Р Е Ш
Е Н И Е № I-260
град Бургас
,24.11. 2020 година
Бургаският
окръжен съд , гражданска колегия ,
в публично заседание
на
.........осемнадесети ноември ..през
две
хиляди и двадесета година
, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ :Мариана Карастанчева
ЧЛЕНОВЕ :Пламена Върбанова
мл.с. Детелина
Димова
при секретаря ……………. като разгледа
докладваното
от.съдията М.Карастанчева.в.гр.д. № 2414 по описа
за
2020
год.,за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството
е по чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по
повод въззивната жалба на
процесуалния представител на „ЕОС
Матрикс“ЕООД-гр.София –ищец по гр.д. № 7685 /2019 год. по описа на Бургаския районен съд против решение № 1597/09.07.2020
год. постановено по същото дело ,с което
е отхвърлен иска на въззивното дружество против
Г.А.Г. от гр. *** за установяване
по отношение на ответника съществуването на паричните вземания ,за които е
постановена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 5534/2019 г. по описа на БРС,а
именно –задължението за сумата от
1194,51 лв. –главница за периода от 31.07.2016 г. до 28.12.2017 г. по
договор за потребителски кредит по
кредитни програми от 3-.09.2008
г. с анекс от 08.10.2010 г. ,сключен със „Сибанк“АД,вземането по който е
цедирано на „ЕОС Матрикс „ЕООД на 28.09.2012 г. с договор за продажба и
прехвърляне на вземания ;1842,77-договорна лихва за периода от 30.07.2016 г.до
30.06.2019 г. ,ведно със законната лихва върху главницата от подаване на
заявлението на 10.07.2019 г. до окончателното изплащане на сумата. ..
Въззивникът изразява недоволство от решението , като
счита същото за неправилно и
необосновано .
Сочи
се на първо място,че неправилен е изводът на съда за
погасяване по давност на задължението за плащане на договорни лихви ,като е приел ,че с договора за цесия ищецът е придобил от „Сибанк“АД паричното
вземане в размер на 17 776 лв. ,което към датата на цесията е изискуемо и
ликвидно.Подчертава се ,че размерът на дълга ,който е посочен от цедента
към датата на цесията ,не определя неговата изискуемост .По делото няма факти ,доказващи достигнала до кредитополучателите воля за настъпила предсрочна изискуемост на
вземането .Датата на цесията е моментът,в който
две страни са прехвърлили възмездно едно вземане ,но тази дата променя само кредитора на зъдължението ,а не
прави това вземане изцяло и предсрочно
изискуемо.Оспорва се и изводът на районния съд ,че при липса на активна
субективна новация ,дългът се определя от параметрите ,заложени в договора за цесия.Сочи се
,че конкретният случай не касае субективна новация .Освен това непосочването
на размера на дълга в договора за цесия
не влияе на неговата действителност ,имайки предвид,че същият е
неформален .Размерът на дълга се определя
от договореността между кредитор и
кредитополучател .
Моли
се за отмяна на решението и постановяване на ново ,с което се уважат исковите
претенции .Не се сочат нови доказателства
В
писмения си отговор по реда на чл. 263 от ГПК
въззиваемият Генев чрез
процесуалния си представител оспорва
въззивната жалба .Поддържа се на първо
място ,че изискуемостта на едно задължение означава не само ,че то е възникнало ,но и че
са настъпили други юридически факти
,след настъпването на които носителят
на субективното право има право на иск
за изпълнение на задължението.В случай на осн.чл.20 ЗЗД съдът е тълкувал
предмета на представения договор за цесия,с който ищецът се легитимира като
цесионер на вземанията по кредитния
договор .Според дадената в договора дефиниция
вземане е всяка дължима към цедента парична престация ,предмет на
прехвърляне към цесионера ,като вземанията са определени и
индивидуализирани в списък ,представляващ приложение 1 –неразделна част от
договора .Съгл.т.2.3 вземанията се прехвърлят в цялост ,ведно с всички
привилегии и обезпечения ,включително и изтеклите лихви и направените разноски
за събиране на вземанията.В приложение 1
вземането към ответника е описано с посочване на номера и датата на
сключване на договора за кредит , а размерът на вземането съответства на пълния размер на дълга по анекса от
08.10.2010 г. и акцесорните вземания към
нея ,за които се спори ,че не са погасени от ответника .При тази
индивидуализация на прехвърлените с цесията парични вземания ,съдът е намерил
,че предмет на този договор за били изискуеми
парични вземания,с размери ,описани в приложението .Липсва основание да
се счита ,че ищецът е встъпил в кредитно
правоотношение на мястото на
банката-кредитодател и да са му
прехвърлени всички имуществени права по
договора ,в това число договореното
разсрочено плащане на кредитните
задължения на анюитетни вноски с краен
падеж 30.09.2020 г. В договора за цесия
ищецът е придобил от банката вземане в размер на 17 776лв.,за което съдът правилно е
приел ,че е включено в предмета на договора
изискуемо и ликвидно вземане.Затова и съдът е приел ,че правото на ищеца да търси изпълнение на полученото по
силата на този цесионен договор към
ответника е възникнало по-късно от датата на потвърждаване на цесията –
1.11.2012 г. И тъй като от този момент до подаването на заявлението по чл. 410
от ГПК са изтекли повече от 5
години е налице твърдяната от ответната
страна изтекла погасителна давност за
претендираните парични задължения ..
Моли се за потвърждаване на решението.Също не
се сочат нови доказателства .
След преценка на събраните по делото
доказателства и като обсъди съображенията на страните ,Бургаският окръжен съд
прие за установено следното :
Предявен
е бил иск с правно основание чл. 422 ал. 1 вр.чл. 124 ГПК и чл. 79 ал. 1 ,чл. 86 ал. 1 и чл. 240 ЗЗД .
Няма
спор по делото ,че по ч.гр.д. № 5534/
2019г. по описа на БРС е постановена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК № 2638/ 11.07.2019г. против длъжника Г.А.Г. и солидарния му длъжник К. Г. В. Разпоредено
е солидарно плащане на заявителя – кредитор „Еос Матрикс“ ЕООД на следните
парични задължения : 1 194,51 лв. –част от
дължима главница за периода от 30.07.2016г.до 28.02.2017 г. по договор за
потребителски кредит по кредитни програми 30.09.2008г. с анекс от 08.10.2010г.,
сключен със „Стопанска инвестиционна банка” АД, 1 842,77 лв. – договорна лихва
за периода 30.07.2016г. – 30.06.2019г., законната лихва върху главницата от
10.07.2019г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата
60,75 лв. - заплатена държавна такса за образуване на делото. Заповедта за
изпълнение е редовно е връчена на длъжника Г.
на 02.08.2019г. и на длъжника В. на 05.08.2019г. На 08.08.2019г. – в
срока по чл.414 ал.2 от ГПК длъжниците са възразили писмено против заповедта. С
разпореждане от 08.08.2019г. по ч.гр.д.№ 5534/ 2019г. съдът е указал на
заявителя да предяви иск относно вземането си. Разпореждането е съобщено на
ищеца на 20.08.2019г. Настоящият иск против длъжника Г.Г. е предявен в срока по чл.415 ал.1 от ГПК – на
12.09.2019г.
Не се
спори по делото също , че на 30.09.2008г. ответникът Г.А.Г. е сключил със „Стопанска и инвестиционна
банка” АД /Сибанк/ приложения договор за потребителски кредит по кредитни
програми № РК 08 – 130220 – за сумата от 16 800 лв., с договорен годишен
процент на разходите 9,21 %, в който не са включени разходите по чл.21 ал.2 от ЗПК. Договорът е сключен за срок от 120 месеца. С чл.41 ал.1 е договорена
годишна лихва по кредита в размер на банковия лихвен процент за кредити в
национална валута, който към момента на сключването на договора е 4,9 %
годишно, плюс преференциална лихвена надбавка в размер на 3,50 %. Съгласно
чл.5, ал.2 кредитът е платим на месечни анюитетни погасителни вноски съобразно
приложен към договора погасителен план. С чл.10, ал.3 е уговорено право за
банката да прехвърли вземането си на трети лица. Договорът е обезпечен с
поръчителството на длъжника К. Г. В.
С анекс от
08.10.2010г. е констатиран редовен дълг от 14 622,96 лв. и е договорена
допълнителна кредитна сума от 706,12 лв., с която да бъде погасено просрочие по
договора. Договорен е гратисен период – за срок от 12 месеца след 30.10.2010г.
кредитополучателят дължи само договорна лихва, след който срок погасителният
план ще бъде актуализиран от банката при запазване срока на договора
/30.09.2020г./ и ще бъде предоставен на длъжника. С чл.7 от анекса е договорена
комисионна за предоговарянето в размер на 0,5 % от оставащата главница, но не
повече от 500 лв., която комисионна ще бъде погасена разсрочено за 12 месеца,
считано от първата следваща погасителна вноска. По делото не е представен нов
погасителен план съобразно анекса.
За
установяване на материалноправната си легитимация ищецът представя договор за продажба
и прехвърляне на вземания от 28.09.2012г., с който „Сибанк” ЕАД е прехвърлил на
ищеца „Еос Матрикс“ ЕООД вземания към свои длъжници, индивидуализирани в
приложение 1 – неразделна част от договора. Съгласно цитираното приложение,
предмет на договора за цесия са вземания на кредитора към ответника Г.Г. на обща стойност 17 776 лв. /в
приложението са изброени и сумите 17 506,12 лв., 15 329,08 лв. и 2 447,24 лв.
без посочени основания, като първата сума съвпада с общия дълг по първия
погасителен план, а втората сума съвпада с посочения в анекса нов общ размер на
кредитната сума/.
На 01.11.2012г.
цедентът „Сибанк” ЕАД е потвърдил писмено на цесионера „Еос Матрикс“ ЕООД
извършеното прехвърляне на вземанията по приложението.
С представено
по делото пълномощно с нотариална заверка на подписите от 16.11.2012г. „Сибанк”
ЕАД е предоставил на управителите на „Еос Матрикс“ ЕООД представителна власт да
го представляват при реализиране на вземания, предмет на описания договор за
цесия от 28.09.2012г., включително и с правото да уведоми длъжниците, посочени
в Приложение 1 към договора за цесия, за извършеното прехвърляне. С пълномощно
от 03.06.2013г. правото за уведомяване на длъжниците е предоставено по
пълномощие на адвокатско дружество „Иванов и Денев“ – адвокатите Иван
Иванов и Жельо Денев. Представено е
адресирано до ответника уведомление за извършената цесия, изходящо от „Сибанк“
ЕАД, действащ чрез пълномощника си адвокат Ж.Денев. Съгласно представената
разписка на 14.05.2019г. пратката е върната като „непотърсена“ от адресата. Не
се спори, че уведомлението за цесията, съдържащо се и в исковата молба, е
стигнало до ответника с връчването на книжата по делото на 15.10.2019г.
Ответникът в
съдебно заседание на 16.01.2020г. и 27.02.2020г. признава, че е преустановил
окончателно плащанията по договора към 30.09.2010г., като сумите по анекса не
са заплатени.
При така
събраните по делото доказателства първоинстанционният съд приема за безспорно установено съществуването
на процесното договорно кредитно правоотношение, което след анекса от
30.09.2008г. е с размер на главницата 15 329,08 лв. Приема за безспорна
и липсата на погасителни плащания от страна на длъжниците след датата на
анекса. Приема ,че съгласно дадената в
договора за цесия дефиниция за „вземане“ и вписването ,че вземанията ,предмет на договора са определени
и индивидуализирани подробно в
списък,представляващ Приложение 1 –неразделна част от договора, то предмет на цесионния
договор са били изискуеми парични
вземания с размери ,описани в приложението
.Липсва основание да се счита ,че ищецът е встъпил в правата на банката
–кредитодател ,респ.да са му били прехвърлени всички имущетвени права по договора ,в това число и
договореното разсрочено плащане на кредитните задължения на анюитетни вноски с краен падеж по анекса към
договора-30.09.2020 г. Доколкото с договора за цесия ищецът е придобил от банката парично вземане
в размер общо на 17 776 лв.,за което
съдът е приел ,ме е включено в предмета на договора като изискуемо и
ликвидно. Поради това съдът е приел ,че
правото на ищеца да търси изпълнение на полученото по силата на цесионния договор парично вземане към ответника е възникнало не по-късно от датата на
потвърждаване на цесията – 01.11.2012 г. И тъй като от този момент до
подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на 15.07.2019 г.
са изтекли повече от 5 години ,прието е за основателно възражението на
ответника за изтекла погасителна давност
за претендираните парични задължения ,поради което и исковата претенция
е отхвърлена .
Настоящият съдебен състав
споделя изложените мотиви на първостепенния съд и препраща изцяло към тях на
осн.чл. 272 от ГПК .
Съдът е тълкувал
процесния договор за цесия съобразно правилата на чл. 20 ЗЗД въз основа
на въведените от ищеца обстоятелства ,на които е основал материалноправната си
легитимация като кредитор на
претендираните парични вземания ,представляващи неизпълнени задължения по
договора за кредит .Както стана дума по-горе в самия договор за цесия е дадена дефиниция за вземане –„че вземане е всяка дължима към цедента
парична престация ,предмет на прехвърляне към цесионера по настоящия
договор ,като вземанията са определени и индивидуализирани подробно в списък
,представляващ приложение 1 ,което е неразделна част към договора „.Съгл.т.2.3
вземанията се прехвърлят в цялост
,ведно с всички привилегии и обезпечения ,включително изтеклите лихви и направените разноски за събиране на
вземанията .В приложение1,неразделна част от договора ,вземането към ответника
е описано с посочване на номер и дата на
сключване на договора и размерите на
вземането ,които съответстват на пълния размер на дълга по анекса към договора
за кредит от 010.2010 г. и акцесорните вземания ,за които не се спори ,че не са
погасени от ответника .При тази индивидуализация на прехвърлените с договора за
цесия парични вземания правилно
районният съд е приел ,че предмет на този договор са били изискуеми парични вземание с размери ,описани в
приложението .Правилно е прието също ,че липсва основание да се приеме ,че на ищеца са му били прехвърлени всички права
по договора за кредит ,в точа число договореното разсрочено плащане на кредитните
задължения на анюитетни вноски с краен
падеж 30.09.2020 г..С договора за цесия
ищецът е придобл от банката
парично вземане в определен
размер -17776 лв. ,за което правилно е прието ,че е включено в предмета на цесионния договор като изискуемо и ликвидно вземане.Още повече
,че по делото не е представен нов
погасителен план съобразно анекса към договора за кредит от 08.10.2010
г. Затова и крайният извод ,че правото на ищеца да търси изпълнение на
полученото по силата на договора за
цесия парично вземане към ответника е възникнало не по-късно от датата на
потвърждаване на цесията – 01.11.2012 г. , е правилен .А съответно правилен е изводът за погасяване на вземането
по давност ,тъй като от момента ,в който
е ставало изискуемо ,до подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК са изтекли повече от 5 години . и на
осн.чл.110 ЗЗД вземанията са погасени не
по-късно от 01.11.2017 г.
Няма спор в правната доктрина
и съдебна практика, че "придобиване на вземането " от цесионера
настъпва със самото сключване на договора за цесия / така реш. № 40 по т. д. №
566/2009 г. на I т. о. на ВКС, реш. № 1279 по гр. д. № 29/1996 г. на V г. о. на
ВКС /, арг. и от чл. 99, ал. 2 ЗЗД - цесионерът придобива вземането в
състоянието му към момента на сключване на договора за цесия. Съобщаването на
цесията на длъжника не е елемент от фактическия състав на цесията. При
несъществуването на вземането, разпореждане на цедента в полза на трети лица и
пр., на цесионера се дължи обезщетение от цедента. От сключването на договора
за цесия вземането, ако е изискуемо според сделката между цедента и длъжника, е
изискуемо и за цесионера. Друг е въпросът, че длъжникът, предвид неуведомяване,
може основателно да му откаже изпълнението. Касае се за ненастъпило само и
единствено за длъжника действие на цесията.
Прехвърлянето на
вземания и задължения е уредено в нормите на чл. 99 - 102 ЗЗД. По силата на
уговорка между страните по едно облигационно отношение кредиторът прехвърля
вземането си и новият кредитор разполага с правото да го събере от длъжника.
Законът предвижда и прехвърлимост на задължения чрез встъпване или заместване в
дълг. Общото между тази правни институти е промяната в субектите на
облигационното отношение. Правната доктрина допуска прехвърляне не само на
вземания, но и на права по договор чрез цесия, както и прехвърляне на правоотношение,
при което се съчетават правилата на цесията и на заместването в дълг.Следователно ,възможно е да бъде
прехвърлено не само вземане на цедента срещу конкретен длъжник ,но е прехвърляне на права
по договор ,т.е. прехвърляне на правоотношение .Тогава вече цесионерът ще има всички права по сключения с първоначалния
кредитор договор .В случая обаче съгл.т.2.1 от договора за цесия от 28.09.2012 г. „при условията на този договор цедентът прода на цесионера /ищеца по делото
/ вземания към свои длъжници ,а цесионерът купува от цедента вземанията
,подробно описани в приложение № 1 към договора за цесия ,които към датата на
подписването на договора са в размер …“С други думи предмет на този договор са вземания
,изискуеми с размери ,описани в приложението и тълкувайки волята на страните съобразно правилата на чл. 20 ЗЗД не може да
се приеме ,че ищецът е встъпил на
мястото на кредитора в кредитното правоотношение на мястото на банката –
кредитодател ,т.е. че са му били прехвърлени всички имуществени права по договора за кредит ,в
това число договореното разсрочено плащане
на кредитните задължения на анюитетни вноски с краен падеж 30.09.2020 г. Именно в този смисъл новият кредитор става титуляр на вече изтеклите лихви и акцесорните права ,но не и на бъдещите
лихви ,както и на правото да претендира бъдещите анюитетни
вноски .Затова и възраженията на въззивника в тази връзка са неоснователни .
С
оглед на горното атакуваното решение следва да бъде потвърдено .При този изход
на спора в полза на въззиваемия ответник следва да бъдат присъдени направените
разноски по делото пред настоящата инстанция ,които въз основа на представения
списък на разноските по чл. 80 ГПК възлизат на 500 лв. – платено адвокатско
възнаграждение .Затова Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1597/09.07.2020 г. постановено по
гр.д. № 7685/2019 г. по описа на Бургаския районен съд .
ОСЪЖДА „Еос Матрикс” ЕООД с ЕИК *********, със седалище и
адрес управление гр.София, район „Витоша”, ж.к.”Малинова долина”, ул.”Рачо
Петков-Казанджията” № 4-6, със съдебен адрес гр.Стара Загора ,бул. Цар Симеон
Велики „ № 115 ,ет.2-чрез адв. Недялка Капитанова да заплати на Г.А.Г. с ЕГН **********, със съдебен адрес гр.Бургас
, ул.“Жени Патева „ № 2 – адвокат Жени
Събчева, направените по делото разноски пред настоящата интанция в размер
на 500 лв.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване..
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ :1.
2.