ОПРЕДЕЛЕНИЕ №332
гр. Варна,14.06.2018г.
Варненският апелативен
съд в закрито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА
МАРИЯ
МАРИНОВА
като разгледа докладваното от съдията
Славов в. гр. дело № 263/18г., намира следното:
Настоящото производство е образувано по въззивни жалби на М.Л.Ж., както следва: въззивна жалба, подадена лично /с вх. № 11595/18.04.18г., допълнена с въззивна жалба вх. № 27.04.18г./ и въззивна жалба, подадена чрез назначения му по реда на ЗПП процесуален представител адв. М.К. ***/26.03.18г. С въззивните жалби се обжалва решение № 406/09.03.18г., постановено по гр.д. № 1442/16г. на ВОС, с което са отхвърлени предявените от въззивника срещу Прокуратурата на Република България искове, а именно: иск с правно основание чл. 49 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 200 000лв. за причинените му неимуществени вреди, вследствие задържането му по сл.д. № 1022/2005 г., към което са присъединени сл.д.№ 6049/2000 г. и сл.д.№ 7047/2001 г. на ОСС – Варна, извършено в нарушение на чл. 5 от ЕКЗПЧОС; иск с правно основание чл. 49 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 400 000 лв. за причинените му неимуществени вреди, вследствие нарушаване на правото по чл. 6 от ЕКЗПЧОС за приключване на делото в разумен срок; иск с правно основание чл. 49 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 5000лв. за причинените му неимуществени вреди, вследствие предоставяне от органите на прокуратурата на неверни сведения на медиите във връзка с публикацията във вестник ”Труд” от 01.08.2005г., ведно със законната лихва от датата на увреждането – 01.08.2005 г., до окончателното ѝ изплащане.
Насрещната страна е депозирала отговор
на подадените лично от М. Л. Ж. въззивна жалба и допълнение към същата, но не е
подала отговор на въззивната жалба, подадена от Ж. чрез процесуалния му
представител адв. К..
За да се определи предмета на
настоящото производство, съдът съобрази следните обстоятелства:
Обжалваното решение на ВОС е връчено
на 13.03.18г. на назначения по реда
на ЗПП с определение № 2920/08.11.17г. процесуален представител на ищеца адв. М.К.
/л. 348/. В срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК е подадена въззивната жалба с вх. №
9227/26.03.18г. /л. 29-31 от настоящото дело/. Същата се явява допустима и
надлежно сезира въззивния съд, определяйки и рамките на въззивното производство
– обжалва се посоченото решение на ВОС в неговата цялост. Релевирани са оплаквания
за допуснати нарушения на материалния закон и съществено нарушение на
съдопроизводствените правила. Счита се, че правните изводи на съда не се
подкрепят от доказателствения материал по делото, а напротив - от последните се
налага извода за основателност на предявените искове. В тази връзка е направен
анализ на доказателствата и са изложени подробни правни съображения, обосновани
и с практиката на ЕСПЧ, че са налице нарушения на нормативни актове на
националното законодателство, на ЕКЗПЧОС и на Хартата на основните права на ЕС
– при задържането на ищеца от органите на полицията чрез специализирана група и
без планиране относно използването на физическа сила, помощни средства и
оръжие; поради неосигуряването на адвокат, който ефективно да упражни правото на
защита на ищеца в наказателното производство от момента на неговото задържане;
поради неосигуряването на поисканата от ищеца при задържането му медицинска
помощ; поради прекомерност на срока на разследването, тъй като не са извършван
никакви процесуално-следствени действия по следствено дело № 1022/05г. за
периода от 20.12.05г. /от последното извършено такова/ до 01.12.06г., когато е
изготвен обвинителен акт; поради предоставянето на информация за разследването
по посоченото дело срещу ищеца на печатна медия, която е целяла да формира в
определена посока мнението на обществеността и съдебните органи /което
предоставяне е станало в нарушение на правомощията на прокуратурата, която
осъществява ръководно-решаващата функция в досъдебната фаза на наказателното производство/.
Оспорва се и становището на съда, че е изтекла погасителната давност за
предявените претенции, тъй като такава давност не е започнала да тече поради
неоткриването на конкретните извършители на действията по задържането на ищеца
и предоставянето на информация на медиите. Претендира се отмяна на решението и
уважаване на предявените искове в пълния им предявен размер. В жалбата е
релевирано и оплакване за допуснато процесуално нарушение от съда, който се
твърди, че не е приел като писмено доказателство декларацията, изготвена от
пряк очевидец на ареста на ищеца. В тази връзка обаче няма отправени до
настоящия съд доказателствени искания.
След връчване на решението на
процесуалния представител на ищеца на 13.03.18г. и депозирането на въззивната
жалба от последния на 26.03.18г., както и след изтичането на предвидения
2-седмичен срок /изтекъл на 27.03.18г./, ищецът с молба от 30.03.18г. е поискал
от ВОС да му бъдат предоставени копия от решенията по гр.д. № 1656/16г. и по
гр.д. № 1442/16г., както и да му бъде даден срок за обжалване на същите, тъй
като решенията по двете дела са били постановени на една и съща дата. С
разпореждане № 2488/04.04.18г. съдията-докладчик е разпоредил да се изпрати
препис от решението по делото на ищеца, който да се уведоми, че особения му
представител е подал въззивна жалба и че сроковете за обжалване не могат да
бъдат продължавани. Препис от решението, ведно с това указание на съда е
връчено на ищеца на 11.04.18г. и същият на 18.04.18г. е депозирал копие на своя
саморъчно написана на 16.04.18г.
въззивна жалба срещу решението на съда.
С разпореждане № 2852/23.04.18г.
съдът е оставил без движение тази въззивна жалба, указвайки на Ж. да представи
нейния оригинал, както и да уточни дали тази въззивна жалба съставлява
самостоятелна такава или е уточнение към въззивната жалба вх. № 9227/26.03.18г.
на особения представител адв. М. К.. Съобщението за това разпореждане Ж. е
получил на 27.04.18г. и на 28.04.18г. е уточнил с молба вх. № 12923/30.04.18г.,
че въззивната му жалба съставлява самостоятелна такава, подадена от него против
решението на ВОС. Освен това информира съда, че е подал и допълнение към своята
жалба, тъй като е бил възпрепятстван от получаването на точни дати и документи,
които е описал. На 24.04.18г. е входирана в съда с вх. № 12729/27.04.18г.,
изготвеното от Ж. допълнение към неговата самостоятелна въззивна жалба.
С оглед на изложеното следва да се
приеме, че подадената от М.Ж. въззивна жалба вх. № 11595/18.04.18г., допълнена
с въззивна жалба вх. № 12729/27.04.18г., е просрочена. Срокът за въззивното
обжалване на решението на ВОС е изтекъл на 27.03.18г., тъй като е започнал да
тече от 13.03.18г., когато решението е било връчено на адв. К./. В съобщението,
с което е извършено връчване на решението на ищеца лично, съдът изрично е
указал, че сроковете за обжалване не могат да бъдат продължавани и че вече има
подадена въззивна жалба от процесуалния представител на ищеца. Последният
въпреки това е настоял с уточнителната си молба, че самостоятелно подава
отделна въззивна жалба /и в нея
действително са направени самостоятелни оплаквания и самостоятелни
доказателствени искания/. Тази негова въззивна жалба е недопустима като
просрочена и производството по същата следва да се прекрати.
Настоящото производство следва да продължи по разглеждане
на подадената от процесуалния представител на Ж. въззивна жалба. Поради
необходимостта обаче да се стабилизира определения по този начин предмет на
въззивното производство, последното следва да бъде спряно до влизане в сила на
настоящото определение в прекратителната му част.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА
производството по в.гр.д. № 263/18г. на ВАпС в частта му, в която същото е
образувано по подадената от М.Л.Ж. въззивна жалба вх. № 11595/18.04.18г., допълнена с въззивна жалба вх. № 27.04.18г.
СПИРА производството по настоящото дело, имащо за предмет въззивна жалба вх. № 9227/26.03.18г., подадена чрез назначения на М. Ж. по реда на ЗПП процесуален представител адв. М.К. ***, до влизането в сила на настоящото определение в прекратителната му част.
Определението и в двете му части може да се обжалва с частна жалба пред ВКС в 1-седмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: