка със съставомерния резултат. Подсъдимият е пренебрегнал основни
задължения на водачите на МПС, които като дългогодишен правоспособен
шофьор на МПС е следвало да спазва. Управляваният от него автомобил е
бил технически изправен. За подс. Г. не са съществувА. никакви основания
здравословни, психофизични или други, които да му попречат да реагира
правилно. По този начин, подсъдимият виновно е причинил вредоносният
резултат - смъртта на А. А. и тежка телесна повреда на А. И..
По горните съображения съдът прие, че подс. Г. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 343, ал. 4, вр. с
ал. 3, б. „б“, вр. с чл. 1, б. „в“ от НК.
7

По отношение на вида и размера на наказанието:
За престъплението по горепосочената квА.фикация, което е
непредпазливо, законът предвижда наказание лишаване от свобода от три до
петнадесет години. Съдът при решаване въпроса за размера на наказанието
прие, че нито дееца, още по-малко деянието се отличават с висока степен на
обществена опасност.
При определяне размера на наказанието акцента следва да се постави
върху положителните характеристични данни за подсъдимия, липсата на
отрицателни такива и основно, върху огромния принос на пострадА.те лица
за настъпването на съставомерния резултат /съпричиняване/.
Единственото обстоятелство, което може да се отнесе към
отегчаващите такива са отразените в справката на КАТ извършените от Г.
нарушения на ЗДвП и неговия правилник. На тях обаче не може да се придава
тежест, каквато претендират поверениците на пострадА.те. Подсъдимият е
правоспособен водач на МПС от 1990 г.. До настоящият момент има издадени
общо 10 броя НП, като голяма част от тях са със значителна давност и за леки
нарушения. Последното е от 2019 г.. Толкова са и наложените му наказания с
фиш. Обективният прочит на тези данни не може да определи подс. Г. като
системен нарушител, още по-малко да като лице грубо игнориращо законово
определените изисквания при управление на МПС.
Без трудности по делото се констатира чистото съдебно минало на
подсъдимия, липсата на каквито и да е криминА.стични регистрации или
удостоверяване по някакъв начин на извършени от него правонарушения. По
отношение на същия са нА.це и положителни характеристични данни, видно
от представените в съдебно заседание характеристики, което го определя като
отговорна и положителна личност, ползваща се доверие и уважение. Липсата
на доказателства за каквито и да било противоправни деяния в миналото
установява, че настоящото такова е трагичен инцидент в законосъобразния
живот на подсъдимия. В подкрепа на това е трудовата му ангажираност със
значителна давност, удостоверена и положително оценена в приложената
характеристика от работодателя. Към тези обстоятелства следва да се
причисли реално осъзнатия резултат от извършеното от подсъдимия, довело
до изразеното искрено съжаление и разкаяние. Отделно, още с пристигането
на полицейските служители на местопроизшествието, подсъдимият им е
оказал пълно съдействие за изясняване на случая. Въпреки тежкото си съС.ие
след катастрофата, Г. е слязъл от автомобила и се е насочил към каруцата за
търси пострадА. лица и това е било с цел оказване на помощ. Друг е въпроса,
че не е имало на кого да помогне, тъй като е установил смъртта на А., а А. е
напуснал мястото.
Идентични са изводите на съда и относно деянието.
Тук следва да бъде уточнен един принцип, който се неглижира
обикновено от държавното и частното обвинение /в конкретния случай от
частното обвинение / и е на границата на коректността при представяне на
обстоятелствата, които отегчават отговорността на подведеното под
наказателна отговорност лице, респ. създават у обществото усещането, че
8

тези аргументи не се вземат под внимание от съда при определяне на
наказанието. Становището по него в теорията и практиката е непроменено в
годините и то няма и как да е друго яче, доколкото е установено още от
създаването на НК. Става дума за неуместния подход в пледоариите да се
изброяват все обективни признаци на състава на престъплението, конкретно -
грубото нарушаване на правилата за движение по пътищата /превишена
скорост/, тежкия вредоносен резултат – смърт и телесна посведа /напр. абз. 2
и 3 от пледоарията на адв. З., абз. 5 от пледоарията на адв. Т./.
Противно на твърденията на процесуалните представители на частните
обвинители, съдът не констатира отегчаващи вината обстоятелства. По
делото няма нито едно обстоятелство, което да завишава обществената му
опасност. Всички нА.чни, са обективни признаци на състава на
престъплението и не могат повторно да бъдат отчитани при
индивидуА.зацията на наказанието.
Най-вероятно липсата им, поражда и значителните трудности у
поверениците да ги посочат и ясно да ги формулират, а на някой от тях той
придава стойност и тежест каквато те изобщо нямат. Нито конкретния
механизъм на възникване на ПТП, нито значимостта на нарушените правила
за движение, смърт и телесна повреда на две лица са обстоятелства от тази
категория.
Ясно е, че стремежът в пледоариите е насочен към мотивиране на съда
да наложи наказание над средния размер /в случая над 9 г./, но от контекста
на изложението личи, че той е обвързан основно с изключително тежкия
резултат настъпил от поведението на подсъдимия – нелепата смърт на едно
младо момче и тежко увреждане на друго.
Въпреки, че не е и нужно, се налага изложение, че причинения
престъпен резултат - смърт на едно лице и телесна повреда на друго,
допуснатите от подсъдимия нарушение на правилата за движение и т.н са
обективни признаци на състава на престъпление и акцентирането на тези
обстоятелства е в конфликт с чл. 56 от НК. Посочената разпоредба не
случайно ограничава възможността за повторно отчитане на тези
обстоятелства като отегчаващи, с оглед факта, че именно поради тяхното
нА.чие, подсъдимият отговаря за престъпление, с наказателна санкция
значително надвишаваща тази, визирана в основния състав на
престъплението, в случая този по чл. 343, ал. 1, б. „в“ от НК.
Обратно, по делото са нА.чни доказателства, които според съда са
основна предпоставка за снижаване отговорността на подсъдимия и това е
съществения принос на пострадА.те към настъпилия резултат. Акцентирането
на това обстоятелство, както в ОА, така и по същество е явна демонстрация на
коректност от страна на представителя на държавното обвинение и в
реципрочен обем пренебрегната от поверениците в тяхна пледоарията.
Както бе посочено по-горе, резервите на съда по отношение
фактологията и най-вече изведените от нея правни изводи са значителни, но в
крайна сметка така поднесени и твърдени в ОА и по-важното, признати от
подсъдимия в рамките на процедурата по глава 28 от НК, са основания те да
9

бъдат единствено ползвани като аргумент за съществено редуциране
отговорността на подсъдимия поради установеното съпричиняване от страна
на пострадА.те. Както правилно е изтъкнато в ОА, а и категорично
установено по делото и коментирано в САвТЕ, процесната тА.га, водена А., е
участвала в движението без оборудване, предвидено в разпоредбата на чл. 71,
ал. 1 от ЗДвП /два червени светлоотразителя/. Движението й по националната
пътна мрежа е в тъмната част на денонощието, респ. изисква и поставяне на
жълта светлина в лявата й част. Освен това водача на това „техническо
съоръжение“ и пасажерите в него следва и да със светлоотразителна жилетка.
Горните изисквания не са прищявка на законодателя, нито тяхното поставяне
е заради естетическия изглед на каруците. Останал недооценен от страните е
отговорът на 7 ми въпрос на САвТЕ. Ясно и категорично в него е посочено,
че „причина за ПТП от техническа гледна точка е движението на каруцата без
светлоотразителни елементи и на задната част и липсата на
светлоотразителни жилетки на двамата пътуващи в нея“. И това е така,
защото нА.чието на споменатото оборудване, би дало възможност на подс. Г.
да възприеме каруцата като опасност на около 300 м., включително и при
движение на къси светлини – такива каквито е прието по делото, че е
използвал водача непосредствено преди удара. Липсата им обаче е намА.ла
пряката зона на видимост до 40 м. При стойностите на скорост на движение
на т.а. установени в заключението от 98,46 км/ч. и пряка зона на видимост от
300 м. /замествайки цифрата 40 с 300 в неравенството посочено в САвТЕ -
отговор 4, стр. 226, т. 2 от ДП/ е ясно, че Г. в конкретната ситуация е можел
да реагира и да спре преди мястото на удара. Този реакция е била възможна
дори и при 136 м пряка зона на видимост /ако е бил на дълги светлини/.
Със съмнителна стойност е и твърдението на поверениците, разбира се
в контекста на настоящите факти, че каруцата е винаги предвидимо
препятствие. Теоретично да, но да се задължи водач на ППС да очаква
неправомерно поведение от друг участник в движението и най-вече да
предвижда това поведение, е твърде пресилено и трудно ще бъде установено
някъде в практиката на върховната инстанция, така както се твърди в
пледоарията.
Възрастта на жертвите също не може да се отчита като утежняващ
отговорността на дееца фактор, доколкото деянието е осъществено при
непредпазлива форма на вината и деецът не цели настъпването на смъртта и
травмите на точно определени лица, в случая на тези млади момчета.
В тази връзка, удовлетворяване искането на частните обвинители за
налагане на наказание над 9 г. лишаване от свобода, би го превърнало в
назидание и отмъщение за извършеното – цели неразписани в чл. 36 от НК и
непознати на нашето наказателно право.
При нА.чие множество на брой смекчаващи вината обстоятелства,
голяма част от които носят признаците на изключителни, ниска степен на
обществена опасност на дееца и деянието и най-вече основния принос на
пострадА.те за настъпване на ПТП, съдебният състав прие, че категорично
има основание да наложи на подс. Г. наказание с приложение на чл. 55 от НК,
тъй като и най-лекото предвидено в закона се оказва несъразмерно тежко. По
10

тази причина съдът определи на подс. Г. наказание лишаване от свобода за
срок от една година и шест месеца.
Съдът прие, че наказанието не следва да бъде изтърпяно ефективно.
Поначало, при решаване на въпроса за отлагане на изпълнението на
наказанието по реда на чл. 66, ал. 1 от НК, съдът се ръководи от личните
качества на дееца и въз основа на тях преценява дА. неговото поправяне и
превъзпитание е постижимо с приложението на този институт. Единодушно
съдебния състав прие, че за реА.зиране на целите на наказанието в пълнота не
се налага откъсването на подсъдимия от нормалната му социална и семейна
среда. Именно индивидуалността на дееца описани по-горе и инцидентния
характер на деянието, мотивира съдебния състав да прецени, че подсъдимия
не следва да бъде изолиран от обществото.
Отлагането на изпълнение на наложеното наказание лишаване от
свобода съдът определи в минималния срок от 3 години. Нужда от по-
интензивна репресия няма и този изпитателен срок е повече от достатъчен да
гарантира в пълна степен общественото спокойствие и да даде на Г.
възможност да преосмисли извършеното.
Съдът лиши на основание чл. 343г, вр. с чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК подс. Г.
от право да управлява МПС за срок от 1 г. и 6 месеца, считано от влизане на
присъдата в сила. При определяне на размера на допълнителното наказание,
съдът отчете миналото на подсъдимият като водач на МПС, приносът на
пострадА.те, както и всички негови действия по време и след инцидента.
Размерът на посоченото наказание е мотивиран и съобразен по-скоро с
размера на наказанието лишаване от свобода, а не от индивидуалните
признаци на деянието и най-вече на дееца.
Съдът възложи на подс. Г. направените по делото разноски в размер на
2352,10 лв. в полза на ОД на МВР Варна.
В този смисъл съдът постанови присъдата си.

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:
11

Съобщи за изтекли лични данни