№ 58
гр. Велико Търново , 17.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ И
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в публично заседание на седемнадесети февруари,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ИЛИЯНА ПОПОВА
Членове:ГАЛЯ МАРИНОВА
МАЯ ПЕЕВА
при участието на секретаря ИНА Д. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от МАЯ ПЕЕВА Въззивно търговско дело №
20204001000394 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 60 от 06.07.2020 г. по гр.д. № 95/2019 г. Окръжен съд
Ловеч е осъдил „ДЗИ – Общо застраховане" ЕАД да заплати на Б.К. К. сумата
от 40000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от пътно – транспортно произшествие, настъпило на
02.02.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
24.04.2019 г. до окончателното й изплащане, както и сумата в размер на
182,90 лв. – обезщетение за нанесени имуществени вреди, ведно със
законната лихва от 24.04.2019 г. до окончателното изплащане, като е
отхвърлен иска за разликата от присъдените 40000 лв. до пълния му предявен
размер от 50000 лв., като неоснователен.
Със същото решение е осъдено „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД да
заплати на Ц.К. Г. сумата от 5000 лв., представляващи разликата между
доброволно изплатените на 16.05.2019 г. от ответника 20000 лв. до считания
1
справедлив размер от 25000 лв. за нанесени неимуществени вреди в резултат
на претърпяна тръвма от ПТП на 02.02.2018 г., ведно със законната лихва,
считано от 24.04.2019 г. до окончателното изплащане, като искът за разликата
от присъдените 5000 лв. до пълния предявен размер от 30000 лв. е отхвърлен
като неоснователен. Присъдени са разноски.
Против това решение е постъпила въззивна жалба от Б.К. К. в
отхвърлителната част над 40000 лв. до предявените 50000 лв., ведно със
законната лихва върху тази разлика, както и от Ц.К. Г. в отхвърлителните
спрямо него части, а именно над присъдените 5000 лв. до претендираните
30000 лв., ведно със законната лихва върху тази разлика. В нея се излагат
доводи за неправилна оценъчна преценка на търпените болки и страдания от
двамата ищци, с оглед определяне на справедлив размер на обезщетението.
Сочи се, че не е съобразен по-големият интензитет и размер на преживените
от ищцата К. болки и страдания, както и не е съобразено, че травматичното
счупване на четвърти и пети поясни прешлени, както и дискови хернии
между десети и дванадесети гръдни прешлени, и между трети и пети поясни
прешлени на гръбначния стълб са обусловили затруднение в движенията на
снагата за повече от две години. Не е съобразено, че тази травма води до едно
постоянно общо разстройство на здравето, неопасно за живота, в резултат на
което ищцата ще продължи да изпитва болки в областта на уврежданията и за
в бъдеще при натоварвания или рязка промяна на времето, както и не е
съобразена получената психотравма. По отношение на ищеца Г. се касае до
открито счупване на двете кости на дясна подбедрица, с разместване на
фрагментите на костта и продължителен оздравителен период – около година
и половина. Не е взета предвид нуждата от чужда помощ през почти целия
възстановителен период, както и обстоятелството, че той ще изпитва болки и
за в бъдеще. Все още е налице голям загрозяващ белег на дясната подбедрица,
водещ по притеснения у ищеца. По отношение на него не е отчетен изживения
стрес от катастрофата, загуба на социални контакти, прекъсване на обучение
и работа. В обжалваното решение не е посочено както е конкретното значение
на обсъдените обстоятелства по делото при определяне размера на
обезщетенията. Съдът не е отчел съществуващата в страната конюнктура и
общественото възприемане на справедливостта на всеки отделен етап от
развитието на обществото, израз на което е почти ежегодното нарастване на
2
нивата на застрахователното покритие за неимуществени вреди. Не е
съобразена съдебната практика по аналогични случаи.
Отправено е искане да се отмени решението в обжалваните части и
вместо него се постанови друго, с което се уважат исковите претенции
изцяло.
В срока за отговор насрещната страна не е депозирала становище, но
в съдебно заседание се явява процесуален представител, който заема
становище, че жалбата е неоснователна, и моли потвърждаване на
обжалваното решение.
Настоящият състав, като взе предвид наведените в жалбата
оплаквания, становищата на страните и като прецени събраните по делото
доказателства, приема за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежни страни, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално
допустима и следва да се разгледа по същество.
При извършване на проверката по чл. 269 ГПК настоящият състав
констатира, че оспореното съдебно решение не страда от пороци, водещи до
неговата нищожност – постановено е от законен състав, в пределите на
правораздавателната власт на съда, в писмена форма, с разбираемо изложени
аргументи, подписано от председателя на състава. При извършената служебна
проверка въззивният съд констатира, че съдебното решение е допустимо в
обжалваната част, поради което следва да пристъпи към решаване на спора по
същество, съгласно чл. 271, ал. 1 ГПК.
В исковата си молба Б.К. К. и Ц.К. Г. твърдят, че на 02.02.2018 г.,
около 23,40 часа пострадали в резултат на ПТП, случило се в гр. Ловеч, на ул.
М. Г. В.. Били пътници в лек автомобил Форд Фиеста, с рег. № ОВ63****,
управляван от Д. И. И., като Б.К. била седнала на предна лява пасажерска
седалка, с поставен обезопасителен колан, а Ц.Г. седял на седалката зад
водача, също с поставен колан. Претърпели ПТП при удар на автомобила в
метален стълб на уличното осветление. В резултат на ПТП Б.К. получила
болки и масивно кръвонасядане в областта на гърдите и горната част на
корема от поставения инерционен колан, изпитвала остри болки при дълбоко
3
дишане. На 03.02.2018 г. била приета за лечение и наблюдение в МБАЛ
Ловеч, където й били назначени рентгенологични изследвания, в хода на
които травматични изменения не били открити. С оглед на това, че след
изписването К. продължавала да изпитва силни болки в главата, световъртеж,
двойни образи, загуба на зрение с ляво око, а също и в лумбалната област на
гръбначния си стълб, потърсила високоспециализирана помощ в друго
лечебно заведение, и в хода на назначените й изследвания се установило, че
тялото на прешлен L5 и вентрилната част на прешлен L4 са със сигнални
промени от наличния костно мозъчен едем, а именно: тялото на L5 е леко
снишено, клиновидно деформирано с дислоциран напред триъгълен фрагмент
по фрактутирания горно-преден контур, малък триъгълен фрагмент е открит
и по предно-горния контур на прешлен L4, констатирано било наличие и на
малки интраспонгиозни дискови хернии по контактните дискални
повърхности на прешлени ТН10 до ТН12 и на L3 и L5, интервентрибалните
дискове L4-5 и L5-S1 са с начални дегенеративно-дистрофични промени, като
на ниво L4-5 е констатирано наличие на нискостепенна дискова протрузия, а
на ниво L5- S1 на фона на протрузия е налице и медианна към лявостранна
парамедиална дискова херния. Година след злополуката К. продължава да
изпитва болки в областта на гърба и кръста, ограничени са й движенията при
походка. При ново изследване на гръбначния й стълб се установило, че
тялото на L5 е снишено и клиновидно деформирано с неравни очертания на
горната покривна плочка, на коронарните образи се вижда фрактурна ивица с
вертикален ход през средата на тялото, наличие на малки интраспонгинозни
дискови хернии по контектните дискални повърхности на ТХ10 до ТХ 12 и на
L3, L4 и L5, интервертебралните дискове L4-5 и L5- S1 са хипоинтензни
/дехидратирани/ и с редуцирана в различна степен височина, на ниво L4-5
наличие на нискоспепенна дискова протрузия, а на ниво L5- S1 на фона на
протрузия е налице и лявостранна парамедиална към фораминална дискова
херния. Кръвонасяданията и охлузванията на гръдния й кош от поставения
инерционен колан отзвучали за около месец. Не можела да посещава учебни
занятия. От злополуката получила психотравма – страх от пътуване с
автомобил, сънувала кошмари, загубила социални контакти. Това наложило
за времето от 10.02.2018 г. до 15.04.2018 г. да проведе пет сесии с психолог.
Ц.Г. получил кръвонасядания в областта на дясна млечна жлеза, в
4
следствие на поставения инерционен колан, както и открита фрактура на
лявата подбедрица. Незабавно бил пренасочен за лечение към Клиника по
ортопедия и травматология при МБАЛ „Св. Пантелеймон“ ООД, гр. Плевен,
където му било извършено открито наместване на фрактурата и операция за
вътрешна фиксация на тибия и фибула. За изваждане на имплантите след
окончателното заздравяване на костта му била извършена нова операция.
Вследствие на операцията имало усложнения, а именно инфекция на меките
костни тъкани, поради което на 29.01.2019 г. Г. постъпил отново в
болничното заведение, където му била извършена нова операция за
почистване на инфектираните тъкани от пострадалия му крайник. Болките
при него били с много висок интензитет след извършваните операции, като
постепенно намалявали, но и към момента изпитва болка в зоната на
нараняванията на крайника. Кръвонасяданията и охлузванията на гръдния
кош от поставения колан отзвучали за около месец. Освен описаните телесни
повреди Г. изпитал стрес и ужас от катастрофата, което се отразило негативно
на психическото му здраве.
Собственикът на лек автомобил Форд Фиеста е сключил
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” при ответното
дружество, към което ищците предявили претенции за заплащане на
застрахователно обезщетение, каквото е определено и изплатено на Ц.Г. в
размер на 20000 лв., а на Б.К. към момента не е определено.
С оглед на тези обстоятелства считат, че справедлив размер на
обезщетението за претърпените неимуществени вреди би бил за ищцата Б.К.
сумата от 50000 лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от
11.03.2019 г. до окончателното изплащане, а за ищеца Г. – също сумата от
50000 лв., като претенцията е за заплащане допълнително на сумата от 30000
лв., представляваща разликата над платените 20000 лв. до справедливия
размер на обезщетението за причинените неимуществени вреди, ведно със
законна лихва за забава, считано от 11.03.2019 г. до окончателното
изплащане.
С отговора на исковата молба искът се оспорва с няколко основни
възражения: оспорва се претенцията на ищеца Ц.Г., тъй като заплатеното
обезщетение е достатъчно да репарира изцяло причинените вреди; оспорват
5
се травматичните увреждания на ищцата Б.К.; оспорват се претендираните
размери, като прекалено завишени спрямо претърпените болки и страдания;
направено е възражение за съпричиняване, изразяващо се в това, че
пострадалите са били без предпазен колан; оспорва се претенцията за
началния момент на претенцията за законна лихва.
С обжалваното решение решаващият състав е приел, че са налице
основанията за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди, като е
отрекъл възражението за съпричиняване, поради което е приел за справедлив
размер на обезщетенията за ищцата Б.К. в размер на 40000 лв., в който размер
искът е уважен, а за Ц.Г. – в размер на 25000 лв., поради което е уважена
претенцията за заплащане на 5000 лв., представляваща разликата между
справедливия размер от 25000 лв. и заплатеното обезщетение в размер на
20000 лв., ведно със законна лихва върху обезщетенията, считано от
24.04.2019 г. – с изтичане на тримесечен срок от отправянето на претенцията
до ответното дружество.
Настоящият състав намира, че формираната и изложена в мотивите
на решението на първоинстанционния съд фактическа обстановка е пълна,
правилна и кореспондираща със събрания доказателствен материал. Правно
значимите за спора факти са: настъпило пътно - транспортно произшествие
на 02.02.2018 г., в гр. Ловеч, при което водачът на лек автомобил Форд
Фиеста, с рег. № ОВ63**** Д. И. И., застрахован при ответното дружество с
полица № BG/06/117002111099 за срок от 07.08.2017 г. до 06.08.2018 г., при
управление на автомобила е нарушил правилата за движение по пътищата -
чл. 20 от Закона за движение по пътищата, и движейки се в гр. Ловеч, в
района на Кожарския техникум, изгубил контрол над шофирания от него
автомобил, собственост на баща му, от което последвало напускане на
пътното платно от автомобила и удар в крайпътния стълб на уличното
осветление. Механизмът на произшествието се установява от приложеното
постановление за прекратяване на досъдебното производство от 14.06.2018 г.
от военен прокурор при Военно-окръжна прокуратура София, Констативен
протокол за ПТП от 02.02.2018 г., наказателно постановление № 18-0906-
000941/02.07.2018 г. на ОДМВР Ловеч, изготвената съдебно техническа
експертиза и показанията на разпитаните свидетели Д. И. и И. Г..
6
Пострадалата Б.К. е пътувала на предна дясна седалка, с поставен
предпазен колан /показанията на св. Д. И. и анализа на съдебно-медицинската
и съдебно-автотехническата експертизи/. От приложените по делото
медицински документи и епикризи се установява, че на 03.02.2018 г. ищцата е
постъпила на лечение в МБАЛ „Проф. д-р Параскев Стоянов” АД, гр. Ловеч,
където е установена контузия на гръден кош. Престояла в болничното
заведение до 06.02.2018 г., с консервативно лечение. Месец след пътния
инцидент, при извършено ядрено-магнитно изследване е установено
причинено счупване на четвърти и пети поясни прешлени, дискови хернии
между десети и дванадесети гръдни прешлени и между трети и пети поясни
прешлени на гръбначния стълб – извършените разчетки от изследвания и
заключение на вещото лице по изслушаната съдебно – медицинска
експертиза. Вещото лице установява, че счупванията на прешлените и
появилите се в травмираните области междупрешленни дискови хернии на К.
са пряка последица от пътно-транспортното произшествие. В резултат на
появилите се дискови хернии тя и към настоящия момент е с ограничен обем
и болезнени движения в поясната област. Според вещото лице няма
необходимост и показания за прилагане на оперативна намеса на гръбначния
стълб, но получения проблем може да се квалифицира като постоянно общо
разстройство на здравето, неопасно за живота. Вещото лице обяснява, че в
хирургично отделение на болницата са правени рентгенографии, но не са
диагностицирани счупванията, тъй като диагностиката при счупване на
прешлени е трудна, а и счупванията са много дискретни. При този вид
увреждане е необходимо време за появяване на дисковите хернии, като този
вид заболяване е хронично и може да бъде провокирано и от кашляне.
Оздравителния период за счупванията е 6 – 8 месеца.
За изясняване на фактическата обстановка е разпитан св. К. К., баща
на Б.. Той описва, че когато отишъл в болницата дъщеря му се оплаквала от
силни болки основно в кръста, но я боляло и цялото тяло, и главата. Когато я
прибрали вкъщи след 4-5 дни, не можела да ходи без чужда помощ. Това
състояние продължило около две седмици, след което тръгнала отново на
училище, като свидетелят я карал до там. Случвало се да му се обади да я
вземе преди края на часовете, заради болките. Тогава родителите й решили да
продължат с изследванията, направили ядрено-магнитен резонанс. Оказало се,
7
че има травми, които не са забелязани от рентгеновите снимки в болницата.
Впоследствие им предписали да се носи корсет, който да обездвижва кръста,
като Б. носила такъв повече от шест месеца, през целия ден. Преди травмата
спортувала – карала ски, играела тенис, след инцидента вече не можела да
води този начин на живот. При всяка промяна на времето или при
неподходяща поза по време на съд продължава да изпитва болки. Преживяла
мощен емоционален стрес, наложило се да ходят на психолог, тъй като имала
кошмари, не излизала от вкъщи. Психоложката констатирала
посттравматично стресово разстройство, като от приложения психологически
статус се установява, че с Б. са проведени пет сесии за времето от 10.02.2018
г. до 15.04.2018 г., за които оценката на свидетеля е, че много са помогнали.
Ц.Г. е приет в Клиника по ортопедия и травматология при МБАЛ
„Св. Пантелеймон“ Плевен на 03.02.2018 г., с диагноза открито счупване на
двете кости на дясната подбедрица. В болницата му е направено наместване
на костите /кръвна репозиция/ и метална фиксация на фрагментите – епикриза
от 09.02.2018 г. и заключението на вещото лице по съдебно медицинската
експертиза. Видно от епикриза от 19.01.2019 г. Г. е постъпил отново в
Клиника по ортопедия и травматология при МБАЛ „Св. Пантелеймон“
Плевен, където имплантираните уреди са отстранени от костта. Изписан на
19.01.2019 г. При втората операция раната се инфектирала и на 29.01.2019 г.
отново е приет в болница за трета оперативна намеса, целяща почистване на
инфектиралите меки тъкани и саниране на раната – епикриза от 31.01.2019 г.
Счупването на двете кости на дясна подбедрица е пряка последица от пътно-
транспортното произшествие, според вещото лице по изслушаната съдебно –
медицинска експертиза. Болките и страданията при Цветелин са значителни
непосредствено след инцидента, както и след последвалите оперативни
интервенции. Счупените кости са зараснали, походката на ищеца е напълно
възстановена. При движение, натоварване или промяна на околната
температура, ще се чувстват отново болки. Оздравителният процес при
Цветелин е протекъл около година и един месец. В съдебно заседание вещото
лице обяснява, че след всяка оперативна интервенция раната зараства за 20 –
25 дни и съответно болката е по-силна в този период.
За изясняване на фактическата обстановка е разпитан св. С. Г.а,
майка на ищеца Ц.Г.. Същата разказва, че след извършената операция по
8
спешност се наложило доста дълъг период от време да се грижи за него, тъй
като той бил на легло 4 месеца, след което по малко започнал да стъпва на
крака си. След шестия месец започнали рехабилитационна гимнастика, която
не му помогнала много. Два пъти са провеждани рехабилитации, с болки и
трудно възстановяване. Поради болките ищецът приемал болкоуспокояващи.
След 11 месеца се провела втора операция за премахване на импланта и
свидетелката пак се грижила за него. Една седмица след втората операция
получил усложнение – кръвоизлив, хематоми, наложила се трета операция,
придружена отново със силни болки, болкоуспокояващи и възстановителен
период след това. Към момента продължава да изпитва болка и дискомфорт,
останал му огромен белег на крака. През този период Цветелин бил студент,
наложило се да отложи изпити /в тази насока Уверение № 2/15.01.2019 г. на
Технически колеж Ловеч/. Не ходил на работа, бил в болничен престой. И до
ден днешен продължава да изпитва болки при промяна на времето, при
натоварване. След инцидента се променил, затворил се, не контактувал с
приятели, изпитвал страх някой да го вози.
По делото са приложени болнични листи, от които се установява, че
от 03.02.2018 г. до 09.07.2018 г. и от 16.01.2019 г. до 18.02.2019 г. ищецът е
ползвал отпуск за временна неравопоспособност, общо 191 календарни дни.
Ищците са отправили застрахователна претенция към ответника на
24.01.2019 г., по която с протокол № 108/10.04.2019 г. на Ц.Г. е определено
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 20000 лв., изплатено на
16.05.2019 г., като на Б.К. и към момента няма определено обезщетение.
При тази фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
От събраните по делото доказателства настоящият състав намира, че
безспорно се доказа наличието на противоправно поведение на Д. И., в
резултат на което на ищците са причинени вреди. Противоправността на
поведението му следва от нарушаване на конкретни правни норми, уреждащи
правилата за движение по пътищата - чл. 20, ал. 1 ЗДвП /вменяващ
задължение на водачите да контролират непрекъснато превозните средства,
които управляват/ и чл. 20, ал. 2 ЗДвП /вменяващ задължение за движение със
съобразена с пътните условия скорост/. От събраните доказателства се
9
установява, че Д. И. с управлявания от него автомобил, движейки се в
тъмната част на денонощието, в нарушение на посочените по-горе правила за
движение по пътищата, е предприел рязка маневра за промяна посоката на
движение на автомобила, при мокър път и несъобразена скорост, при което
автомобилът напуснал пътното платно и реализирал удар с метален стълб от
уличното осветление.
Като пряка и закономерна последица от физическите закони, в
резултат на удара, ищцата К. е получила телесно увреждане – счупване на
четвърти и пети поясни прешлени, поява на дискови хернии между десети и
дванадесети гръдни прешлени, и между трети и пети поясни прешлени на
гръбначния стълб. На ищеца Ц.Г. е причинено открито счупване на двете
кости на дясната подбедрица. Тези увреждания представляват нарушаване на
основно конституционно закрепено абсолютно субективно право, и в
субективен план предизвиква претърпяване на болки и страдания от
увредените лица.
Между противоправното и виновно поведение на водача Д. И.,
изразяващо се в нарушаване правилата за движение по пътищата и
настъпилата вреда е налице пряка и непосредствена причинна връзка.
С оглед на това, настоящият състав приема, че са налице
предпоставките за ангажиране на деликтната отговорност на водача И. по чл.
45 ЗЗД, съгласно който всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е
причинил другиму. И. е управлявал автомобил, застрахован по застраховка
„Гражданска отговорност” при ответното дружество. В този смисъл за
застрахователя се поражда задължението да покрие в границите на
определената в договора застрахователна сума отговорността на
застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и
неимуществени вреди – чл. 429, ал. 1 КЗ. И. се явява застраховано лице по
смисъла на чл. 477, ал. 2 КЗ. Увредените са упражнили правото си на пряк иск
от застрахователя, възможност, предвидена в чл. 432, ал. 1 КЗ. Същите са
изпълнили задължението си за предявяване на застрахователна претенция по
реда на чл. 498, ал. 1 КЗ, по която на ищцата К. застрахователят не е заплатил
обезщетение, а на ищеца Г. – такова е изплатено, но той изразява несъгласие с
размера му.
10
Спорни в настоящия случай са размерите на дължимите и
определени от първостепенния съд обезщетения, които следва да се
определят по справедливост, съгласно чл. 52 ЗЗД. Разясненията по прилагане
на справедливостта като критерий за определяне на размерите на
обезщетенията за неимуществени вреди са дадени в ППВС 4/23.12.1968 г. В
него е посочено, че следва да се преценят редица конкретно обективно
съществуващи обстоятелства - характер на увреждането, начин на
извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, причинени
морални страдания, осакатявания и др. Съдебната практика е наложила и като
допълнителен критерий икономическата конюнктура и общественото
възприемане на справедливостта на всеки отделен етап от развитието на
обществото в страната. Икономическата конюнктура е видима от
непрекъснатото нарастване на нивата на застрахователната сума, уредено по
законодателен път - пар. 1, т. 5, пар. 4, ал. 3 и пар. 27 от ДР на КЗ /отм./ до
достигането на лимита на отговорност, дефиниран в чл. 266, в сила от
11.06.2012 г. КЗ /отм./, а впоследствие – регламентиран в чл. 492 КЗ.
В конкретния случай, предвид тези обстоятелства, както и предвид
естеството на травмите за ищцата К. – увреждане в областта на гръбначния
стълб чрез диагностицираните счупвания, поява на дискови хернии, което
представлява постоянно общо разстройство за здравето, неопасно за живота;
които водят до ограничен обем и болезнени движения в поясната област;
възрастта й към момента на ПТП – 17 години; възстановителен период за
счупванията от 6 – 8 месеца, като повече от шест месеца е носила корсет за
обездвижване на кръста; претърпяните силни болки в първите две седмици,
когато се е налагала чужда помощ вкъщи; имайки предвид обстоятелството,
че травмата не е отзвучала, и към момента ищцата продължава да изпитва
болки и страдания; съобразявайки факта, че това е променило начина й на
живот, като непосредствено след травмата е бил нарушен учебния процес при
нея, а впоследствие са преустановени различните форми на спортуване;
дълбокия емоционален стрес, който е изживяла /сънувала кошмари, не
излизала от къщи/, което е наложило посещения при психолог, настоящият
състав намира, че справедлив размер на обезщетението би бил 40000 лв., до
който извод е достигнал и първостепенния съд. Обезщетение в по-голям
размер не следва да се присъжда, тъй като е проведено консервативно
11
лечение, и няма необходимост и показания за оперативна намеса,
счупванията са много дискретни и напълно възстановени, а получената
дискова херния според вещото лице е хронично заболяване, при което по
принцип се чувства добре, но може да бъде провокирано при определени
ситуации. К. е отсъствала от училище две седмици, което не е довело до
съществени и трудно възстановими пропуски в образованието и учебния
процес за нея. С оглед на това, жалбата по отношение на нея се явява
неоснователна, определеният размер на обезщетението съответства на
критериите за справедливост, като са взети предвид всички релевантни за
определянето му факти, последица от което е потвърждаване на
постановеното решение в тази обжалвана част.
По отношение на ищеца Ц.Г. следва да се отчете следното: на него е
било причинено открито счупване на двете кости на дясна подбедрица.
Лечението е наложило извършването на две операции, като с оглед
инфектирането на раната след втората операция, се е наложила трета
оперативна намеса за почистване на инфектираните меки тъкани и саниране
на раната. При него болките са значителни непосредствено след инцидента и
след операциите, като след всяка оперативна намеса зарастването на раната
протича за около 20 – 25 дни. Наложило се е приемането на
болкоуспокояващи инжекции. С оглед извършваните операции, ищецът Г. е
пребивавал три пъти в лечебно заведение – общо 14 дни, като след първата
операция е бил четири месеца на легло и за него е полагала грижи майка му.
Провеждани са му на два пъти рехабилитационни процедури. Оздравителния
период при него е продължил една година и един месец, според вещото лице.
За да се определи справедлив размер на обезщетението следва да се отчете, че
счупените кости са зараснали, а походката на Цветелин е напълно
възстановена. С оглед извършваните интервенции на крака е останал голям
белег. Инцидентът се е отразил на начина му на живот, тъй като той учел и
работел, наложило се да отложи изпити, както и да ползва 191 календарни
дни болнични. Освен причинените болки и притеснения, у него останал страх
някой да го вози, като след инцидента, заради състоянието му нямал желание
да излиза, затворил се вкъщи. Следва да се отчете и възрастта на ищеца към
момента на ПТП – 21 години. С оглед на тези обстоятелства, настоящият
състав счита, че размер на обезщетението от 35000 лв. би могъл адекватно да
12
компенсира /доколкото изобщо могат да бъдат съпоставени душевните
състояния с материалните блага/ причинените болки, страдания, неудобства.
Обезщетение в по-голям размер не следва да бъде определяно, тъй като при
ищеца възстановяването на травмата е пълно, освен нея няма други значими,
и съществено и трайно увреждащи здравето наранявания, болките са били
значителни непосредствено след травмата и извършваните оперативни
интервенции, постепенно затихващи, нуждата от чужда помощ не е през
целия период на оздравителния процес.
По така изложените съображения настоящият състав намира, че
предявената от Ц.Г. претенция против „ДЗИ – Общо застраховане” ЕАД за
обезвреда на претърпените неимуществени вреди вследствие на настъпилото
пътно – транспортно произшествие на 02.02.2018 г., при което му е причинена
средна телесна повреда, е основателна и доказана до размер на 15000 лв., като
се отчете и извършеното плащане от 20000 лв., което налага частична отмяна
на постановеното решение в обжалваната част и присъждане допълнително
на сумата от 10000 лв., ведно със законна лихва, считано от 24.04.2019 г. до
окончателното изплащане.
При този изход на делото, в полза на адв. Д.Н. следва да се присъди
адвокатско възнаграждение, за оказаната адвокатска помощ по реда на чл. 38,
ал. 1, т. 2 ЗА за въззивната инстанция, съобразно уважената част от жалбата
на Ц.Г., който възлиза на 512 лв. В полза на Г. следва да се присъдят разноски
съобразно уважената част от жалбата в размер на 200 лв. Ответникът по
жалба също има право на разноски, съобразно отхвърлената част от жалбата,
разпределени както следва за всеки отделен жалбоподател: Б.К. дължи
разноски в размер на 1055 лв., а Ц.Г. – в размер на 633 лв., като предвид
липсата на уговорка за разпределяне на адвокатското възнаграждение за
защита по жалбите на двамата жалбоподатели, се приема същото договорено
по равно.
С оглед изхода на спора следва да бъде отменено обжалваното
решение и в частта му, с която е осъден Ц.Г. да заплати направените
разноски, съобразно отхвърлената част от иска, над сумата от 957,50 лв. В
полза на адв. Н. следва да се присъди допълнително според уважената част от
иска на Г. сумата от 476,67 лв., без ДДС, за процесуално представителство на
13
Ц.Г., съобразно уважената част от иска. В полза на Ц.Г. следва да се присъдят
допълнително разноски за първа инстанция съобразно уважената част от иска
в размер на 517 лв.
Водим от горното и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 60/06.07.2020 г., постановено по гр.д. №
95/2019 г. на Окръжен съд Ловеч в частта, с която е отхвърлен
предявеният иск от Ц.К. Г. за неимуществени вреди за разликата над
5000 лв. до 15000 лв., както и в частта, с която е осъден Ц.Г. да заплати на
„ДЗИ – Общо застраховане” ЕАД разноски по делото, съобразно
отхвърлената част за разликата над 957,50 лв. до присъдените 1595,83
лв., вместо което постановява:
ОСЪЖДА „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, ********** да заплати на
Ц.К. Г. , ЕГН ********** от гр. Ловеч, ******* допълнително сумата от
10000 /десет/ хиляди лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от травматични увреждания, причинени при ПТП,
настъпило на 02.02.2018 г. в гр. Ловеч, по вина на Д. И. И., при управление на
лек автомобил Форд Фиеста, с ДК № ОВ63****, ведно със законната лихва
от 24.04.2019 г. до окончателното изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 60 от 06.07.2020 г., постановено по гр.
д. № 95/2019 г. на Окръжен съд Ловеч в останалите обжалвани части.
ОСЪЖДА „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, ********** да заплати на
Ц.К. Г. , ЕГН ********** от гр. Ловеч, ******* сумата 517 /петстотин и
седемнадесет/ лева, представляваща направени разноски за първа инстанция,
съобразно уважената част от иска, както и сумата 200 /двеста/ лева,
представляваща направени разноски за въззивното производство, съобразно
уважената част от жалбата.
ОСЪЖДА „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД, ЕИК *********,
14
със седалище и адрес на управление гр. София, ********** да заплати на адв.
Д.Д. Н., АК Ловеч сумата от 476,67 /четиристотин седемдесет и шест лева
и 67 ст./ лева, представляваща адвокатско възнаграждение без ДДС за
процесуално представителство пред първа инстанция и сумата 512
/петстотин и дванадесет/ лева – адвокатско възнаграждение без ДДС за
процесуално представителство пред въззивната инстанция.
ОСЪЖДА Б.К. К., ЕГН **********, гр. Ловеч, ул. Каблешков, 11 да
заплати на „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, ********** сумата 1055 /хиляда
петдесет и пет/ лева, представляваща разноски за въззивното производство.
ОСЪЖДА Ц.К. Г. , ЕГН **********, гр. Ловеч, ******* да заплати на
„ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, ********** сумата 633 /шестстотин
тридесет и три/ лева, представляваща разноски за въззивното производство.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15