Р
Е Ш Е Н И Е
Номер 508 25.07.2019 година гр. Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
Нa 26 юни две
хиляди и деветнадесета година
В открито заседание в следния състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ УРУКОВ
АТАНАС
АТАНАСОВ
СЕКРЕТАР: ПЕНКА ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от зам. председателя ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА
в.гр.д. № 1212 по описа за
Производството е образувано по
въззивна жалба на „Робертет България“ ЕООД – с.Долно Сахране, община Павел
баня, подадена чрез адв. Й.Д., против решение № 136 от 01.03.2019 г.,
постановено по гр.дело № 2557/2018 г. по описа на Казанлъшкия районен съд, с
което се признава за незаконно уволнението на Н.А.Х. и отменя като
незаконосъобразна заповед № 256/17.08.2018 г. на административния директор на
„Робертет България“ ЕООД село Долно Сахране, община Павел баня, представлявано
от управителя Ж.П.М., с която заповед е прекратено трудовото правоотношение на
ищеца Н.А.Х., на основание чл.328, ал.1,
т.2 от КТ. Осъдено е дружеството да заплати на Н.А.Х., сумата в размер на 10
029.06 лева, представляваща обезщетение по чл. чл.344, ал.1, т.3 от КТ, във вр.
чл.225, ал.1 от КТ, за периода от
20.08.2018г. до 18.02.2019г. - времето, през което Н.А.Х. е останала без работа поради
уволнението, ведно със законната лихва
от 08.10.2018г. до окончателното изплащане. Присъдени са разноски и ДТ.
Въззивникът обжалва решението на
първоинстанционния съд изцяло като
неправилно, необосновано и постановено в противоречие с разпоредбите на
процесуалния и материалния закон. Твърди, че предходната инстанция не е взела
никакво отношение по изтъкнатите от страна на ответното дружество-работодател
доводи в отговора на исковата молба, съдебните заседания и писмената защита. В
мотивите на обжалваното решение се правели изцяло погрешни изводи без
съобразяване с конкретиката в настоящия
спор, противоречащи на материалния закон и константната практика на ВКС
относно законосъобразността при уволнение поради съкращаване на щата.
Неправилно се интерпретирали и събраните гласни доказателства и не съпоставяли
с допуснатите писмени доказателства. Моли в случай, че съдът приеме все пак, че
уволнението е незаконно, то да отмени решението на районния съд в частта, с
която се определя размерът на обезщетението по чл.225 ал.1 от КТ, тъй като са
заявили по надлежния ред възражение за прихващане от страна на
дружеството-работодател в случай на уважаване на иска да бъдат приспаднати
сумите за изплатени обезщетения във връзка с уволнението в общ размер на 10
022.06 лв. Ето защо счита, че в случай, че бъде уважено възражението за
прихващане от посочената сума за обезщетение следва да бъдат приспаднати
получени от ищцата нетни суми за обезщетения – по чл.220 ал.1 от КТ, чл.222
ал.1 от КТ и по чл.224 КТ, тъй като основанието за тяхното получаване отпада с
отмяна на уволнението.
Предвид изложеното, моли съдът да
постанови решение, с което да отмени изцяло решението на първоинстанционния съд
и при разрешаване на спора по същество да признае прекратяване на трудовото
правоотношение с Н.А.Х. за законно и съответно да отмени възстановяването на
работа и присъденото обезщетение по чл.225 ал.1 от КТ. В случай, че уважи
въззивната жалба моли съда да отмени решението и в частта за разноските.
Претендира да им бъдат заплатени направените пред двете съдебни инстанции
разноски по делото.
Въззиваемата Н.А.Х. чрез адв. Г.М. заявява,
че въззивната жалба е допустима, но неоснователна, поради което следва да бъде
оставена без уважение. Счита, че наведените доводи за отмяна в цялост на
обжалваното решение са неправилни, необосновани, не конкретни, а по-скоро
хипотетично обобщаващи, недоказани и тълкувани извън контекста на подробно
изложените и развити мотиви в обжалваното решение. Счита, че съставът на
РС-Казанлък е постановил едно законосъобразно, правилно, обосновано и
справедливо решение. По отношение на направеното възражение за прихващане
изразява становище, че същото е неоснователно, а мотивите на РС-Казанлък в тази
насока, че при отмяна на заповедта за уволнение изплатеното за неизползван
отпуск не се връща, е правилно. Моли съда да остави в сила обжалваното решение,
както да им присъди направените разноски пред настоящата инстанция.
Съдът, като обсъди направените в
жалбата оплаквания, извърши проверка на обжалвания съдебен акт, съгласно
разпоредбата на чл.271 ал.1 от ГПК, при съвкупната преценка на доказателствата
по делото, намери за установено следното:
Предявените искове са с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.3 от КТ,
във вр. с чл.225 ал.1 от КТ.
В исковата си молба ищцата твърди, че по силата на трудов договор №
132/10.06.2016 г., сключен на 10.06.2016 г. в с. Долно Сахране, общ. Павел
баня, на основание чл. 67 ал. 1 т. 1 от КТ във връзка с чл. 70 от КТ между нея,
като служител и „Робертет България" ЕООД, ЕИК *********, представлявано от
управител Ж.П.М., чрез пълномощника си административния директор К.Г.Г., като
работодател, изпълнявала длъжността „технолог“ в Дестилерията в с. Долно
Сахране, с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 1 325 лева и
допълнително трудово възнаграждение - за прослужено време 0.6% на година
професионален /сходен трудов стаж. С допълнително споразумение №
00000054/03.01.2017 г. в сила от 01.01.2017 г. към трудовия ѝ договор
било увеличено основното ѝ месечно трудово възнаграждения на 1 331 лева,
а с допълнително споразумение № 00000093/02.01.2018 г. в сила от 01.01.2018 г.
към трудовия ѝ договор, същото отново било увеличено на 1 442 лева.
Ищцата сочи, че в дестилерията /летния и есенния сезон/ и екстракцията /целогодишно/ се работело на две смени, като
всяка от тях имала технолог - тя на едната смяна и колега на другата.
Сочи, че нито длъжностите, нито броя на
хората са намалели през последните две години, дори през есента на
Заявява, че на 17.08.2018 г. следобед ѝ
била връчена Заповед № 00000256/17.08.2018 г. за прекратяване на трудовото
ѝ правоотношение, считано от 20.08.2018 г. на основание чл. 328, ал. 1,
т. 2 от КТ поради съкращаване на щата, подписана от адм. директор К. Г. Още
същия ден бил нареден паричен превод по банковата ѝ сметка, представляващ
обезщетение по чл. 220, ал.1 от КТ за неспазения срок на предизвестието от
страна на ответното дружество.
С протокол от 17.08.2018 г. предала на
комисия в състав К.Г.Г.- административен директор и И.Ф.Б.- производствен
директор в „Робертет България" ЕООД, работното си облекло и обувки -
комплекти, съгласно дневника за раздадено работно облекло, служебния си мобилен
телефон със зарядно устройство и СИМ карта, както и информация в писмен и
електронен вариант и всички пособия, които е използвала при изпълнение на
трудовите си задължения. По-късно ѝ било изплатено и полагащото ѝ
се обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ за неизползвания платен годишен отпуск,
а след 20.09.2018 г. след това и обезщетението по чл. 222 от КТ в размер на
брутното ѝ трудово възнаграждение за 1 месец /в който е останала без работа/, в размер на
1 684.26 лева /отразено в трудовата ѝ книжка на стр. 26/.
Твърди, че до настоящия момент вследствие на
незаконното ѝ уволнение /прекратяване на трудовото ѝ правоотношение
поради съкращаване на щата/ все още е безработна.
Счита, че уволнението ѝ /прекратяването
на трудовото ѝ правоотношение/ поради съкращаване на щата „технолог"
със Заповед № 00000256/17.08.2018 г. е незаконно и следва да бъде отменено.
Сочи, че съкращаването на едната от двете
щатни бройки „технолог" е фиктивно. За да бъде уволнението поради
съкращаването на щата законосъобразно, трябва не само щатната бройка да бъде
заличена от щатното разписание, но и работата, която се е изпълнявала по тази
щатна бройка, занапред да не се изпълнява от друг служител, като промяната на
наименованието на длъжността, без да се променят трудовите функции, включени в
нея, не представлява съкращаване на щата.
Заявява, че в процесния казус, работодателят
е направил точно това, защото уж закрил щатната бройка за "технолог",
а назначил друго лице със същите технологични функции като променил длъжността
на "отговорник смяна".
На следващо място твърди, че при съкращаване
на част от бройките за определена длъжност подборът вече не е само право на работодателя,
а и негово задължение и ако той не го извърши или го извърши не съгласно
критериите, установени в чл. 329 от КТ, то уволнението е незаконосъобразно.
Смята, че ответното дружество въобще не е
извършвало подбор. В случай, че все пак е извършило такъв, то оспорва неговата
законосъобразност, тъй като следвало подборът да бъде извършен между всички
служители заемащи съответната длъжност по щата на предприятието и според
критериите квалификация на служителя и равнището на неговата работа.
Счита своето образование, знания и умения за
изпълнение на трудовите ѝ функции, както и равнището на работата ѝ
с оглед на цялостната ѝ дейност, за по-добри и по-значими от колкото тези
на другия колега -технолог. Освен че е с необходимия ценз, заявява, че има и
голям принос в производството, технологичната документация и отчетност, тъй
като е спомогнала за провеждането на кампаниите за преработка на лавандула през
Моли съда да постановите съдебно решение, с
което да признае уволнението ѝ /прекратяването на трудовото ѝ
правоотношение/ поради съкращаване на щата, извършено със Заповед №
00000256/17.08.2018 г. издадена от ответното дружество, за незаконно,
включително и поради незаконосъобразността и на извършването на подбора и да го
отмени.
Моли съда да осъди ответното дружество да
ѝ плати обезщетение за срок от 6 месеца - времето през което е останала
без работа поради уволнението, считано от 20.08.2018 г. до приключване на
съдебното дирене - в размер на 10 105.56 лева, /равняващо се на сбора от 6
брутни трудови възнаграждения/, ведно със законната лихва върху сумата, считано
от датата на предявяване на иска до окончателното ѝ изплащане. Претендира
присъждането на съдебно-деловодни разноски в настоящото исково производство.Подробни
съображения излага в писмена защита по делото.
Ответникът „Робертет България“ ЕООД, чрез адв. Й.Д.,
заявява, че счита предявените исковете за допустими, но ги оспорва като изцяло
неоснователни. Не оспорва единствено обстоятелството, че ищцата е изпълнявала
длъжността "технолог" в "Робертет България" ЕООД по силата
на трудов договор № 132/10.06.2016 г., както и че трудовото правоотношение е
било прекратено със Заповед № 00000256/17.08.2018 г.
Оспорва всички останали, изложени в исковата
молба твърдения, относно това, че прекратяването на трудовия договор с ищцата е
фиктивно и работодателят, при прекратяване на трудовото правоотношение, не е
спазил изискванията на Кодекса на труда, полаган извънреден труд, оставане без
работа и др. В отговора се сочи, че не отговаря на истината твърдението в
исковата молба, че прекратяването на трудовия договор е фиктивно. Пълномощникът
на ответното дружество оспорва заявеното от ищцата "уж закрива щатната
бройка за "технолог", а назначава друго лице със същите технологични
функции като променя длъжността на
"отговорник смяна" (стр. втора, абзац четвърти от искова
молба), тъй като то не съответствало на действителността. Сочи, че в дружеството не е имало никога
длъжност "отговорник смяна", вкл. към момента на прекратяване на
трудовия договор с ищцата, а също така и към настоящия момент. Твърди, че не
отговарят на истината и изложените в исковата молба твърдения относно това, че
дружеството-работодател не е спазило изискванията на чл. 329 КТ за провеждане
на подбор. Заявява, че първоначално длъжността "технолог" в
дружеството се изпълнявала от двама служители, видно от щатно-длъжностна
разписание от 13.06.2016 г. Субективно право на работодателя е да реши колко и
какви длъжности са необходими за дейността на дружеството. Поради тази причина
към датата на прекратяване на трудовия договор с ищцата било извършено
съкращение на щата за един "технолог", като занапред в щатно-длъжностното
разписание оставала само една такава длъжност. Сочи, че тъй като двама служители изпълнявали
една и съща длъжност, преди да пристъпи към прекратяване на трудовия договор с
един от тях, работодателят е спазил разпоредбата на чл. 329 КТ и е извършил подбор.
Този подбор бил извършен при спазване на предвидените в чл. 329 КТ критерии,
видно от съдържанието на представените с настоящия отговор Заповед №
316/17.08.2018 г. и Протокол от 17.08.2018 г. Твърди, че видно от съдържанието на протокола
за подбор, предвидените в чл. 329 КТ критерии квалификация и по-добра работа
били приложени еднакво спрямо двамата служители, изпълняващи длъжността
технолог по еднакъв механизъм и еднакви критерии за оценяване, установен в
Заповед № 316/17.08.2018 г. При оценката на законовия критерий
"квалификация" при подбора е отчетена степента на образование и на
двамата служители, изпълняващи длъжността "технолог". При оценка на
представянето по законовия критерий "по-добра работа" са отчетени
еднакво и за двамата служители особеностите на трудовото представяне, като в
механизма за оценка са взети предвид и критериите заложени в длъжностните
характеристики, съобразно особеностите на технологичния процес в
дружеството-работодател. Изискванията за изпълнение на длъжността технолог в
дружеството-работодател, са описани в т. 4 от длъжностна характеристика от
07.12.2016 г. Те са свързани преди всичко с организиране на работа и контрол,
подготовка на суровините и отчитане на тяхното количество, следене на
технологичния процес, контрол на изходните съоръжения на екстракция. Заявява, че при формиране на оценката за
подбора, се взема предвид не само нивото на образование, но също трудовото
представяне на технолозите. Критерият по-добра работа е съобразен именно с
особеностите в изискванията за нейното изпълнение според задълженията по
длъжностна характеристика - вземат се предвид влаганите при работа
практическите знания и умения, свързани с технологичния процес. Твърди, че едва
след провеждане на подбора е бил прекратен трудовият договор с ищцата и изцяло
абстрактни и неподкрепени с доказателства били твърденията на ищцата в исковата
молба, че нейният принос по време на работата ѝ в дружеството бил
по-голям. Относно нивото на образование, сочи, че то не е единственото, което
се отчита при провеждането на подбор по чл. 329 КТ и не е достатъчно, за
да даде предимство на ищцата пред другия
служител, който изпълнява същата длъжност. Сочи, че работодателят е приложил
еднакво, спрямо двамата служители, които изпълнявали длъжността
"технолог", критериите по чл. 329 КТ. Пълномощникът на ответното
дружество заявява, че изцяло неотносими към прекратяване на трудов договор по
чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ - съкращение на щата, са изложените в исковата молба
неверни твърдения за полаган извънреден труд, както и твърденията за неин личен
принос в "производството, технологичната документация и отчетност"
(стр. 2, абзац последен на искова молба) и като част от трудовите задължения те
следва да бъдат спазвани от всеки служител, който изпълнява длъжността
"технолог".
Предвид изложеното моли съда исковата молба
да бъде оставена без уважение, а исковите претенции отхвърлени изцяло. Моли, в
случай, че съда остави исковите претенции без уважение, да присъди в полза на
"Робертет България" ЕООД и направените разноски. Моли съда, в случай
че прекратяването на трудовия договор бъде отменено и бъде присъдено
обезщетение по чл. 344, ал. 1, т. З КТ, да определи неговия размер след
приспадане на изплатените на отпаднало основание обезщетения от "Робертет
България" ЕООД по чл. 224, ал.1 КТ (за неизползван платен годишен отпуск -
995, 24 лв.), по чл. 222, ал. 1 КТ (за оставане без работа един месец след
уволнението – 1 684,26 лв.) и по чл. 220, ал. 1 КТ (за неспазен срок на
предизвестие – 1 684, 26 лв.) с общ размер от 4 363,76 лв. В съдебно заседание пълномощника но ответното
дружество Й. Д. моли съда да отхвърли предявените искове като неоснователни.
Излага съображения в писмена защита по делото.
С протоколно определение от 18.02.2019г. на
основание чл.214, ал.1, предл.3 от ГПК съдът е допуснал изменение на предявения
иск с правно основание чл.344, ал.1, т.3 от КТ по размер - обезщетение за времето през, което ищеца е
бил без работа за периода от 20.08.2018г. до 18.02.2019г. на 10 029.06 лева.
По делото не е спорно, а и това се установява
от представените по делото писмени доказателства- трудов договор №132/10.06.2016г.,
че между страните е съществувало трудово правоотношение, като през периода
10.06.2016г. – 17.08.2018г. ищцата е
заемала длъжността „технолог“ в
ответното дружество, при осемчасов работен ден, с основно месечно
възнаграждение 1 325 лева, увеличавано с допълнителни споразумения от 03.01.20017 и от 02.01.2018г. Представени са и длъжностна характеристика за
длъжността „Технолог“ от 10.06.2016г. .,
както и длъжностна характеристика
Технолог в Екстракция от 07.12.2016г. Със заповед №256/17.08.2018г.
на управителя на ответното дружество
трудовото правоотношение на ищеца е прекратено на основание чл.328 ал.1, т.2 от КТ, считано от 20.08.2018г. Заповедта за прекратяване на трудовото
правоотношение е връчена срещу подпис на ищеца на 17.08.2018г. Със заповедта за
прекратяване на трудовото правоотношение е определено обезщетение за неспазен
срок за предизвестие по чл.220, ал.1 от КТ и обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ
за неизползван платен годишен отпуск.
Видно от представеното щатно разписание от
13.06.2016г. числеността на персонала в „Робертет България“ ЕООД е 14 щатни
бройки в т.ч. 1 щ.бр. административен директор, 1 щ. бр. производствен
директор, 1 щ.бр. технически сътрудник, 2 щ.бр. технолог, 1 щ.бр механик
промишлено оборудване, 2 щ.бр дестилатор/оператор, 1 щ.бр общ работник, 1 щ.бр.
домакин и 4 щ.бр пазач.
От представеното по делото щатно разписание
към дата 17.08.2018г. числеността на персонала в „Робертет България“ ЕООД е 1 щ.бр технолог,
като е посочено, че са заети 2 щ.бр. Представено е и щатно разписание по
длъжности към дата 21.08.2018г. числеността на персонала е 1 щ.бр.
административен директор, 1 щ. бр. производствен директор, 1 щ.бр. технически
сътрудник, 1 щ.бр. технолог, 1 щ.бр механик промишлено оборудване, 4 щ.бр
машинен оператор, 4 щ.бр. зареждач, 2 огняр 1
щ.бр домакин.
Със Заповед №316/17.08.2018г. на
административния директор на „Робертет България“ на основание §1, т.1 от ДР на
КТ е съкратена една щатна бройка за длъжността „технолог“, считано от
17.08.2018г. Със същата заповед е определена комисия, която да извърши подбор
по чл.329 от КТ по посочените в същата критерии.
По делото е представен протокол от заседание
на комисията за подбор по чл.329 от КТ.
В заключителната част на протокола комисията е посочила, че след обсъждане на резултати от
подбора следва да бъде прекратен трудовия договор на Н.А.Х..
За изясняване на обстоятелствата по делото са
събрани и гласни доказателства, чрез разпит на свидетеля И.Ф.Б.. От неговите показания се установява, че
работи в ответното дружество на длъжност „производствен директор“. Заявява, че
на 17.08.2018г. бил повикан от административния директор, за да си даде
мнението и да направят подбор на кой от двамата технолози да се прекрати
трудовият договор. Протокола бил на компютъра „написахме нещата и след това и
след това продължихме работа“. Сочи, че
в „Робертет“ никога не е имало длъжност началник смяна и към момента също
нямало. Проверки от Инспекцията по труда се правили често поне два пъти
годишно, последната била по изпълнение на предписания по безопасност на
труда. След като направили подбора
„колегата трябва да ги е изпратил в счетоводството в София, ние се обслужваме
от външна фирма“. На 17.08. предобед
провели подбора. Неговото мнение било поискано, тъй като „пряк ръководител на
технолозите, би трябвало да съм аз“. Критериите били записани и свидетеля само
отговорил. Не бил смятал стаж, нито пък описвал такъв.
При така събраните доказателства по делото,
съдът намира, че предявените искове са неоснователни и недоказани. Трудовото
правоотношение на ищцата е прекратено на основание чл.328 ал.1, т.2,
предл.второ от КТ, поради “съкращаване на щата“, считано от 20.08.2018 г.
Заповедта е връчена на ищцата на 17.08.2018 г. Основанието, на което е
прекратено трудовото правоотношение е една от хипотезите, визирани в чл.328
ал.1 от КТ, при които субективното право на работодателя да прекрати трудовия
договор със служителя се упражнява чрез отправяне на писмено предизвестие по
чл.326 от КТ. Неспазването на определения срок на предизвестие не води до
незаконосъобразност на уволнението, а поражда задължение за работодателя да
заплати и право на служителя да получи обезщетение по чл.220 ал.1 от КТ, в
каквато насока е отбелязването в заповедта за уволнение. Уволнението по чл.328
ал.1, т.2, предл.2 от КТ е законосъобразно, когато: 1. е налице премахване,
считано от един определен момент за в бъдеще, на отделни длъжности от
утвърдения общ брой на работниците или служителите в предприятието поради
преустановяване на съответстващите им трудови функции; 2. съкращението да е
реално т.е съответната трудова функция респ. щ.бр. действително да се премахва,
а не само да се променя наименованието на съответстващата й длъжност при
запазване характера на извършваната работа; 3.това да е налице към момента на
уволнението т.е. датата на уволнението трябва да съвпада или да следва датата,
на която е извършено реалното фактическо съкращаване; и 4. да е извършено по
съответния ред и от компетентен орган. Съгласно трайната и последователна практика на
ВКС, предметът на иска са очертава с исковата молба чрез насрещните страни,
петитума и правопораждащите юридически факти, съставляващи основание на иска.
При иск с правно основание чл.344, ал.1 от КТ основание на претенцията са
наведените от ищеца твърдения за незаконност на заповедта за уволнение, поради
което всяко твърдение за порок на заповедта за уволнение е самостоятелно
основание (правопораждащ юридически факт), който индивидуализира предмета на
спора. Съгласно диспозитивното начало в гражданския процес, съдът не може да
променя предмета на иска, това е от компетентността единствено на ищеца и то
при предвидените от ГПК условия и срокове. Фактическият състав на чл.328, ал.1, т.2,
предл.2 от КТ изисква решение от компетентния орган за премахването на
съответната длъжност от щата на предприятието и реално фактическо
преустановяване на съответстващата й трудова функция към момента на
уволнението. При това съкращаване на щата е налице, както при пълно премахване
на определена длъжност от щата на работодателя, така и при частично намаляване
на бройките за служителите, които я изпълняват. Съкращаване на щата е налице и
при запазване, или при увеличаване на бройки по щатното разписание, когато се
съкращават определени длъжности и същевременно се създават нови не само по
наименование, но и по същност на извършваната работа. Промяната на щатните
бройки е въпрос на целесъобразност за работодателя и не подлежи на съдебен
контрол, като суверенно негово право е да променя щата както прецени. Решението
на работодателя за промяна в щата на предприятието може да бъде обективирано в
нарочен акт или с одобрението на щатно разписание, отразяващо промяната.
Правопораждащия факт за уволнение поради съкращаване на щата е волеизявлението
на работодателя за промяна в щатните бройки, независимо дали и в какъв документ
е отразено това волеизявление. Законът не предвижда изисквания за форма на
действителност на щатното разписание, нито форма за доказването му. Такива
изисквания няма и по отношение на волеизявлението на работодателя за промяна в
щата, поради което факта на съкращаване може да бъде доказван с всички
допустими по процесуалния закон доказателствени средства. В производството по
иска с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ работодателят следва да установи
факта на съкращаване на щатните бройки, което може да бъде извършено както с
документ, съдържащ изявлението му за съкращаването, така и чрез съпоставяне на
утвърдените щатни разписания преди и след извършеното съкращаване. В настоящия
случай от представените по делото щатни разписания от 13.06.2016 г. и от 17.08.2018
г., е видно, че към момента на прекратяване на трудовия договор на ищцата е
налице реално съкращение на щата. Съкратена е длъжността „технолог“, която
длъжност е заемала ищцата по делото. Същата е била с две бройки, като с новото щатно разписание
се намалят на една бройка. Причините за съкращение на тази бройка е въпрос на
преценка на работодателя за целесъобразно и ефективно осъществяване на
дейността в ответното дружество.
В тази връзка неоснователно е първото
съображение на ищцата, а именно, че съкращаването на длъжността “технолог„ е
фиктивно, тъй като била създадена нова длъжност „отговорник смяна“, която се припокривала с трудовите функции,
които тя изпълнявала на длъжността „технолог“, тъй като видно от гореописаните
щатни разписания няма разкрита такава длъжност – „ отговорник смяна“. В тази
посока са и показанията на разпитания по делото свидетел- свид.Б.
С оглед на това следва да се извърши преценка
относно законосъобразността на извършения от работодателя подбор, преди
уволнението на ищцата.
При съпоставка на процесния протокол за
подбор, длъжностните характеристики и свидетелските показания е видно, че
работодателят правилно е формирал преценката си за прекратяване на трудовият
договор именно с ищцата.
От събраните по делото доказателства е видно,
че двама служители са били на длъжност „технолог“ към момента на съкращаване на
щата и последващото провеждане на подбора – ищцата Н.Х. и П.З.. Тъй като
двамата служители изпълняват една и съща длъжност
работодателят има „задължение за подбор“ , тъй като при съкращаването
на част от повече еднакви длъжности работодателят е длъжен да извърши подбор.
За да бъде изпълнено „задължението за подбор“, в него трябва да бъдат включени
всички лица, изпълняващи несъществено различаващи се трудови функции. Видно от
представените по делото Заповед № 316/17.07.2018г. и Протокол от 17.08.2018г. и
двамата служители отговарят на изискванията за образование за длъжността. Видно
от т.6 от длъжностната характеристика изискването е "средно специално или
висше" образование. Предвид изискванията за обективност при преценка на
притежаваното образование, е дадена по-висока оценка на ищцата, в сравнение с
другия служител на същата длъжност. Отчетено е, че тя притежава висше
образование. За ищцата оценката във връзка с образованието е 2 т., а за другият
служител на длъжност "технолог" оценката е по-ниска - 1 т., тъй като
той притежава средно образование. При преценка на критерия по-добра работа
обаче, по-висока е общата оценка на другият служител на длъжността
"технолог" – П.З.
Изискванията за изпълнение на длъжността "технолог" в
дружеството-работодател, са описани в т.4 от длъжностна характеристика от
07.12.2016 г.(приложение 7 към отговор на искова молба). Те са свързани преди
всичко с организиране на работа и контрол, подготовка на суровините и отчитане
на тяхното количество, следене на технологичния процес, контрол на изходните
съоръжения на екстракция. Според спецификите на работата право на работодателя
е да прецени дали от решаващо значение е критерия "квалификация" или
критерия "по-добра работа". В този смисъл е и константната практика
на ВКС. Според Решение № 84 от 23.08.2016 г. по гр. д. № 3959 /
работа" именно с
особеностите в изискванията
за нейното изпълнение, според задълженията по длъжностна
характеристика - вземат се предвид влаганите
при работа практическите знания
и умения, свързани
с технологичния процес. Видно от т.4 и т.5 от Протокола за подбор,
работодателят отчита проявените недостатъци в процеса на работа от ищцата -
"технически умения" и "умения за работа в екип". Конкретно
недостатъците по критерия по-добра работа на ищцата , съобразно мнението на
прекия ръководител, се изразяват в следното: По т.4 от протокол за подбор за
показател "технически умения" - Не разполага с практически опит при
организация и ремонти на съоръженията и инсталациите. Не притежава необходимия
опит за съдействие и самостоятелно участие в извършване на ремонтна дейност, и
профилактика, за да се запази ниско ниво на риск по отношение на производствени
аварии и трудови злополуки. При възникнала необходимост се налага участието на
прекия ръководител. По т.5 от протокол за подбор за показател "умения за
работа в екип" -Служителят не винаги е кооперативен при необходимост от
работа в екип. Изпълнява възложените задачи, но въпреки че ролята му е да следи
целия технологичен процес, не ги съобразява с постигането на краен резултат.
Това поставя рискове особено в периоди, когато се налага по усилен процес на
обработка па продукция. Практиката на ВКС потвърждава правилността на
цитираното прилагане на подбора. В този смисъл е Решение № 274 от 16.03.2016 г.
по гр. д. № 5031 /
Предвид гореизложеното, въззивният съд намира
за установено под делото, че двама служители са заемали длъжността
"технолог" към момента на съкращаване на щата и последващо провеждане
на подбора - ищцата Н.Х. и П.З., което е видно от щатно-длъжностна разписание
от 13.06.2016 г. Към датата на прекратяване на трудовия договор е извършено
съкращение на щата за един "технолог", като занапред в
щатно-длъжностното разписание остава само една такава длъжност. И двамата
служители отговарят на изискванията за образование за длъжността. Видно от т.6
от длъжностната характеристика
изискването е "средно специално или висше" образование. Предвид
изискванията за обективност при преценка на притежаваното образование, е дадена
по-висока оценка на ищцата, в сравнение с другия служител на същата длъжност.
