Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр. Плевен, 20.08.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенски окръжен
съд, ІІІ - ти състав, гражданска колегия
в публично заседание на двадесет и трети юли през две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕКАТЕРИНА ПАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: методи здравков
ЖАНЕТА ДИМИТРОВА
при секретаря десислава гюзелева
в присъствието на
Прокурора
като разгледа
докладваното от съдията Ж. Димитрова в.гр.д. N 209 по описа за 2020 г., на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе, взе предвид:
Производство по чл.258 и сл.от ГПК.
С
решение № 15/06.01.2020 г. по гр.д. № 833/2018 г. Червенобрежкият районен съд е уважил предявените от В.С. А., С.С.А., Г.П.Г., С.А.Ц. и Х.А.Ц. *** искове, като е признал за установено по отношение на Община Ч.Б., че ПИ,
представлящи УПИ ***
и *** в кв. *** по плана на с. *** от 1986 г., община Ч.Б., респ. парцел *** в кв. ***
по предходния план на същото село не са общинска собственост, както и че тези
имоти са собственост на ищците В.С. А., С.С.А., Г.П.Г.,
С.А.Ц. и Х.А.Ц..
Със същото решение ЧРС е осъдил Община Ч.Б. да заплати на В.С. А., С.С.А.,
Г.П.Г., С.А.Ц. и Х.А.Ц. направените
по делото разноски в размер на 350 лв..
Недоволна от така постановеното решение
е останала въззивната Община Ч.Б., представлявана от кмета д-р Ц. К. чрез пълномощника си
адвокат С.Х. от ЛАК го обжалва като неправилно,
незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществени нарушения на
материалния и процесуалния закон. Според въззивника по делото липсват
доказателства въззивниците да са станали собственици на процесните имоти, тъй
като по делото не е останало изяснено наследственото правоприемство от
наследодателя А.К., вписан в разписния лист по старият недействащ план от 1909
г. като собственик на имот *** в кв. *** в с. *** заедно с наследодателя на
въззиваемите П. К. Х., починал на *** г.. Според въззивника от представените
доказателства се установява, че процесните два имота в кв. *** по действащият
план на с. *** от 1986 г. са идентични с част от имот *** в кв. 25 по отменения
план на с. ***, но по делото липсват доказателства по какъв начин са обособени
двата УПИ със запис в разписния лист към действащият план „СОНС“. Според
въззивника по делото липсват доказателства въззиваемите да са упражнявали
фактическа власт върху имотите в границите, в които се намират към момента,
както и че владението им е явно, спокойно и продължило повече от 10 години, тъй
като от свидетелските показания на разпитаните в първата инстанция свидетели
това не се изяснява. Според въззивника съдът е игнорирал статута на имотите,
обстоятелството, че до 1996 г. собствеността не е била обособена и едва с
приемането на ЗОС тя става общинска и държавна. Според въззивника до 1996 г. е
липсвал правен субект по отношение на който да се демонстрира упражняваното
владение, а обстоятелството, че процесните имоти са декларирани от въззиваемите
и са плащани данъци за тях не доказателство за демонстриране на намерение за
владение. Според въззивника процесните незастроени имоти са станали общинска
собственост през 1999 г. на основание §42 от ПЗР на ЗИД на ЗОбС, съгласно която
застроените и незастроените имоти частна държавна собственост отредени за
жилищно строителство и за обществени и благоустройствени мероприятия на
общините съгласно предвижданията на действащите към датата на влизане в сила на
закона градоустройствени планове и не могат да бъдат придобити по давност от
въззиваемите при условията на чл. 86 от ЗС. Според въззивника по силата на § 1
на ЗИД на ЗС и приетите меморандоми в този смисъл давността за придобиване на
държавни и частни имоти спира да тече до 31.12.2022 г.. Въззивникът се позовава
на практика на ВКС касаеща придобивната давност, а именно: решение по гр.д. №
1162/2009 г., ІІ г.о. на ВКС, решение № 145/14.06.2011 г. по гр.д. № 627/2010
г., І г.о. на ВКС и прави изводи, че въззиваемите не доказали както
установяване на владение, така и демонстрирането му по отношение на въззивната
община. Според въззивника липсата на акт за общинска собственост е без правно
значение, тъй като същият няма конститутивно действие. В заключение въззивникът
Община Ч.Б. моли съда да отмени решението на ЧРС и да постанови друго, с което
да отхвърли предявените искове. С жалбата се претендират направените по делото
разноски за двете съдебни инстанции.
В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК е
постъпил писмен отговор срещу въззивната жалба от въззиваемите страни чрез
пълномощника им адвокат Т.Т., в което се изразява становище за неоснователност
на въззивната жалба и правилност и законосъобразност на постановеното решение. В
заключение се иска от Плевенския окръжен съд да отхвърли въззивната жалба и да
потвърди решението на ЧРС. С отговора се претендират направените по делото
разноски.
В откритото съдебното заседание
въззивната Община не се представлява, но по делото е депозирана писмена молба
от кмета на общината д-р Ц.Д., в която се поддържа подадената въззивна жалба. Претендира
направените по делото разноски.
Въззиваемите чрез процесуалния си
представител адвокат Т. поддържат писмения отговор и оспорват въззивната жалба.
В изпълнение на указанията на въззивния съд депозират уточняваща молба, в която
заявяват, че са предявили единствени отрицателни установителни искове, с
петитум да бъде признато по отношение на Община Ч.Б., че същата не е собственик
на процесните имоти в с. ***. Поддържат, че са наследници на П. К., а не на А.
К. и не знаят да е съществувало такова лице, тъй като липсват писмени
доказателства в тази насока, а от показанията на разпитаните свидетели се
установява, че имотите се владеят от наследниците на П. К..
Въззивният
окръжен съд, като обсъди оплакванията, изложени в жалбата,
взе предвид направените доводи, прецени събраните пред първата и въззивната
инстанции доказателства в тяхната съвкупност и по отделно и съобрази изискванията на закона, намира за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в
законоустановения срок по чл. 259 ал. 1 от ГПК, поради което е процесуално
допустима и следва да бъде разгледана от съда.
С исковата молба, уточнена пред въззивната
инстанция, ищците В.С. А., С.С.А., Г.П.Г., С.А.Ц. и Х.А.Ц. са предявили против ответника Община Ч.Б. обективно съединени отрицателни
установителни искове с правно основание чл. 124 ал. 1 пр. 3 от ГПК за за признаване за установено по отношение на
ответника, че УПИ ***
и *** в кв. *** по действащия регулационен план на с. *** от 1986 г., община Ч.Б. не са общинска собственост. С исковата молба
ищците са обосновали правният си интерес от предявените искове с това, че
владеят имота от дълги години като наследствен, но не могат да се снабдят с
констативен нотариален акт за собственост, тъй като имотите са записани като
общинска собственост в разписния лист към регулационния план.
С решението си Червенобрежкият районен
съд е приел, че е сезиран както с положителни установителни искове за
признаване на правото на собственост на ищците върху процесните имоти на
основание давностно владение, така и с отрицателни установителни искове за
признаване за установено по отношение на ответната Община, че процесните имоти
не са общинска собственост. За да уважи предявените според него искове, ЧРС е
приел, че ищците са станали собственици на основание давностно владение,
продължило повече от 40 години преди подаване на исковата молба като оригинерен
способ за придобиване на право на собственост. ЧРС е приел, че не са налице
законови пречки за придобиване на собствеността върху имотите на основание
давностно владение, тъй като ответната Община не е представила акт за общинска
собственост и не е доказала на какво основание се счита общинска собственост.
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от
посоченото в жалбата.
С оглед отстранената във въззивната инстанция
нередовност на исковата молба чрез уточняване на предмета на предявените
искове, въззивният съд приема, че обжалваното решение на ЧРС е частично
недопустимо като постановено свръхпетутум в частта, в която са уважени предявени
от ищците В.С. А., С.С.А., Г.П.Г., С.А.Ц. и Х.А.Ц. *** обективно
съединени
положителни установителни искове с правно основание чл. 124 от ГПК за признаване на право на собственост
върху УПИ *** и *** в кв. *** по действащия регулационен план на с. *** от 1986 г., община Ч.Б., както и в частта, в която е признато за
установено по отношение на ответника Община Ч.Б. по предявените обективно съединени отрицателни
установителни искове, че не е собственик на парцел *** в кв. *** по предходния
план на селото. Въззиваемите чрез пълномощника си
адвокат Т. с писмена молба изрично уточняват пред въззивния съд, че са предявили само отрицателни установителни
искове с правно основание чл. 124 от ГПК. В тази му част решението на
първоинстанционният съд като недопустимо следва да бъде отменено, а
производството по делото по тези
искове прекратено при условията на чл.
270 ал. 3 изр. 1 от ГПК.
Въззивният
съд приема, че в останалата му част решението на ЧРС е валидно и допустимо и следва
да се произнесе относно правилността му.
Предявените
отрицателни установителни искове с правно основание чл. 124 ал. 1 пр. 3 от ГПК
са допустими, като според съда за ищците е налице правен интерес от
предявяването им при съобразяване на т. 1 от ТР № 8/27.11.2013 г. по тълк. дело
№ 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно която правен интерес от предявяване на
отрицателен установителен иск е налице и в хипотезата, при която ищецът би
могъл да придобие процесния имот на оригинерно основание при отричане на
правата на ответника върху него. Такъв според въззивния съд е случаят, при
който обект на владение е имот, актуван като държавен или общински, при
съобразяване, че актовете за държавна и общинска собственост имат качеството на
официални удостоверителни документи и нямат правопораждащо действие или имот,
който не е актуван, но е записан в разписен лист към дворищно-регулационен план
като държавен или общински и позоването на тези документи изключва правото на
ищеца. Съгласно разпоредбата на чл. 86 от ЗС, действаща от 1951 г. и към
момента не може да се придобие по давност вещ, социалистическа собственост /в
периода от 1951 г. до 1990 г./, вещ, държавна или общинска собственост /в
периода от 1990 г. до 1996 г./, а след 1996 г. и към момента вещ публична
държава или общинска собственост. В този смисъл са и чл. 7 ал. 1 от ЗДС по отношение
на вещите - публична държавна собственост, чл. 7 ал. 1 от ЗОбС по отношение на
вещите - публична общинска собственост. Предвид установения с §1 от ЗИД на ЗС
/обн. ДВ бр. 46/06.06.2006 г./ мораториум върху придобивната давност на
държавни и общински имоти, продължен с измененията на разпоредбата до
31.12.2022 г., съдът приема, че до отричане със сила на присъдено нещо на
държавния, респ. общинския характер на имота, владелецът не би могъл да се
позове на изтеклата в негова ползва придобивна давност, което от своя страна
обуславя правният му интерес да предяви отрицателен установителен иск срещу
държавата или общината. В производството по предявения отрицателен
установителен иск ищецът е длъжен да докаже само фактите, обуслявящи правният
му интерес да оспорва правото на ответника, а именно продължилото в срока по
чл. 79 от ЗС владение като фактическо състояние върху недвижимия имот при
прилагане на презумпцията за анимус по чл. 69 от ЗС, а ответникът да докаже, че
е титуляр на правото на собственост върху имота като изчерпи основанията за
това. В този смисъл са правните изводи в решение № 15/19.12.2016 г. по гр.д. №
4705/2015 г., ІІ г.о. на ВКС, които се споделят изцяло от въззивния съд.
В тежест на въззиваемите, ищци в
първата инстанция е да докажат правния си интерес от предявяване на
отрицателните установителни искове по отношение на процесните имоти, а в тежест
на въззивната Община е да докаже, че е собственик на процесните имоти, като
докаже
всички основания за правото си на собственост, в това число възражението си, че е придобила собствеността върху
имотите на посоченото придобивно основание - §42 от ПЗР на ЗИД на ЗОбС /обн. ДВ бр. 96/1999 г./, като в този случай
докаже, че имотът е станал държавна собственост в периода преди влизане в сила
на разпоредбата на §42
от ПЗР на ЗИД на ЗОбС, съгласно която застроените и
незастроените парцели и имоти - частна държавна собственост,
отредени за жилищно строителство и за обществени и благоустройствени
мероприятия на общините, съгласно предвижданията на действащите към датата на
влизането в сила на този закон подробни
градоустройствени планове, преминават в собственост
на общините.
Установява се от представените по
делото в първата инстанция удостоверения за наследници на П.К.Х., починал на ***
г. в с. ***, че същият е наследодател на въззиваемите, които са негови законни
наследници – внуци и правнуци. Установява се, че след смъртта на общия
наследодател негови законни наследници са станали децата му Ц. Т., починала ***
г., И. Д., починала *** г. и Г. В., починала *** г..
Установява се от
представените в първата инстанция скици на л. 65-66 от І инст. дело и разписен лист
към дворищно-регулационния план на с. ***, че първата дворищна регулация на с. ***
е одобрена през 1909 г. и в кв. *** са урегулирани съседни имоти, в това число
имот с № *** в близост до обозначен площад, записан в разписния лист като
собственост на П. и А. К., граничещ от три страни с улица, а от четвъртата
страна с имот № ***, записан в разписния лист като собственост на Ц. К..
Установява се, че съгласно плана в имот № *** се намира една сграда.
Установява се от
представените в първата и въззивна инстанции скица № 257/03.09.2018 г., изд. от
Община Ч.Б., скица на л. 63 от І инс. Дело и заповед № *** г. на Председателя
на ОНС - Плевен, че действащият
застроителен и регулационен план и напречните профили на улиците на с. *** е
одобрен през 1986 г., процедурите по плана не са преведени, а процесните имоти
съставляват съседни незастроени УПИ *** и *** в кв. *** с обща площ 1970 кв.м.,
образувани от имот с пл. № *** с площ 3070 кв.м., от който 1100 кв.м.
съгласно плана са предвидени за озеленяване. Установява се, че и двата процесни
имота от една страна граничат с предвидена улица, а площта предвидена за
озеленяване се намира в противоположната на улицата част от имот с пл. № ***.
Установява се от представения в първата инстанция разписен лист към
дворищно-регулационния план на с. ***, че по отношение на имот *** е
отбелязано, че същият е двор, собственост на СОНС без да е посочен документ за
собственост, в кв. ***, имота е с площ 3 070 кв.м. и от имота са
образувани парцели УПИ *** с площ 985
кв.м., ***с площ 985 кв.м. и имот с площ 1100 кв.м..
Установява се от представеното в
първата инстанция удостоверение за идентичност, издадено от Община Ч.Б. на
24.06.2019 г., че имот с пл. № *** парцели ***
и *** в кв. *** по действащия ЗРП на с. ***, одобрен със заповед № *** г. е
идентичен с част от имот с пл. № *** парцел *** в кв. *** по плана на селото,
одобрен 1909 г..
Не се спори между страните, че за
процесните имоти не са съставени актове за общинска собственост от Община Ч.Б.,
както и че имотите не са декларирани като общинска собственост с декларация по
чл. 14 от ЗМДТ.
Установява се от показанията на разпитаните в първата инстанция свидетели А.
П. В. и И.П.П., че същите са родени и живеят в с. *** и познават имота на
дядото на въззиваемите –П.К.Х. в село ***. Свидетелят В. /на 89 г. към 2019/ г.
установява, че е бил около десетгодишен, когато в имота живеели дядо П. и баба М.,
като дядо П. е дядо на майката на въззиваемата В. А.. Свидетелят П. /на 71 г.
към 2019 г./ установява, че притежава имот, който е на межда с наследствения
имот на въззиваемата В.А., като е познавал бабите на въззиваемите, които са три
сестри - И., Ц. и Г., дъщери на баба М. и дядо П.. И двамата свидетели
установяват, че са ходили в имота като деца и в него е имало построена къща, в
която е живеело семейството на дядо П. и баба М., като след смъртта им за имота
се грижели децата им, а след това някои от техните деца, като от около 20
години имота е запустял и оградата се съборила. Свидетелите установяват, че не
знаят имотът да е станал общински и за претенции към този имот от кмета на с. ***
или другиго, както и имотът да е бил във владение на други лица освен
наследниците. Свидетелят П. установява също, че имотът е около 3 декара, намира
на баир, че за известен период преди години наследниците на дядо П. го предоставили
на други хора да го ползват, а към момента съсед на имота го ползва да складира
бали.
|
Установява
се от приетото във въззивната инстанция заключение на СТЕ, изготвено от
вещото лице инж. С.С., придружено с комбинирана скица, което като компетентно
изготвено въззивният съд кредитира, че с указ № 120/29.09.1909 г. е одобрен
план със всички строителни квартали на с. ***, като записаната в разписния
лист към този план парцела *** в кв. *** на името на П. и Ал. К.и е площ измерена графично 4 520
кв.м.. Вещото лице установява, че съгласно новият регулационен план на с. ***,
одобрен със заповед № *** г. парцела *** се преобразува в три нови парцели - ***, ***, ***, в кв. ***, като се отнема площ от 1736
кв.м. в източната част на имота, която се придава към парцела *** - за озеленяване. Вещото лице
установява, че имот с пл. № *** е с обща площ 3070 кв.м., от която 1 100 кв.м. се придават към
парцела *** - за озеленяване, а останалите
1970 кв.м. – по 985 кв.м. остават за УПИ *** и УПИ ***, кв. *** по плана на с. ***. Вещото лице
установява, че в разписния лист към плана от 1986 г. парцела *** е записана като двор на СОНС,
както и че регулационния план от 1986 г. не е приложен на място и не са
проведени процедури по отчуждаване на 1 100 кв.м. от парцел ***, предвидени за отчуждаване и
придаване към парцела *** - за озеленяване. Според вещото лице е налице частична идентичност
между парцел *** кв. *** по плана от 1909 г. на с. *** и парцел *** кв. *** по действащия регулационен план
на селото от 1986 г., отразена в комбинираната скица, неразделна част от
заключението, като парцел парцел *** кв. *** по
действащия регулационен план на селото е част от парцел *** кв. *** по плана от 1909 г.. Въз основа на
представените по делото в първата инстанция писмени и гласни доказателства,
въззивният съд приема, че от страна на въззиваемите се доказа по делото
наличие на правен интерес от предявяване на отрицателните установителни
искове срещу Община Ч.Б. по отношение на процесните имоти, тъй като се
установи, че имот, част от които са процесните имоти е бил записан в
разписния лист по плана на селото, действал до 1986 г. като имот на П. и Ал. К.и,
че наследодателят на въззиваемите П. К.
е владеел имота до смъртта си през *** г., а след смъртта му фактическа власт
върху имота са упражнявали наследниците му, като ползали лично или го
предоставяли временно в отделни периоди за ползване на различни лица. Въз основа на
представените по делото в първата и въззивната инстанции писмени
доказателства и заключение на СТЕ, въззивният съд приема, че от страна на
въззивната Община се доказа по делото, че в разписният лист към действащия
регулационен план на селото от 1986 г. процесните имоти като част от парцела ***
са записани като собственост на СОНС, че част имот *** с площ 1 100 кв.м., различна от процесните имоти
е отчуждена по силата на одобрения ЗРП план през 1986 г. за обществено и благоустройствено мероприятие - оцеленяване, както
и че действащият план на с. *** не е приложен, не са реализирани отчуждителните
процедури по ЗТСУ, респ. не са заплащани обезщетения за който и да е от
предвидените за отчуждаване имоти в селото. Въззивният съд приема, че от
представените по делото доказателства не се доказа процесните имоти да са
били държавна собственост към датата на влизане в сила на §42 от ПЗР на ЗИД на ЗОбС /обн.
ДВ бр. 96/1999 г./, тъй като въззивникът не доказа конкретно фактическо
основание, на което имотите са станали държавна собственост през 1986
г. или в друг момент, предхождащ м. ХІ 1999 г.. По делото не се твърдят и не се доказаха
конкретни факти, осъществяващи състав на придобивен способ, предвиден от
закона, по силата на който имотите са станали държавна собственост, която
в последствие при наличие на предвидените в закона предпоставки се транформира в общинска
собственост. Налице е установена съдебна практика, в която се приема, че основната функция
на разписната книга е информационно – оповестителна, поради което записването
в разписната книга не доказва и не създава вещни права. Записването в
разписната книга на недвижим имот на името на друг собственик, различен от
титуляра на това право, или невписване на някой от съсобствениците не лишава
последния от правото му на собственост, а записванията в разписната книга се
отчитат като косвено доказателство за собствеността, например за установяване
идентичността на един имот чрез съпоставка на съседите, наред с другите
доказателства по делото. В този смисъл са решение №
867/20.11.2009 г. по гр. д. № 5397/2008 г., І
г. о. на ВКС, решение №
131/13.06.2011 г. по гр. д. № 1602/2009 г., І
г. о. на ВКС. Съдът съобрази, че към 1986 г. по
силата на чл. 2 от ЗС собствеността принадлежи на държавата,
на кооперациите и на другите обществени организации /социалистическа
собственост/, както и на частните лица /лична и частна собственост/, както и че по силата на
разпоредбата на чл. 77 от ЗС придобиването на право на собственост в това
число и от държавата се
извършва чрез правна сделка, по давност или по други начини, определени в
закона. Разпоредбите на действащият към 1986 г. ЗТСУ /сега отм./ допускат отчуждаване на имоти на граждани за реализиране на различни изрично посочени
благоустройствени
мероприятия на държавата, в който случай отчуждаването се счита настъпило от деня на влизане в
сила на дворищно-регулационния план, но в конкретният случай по делото липсват
доказателства с действащия за с. *** дворищно-регулационен план процесните
имоти да са отредени за благоустройствени мероприятия на държавата, да са проведени валидни процедури по
отчуждаването им във връзка с такива мероприятията или да са осъществени такива мероприятия. Наред с това следва да се посочи, че по делото
липсват доказателства и към датата на влизане в сила на разпоредбата на §42 от ПЗР на ЗИД на ЗОбС процесните имоти да са били предназначени за благоустройствени
мероприятия на въззивната Община за да се осъществят предпоставките за
трансформиране на собствеността. При тези правни изводи въззивният съд приема, че отрицателните
установителни искове с правно основание чл. 124 ал. 1 пр. 3 от ГПК за
признаване за установено по отношение на въззивната Община, че процесните два
УПИ в с. *** не са собственост на
въззивната Община се явяват основателни и следва да бъдат уважени изцяло. Като
е достигнал до същите крайни
изводи, в частта, в която решението е допустимо и е уважил посочените по-горе искове с
правно основание чл. 124 ал. 1 пр. 3 от ГПК, Червенобрежкият
районен съд е постановил правилно и законосъобразно решение, което следва да
бъде потвърдено
в тази му част, а
въззивната жалба отхвърлена като неоснователна. Като съобрази, че разноските направени от въззиваемите в първата
инстанция са направени във връзка с предявените и уважени искове, въззивният
съд приема, че решението на първоинстанционния съд в частта относно
присъдените в полза на въззиваемите разноски по делото се явява правилно и
законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Относно
разноските пред въззивната инстанция: Въззивната Община е направила разноски по делото във връзка с въззивната жалба в общ размер от 225, лв., от които 25 лв. за държавна такса и 200 лв. за
възнаграждение на вещо лице по назначената СТЕ. По делото не са представени
доказателства за направени от въззиваемите разноски пред въззивната
инстанция. С оглед частичното уважаване на въззивната жалба въззиваемите
следва да бъдат осъдени да заплатят общо в полза на въззивната Община сумата
от 112,50 лв.. С определение,
постановено в о.с.з. на 23.07.2020 г. съдът е задължил въззивната Община да
внесе допълнително сумата от 100 лв. за възнаграждение на вещото лице по
назначената СТЕ, но към момента на постановяване на решението липсват
доказателства за внасяне на сумата. Налице са основанията на чл. 77 от ГПК и
въззивната Община следва да бъде осъдена да заплати на вещото лице инж. С.С.
сумата от 100 лв.. Водим
от горното, Окръжният съд Р Е Ш И: ОБЕЗСИЛВА като недопустимо на
основание чл. 270 ал. 3 изр. 1 от ГПК решение № 15/06.01.2020 г. по гр.д. № 833/2018 г. на Червенобрежкият районен съд, в
частта, в която Червенобрежкият районен съд е признал за установено
по отношение на Община Ч.Б., представлявана от кмета д-р Ц.К.Д., че В.С. А., ЕГн
**********, С.С.А., ЕГН **********, Г.П.Г., ЕГН **********, С.А.Ц., ЕГН ********** и Х.А.Ц., ЕГН ********** са собственици на ПИ,
представлящ парцел *** и *** в кв. *** по плана на
с. *** от
1986 г., община Ч.Б., респ. парцел *** в
кв. *** по предходния план на същото село, както и в частта, в която Червенобрежкият районен съд е признал за установено
по отношение на Община Ч.Б., представлявана от кмета д-р Ц.К.Д., че парцел *** в кв. *** по предходния план на с. *** не е общинска
собственост и прекратява
производството по делото в тази му част. потвърждава
решение № 15/06.01.2020 г. по гр.д. № 833/2018 г. на Червенобрежкият районен съд в останалата обжалвана част, в която съдът е
признал за установено по отношение на Община Ч.Б., представлявана от
кмета д-р Ц.К.Д. по предявените от В.С. А., ЕГн **********, С.С.А., ЕГН **********,
Г.П.Г., ЕГН **********,
С.А.Ц., ЕГН ********** и Х.А.Ц., ЕГН **********
на основание чл. 124 ал. 1 пр. 3 от ГПК отрицателни установителни искове, че
Община Ч.Б. не е собственик на УПИ *** при граници: УПИ ***,
УПИ *** и улица, с
площ 985 кв.м. и УПИ ***
при граници: УПИ ***, УПИ *** и улица, с площ 985 кв.м., в стр. кв. *** по
плана на с. ***, одобрен през 1986 г., както и в частта относно разноските. Осъжда на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК В.С.
А., ЕГн ********** ***, С.С.А., ЕГН ********** *** , Г.П.Г., ЕГН ********** ***, С.А.Ц., ЕГН ********** *** и Х.А.Ц., ЕГН ********** *** да заплатят общо на Община Ч.Б., представлявана от
кмета д-р Ц.К.Д. сумата от 112,50 лв. за
направени във въззивната
инстанция разноски по делото съобразно уважената част от жалбата. Осъжда на основание чл. 77 от ГПК Община Ч.Б., представлявана от
кмета д-р Ц.К.Д. да заплатИ на вещото лице инж. С.И.С., ЕГН ********** *** сумата от 100 лв. за възнаграждение по назначената по делото
съдебно-техническа експертиза. Решението подлежи
на касационно обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му
на страните при условията на чл. 280 ал. 3 т. 1 от ГПК, с касационна жалба. ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: |
|
|