РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 12820
гр. София, 22.10.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 19-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:С. П. Г.
като разгледа докладваното от С. П. Г. Наказателно дело частен характер №
20231110216090 по описа за 2023 година
Съдията-докладчик е постановил разпореждане №9140 на 26 юли 2024 г., с
което е дал указания на частния тъжител, които са в смисъла на чл.81, ал.1 от
НПК, да изправи тъжбата си в 7-дневен срок, считано от датата на получаване
на съобщението, в съответствие с изискванията на закона, с което е
предупреден за правните последици на неизпълнението, а именно, че ще бъде
върната частната тъжба и производство ще бъде прекратено. Съобщение в
горния смисъл е било връчено на 05.08.2024 г. на частния тъжител, видно от
върнатата призовка. Същият е помолил удължаване на срока с молба,
входирана в съда на 13.08.2024 г., което негово искане е уважено и срокът е
удължен до 16.09.2024 г., включително и за същото е уведомен, видно от
съобщението, което му е връчено на 26.08.2024 г.
Във връзка с искане на частния тъжител съдията-докладчик е поискал от
САК да му бъде определен, посоченият от него в молбата адвокат за служебен
повереник. Молбата е била удовлетворена и на частния тъжител е бил
назначен за служебен повереник адв. Ив. Ю. от САК по НЧХД № 16090/2023
г. по описа на СРС, НО, 19 състав с разпореждане №9129 от 26.07.2024 г. На
последния е предоставен електронен достъп до делото и му е връчено
съобщение за постановеното разпореждане №9140 от 26 юли 2024 г. на
11.09.2024 г.
Постъпила е в СРС молба на 16.09.2024 г. от адв. Ив. Ю. в изпълнение на
посочените в разпореждане №9129 от 26.07.2024 г. на съдията-докладчик
1
недостатъци на частната тъжба. Изрично се иска тази молба да се сведе до
знанието на частния тъжител. Препис от същата е изпратена на частния
тъжител и с молба от 08.10.2024 г. последният е посочил, че следва да се
уважи молбата на адв. Ив. Ю..
Като взе предвид горното съдът стига до следните правни изводи:
В подадената частна тъжба, която е с внесени уточнения на два пъти, с
изрична молба, подадена лично от частния тъжител на 08.07.2024 г. и от
неговият повереник на 16.09.2024 г. се твърдят обстоятелства на обидни и
клеветнически твърдения по адрес на частния тъжител Е. Д. М., а именно: „За
лицето (М.) може да се каже още… не приема отговорността за деянието, не
приема присъдата за справедлива и не осъзнава в пълна степен мотивите за
криминалното си поведение.“, което е извършено на 20.08.2023 г. в сградата на
СГС, в гр. София, бул. „Витоша“№2 от психолог при ГДИН А. Д. Д., с писмен
документ – експертна оценка на Е. Д. М., приложена по НЧД № 5058/23 г. на
СГС, чрез изготвяне, подписване и разпространяването му, за които обидни,
респ. клеветнически твърдения, отправени към него е узнал на 18.10.2023 г.,
когато е бил конвоиран за запознаване с материалите по делото в сградата на
СГС.
За съставомерността на престъплението „обида“ авторът на деянието
следва да е казал или извършил нещо унизително за честта и достойнството на
пострадалия, да е изразил отрицателна оценка за личното достойнство на
обидения в негово присъствие и отправените думи и изрази да са годни да
накърнят достойнството му, тъй като са неприлични, вулгарни, цинични.
Престъплението по чл. 147 НК – „клевета“ се изразява в умишлено
разгласяване на неистински позорни обстоятелства за друго лице или
приписването на неизвършено от него престъпление. Прието е в трайно
установената съдебна практика, че разгласяване на позорно обстоятелство е
твърдението за съществуването на определен факт, свързан с личността на
пострадалия, който е от такова естество, което да накърни доброто му име в
обществото. За да е съставомерно деянието е необходимо това обстоятелство
да е неистинско. Твърдението трябва да е ясно и да съдържа информация.
Следователно, за да е осъществен престъпният състав от обективна страна, е
нужно да е разгласено/да е посочено ясно и точно/обстоятелство, което е
позорно за другиго и е неистинско.
2
Относно обстоятелствата изложени в тъжбата /като следва да се подчертае,
че съдът се произнася единствено и само въз основа на възвездените с
тъжбата конкретни факти, както и съответните цитати, за да не е налице
ексцес относно произнасянето/, конкретизирани като обидни/ респ. позорни за
личността на тъжителя, а именно, че: „За лицето (М.) може да се каже още…
не приема отговорността за деянието, не приема присъдата за справедлива и
не осъзнава в пълна степен мотивите за криминалното си поведение.”, следва
да се посочи следното:
Изложеното в инкриминираните изрази, отразени в частната тъжба, по
своята същност не съдържат клеветнически, позорящи частния тъжител
изрази. Не са налице данни за осъществено престъпление „клевета“, тъй като,
за да е съставомерно същото, то следва да е разгласено позорно обстоятелство
за другиго или да му е приписано престъпление. Следва да бъде отбелязано,
че законът изисква изрично разгласяване на позорно обстоятелство, тоест
твърдение, че се е осъществил позорен, за лицето, до което е отнесен факт.
Отразените факти не са негативни за частния тъжител, същите не са с цел да
бъде наклеветен. Твърденията са експертна оценка на психолог по изготвен от
същия доклад по дело за частния тъжител. Същият не отправя обидни
квалификации или изрази към частния тъжител, нито пък му отправя
позорящи или клеветнически твърдения, не го обвинява в извършване от него
на престъпления. Отразеното има касателство към работа по случая и
изготвяне на доклад по дело. Не е без значение и факта, че докладът е изготвен
във връзка с възложени експертни задачи за становище по НЧД, такова е и
предназначението му, няма доказателствена сила по смисъла на НПК и е
предоставено на преценка на решаващия съдебен състав по делото, който не е
обвързан при вземане на решение от същото. В израза е видно, че се касае за
експертен извод, а според правната доктрина и съдебната практика изводите
не могат да осъществят състава на престъплението клевета, защото в тях не се
съдържат фактически твърдения. Поради което не може да се осъществява
състав на престъплението клевета, защото, за да се осъществи състава на това
престъпление е необходимо да се направят определени твърдения, а не да се
достигне до даден извод. Въз основа на това, така описаното поведение в
частната тъжба и допълненията към нея не съставлява престъпление, поради
липсата на съставомерен признак по чл. 147, ал. 1 от НК.
3
На следващо място липсва самото изпълнително деяние, а именно
„разпространяване“ от обективна страна не е осъществено. Фактът, че е
изготвен и представен по делото доклад в съда не води до извод, че същият е
бил разпространяван. Депозирането му по делото и наличието му по същото,
респективно достъп до него от прокурор, адвокати, съдии е във връзка с
делото, т.е. за служебни нужди. Няма характер на разпространението, което
влага законодателя в разпоредбата на чл.148, ал.1, т.2 от НК пред трети лица.
Всички други факти, свързани със свеждането на съдържанието на документа
до знанието на прокурор, деловодители, адвокат, съдии, не съставлява
разпространение по смисъла на НПК.
Не може да се приема, че се касае и за обидно твърдение по отношение на
частния тъжител и личността му. Изразът като цяло не носи оскърбително
послание за частния тъжител. Той не съдържа в себе си обидни, нецензурни
или позорящи частния тъжител думи. Касае се за експертна оценка на
конкретно лице във връзка с конкретно възложена задача и не може да приеме
облик на извършено закононарушение.
За пълнота следва да се посочи, че лицето спрямо, което е предявено
обвинението не притежава качеството длъжностно лице по смисъла на чл.93,
т.1, б. „а“ от НК, тъй като бе уточнено, че същата е психолог.
Съгласно разпоредбата на чл. 24, ал. 5, т. 2 НПК наказателното
производство не се образува или образуваното се прекратява, ако тъжбата не
отговаря на условията, посочени в чл. 81 НПК. Изискванията към
съдържанието на тъжбата, за да бъде годна да инициира образуването на
наказателно производство за престъпление от частен характер, са
регламентирани в чл. 81, ал. 1 НПК. Съдията-докладчик е длъжен да извърши
проверка за редовността на частната тъжба и въз основа на изложените в нея
факти да съобрази дали те сочат на престъпление изобщо и съответно на какво
престъпление. На база на това, следва да прецени дали описаното в тъжбата
престъпление е такова, което се преследва по тъжба на пострадалия или се
касае за престъпление от общ характер, производството за което се инициира
от прокуратурата. С оглед на което съдията-докладчик след като извърши
проверка по редовността на тъжбата, в частта относно данните на
престъплението, следва да насрочи разглеждането на делото в открито
съдебно заседание или да прекрати наказателното производство по реда на чл.
4
250, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 5, т. 2 от НПК.
С оглед изложените по-горе съображения настоящият съдия-докладчик
приема, че деянието описано в тъжбата не е престъпно по своя характер,
доколкото в нея не се описва престъпление, включително такова, насочено
срещу личността на частния тъжител. Поради което наказателното от частен
характер производство следва да бъде прекратено на основанията, които са
посочени в разпоредбата на чл.250, ал.1, т.2 от НПК, а именно деянието,
описано в частната тъжба, не съставлява престъпление.
Воден от горното и на осн. чл.250, ал.1, т.2 от НПК, съдията-докладчик
РАЗПОРЕДИ:
ПРЕКРАТЯВА наказателното производство по НЧХД № 16090 по описа за
2023 г. на СРС, НО, 19 състав.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО на основание чл.250, ал.4, II изр. от НПК подлежи на
обжалване по реда на глава XXII от НПК, а именно в 7-дневен срок от
получаване на съобщението пред СГС.
На основание чл.250, ал.3 от НПК препис от разпореждането следва да се
връчи на частния тъжител.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5