Отчетено е, че тя притежава висше образование. За ищцата оценката във връзка с
образованието е 2 т., а за другият служител на длъжност "технолог"
оценката е по-ниска - 1 т., тъй като той притежава средно образование. При
преценка на критерия по-добра работа обаче, по-висока е общата оценка на
другият служител на длъжността "технолог" – П.З..
С оглед на изложеното съдът намира уволнението
на ищцата със Заповед № 256/17.08.2018 г. на административния директор на
„Робертет България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
село Долно Сахране, община Павел баня,
главен път Е 871, представлявано от управителя Ж.П.М., с която заповед е
прекратено трудовото правоотношение на ищеца Н.А.Х., на основание чл.328, ал.1, т.2 от КТ. за законно, поради което предявеният иск с
правно основание чл.344, ал.1 т.1 от КТ се явява неоснователен и недоказан и
следва да бъде отхвърлен като такъв, тъй като извършеното с нея прекратяване на
трудовото правоотношение на ищцата е правилно и законосъобразно.
Следва да бъде отхвърлен като неоснователен и
обективно съединеният иск с правно основание чл.344, ал.1, т.3 от КТ за осъждане
на ответника „Робертет България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление село Долно Сахране, община Павел баня за заплащане на сумата в
размер на 10 029.06 лева, представляваща обезщетение по чл. чл.344, ал.1, т.3
от КТ, във вр. чл.225, ал.1 от КТ, за
периода от 20.08.2018г. до 18.02.2019г. - времето, през което Н.А.Х. е останала без работа поради
уволнението, ведно със законната лихва
от 08.10.2018г. до окончателното изплащане, тъй като е обусловен от уважаване
иска по чл.344, ал.1, т.1 КТ и предпоставя незаконно уволнение, за да бъде
уважен.
Предвид гореизложените
съображения, настоящата инстанция намира, че обжалваното решение е неправилно и
незаконосъобразно, поради което следва
да бъде отменено като такова. При постановяването му са допуснати нарушения на
материалния и процесуалния закони, изводите не съответстват на събраните по
делото доказателства. Ето защо предявените искове следва да бъдат отхвърлени
като неоснователни и недоказани.
С оглед изхода на делото –
основателност на въззивната жалба следва
да се присъдят на въззивника направените разноски пред двете съдебни инстанции,
които съобразно представените списъци за разноски по делото възлизат на общо в
размер на 1900 лв., както следва:850 лв.- адв.възн. за РС, 50 лв. – за вещо
лице и 1000лв. – адв.възн. пред въззивната инстанция.
Водим от горните мотиви,
Старозагорския Окръжен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА решение
№ 136 от 01.03.2019 г., постановено по гр.дело № 2557/2018 г. по описа на Казанлъшкия
районен съд, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените
от Н.А.Х., ЕГН **********,*** против „Робертет България“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление село Долно Сахране, община Павел баня, главен път Е 871, представлявано от
управителя Ж.П.М. иск за признаване
уволнението със Заповед № 256/17.08.2018 г. на административния директор на
„Робертет България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
село Долно Сахране, община Павел баня,
главен път Е 871, представлявано от управителя Ж.П.М., с която заповед е
прекратено трудовото правоотношение на ищеца Н.А.Х., на основание чл.328, ал.1, т.2 от КТ. за незаконно и неговата отмяна, с правно
основание чл.344, ал.1 т.1 от КТ и иск за осъждане на ответника „Робертет България“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление село Долно Сахране,
община Павел баня за заплащане на сумата в размер на 10 029.06 лева,
представляваща обезщетение по чл. чл.344, ал.1, т.3 от КТ, във вр. чл.225, ал.1
от КТ, за периода от 20.08.2018г. до
18.02.2019г. - времето, през което Н.А.Х.
е останала без работа поради уволнението, ведно със законната лихва от 08.10.2018г. до окончателното изплащане, като
неоснователни.
ОСЪЖДА
Н.А.Х.,
ЕГН **********,*** да заплати на
„Робертет България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
село Долно Сахране, община Павел баня,
главен път Е 871, представлявано от управителя Ж.П.М. сумата 1900лв.
/хиляда и деветстотин лева/, представляващи направените разноски пред двете
съдебни инстанции.
Решението подлежи на касационно обжалване в
едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ при наличието на
касационните основания по чл.280 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: