Р Е Ш Е Н И Е
№
град Русе,
15.11.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД - РУСЕ, девети наказателен състав, в публично заседание, проведено
на втори октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВАЙЛО ЙОРДАНОВ
при секретаря РАДОСТИНА СТАНЧЕВА и прокурора …...……………,
като разгледа докладваното от съдия Йорданов административно наказателно дело № 1436 по описа на съда за
2019 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на С.Б. И.,
депозирана против наказателно постановление № 19-1882-000150/21.03.2019г., с
което на жалбоподателя, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП са наложени
административно наказание „Глоба“ в размер на 200 лева и „Лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 6 месеца, за нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП.
С
жалбата се ангажират твърдения, че наказателното постановление е издадено при
допуснати съществени процесуални нарушения и в противоречие с
материалноправните разпоредби на закона и се моли за неговата отмяна. В
подкрепа на тези твърдения се релевират доводи, че при съставянето на АУАН е
нарушен чл. 40, ал. 1 ЗАНН, тъй като същият е съставен в присъствието само на
един свидетел – очевидец, с което е нарушено императивното изискване на закона,
АУАН да бъде съставен в присъствието на нарушителя и свидетелите, които са
присъствали при извършване или установяване на нарушението. На следващо място
се твърди, че административнонаказващия орган е допуснал съществено процесуално
нарушение, тъй като не е извършил дължимата преценка за наличието или липсата
на предпоставки за прилагане на чл. 28 ЗАНН и не е отчетен факта, че
автомобилът е собственост на юридическо лице, а жалбоподателят е само служител,
изпълняващ служебните си задължения, както и краткият период от време, през
който превозното средство е било без надлежна регистрация, които факти сочат на
ниска степен на засягане на обществените отношения, респективно на маловажен
случай по чл. 28 ЗАНН.
В
съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован не се явява и не се
представлява.
Административнонаказващият
орган, чрез процесуалния си представител, заема становище за неоснователност на
депозираната жалба. В хода и по реда на съдебните прения релевира доводи, че
наказателното постановление е правилно и законосъобразно. Във връзка с доводите
ангажирани с жалбата се заема становище за неоснователност на същите. Развиват
се съображения, че именно водачът е субект на административнонаказателната
отговорност и именно той е санкциониран. Във връзка с приложението разпоредбата
на чл. 28 ЗАНН се излагат доводи, че не може да се приеме, че случаят е
маловажен като при определяне на наказанието са били съобразени всички
смекчаващи и отегчаващи отговорността на нарушителя обстоятелства.
Районна
прокуратура - Русе, редовно призована не изпраща представител.
По
допустимостта на жалбата:
Жалбата
изхожда от активно процесуално легитимирано лице, по отношение на което е
ангажирана административнонаказателна отговорност. Депозирана е в преклузивния
срок за обжалване, касае подлежащо на обжалване наказателно постановление,
поради и което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по
същество досежно нейната основателност.
Съдът‚ след като обсъди ангажираните
от страните фактически и правни доводи, прецени събраните по делото
доказателства, и извърши служебна проверка на обжалваното наказателно
постановление, съгласно изискванията на чл. 314 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Административнонаказателното
производство срещу жалбоподателя е започнало със съставянето на АУАН № 150
(бланков № 502312 от дата 15.03.2019г., за това, че на 15.03.2019г., около 10,30
часа, в град Русе, бул. „Мидия Енос“ срещу № 1, управлявал товарен автомобил
Шкода Фабия, с рег. № Р 72 14 КВ, собственост на „Райс“ ООД, ЕИК:********* като
извършил следното нарушение, а именно: управлявал моторно превозно средство със
служебно прекратена регистрация от 12.03.2019г., които факти са приети, че
осъществяват състав на нарушението по чл. 140, ал. 1 ЗДвП.
Въз
основа на така съставения АУАН, било издадено и оспореното наказателно
постановление, с фактическо описание и правна квалификация, идентични с тези
отразени в АУАН и на жалбоподателя, за констатираното нарушение по чл. 140, ал.
1 ЗАНН, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП са наложени административни
наказания „Глоба“ в размер на 200 лева и „Лишаване от право да управлява МПС за
срок от 6 месеца.
Не са налице противоречия в
приобщените доказателствени източници, които да налагат, съгласно разпоредбата
на чл. 305, ал. 3 НПК, приложима на основание чл. 84 ЗАНН, съдът да излага
подробни мотиви, които доказателства приема и кои отхвърля, доколкото всички
доказателства се намират в корелативно единство по между си и безспорно
доказват приетите за осъществили се факти от обективната действителност.
Въз основа на така приетите за
осъществили се факти и извършената оценка на доказателствената
съвкупност по делото, съдът намира, че следва да бъдат изведени следните правни
изводи:
Актът и наказателното
постановление са съставени при спазване императивните изисквания на ЗАНН.
Същите съдържат всички необходими за тяхната редовност от формална страна
реквизити, визирани в чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. В акта за установяване на
административно нарушение, въз основа на който е издадено оспореното
наказателно постановление, а така също и в самото наказателно постановление, са
отразени датата, мястото и часа на нарушението, за което е ангажирана
отговорността на нарушителя. Нарушението, описано в акта и в издаденото въз
основа на него наказателно постановление, съдържа всички обективни признаци на
конкретния състав на нарушението, за което е ангажирана отговорността на
привлеченото към административнонаказателна отговорност лице, а така също и
конкретната законова разпоредба, под която са субсумирани фактите, установени
от наказващия орган и санкционната норма, въз основа на която е ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя. Не е налице
противоречие между приетите за установени факти, нормата под която същите са
субсумирани и санкционната разпоредба, въз основа на която е ангажирана
отговорността на дееца.
Не е нарушено изискването на чл.
40, ал. 1 ЗАНН. Използването в разпоредбата на чл. 40, ал. 1 ЗАНН на множествено
число, априори не означава, че акт, съставен в присъствието само на един
свидетел, който е присъствал при установяване на нарушението ще е опорочен и не
може да послужи за годно основание за ангажиране на административнонаказателната
отговорност на нарушителя. За валидността на акта за установяване на
нарушението е достатъчно да е посочен и подписан дори и от един свидетел, който
извод се налага от нормата на чл. 43, ал. 1 ЗАНН.
Не
представлява съществено процесуално нарушение, липсата в наказателното
постановление на мотиви, касаещи приложението на чл. 28 ЗАНН. Преценката на
административнонаказващия орган за наличие на предпоставките за „маловажен
случай” винаги е задължителна, но нейното обективиране в наказателното
постановление не е, доколкото такъв реквизит липсва в чл. 57, ал. 1 ЗАНН.
По
изложените мотиви съдът намира за неоснователи твърденията в жалбата, за
допуснати съществени процесуални нарушения при съставянето на АУАН и издаването
на НП, които да имат за своя последица отмяна на оспореното наказателно
постановление.
Разгледана
по същество жалбата е основателна.
Съгласно
чл. 18, т. 2 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, пускане
в движение и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета,
теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни
превозни средства, регистрацията на превозните средства се прекратява служебно,
при наличието на предпоставките на чл. 18б, ал. 1 от същата. Чл. 18б, ал. 1, т.
8 от Наредбата, предвижда прекратяване на регистрацията след уведомление от
Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 КЗ. Съгласно чл. 18б, ал. 2 от Наредбата,
при прекратяване на регистрацията се уведомява собственикът посочен в
регистъра, който в случая е различен от жалбоподателя.
В
настоящият случай видно от представената от административнонаказващия орган
справка, във връзка с прекратяването на регистрацията на моторното превозно
средство, управлявано от жалбоподателя, на 10.03.2019г. е бил уведомен собственикът
във връзка с прекратяването на регистрацията от Сектор „Пътна полиция“ при
ОДМВР – Русе.
Липсват
доказателства за това кога и по какъв начин собственикът на автомобила е бил
уведомен, съгласно изискванията на чл. 574, ал.
