№ 13949
гр. С., 05.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ
при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА
като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско
дело № 20221110140150 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от Х. И. Д., чрез адв. А., срещу ЗК „ЛЕВ
ИНС” АД, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 1558,81 лева, предявена
като частичен иск от сума в размер на 1 725,30 лева, представляваща застрахователно
обезщетение по договор за имуществена застраховка „Каско” на МПС за вредите, причинени
на лек автомобил марка „Ауди“, модел „А6”, с рег. № *******, от настъпило на 16.08.2020 г.
застрахователно събитие на автомагистрала „Тракия“ с посока от гр. П. към гр. С., на около
40 километра преди гр. С., ведно със законната лихва за периода от 26.07.2022 г. до
изплащане на вземането.
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че между
него и ответника е налице облигационно правоотношение, възникнало от договор за
имуществена застраховка „Каско” на МПС, сключен за л.а. „Ауди“, модел „А6”, с рег. №
*******, със срок на покритие от 29.10.2019 г. до 28.10.2020 г. Поддържа, че на 16.08.2020
г., около 12:15 часа, ищецът управлявал процесния автомобил по автомагистрала „Тракия“ с
посока от гр. П. към гр. С., като на около 40 километра преди гр. С. застигнал движещ се
пред него товарен автомобил, от който започнали да изхвърчат дребни камъчета. Ищецът
веднага намалил скоростта и отбил в аварийната лента, за да предотврати настъпването на
по – големи щети, след което огледал автомобила и установил увреждания по следните
детайли: предна броня, емблема, решетка, преден капак, предно стъкло, таван, десен фар и
ляв фар. На 19.08.2020 г. уведомил застрахователя за настъпилото събитие, като
представител на последния извършил оглед на автомобила, изготвил снимков материал и
съставил опис-заключение № 2000-1201-20-000236. Като увредени били описани следните
детайли: облицовка предна броня, емблема предна, лайсна в решетка декоративна, капак
преден, стъкло предно, таван купе, фар десен и фар ляв. Твърди, че като застрахователно
обезщетение получил от ответника сума в размер на 1079,50 лева, която не можела да
покрие ремонта на автомобила. В тази връзка извършил проучване в няколко сервиза,
занимаващи се с ремонт и възстановяване на увредени автомобили, колко ще му струва
процесният ремонт, като установил, че необходимата сума възлизала в размер на 2 804,80
1
лева, от която следвало да се приспадне заплатената до момента сума в размер на 1079,50
лева. Ето защо моли съда да уважи предявения иск, като осъди ответника да заплати на
ищеца сумата в размер на 1558,81 лева, предявена като частичен иск от сума в размер на 1
725,30 лева, представляваща застрахователно обезщетение за причинени имуществени
вреди, изразяващи се в увреждане на облицовка предна броня, емблема предна, лайсна в
решетка декоративна, капак преден, стъкло предно, таван купе, фар десен и фар ляв,
причинени в резултат на настъпилото застрахователно събитие, ведно със законната лихва
считано от датата на подаване на исковата молба – 26.07.2022 г. до окончателното
изплащане на вземането. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез юрк. Стоянов, е подал отговор на исковата
молба, с който оспорва предявеният иск единствено по размер. Не оспорва наличието на
валидно застрахователно правоотношение по договор за застраховка „Каско” на МПС,
сключен за л.а. „Ауди“, модел „А6”, с рег. № *******, със срок на покритие от 29.10.2019 г.
до 28.10.2020 г. Не оспорва, че на 16.08.2020 г. е настъпило ПТП с участието на процесното
МПС, за което била предявена претенция към ответника и била образувана щета № 2000-
1201-20-000236. Поддържа, че заплатената на ищеца сума в размер на 1079,50 лева била
равна на действителната стойност на вредите по горецитирания автомобил, поради което
претендираната от ищеца в настоящото производство сума била недължима. Ето защо моли
съда да отхвърли предявеният иск, ведно със законната лихва. Претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и
възраженията на ответника, намира от фактическа и правна страна следното:
Съобразно релевираните твърдения от страните възникването на спорното право се
обуславя от осъществяването на следните материални предпоставки (юридически факти): 1.
съществуване на действително застрахователно правоотношение към момента на
увреждането между ищеца и ответника, възникнало от договор за застраховка „Каско” на
МПС, сключен за л.а. „Ауди“, модел „А6”, с рег. № *******; 2. настъпване на
застрахователно събитие, представляващо покрит застрахователен риск, в рамките на
действие на застрахователния договор; 3. настъпване на вреди за застрахованото лице,
техния размер и причинно-следствена връзка между застрахователното събитие и
претърпените вреди.
Съгласно разпоредбите на чл. 343, ал. 1 от КЗ и чл. 386, ал. 2 от КЗ с договора за
имуществено застраховане застрахователят се задължава срещу заплащане на премия да
поеме определен риск и при настъпване на застрахователно събитие да плати
застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня
на настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане по
договорена застрахователна стойност. 3астрахователят може да откаже изплащане на
обезщетение, ако са налице основания за освобождаването му от отговорност, предвидени в
закона или уговорени в застрахователния договор в границите на признатата с чл. 9 от ЗЗД
свобода на договаряне.
Безспорно е по делото, че между ищеца и ответника е било налице валидно
застрахователно правоотношение по имуществена застраховка „Каско“ на МПС по
отношение на л.а. „Ауди“, модел „А6”, с рег. № *******, със срок на покритие от 29.10.2019
г. до 28.10.2020 г.
На следващо място, не е спорно по делото, че на 16.08.2020 г. е настъпило
застрахователно събитие на автомагистрала „Тракия“ с посока от гр. П. към гр. С., на около
40 километра преди гр. С., при което от движещ се пред ищеца товарен автомобил
започнали да изхвърчат дребни камъчета, които причинили увреждания по следните детайли
на процесния автомобил л.а. „Ауди“, модел „А6”, с рег. № *******: предна броня, емблема,
решетка, преден капак, предно стъкло, таван, десен фар и ляв фар
2
Не е предмет на спор и фактът, че ответникът заплатил на ищеца сума в размер на
1079,50 лева.
Спорът в настоящото производство се концентрира върху действителния размер на
претърпените вреди, вследствие на процесното ПТП, която доказателствена тежест се носи
от ищеца.
При съдебно предявена претенция за заплащане на застрахователно обезщетение съдът
следва да определи застрахователното обезщетение по действителната стойност на вредата
към момента на настъпване на застрахователното събитие, както предвижда разпоредбата на
чл. 386, ал. 2 КЗ. Обезщетението трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на
настъпване на застрахователното събитие, като не може да надвишава действителната (при
пълна увреда) или възстановителната (при частична увреда) стойност на застрахованото
имущество, т.е. стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи
друго със същото качество, съответно стойността, необходима за възстановяване на
имуществото в същия вид, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство,
монтаж и други. В случая от заключението на приетата автотехническа експертиза, което не
е оспорено от страните и което при преценката му по реда на чл. 202 ГПК съдът намира, че
следва да бъде кредитирано, се установява, че необходимата стойност за възстановяване на
процесния лек автомобил, изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП, е в
размер на 2638,31 лв., до която сума съгласно чл. 386, ал. 2 КЗ възлиза и задължението на
ответника по чл. 405, ал. 1 КЗ за плащане на обезщетение за вредите на ищеца от
застрахователното събитие.
Между страните не се спори, че ответникът е извършил плащане на сумата от 1079,50
лева, като ищецът поддържа, че щетите са на стойност 2804,80 лева, от която сума ищецът
претендира 1558,81 лева, предявена като частичен иск от сума в размер на 1 725,30 лева
(разликата между 2804,80 лева и 1079,50 лева). Както се изясни от заключението на САТЕ,
стойността, необходима за възстановяване на увреденото МПС, изчислена на база средни
пазарни цени към датата на ПТП, е в размер на 2638,31 лв. Следователно с извършеното
плащане ответникът не е покрил изцяло дължимото застрахователно обезщетение на ищеца,
поради което предявеният иск е основателен до пълния предявен размер от 1558,81 лева
(2638,31 - 1079,50 = 1558,81), ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба – 26.07.2022 г. до окончателното изплащане на сумата.
По отношение на разноските:
При този изход от спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, право на разноски има
единствено ищецът. Същият претендира разноски в общ размер на 862,35 лв., от които:
62,35 лв. – платена държавна такса; 250 лв. – депозит за вещо лице и общо 550 лв. за
адвокатско възнаграждение. Своевременно релевираното от процесуалния представител на
ответника възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК е основателно, поради което на основание чл. 7,
ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, и при
съобразяване сложността на делото от фактическа и правна страна, съдът приема, че по
предявеният иск на ищеца следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на
460 лв. Ето защо на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в общ размер на 772,35 лв.
При тези мотиви Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Застрахователна компания „Лев Инс“ АД, с ЕИК: ******, представлявана
от М.М.Г. и П.Д., със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „С. шосе“ № 67А, да
заплати на Х. И. Д., ЕГН **********, с адрес гр.С., ж.к. „К.С.“, бл.12, вх. „А“, ет.2, на
основание чл. 405, ал. 1 от Кодекса за застраховането, сумата от 1558,81 лева, предявена
3
като частичен иск от сума в размер на 1 725,30 лева, представляваща застрахователно
обезщетение по договор за имуществена застраховка „Каско” на МПС за вредите, причинени
на лек автомобил марка „Ауди“, модел „А6”, с рег. № *******, от настъпило на 16.08.2020 г.
застрахователно събитие на автомагистрала „Тракия“ с посока от гр. П. към гр. С., на около
40 километра преди гр. С., ведно със законната лихва за периода от 26.07.2022 г. до
изплащане на вземането.
ОСЪЖДА Застрахователна компания „Лев Инс“ АД, с ЕИК: ******, представлявана
от М.М.Г. и П.Д., със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „С. шосе“ № 67А, да
заплати на Х. И. Д., ЕГН **********, с адрес гр.С., ж.к. „К.С.“, бл.12, вх. „А“, ет.2, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 772,35 лв. – разноски по делото за държавна такса,
възнаграждение за вещо лице и адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4