Р Е Ш Е Н И Е
№ 1934 2020 година Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски
районен съд VIII граждански състав
На петнадесети юни две хиляди и двадесета година
В открито заседание на осемнадесети май две хиляди и двадесета
година, в следния състав:
Председател: ПАВЕЛ ПАВЛОВ
Секретар: МАРИНА КЪНЕВА
като разгледа докладваното от Председателя
гражданско дело № 21171 по описа за 2019
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Иск с правно основание чл.422, ал.1 във връзка с чл.415, ал.1 и чл. 124, ал.1 от
ГПК.
Ищецът «Айгер
Инженеринг» ООД – гр. Пловдив, моли съдът да постанови решение, с което
да признае за установено по
отношение на ответника, че последният
му дължи сумата 4 599, 40 лева, представляваща
обезщетение по чл.220, ал.1 от КТ за неспазен от ответника тримесечен срок на
предизвестието за прекратяване на трудовото правоотношение между страните, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от * г. до изплащане на
вземането, която сума е било разпоредено ответникът
да заплати на ищеца със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410
от ГПК № * г., издадена по ч. гр. дело № * г. по описа на ПРС – * гр. състав,
по изложените в исковата молба съображения. Претендира разноски – включително и направените разноски в заповедното
производство.
Ответникът И.С.М. ***
оспорва иска по основание и по размер и моли съдът да прекрати производството
по делото поради заплащане от страна на ответника на сумите, които е било разпоредено да заплати на ищеца със Заповедта за
изпълнение.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, и с оглед доводите на страните, намира за установено
следното:
Не се спори между
страните, а и от събраните по делото доказателства се установява, че със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № * г.,
издадена по ч. гр. дело № * г. по описа на ПРС – *гр. състав, е било разпоредено
ответникът да заплати на ищцовото дружество сумата 4 599, 40 лева, представляваща обезщетение по чл.220, ал.1 от КТ за неспазен от ответника тримесечен
срок на предизвестието за прекратяване на трудовото правоотношение между
страните, ведно със законната лихва върху главницата, считано от * г. до
изплащане на вземането, както и направените разноски за производството по
делото в размер на 319, 99 лева. В срока по чл.414 от ГПК ответникът е подал
възражение против Заповедта за изпълнение, поради което в срокът по чл.415 от ГПК ищецът е предявил исковата молба за установяване на вземанията си, въз
основа на която е било образувано настоящето дело – с оглед на което съдът
намира, че искът се явява допустим (като – доколкото в хода на производството
по делото ищецът не е оттеглил иска и не се е отказал от него, съдът намира, че
е неоснователно искането на ответника за прекратяване на производството по
делото).
От представените в тази насока писмени
доказателства се установява също така, че ответникът е р. по трудово
правоотношение при ищеца, последно като „*“ от * г., считано от която дата
трудовото правоотношение с ищеца е било прекратено на основание чл.326, ал.1 от КТ поради подадено от И.М. писмено предизвестие със Заповед № * г. на У. на ищцовото дружество, връчена на ответника на * г. – като
действително ответникът на * г. е депозирал при ищеца молба, с която го е
предизвестил, че желае трудовото му правоотношение да бъде прекратено на
основание чл.326, ал.1 от КТ, считано от * г. – преди изтичане на срока на
предизвестието, а също така от писмените доказателства по делото се установява,
че размерът на обезщетението за неспазване на уговорения с трудовия договор на
ответника тримесечен срок на предизвестието е именно 4 599, 40 лева.
Същевременно, както се
установява от представеното от ответника с отговора на исковата молба писмено
доказателство, на * г. (тоест – след издаването на Заповедта и след подаване на
исковата молба, въз основа на която е било образувано настоящето дело – на 23.12.2019
г.) той е изплатил на ищеца изцяло както сумите, които е било разпоредено да му заплати със Заповедта (включително и
разноските по частното гражданско дело и законната лихва върху главницата за
периода от * г. до датата на плащането – 06.02.2020 г.), така и направените от
ищеца по настоящето дело разноски за държавна такса и а. възнаграждение.
При така установената
фактическа обстановка, доколкото след образуване на настоящето дело ответникът
е изплатил изцяло на ищеца сумите по Заповедта и разноските в заповедното и в
настоящето производство, съдът намира, че искът се явява неоснователен и
недоказан и като такъв следва да се отхвърли изцяло.
Ответникът не претендира
разноски и не е ангажирал доказателства за направени такива, поради което и,
независимо от изхода на спора, в полза на ответника не следва да се присъждат
разноски.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от “Айгер Инженеринг”
ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Пловдив, ул. ”Васил Левски”
№ 246, представлявано от У.
Д.Я.Я.,
със съдебен адрес:***, ** М.П., против И.С.М., ЕГН **********,***, иск с правно основание
чл.422 във връзка с чл.415, ал.1, т.1 и чл.124, ал.1 от ГПК – за признаване за
установено по отношение на ответника, че той дължи на ищеца сумата сумата 4 599, 40 лева, представляваща обезщетение по чл.220, ал.1 от КТ за неспазен от ответника
тримесечен срок на предизвестието за прекратяване на трудовото правоотношение
между страните, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
21.10.2019 г. до изплащане на вземането, която сума е било разпоредено
ответникът да заплати на ищеца със Заповед за изпълнение на парично задължение
по чл.410 от ГПК № * г., издадена по ч. гр. дело № * г. по описа на ПРС – * гр.
състав И присъждане на ищеца на разноските, направени по частното гражданско
дело и по настоящето дело, като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба
пред ПОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЛЕД ВЛИЗАНЕ В СИЛА на решението ДА СЕ ВЪРНЕ НА ПРС – Х гр. състав ч. гр. дело
№ 17006/2019 г., ЗАЕДНО СЪС ЗАВЕРЕН ПРЕПИС от настоящето съдебно решение.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/П./ П. Павлов
Вярно с оригинала.
М.К.