Решение по дело №1441/2021 на Районен съд - Карлово

Номер на акта: 47
Дата: 28 февруари 2022 г. (в сила от 22 март 2022 г.)
Съдия: Владимир Стоянов Иванов
Дело: 20215320101441
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 28 септември 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 47
гр. Карлово, 28.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІ-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Владимир Ст. Иванов
при участието на секретаря Цветана Т. Чакърова
като разгледа докладваното от Владимир Ст. Иванов Гражданско дело №
20215320101441 по описа за 2021 година
Производството е по иск с правно основание чл.357, ал.1, вр. с чл.188,
ал.1, т.1 от КТ, предявен от И. Д. Т., ЕГН: **********, от К., ул. „Г. И.“ №**,
против „В. м. з.“ ЕАД - гр. С., със седалище и адрес на управление: гр. С., ул.
„И. В.“ №*, ЕИК: ***********, представлявано от И. Й. Г. - Изпълнителен
директор, за отмяна на наложеното на ищеца от ответника - работодател
дисциплинарно наказание „забележка“, със Заповед №УЧР-21
3008/31.08.2021 г. на И. В. на длъжност ЗИД по РЧР на „В.“ ЕАД,
упълномощена с пълномощно №6051/16.10.2017 год. Претендират се
разноски.
Ищецът, представляван от адв. Б.В. твърди, че работи в ответното
дружество по трудов договор на длъжността ръководител на отдел „Складово
съхранение“.
Със Заповед №УЧР-21 3008/31.08.2021 г. на основание чл.188, т.1 във
връзка с чл.187, ал.1, т.4 и т.10 от КТ и чл.34, т.4 и т.10 от ПВТР бил наказан
със „забележка“ считано от 31.08.2021 г. Заповедта била подписана от И. В.
на длъжност ЗИД по РЧР на „В.“ ЕАД, упълномощена с пълномощно
№6051/16.10.2017 г. и му била връчена на 31.0 8.2021 г.
1
Счита заповедта за неоснователна и незаконосъобразна вследствие на
допуснатите при издаването й нарушения на материалния и процесуалните
закони, като излага следните съображения:
На първо място заповедта била незаконосъобразна.
Тя не отговаряла на императивни изисквания по чл.195 (1) от КТ – не
било посочено, кога е извършено нарушението на трудовата дисциплина.
В текста на разпоредбата на посочения като основание за налагане на
наказание чл.187, ал.1, т.3 от КТ имало две хипотези – „неизпълнение на
възложената работа“ и „неспазване на техническите и технологичните
правила“. Работодателят не бил посочил коя от двете хипотези е послужила за
основание за налагане на наказанието. Работодателят бил длъжен да посочи
адекватната правна норма, която обуславя отговорността на работника. Този
пропуск го лишил от възможността да установи съдържанието на законовата
разпоредба, послужила за основание за налагане на наказанието и да прецени,
дали поведението му осъществява състава на нарушението на трудовата
дисциплина. Допуснатото от работодателя бездействие представлявало
процесуално нарушение и го лишавало правото на защита.
В текста на чл.187, ал.1, т.10 от КТ били изброени източници на
трудовите задължения, неизпълнението на които представлява нарушение на
трудовата дисциплина. Това били: а) закони и други нормативни актове, б)
правилник за вътрешен трудов ред, в) колективен трудов договор и г)
определени при възникването на трудовото правоотношение. В текста на
заповедта липсвало указание кой от посочените източници на трудовите
задължения представлява основание за налагане на дисциплинарно наказание.
Разпоредбите на чл.34 от Правилника за вътрешния трудов ред (ПВТР)
указвал какво поведение представлява нарушение на трудовата дисциплина.
Съгласно чл.34, т.10 от ПВТР за нарушение на трудовата дисциплина
следвало да се счита и „неизпълнение на други трудови задължения“. Ищецът
счита, че при използване на това основание следвало изрично да се
конкретизира кое е това друго трудово задължение, кога е възникнало и на
какво основание. В текста на обжалваната заповед липсвала такава
конкретизация.
Заповедта освен незаконосъобразна, била и неоснователна.
2
Като основание за налагане на обжалваното наказание бил посочен
чл.34, т.3 от ПВТР, според който нарушение на трудовата дисциплина
представлява „неизпълнение на възложените на работещия ангажименти“. От
постъпването си на работа в ответното дружество, ищецът твърди, че не са му
възлагани никакви ангажименти и посочване на това основание било
неоснователно.
Работодателят не го информирал за проверката извършена на 16.06.2021
г. Не получил протокол или други документи с констатациите от проверката.
В периода от 04.06.2021 г. до 13.08.2021 г. ползвал отпуск по болест и след
завръщането си на работа не получил информацията свързана с проверката.
На територията на складова база „Х. Д.“ не се съхранявали мебели,
собственост на фирма „Е.“ ЕООД.
Цялата информация по приемането, съхранението и движението на
материалните запаси и стоково-материалните ценности в складова база „Х.
Д.“ (в т. ч. по отношение на 30 бр. витрини, 12 бр. надстройки и 4 бр. ъгли)
своевременно се отчитало и извършвало по реда на действащия в ответното
дружество ред.
Неоснователно било твърдението на работодателя, че неподаване на
информация за складовите наличности осуетява предприемането на действия
„…по повод регламентираното им съхранение…“. Всички материални запаси
и стоково-материални ценности намиращи се на територията на складова база
„Х. Д.“ се съхранявали при спазване на съществуващия в ответното
дружество ред и не било необходимо да се предприемат каквито и да било
действия за възстановяване на „регламентираното им съхранение“.
С оглед всичко изложено за ищеца бил налице правен интерес от
предявяване на настоящия иск за отмяна на наложеното му наказание.
Ответното дружество, чрез процесуалния си представител юрк. Н.С.
взема становище за неоснователност на иска.
Не оспорва твърдението, че ищецът заема длъжността Р. отдел
„Складово съхранение“ във „В.“ ЕАД – гр. С. и със Заповед №УЧР-21-3008 от
31.08.2021 г. му е наложено дисциплинарно наказание „забележка“ на
основанията посочени в атакуваната заповед. Заповедта влизала в сила от
датата на връчване, а именно – от 31.08.2021 г. В нея ясно било отбелязано
3
кога е констатирано извършеното от ищеца нарушение, а именно – на
16.06.2021 г. Предвид характера на извършеното нарушение на трудовата
дисциплина, не било възможно да бъде определено точното време и
продължителност на извършването му, нито размера на претърпените вреди и
пропуснатите ползи. Поради тази причина, в заповедта за налагане на
дисциплинарното наказание била отбелязана датата на констатирането на
нарушението, като била описана в детайли фактическата обстановка, довела
до налагането на наказание на въпросния служител. Също така, трябвало да
бъде споменато, че извършеното от ищеца нарушение довело до значителни
загуби за „В.“ ЕАД, тъй като по време на своята работа, ищецът не
изпълнявал точно трудовите си задължения и не давал необходимата
информация относно наличните складови площи.
Твърди, че за заеманата ръководна длъжност – Ръководител на отдел
„Складово съхранение“, ищецът бил запознат и получил длъжностна
характеристика на 27.07.2018 г., в която били указани изискванията за
заемането й, както и правата и задълженията, които следват от нея. Част от
задълженията, произтичащи именно от характеристиката на заеманата от
ищеца длъжност били да организира, координира и контролира цялостната
дейност в отдел „Складово съхранение“. Освен тях, в длъжностната
характеристика изчерпателно били изброени и основните функции и
задължения, като в тях отново била отбелязана контролната функция по
организацията и съхранението на материали, комплектовки, стоково-
материални ценности, боеприпаси, взривни вещества и имущества. За
неизпълнение на задълженията по характеристиката, ищецът носел
съответната отговорност. Именно тази отговорност била ангажирана с
обжалваната от ищеца заповед за налагане на дисциплинарно наказание. В
заповедта било описано точно самото извършеното от ищеца нарушение, като
били спазени всички необходими изисквания за съдържание на заповед за
налагане на дисциплинарно наказание, произхождащи от закона и съдебната
практика на територията на Република България.
Изцяло неоснователни били твърденията на ищеца относно липсата на
конкретизация на нарушените от служителя разпоредби на трудовото
законодателство и останалите правила, действащи на територията на
дружеството. Нещо повече – трайната съдебна практика сочела, че дори и в
заповедта за налагане на дисциплинарно наказание да е дадена неправилна
4
правна квалификация на нарушението, това не води до незаконосъобразност
на заповедта. В тази връзка било достатъчно да е описано по подробен начин
нарушението на наказания служител или работник.
В същото време ответното дружество било сертифицирано по система
за управление на качеството ISO 9001. В процедурата по качество
„управление на складово стопанство“ р. на отдел „Складово съхранение“ бил
едно от основните отговорни лица по изпълнението й. Оспореното от ищеца
обстоятелство, че всички стоково-материални ценности (СМЦ) се
съхранявали спрямо изискванията било несъстоятелно. С атакуваната
заповед, служителят не бил наказан за неправилно съхранение на СМЦ, а за
това, че в качеството си на ръководител на отдел „Складово съхранение“ не
давал информация, че тези СМЦ са налични и се съхраняват от дружеството.
Във връзка с негови основни задължения по процедурата по качество, ищецът
всеки месец представял справка за наличните складови наличности –
инвентаризационен опис. Видно от представения за месец май опис, който
бил изготвен към 01.06.2021 г., в складова база „Х. Д.“ липсвал опис на 30
броя витрини, 12 бр. надстройки и 4 бр. ъгли, като, във връзка с претенциите
на ищеца относно конкретното нарушение на трудовите му задължения, не
било от значение кой е действителният собственик на въпросните СМЦ, тъй
като – видно от справката, същите въобще не били дадени като СМЦ, които се
съхраняват в дружеството, а оттам не било взето и регламентирано решение
за съхранението им, свързано с това да бъде търсено възнаграждение за
съхранението им. В заповедта напълно изчерпателно било отбелязано в какво
се състои неизпълнението на възложената работа, а именно – неупражняване
на контрол върху ръководените от ищеца в качеството му на Р. отдел
„Складово съхранение“ служители, които в конкретния случай имали пряка
връзка с надлежното предоставяне на информация относно заетите складови
площи и всичко, свързано с тях.
Несъстоятелен се явявал аргументът на ищеца, че не бил информиран за
извършената проверка. Както било видно от докладна вх. №К-26/03.06.2021
г., ищецът бил наясно, че дружеството е изпаднало в затруднение, поради
липса на свободни складови помещения. Същият собственоръчно докладвал,
че липсват складови наличности в складовете на „В.“ ЕАД, на площадка И. и
складова база С.. След депозирания доклад, на ищеца бил даден срок до 15:00
5
ч. на 03.06.2021 г. да докладва подробна справка по складове, списък на
съхраняваната продукция, ВВ, суровини и др., обща квадратура на склада в
квадратни и кубични метри, тротилов еквивалент и др. данни, необходими за
обстоен анализ на ситуацията. Въпреки възложената задача, същата не била
изпълнена от ищеца, като от следващия ден, /04.06.2021 г./ служителят бил в
отпуск поради временна неработоспособност. Поради необходимостта на
свободни складови площи за изпълнение на договорни отношения с М. на о.,
което обстоятелство било отбелязано и от ищеца в докладната му от
03.06.2021г., както и поради описаните по-горе обстоятелства във връзка с
изпълнение задълженията на ищеца, дружеството предприело действия по
извършване на проверки. Именно такава била направена по складовите бази
вкл. складова база „К.“ и складова база „Х. Д.“. За проверката било
докладвано на и. д. с докладна на Л. Р. /ЗИД по адм. въпроси във „В.“ ЕАД/ с
peг. №АВ-15655/17.06.2021 г. При проверката било констатирано, че не само
на тези две бази, но и в други складови помещения, при реорганизация на
пространствата и спазване на нормативните изисквания за подреждане на
складове, било налично достатъчно място дружеството да съхрани собствени
материали и продукция, без това да налага плащане на неустойки по вече
сключени договори. Същото доказвало неистинността на докладваната от
ищеца информация.
Следвало да бъде отбелязано, че въпреки характера и размера на
нарушението, както и предвид дългогодишния стаж на ищеца във „В.“ ЕАД,
на него му било наложено възможно най-лекото наказание, а именно
„Забележка“.
По тези съображения ответникът счита, че ищецът е извършил
описаното нарушение на трудовата дисциплина и моли искът да бъде
отхвърлен. Претендира разноски.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:
Искът с правно основание чл.357, ал.1 от КТ се явява допустим, тъй
като е предявен в законоустановения едномесечен срок, визиран в чл.358,
ал.1, т.1 от КТ, от връчването на заповедта за налагане на дисциплинарно
наказание „забележка“ на ищеца, а заедно с това за него е налице правен
интерес от предявяването му.
6
Разгледан по същество, предявеният иск е основателен.
От материалите по делото се установява, а и страните не спорят относно
следните факти: че между страните съществува трудово правоотношение; че
ищецът заема длъжността Р. отдел „Складово съхранение“ във „В.“ ЕАД – гр.
С..
Безспорно е също така, че със Заповед №УЧР-21 3008/31.08.2021 г. на
И. В. на длъжност ЗИД по РЧР на „В.“ ЕАД, упълномощена с пълномощно
№6051/16.10.2017 год., на ищеца е наложено дисциплинарно наказание
„забележка“.
Тежестта на доказване по този иск се носи от работодателя. Той следва
да докаже фактическия състав, от който възниква правото му да наложи
дисциплинарно наказание „забележка”. Видно от Заповед №УЧР-21
3008/31.08.2021 г., както и от приложените по делото писмени доказателства,
при налагане на дисциплинарното наказание „забележка“ в настоящия случай
работодателят е спазил формално изискванията на чл.193, ал.1 от КТ /дадено
е от служителя и е прието от работодателя обяснение/, като постановената от
него заповед е издадена в предвидената от разпоредбата на чл. 195 от КТ
писмена форма.
Съдът счита обаче, че процесната заповед не отговаря на изискванията
относно нейното съдържание. Съгласно разпоредбата на чл.195, ал.1 от КТ,
дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед, в която
се посочват нарушителят, конкретното нарушение, описано с обективните и
субективните му признаци, кога е извършено нарушението, наказанието и
законният текст, въз основа на който се налага.
Работодателят в своята заповед не е посочил ясно кои точно трудови
задължения не е изпълнил ищецът. Съдът счита, че в нея не са разграничени
отделните фактически състави на посочените две нарушения на трудовата
дисциплина по чл.187, т.3 от КТ и по чл.187, т.10 от КТ, с оглед установяване
по безспорен начин на конкретното нарушение /или нарушения/ на трудовата
дисциплина, осъществено/и/ от ищеца. Разпоредбата на чл.187, т.3 от КТ
установява, че нарушения на трудовата дисциплина са неизпълнение на
възложената работа, неспазване на техническите и технологичните правила, а
съгласно чл.187, т.10 от КТ, нарушения на трудовата дисциплина е и
неизпълнението на други трудови задължения, предвидени в закони и други
7
нормативни актове, в правилника за вътрешния трудов ред, в КТД или
определени при възникването на трудовото правоотношение.
Неясна е и квалификацията на извършеното от служителя. В процесната
заповед то е квалифицирано едновременно по чл. 187, т.3 и по т.10.
Задълбоченият прочит на разпоредбата на чл.187 от КТ, в която са изброени
видовете нарушения на трудовата дисциплина, дава да се разбере, че т.10 се
явява субсидиарна спрямо т. 1 - 9, тъй като в нея се касае за неизпълнение на
„други“ трудови задължения, т.е. такива извън изброените в предходните
точки. Следователно работодателят неправилно е квалифицирал деянието на
служителя като два, несъвместими по своята същност, вида дисциплинарни
нарушения. С оглед на изложеното дотук, съдът счита, че процесната заповед
не съдържа описание на дисциплинарното нарушение по смисъла на чл.195,
ал.1 от КТ, вследствие на което същата се явява необоснована и не може да
породи съответните правни последици, които законът свързва с нейното
издаване.
На следващо място, видно от текста на самата заповед за налагане на
дисциплинарно наказание, само формално е съобразена разпоредбата на
чл.193, ал. 1 от КТ в частта й, която изисква работодателят да приеме
писмените обяснения на работника. Те не са обсъдени по никакъв начин от
страна на работодателя и не е посочено защо не са кредитирани.
Работодателят е основал фактическите си изводи единствено на
констатациите от извършената на проверка, като не е съобразил изложеното в
обясненията на служителя.
Съгласно трайната практика на ВКС, разпоредбата на чл.195, ал.1 от
КТ, с която се определят елементите на заповедта за дисциплинарно
наказание, е императивна. Липсата на един от тях е достатъчна, за да се
приеме, че дисциплинарното наказание е незаконно. Както вече се посочи,
със Заповед №УЧР-21 3008/31.08.2021 г. на ищеца е наложено
дисциплинарно наказание „забележка“. В нея е посочен нарушителят – И. Д.
Т.; нарушението – неосъществен контрол върху дейността на ръководените от
него служители; законният текст, който го квалифицира като такова – чл.187,
ал.1, т.3 и т.10 от КТ и наказанието – забележка. В заповедта обаче не е
посочено кога е извършено нарушението, а само кога е установено.
Съдът счита, че е нарушена разпоредбата и на чл. 194, ал. 1 КТ относно
8
сроковете за налагане на дисциплинарни наказания, което е самостоятелно
основание за отмяната на същата като незаконосъобразна. Според тази
разпоредба дисциплинарните наказания се налагат не по-късно от 2 месеца от
откриване на нарушението и не по-късно от 1 година от извършването му. С
изтичането на тези преклузивни срокове се прекратява възможността
работодателят да наложи дисциплинарното наказание. За тях съдът следи
служебно в съдебното производство по проверка законосъобразността на
заповедта за дисциплинарно наказание. Дисциплинарното производство е
своеобразно санкционно производство. С изтичането на сроковете се
прекратява възможността за търсене на дисциплинарна отговорност. В
правния мир дисциплинарната простъпка вече не съществува като основание
за налагане на наказание. Не може да се преценява по същество извършено ли
е нарушението, след като то вече не съществува в правния мир като
правнорелевантен факт. След като в заповедта не е посочено именно кога е
било извършено нарушението, то съдът не може да извърши контрол относно
сроковете за налагането на наказанието и законосъобразността му по
същество, затова се приема, че заповедта е незаконосъобразна. В самата
заповед не е посочена датата на извършване на нарушението, а дори и да се
приеме, че точната дата не може да се посочи, то поне периодът, през който е
извършено нарушението, е следвало да се отрази в заповедта. Това обаче не е
сторено. Съотношението между двата срока по чл. 194 ал. 1 КТ е следното:
ако е изтекъл двумесечния срок от откриване на нарушението, то не може да
се приложи едногодишния от извършването, а ако е изтекъл едногодишния –
то той поглъща двумесечния от откриване на нарушението. Тоест, ако е
изтекъл едногодишния срок от извършването на нарушението,
дисциплинарното наказание не може да бъде наложено, дори и да не е
изтекъл краткия двумесечен срок от узнаването му, което се случва при
хипотеза на по-късно откриване /узнаване/ на извършеното дисциплинарно
нарушение, каквато е настоящата. Непосочването на датата на извършване на
нарушението или периодът на извършването му препятства установяването
им, което прави невъзможна обективната преценка дали е изтекъл
едногодишния срок за налагане на наказанието, считано от момента на
извършването му. Невъзможността за установяване дата на извършване на
нарушението препятства страната и съдът да установят дали издадената
заповед е законосъобразна в това отношение.
9
Налага се изводът, че в разглеждания случай не са спазени изискванията
по чл.195, ал.1 КТ относно формата и съдържанието на заповедта за налагане
на дисциплинарно наказание, поради което съдът следва да отмени същото,
без да е необходимо разглежда спора по същество.
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът
следва да заплати на ищцата сумата от общо 400.00 лева – разноски по делото
за адвокатско възнаграждение.
На осн. чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът дължи и държавна такса върху
предявения неоценяем иск в размер на 30 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ дисциплинарното наказание „забележка“, наложено на И. Д.
Т., ЕГН: **********, от К., ул. „Г. И.“ №**със Заповед №УЧР-21
3008/31.08.2021 г. на И. В. на длъжност ЗИД по РЧР на „В.“ ЕАД,
упълномощена с пълномощно №6051/16.10.2017 год.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, „В. м. з.“ ЕАД - гр. С., със
седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „И. В.“ №*, ЕИК: ***********,
представлявано от И. Й. Г. - И. д., да заплати на И. Д. Т., ЕГН: **********
сумата от 400.00 лв. /четиристотин лева/ – разноски за адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, „В. м. з.“ ЕАД - гр. С., със
седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „И. В.“ №*, ЕИК: ***********, да
заплати по сметка на К. р. с. сумата от 30.00 лв. /тридесет лева/,
представляваща държавна такса върху предявения неоценяем иск.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред О. с. - П. в двуседмичен срок
от връчване съобщение на страните.
Ц.Ч.
Съдия при Районен съд – Карлово: _______________________
10