10 КЗ, видно от която правна норма „Информационният център на
Гаранционния фонд уведомява собствениците на моторни превозни средства, за
които не е сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“
на автомобилистите или сключеният застрахователен договор е бил прекратен и не
е подновен, с оглед началото на 14 дневния срок, в който собственикът има
възможност да представи доказателства за наличие на сключен и действащ
застрахователен договор.
Ако за
начало на този срок, съобразно представените доказателства се приеме, че дата
на уведомяване на собственика на моторното превозно средство е 10.03.2019г., то
видно от същата справка в този четиринадесет дневен срок, а именно на дата
19.03.2019г. собственикът е възстановил регистрацията на моторното превозно
средство.
По
делото не са представени доказателства жалбоподателят да е бил уведомен, че
управляваното от него моторно превозно средство е било с прекратена регистрация.
Не са налице, каквито и да било доказателства, въз основа на които да бъде
обоснован и най-общ извод, че в съзнанието на жалбоподателя са били налице
представи, че управляваното от него моторно превозно средство е с прекратена
регистрация. Самата липса на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“
не е в състояние да обоснове такъв извод, тъй като не винаги липсата на
сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ към даден момент,
означава, че моторното превозно средство е с прекратена регистрация, за да бъде
обоснован извод, че щом жалбоподателят е възприел, че управляваното от него МПС
няма сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“ то в съзнанието на
същия са намерили отражение и представи, че моторното превозно средство е с
прекратена регистрация.
Съгласно
чл. 6 ЗАНН,
административно нарушение е това деяние (действие или бездействие), което
нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е
обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен
ред. В настоящия случай, нито в хода на протеклото административнонаказателно
производство, нито в производството по обжалване на наказателното постановление
са ангажирани доказателства от страна на административнонаказващия орган, които
именно носи доказателствената тежест, които да установяват и доказват,
субективната страна на дееца, във връзка с извършеното от него административно
нарушение, а именно, че същото е извършено от наказаното лице, след като в
съзнанието му са намерили отражение представи, относно факта от обективната
действителност, че управляваното от него моторно превозно средство е с
прекратена регистрация и същото въпреки тези представи във волево отношение да
е привело в движение и управлявало моторното превозно средство. Недопустимо е
административнонаказтелна отговорност да се реализира на базата на
предположения, а е необходимо, както изисква разпоредбата на чл. 303, ал. 2 НПК, административнонаказателното обвинение да е доказано по безспорен и
несъмнен начин, което в настоящия случай не е сторено от страна на
административнонаказващия орган, който носи доказателствената тежест във връзка
с административнонаказателното обвинение.
В същия
смисъл е и Решение от 06.02.2019г. на Административен съд – Русе, постановено
по КАНД № 304 по описа на съда за 2018г.
На
следващо място, но не и по значение от материалите по делото видно, че
моторното превозно средство е собственост на юридическо лице, поради и което
приложение следва да намери разпоредбата на чл. 25
ЗАНН, съгласно която, когато извършителят на административно нарушение е действал
в изпълнение на неправомерна служебна заповед, дадена по установения ред, той
не носи административнонаказателна отговорност, ако заповедта не е съдържала
очевидно за него нарушение, доколкото по делото липсват доказателства
жалбоподателят да е бил уведомен от страна на работодателя си, че моторното
превозно средство е с прекратена регистрация и едновременно с това, управлението
на моторното превозно средство от последния е извършено именно във връзка с
изпълнение на служебните му задължения.
По
гореизложените мотиви наказателното постановление се явява незаконосъобразно
като издадено в нарушение на материалния закон и като такова следва да бъде
отменено.
Мотивиран
от горното и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ наказателно постановление №
19-1882-000150/21.03.2019г., на началник Сектор към ОДМВР – Русе, Първо РУ, с
което на С.Б. И., ЕГН: **********, с
адрес ***, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП са наложени административно
наказание „Глоба“ в размер на 200 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“
за срок от шест месеца, за нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП.
Решението
подлежи на обжалване пред Административен съд - Русе в 14-дневен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :