Определение по дело №464/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

взе предвид следното:

Производството е по реда на -.

Делото пред Окръжен съд Благоевград е образувано по въззивна жалба вх.№ 3278/03.10.2014 г. (вх.№ 4452/25.08.2014 г. на Районен съд Благоевград), подадена от Областна администрация Б., БУЛСТАТ[ЕИК], представлявана от Б. Н. М. - Областен управител на област с административен център [населено място], с адрес [населено място], пл.Г. И.-М. № 9, срещу решение № 5671/12.08.2014 г., постановено по гражданско дело № 1512/2013 г. на Pайонен съд Б., с което са отхвърлени, като неоснователни, исковете, предявени от Областна администрация Б., БУЛСТАТ[ЕИК], представлявана от Б. Н. М. - Областен управител на област с административен център [населено място], с адрес [населено място], пл.Г. И.-М. № 9, за осъждане на Г. С. Е., ЕИК[ЕИК], седалище и адрес на управление [населено място], [улица], представлявано от управителя Р. С. Р., да заплати, на основание чл.79, ал.1, предл.1 вр. чл.258 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗДог), сума в размер на 2997.36 лв. (две хиляди деветстотин деветдесет и седем лева и тридесет и шест стотинки), представляваща стойността на използваната вода за двете тоалетни на ГКПП Кулата - едната с вход към Гърция, а другата - с вход към България, дължима съгласно чл.1, ал.1 вр. чл.4, ал.4 от сключения между тях договор № РК-4/20.01.2012 г., заедно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 17.06.2013 г., до изплащането й, а също така и сумата от 2103.03 лв. (две хиляди сто и три лева и три стотинки), представляваща неустойка съгласно чл.12, ал.3 вр. чл.1, ал.1 и чл.4, ал.4 от споменатия договор № РК-4/20.01.2012 г., както и е осъдена Областна администрация Б., БУЛСТАТ[ЕИК], представлявана от Б. Н. М. - Областен управител на област с административен център [населено място], с адрес [населено място], пл.Г. И.-М. № 9, на основание чл.78 от ГПК, да заплати на Г. С. Е., ЕИК[ЕИК], седалище и адрес на управление [населено място], [улица], представлявано от управителя Р. С. Р., сумата от 220 лв. (двеста и двадесет лева), представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение и възнаграждение на вещо лице.

В жалбата се твърди, че районният съд неправилно приел, че не е налице неизпълнение на договорни задължения от страна на ответното дружество. Този извод на съда бил необоснован. Необоснован и неправилен бил и изводът, че в представения и приет като доказателство по делото договор не се съдържа клауза, от която да е видно, в тежест на коя от страните е вменено задължението за заплащане на вода, изразходвана от процесните обекти. В договор № РК-4/20.01.2012 г., сключен между Областна администрация и ответното дружество, в чл.4, ал.4 било посочено, че цената включва всички направени разходи за изпълнение на поръчката. Под "всички направени разходи" се имали предвид разходите, които дружеството прави при осъществяване на поръчката, което не изключвало заплащането на водата. Не било предмет на обсъждане в настоящото дело дали на ответното дружество е възложено стопанисването на тоалетните помещения. По силата на сключения договор между страните ответникът се задължил да заплаща всички разходи по изпълнение на поръчката. Уговореното в разпоредбата на чл.1, ал.1 от договора, а именно - "упражнявайки контрол на ползването, с цел недопускане на умишлено увреждане и кражби", задължавало изпълнителя да следи за правилното използване на водата за тоалетните, да не допуска злоупотреби, разрушения, повреди на тоалетната. Съдът неправилно не кредитирал свидетелските показания, от които се установявало използване на водата за други нужди, в случая - поливане на зелената система, в нарушение на чл.1, ал.1 от договора. По тези съображения се иска отмяна на решението на Районен съд Благоевград, уважаване на предявените искове и присъждане на разноските в процеса.

Въззиваемото дружество е подало отговор на жалбата, с който я оспорва.

Жалбоподателят е направил искане за преразпит на вещото лице и за изслушване на двама нови свидетели, но то е отхвърлено от въззивната инстанция, защото, на първо място, е необосновано, и на второ място - процесуално преклудирано. Не са налице основанията, визирани в чл.266, ал.2 и 3 от ГПК. Не се налага и служебно събиране на доказателства.

Окръжен съд Благоевград, след като прецени приетите от първата инстанция доказателства по вътрешно убеждение съобразно и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, възприема фактическата обстановка, установена от районния съд.

Страните са сключили договор № РК-4/20.01.2012 г., съгласно който ищецът е възложил на ответното дружество срещу заплащане да извършва дейности, подробно описани в чл.1, ал.1 от договора, една от които е "поддържане на зелената система и поливане на декоративни храсти, поддържане на чистотата на тоалетните за обществено ползване и осигуряване на консумативи, извършване на дребен текущ ремонт на ел. и ВиК инсталацията в помещенията, упражняване контрол с цел недопускане на умишлено увреждане и кражби на територията на ГКПП Кулата, общ.П.". В чл.3, ал.1 от договора е уговорена и цената: в т.3 е посочена цената за поддържане на зелената система, поливане и резитба на декоративни храсти и поливане на тревни площи, а в т.4 - цената за поддържане на чистотата в тоалетните. В чл.4, ал.4 е записано, че в цената са включени всички разходи по изпълнението на поръчката. В чл.12, ал.2 от договора страните са уговорили, че при забавено изпълнение изпълнителят дължи неустойка в размер на 0.2 % от цената по договора за всеки просрочен ден, но не повече от 20 % от цената по договора, а съгласно уговореното в ал.3, за неизпълнение на други задължения по договора изпълнителят дължи неустойка в размер на 10 % от цената по договора. В чл.13 от договора е посочено, че при подписването му изпълнителят представя гаранция за изпълнение на задълженията си по него в размер на 2 % в полза на Областна администрация Б.. Срокът на договора е фиксиран на една година.

С молба вх.№ 30-00-73/26.04.2012 г., приета като доказателство по делото, управителят на ответното дружество е поискал от ищеца възстановяване на сума в размер на 297.97 лв., изплатена от Г. С. Е. на ВиК Е. [населено място] като дължима за изразходвана вода за нуждите на Областна администрация Б.. В посочената молба ответното дружество твърди, че плащането е извършено вследствие неправилно тълкуване на договор № РК-4/20.01.2012 г.

Представено и прието по делото като доказателство е и писмо изх.№ 30-00-73/14.06.2012 г. на Областна администрация Б., от което се установява, че ищецът е изразил несъгласие с искането за възстановяване на сумата, като е посочил, че според уговореното в раздел IV, чл.4, ал.4 от договор № РК-4/20.01.2012 г. цената включва всички направени разходи за изпълнение на поръчката, и с писмо изх.№ 30-00-73/31.08.2012 г. е потвърдил това свое становище.

По делото са представени като доказателства две платежни нареждания, издадени от Областна администрация Б. в полза на ВиК Е. [населено място] на 01.04.2013 г., съгласно които са извършени плащания от 2762.40 лв. и 234.96 лв.

Като доказателство по делото е прието извлечение от сметка в Р., от което се установява, че на 06.01.2012 г. в полза на Областна администрация Б. ответното дружество е внесло сума в размер на 454.16 лв., представляваща 2 % за изпълнение на обособена позиция 1 "ГКПП Кулата".

Приета е също така фактура № 13032/12.03.2012 г. от ВиК Е. [населено място], с получател Областна администрация Б., за сума в размер на 213.60 лв., както и квитанция към приходен касов ордер от 11.04.2012 г. за сума в размер на 297.97 лв.

От представените и приети като доказателства по делото констативни протоколи за месеците януари, февруари, март, април, май, юни, юли, август, ноември и декември 2012 г. и месец януари 2013 г. е видно, че при проверките за извършената работа по почистване и поддържане на зелената система на ГКПП Кулата не са установени пропуски и не са вписани забележки.

Приет е също така и договор № РК-5/25.01.2013 г., сключен между страните по настоящото дело за следващата календарна година - 2013 г., в който изрично сред задълженията на изпълнителя е посочено, че отговаря за водата от тоалетните, както и че следва да прехвърли водомера на свое име през времетраенето на договора.

От изготвената и приета по делото обективна, всестранна и пълна съдебно-счетоводна експертиза се установява безспорно, че размерът на сумата, която е заплатена от Областна администрация Б. в полза на ВиК Е. [населено място] за периода на договора е 2997.36 лв., размерът на платената сума от Г. С. Е. в полза на ВиК Е. [населено място] е 297.97 лв. за същия период, както и че размерът на неустойката, съгласно уговореното в чл.12, ал.3 от договор № РК-4/20.01.2012 г., е 2270.80 лв. Изяснява се също така, че няма осчетоводени вземания към ответното дружество в счетоводството на Областна администрация Б., както и няма отразени неизплатени такива.

Показанията на свидетеля Г. Ш. са в насока, че на ГКПП Кулата е имало две тоалетни, като водата от тях е използвана за поливане и измиване на тоалетните, както и за поливане на една част от тревните площи. Сочи се също, че е имало места, до които не е достигала изградената напоителна система и в тях поливането се е извършвало с маркучи, поставени в тоалетните. Твърди се, че в близост до едната тоалетна на ГКПП Кулата има поливна система, състояща се от противопожарен щранг, свързан с помпа, която е държавна собственост, а до другата тоалетна няма такъв щранг, както и че поливането се е извършвало чрез посочения щранг и маркучи с поливна система, която се е включвала в тоалетните.

Свидетелят А. Т. е разказал, че тревната площ е 12 дка, че е имало случаи, в които са били счупени крановете и водата е текла свободно, както и че консумативите за водата са се купували от управителя на ответната фирма Р. Р..

Горепосочените факти и обстоятелства налагат извод за това, че въззивната жалба е допустима, но се явява неоснователна. Решението на първата инстанция е валидно, допустимо и правилно.

Окръжен съд Благоевград споделя мотивите, написани от Районен съд Благоевград, и на основание чл.272 от ГПК препраща към тях.

Процесният договор № РК-4/20.01.2012 г. е с предмет извършване на услуги, ясно и точно определени в неговия чл.1, а именно - осигуряване на сметопочистване, сметосъбиране, сметоизвозване, зимно почистване и поддържане на зелената система за 2012 г. в зоната на ГКПП Кулата, общ.П.. С цитирания договор са възложени и дейности, конкретно касаещи тоалетните за обществено ползване, намиращи се на територията на ГКПП Кулата, включващи поддържане на чистота в помещенията, осигуряване на консумативи за тях (тоалетна хартия, сапун, препарати за почистване и дезинфекция), извършване на дребен текущ ремонт на ел. и ВиК инсталацията в помещенията, упражняване контрол на ползването с цел недопускане на умишлено увреждане и кражби на територията на ГКПП. На Г. С. Е. не е възлагано стопанисването на тоалетните помещения. Дружеството не е нито ползвател, нито наемател на двете обществени тоалетни, поради което то не притежава нито правата, нито задълженията, свързани с ползването и стопанисването им. В този смисъл, за Г. С. Е. не съществува задължение да заплаща изразходваната за ползването на обществените тоалетни вода. Друго е положението, например, по отношение на съществуващото задължение на Г. С. Е. да полива и поддържа зелената система (тревните площи) на територията на ГКПП Кулата - то включва в себе си и задължението дружеството да заплаща изразходваната за поливането вода. Ето защо следва да се приеме, че в случая Г. С. Е. дължи извършване единствено на услугата "почистване и поддържане", като това не влече задължение за плащане на тока и водата.

Никъде в договор № РК-4/20.01.2012 г. не е записано изрично, че Г. С. Е. се е задължило да заплаща водата, изразходвана за ползването на обществените тоалетни. Такова задължение не може да бъде извлечено и от цялостното тълкуване на договора. Клаузата на чл.4, ал.4 включва разходите за поръчката, извършени от фирмата за нейното изпълнение, и най-вече, че тези разходи са включени в цената, която е договорена за заплащането на цялостната поръчка, и Г. С. Е. не следва да има претенции за заплащането на суми над договорените. В сключения между същите страни договор за следващата 2013 г. вече изрично е предвидена клауза, въвеждаща задължение за дружеството да заплаща изразходваната вода (чл.1, ал.1, т.4). Последното обаче навежда на заключението, че предходният договор (№ РК-4/20.01.2012 г.) неслучайно не съдържа подобно задължение за изпълнителя Г. С. Е.. Също така съществена е и разликата в договореното заплащане за осъществяването на същите дейности, но вече и при заплащане на изразходваните количества вода.

Следва да се отбележи, че в чл.3, ал.1, т.4 от договор № РК-4/20.01.2012 г. са посочени параметрите, определящи цената за извършване на дейностите по поддържане на чистота в тоалетните, в които параметри изразходваната за ползването на тоалетните вода не е включена.

Тезата на ответника се подкрепя и от констатациите в неоспореното заключение на вещото лице счетоводител, според които в счетоводството на ищеца не са осчетоводени вземания спрямо дружеството, включително няма такива за процесната вода.

Съдът не се съгласява с твърдението на ищеца, че след като през април 2012 г. ответникът е заплатил сумата от 297.97 лв. на ВиК за изразходвана за ползването на тоалетните на ГКПП вода, то той е бил наясно със задължението си да заплаща водата. Тази логика не следва да бъде споделена. Тогава плащането действително е било направено от Г. С. Е., но за сметка на Областна администрация Б., като съставената фактура № [ЕГН]/12.03.2012 г. за посоченото задължение е с вписан получател именно Областна администрация Б..

На следващо място, от страна на Г. С. Е. всеки месец са били изготвяни протоколи за свършената работа, които са били подписвани от представители на дружеството, на ГКПП Кулата и на Областна администрация Б. без никакви възражения, включително по отношение на разходваната вода и нейното заплащане.

Освен това, ако възложителят по един договор за изработка (услуга) не е удовлетворен от резултата по договора, престиран от изпълнителя, то е логично същият да не възложи отново извършването на сходна работа на същия изпълнител. Точно обратното, обаче, е направила Областна администрация Б., като е сключила договор за осигуряване на сметопочистване, сметосъбиране, сметоизвозване, зимно почистване и поддържане на зелената система за 2013 г. в зоната на ГКПП Кулата, общ.П., отново с Г. С. Е.. В този смисъл става очевидно, че в случая не е било налице неизпълнение на договора от ответника.

По делото не е установено неизпълнение и по отношение на съществуващото задължение на Г. С. Е. за упражняване на контрол с цел недопускане на умишлено увреждане и кражби на територията на ГКПП Кулата. То следва да се тълкува в рамките на възложената дейност по почистване и осигуряване на консумативи за тоалетните, доколкото дружеството трябва да следи за наличието/липсата на такива консумативи в помещенията. Не може да се вмени в отговорност и да се приема като неизпълнение на договора преразходът на вода.

Предвид гореизложеното, за ищеца не съществуват основания и предпоставки за претендиране и на неустойка в размер на 2103.03 лв., тъй като не се доказа неизпълнение на договор № РК-4/20.01.2012 г. от страна на ответника.

В заключение, първоинстанционното решение трябва да се потвърди. Същото е правилно. Не е налице порокът, твърдян във въззивната жалба, а именно - необоснованост на акта на Районен съд Благоевград.

Въззиваемият не е направил искане за присъждане на разноски пред окръжната инстанция.

С оглед на обстоятелството, че паричният интерес в случая е под визираните в чл.280, ал.2, предл.1 от ГПК 5000 лв. (предявени са два иска, всеки от които е на стойност под 5000 лв.), настоящото решение няма да подлежи на касационно обжалване.

Така мотивиран, Окръжен съд Благоевград, Гражданско отделение, Четвърти въззивен състав

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 5671/12.08.2014 г., постановено по гражданско дело № 1512/2013 г. на Pайонен съд Б., с което са отхвърлени, като неоснователни, исковете, предявени от Областна администрация Б., БУЛСТАТ[ЕИК], представлявана от Б. Н. М. - Областен управител на област с административен център [населено място], с адрес [населено място], пл.Г. И.-М. № 9, за осъждане на Г. С. Е., ЕИК[ЕИК], седалище и адрес на управление [населено място], [улица], представлявано от управителя Р. С. Р., да заплати, на основание чл.79, ал.1, предл.1 вр. чл.258 от Закона за задълженията и договорите, сума в размер на 2997.36 лв. (две хиляди деветстотин деветдесет и седем лева и тридесет и шест стотинки), представляваща стойността на използваната вода за двете тоалетни на ГКПП Кулата - едната с вход към Гърция, а другата - с вход към България, дължима съгласно чл.1, ал.1 вр. чл.4, ал.4 от сключения между тях договор № РК-4/20.01.2012 г., заедно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 17.06.2013 г., до изплащането й, а също така и сумата от 2103.03 лв. (две хиляди сто и три лева и три стотинки), представляваща неустойка съгласно чл.12, ал.3 вр. чл.1, ал.1 и чл.4, ал.4 от споменатия договор № РК-4/20.01.2012 г., както и е осъдена Областна администрация Б., БУЛСТАТ[ЕИК], представлявана от Б. Н. М. - Областен управител на област с административен център [населено място], с адрес [населено място], пл.Г. И.-М. № 9, на основание чл.78 от ГПК, да заплати на Г. С. Е., ЕИК[ЕИК], седалище и адрес на управление [населено място], [улица], представлявано от управителя Р. С. Р., сумата от 220 лв. (двеста и двадесет лева), представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение и възнаграждение на вещо лице.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: