Р Е
Ш Е Н
И Е №260293
гр.Пловдив, 27.10.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски окръжен съд, гражданско отделение, І гр. с., в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди и двадесета година, в състав :
Съдия:Атанаска Букорещлиева
при участието на секретаря Мария Пеева, като разгледа докладваното гр. дело №88/ 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по делото е образувано по искова молба, подадена от С.А.К., ЕГН **********,***, офис 3, чрез упълномощения процесуален представител адвокат С.В., против Прокуратурата на Република България, с адрес- гр. София, бул. „Витоша“ № 2.
В исковата молба са изложени твърдения, че на *****г. ищецът е задържан по образувано ДП №63/2014 г. по описа на отдел „Криминална полиция“ при ОД на МВР гр. *****, прокурорска преписка № 2617 / 2014 г. по описа на ОП- *****. На същия е повдигнато обвинение и е привлечен като обвиняем за престъпления по чл. 354а, ал. 2, пр. 2, вр. ал. 1, пр. 1, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК и по чл. 242, ал. 2, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК. Първоначално ищецът е задържан за срок от 24 часа, а след това за срок от 72 часа. На ***** г. представител на държавното обвинение е внесъл в съда искане за вземане на най-тежката мярка за неотклонение „задържане под стража“. Искането е уважено от ОС – **** с определение от същата дата. На 17.04.2014 г. Апелативен съд – Пловдив е изменил първоинстанционния акт, като е наложил по отношение на К. мярка за неотклонение „домашен арест“. След това ищецът бил многократно викан в „Криминална полиция“ при ОД на МВР – ****** за разпити. На 27.09.2014 г. му е повдигнато окончателно обвинение за извършване на тежко умишлено престъпление по чл. 354а, ал. 2, пр. 2, вр. ал. 1, пр. 1, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК и тежко умишлено престъпление по чл. 242, ал. 2, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК. С Постановление от 23.01.2015 г. на ОП – **** на ищеца е наложена забрана да напуска пределите на Република България. При предявяване на материалите по разследването, обвиняемият е поискал промяна на мярката за неотклонение от „домашен арест“ в „подписка“ и отмяна на забраната за напускане пределите на държавата, но му е отказано с Постановление на ОП- **** от 06.03.2015 г. Въз основа на внесен обвинителен акт било образувано нохд № 378/ 2015 г. по описа на ОС-****, като с присъда №67 от 24.07.2015г. ищецът е оправдан изцяло по повдигнатите му обвинения и мярката му за неотклонение е отменена. Оправдателната присъда по отношение на К. е влязла в сила на 08.08.2015г. По молба на ищеца от 18.08.2015г. е отменена и наложената забрана за напускане пределите на Република България. Твърди се, че наказателното производство е продължило в двете си фази /досъдебна и съдебна/ година и половина, през който период ищецът, бидейки невинен гражданин с добро име в обществото и чисто съдебно минало, търпял несгодите и унижението от повдигнатото му обвинение, бил изправен пред съда в качеството на подсъдим, изживял психически и емоционален стрес, породен от страха, че делото може да завърши с осъдителна присъда, постановена при съдебна грешка, отнето му било изконното човешко право на свобода и свободно придвижване за период от година и четири месеца- от 08.04.2014г. до 08.08.2015г., отнето му било правото на труд и нормална комуникация с приятели. Поддържа се още, че арестът на ищеца е незаконен, тъй като е бил задържан във връзка с повдигнато му обвинение в извършването на престъпления, за които впоследствие е оправдан, а арестът винаги е незаконен, когато задържаният е оневинен.
Предвид гореизложеното, се иска от съда да постанови решение, с което да се осъди Прокуратурата на Република България да заплати на ищеца К. сумата от 30 000лв., представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди от воденото наказателното производство, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на влизане в сила на оправдателната присъда -08.08.2015г. до окончателното изплащане на цялото задължение. Претендира разноски.
В законоустановения едномесечен срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника- Прокуратурата на Република България, с който предяве-ният иск се оспорва по основание и размер. Сочи се, че ищецът не ангажира доказа-телства, затова че оправдателната присъда е влязла в сила, както и че на 24.07.2015г. му е отменена наложената мярка за неотклонение „домашен арест“, нито такива, от които да се установява пряка причинна връзка между твърдените претърпени неимуществени вреди и действията на органите на Прокуратурата на РБ по воденото наказателно производство. Ответникът твърди, че претенцията в размер на 30 000 лв. се явява прекомерна, с оглед критерия за обезщетяване на моралните вреди по справедливост, заложен в чл. 52 от ЗЗД, както и предвид трайната съдебна практика и обществено-икономическите условия за живот в страната. Излага, че в конкретния случай наказателното производство е приключило в разумен срок, като следва да се отчете обстоятелството, че наред с ищеца като обвиняеми са били привлечени още пет лица със съответното процесуално поведение. От значение е и твърдяното от самия ищец-че прокуратурата не е протестирала оправдателната присъда. Ответникът оспорва претенцията за присъждане на законна лихва върху исковата сума. Освен това е напра-вил възражение, че за периода преди 15.01.2017 г. т.е. 3-години преди депозиране на исковата молба /15.01.2020г./ вземането за лихви е погасено по давност. Допълнителни съображения по спора са развити в писмени бележки на процесуалния представител на ответника.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира следното:
Установява се от представените писмени
доказателства, че с
постановление от 24.09.2014г. С.К.
е привлечен в качеството на обвиняем по образуваното ДП №63/2014г. за престъпления по чл. 354а, ал. 2, пр. 2, вр.
ал. 1, пр. 1, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК и по чл.
242, ал. 2, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК. На 09.03.2015г. от Окръжна прокуратура- ****** е
изготвен обвинителен акт против ищеца и още пет лица, който е внесен в ОС- ******.
Видно от справката към обвинителния акт, към този момент настоящият ищец е бил
с мярка за неотклонение „домашен арест”, взета на 17.04.2014г. Установява се
още, че с постановление на ОП-****** от 23.01.2015г. е наложена забрана по
отношение на К. да напуска пределите на страната без разрешение на наблюдаващия
прокурор. При предявяване на разследването ищецът е направил искане за промяна
на мярката за неотклонение от „домашен арест” в „подписка”, поради изтичане на
8-месечния срок на действие на досегашната мярка. С постановление 06.03.2015г.
на ОП-***** е отказано да се допусне исканото изменение на мярката за
неотклонение. Последната е потвърдена с разпореждане на съда от 11.03.2015г. по образуваното нохд №378/2015г. на ПОС. С протоколно определение от 25.05.2015г.
съдът е изменил взетата спрямо подсъдимия мярка за неотклонение от „домашен
арест” в „подписка”. С
присъда № 67/24.07. 2015г., постановена по нохд
№378/2015г., С.К. е признат за невинен и оправдан по повдигнатите му обвинения. С определение от
същата дата съдът е потвърдил мярката за неотклонение „подписка” на подсъдимия К., както и
мярката „забрана за напускане пределите на Р България”. Присъдата на първоинстан-ционния съд е обжалвана от другите подсъдими пред АС- ****** и с решение по внохд №446/2015г. е отменена, като делото е върнато на Окръжна прокуратура-**** за отстраняване на допуснато съществено процесуално
нарушение. Доколкото присъдата в оправдателната й част не е протестирана от ОП, а и от представените обвинителни актове
№ПД-63/06.04.2017г. и №ПД-63/23.05.2019г. е видно, че в тях ищецът не е посочен като обвиняем, то следва да се
приеме, че същата е
влязла в сила на 08.08.2015г. т.е. след изтичане на 15-дневния срок за
обжалването й, респ. протести-рането й.
За доказване на твърдените от ищеца неимуществени вреди в
резултат на инициираното против него наказателно производство по делото са
ангажирани гласни доказателства посредством показанията на свидетеля В. С. К..
Свидетелят сочи, че наказателното преследване срещу баща му започнало през средата на месец април ****г., когато бил задържан заедно с други лица. Обвинили го в извършване на престъпление, свързано с наркотици. В ареста ищецът престоял около две седмици, след това бил с мярка за неотклонение „домашен арест”. По време на наказателното производство същият изпитвал постоянно безпокойство относно изхода на делото, притеснявал се да не го осъдят, повишило се кръвното му налягане. След оправдаването му ищецът се променил, започнал да се успокоява.
По делото е допусната СПЕ, с вещо лице О.Д., чието заключение съдът кредитира, като обективно, компетентно изготвено и неоспорено от страните. Посочено е в заключението, че всяка ситуация, нарушаваща комфортната рутина и заплашваща бъдещото на индивида, предизвиква стрес, като силата му и времето за редуциране до нормални нива зависят от характера на индивида. В конкретния случай, към датата на проведеното от експерта изследване, не се установяват данни, които да говорят за психични травми, а още по-малко за промени във психичното функцио-ниране на ищеца. Стресът, за който обосновано може да се предположи, че е преживял К., е вече преработен и не е оставил следи, отразяващи се на психичното му функциониране.
При така събраните доказателства и установени обстоятелства, от правна страна съдът намира следното:
Според чл.2 от ЗОДОВ, държавата отговаря за вредите, причинени на граждани, от разследващите органи, прокуратурата или съда в посочените в закона хипотези.
В случая се претендира ангажиране отговорността на Прокуратурата на Р България за обезщетяване на претърпени от ищеца неимуществени вреди в резултат от незаконно обвинение в извършване на престъпление, по което същият е оправдан -чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ.
За да възникне отговорността на държавата, в лицето на Прокуратурата, е необходимо да се установи наличието на следните кумулативни предпоставки- незаконно обвинение в извършено престъпление, претърпени вреди, както и причинна връзка между повдигнатото неоснователно обвинение и вредните последици.
Отговорността на държавата има обективен характер, не зависи от това дали вредите са причинени виновно от длъжностното лице /чл.4 ЗОДОВ/, като се дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.
По делото не се спори и се установи от приетите писмени доказателства, че ищецът е привлечен в качеството на обвиняем по ДП №63/2014г. по описа на отдел „КП” при ОД на МВР-****, пр. пр. №2617/2014г. на ОП-*****, за престъпления по чл. 354а, ал. 2, пр. 2, вр. ал. 1, пр. 1, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК и по чл. 242, ал. 2, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, за които същият е оправдан с влязла в сила на 08.08.2015г. присъда №67/24.07.2015г., постановена по нохд №378/2015г. на ПОС. С оглед оправдаването на К. по повдигнатите обвинения, действията по образуване и провеждане на досъдебното производство, които се осъществяват под ръководството и надзора на Прокуратурата, както и действията по съставяне на обвинителен акт, внасянето му в съда и поддържане на обвинението следва да се определят като незаконни по см. на чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, а това поражда задължение за ответника да обезщети увредения за причинените му вреди.
От събраните в настоящото производство гласни доказателства стана ясно, че в периода на наказателното преследване ищецът бил тревожен, притеснявал се да не бъде осъден за престъпление, което не е извършил. Макар депозираните от свидетеля В. К. показания, преценени при условията на чл.172 ГПК, да не са особено конкретни и да не доказват неимуществени вреди с голям интензитет, съдът намира, че същите следва да се кредитират, като логични, достоверни и основаващи се на непосредствените впечатления на свидетеля от поведението на ищеца, а и не са ангажирани от ответната страна доказателства, които да ги опровергават. Въз основа на коментираните показания и доколкото неблагоприятната ситуация, свързана с водено срещу едно лице наказателно производство, несъмнено е в състояние да породи у всеки човек стрес, то следва да се приеме, че ищецът е претърпял сочените неимуществени вреди- преживян стрес, тревожност и притеснения да не бъде осъден.
С оглед на така установените обстоятелства, съдът намира за доказани и останалите два правнорелевантни факта за хипотезата на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ- претърпяването от ищеца на неимуществени вреди и причинната им връзка с незакон-ното обвинение в престъпление, при което се налага извод, че са налице предпостав-ките за ангажиране отговорността на ответника за репариране на причинените вреди.
При определяне размера на дължимото обезщетение съдът следва да се съобрази с критериите за справедливост, визирани в чл.52 ЗЗД, и да отчете установените обстоя-телства досежно характера и вида на претърпените вреди, тежестта на обвинението, продължителността на наказателното производство.
В случая се установи, че срещу ищеца е водено наказателно производство в продължение на около година и четири месеца, през който период той е търпял неиму-ществени вреди, изразяващи се в негативни изживявания- притеснения и безпокойство от наказателната репресия, страх от наказание, в нарушаване на обичайния му житейски ритъм и препятстване на социалното му общуване. При преценка размера на обезщетението трябва да се отчете, че и двете престъпления, за които е повдигнато и поддържано обвинение, са тежки по см. на чл. 93, т.7 от НК, но също и че производ-ството е протекло в разумни срокове и без неоправдани забавяния. Наред с това следва да се съобрази, че по отношение на ищеца, почти през цялото време на наказателното преследване /17.04.2014г.- 25.05.2015г./, е действала мярка за неотклонение „домашен арест“, взета е и мярка за процесуална принуда “забрана за напускане пределите на Р България“, в резултат на които е ограничено правото му на свободно придвижване. Макар по делото да не са представени доказателства, че С.К. е бил задържан- първоначално за 24 часа, след това за 72 часа и че до 17.04.2014г. е бил с мярка за неотклонение „задържане под стража”, то доколкото това обстоятелство не се оспорва от ответника, напротив, изрично е посочено в писмените бележки на процесуалния му представител, че същото следва да се съобрази при определяне размера на търсеното обезщетение, с оглед въведеното възражение за неговата преко-мерност, съдът приема, че и задържането на ищеца в следствения арест за период от девет дни е рефлектирало негативно върху правната му сфера, тъй като е довело до ограничаване на основните му конституционни права –на лична свобода и неприкосно-веност, на личен живот, на придвижване и т.н. Имайки предвид съдържанието на всички доказани по делото неимуществени вреди, претърпени от ищеца в резултат на воденото против него наказателно производство, техния интензитет и продължи-телност, съобразявайки тежестта на обвинението и приложените мерки за процесуална принуда, съдът счита, че за справедливото му обезщетяване следва да се присъди сума от 4 000 лв., за която искът се явява основателен и ще се уважи, а разликата до пълния предявен размер от 30 000 лв.- ще се отхвърли. Не се установиха твърденията за настъпване на вреди, изразяващи се в накърняване доброто име и авторитета на ищеца, и че именно по причина на процесното неоснователно обвинение същият не е работил. Не се доказа наличието на сериозни и трайни отражения върху психиката му извън обичайните такива неблагоприятни емоционални изживявания на човек, поставен в подобно положение, в каквато насока са и констатациите на вещото лице в приетото без възражения от страните заключение на СПЕ. Освен това, не се твърди и не се установи наказателното преследване да е предизвикало влошаване на физическото здраве на К. или да са настъпили съществени и необратими промени в личността му и начина му на живот.
На основание чл.84, ал.3 във вр. с чл.86 от ЗЗД, в полза на ищеца следва да бъде присъдена законната лихва върху дължимото обезщетение.
В исковата молба се иска да се присъди законна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди, считано от 08.08.2015г., а ответникът е направил възражение, че част от претенцията за лихви е погасена по давност, която е тригодишна съгласно чл.111, б.”в” от ЗЗД.
Според ТР №3 от 22.04.2005г. на ВКС по т. д. №3/2004г. на ОСГК- т.4, отговор-ността на държавата за вреди от незаконни действия на правозащитни органи възниква от момента на влизане в сила на оправдателната присъда за извършеното престъпление, като от този момент държавните органи изпадат в забава, дължат лихва върху размера на присъденото обезщетение и започва да тече погасителната давност за реализиране на отговорността на държавата.
В случая оправдателната присъда е влязла в сила на 08.08.2015г., който е началният момент на дължимостта на лихви върху главницата, а исковата молба, по повод която е образувано настоящото производство, е депозирана в съда на 15.01.2020г. Следователно, вземането на ищеца за лихви е погасено по давност за периода 08.08. 2015г. - 15.01.2017г., при което върху дължимото обезщетение за неимуществени вреди ще се присъди законната лихва, считано от 15.01.2017г. до окончателното му изплащане. В останалата част- за периода 08.08.2015г.- 15.01.2017г. акцесорното искане ще следва да бъде отхвърлено, като погасено по давност.
Заявено е от ищеца и искане за присъждане на разноски, като от представените по делото доказателства се установява, че са направени такива в общ размер на 1440лв. /10 лв.- заплатена държавна такса и 1430 лв.- платено адвокатско възнаграждение съгласно договор за правна помощ от 10.01.2020г./. Неоснователно се явява възраже-нието на ответника за прекомерност на заплатеното от ищеца възнаграждение на адвокат. В случая, с оглед защитавания материален интерес /30 000 лв./ и съгласно чл.7, ал.2,т.4 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнагражде-ния, нормативно установеният минимум на дължимото за една инстанция адвокатско възнаграждение се изчислява на сума в размер на 1430лв. т.е. толкова, колкото е заплатеният на упълномощения адвокат хонорар, следователно, не са налице пред-поставки за намаляване на последния. Ето защо, предвид изхода на правния спор и на основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски по производството в размер на 200,67лв. /10лв.-държавна такса и 190,67лв.- адвокатско възнаграждение, изчислено съобразно уважената част на иска/.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, с адрес: гр. София, бул. ”Витоша” №2, да заплати на С.А.К., ЕГН **********,***, офис *- адвокат С.В., сумата от 4 000 /четири хиляди/ лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди в резултат на обвинение в извършване на престъпления по чл. 354а, ал. 2, пр. 2, вр. ал. 1, пр. 1, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК и по чл. 242, ал. 2, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, за които същият е оправдан с влязла в сила на 08.08.2015г. присъда №67/24.07.2015г., постановена по нохд №378/2015г. на ПОС, ведно със законната лихва върху присъденото обезщетение, считано от 15.01. 2017г. до окончателното му изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения от С.А.К. иск за обезщетение за неимуществени вреди за разликата над уважения размер от 4 000 лв. до пълния претендиран размер от 30 000 лв., както и искането за присъждане на законната лихва върху главницата от 30 000лв. за периода от 08.08.2015г. до 15.01.2017г., като неоснователни.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, с адрес: гр.София, бул. ”Витоша” №2, да заплати на С.А.К., ЕГН **********,***, офис *- адвокат С.В., сума в размер на 200,67лв. /двеста лева и шестдесет и седем ст./лв.- разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия: